№ 954
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221000500694 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.623, ал.6 от ГПК.
С Решение № 60267/25.02.2022 г., постановено по гр.д. № 3698/2020 г.,
ВКС, Трето гражданско отделение е обезсилил въззивно решение №
1029/21.05.2020 г., постановено по в.гр.д. № 2592/2019 г. по описа на
Апелативен съд-София и делото е върнато за ново разглеждане от друг
въззивен състав на апелативния съд.
Обжалва се Разпореждане № 962 от 14.03.2019 г., постановено по ч.гр.д.
№ 354/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е признато и
допуснато изпълнението на решение по дело № B5QZ801R от 08.12.2016 г.,
постановено от Окръжен съд Бизнес център в гр. Нордхемптън, Обединено
Кралство Великобритания и Северна Ирландия, с което решение Б. Р. Г. е
осъден да заплати на Д. И. Д. сума в размер на 10 410 британски лири, от
които сумата от 10 000 британски лири-главница за претендирания дълг и
сумата от 410 британски лири за разноски, ведно със законната лихва върху
сумите от датата на постановяване на съдебното решение 08.12.2016 г.
Жалбоподателят Б. Р. Г. оспорва издаденото разпореждане с
твърдението, че съдът неправилно приема, че е бил редовно уведомен за
1
воденото срещу него дело във Великобритания. Твърди, че за първи път
разбрал за това дело на 25.03.2019 г., когато получил разпореждането на ОС-
Бургас. Твърди, че никога не е живял на адресите, посочени в
удостоверението за съдебно решение. Твърди, че неговият адрес във
Великобритания винаги е бил: апартамент 606, ***, 2 ***, Е16 1 FF ***.
Поддържа се неистинност на твърдението, че по делото е предявявал
насрещен иск. Твърди се, че в този документ е посочен адрес за
кореспонденция, на който жалбоподателят никога не е живял, както и грешен
имейл. Поддържа се, че всичко това е довело до невъзможността му да се
защити, поради което са налице предпоставките на чл.45, параграф 1, т.б от
Регламент № 1215/2012 г. да се иска отказ на изпълнението на съдебното
решение.
Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да остави без
уважение искането за признаване и допускане до изпълнение на решението на
Окръжен съд Бизнес център в гр. Нордхемптън, Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия.
В своя отговор ответникът по жалбата-Д. И. Д. оспорва същата с
твърдението, че производството пред Окръжен съд Бизнес център в гр.
Нордхемптън, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, е
образувано и водено изцяло по надлежния ред. Счита, че не са налице
предпоставките да се иска отказ на изпълнението на съдебното решение, тъй
като същото не е постановено в отсъствието на ответника, а на същия е
връчен документа за образуване на производството. Съдът му е посочил
достатъчен срок да организира и проведе защитата си, което той е извършил с
депозирането на защита и насрещен иск.
Моли съда да потвърди обжалваното разпореждане.
В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, не се явяват,
не изпращат свои представители, не изразяват становище в хода по същество.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Окръжен съд – Бургас е бил сезиран от Д. И. Д. чрез процесуалния му
представител адвокат А. К. с искане за признаване и допускане изпълнението
2
на територията на Република България на решение по дело № B5QZ801R от
08.12.2016 г., постановено от Окръжен съд Бизнес център в гр. Нордхемптън,
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, с което решение
Б. Р. Г. е осъден да заплати на Д. И. Д. сума в размер на 10 410 британски
лири, от които сумата от 10 000 британски лири-главница за претендирания
дълг и сумата от 410 британски лири за разноски, ведно със законната лихва
върху сумите от датата на постановяване на съдебното решение 08.12.2016 г.
Молителят е представил препис от решението заедно удостоверение,
издаденото от съда по произход. Същите са представени и пред настоящата
съдебна инстанция, с оглед дадените указания с отменително решение на
ВКС. Представеното решение е електронна версия с поставен черен
електронен печат, удостоверяващ, че документът е издаден от съда. Този
документ се приема в доказателство без допълнително обследване, а и между
страните не е имало спор относно автентичността на съдебното решение.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.623, ал.6 във връзка с
чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално
допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното разпореждане е валидно и допустимо, а по същество
правилно и законосъобразно. Въззивната жалба като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
Производството по признаването на съдебни решения постановени в
друга държава-членка на ЕС е уредено в Регламент (ЕС) № 1215/12 на
Европейския парламент и на Съвета, който отменя Регламент (ЕО) № 44/2001,
в сила от 10 януари 2013 г. и се прилага от 10 януари 2015 г., както и в чл. 622
и сл. от ГПК. В този смисъл и доколкото искът на Д.Д. против Б.Г. е предявен
на 1 април 2015 г., а решението постановено на 08.12.2016 г., то Регламентът е
приложим.
3
На основание чл. 622, ал.1 ГПК и чл. 623, ал.1 ГПК Окръжен съд -
Бургас е бил компетентен да разгледа и се произнесе по подадената молба, с
оглед обстоятелството, че ответната страна - длъжник е с постоянен адрес в
гр.Бургас.
На основание чл.622, ал.3 от ГПК, Съдът се произнася въз основа на
препис от съдебното решение, постановено в друга държава – членка на
Европейския съюз, заверен от постановилия го съд, и удостоверение, когато
акт на Европейския съюз изисква това. Документите се придружават с превод
на български език.
Т.е., за да бъде признато решението, заинтересованата страна, следва да
представи препис от съдебно решение, което отговаря на необходимите
условия за установяване на автентичността му и сертификат по чл.54 и 58 от
Регламент (ЕО) № 1215/12, издадено посредством формуляра, установен в
Приложение V към Регламента.
Съобразно член 39 от този регламент, всяко „съдебно решение,
постановено в държава членка, което подлежи на изпълнение в тази държава
членка, е изпълняемо в другите държави членки, без да се изисква декларация
за изпълняемост". Всички съдебни решения, постановени от съдилищата на
държава членка, следва да бъдат разглеждани като постановени в сезираната
държава членка.
От разпоредбите на членове 37 и 42 от Регламент № 1215/2012,
разгледани във връзка една с друга, произтича, че за целите на признаването и
изпълнението в държава членка на съдебно решение, постановено в друга
държава членка, молителят трябва да представи само препис от съответното
решение заедно удостоверение, издаденото от съда по произход. В
съответствие с член 42, параграф 1, буква б) от този регламент посоченото
удостоверение удостоверява, че съответното съдебно решение е изпълняемо,
и съдържа извлечение от него, както и съответната информация относно
възстановяемите процесуални разходи и начислената лихва, ако са налице
такива. Чрез издаването на такова удостоверение след проведено
4
производство с правораздавателен характер /в този смисъл Решение от 4
септември 2019 г., Salvoni (дело C-347/18)/, съдът по произход имплицитно
потвърждава, че съдебното решение, което трябва да бъде признато и
изпълнено в друга държава членка, попада в приложното поле на Регламент
№ 1215/2012, като се има предвид, че издаването на удостоверението е
възможно само при това условие.
В случая няма спор, че съдът по произход е съставил и издал
удостоверението, което е датирано 1-8-17. При тези обстоятелства наистина
съществува изпълняемо решение, постановено в държава членка по смисъла
на член 2, буква а) и член 39 от Регламент № 1215/2012, което е в обхвата на
предвидения в него режим за пряко изпълнение, и това е факт от
действителността, който обвързва сезирания съд. По силата на член 67,
параграф 2, буква а) от Споразумението за оттеглянето на Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и
Европейската общност за атомна енергия (OВ C 384 I, 2019 г., стр. 1) и
предвид датата на неговото приемане, 8 декември 2016 г., спорното решение,
постановено от английски съд, не е съдебно решение на трета държава.
Съдебно решение обаче не се признава, ако е постановено в отсъствие
на ответника, комуто не е връчена искова молба или е връчена твърде късно,
за да организира защита си, освен ако ответникът не е успял да предяви иск за
оспорване на съдебното решение, когато е било възможно да стори това.
Действително от представеното по делото решение се установява, че
същото е постановено в отсъствието на ответника. Не се установява обаче, че
на ответника не е връчен препис от исковата молба. По делото пред
първоинстанционния съд /л.22/ е представено уведомление за предявяване, от
което се установява, че искът на Д.Д. е предявен на 1 април 2015 г. и е
изпратен на ответника с първокласна поща на 1 април 2015 г. и ще се счита за
връчен на 6 април 2015 г. Ответникът трябва да отговори до 20 април 2015 г.
В този срок, по имейл и на 17.04.2015 г. е постъпил отговор от ответника Б.Г.,
за което ищецът е уведомен на 20 април 2015 г. с указанието, че ответникът
разполага с общо 10 дни, считано от 20 април 2015 г. да заплати исканата
такса или съдът ще предприеме стъпки за връщане на насрещния иск и искът
ще продължи само като защитен. С разпореждане на съда от 07.05.2015 г.
насрещният иск е заличен.
5
Дори и да се приеме за доказано твърдението на жалбоподателя, че
същият не е бил уведомен за делото, съответно не е подавал отговор и
насрещен иск, то в неговата жалба се съдържа признание, относно датата на
която е разбрал за решението на английския съд, а именно: 25.03.2019 г.
Въззивният съд намира, че в случая е налице изключението от
правилото на чл.45, параграф 1, б.“б“ от Регламента, а именно: ответникът не
е успял да предяви иск за оспорване на съдебното решение, когато е било
възможно да стори това.
За ответника е било възможно от датата на узнаване 25.03.2019 г. да
поиска отмяна на решението. Това се установява от самото решение и
съдържащите се в него указания до ответника: „Ако сте отговорили на
исковата молба и вярвате, че съдебното решение е постановено погрешно
можете да подадете молба до съдебната служба, като посочите причините,
поради които решението трябва да бъде отменено. Можете да използвате
формуляр за кандидатстване и ще трябва да платите такса. Може да бъде
уговорено изслушване и ще ви бъде указано кога и къде ще се проведе то.“
С оглед на горното въззивният съд намира, че когато за ответника е било
възможно да подаде в държавата по произход на съответното решение молба
за отмяна на това решение, то този ответник не може да се позовава на
предвидените в член 45, параграф.1, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012
основания за отказ да се допусне изпълнението на това решение.
Този извод на съда е в съответствие и със съдебната практика на СЕС и
по-конкретно Решение на Съда (втори състав) от 7 юли 2016 г. по дело C-
70/15, с което е прието, че понятието „оспорване“ в член 34, точка 2 от
Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела, чийто аналогичен текст е разпоредбата на член
45, параграф 1, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012, трябва да се тълкува в
смисъл, че включва и молбата за възстановяване на срок, когато е изтекъл
срокът за редовно обжалване.
В това решение, т.41 е посочено, че за да се приеме, че е било възможно
по смисъла на член 34, точка 2 от Регламент „Брюксел I“, аналогичната
разпоредба на член 45, параграф.1, б.“б“, неявил се ответник да започне дело
за оспорване на неприсъствено съдебно решение, постановено срещу него,
6
той трябва да е бил запознат с неговото съдържание, което предполага то да
му е било връчено (решение от 14 декември 2006 г., ASML, C‑283/05,
EU:C:2006:787, т. 40). На практика за ответника това е станало най-късно на
25.03.2019 г.
Пак в т.39 на същото решение е посочено, че член 34, точка 2 от
Регламент „Брюксел I“, към който препраща член 45, параграф 1 от
последния, има за цел да осигури зачитането на правата на неявил се ответник
в хода на открито в държавата членка по произход производство посредством
система на двоен контрол. По силата на тази система съдът на сезираната
държава членка е длъжен да откаже или в случай на обжалване да отмени
изпълнението на неприсъствено чуждестранно съдебно решение, ако на
неявил се ответник не е бил връчен документът за образуване на
производството или равностоен документ в достатъчен срок и по такъв начин,
че да има възможност да организира защитата си, освен ако ответникът не е
успял да започне дело за оспорване на това съдебно решение пред
юрисдикциите на държавата членка по произход, когато е било възможно да
стори това (решение от 6 септември 2012 г., Trade Agency, C‑619/10,
EU:C:2012:531, т. 32 и цитираната съдебна практика).
С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че са налице
предпоставките за признаване и изпълнение на решението на английския съд,
както правилно е приел и първоинстанционния съд, поради което
разпореждането му като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Страните не претендират разноски, поради което такива не се
присъждат.
Така мотивиран, Апелативен съд – София, 8-ми граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 962 от 14.03.2019 г., постановено по
ч.гр.д. № 354/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8