РЕШЕНИЕ
№ 297
гр. Ямбол, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла Р. Д.
при участието на секретаря Й.Г.П.
като разгледа докладваното от Светла Р. Д. Гражданско дело №
20212330103205 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по молба на „ЗАД АРМЕЕЦ“
АД против К.И.М. от гр. Я., с която моли да се приеме за установено че
К.И.М. дължи на ЗАД „Армеец" АД сумата от 1051.58 лева /хиляда и
петдесет и един лева и петдесет и осем ст./ - главница на дължимо
застрахователно обезщетение по регресна претенция, мораторната лихва
върху главницата за периода от 14.04.2018г. до 14.04.2021 г., възлизаща в
размер на 320.47 лв., заедно със законната лихва от датата на завеждане на
производството до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е депозирал Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу К.И.М., с ЕГН ********** за сума в размер
на 1051.58 лв. - главница, за изплатено от ЗД „Армеец" АД обезщетение за
увредения автомобил „Тойота Аурис" с ДК № ***, както и сума в размер на
320.47 лв. - мораторна лихва за забава, ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на вземането, направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане, постановено по ч.гр.д.№ *** г., *** състав на РС-Я. е
уважил искането за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника. На
основание чл. 415, ал.1, със съобщение, получено на 21.09.2021г., съдията -
докладчик по делото е указал, че препис от издадената Заповед е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, както и че дружеството може
да предяви иск в едномесечен срок.
1
Твърди, че с полица № *** от 21.04.2015г., ЗАД "Армеец" е сключил
договор за имуществена застраховка "Каско на МРС и Злополука" на лек
автомобил марка „Тойота Аурис" с ДК № ***, със срок на действие от
24.04.2015 г. до 23.04.2016 г.
Твърди, че ПТП-то е настъпило на 16.04.2016 г., в 15.45 часа, когато
К.И.М. управлява велосипед по предвидени за пешеходци площи - пешеходна
пътека в гр.Я., на ул."***". Същият внезапно излиза на пътното платно и
предизвиква ПТП с преминаващ автомобил „Тойота Аурис" с ДК № ***.
Съставен е протокол за ПТП № ***г. от органи на ОД на МВР гр.Я.. Причина
за настъпване на произшествието е противоправното и виновно поведение на
колоездача К.М.. Пострадалият автомобил „Тойота Аурис" с ДК № *** е
застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС" в ЗАД „Армеец" с
полица № ***.
На велосипедиста К.И.М. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение с № *** г. на ОД на МВР - гр.Я..
В резултат на гореописаното ПТП, на 18.04.2016 г. в ЗАД "Армеец" АД
е подадено уведомление - декларация за щета по застраховка „Каско на МПС"
с искане за изплащане на обезщетение за нанесените вреди по застраховка
„Каско" автомобил и е заведена преписка по щета №***.
Причинените имуществени вреди на собственика на лек автомобил
„Тойота Аурис" с ДК № *** са описани от експерти на ЗАД „Армеец" в хода
на извършване на ликвидационната дейност по преписката. Вложените части,
материали и други, както и калкулирания от автосервиза труд за извършения
ремонт на лек автомобил марка автомобил „Тойота Аурис" с ДК № ***
възлизат на 1040.58 лева. съгласно Доклад по щета от 14.05.2016г. На
18.05.2016г. ЗАД"Армеец" е заплатило на собственика на пострадалия
автомобил дължимото обезщетение с Платежно нареждане № ***.
Общият размер на заплатеното от застрахователя по застраховка
„Каско" обезщетение е в размер на 1051.58 лева, представляващо половината
от стойността на имуществените вреди, изчислена в условията на
съпричиняване, включително направените ликвидационни разноски в размер
на 11.00 лева.
Основанието за ангажиране на договорната отговорност на ЗАД
„Армеец" е настъпилото застрахователно събитие, съгласно клауза "П" от
2
Общите условия към застраховка „Каско".
Твърди се, че спрямо ответника К.И.М. е налице деликтна отговорност
на основание чл.45 и сл. от ЗЗД. С плащането на дължимата за извършените
автосервизни услуги сума ЗАД „Армеец" е изпълнило задължението си в
качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско" на МПС
да покрие за своя сметка щетите, причинени на застрахования автомобил.
На основание чл. 410, ал. 1, т.З от КЗ, във връзка с чл. 45 и сл. от ЗЗД,
във вр. чл.86 ЗЗД, дружеството встъпва в правата на увреденото лице против
причинителя на вредата.
С писмо изх. № *** г., получено на 29.06.2016г., ищеца е поканил
К.И.М. доброволно да заплати сумата от 1051.58 лева - заплатено
обезщетение за възстановяване на увредения автомобил и извършени
ликвидационни разноски по претенцията, но същата не била заплатена.
Претендира се за присъждане на направените разноски.
В хода на съдебното дирене претенцията се поддържа.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
особения представител назначен на ответника, с който счета предявения иск
за допустим, но по същество неоснователен и недоказан.
Според него не се отчита факта, че в сблъсъка участват две превозни
средства , не е установено как се е движил автомобила, с каква скорост, била
ли е съобразена скоростта с участъка в който се движи , населено място , и
ако е била съобразена защо не е реагирал за да предотврати сблъсъка.
Пострадалият автомобил е застрахован по имуществена застраховка „Каско
на МПС" в ЗАД „Армеец „ АД с полица №***.
Сочи, че в исковата молба е налице противоречие относно размера на
претендираната сума като обезщетение, дали сума от 1051,58лв. представлява
половината от стойността на имуществените вреди, вкл. направените
ликвидационни разноски в размер на 11.00лв. или тази сума представлява
вложените части ,материали и други, както и калкулирания от автосервиза
труд за извършения ремонт на лекия автомобил , съгласно доклада по щетата
от 14.05.2016 г., където не е отчетено съпричинителство. Регресния иск е
заведен за цялата щета и се търси от ответника К.И.М.. Неоснователността и
недоказаността на иска се състои и във факта, че в исковата молба се
признава съпричиняване до половината от щетата, а това не намира израз при
изчисляването в изготвения доклад и след като цялата щета е в размер на
1040,58лв.,защо тя се търси единствено от ответника, а не половината от тази
щета при приетото съпричиняване в исковата молба.
Сочи, че не е изяснен механизма на ПТП и причинно следствената
връзка с щетата нанесена на автомобила. Всички ли вреди са в пряка и
непосредствена връзка с настъпилото ПТП. Не става ясно каква е причината
3
ОПИС- заключение по щетата да се прави на 18.04.2016 г. и на 19.04.2016 г.?
В исковата молба липсва достатъчна конкретизация за възникването
и изискуемостта на вземането по отношение на лихва в размер на 320,47
лв. за периода от 14.04.2018 г. до 14.04.2021 год. Не е посочено по какъв
начин е била формирана тази претендирана сума от 320,47 лв. и не е посочен
размер на втората лихва,която се претендира.
В с.з. особеният представител поддържа възраженията си и моли за
отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д.№***г. по описа на ЯРС се установява, че е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
***г., с която длъжникът К.И.М. е осъден да заплати на кредитора
Застрахователно акционерно дружество Армеед АД сумите: главница от
16.04.2016г. в размер на 1051,58лв., ведно със законната лихва от 14.06.2021г.
до изплащане на вземането, лихва от 14.04.2018г. до 14.04.2021г. в размер на
320,47лв., държавна такса в размер на 50.00лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00лв. Като обстоятелства от които произтича
вземането ищецът е посочил процесното ПТП. Т.к. длъжникът не е намерен
на посочените адреси, нито за него е бил регистриран трудов договор с
разпореждане № ***г. съдът е указал на заявителя, че има право да предяви
установителния си иск за вземането в едномесечен срок. За това
разпореждане последният е уведомен на 21.09.2021г., като на 15.10.2021г.
същият е предявил иска си в съда, в законоустановения срок.
От представената застрахователна полица № *** е видно, че
събственикът на лек автомобил марка „Тойота Аурис" с ДК № ***, е сключил
със „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД договор за имуществена застраховка "Каско на
МПС и Злополука“ със срок на действие от 24.04.2015 г. до 23.04.2016 г.
Представени са копия от контролния талон на колата, свидетелството за
регистрация и личната карта на Д. Й. Д., както свидетеството му за
управление на МПС. Ищецът е представил и Общите условия на
застраховката „Каско”.
За случилото се ПТ е съставен протокол за ПТП №***г., видно от
който на 16.04.2016г. в гр.Я., на кръстовище.“***“ –ул.“***“ е станало ПТП
между велосипед управляван от К.И.М. и и л.а.“Тойота Аурис“ с ДК № ***
4
със собственик Д. Й. Д., застрахована в ЗАД“Армеец“. В същия като
обствоятелства, причини и условия за ПТП е подсочено, че участвик
1/велосипедиста/ управлява велосипед по площи предвидени за пешеходци –
пешеходна пътека ***, като излиза внезапно на платното за движение и е
блъснат от участник 2 /л.а.“Тойто Аурис/. Собственикът Д. Й. Д.е подал до
застрахователя уведомление – декларация за щета на 18.04.2016г., като по
случая при застрахователя е била образувата щета № ***. По нея е изготвено
опис-заключение, където са посочени като повреди на автомобила – предно
стъкло, преден капак и предна броня. И опис – заключени с посочени повреди
– преден калник и ухо на преден ляв фар. Същите са посочени и в опис на
претенцията, а изгответния доклад по щетата са остойностети на сумата от
1040,58лв. видно от представената копие на фактура № ***г. ремонта на
автомобила е 1534,36лв. С преводно нареждане от 18.05.2016г. сумата от
19458лв. е била приведена от застрахователя на Д. Й. Д.. За стойността на
обезщетението последният е бил уведом от застрахователя с писмо изх.№
***г. Ищецът е отправил до ответника регресна покана за възстановяване на
изплатената сума изх.№ ***г., която видно от обратната разписка е получена
на 29.06.2016г.
По искане на особения представител по делото бе изготвена и приета
съдебно-счетоводна , а по искане на ищеца - съдебна автотехническа
експертиза. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза
мораторната лихва върху главницата от 1051,58лв., за периода 14.04.2018г. до
14.04.2021г. е в размер на 320,47лв. Автотехническата експертиза е описала
механизма на настъпилото ПТП, като на 16.04.2016г., около 17.00ч., в
условията на оптимални пътни и атмосферни условия, л.а. Тойота Аурис, рег.
№ ***, с водач Д.Д. се движи в гр.Я., по ул.“***“ в посока от *** – хотел
„***“. В процеса на движение, л.а. е следвало да пресече кръстовището с
ул.“***“, където е обособена пешеходна пътека, за пресичащите ул.“***“ При
същите условия К.М. управлява велосипед по ул.“***“, в посока от *** в
посока ***. Приближавайки кръстовището с ул.“***“, велосипедистът
навлиза по ул.“***“, при което настъпва сблъсък с л.а. Тойота. Ударът е челен
за велосипеда и страничен отляво, обособен в равнината на преден ляв калник
на л.а. Тойота. Последица от настъпилото произшествие са материални щети
по л.а. Тойота. По време на оглед на автомобила от представители на
застрахователната компания са установени следните увреждания: преден ляв
5
калник, преден капак, предна броня, челно стъкло, конзола ляв фар. Според
вещото лице описаните увредени елементи от л.а. Тойота са в причинно
следствена връзка с настъпилото произшествие, отчитайки механизма на
сблъсък между велосипедиста и л.а. Според вещото лице отчитайки характера
на сбъсъка – страничен отляво за лекия автомобил следва, че велосипедистът
е „атакувал“ лекия автомобил и водачът на л.а. „Тойота“ не е бил във
възможност да осъществи каквато и да е спасителна маневра. В тази връзка
експертизата е изразила становище, че основаната предпоставка за
настъпване на произшествието е „поведението“ на велосипедиста – подходил
е да пресече ул.“***“, без да се съобрази с преминаващите МПС. Според
експертизата средна пазарна стойност на причинената щета на лек автомобил
Тойота Аурис, последица от настъпилото ПТП, според опис-заключение на
ЗАД“Армеец“ е 1133,30лв. Традиционните разходи за „ликвидация на щета“
са в диапазон 10.30лв.
По делото бе разпитан като свидетел Д. Й. Д., който е шофьорал л.а.
Тойота Аурис при процесното ПТП. Същият заяви, че на 16.04.2016г. преди
да навлезе на пешеходната пътека е връхлетяло колело върху капака му и
отскочило на момента, направо се блъснал върху автомобила му.
Велосипедистът му казал, че няма спирачки. Извикали Бърза помощ и КАТ,
които направили протокол за ПТП. Същият заяви, че десния калник на колата
бил огънат и капака отпред бил огънат. Той се обадил на застрахователя и те
установили щетите, за които по-късно получил обезщетение, но не помни
точно в какъв размер.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
прави изводи:
Предявеният иск е с правно осн. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с
чл.410,ал.1,т.3 от КЗ, вр. с чл.45 и сл. от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира предявеният иск за допустим, т.к. е предявен от
надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното производство, в
предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на заявителя за
разпореждането на съда да предяви иска. В настоящото производство в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
дължимостта на вземането си по издадената заповед за изпълнение, а на
ответника – направените възражения в отговора си.
6
Предмет на вземането по издадена заповед за изпълнение е платеното
от ищеца застрахователно обезщетение по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС и Злополука“ по застрахователна полица № ***,
със срок на действие от 24.04.2015г. до 23.04.2016г. за станало на 16.04.2016г.
ПТП.
Нормата на чл.410, ал.1 от КЗ предвижда, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата или
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод
на която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД, или собственика на вещта и
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила
вреди на застрахования по чл.50 от ЗЗД. В случая правото на застрахования,
което застрахователят упражнява посредством предявяването на
тази регресна претенция, е за обезщетение за имуществени вреди срещу
прекия причинител на вредата по чл.45 от ЗЗД.
За да възникне отговорността на ответника по отношение на ищеца-
застраховател е необходимо да са налице следните предпоставки: наличие на
застрахователен договор; възникване на застрахователно събитие, което да
съставлява покрит риск по застрахователния договор, изплащане на
застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона, както и
установяване на противоправно поведение на деликвента, от което са
настъпили вреди; вида и размера на причинените вреди; причинно-следствена
връзка между събитието и вредоносния резултат.
Съдът намира, че от събраните доказателства по делото се установява
наличието на всички елементи от пораждащия регресното право на ищеца
фактически състав. От писмените доказателства, събрани в хода на делото, се
доказа съществуването на застрахователно правоотношение по застраховка "
Каско на МПС и Злополука ". Ищецът в изпълнение на задължението си по
застрахователния договор, е заплатил на увреденото лице обезщетение за
причинените от възникналото на 16.04.2016г. в гр.Я. ПТП вреди на
собствения му автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № *** АК в размер на
1051,58лв.
Видно от приетия като доказателство протокол за ПТП, който е
7
официален удостоверителен документ и като такъв обвързва съда и страните с
материална и формална доказателствена сила относно фактите, отразени в
него и възприети от съставителя му, и който не е оспорен по надлежния ред
от ответника, именно ответника като лице управляващо велосипед, при
посочения от АТЕ механизъм, удря лек автомобил Тойота Аурис странично,
и става причина за нанесените му вреди.
От назначената по делото Съдебна автотехническа експертиза, която
не бе оспорена от страните и се възприема от съда като обективна и
компетентно дадена, както и от гласните доказателства събрани по делото се
установи механизмът на ПТП, който сочи на виновно поведение на ответника,
вследствие на което са настъпили вреди. Вещото лица и в съдебно заседание
бе категоричен в извода си, че не е налице съпричиняване, като на практика
водачът на лекия автомобил не би могъл да предотврати сблъсъка. Съдът
приема, че от събраните по делото доказателства бе установена и причинната
връзка между вредите и поведените на ответника.
Субективният елемент от състава на гражданския деликт - вината,
съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната страна е да
проведе обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за
липсата й, каквито не са представени. Доказателствата по делото сочат
безспорно и за установена от ответника вина, за което на същият съставен
АУАН, според представеното удостоверение изх.№ ***г. на ОД на МВР-гр.Я..
Безспорно се установи, че собственикът на застрахованият автомобил
е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП, за което е образувана щета
№ *** От свидетелските показания и заключението по САТЕ се установява
механизмът на произшествието, следствие на което са настъпили увреждания
по автомобила – преден ляв калник, преден капак, предна броня, челно
стъкло, конзола ляв фар . Щетата по автомобила се явява в пряка причинно-
следствена връзка с даденото произшествие. Изплатените от застрахователя
щети по автомобила Тойота Аурис кореспондират напълно на механизма на
настъпилото произшествие. Стойността на щетата за възстановяване на
автомобила възлиза на сумата от 1133,30лв., съгл. заключението на САТЕ, но
предвид диспозитивното начало в граждански процес искът се явява
основателен и доказан до размер на предявеният от 1051,58лв..
Тази сума е изплатена от ищцовото дружество на собственика на
8
увредения автомобил.
С оглед изложеното, съдът приема, че регресно право в полза на
застрахователя е възникнало, тъй като са налице всички елементи от
правопораждащия го фактически състав.
Искът по чл.86,ал.1 от ГПК, като акцесорен следва съдбата на главния
иск, поради което с оглед основателността на последния, акцесорният иск
също се явява основателен. Неговият размер безспорно се установи и от
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, която изцяло са възприема от
съда като обективна и компетентно дадена.
Съобразно приетото в т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.
Дело № 4/2013г., ОСГК, съдът по исковото производство по чл.422, ал.1 от
ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като
съгласно указанията, това следва да стане в осъдителен диспозитив. С оглед
на това ответника следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от
100.00лв. в общ размер /50.00лв. за държавна такса и 50.00лв. за
юрисконсултско възнаграждание/, представляваща разноски по заповедното
производство.
При този изход на делото на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи
на ищеца направените от него разноски по делото, които съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК са общо 956,04лв. Същият следва да
заплати по сметката на ЯРС и направените от съда разноски за в.л. в размер
на 50.00лв.
Воден от горното , ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422,ал.1 от ГПК във вр.с
чл.415 от ГПК, вр. с чл.410,ал.1,т.3 от КЗ, вр. с чл.45 и сл. от ЗЗД ,вр. с чл.86
от ЗЗД, че К.И.М., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Я., ул.“*** дължи
на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Стефан Караджа“ №2, представлявано съвместно от
изпълнителния директор М. П. И. и изпълнителния директор В. П. К.-М.
сумата от 1051,58 лв. – главница по изплатено застрахователно обезщетение
въз основа на сключена застраховка „Каско на МПС и Злополука“
9
застрахователна полица № ***, ведно със законната лихва от 14.06.2021г. до
изплащане на вземането, мораторната лихва върху главницата за периода от
14.04.2018г. до 14.04.2021 г., в размер на 320.47 лв., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г. по
ч.гр.д. № *** по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА К.И.М. да заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД направените по
делото разноски в размер на 956,04лв., както и да заплати направените в
заповедното производство разноски в размер на 100.00лв. /50.00лв. за
държавна такса и 50.00лв. за юрисконсултско възнаграждание/.
ОСЪЖДА К.И.М. да заплати по сметката на ЯРС направените от съда
разноски за вещо лице в размер на 50.00лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
10