Решение по дело №135/2016 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №69

 

гр. Враца,05.07.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд търговско           отделение в

публичното заседание на   13.06.2017 год.     в състав:

 

Председател:Радослава Симеонова

   

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар Лилия Горчева

като разгледа докладваното  от съдията Радослава Симеонова

търговско         дело N135       по описа за 2016  год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на глава 32 от ГПК-чл.365,т.1 от ГПК.

    Образувано е по искова молба вх.№10303 от 28.12.2016год.на "ЮРОБАНК  БЪЛГАРИЯ"АД,със седалище и адрес на управление гр.София, район "Витоша",ул."Околовръстен път" №***, ЕИК0** , представлявано от Д.Ш.и П.Д.-изпълнителни директори чрез адв.Г.П.С.,с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове срещу ЕТ"Д.Д.",ЕИК 8***** седалище и адрес на управление гр.Оряхово,ул."9-ти ноември"*****, Д.П.Д.,ЕГН**********,с адрес *** и Г.Д.Д. ЕГН**********,адрес:г***,ж.к.Разсадника Коньовица *****с искане да се признае за установено по отношение на ответниците,че банката има вземане към тях   в размер на 112 599,85 лв.,от които 94 867.85 лв.-главница по банков кредит продукт "Бизнес револвираща линия-Плюс" №BL13582/12.03.2008 год.,16584.34 лв.-договорни лихви,за периода от 21.01.2015 год.до 04.05.2016 год., сумата 1147.66лв. такси по договора за периода от 10.02.2015 год. до 04.05.2016 год. ,законна лихва върху главницата и дължими такси,считано от подаване на заявлението за издаване  на заповед за изпълнение/10.12.2015 год./ до окончателното им изплащане,на основание чл.422 вр. с чл.417 ал.1 ГПК,вр. с чл.79,ал.1 и чл.86 ЗЗД.

    Претендира присъждане на деловодни разноски и адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на сумата 4 914.76 лв.,от които 2 251.98 лв.държавна такса и 2 662.78 лв.-адвокатски хонорар,както и деловодни разноски за тази съдебна инстанция при уважаване на исковете.

    В исковата молба се твърди,че по заявление на ищеца по чл.417 от ГПК,Районен съд-гр.Оряхово по ч.гр.д.№195/2016 год. е издал заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу длъжниците ЕТ"Д.Д.",ЕИК 8***** седалище и адрес на управление гр.Оряхово,ул."9-ти ноември"*****, Д.П.Д.,ЕГН**********,с адрес *** и Г.Д.Д. ЕГН**********, адрес:г***.

    Длъжниците подали възражения срещу издадената заповед,поради което и на основание чл.422,ал.1 ГПК,във вр. с чл.415 ГПК за ищеца е налице правен интерес да установи съществуването на вземането си.

    Ищецът твърди,че между него и ответниците са възникнали облигационни отношения по Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия - плюс“ № BL13582 от 12.03.2008 г. (наричан по-долу за краткост Договор),сключен на 12.03.2008 г. между „Юробанк България“ АД, с ЕИК 0**  и ЕТ „Д.Д.“, с ЕИК 8*****.Съгласно чл. 1, ал. 1 от Договора, Кредитора предоставя на Кредитополучателя кредит във формата на кредитна линия в размер на 70 000.00 (седемдесет хиляди) лева, а Кредитополучателят се задължава да го ползва и върне заедно с дължимите лихви при условията на Договора.Срокът за погасяване е 120 месеца.С Анекс №1 от 02.10.2009 год.,Анекс №2 от 03.11.2010 год.,Анекс №3 от 08.06.2011 год.,Анекс №4 от 21.06.2013 год.,Анекс №5 от 18.11.2014 год.,страните предоговорили условията по кредита,като солидарно с кредитополучателя са се задължили Д.П.Д. и Г.Д.Д..С Анексите били въведени четири периода на облекчено погасяване на кредита и е променена крайната дата на издължаване на кредита-21.09.2024 год.

    Ищецът твърди,че съгласно договореното с посочените анекси е упражнил правото си  да преоформи сумата на съществуващите просрочия чрез натрупването им към усвоената редовна главница  по кредита,поради което се формира главница по извлечението от сметка,по-голяма от посочения размер кредит в договора за банков кредит.

    Твърди,че кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите месечни вноски за договорни лихви на 21.01.2015 год.,като от тази дата кредитополучателят е изпаднал в забава.Поради допуснатите просрочия,а именно три вноски за договорни лихви с падежи:21.01.2015 год.,21.02.2015 год. и 21.03.2015 год. и седем вноски за договорни лихви и главница,за периода от 21.04.2015 год. до 21.10.2015 год.,на основание чл.24,б."г" и чл.25,б."в" от договора с нотариални покани,връчени чрез нотариус Г. Иванова,рег.№671 по описа на НК и Нотариус Весела Ивчева,рег.№271 по описа на НК,банката е съобщила на длъжниците,че считано от 20.11.2015 год. предоставения и усвоен банков кредит е обявен за предсрочно изискуем,като едновременно с това е даден  седемдневен срок за доброволно плащане на дълга.

    Ищецът поддържа,че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК длъжниците не са изплатили дължимите суми за лихви, главница и такси по договора,което обуславя правния интерес на кредитора  от снабдяването й със заповед за изпълнение и изпълнителен лист и установяване на вземането си в исков процес.

    Сезира съда с искане да се признае за установено по отношение на ответниците,че банката има вземане към тях   в размер на 112 599,85 лв.,от които 94 867.85 лв.-главница по банков кредит продукт "Бизнес револвираща линия-Плюс" №BL13582/12.03.2008 год.,16584.34 лв.-договорна лихва,за периода от 21.01.2015 год.до 04.05.2016 год., сумата 1147.66лв. такси по договора за периода от 10.02.2015 год. до 04.05.2016 год. ,законна лихва върху главницата и дължими такси,считано от подаване на заявлението за издаване  на заповед за изпълнение/10.12.2015 год./ до окончателното им изплащане,на основание чл.422 вр. с чл.417 ал.1 ГПК,вр. с чл.79,ал.1 и чл.86 ЗЗД.

    Претендира присъждане на деловодни разноски и адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на сумата 4 914.76 лв.,от които 2 251.98 лв.държавна такса и 2 662.78 лв.-адвокатски хонорар,както и такива за тази съдебна инстанция.

    В срока по чл.367 ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор вх.№1243 от 14.02.2017 год.от ответниците,чрез адв.Е.Й. от САК.

    С отговора е заявено становище,че исковете, с които съдът е сезиран са допустими,но частично основателни.

    Според изложеното ответниците не дължат посочените в счетоводното извлечение суми в посочения размер.

    Според тях не е ясно как е формиран размера на главницата от 94 867.85 лева,след като в сключения договор главницата е с фиксиран размер от 70 000 лева.Според изложеното,в исковата молба е направен опит за обяснение на тази разлика, но предоставената информация е неясна, оскъдна и преграждаща защитата на ответниците.

    По отношение на посочената сума в размер на 16584.34 лева договорни лихви за периода 21.01.2015г. - 04.05.2016г. се твърди същото,тъй като няма никаква конкретизация каква точно е тази лихва.Посочено е,че е договорна , но на кое основание по договора, за какъв период, какви компоненти са включени в нея не се посочва.

     От описаното в исковата молба и от приложените доказателства било видно, че Договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем от банката (по нейни твърдения) на дата 20.11.2015г.Липсвала яснота,как и защо се дължи договорна лихва за периода 21.01.2015г. -04.05.2016г.

    След като Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем (по нейни твърдения) на дата 20.11.2015г., на какво основание се претендира договорна лихва до 04.05.2016г.   Относно посочената сума от 1147.66 лева такси по договора за периода 10.02.2015г.-04.05.2016г.също липсвала конкретизация каква точно е тази такса, на кое основание по договора е дължима, за какъв период, какви компоненти са включени в нея.След като,договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем от банката (по нейни твърдения) на дата 20.11.2015г.не било ясно как и защо се дължи такса за периода 21.01.2015г. -04.05.2016г.

    Застъпва се становище,че след обявяване на кредита за предсрочно изискуем лихва по него не се дължи, тъй като длъжникът е в забава на изискуемо парично задължение и дължи законна лихва по чл. 86 от ЗЗД, а не договорна.Твърди,че съгласно вида продукт, а именно „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ - ПЛЮС”, лихва се дължи за периода на ползване на заетата от Банката сума.

    Признава се обстоятелството,че между страните в правния спор е сключен    Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия - плюс“ № BL13582 от 12.03.2008 г. между „Юробанк България“ АД, с ЕИК 0**  и ЕТ „Д.Д.“, с ЕИК 8***** кредитополучател,по силата на чл.1,ал.1 от който банката предоставя на кредитополучателя кредит във формата на кредитна линия в размер на 70 000.00 (седемдесет хиляди) лева, а той се е задължил да го ползва и върне заедно с дължимите лихви при условията на договора.

    С отговора се прави анализ на  чл. 3, ал. 1 от договора,на чл. 3, ал. 2  и чл. 3, ал. 3 ,както и  чл. 3, ал. 4 от договора.Според изложеното лихвата се начислява ежемесечно и е платима на 21-во число на всеки месец, след месеца на откриване на заемната сметка.

    Съгласно чл. 4 от Договора при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от Кредитополучателя лихва по чл. 3, ал. 1 от Договора се увеличава автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за просрочие на главница в размер на 10 (десет) пункта.

    Съгласно чл. 20 от Договора Кредиторът запазва правото си по време на действие на Договора да променя Тарифата си за такси и комисионни.

    Ответниците  застъпват становище,че с чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 2, чл. 3, ал. 3, чл. 4 и чл. 20 от Договора, е въведена възможност за едностранна, самоволна, неопределена и неограничена промяна от страна на кредитора на съществени елементи от насрещната престация, каквито са размерите на дължимите от кредитополучателя лихви, такси и комисионни.     Договорените с процесните клаузи права на банката за едностранно и безкритерийно покачване на размера на лихвите, таксите и комисионните в случая нарушавали принципа на справедливостта, както и принципа на добросъвестност в търговските взаимоотношения, тъй като предпоставят несправедливо облагодетелстване на едната страна по договора за сметка на другата.Тази възможност , предвид и дългия срок на сключения договор от 10 години, нарушавали сериозно равностойността на насрещните престации по , водейки до възможност за значително и необосновано оскъпяване на стойността на предложения от банката продукт.

    С оглед гореизложеното въвежда правоизключващо възражение за нищожност по смисъла на чл.26,ал. 1 , предл. трето от ЗЗД, и моли да бъде обявена нищожността на разпоредбите на чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 3, чл. 4 и чл. 20 от Договора.

    В отговора се твърди,че в процесния случай нормите на Директива 93/13/ЕИО и на ЗЗП намират приложение, тъй като Договорът има за предмет предоставяне на „финансова услуга” по смисъла на § 13 т. 12 от ДР на ЗЗП и Кредиторът е „търговец” по смисъла на § 13 т. 2 от ДР на ЗЗП, а „потребител" е както Кредитополучателят, така и ипотекарния длъжник по Договора и солидарните длъжници по Анексите. Според ответниците,съгласно нормите на Директива 93/13/ЕИО и на ЗЗП, е допустима уговорка за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако кумулативно:

    -обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в общите условия (ОУ);

    -тези обстоятелства следва да са обективни, т. е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора;

    -методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ, т. е. да е ясен начинът на формиране на лихвата;

    -при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва - ако е предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до „значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя“, съгласно чл. 143 от ЗЗП.

    Ответниците,твърдят ,че в конкретния случай, нито едно от тези условия не е налице. В договора за кредит ,било  посочено единствено, че размерът на лихвата се влияе от БЛПМФ на банката и неговата промяна е задължителна за страните.В този смисъл, липсата на точна методика за определяне на БЛПМФ и математическа формула за изчисляване на дължимата договорна лихва, както и възможността за едностранна субективна промяна от страна на банката, водело до извода за уговаряне на клаузата единствено в полза на търговеца, което водело до значително нарушаване на правата на потребителя. Начинът на формулирането на клаузата на чл.3, ал. 1 от Договора е общ, без всякаква конкретика, и дава почти неограничена субективна власт на банката едностранно да променя лихвата.

    Сезират съда с искане  да прогласи клаузите на чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 3, чл. 4 и чл. 20 от Договора, за неравноправни на основание чл. 143, т. 10, 12 и 13 ЗЗП- не са уговорени индивидуално, поради което не пораждат действие за потребителите на основание чл.146 ал.1 ЗЗП.

    Ответниците,признават,че след сключване на договора са били сключени пет допълнителни анекса , както следва: Анекс № 1 от 02.10.2009 г., Анекс № 2 от 03.11.2010 г., Анекс № 3 от 08.06.2011 г., Анекс № 4 от 21.06.2013 г. и Анекс № 5 от 18.11.2014 г. Анекс № 1 бил сключен между банката и кредитополучателя, а в останалите Анекс № 2, Анекс № 3, Анекс № 4 и Анекс № 5 като съдлъжници са встъпили и ипотекарния длъжник Г.Д.Д. и Д.П.Д..

    В отговора се прави анализ на въведените промени с всеки от анексите,като се твърди,че кредитополучателя не е получавал подробна информация съгласно чл. 12 и чл. 13 от договора и предвид липсата на декларирана дейност  съгласно Търговски регистър,банката е била запозната с липсата на търговска дейност на кредитополучателя, въпреки което е изисквала и сключвала анексите.Съгласно чл. 8 от Анекс № 1,чл. 8 от Анекс № 2, чл. 8 от Анекс № 3, чл. 6 от Анекс №4 и чл. 6 от Анекс № 5, в случай, че през „облекчения период" не бъде погасявана допълнителната лихва, банката обявява кредита за предсрочно изискуем, или променя условията на погасяване.

    Твърдят,че в края или преди края, на всеки от „облекчените периоди“,банката е предоставял нов „облекчен период“, чрез сключването на всеки от анексите, докато през декември 2014 г. при последвало ново предложение за предоговаряне и сключване на Анекс № 6, отново с „облекчен период“,кредитополучателят и съдлъжниците са отказали да водят преговори за сключване на Анекс № 6,тъй като преди изтичане на  последния „облекчен период“ от Анекс № 5 към 21.01.2015 г., въз основа на „облекчените периоди“ за около 62 последователни месеца, Кредитополучателят и съдлъжниците са погасявали само допълнителна лихва, а останалата непогасена допълнителна лихва, заедно с редовните и „преоформените“ главница, лихва за забава и наказателна лихва, са „преоформяни“ като главница, върху която е начислявана редовна лихва и наказателна лихва за забава. След отказът от Кредитополучателя за сключване на Анекс № 6, банката предприела действия по събиране на вземанията си.

    Предвид подробно изложеното, считат, че всеки от анексите съдържа идентични клаузи за преоформяне на размера на дълга, чрез натрупване на просрочени главници и начислени редовни и наказателни лихви към момента на сключване на съответния анекс. Формирана е нова олихвяема главница и необосновано е увеличен общият размер на дълга. През този период погасяванията са били отнасяни само за лихвите по „преоформената“ главницата,върху нея е начислявана редовна лихва, а в случай на просрочие на някоя от тези вноски върху тях е била начислявана и наказателна лихва, която в аритметична прогресия е била прибавяна чрез натрупване в размера на всяка „преоформена“ главницата по всеки следващ анекс.

    При така изложените съображения,ответниците твърдят,че  клаузата за „облекчен ред" за погасяване е нищожна и подвеждаща, защото именно в резултат от нейното прилагане се е стигнало до неколкократно увеличаване размера на задължението. Договорът е сключен за главница от 70 000.00 лева и въпреки, че длъжниците са погасили суми в общ размер над 22 000.00 лева, в поканата за обявяване на предсрочна изискуемост главницата, върху която се дължи лихва, е посочена в размер над 95 000.00 лева.

    Сезират съда с искане по смисъла на чл. 26 , ал. 1, предложение трето от ЗЗД, да бъде обявена нищожността на разпоредбите на чл. 3 от Анекс № 1, чл. 2, ал. 6, чл. 4 и чл. 7 от Анекс № 2, чл. 16 и чл. 2, ал. 6, ал. 7, ал. 8 от Анекс № 3, чл. 2 и чл.8 от Анекс № 4 и чл.1.3 и чл. 2 от Анекс № 5, в частта в която:

    -се въвежда „облекчен период“ за погасяване на задълженията с допълнителна лихва.

    -се въвежда „преоформяне“ и увеличаване на главницата.

    Твърдят,че нормите на Директива 93/13/ЕИО и на ЗЗП намират приложение и сезират съда с искане да прогласи за неравноправни клаузите на чл. 3 от Анекс № 1, чл. 2, ал. 6, чл. 4 и чл. 7 от Анекс № 2, чл. 16 и чл. 2, ал. 6, ал. 7, ал. 8 от Анекс № 3, чл.2 и чл.8 от Анекс № 4 и чл.1.3.и чл.2 от Анекс № 5, на основание чл. 143, т. 10, 12 и 13 ЗЗП, тъй като не са уговорени индивидуално, поради което не пораждат действие за потребителите на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, в тази част.

    Твърдят,че въвеждането на „облекчен период“ и „преоформяне“ във всеки от анексите се е наложило и предвид неизпълнение на погасителни вноски, на които размерът им частично е бил определен от нищожните и неравноправните чл.3,ал.1,чл.3,ал.3,чл.4 и чл.20 от Договора и увеличаването на главницата над размера на 70 000.00 лева, увеличаването на лихвата над първоначално договорената между страните от 10 % минус 0.25 пункта и увеличаването на наказателната лихва над първоначално договорената наказателна лихва от 10%, не следва да се взема предвид при определяне на размера на дължимите суми.

    Сезират съда с искане да  бъде обявена нищожността на разпоредбите на чл.3 от Анекс №1,чл. 2,ал.6,чл.4 и чл.7 от Анекс № 2, чл. 16 и чл. 2, ал.6, ал.7 ал.8 от Анекс № 3,чл.2 и чл.8 от Анекс № 4 и чл. 1.3. и чл. 2. от Анекс № 5, в частта в която:

    -се въвежда „облекчен период“ за погасяване на задълженията с допълнителна лихва.

    -се въвежда „преоформяне“ и увеличаване на главницата.

`   Ответниците,поддържат,че при сключването на Договорът за кредит и последвалите анекси към него липсва свобода на договаряне и индивидуализация на отделните клаузи, особено тези, в които следва да се договорят размерите на дължимите лихви, такси и разноски по кредита. Липсва прозрачност и яснота, както във формирането на размера на лихвата, така и в последвалата промяна и увеличаване на размера на главницата, чрез така нареченото капитализиране на непогасените лихви, както и при определянето и дължимостта на таксите по кредита.

    Поддържа се от ответниците,че през периода от усвояването на отпуснатия кредит до подписването на Анекс №3 от 08.06.2011г.основния кредитополучател ЕТ „Д.Д.“, с ЕИК 8***** не е осъзнавал и разбирал настъпващите последици от всяко така наречено от Банката и предлагано от нея предоговаряне и спасителен период. Това неразбиране е свързано с липсата на специални икономически и правни познания от страна на физическото лице търговец. Подписван е всеки последващ анекс с ясната идея, че му се помага и че  се облекчава временното финансово затруднение. Липсва информация , че непогасената и забавена част от договорната лихва и такси, се натрупва към главницата,че освен главница, върху нея се дължат нови лихви и такси.Не било пояснено,че тази натрупана част ще оскъпи и утежни кредитната експозиция и как лихвата ще се олихви още няколко пъти, като отделно ще се начислят и нови такси.

    След като обслужването на кредита било затруднено,тъй като ЕТ "Д.Д." вече нямал никаква търговска дейност и не можел да обслужва кредита в договорните отношения се включила и Г.Д.Д.,като съдлъжник.

    Твърди се в отговора,че по самия договор за кредит същата е само ипотекарен длъжник, обезпечавайки вземането на Банката със свой собствен недвижим имот. Под заплахата от това да загуби жилището при евентуална предсрочна изискуемост на вземането на Банката, същата се включва активно, първо в погасяването на ежемесечните вноски, а на по късен етап основно с опитите за справяне с проблема.     Твърди,че преди подписването на Анекс № 4 от 21.06.2013 г., след неговото сключване и преди сключването на Анекс № 5 от 18.11.2014 г., Г.Д. е провеждала много опити за предоговаряне на условията по кредита.Представя електронна кореспонденция,с която същата е искала информация от Банката относно размерите на вноските преди подписването на поредния Анекс, искала е актуална информация какви вноски следва да погасява, как се формира дълга. Получавала  отговори от служители на Банката, че погасителен план ще получи едва след анексирането.

    Твърди,че този отказ от предварителна информация е нарушаване на принципа на равнопоставеност на страните и злоупотреба с права. Под натиск, за да не загуби жилището си, дори и осъзнавайки, че анексите са в нейн ущърб, същата се  съгласявала и е подписвала същите.

    Твърди,че през месец август 2013г.провела кореспонденция със служители от обслужващия я клон в гр. София, относно съдържанието на Анекса и размера на вноските,тъй като установила разминаване в договорения размер на вноската по анекс и тази, която фигурирала в погасителния план. Разликата била с около 40 лева месечно, при договорена вече в Анекса фиксирана сума в размер на 700 лева.Банката чрез своя служител ,с който е водила електронна кореспондениця,не й предоставил информация.Уведомена била да се входира официално писмо,за да получи отговор.Отправила такова на  16.08.2013г. с подробни доводи и въпроси,но получила кратък отговор на 20.08.2014г.,че таксата се дължи, че се начислява ежемесечно и това не подлежи на договаряне.

    Според изложеното,тази такса изчислена съобразно месечната вноска ,оскъпява кредита за една година със сума в допълнителен размер на още 504 лева, която е почти 73 % от една месечна вноска.Ответницата Д. отказала да погасява същата сума,но  Банката, я начислила и била  добавена като просрочена към главницата и върху нея са начислявани и допълнителни възнаградителна, наказателна лихва и нови такси.

    В следваща приложена електронна кореспонденция от 2014г. са правени опити за обсъждане на клаузи на следващия и последен Анекс 5. Въпреки множеството забележки, искания и коментари от страна на Г.Д., анекса е останал с представените бланкови клаузи на Банката, всичките отново неясни, подвеждащи, въвеждащи в заблуждение и задължителни.     Твърдят,че  в имейл от дата 20.08.2014г. е даден срок под ултиматум, че ако до следващия работен ден не се анексира Договорът, то след тази дата анексирането ще се направи само при условията на висока лихва. В този имейл били приложени и два погасителни плана в екселска таблица, абсолютно неразбираеми и неясни.Посочват,че били  изпратени с уговорка , че са само ориентировъчни, и че краен план ще се получи едва след одобрение и реализация на преструктурането.

    Всичко това доказвало, че всички условия по кредита са налагани авторитарно. Единствения вариант за избор  бил: или подписваш каквото ти предлагаме, или не подписваш и минаваш в съдебно производство.

    Ответниците,твърдят,че от представената кореспонденция се установяват усилията и отговорността им да намерят възможно най-удачния и бърз вариант за разрешение на проблема.Тези предложения са отхвърляни и единствената алтернатива била следващ Анекс и следващо увеличение на главницата.

    Твърдят,че въпреки всички затруднения по кредита е имало ежемесечни вноски и плащания от страна на задължените лица,като редовно са погасявали задлъженията си включително до месец декември 2014 г. Размерът на цялата погасена сума била около 40 000 лева, като точния размер щял да бъде установен от  съдебно-счетоводната експертиза.

    За недобросъвестно считат и късното обявяване/ според тях/на кредита за предсрочно изискуем. Условията за предсрочна изискуемост били налице още през месец април 2015г.,а обявяването е с дата 20.11.2015г.или 7 месеца по-късно.През тези месеци без основание са начислявани още допълнителни лихви и разноски.

     Необосновано голям бил и периода от обявяването за предсрочно изискуем до подаването за заявление в съда. Това се е случило на дата 04.05.2016г.Това довело до още 5 месеца допълнително начисляване на договорна лихва и такси.

    Поддържат,че цитираните клаузи от Договорът за кредит попадат в приложното поле на чл. 26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите,според ,която „нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и Договорите върху неоткрити наследства.

    Разпоредбата на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД,която намирала приложение и при търговските сделки по правилото на чл. 288 от ТЗ.

    Твърдят,че в процсния случай безспорно чл. 3, чл. 4 и чл. 20 от Договора накърняват добрите нрави. Посочените уговорки за едностранно вдигане на лихвата са нищожни като нарушаващи принципа на справедливостта, тъй като било налице неравностойност на насрещните престации по договора.

    Липсата на краен размер, до който може да се вдига лихвата, обуславяла противоречието й с добрите нрави и има като резултат несправедливо обогатяване поради обективна неравностойност на насрещните задължения.

    Ответниците твардят,че въпреки подписването на Договора налице са нищожни клаузи, които не пораждат задължения за тях.

    Налице е  значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Това личало най-ясно в крайния резултат след вдигането на лихвения процент.

    Горепосочените клаузи от Договора за кредит попадали в приложното поле на чл. 143 от  ЗЗП,тъй като в процесния случай бил налице фктическия състав на чл. 143 .Те били и  неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, тъй като  не са индивидуално договорени.

    При сключването на договора се предоставят бланки от Банката, които не подлежат на договаряне и коментар,въпреки, че става въпрос за договорни отношения.

    Твърдят,че договаряне липсва и е налице  единствено едностранно налагане на Общи условия в договора и допълнителните Анекси.

    В подкрепа на изложеното,свидетелствали и данните от проверките на Комисия за защита на потребителите, която  извършила задълбочена проверка на всички банки в България.

    Твърдят,че от КЗП са констатирани неравноправни клаузи във всички банки, включително и в договорите и Общите условия на ищеца и са изготвени индивидуални препоръки до всяка една банка, включително и до ищцовото дружество.

    Твърдят, че не са били уведомявани от Банката за вдигането на лихвата и не била предвидена  възможност в Договора да се откажат от него.

     Единствено волята на Банката е тази, която формирала БЛПМФ .Няма посочена методика и методология в договора, която изрично да указва при какви показатели и по какъв начин може да се променя лихвения процент по кредита.

    Позовават се на  чл. 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.93г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори и поддържат,че има значение за решаване на настоящия казус.

    Твърдят,че не са налице условия за вдигане на базовия лихвен процент-малки фирми на банката.Поддръжат,че  не са подписвали и не са се съгласявали с Общи условия и към нито един момент те не са били наясно с методиката на изчисляване на БЛПМФ.

    Съгласно договора БЛПМФ не подлежи на договаряне и за обсъждането му изобщо не се споменава в Договора. Всички външни индекси след подписване на договора са се променяли поради което и лихвата следвало да бъде намалена или променена.

    Твърдят,че с  неправомерно вдигане на вноската банката не е изпълнила и собствената си методология за изчисляване на БЛПМФ.

    Всички външни индекси, включително СОФИБОР, който е приложим за кредити в лева се сринали и достигнали почти нулеви нива. Противно на това, банката прехвърля риска върху кредитополучателите, като вдига лихвите по кредитите едностранно, с което допълнително ги ощетява.

    Към момента на подписване на процесния договор за кредит, Банката няма точна и ясна методика/формула и всяка последваща методика за изчисляване на БЛПМФ не следва да бъде налагана към вече сключените договори.

    Въвеждат правоизключващо възражение,че поканата от банката за обявяване на предсрочна изискуемост е надлежно връчена на кредитополучателя съгласно ЗННД във връзка с чл. 50, ал. 4 от ГПК на 15.04.2016 г., след като Нотариус Г. *** действие в PC Оряхово, е посетила адреса на 25.03.2016г.,29.03.2016 г.и 31.03.2016  г.когато е залепил уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК  и при залепване на уведомлението е съставил Разписка № 6.

    Към дата на извършване на действията на Нотариуса  било постановено Решение № 163 от 25.02.2016 г.  на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение, което считат, че е релевантно за настоящото производство и се позовават на него.

    Твърдят,че нотариусът не е удостоверил надлежно връчването на съобщението на 15.04.2016 г., тъй като не е съставен констативен протокол, за да има обвързваща съда материална доказателствена сила на официален свидетелстващ документ за удостоверените факти,не се сочи наличието на надлежна представителна власт на подписалият от името на кредитора покана.Разписката за връчването,не била оформена съгласно приложение № 1 към чл.2, т. 1 от Наредба № 7 от 22.02.2008 г. на министъра на правосъдието за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по ГПК .След  като адресатът не е бил намерен на адреса, служителят на нотариуса трябвало да посочи какви действия е извършил във връзка с връчването на поканата /на кои дати и в колко часа е посетил адреса, открил ли е служители на фирмата, потърсил ли е съдействие от съседи за да установи дали на този адрес действително се намира офиса на фирмата на едноличния търговец/ и накрая под „връчител“ да посочи име, длъжност на връчителя, подпис и печат.Твърдят,че не е попълнена стриктно.

    Оспорват връчването на поканите от Кредитора до Кредитополучателя, съдлъжника Д.П.Д. и ипотекарния и солидарен длъжник Г.Д.Д..

    Сезират съда с искане да отхвърли исковете на ищеца, поради това, че правото на Кредитора за обявяване на предсрочна тискуемост не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, както и поради това, че вземането не е изискуемо за заявения от Кредитора размер и не е възникнало на заявеното от ищеца по делото основание.

    Въз основа на подробно изложеното в т.1 от  отговора, молят да бъде прогласена нищожността и/или неравноправността на чл. 3, ал. 1. чл. 3, ал. 3. чл. 4 и чл. 20 от Договора и молят да бъдат коригирани нищожните и/или неравноправните разподедби и клаузи, като:

    -размерът на дължимата от длъжниците главница бъде определен въз основа на първоначално договорения между страните в чл. 1 от Договора размер от 70 000.00 лева;

    -размерът на дължимата от длъжниците възнаградителна лихва бъде определен въз основа на първоначално договерения между страните в чл. 3, ал. 2 от Договора размер от 10 %, намален с 0.25 пункта, върху първоначално договорената между страните главница от 70 000.00 лева;

    -размерът на дължимата от длъжниците наказателна лихва бъде определен въз основа на първоначално договорения между страните в чл. 4. от Договора размер на 10 пункта, върху просрочената първоначално договорената между страните главница от 70 000.00 лева.

    -Размерът на дължимите такси бъде определен въз основа на първоначално договорения между страните.

    Въз основа на подробно изложеното в т, 11. от 1 до 7 от настоящия писмен отговор, молят да бъде прогласена нищожността и/или неравноправността на чл.3 от Анекс № 1, чл. 2 ал. 6, чл.4 и чл. 7 от Анекс № 2, чл. 16 и чл. 2, ал. 6 и ал. 7, ал. 8 от Анекс № 3, чл. 2 и чл. 8 от Анекс № 4 и чл. 1.3. и чл. 2 от Анекс № 5, в частта в която се въвежда „облекчен период“ за погасяване на задълженията е допълнителна лихва и молят да бъдат коригира нищожните и/или неравноправните разпоредби, като:

    -размерът на дължимата от длъжниците главница бъде определен въз основа на първоначално договорения между страните в чл. 1. от Договора размер от 70 000.00 лева;

    -размерът на дължимата от длъжниците възнаградителна лихва бъде определен въз основа на първоначално договерения между страните в чл. 3, ал. 2 от Договора размер от 10 %, намален с 0.25 пункта, върху първоначално договорената между страните главница от 70 000.00 лева;

    -размерът на дължимата от длъжниците наказателна лихва бъде определен въз основа на първоначално договорения между страните в чл. 4. от Договора размер на 10 пункта, върху просрочената първоначално договорената между страните главница от 70 000.00 лева.

    -размерът на дължимите такси бъде определен въз основа на първоначално договорения между страните.

    Молят съдът да отхвърли така предявените искове,като недоказани и неоснователни,на основани посочените в отговора аргументи и представените доказателства.

    При отхвърляне на исковете претендират присъждане на деловодни разноски, за размера, на които ще бъде представен списък по чл. 80 от ГПК.

    В законоустановения срок по чл. 372 ГПК ищецът е депозирал по делото допълнителна искова молба, като заявява следните уточнения по исковата молба с оглед релевираните от ответниците възражения, както и становище по изложените обстоятелства.

     Счита за неоснователни доводите на ответниците за нередовност на исковата претенция.

     Според ищеца,исковата молба отговаря на условията за редовност, установени в процесуалния закон, и в частност- чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, като искът е индивидуализиран както по основание, така и по размер - конкретно посочени в исковата молба. Обстоятелствата, сочени от ответната страна, са по съществото на исковата претенция и подлежат на доказване в настоящото производство, като счита, че въпросите ще бъдат изяснени чрез заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, чието назначаване е поискал с исковата молба.

    Оригиналът на процесното извлечение се намирал в кориците на ЧГД 195/2016г. по описа на Районен съд-Оряхово, до което ответниците имат достъп и чието прилагане към настоящото производство е поискал още с процесната си искова молба.

    Искането, обективирано в депозираното заявление по чл.417 ГПК, е в съответствие с възприетото в т. 18 от ТР № 4/2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че вземането става изискуемо, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуемо и е обявила на длъжниците предсрочната изискуемост, изготвяйки и предавайки на нотариус за връчване три нотариални покани до ответниците/длъжници.

    Твърди,че Нотариалните покани за обявяване на предсрочната изискуемост са изготвени/ изпратени от лице, разполагащо с надлежно учредена за това представителна власт.Видно от т. 5 от представеното по делото пълномощно, адв. Д.Д.- съдружник в двокатско съдружие „Д. и съдружници", е упълномощен да изпраща от името на банката покани за доброволно изпълнение и уведомления за предсрочна изискуемост на просрочени вземания (кредити), с правото да преупълномощава други адвокати със съответните права (т. 8 от пълномощното). Пълномощното е обективирано в писмена форма, с нотариална заверка на подписите.

    Поради изложените съображения,поддържа,че не могат да бъдат споделени доводите за липса на представителна власт, изразени в част II, т. 1 от депозираните писмени отговори.

    Нотариалните покани са насочени до адресите на длъжниците на посочените от тях в договора за банков кредит, който адрес за кредитополучателя съвпада със седалището и адреса на управление на търговеца, обявени по партидата на търговеца в Търговския регистър към Агенция по вписванията.

    Ищецът се позовава на чл. 30 от Договора за банков кредит,в който страните изрично са уредили реда за връчване на всички уведомления и изявления във връзка с договора. Тази клауза съответствала с уредения в чл. 9 ЗЗД,принцип на свободата на договаряне, като по аргумент от чл. 20а ЗЗД тя обвързва страните със силата на закон. С подписването на Договора страните са приели уговорката за реда и начина на кореспонденция между страните, респ. са приели риска от евентуалното им физическо неполучаване. В същия член било инкорпорирано задължение на страните при промяна на адресите, посочени в Договора, да уведомят писмено другата страна, като посочат новия си адрес.

    Изведеният принцип в Тълкувателното решение по никакъв начин не изключва договорната фикция, заложена в чл. 30 от пррцесния договор, като съдът следва да съобрази добросъвестното поведение на заявителя и изпълнението на договорните му задължения.

    Позовава се на съдебна практика при сходна фактическа обстановка:постановено в производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК Определение N9 624/24.10.2012 г. по ч.т.д.№ 491 по описа за 2012г. на ВКС, 1-во отделение, Търговска колегия, в което е посочено, че предсрочната изискуемост на кредита произтича от разпоредбата на чл. 28, б. „в" във връзка с чл. 27, б. „г" от договора от 21.11.2007г., съгласно която страните са се съгласили на правото на банката („Юробанк България"АД /с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България"АД/) да направи кредита предсрочно изискуем и също е цитирана уговорената с договора клауза за начина на уведомяване по чл. 33 от договора (с текст аналогичен с този на чл. 30 на процесния договор). С това Определение ВКС е отменил Определение № 1356 от 28.05.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 973/2013г. по описа на Окръжен съд - гр. Бургас, което също прилага и е постановил да се издаде заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, като е приел, че е налице изискуемо вземане,Решение № 23 от 24.03.2015г. по т.д. № 1717/2013г.; I ТО на ВКС,Решение № 40 от 17.06.2015г. по т.д. № 601/2014г. I ТО на ВКС.

    Позовава се и на сходна практика на окръжните съдилища в  страната: Определение № 518 от 19.07.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 577/2013г. по описа на Окръжен съд-гр.Добрич. Излага съображения,че искането му обективирано в депозираното заявление по чл. 417 ГПК и процесната искова молба по никакъв начин не противоречало на постановеното Тълкувателно решение и приетото по въпрос 18 от него. Изведеният принцип в Тълкувателното решение по никакъв начин не изключва договорната Фикция, заложена в чл. 30 от пррцесния договор и не бива съдът да игнорира добросъвестното поведение на заявителя и изпълнението на договорните му здължения.

    Счита, че вземането е изискуемо в посочения от банката размер, като размерът на претенцията ще бъде установен чрез назначаването на съдебно-счетоводна експертиза с посочените в исковата молба задачи (което искане продължава да поддържа).

    Излага съображения,че са неоснователни доводите за нищожност на клаузите от Договора за банков кредит и последващите анекси.

    Поддържа,че подобни уговорки са законосъобразни, с оглед принципа на свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД) и обвързват валидно страните по договора (арг. чл. 20а, ал. 1 ЗЗД).

    Излага съображения,че определеният базов лихвен процент се формира на основата на обективни критерии и предпоставки и изменението му е извън волята на страните по договора.Позовава се на  Решение № 77 от 22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4452/2014 г., Ill г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което съдът приема, че при „сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимостта на изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза."

    Поддържа,че изцяло нерелевантни са твърденията за нарушаване на добросъвестната търговска практика и наличието на неравноправни клаузи. Обхвата на защита, който е предоставен от Закона за защита на потребителите е само в отношенията търговец - потребител. Съгласно § 13, т. 1 от ДРЗПП "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая процесният договор за кредит и анексите към него са сключени между търговци (като кредитор и кредитополучател) и то във връзка с тяхната търговска дейност, което обстоятелство изначално изключва приложението на ЗЗП. В случая съдлъжникът - Физическо лице не придобива стока или услуга по силата на договора, а в стъпва в чуждо задължение, като отгворя солидарно за същото, респ. не попада в обхавата на разпоредбите на ЗЗП, респективно на Глава Четвърта, раздел III „Нелоялни търговски практики", чл. 686 - чл. 68м от ЗЗП и Глава Шест „Неравноправни клаузи в потребителските договори", чл. 143 - 148 от ЗЗП.

    Заявява, че ще се ползва от процесните договори и всички приложения към исковата молба, включително и нотариалните покани, като при необходимост изразява готовност да представи същите в оригинал.

    Изцяло нерелевантни били и твърденията на ответниците за недължимост на договорна лихва след датата на предсрочна изискуемост и обвързаност на това с „ползването" на заетатата сума. Доколкото ответниците и към настоящия момент не твърдят погасяване на задължението си, то ползването на заемната сума пордължава.

    Препис от допълнителната искова молба е връчен на ответниците и в установения в закона срок по делото е постъпил допълнителен отговор  вх.№2929 от 11.04.2017 год.

    С него се поддържат твърденията за нередовност на исковата молбата,непосочването на пълната информация и отказа да се направи това и в допълнителната искова молба,водело до извода,че банката е водила нередовно счетоводство и няма налична информация по процесни якредит.

    Сезира съда с искане да върне исковата молба като нередовна и да прекрати съдебното производство на това основание.

    Не споделят изложените съображения от ищеца в допълнителната искова молба,че оригиналът на процесното извлечение от счетоводните книги се намира в ч.гр.д.195/2016 год. по описа на РС Оряхово.

    Поддържат,че няма яснота за сумите,както в исковата молба,така и в заповедното производство.

    Поддържат изложеното в отговора на исковата молба,че не е налице надлежно уведомяване на длъжниците.Твърди,че сочената от ищеца съдебна практика относима към уведомяването на длъжниците не е актуална и е стара.Банката не била предприела всички необходими действия по уведомяването включително и по телефон и имейл.Поддържат,че връчването е формален акт,за който съдът следи служебно.

    Поддържа оспорването на нотариалните удостоверявания.

    Поддържа твърденията си,че размера на задълженията на ответниците е значително по-нисък от посочения от банката.

    Поддържа твърденията си за нищожност на клаузите от договора и анексите,заявени в отговора на исковата молба.Поддържат и твърдението си,че в случая е приложима Директива 93/13/ЕИО.Позовава се на т.26,29 от мотивите на Дело С-74/15 на съдът на ЕС и се позовава и на практика по други дела на СЕ.

    Твърди,че становището,че и след обявяване на кредита за предсрочно изискуем се дължи договорна лихва е в противоречие със съдебната практика и добрите нрави.

    Поддържа,твърдението,че ответниците са погасили вземания в размер приблизително на 40 000 лв.Твърди,че е налично плащане от дата 20.01.2015 год. в размер на 400 лв.и твърди,че банката е представила на заповедния съд нередовно извлечение от счетоводни книги,което съдържа в себе си невярна информация.

    Поддържа исканията си от отговора на исковата молба за прогласяване на нищожност или неравноправност на посочените клаузи от договора и анексите към него.

`   При така заявените позиции на страните в правния спор,относно правната квалификация на иска,с който е сезиран,съдът приема следното:

    Съдът е сезиран с положителен установителен иск за установяване съществуването на парично вземане в полза на кредитора,установено със заповед за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист в заповедно производство,на основание чл.418 от ГПК във вр. с чл.417 т.2 от ГПК.

    Правното основание на иска е по чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.422 ал.1 от ГПК и чл.415 ал.1 ГПК.

    Предмет на исковото производство по чл.422 от ГПК е установяване съществуването на самото "изпълняемо право",въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение и което е било предмет на преценка в заповедното производство.Ето защо в исковото производство предмета на доказване е обусловен от "основанието",на което е издадена заповедта за изпълнение.

    Доказателствената тежест се разпределя по правилото на чл.154 ал.1 ГПК-всяка от страните е длъжна да установи фактите и обстоятелствата,на които основава своите искания и възражения.

    Кредиторът следва да установи и докаже основанието и размера на вземането си.Той трябва да установи онези факти и обстоятелства,от които произтича вземането му.

    Длъжникът следва да установи  и докаже възраженията си против вземането.

    Страните не спорят относно обстоятелството,че ЕТ"Д.Д." е ползвал банков кредит по договор от 12.03.2008 год.,който е усвоен,че с 5 броя анекси условията са предоговорени,като солидарно с кредитополучателя са се задължили и физическото лице Д.Д. и Г.Д.Д.,която е и ипотекарен длъжник.

    Страните спорят относно обстоятелството при какви условия следва да се ангажира отговорността на ответниците,с оглед възраженията за нищожност на част от клаузите на договора и анексите,какъв е размерът на дълга и длъжниците уведомени ли са за обявената от банката предсрочна изискуемост.

    Предявените обективно кумулативно съединени искови претенции са процесуално допустими Съдът е сезиран с установителен иск основан на чл.422 вр. с чл.417 от ГПК вр. с чл.79,ал.1 вр. с чл.86 ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ за установяване наличието на вземане на ищеца срещу ответника, след издаване на заповед за изпълнение и подадено от длъжника в срок възражение.Исковете са подадени в преклузивния срок визиран в закона-видно от приложеното  ч.гр.д.№195/2016год. по описа на РС-Оряхово,съобщенията за подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение са връчени на ищеца на 12.12.2016 год.,първото и останалите две на 15.12.2016 год.,а исковата молба е входирана във ВрОС на 28.12.2016 год.п.к 27.12.2016 год.и е довнесена държавната такса в размер на  6843.04 лв.

  Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита.Искът,предявен по реда на чл.422,ал.1 ГПК,е прогласено с правна норма средство за защита на признато в заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани предпоставки.

  Налице е и процесуална легитимация на страните.Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна.

  Съдът,въз основа на твърденията и възраженията на страните,събраните доказателства,ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение,намира за установено следното от фактическа страна и правна страна:

  От приложеното ч.гр.д.№195/2016 год. на Оряховски районен съд се установява,че е издадена заповед за изпълнение №108 на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,от 09.05.2016 год. по заявление на "ЮРОБАНК  БЪЛГАРИЯ"АД, срещу ЕТ"Д.Д.",ЕИК 8***** седалище и адрес на управление гр.Оряхово,ул."9-ти ноември"*****, Д.П.Д., ЕГН**********,с адрес *** и Г.Д.Д. ЕГН**********, адрес: *** въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката по Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия - плюс"№ BL13582 от 12.03.2008 г.,сключен на 12.03.2008 г. между „Юробанк България" АД, с ЕИК 0**  и ЕТ „Д.Д.“, с ЕИК 8***** за следните суми:сума в размер на 94 867.85 лв.-главница за периода от 24.04.2015 год. до 04.05.2016 год.,договорна лихва в размер на 16 584.34 лв. за периода от 21.01.2015 год. до 04.05.2016 год.,такси и застраховки в размер на 1 147.66 лв. за периода -10.02.2015 год. до 04.05.2016 год.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата постъпване на заявлението в съда-05.05.2016 год. до изплащане на вземането,както и сумата 2 251.98 лв.-държавна такса и 2 662.78 лв.адвокатско възнаграждение.С Разпореждане №108 от 09.05.2016 год.,съдът е постановил незабано изпълнение и издал изпълнителен лист на заявителя.Съдът по-горе констатира въз основа на приложеното досие по заповедното производство наличие на специалните изисквания за допустимост на предявения иск по чл.422 ГПК.

  Видно от приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката,първото  неизпълнено месечно задължение на кредитополучателя датира от 21.01.2015 год.,когато е преустановил плащането на дължимите месечни вноски за договорни лихви.Следват го множество неплатени месечни вноски до 21.10.2015 год. вкл.Твърди се дата на настъпване на изискуемостта -20.11.2015 год.Заявлението е подадено на 05.05.2016 год. по образец за заповед по чл.417 ГПК и въз основа на документ по т.2 от същата разпоредба.

  Към заявлението е приложен Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия - плюс“ № BL13582 от 12.03.2008 г. (наричан по-долу за краткост Договор),сключен на 12.03.2008 г. между „Юробанк България“ АД, с ЕИК 0**  и ЕТ „Д.Д.“, с ЕИК 8*****.Съгласно чл. 1, ал. 1 от Договора, Кредитора предоставя на Кредитополучателя кредит във формата на кредитна линия в размер на 70 000.00 (седемдесет хиляди) лева,за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а Кредитополучателят се задължава да го ползва и върне заедно с дължимите лихви при условията на Договора.Срокът за погасяване е 120 месеца.

  Съгласно чл.3 ал.1,дължимата от Кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит включва сбора от действащият базов лихвен процент-малки фирми /БЛПМФ/за лева,обявен от банката намален с 0.25 пункта.Към датата на подписване на договора обявеният от Банката БЛПМФ за лева е в размер на 10%.В чл.4,страните са се договорили,че при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита,както и при предсрочна изискуемост на кредита,дължимата от Кредитополучателя лихва по чл.3,ал.1 се увеличава автоматично с наказателна надбавка/неустойка/ за просрочие на главницата в размер на 10 пункта.В чл.5 страните са се договорили,че кредитополучателят заплаща на Банката такса одобрение в размер на 1%върху размера на кредита,платима при първо усвояване на кредита,еднократно.В началото на всяка следваща година,считано от откриването на заемната сметка по кредита,Кредитополучателят заплаща на Банката еднократно такса за подновяване в размер на 1% върху размера на подновения кредит.

  Вещото лице установява/виж таблица №2/,че кредитът е изцяло усвоен,като сумата от 70 000.00 лв. е отпусната на няколко транша по разплащателна/заемна сметка/ с титуляр ЕТ"Д.Д.".В таблицата са посочени  датите и сумите,които са усвоени.

  Вещото лице е констатирало,че за периода от 24.03.2008 год. до 02.10.2009 год. задълженията за договорна лихва,такса ангажимент и имуществени застраховки са погасявани редовно,съгласно договореното.

  Остатъчният дълг по кредита е редовно главница в размер на 70 000.00 лв

  Съгласно чл.6 за обезпечаване на всички вземания на банката от кредитополучателя,които произтичат от договора, кредитополучателят учредява в полза на банката/ или осигурява учредяване в полза на банката ипотека,върху описания в чл.6 недвижими имот.

  Съгласно чл.1 ал.3,минимум 30 дни преди изтичането на всяка година ,считано от откриването на заемната сметка,кредитополучателят се е задължил да представи изброените в текста документи,въз основа на които банката в срок до 3 месеца преразглежда финансовото състояние на  на кредитополучателя и условията по кредита и има право едностранно да прекрати договора или да промени което и да е друго условие по кредита,включително максималния му размер за което уведомява кредитополучателя или запазва непроменени всички условия по кредита.В ал.4 ,страните са се съгласили,че при промяна на което и да е условие по кредита,страните следва да подпишат анекс.При неподписване на анекс,страните са се съгласили,че кредитът става изцяло и предсрочно изискуем.С Анекс №1 от 02.10.2009 год.,Анекс №2 от 03.11.2010 год.,Анекс №3 от 08.06.2011 год.,Анекс №4 от 21.06.2013 год.,Анекс №5 от 18.11.2014 год.,страните предоговорили условията по кредита,като солидарно с кредитополучателя са се задължили Д.П.Д. и Г.Д.Д..С Анексите били въведени четири периода на облекчено погасяване на кредита и е променена крайната дата на издължаване на кредита-21.09.2024 год.

  Видно от договора ,в чл.25 от същия е предвидена възможност за обявяване предсрочната изискуемост на кредита.

  Съгласно разпоредбата на т.3 от Анекс №1,чл.2 от Анекс №2 и Анекс №3 и т.2 от Анекс №4 и Анекс №5,кредиторът е упражнил правото си  да преоформи сумата на съществуващите просрочия чрез натрупването им към усвоената редовна главница по кредита,поради което се формира главница  по извлечението от сметка,по-голяма от посочения размер кредит в договора за баков кредит.

  Кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите месечни вноски за договорни лихви на 21.01.2015 год.,като от тази дата е изпаднал в забава.Поради допуснатите просрочия,а именно три вноски за договорни лихви с падежи на 21.01.2015 год.,21.02.2015 год. и 21.03.2015 год.и седем вноски за договорни лихви и главница,дължими в периода от 21.04.2015 год. до 21.10.2015 год.,съгласно чл.24,б"г" и чл.25,б."в" от договора с нотариални покани/връчени чрез нотариус Г. Иванова,рег.№671 по описа на НК и нотариус Весела Ивчева,рег.№271 по описа на НК/"Юробанк България"АД е съобщило на длъжниците,че считано от 20.11.2015 год.,предоставения  и усвоен банков кредит е обявен за предсрочно изискуем,като едновременно с това е даден седемдневен срок за доброволно плащане на дълга.

  С оглед,гореизложеното,от съдебния състав не се споделя въведеното от ответниците възражени,че предмета и обема на исковата претенция не съвпада с предмета и обема на заявеното със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК вх.№1483 от 05.05.2016 год.и присъденото в заповедното производство със Заповед №108 от 09.05.2016 год. за изпълнение на прачино задлъжение въз основа на документ по чл.417 ГПК.

  За да се уважи предявения иск трябва да се устнови,че длъжника е "неизправна страна" по договора за банков кредит,което означава,че трябва да се установи,че длъжника не е изпълнил задължението си по чл.430 ал.1 от ТЗ/да върне в уговорения срок заетата сума пари заедно с дължимите лихви,както и да погасява задълженията си по кредита съобразно договореното с договора за кредит и подписаните 5-анекса към него.

  От представените по делото писмени доказателства,както и от заключението на СИЕ се установява следното:

  Както вече се посочи по-горе за периода от 24.03.2008 год. до 02.10.2009 год. задълженията са погасявани редовно съгласно клаузите на договора.Остатъчния дълг по кредита е редовно главница в размер на 70 000.00 лв.

  На 02.10.2009 год. между банката едноличния търговец е сключен Анекс №1 към договора,като страните са се съгласили и предоговорили,остатъчния дълг по кредита по условията в анекса.В Таблица №3 вещото лице е описало всички начислени от банката задължения за главница,договорна и наказателна лихва,такси,имуществени застраховки и постъпили суми по разплащателната сметка и начина на погасяване на падежните дата на задълженията на търговеца.Вещото лице е установило,че след преоформяне на просрочените и неплатени задължения към 03.11.2010 год. в общ размер на 4310.51 лв. чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главница съгласно Анекс №1/02.10.2009 год. в размер на 69553.37 лв.общия размер на дълга по договора за кредит е в размер на 73 863.88 лв.

  На 03.11.2010 год.между банката и търговеца кредитиполучател и Д.д. и Г.Д.,в качеството им на съдлъжници е подписан Анекс №2.

  В Таблица №4 вещото лице е описало всички начислени от банката задължения за главница,договорна и наказателна лихва,такси,имуществени застраховки и постъпили суми по разплащателната сметка и начина на погасяване на падежните дата на задълженията на търговеца.Вещото лице е установило,че след преоформяне на просрочените и неплатени задължения ,просроченото неплатено задължение на кредитополучателя и съдлъжниците към 08.06.2011 год. датата на подписване на Анекс №3 е в общ размер на 1427.80 лв.,което се преоформя чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата.Към 08.06.2011 год.,общият размер на дълга по договора за кредит е в размер на 75 291.68 лв.На тази дата е подписан Анекс №3,като в Таблица №6 вещото лице всички начислени от банката задължения за главница,договорна и наказателна лихва,такси,имуществени застраховки и постъпили суми по разплащателната сметка и начина на погасяване на падежните дата на задълженията на търговеца.Вещото лице е установило,че след преоформяне на просрочените и неплатени задължения към 21.06.2013 год.в общ размер на 6453.35 лв. чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата съгласно Анекс 3 в размер 75 291.68 лв.общия размер на дълга по договора към 21.06.2013 год. е в размер на 81 745.03 лв.На тази дата е подписан нов Анекс №4,като в таблица №8 вещото лице е описало всички начислени от банката задължения за главница,договорна и наказателна лихва,такси,имуществени застраховки и постъпили суми по разплащателната сметка и начина на погасяване на падежните дата на задълженията на търговеца,внесените суми от последния и съдлъжниците.Вещото лице е установило просроченото неплатено задължение къв 18.11.2014 год.,датата на сключване на Анекс №5 е в общ размер на 13483.65 лв.,че след преоформяне на просрочените и неплатени задължения към 18.11.2014 год.в общ размер на 13438.65 лв. и доначислени 8отложени /лихви в размер на 5082.75 лв.чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата съгласно Анекс №4 в размер на 74 967.49 лв. общия размер на дълга по договора към 18.11.2014 год. е в размер на 93 488.90 лв.На 18.11.2014 год. е подписан Анекс №5.В Таблица №10,вещото лице е описало всички начислени от банката задължения за главница,договорна и наказателна лихва,такси,имуществени застраховки и постъпили суми по разплащателната сметка и начина на погасяване на падежните дата на задълженията на търговеца.Констатира,че  за периода на облекчено погасяване на дълга за периода от 21.10.2014 год. до 21.03.2015 год. натрупаната отложена лихва е в размер на 1 378.94 лв.,тя е преоформена и натрупана към редовната усвоена и непогасена част от главницата към 21.03.2015 год.Размерът на задължението на кредитополучателя и съдлъжниците към 05.05.2016 год./датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК е в общ размер на 112 446.25 лв.

  В таблица №12 вещото лице е дало задължението по пера:главница 94 867.85 лв.,договорна лихва за периода от 21.01.2015 год. до 04.05.2016 год.-15 879.48 лв.,наказателна лихва за периода от 21.05.2015 г.до 04.05.2016 год.-704.86 лв. ,такса-кредит МФ управление 0.05% за периода от 21.02.2015 год. до 04.05.2016 год.692.73 лв.,месечна такса за администриране на просрочен кредит за периода от 21.02.2015 год. до 21.04.2016 г. включ.-60лв. и имуществена застраховка от 18.05.2015 г. до 23.03.2016 год-241.33 лв.

  Към датата на предсрочната изискуемост 20.11.2015 год.е имало 10 непогасени просрочени вноски,които по падежи и размер са описани в Таблица №13.Това са вноски №№82 до 91 включ. с общ размер 12 906.19 лв.

  След 04.05.2016 год.,тоест след иницииране на заповедното производство на 05.05.2016 год. от банката, погасявания не са правени.Към тази дата е имало просрочени вноски 16 броя,описани в Таблица №15 в размер на 23 232.22 лв.,а именно вноски №№82 до 97 включително.

  Редовното погасяване на кредитното задължение е преустановено на 20.01.2015 год.,с което е допусната забава от 469 дни на погасителна вноска №82 с падежна дата 21.01.2015 год.,като на тази дата е извършено последно внасяне на сума в размер на 180.22 лв.,с която е погасен остатък от погасителна вноска №81,с падежна дата 21.12.2014 год.и частично погасена редовна договорна лихва по погасителна вноска №82.

  По искане на ответниците вещото лице изготви вариант на заключение какво би било задължението на ответниците ако се уважат исканията им за прогласяване нищожността на посочените клаузи в договора и анексите.

  Размерът на дължимата при при първоначалните условия главница до датата на обявяване на предсроната изискуемост е 69943.15 -Таблица №37,а към датата на подаване заявлението 05.05.2016 год.-69943.15 лв.Размерът на дължимата при първоначалните условия договорна лихва по чл.3 от договора е изчислен в два варианта-Таблица №40-27772.25 лв. и Таблица №41- 7 127.39 лв.В два варианта са дадени и задълженията за договорна лихва от датата на предсрочната изискуемост до датата на подаване на заявлението.първи вариант -4413.02 лв. и втори вариант-3 106.64 лв.Общо внесени суми от ответниците по договора са в размер на 48 617.24 лв.-Таблица №44.Общият размер на начислените такси и имуществени застраховки за периода 12.03.2008 год. до 04.05.2016 год. са в размер на 5 992.95 лв.-таблица №46.

  По искане на ответниците банката предостави на вещото лице методология за определяне на Базисни лихвени проценти,в която е регламентиран начина на определяне на БЛП,както и начина на функциониране на БЛП.

  При така установеното спиране на плащанията по кредита от страна на ответниците,в исковата молба ищецът е посочил,че е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,като е довел това до знанието на ответниците,чрез връчените им нотарилани покани.

  Съгласно т.18 от задължителните за съдилищата постановки на ТР №4/18.06.2014 год.на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2013 год.предсрочната изискуемост на  договора за банков кредит има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,ако към този момент са настъпили обективните факти,обуславящи настъпването й,както и за това ,че преди да упражни правото си да подаде заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение банката кредитор трябва да е уведомила длъжника за решението си да обяви кредита за предсрочно изискуем.

  В контекста на оспорването от ответниците на редовността на връчването на волеизявлението на банката на кредитополучателя и  длъжниците,което е свързано с оспорване на законосъобразността и редовността на връчването на нотариална покана от банката на кредитополучателя и длъжниците,с която е обявена предсрочната изискуемост на кредита.

  Приети като доказателство по делото са трите броя волеизявления на банката до кредитополучателя и съдлъжниците за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,представляващи нотариални покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуемпоради неплащане на повече от тримесечни падежни вноски по него.

  Волеизявленията до ЕТ"Д.Д.",ЕИК 8***** седалище и адрес на управление гр.Оряхово,ул."9-ти ноември"*****, Д.П.Д.,ЕГН**********,с адрес *** са връчни чрез нотариални покани по реда на чл.47 ГПК,в които изрично е отбелязано,че са връчени на адресатите чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ГПК на 15.04.2016 год.,поради това че след направените в периода от 25.03.2016 г.,29.03.2016 год. и 31.03.2016 год.посещения адресатите не са намерени на посочения в поканата адрес-обстоятелство отразено в съставена разписка №6,в която е отбелязано,че уведомлението е залепено на входната врата на адресата и е пуснал екземпляр от него в пощенската кутия на ап.25.Този адрес е посочения в договора за банков кредит.Чрез служебна справка в ТР,съдът установи,че по партидата на едноличния търговец /кредитополучател/ няма вписвани промени за преместване на адреса на управление.

  От страна на физическото лице съдлъжник Д.П.Д.,ЕГН**********,с адрес *** няма представени доказателства да е уведомявал банката,че е променил постоянният си или настоящ адрес посочен в договора за кредит.

   Волеизявлението до Г.Д.Д. ЕГН**********, адрес:г***-ипотекарен длъжник и съдлъжник по договора е връчено лично,на посочения в договора за кредит адрес чрез помощник нотариус Николай Писаров по заместване на нотариус Весела Ивчева -нотариус в РС-София рег.№271 т.е от лице с делегирана компетентност за извършване на предвидената в процесуалния закон процедура.

  В чл.30 от договора страните са се съгласили,че всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени ако достигнат до адресите на страните ,посочени в договора.В случай,че някоя от страните промени адреса си посочен в договора,тя е длъжна да уведоми писмено другата за това като посочи новия си адрес,а до получаване на такова уведомление всички съобщения  достигнали до стария адрес ще се считат за получени.

  Нотариалните покани за обявяване на предсрочната изискуемост са изготвени/ изпратени от лице, разполагащо с надлежно учредена за това представителна власт.Видно от т. 5 от представеното по делото пълномощно, адв. Д.Д.- съдружник в двокатско съдружие „Д. и съдружници", е упълномощен да изпраща от името на банката покани за доброволно изпълнение и уведомления за предсрочна изискуемост на просрочени вземания (кредити), с правото да преупълномощава други адвокати със съответните права (т. 8 от пълномощното). Пълномощното е обективирано в писмена форма, с нотариална заверка на подписите.

    С оглед горното не могат да бъдат споделени доводите за липса на представителна власт, изразени в част II, т. 1 от депозираните писмени отговори.

    Нотариалните покани са насочени до адресите на длъжниците на посочените от тях в договора за банков кредит, който адрес за кредитополучателя съвпада със седалището и адреса на управление на търговеца, обявен по партидата на търговеца в Търговския регистър към Агенция по вписванията.

    В чл. 30 от Договора за банков кредит,страните изрично са уредили реда за връчване на всички уведомления и изявления във връзка с договора. Тази клауза съответства с уредения в чл. 9 ЗЗД,принцип на свободата на договаряне, като по аргумент от чл. 20а ЗЗД тя обвързва страните със силата на закон. С подписването на Договора страните са приели уговорката за реда и начина на кореспонденция между страните, респ. са приели риска от евентуалното им физическо неполучаване. В същия член е инкорпорирано задължение на страните при промяна на адресите, посочени в Договора, да уведомят писмено другата страна, като посочат новия си адрес.

    Изведеният принцип в Тълкувателното решение по никакъв начин не изключва договорната фикция, заложена в чл. 30 от процесния договор,като съдът съобрази добросъвестното поведение на заявителя и изпълнението на договорните му задължения.

    С оглед горното съдът приема,че волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.2 ГПК,предвид на което направените в тази насока възражения са неоснователни.

    С оглед гореприетото,съдът приема,че ищецът чрез проведеното от него пълно и главно доказване ,установи,че са настъпили основанията за предсрочна изискуемост,според приетото в договора,кредитът е "обявен" за предсрочно изскуем от банката,като банката реално е упражнила правото си за предсрочно връщане на кредита,като чрез отправените до ответниците нотариални покани ги е уведомила за това обстоятелство и е дал срок за изпълнение,правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

  Ответниците не оспорват както сключването на договора и анексите към него,така и усвояването на сумата кредита в размер на 70000лв.,което се установява и от заключението на вещото лице.Не оспорват същевременно липсата на плащане в посочения от банката интервал и след посочената в заявлението и извлечението от сметка дата.Не твърдят плащане или погасяване по друг начин на вземането на кредитодателя.  

  С оглед гореприетото съдът дължи произнасяне по правоизключващо възражение за нищожност по смисъла на чл. 26 , ал. 1 , предл. трето от ЗЗД,на разпоредбите на чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 3, чл. 4 и чл. 20 от Договора,касаещи клаузите ,свързани с регламентиране договорните и наказателни лихви по кредита.

  Ответниците твърдят,че в процесния случай нормите на Директива 93/13/ЕИО и на ЗЗП намират приложение, тъй като Договорът има за предмет предоставяне на „финансова услуга” по смисъла на § 13 т. 12 от ДР на ЗЗП и Кредиторът е „търговец” по смисъла на § 13 т. 2 от ДР на ЗЗП, а „потребител“ е както Кредитополучателят, така и ипотекарния длъжник по Договора и солидарните длъжници по Анексите.

  Обхвата на защита, който е предоставен от Закона за защита на потребителите е само в отношенията търговец - потребител. Съгласно § 13, т. 1 от ДРЗПП "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая процесният договор за кредит и анексите към него са сключени между търговци (като кредитор и кредитополучател) и то във връзка с тяхната търговска дейност, което обстоятелство изначално изключва приложението на ЗЗП. В случая съдлъжниците - физически лица не придобиват стока или услуга по силата на договора, а встъпват в чуждо задължение, като отгворят солидарно за същото.Съгласно чл.14 от Анекс №2,към договора за банков кредит,Д.П.Д. и Г.Д.Д. ,встъпват при условията на чл.101 ЗЗД,като съдлъжници в задълженията на кредитополучателя ЕТ"Д.Д."и са заявили,че са съгласни с всички условия на договора и анексите към него,от които произтичат задълженията,в които встъпват,а по силата на чл.15 са се съгласили да отговарят към Банката,като солидарни длъжници.С оглед на това,съдът приема,че те са се задължили при същите условия,като кредитополучателя търговец или договорът не попада в обхавата на разпоредбите на ЗЗП, респективно на Глава Четвърта, раздел III „Нелоялни търговски практики", чл. 686 - чл. 68м от ЗЗП и Глава Шест „Неравноправни клаузи в потребителските договори", чл. 143 - 148 от ЗЗП.

  Кредитополучателят е търговец,по кредит,който е предназначен за търговска или професионална дейност,поради което възражението е неоснователно.

  На вещото лице е предоставена в писмен вид копие на методологията за определяне на базисни лихвени проценти,в която е регламентиран начина на определяне на БЛП,както и начина на функциониране на БЛП.В чл.2 са посочени компонентите от които се образува БЛП:трансферна цена на ресурса и буферна надбавка.Съгласно т.3 при промяна на един или повече от изброените компоненти,е налице основание за актуализация на БЛП,при което банката уведомява  клиентите по установения в закона начин.Съгласно чл.3 от договора за банков кредит годишната договорна лихва представлява сбор от действащия БЛПМФ за лева ,обявен и изменян от компетентните банкови органи,намален с 0.25 пункта.

  С оглед горното съдът приема,че не се установява твърдяното от ответниците безконтролно и неоснователно изменение на лихвените проценти.

  Ответниците са се съгласили в чл.2 ал.3 да се уведомяват за промените в лихвените проценти от банковите салони ,където те се обявяват или от посочения в договора интернет адрес.Възражения,че банката не е изпълнявала това свое задължение ответниците не са направили.

  Определеният базов лихвен процент се формира на основата на обективни критерии и предпоставки и изменението му е извън волята на страните по договора.В този смисъл е  Решение № 77 от 22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4452/2014 г., Ill г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което съдът приема, че при „сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимостта на изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза."

  Настоящият съдебен състав,приема че ако не се сподели становището му изразено по горе,относно това че встъпилите в дълга включително и ипотекарния длъжник са се задължили при условията на търговеца кредитополучател, във връзка с т.нар."тълкувателна приложимост"на Директива 93/13/Е/в случая чл.2,т."б"/според която националния съдия трябва да тълкува вътрешното право в съответствие с директивите дори те да нямат директен ефект/в този смисъл CJCE,10.04.1984,VonСolson,aff.14/83,Rec.p.1981/,договорите за кредит в това число потребителски  кредит,или кредити обезпечени с ипотека в процесния случай/ответницата Г.Д.Д. е ипотекарен длъжник,а по силата на Анекс №5 от 18.11.2014 год.и съдлъжник/ , съставляват финансова услуга и клаузите в договорите подлежат на проверка за валидност при твърдения за наличие на специален фактически състав по чл.143 ЗПП.Проява на това,че спецификата на кредитирането като потребителски продукт е отчетена от законодателя,са специалните разпоредби на чл.144,ал.2,т.1 и ал.3,т.3 ЗЗП,поради което при тълкуване нищожността на процесната клауза съдът следва да  приложи обхватното поле на ЗЗП,като съобразява и ограниченията на чл.144 ЗЗП,касаещи конкретно предоставяне на финансова услуга.Съдът приема,че договорът за ипотечен кредит представлява финансова услуга по смисъла на ЗПП,тъй като дейността по кредитиране е изрично посочена като финансова услуга в ДР на ЗЗП.

  Твърдението за наличие на клауза,по силата на която банката променя едностранно лихвения си процент попада в приложното поле на чл.143,т.10 ЗПП,но съдът приема,че неизпълнението на задълженията по договора за кредит е извършено от ответниците,след  подписване на 5 броя анекси,в които е уговорено облекчение при плащане като с анекса от 02.10.2009 год. е въведен 12-месечен период на облекчено плащане,с анекса от 03.11.2010 год.с чл.3 се въвежда облекчен ред на погасяване на дълга,като той е разделен условно на две части съотношение 75% и 25 % и се въвеждат два гратисни периода с продължителност 24-месеца.С Анекс №3 от 08.06.2011 год.с чл.7 е въведена фиксирана годишна лихва в размер на 10.85 % върху дълга  за 24 месечния период на облекчено погасяване като той е разделен условно на две части съотношение 75% и 25 % всяка, от които ще бъде погасявана съгласно общ погасителен план.С Анекс №4 от 21.06.2013 год.отново е въведен 12 месечен период на облекчено погасяване на дълга по реда предвиден в чл.3.1.С Анекс №5 от 18.11.2014 год. отново е въведенпериод на облекчено погасяване на дълга,който е 5 месечен-чл.3.1.

  Във всички анекси кредитополучателят и съдлъжниците са декларирали,че са запознати с Общите условия за отпускане на кредити на юридически лица,еднолични търговци и дружества по ЗЗД,получили са ги,запознати са с тяхното съдържание,разбират ги и ги приемат.

  Уговорките в петте броя анекси,доколкото изцяло преуреждат с нов погасителен план начина на плащанеследва да се тълкуват от съда именно като проява на индивидуално договаряне.Поради това,дори да е налице неравноправност на някоя от клаузите от предвидените чл.143 от ЗПП хипотези,то това не води до нищожност на същата/чл.146 ЗЗП/.

  Ответниците са релевирали възражение за неравноправност на договорните клаузи,допускащи възможност за едностранна корекция на лихвения процент от страна на заемателя чл.3 от договора за кредит.

  Възражението е основано на твърдения,че клаузите,регламентиращи договорните и наказателни лихви не са индивидуално договорени,както  и договорния регламент относно начина на изчисляване на лихвата е неясен.

  Действително в чл.3 ал.3 от договора се посочва,че Действащият БЛПМФ не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни за страните,считано от първото 21-число на месеца след промяната му.Банката е предвидила ред за уведомяване на кредитополучателя,чрез обявяването им в банковите салони,а ако  БЛПМФ е включен в Тарифата- и на интернет страницата й,като е посочен интернет адреса.

  Легална дефиниция на понятието неравноправна клауза се съдържа в чл.143 ЗЗП,според който неравноправна клауза в договор,сключен с потребител,е всяка уговорка в негова вреда,която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,като в цитираната норма са изброени изчерпателно отделни хипотези на неравноправни клаузи.Твърденията на ответниците,че са им наложени договорни клаузи със съдържанието на които не са имали възможност да се зопзаят предварително следва да се квалифицират като такива за нищожност по смисъла на чл.146,ал.1 ЗЗП и чл.143 т.9 ЗЗП са неоснователни.Те не са ангажирали никакви доказателства за установяване на твърдяните от тях основания за неравноправност.

  За потребителя пе от основно значение да бъде информиран преди сключването на договора за договорните условия и за последиците от това сключванеиметто въз основа на тази информация той взема решение дали да се обвърже с условията,изготвени предварително от продавача или доставчика/вж решение RWE Vertrieb,EU:С::2013,точка 44/.Изискването за прозрачност на договорните клаузи,предвидено в Директива 93/13,не може да бъде  ограничено единствено до разбираемия характер на тези клаузи от формална и граматическа  гледна точка.доколкото въведената с директива 93/13 система за защита се основава на идеята,че потребителят е в положението на по-слаба страна в отношенията с продавача или доставчика,по-специално по отношение на степената му на информираност, това изискване за прозрачност трябва да се тълкува разширително.С оглед дадените разрешения в решение С 26/2013-Arpad Kasler Hainalka Kaslerne Rabai срещу OTP Jelzalogbank Zrt съдът следва да определи дали с оглед на всички елементи на релевантните факти ,включително публичността на  информацията,предоставена от кредиторите при договаряне на договор за кредит,средният потребител,относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен,е могъл да установи договорното съдържание,потенциално значимите за него икономически последици и общата себейстойност на сключения договор.

  С т.14 от Анекс №1 кредитополучателят е декларирал,че е запознат и съгласен с всички банкови операции ,извършени от Банката по повод и във връзка с договореностите по същия по повод преоформянето на дълга му.В т.12 на Анекс №2 се е съгласил за същото,както и съдлъжниците.В чл.21 ответниците са се съгласили ,че Общите условия за отпускане и обслужване на кредити на юридически лица,еднолични търговци и дружества по ЗЗД са неразделна част от договора за кредит,с които те са запознати и са декларирали,че са ги получили,запознати са с тяхното съдържание и ги разбират,като ги приемат.

  Сключеният договор обективира ясно,разбираемо и достъпно съществените  условия по кредита по смисъла на чл.58,ал.1 ЗКИ и чл.59 ,ал.2 ЗКИ,респ. страните са имали възможност да се зазпознаят със същите при проявено желание и грижа към собствените си дела.Спазено е изискването на чл.5 от директива 93/13,който предвижда,че предлаганото в писмен вид договорно съдържание"се съставя на ясен и разбираем език,а потреблителят е имал възможност да проучи всички клаузи на договора по смисъла на съображение 20 от дилрективата,като е декларирал че е запознат с тях.Определянето на себестойността на договора включва приложението на публично оповестими фактори,с оглед на които ответникът, при проява на обичайно дължимата грижа и съобразителност е можел да прецени личните си икономически последици от договора.Твъреднията за нарушени потребителски права в останалата част следва да се квалифицират,като попадащи в приложното поле на чл.143,т.10 ЗЗП.Разпоредбата на чл.143,т.10 ЗЗП обявява за неравноправна всяка клауза,която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.

  Възраженията на ответниците физически лица относно липсата на възможност за капитализация на лихвите и непогасената главница,съгласно подписаните анекси,съдът приема за неоснователно,тъй като страната твърди нищожност поради ппротиворечие със закона.С отмяната на предходната Наредба №9,е приета Наредба №9 от 03.04.2008 год.за оценка и квалификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфичните провизии за кредитен риск,обн.Д.в.,бр.38 от11.04.2008 год.,в която липсва забрана между страните да бъде уговорена възможност за капитализиране на лихви.Страните в процесния случай са договорили,че редовния дълг включва редовно главница,просрочена главница,уговорили са промени в условията на договора,поради което при липса на изрична забрана следва да се приеме,че уговорката им е действителна,а лихвата е начислена върху тази преструктуирана главница.Не може да се приеме,че е налице анатоцизъм,тъй като с подписване на 5-те броя анекси по договора е преструктуиран дълга или експозицията,съгласно чл.13 от Наредба №9/03.04.2008 год.Не еспорно,че кредитополучателя е изпълнявал първоначално поетото задължение,както и по-късно встъпилите в дълга физически лица,а впоследствие са забавили и дори спрели изпълнението,поради което се е стигнало до 5-те преструктуирания.С него всъщност се формира едно ново по размер задължение,което е допълнително за кредитополучателя и встъпилите в дълга и по необходимост е свързано с неизпълнение на договореното.Налице е постигнато съгласие между страните за новия размер на дълга , който след като е преструктиран се дължи от ответниците,а всяко неизпълнение на парично задължение под формата на забавено изпълнение обуславя дължимостта  и обезщетение по чл.86,ал.1 ЗЗД.

  Дори да се приеме,че клаузите относно капитализиране на натрупаната главница в анексите са неравноправни,доколкото са уговорени във вреда на  длъжника,тъй като влошават неговото положение,то този резултат се постига при неизпълнение на предварителното условие,уговорено в тях-липсата на плащане в предоставените гратисни периоди.

  Освен това,на основание чл.145 вр. с чл.143 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите с потребители са нищожни,освен ако са уговорени индивидуално,като последното не включва случаите на договори при общи условия.В процесния казус оспорваните от ответниците клаузи по договора за банков кредит и анексите,касаещи начина на определяне  на договорната възнаградителна лихва,включването й в месечните анюитетни вноски,капитализирането на начислени за съответен период суми-непогасена главница към главница,начина на определяне и на погасяване на наказателна лихва,са индивидуално договорени между страните.Тези клаузи представляват съглашения по самия договор,респ.анекса и не са включени в общи условия,които са изготвени предварително и на които кредитополучателят и встъпилите в дълга физически лица не са могли да влияят.Погасителният план и всяка вноска по него ,а и размерът на главниците и начина на капитализиране към тях на договорните лихви за определен от страните период също са договорени индивидуално по договора и анексите,като в анексите е изразено съгласие,че кредитополучателят и встъпилите в дълга длъжници, разбират,че с анексите само се преуреждат задълженията,а не се погасяват.Длъжниците са изразили воля по смисъла на чл.76,ал.1 ЗЗД за поредността и размера на погасяване на съществуващите няколко задължения към кредитора.С оглед на това,съдът намира възраженията относно начина на формиране на договорната  възнаградителна лихва за неоснователни.По делото освен това е проведено доказване от ищеца,че клаузите, които се атакуват и регламентират възнаградителните и наказателните лихви са индивидуално договорени,поради което съществува законова пречка за прогласяване нищожността им с оглед разпоредбата на чл.146,ал.1 ЗЗП./Определение №72 от 13.02.2013 г.т.д.№802/2012 год.,ВКС,ТК 2-ро т.о/.

  По отношение размера на дължимата сума

  Предсрочната изискуемост е санкция за неизправността на длъжника,поради което последцитие следва да  включат пълно и точно изпълнение на задължението,каквото то съществува и се дължи и при настъпване на срока.Ако кредиторът не упражни правото си на предсрочна изискуемост,но длъжникът е неизправен,на падежа на задължението,той би дължал връщането на заетата сума и на възнаградителната лихва,какато и обезщетение за забават.Упражняване на предоставено от договора право на предсрочна изискуемост не погасява уговорените задължения,както и не следва да се тълкува като отпадане на правото на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера,който то би имало и при недобросъвестност на длъжника.При уоговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуеомст на задължението за връщане на заетата парична сума,настъпва предсрочна изискуемост  и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски,включително в частта им за възнаградителни лихви и такси/Р №99/01.02.2013 год. по т.д.№610/2011 год. на 1-во т.о на ВКС,чл.290 ГПК/.

  Съобразно приетото заключение на вещото лице ,съдът възприема посочените от същото изчисления на дължимите суми по кредита към датата на подаване на заявлението.В заключението,вещото лице е посочило размер на на наказателни лихви -704.86 лв.за периода от 21.05.2015 год. до 04.05.2016 год.,които   ответниците дължат на банката-ищец.Такъв иск не е предявен,нито в заповедното ,нито в настоящото производство,поради което съдът не дължи произнасяне по него.

  В заключението,вещото лице е посочило размер на задължението на кредитополучателя и съдлъжниците към 05.05.2016 год.,датата на подаване на заявление за заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК:главница 94 867.85 лв.,договорна лихва за периода от 21.01.2015 год. до 04.05.2016 год.-15 879.48 лв.,994.06 лв./такса кредит МФ управление 0.5% за периода от 21.02.2015 год. до 04.05.2016 год.,-692.73 лв.,месечна такса за администриране на просрочен кредит за периода от 21.02.2015 год. до 21.04.2016 год.,имуществени застраховки от 18.05.2015 год. и 23.03.2016 год-.-241.33 лв.

  Върху главницата се дължи и законната лихва от предявяване на иска 28.12.2016 год.до окончателното  изплащане на задължението тъй като само в хипотезата на  разглеждане на иск по чл.422 ГПК,подаване на заявление има характера на искова молба.

  Съобразно заключението, съдът констатира разлики в претендираните с исковата молба размери на договорните лихви и таксите спрямо същите установени от вещото лице в ССЕ.В тази част исковете на банката по чл.430 ТЗ следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

  Същевременно съдът следва да присъди на страната и сторените в исковото производство разноски и тези направени в заповедното,съобразно уважената част от исковете.

  На основание чл.78 ал.1 ГПК,на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски за тази съдебна инстанция, съобразно уважената част от искове.Представен е списък на разноските по чл.80 ГПК/стр.339 от делото/ в размер на сумата 7 297.45 лв.Ответниците чрез адв. А. направиха вързражение за прекомерност на договорения адвокатски хонорар на адв.В.А.-4 538.40 лв. с ДДС.Възразиха да не бъде присъждан,доколкото липсват доказателства да е реално изплатен.Съдът констатира служебно,че по делото няма представен договор,в който да е договорен адвокатски хонорар в претендирания размер.

  С оглед горното,съдът приема,че такъв на ищеца не следва да бъде присъждан.

  Разноските пред тази съдебна инстанция са внесена държавна такса и възнаграждение за вещо лице общо сума в размер на 2 759.05 лв.Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски за тази съдебна инстанция в размер на сумата 2738.02лв.

  На ищеца следва да се присъдят и деловодни разноски направени в заповедното производство,съобразно уважената част от исковете в размер на сумата 4 877.29 лв.  

  Така мотивиран ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

                 Р  Е  Ш  И:

 

    ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ"Д.Д.",ЕИК 8***** седалище и адрес на управление гр.Оряхово,ул."9-ти ноември"бл.5,ап.25-кредитополучател, Д.П.Д. -съдлъжник встъпил при условията на чл.101 от ЗЗД , ЕГН**********,с адрес *** и Г.Д.Д. ЕГН********** , съдлъжник встъпил при условията на чл.101 от ЗЗД и ипотекарен длъжник , адрес:гр.София,ж.к.Разсадника Коньовица 23, вх.А, ет.6,ап.15,че вземането на  "ЮРОБАНК  БЪЛГАРИЯ"АД,със седалище и адрес на управление гр.София, район "Витоша",ул."Околовръстен път" №***, ЕИК0** , представлявано от Д.Ш.и П.Д.-изпълнителни директори ,за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№195/2016 год. на Оряховски районен съд въз основа на документ по чл.417 от ГПК,на 09.05.2016 год.,СЪЩЕСТВУВА,като съдлъжниците следва да ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на кредитора  "ЮРОБАНК  БЪЛГАРИЯ"АД , със седалище и адрес на управление гр.София, район "Витоша",ул."Околовръстен път" №***, ЕИК0** , представлявано от Д.Ш.и П.Д.-изпълнителни директори  сумата от  94 867.85 лв.-главница по банков кредит продукт "Бизнес револвираща линия-Плюс" №BL13582/12.03.2008 год.,сумата 15879.48 лв.-договорна лихва,за периода от 21.01.2015 год.до 04.05.2016 год., сумата 994.06 лв. включваща:сумата 692.73 лв.-такса кредит МФ управление 0.05% за периода от 21.02.2015 год. до 04.05.2016 год.,сумата 60 лв.-месечна такса за администриране на просрочен кредит за периода от 21.02.2015 год. до 321.04.2016 год. включ.,сумата 241.33 лв. имуществена застраховка от 18.05.2015г. до 23.03.2016год.,ведно със законната лихва върху главницата  и таксите,считано от подаване на заявлението за издаване  на заповед за изпълнение/10.12.2015 год./ до окончателното им изплащане,на основание чл.422 вр. с чл.417 ал.1 ГПК,вр. с чл.79,ал.1 и чл.86 ЗЗД,като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за договорна лихва за периода 21.01.2015 г. до 04.05.2016 год.над уважения до пълния заявен размер от 16584.34 лв.и предявеният иск за такси по договора за периода от 10.02.2015 год. до 04.05.2016 год. над уважения до пълния заявен размер от 1147.66 лв.като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

    ОСЪЖДА ЕТ"Д.Д.",ЕИК 8***** седалище и адрес на управление гр.Оряхово,ул."9-ти ноември"*****-кредитополучател, Д.П.Д. -съдлъжник встъпил при условията на чл.101 от ЗЗД , ЕГН**********,с адрес *** и Г.Д.Д. ЕГН**********-съдлъжник встъпил при условията на чл.101 от ЗЗД и ипотекарен длъжник , адрес: гр.София, ж.к.Разсадника Коньовица 23, вх.А, ет.6,ап.15,ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на  "ЮРОБАНК  БЪЛГАРИЯ"АД,със седалище и адрес на управление гр.София, район "Витоша",ул."Околовръстен път" №***, ЕИК0** , представлявано от Д.Ш.и П.Д.-изпълнителни директори деловодни разноски и адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на сумата 4 877.29 лв.,съобразно уважената част от исковете.

    ОСЪЖДА ЕТ"Д.Д.",ЕИК 8***** седалище и адрес на управление гр.Оряхово,ул."9-ти ноември"*****-кредитополучател, Д.П.Д. -съдлъжник встъпил при условията на чл.101 от ЗЗД , ЕГН**********,с адрес *** и Г.Д.Д. ЕГН**********-съдлъжник встъпил при условията на чл.101 от ЗЗД и ипотекарен длъжник , адрес:гр.София, ж.к.Разсадника Коньовица 23, вх.А, ет.6,ап.15,СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на  "ЮРОБАНК  БЪЛГАРИЯ"АД,със седалище и адрес на управление гр.София, район "Витоша",ул."Околовръстен път" №***, ЕИК0** , представлявано от Д.Ш.и П.Д.-изпълнителни директори деловодни разноски  за настоящата съдебна инстанция 2738.02лв.съобразно уважената част от исковете.

  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                         СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: