РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. К., 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20235100500026 по описа за 2023 година
Производство e с правно основание с чл. 435, ал. 2, т. 1 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 2154/30.12.2022 г., депозирана от А. И. С., чрез
пълномощника адв. Ж. Ж. от САК, срещу Постановление от 16.12.2022 г. на ДСИ Р.Г. при
РС - К. по изп. дело №20225140400197, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер
на 150 лв. на основание чл. 528, ал. 5, във връзка с чл. 527, ал. 3 от ГПК за неизпълнение на
задължение за предаване на детето А.С. на майка му Я. Н. Д. на 05.11.2022 г. и 19.11.2022 г.
Жалбоподателят – длъжник по посоченото изпълнително дело счита постановлението на
ДСИ за неправилно и необосновано. От жалбата се установява, че по изпълнителното дело,
образувано за изпълнение на задължение за предаване на дете, в предходни периоди детето
било безпрепятствено предавано от него жалбодателя- баща на майката, но и че за него въз
основа на издадена по искане на майката временна заповед за незабавна защита вече
съществувало задължение да не я доближава на разстояние по-малко от 20 метра. В този
смисъл жалбодателят твърди, че не е налице нарушение на чл. 528, ал. 5 от ГПК, поради
факта, че за да изпълни вмененото му с определението за привременни мерки поведение, би
извършил престъпление по чл. 296, ал.1 от НК - нарушение на издадената заповед за
незабавна защита по гр.д. № 2165/2022 г. по описа на Районен съд – Х. Предвид изложеното
моли съда да отмени постановлението за наложената глоба.
Взискателят Я. Н. Д., чрез пълномощника адв. В. Л., е депозирала отговор по
жалбата, в което излага аргументи за нейната неоснователност. Изтъква, че няма нищо
против да взема и връща детето от друг близък роднина по бащина линия. Счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Държавният съдебен изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие,
съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които взема становище за неоснователност на жалбата.
Приложеното копие на изп. дело № 197/2022 г. по описа на ДСИ Р.Г. при Районен съд
- К. е образувано по молба от Я. Н. Д., с приложен към нея изпълнителен лист №
70/21.07.2022 г. по гр. д. № 450/2022 г. по описа на Районен съд - К., с който е определен
1
режим на лични контакти между майката Я. Н. Д. с малолетното дете А.А.С., както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на
неделния ден, с преспиване, като вземането и връщането на детето става от и в дома на
бащата А. И. С., като привременна мярка до приключване на гр.д. № 450/2022 г. по описа на
Районен съд - К..
По така образуваното изпълнително дело, на длъжника А. И. С. на 18.08.2022 г. е
връчена покана за доброволно изпълнение по чл. 528, ал.1 от ГПК с която са били
определени датите 06.08.2022г. и 07.08.2022 г. за предаване на детето.От съдържанието на
постъпилия отговор по чл. 528, ал. 2 ГПК /възражение/ с вх. № 1041/03.08.2022 г., се
установява, че длъжникът е отговорил на поставените му въпроси, изразил е готовност за
съдействие по отношение режима на лични отношения между детето А.А.С. и неговата
майка Я. Н. Д..
С разпореждане от 13.10.2022 г. ДСИ е определил като следващи дати и часове за
осъществяване на определения от съда режим на лични отношения от 09.00 часа на
05.11.2022 г. до 18.00 часа на 06.11.2022 г. с преспиване, след което от 09.00 часа на
19.11.2022 г. до 18.00 часа на 20.11.2022 г. с преспиване, като детето следва да бъде взето и
върната от и в дома на бащата в гр.К., ул. „Л.Д.“ бл.*, вх. *, ет.*, ап.**.
На основание чл. 434, ал.2 от ГПК, по изпълнителното дело е съставен протокол от
14.10.2022 г., от прочита на който се установява, че с оглед установеното от постъпили по
делото полицейски и социални доклади изключително агресивно поведение на майката –
взискател и на бащата-длъжник един към друг, е проведена среща в присъствието на
взискателя Д., длъжника С., детето А. /доведено от бащата / и на двама социални работници
от ДСП –К., на която страните са се споразумели да спазват точно деня, часа и мястото на
предаване на детето, като при непредвидени обстоятелства същите поели задължение да се
предупреждават за закъсненията си, както и че взискателят Д. се е съгласила за взема и
връща детето от и на бащата, като при тези случаи той можел да я приближава без тя да
повдига обвинения за нарушаване на ограничителната му заповед. По делото е представена
цитираната Заповед за незабавна защита №24/25.08.2022 г., за наложена на А.С.
ограничителна мярка да не приближава Я.Д. на разстояние по-малко от 20 м., като така
определената забраната е до приключване на производството по гр.д. № 2165/2022 г. по
описа на РС-Х.
На длъжника А. И. С. на 17.10.2022 г. е връчена покана за доброволно изпълнение по
чл. 528, ал.1 ГПК с изх. № 6284/13.10.2022 г., с която е уведомен за така определените дати
за вземане и връщане на детето - от 09.00 часа на 05.11.2022 г. до 18.00 часа на 06.11.2022 г.
с преспиване, след което от 09.00 часа на 19.11.2022 г. до 18.00 часа на 20.11.2022 г. с
преспиване.
В отговор длъжникът е депозирал заявление по чл.528, ал.2 от ГПК, с вх. №
1598/21.10.2022 г., с което е изразил готовност за съдействие за осъществяване на режима на
лични отношения между майката и детето, в определеното от съда място и време, като е
посочил, че пречки за своевременното изпълнение на задължението създавала майката, за
която не детето било във фокуса на интереса й, а злепоставянето на бащата.
С депозирано искане вх. № 1971 /06.12.2022г., взискателят Д. като заявила, че
задълженото лице –баща на определените дати 05-06.11.22 г. и на 19-20.11.22г. отказал да
предаде детето, е поискала на същия да бъде наложена глоба.
В отговор от А. И. С. е постъпило заявление с вх. № 2019/12.12.2022 г., в което
същият сочи за причина за неговото неизпълнение издадената Заповед за незабавна защита
№ 24/25.08.2022 г. по гр.д. № 2165/2022 г. по описа на Районен съд - Х. с която му се
забранявало да приближава майката на детето Я. Н. Д. на по - малко от 20 метра до
приключване на делото.
По изпълнителното дело са изискани от РУ на МВР- К. докладни записки от
служителите, отзовали се на обаждане на тел. 112 от г- жа Я. Н. Д.. В отговор, с писмо вх. №
7634/15.12.2022 г. е приложено копие от докладна записка на служители, отзовали се на
2
19.11.2022 г. на сигнал в гр.К., ул."Л.Д." № *, при който същите констатирали отказ бащата
да предаде детето на майка му, със забележка, че за датите 05.11.2022 г., 06.11.2022 г. и
20.11.2022 г. нямало изготвяни докладни записки за посещения на адреса.
С обжалваното в производството Постановление от 16.12.2022 г., ДСИ, като е приел,
че на 05.11.2022 г. и на 19.11.2022 г. задълженото лице-баща е отказал да изпълни
задължението си да предаде детето А.А.С. на майка му Я. Н. Д., на основание чл. 528, ал. 5,
във връзка с чл. 527, ал. 3 от ГПК, е наложил на бащата-жалбоподател глоба в размер на 150
лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Жалбата, като депозирана в срок и от легитимирано лице, се явява допустима.
Разгледана по същество се явява частично основателна.
Безспорно задължено лице по отношение на правото на родителя, който не
упражнява родителски права, е другият родител, на когото са предоставени родителските
права, макар и като привременна мярка. В казуса бащата е задълженото в образуваното
изпълнителното производство лице и негово е задължението да изпълнява постановения
съдебен акт, с който е определен именно като привременна мярка по гр.д. № 45082022 г. на
РС-К. режимът на лични отношения между майката и детето. При необходимост от
принудително изпълнение, каквато необходимост в настоящия казус определено е налице,
следва да бъде спазвана процедурата по чл. 528 от ГПК. Тази процедура в образуваното
изпълнително дело № 20225140400197 по описа на ДСИ при РС-К. е спазена. Констатирано
е обаче и поведение на бащата, съгласно обсъдената вече Докладна записка на РУ на МВР-
К., съставляващо отказ да изпълни задължението си да предаде детето на майката на
19.11.2022 г. Това поведението на бащата- жалбоподател определено представлява
неизпълнение на задължението му и обосновава налагане на законово предвидената за това
санкция. В разпоредбата на чл. 528, ал. 5 от ГПК е посочено, че ако длъжникът не изпълни
доброволно задължението си за предаване на дете, съдебният изпълнител може да му налага
глоба по чл. 527, ал. 3 от ГПК за всяко неизпълнение, а съгласно цитираната разпоредба
размерът на глобата за всяко нарушение може да бъде до 400 лв. И тъй като, за разлика от
приетите от ДСИ две отделни нарушения, от обсъденото вече писмено доказателства се
установява извършването само на едно такова, то следва и да бъде редуциран и размерът на
така наложената санкция, като същата следва да бъде намалена от определените 150 лв. на
80 лв.
За изчерпателност на изложението, следва да се посочи, че наличието на
ограничителна мярка за бащата, не може в производството да бъде причина за
неизпълнение, а следва да бъде повод за установяване от ДСИ на начина на предаване и
връщане на детето. Още повече, че видно от депозирания по делото отговор, взискателката-
майка е декларира съгласие да получава детето от друг близък роднина по бащина линия.
Водим от горното и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 2154/30.12.2022 г. на А. И. С., Постановление от 16.12.2022
г. на ДСИ Р.Г. при РС - К. по изп. дело №20225140400197, в ЧАСТТА МУ, с която за
неизпълнение на задължение за предаване на детето А.С. на майка му Я. Н. Д. на
05.11.2022г., на жалбоподателя, на основание чл. 528, ал. 5, във връзка с чл. 527, ал. 3 от
ГПК, е наложена глоба, КАТО Я ОТМЕНЯ в частта й за разликата от 80 лв. до 150 лв., и
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.
Решението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4