№ 1770
гр. Пловдив, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20215330203903 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 16-003162 от
26.05.2021г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив, с
което на “Интер Агро 2010" ЕООД, ЕИК:*********, е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда
и петстотин/ лева на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.3 от Кодекса на
труда за нарушение на чл.63, ал.2 вр. с чл.63, ал.1 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като
незаконосъобразно, по подробно изложени в жалбата съображения. В съдебно
заседание не се явява изпраща представител адв.П..
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност и след като се запозна с доводите на страните
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда
от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на
съдебното следствие, намира за установено следното от фактическа и правна
1
страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, произлиза от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Жалбоподателят е бил привлечен към административно наказателна
отговорност за осъществено административно нарушение на чл. 63, ал. 2 вр.
с чл.63 ал.1 от КТ.Същото било установено при осъществена проверка на
09.04.2021 година за времето от 12.30ч. до 13.30ч. от служители на ТД „ИТ“ –
Пловдив на търговско дружество “Интер Агро 2010" ЕООД, ЕИК:*********
и по точно на стопанисван от дружеството обект в гр.Съединение,
представляваш оранжерия. При проверката служителите на ДИТ установили,
че труд в оранжерията полагал В.М., считано от 09.04.2021г. като работник
оранжерия.Същият декларирал, че работното му време е от 8 до 16часа.Това
се удостоверявало и от представен в ИТ трудов договор от 15.04.2021г. с
начална дата 09.04.2021г.Същевременно било установено, че работодателя
подал уведомление по чл.62, ал.3 от КТ до ТД на НАП, което било заверено
след 19.07 часа на същия ден и фактически не било връчено на служителя М.
преди да започне работа в 08.00 часа на 09.04.2021г.
В хода на съдебното заседание е разпитан като свидетел извършил
проверката и съставил акта И.Б., чиито показания съдът намира за коректни,
точни и ясни, изцяло съответстващи на писмените доказателства по делото,
поради което ги кредитира изцяло.
След като прие писмените материали по преписката съдът счита, че
в достатъчна степен подкрепят фактическата обстановка изложена в НП,
същите са относими към спора и съдът им дава вяра.
В подкрепа на гласните и писмените доказателства са и показанията
на работника В.М., който заяви, че на 09.04.2021г. е полагал труд в
горепосочената оранжерия.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, след анализ
на събраните гласни и писмени доказателства, съдът възприе за изяснено
следното от правна страна:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в
предвидената от закона форма. В случая административно наказващият орган
е приел от изяснените при проверката обстоятелствата, че те касаят едно
осъществено от жалбоподателя административно нарушение на разпоредбата
на чл. 63, ал. 2 вр. с чл.63 ал.1 от КТ. Посочената норма въвежда задължение
да не бъде допускан до работа работник или служител на който не е връчено
завереното от НАП уведомление по чл.62, ал.3 от КТ.В случая М. е бил
постъпил на работа в 8.00 часа на 09.04.2021г., полагал е труд по време на
2
проверката в 12.50часа, а работодателя не му е връчил уведомелние по чл.62,
ал.3 от КТ, тъй като същото е заверено в НАП след 19 часа на същия ден и
няма как да му е било връчено.
Възприетото в атакуваното НП като административно нарушение –
постъпване на работа от страна на работника преди да му бъде връчено
уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, според настоящия съдебен състав
безспорно касае осъществено административно нарушение от жалбоподателя.
Това обстоятелство категорично е възведено като административно
нарушение при описанието на осъщественото законово нарушение. От
изяснените при проверката обстоятелства, както и събраните по реда на
съдебното следствие и обсъдени гласни и писмени доказателства може да се
направи несъмнения извод, че в настоящият случай е налице на осъществено
административно нарушение от жалбоподателя. Затова становището на
настоящия съдебен състав е, че на него е следвало да бъде наложена
посочената в НП “имуществена санкция” в минимален размер от 1500 лева
съгласно законовите рамки на разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ.
Случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла
на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, тъй като разпоредбата на чл. 415в от КТ се явява
специална по отношение на общия случай по чл. 28, б. „а“ от ЗАНН и тя
дерогира неговото приложение. Съгласно разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от
КТ: „Не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63,
ал. 1 и 2.“ Тази императивна норма цели защита на обществените отношения
по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите -
трудовите права. Случаят не е маловажен, защото законът изрично изключва
приложението на този институт към нарушенията на чл. 62, ал. 1 от КТ, тъй
като се касае за обществени отношения с по-висока степен на обществена
опасност, в сравнение с други подобни случаи, свързани с защита на
работниците и служителите. Тези обстоятелства са били правилно преценени
от наказващия орган и те законосъобразно са довели до ангажиране и
понасяне на административно наказателна отговорност от страна на
жалбоподателя. Обстоятелството, че това е било първо нарушение, че то е
било отстранено веднага и че не са произтекли вредни последици за
работници и служители е било отчетено от наказващият орган и той правилно
е наложил административно наказание “имуществена санкция” в минималния
размер от 1500 лева, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ.
Настоящата инстанция счита, че при така определеното наказание в пълнота
биха били постигнати целите на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.За
пълнота съдът следва да отбележи, че ако работодателя беше изпратил
уведомлението в НАП за заверка преди постъпване на работа на работника
3
или служителя, независимо, че не е било заверено в НАП съдът щеше да
счете, че изобщо липсва нарушение, тъй като забавата на администрацията на
НАП да завери подаденото удостоверение, което да се връчи на работника не
може да препятства влизане в действие на трудов договор между работник и
работодател.Случаят обаче не е такъв и липсват белезите на чл.28 от ЗАНН.
В предвид на изложеното, обжалваното НП на Директор на Д „ИТ“ - гр.
Пловдив се явява законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 16-003162
от 26.05.2021г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив, с
което на “Интер Агро 2010" ЕООД, ЕИК:*********, е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда
и петстотин/ лева на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.3 от Кодекса на
труда за нарушение на чл.63, ал.2 вр. с чл.63, ал.1 от Кодекса на труда.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по
реда на АПК пред Административния съд на гр. Пловдив в 14 - дневен срок
от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4