Р Е
Ш Е Н
И E
гр.Хасково, 30.06.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, в
открито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА ИВАНОВА
при секретаря Димитрийка
Христова………………………………и в присъствието на прокурора…………………………………………………………. като
разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА
т.д. № 140 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са два иска в обективно, кумулативно съединение с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането за сума в размер на 100 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди и за сума в размер на 34.80 лева – обезщетение за имуществени вреди.
ИЩЕЦЪТ – П.И.И. твърди, че на 01.01.2020
год., около 01.20 часа в гр.Хасково, на кръстовището между бул.****и ул.****е
настъпило пътно – транспортно произшествие /ПТП/ между лек
автомобил „Опел Зафира“, с рег. № ****,
управляван от М.В.М. и лек автомобил „БМВ 318 И“, с рег. № ****, управляван от П.И.П.,
в което превозно средство – на задната седалка се е возел ищеца. Пътният
инцидент станал по вина на водача М., управлявал превозното средство след
употреба на алкохол, който при навлизане в кръстовище при сигнал на светофарна
уредба с червен сигнал, отнел предимството на водача П.. След катастрофата пострадалият И. е бил откаран по спешност в
„МБАЛ – Хасково“ АД – гр.Хасково, където бил хоспитализиран в отделението по
„Неврохирургия“. При извършените прегледи и изследвания били установени
следните увреждания – фрактура линеарис осис франталис, охлузвания в ляво
челно, охлузване с кръвонасядане зад дясна ушна мида, наличие на течно еквивалентна
колекция във фронтален синус с преимущественост в ляво, малък хематом челно в
ляво фронтално с характеристика на епидурален, с размери 2.00 на 0.6 см. За
периода от 01.01.2020 год. до 17.07.2020 год. е бил нетрудоспособен, в резултат
на причинените увреждания. При
извършените на 23.03.2020 год. в Център за психично здраве, тестове и беседи се
установило състояние на постравматичен стрес. На 09.07.2020 год., при преглед
на ищеца при невролог и специалист „уши, нос, гърло“, били поставени следните
диагнози – световъртеж от централен произход, други уточнени травми на главата,
постравматична церебрастения, непостоянни оплаквания от замаяност, често
двустранно стягащо главоболие в челото, шум в ушите, ниско артериално налягане,
трудно съсредоточаване и бърза уморяемост, намиращи се в причинна връзка с
уврежданията от ПТП - то. С експертно
решение № 0941 от 17.07.2020 год. на ТЕЛК, на ищеца била установена 20 % трайно
намалена нереботоспособност за срок от една година, считано от 01.07.2020 год. Във
връзка с проведеното лечение ищецът направил разходи в размер на 34.80 лева – потребителски такси. Към момента
на произшествието е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен между застрахователното дружество – ответник и собственика на лекия автомобил, управляван от виновния
водач М.. По повод претенция, отправена до застрахователя за изплащане на
застрахователно обезщетение, е бил постановен отказ. С оглед на изложеното,
моли за решение, с което съдът осъди ответника да му заплати сумите в размер на
100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, включващи 1 000 лева –
за contusio capitis et
corporis; 1 000 лева - за contusio cerebri lobi frontalis sin; 3 000 лева - за загуба на съзнание; 1 000 лева – за болки в
главата и шията; 20 000 лева – за фрактура линеарис осис фронталис;
1 000 лева – за охлузвания вляво челно и охлузване с кръвонасяване зад
дясната ушна мида; 3 000 лева – наличие на течно еквивалентна колекция във
фронтален синус с преимущественост в ляво; 25 000 лева – за малък хематом
челно в ляво фронтално с характеристика на епидурален, с размери 2.00 на 0.6
см.; 10 000 лева – за световъртеж от централен произход с оплаквания от
замаяност, ниско артериално налягане; 10 000 лева – постравматична
церебрастения, често двустранно стягащо главоболие, трудно състедоточаване и
бърза уморяемост и 25 000 лева – за нанесена психична травма, придружена с
тревожност, чувство за заплаха и
несигурност, емоционална лабилност, неувереност и вътрешна напрегнатост,
съгласно уточняваща молба с вх. № 260219 от 21.08.2020 год. по входящия
регистър на Окръжен съд – Хасково, и в размер на 34.80 лева – обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.05.2020 год. – дата
на постановяване на отказа за изплащане на застрахователно обезщетение до
окончателното изплащане на сумите. Претендира присъждане и на деловодни
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - Застраховане““ АД – гр.София – оспорва исковете,
заявявайки възражения за прекомерност на претендираното обезщетение и за
съпричиняване, в резултат на допуснато от ищеца неспазване на изискването,
визирано в чл.137 а, ал.1 от ЗДвП. Оспорва
вида и характера на уврежданията и причинната им връзка със станалото ПТП, вина
за което имал и водача на превозното средство, в което се е возел ищеца.
Съдът,
след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото
доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
С определение №
260011 от 14.01.2021 год., постановено по НОХД № 23 / 2021 год. по описа на
Районен съд – Хасково е одобрено споразумение, с което подсъдимия П.И.П. е признат
за виновен в това, че на 01.01.2020 год. в гр.Хасково на кръстовището, образувано
между бул.****и ул.***, регулирано с работеща светофарна уредба, при управление
на МПС – лек автомобил „БМВ 318“, с рег. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.20,
ал.2 от ЗДвП и чл.31, ал.1 и ал.7, т.1 от Правилника за приложение на ЗДвП и по
непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с М.В.М. причинил
средна телесна повреда на повече от едно лице, в това число и на ищеца – П.И.И.,
изразяваща се в разстройство, временно опасно за живота, което се дължи на
хематом над твърдата мозъчна обвивка – престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, вр.
ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Със
същото определение е одобрено и споразумение, с което подсъдимия М.В.М. е
признат за виновен в това, че на 01.01.2020 год. в гр.Хасково на кръстовището,
образувано между бул.****и ул.***, регулирано с работеща светофарна уредба, при
управление на МПС – лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № ****, нарушил
правилата за движение по пътищата –
чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.21, ал.1 от ЗДвП, чл.47 от ЗДвП и чл.31, ал.1 и ал.7, т.1
от Правилника за приложение на ЗДвП и по непредпазливост и при условията на
независимо съпричиняване с П.И.П. причинил средна телесна повреда на повече от
едно лице, в това число и на ищеца – П.И.И., изразяваща се в разстройство,
временно опасно за живота, което се дължи на хематом над твърдата мозъчна
обвивка, като деянието е извършено в пияно състояние /с концентрация на алкохол
в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно – 2.14 на хиляда/, установено по надлежния
ред – с химическа експертиза – престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, вр. ал.1,
б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Като
писмено доказателство по делото е приета застрахователна полица № ****. за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, по отношение на МПС – лек
автомобил „Опел Зафира“ с ДКН ****, със застраховател – ЗАД “ОЗК –
Застраховане“ АД – гр.София, с начална и крайна дата на покритие – 03.12.2019 год. – 02.12.2020 год.
В писмо
изх.№ 99 - 3251 от 05.05.2020 год., изпратено от ответното дружество до
пълномощника на ищеца е обективиран отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение.
С
експертно решение от 17.07.2020 год. на ищеца е определена 20 % трайно
намалена работоспособност за срок до
01.07.2021 год., с водеща диагноза – дифузна травма на главния мозък и общо
заболяване – състояние след контузио церебри лоби фронталис син, състояние след
линеарна фрактура осис фронталис, КАТ данни за малък епидурален хематом в ляво челно,
дискоординационен синдром компенсиран.
По искане на ищеца се събраха гласни
доказателства чрез разпита на посочената от него свидетелката Н.Я., от показанията
на която се установява, че живее с ищеца на съпружески начала от преди три
години. Твърди, че на 31.12.2019 год. в дома им, заедно с П. и Н., празнували
посрещането на Новата Година. С колата на П. отишли до родителите на ищеца, за
да ги поздравят. Около 01.00 часа, П. им предложил да ги закара до квартирата
им. Отишли до бензиностанция на ул.****и след това спомените на свидетелката се
ограничават до възприятията й, когато са били на светофара, изчаквайки зелен
сигнал. Събудила се в спешното отделение на болницата. Автомобилът се
управлявал от П., а до него на предната седалка стояла приятелката му Н..
Ищецът се возел на задната седалка - зад Н., а свидетелката – зад шофьора.
Споделя, че автомобилът, който ги блъснал идвал отдясно на автомобила,
управляван от П. – от страната на П. и Н., където настъпил и удара. Когато се
съвзела видяла, че ищецът е с шина,
неподвижен и плачел, а по-късно й споделил, че не си спомня нищо от
катастрофата. Дни наред ищецът не бил в състояние да става от леглото – бил на
системи и с главоболие. Имал ожулвания по главата. Изпитвал силни болки и
затруднения при ставане. Престоят им в болницата продължил седем дни. След като
се прибрали в квартирата, месеци наред били подпомагани от своите родители и
близки. През първите месеци ищецът не можел да става от леглото. Майка му помагала при къпане и при ходене до тоалетна.
В продължение на седем месеца бил в болнични. Било им забранено да гледат
телевизия. След катастрофата ищецът чувствал тежест в главата, стягане в челото
и врата, причернявало му, имал шум в ушите, светлината от лампите му пречела.
Описаните симптоми продължавали и понастоящем, както и кошмарите. От
нараняванията, получени от катастрофата, приятелката им Н., която по това време
била бременна в деветия месец, изгубила детето си. Загубата била понесена много
тежко и от ищеца, който след инцидента споделял, че не иска да има дете, за да
не му се случи това, изживяно от Н. и П. – негов втори братовчед. Твърди, че
никой от тях не е употребил алкохол на новогодишното тържество, защото всеки
момент очаквали Н. да роди. Всички в автомобила, управляван от П. били с
поставени предпазни колани.
От заключението, представено по допуснатата съдено – медицинска
експертиза се установява, че при пътния
инцидент ищецът е получил следните травматични увреждания – контузия в областта на главата – охлузване в
челната област, охлузване зад дясната
ушна мида, линейно счупване на челната кост, малък кръвоизлив над
твърдата обвивка на мозъка в лявата челна област, леко мозъчно сътресение със
степенно помрачение на съзнанието, контузия на врата. Вещото лице Е. посочва,
че епидуралния хематом е набиране на колекция от кръв над твърдата мозъчна
обвивка, създаващ временна опасност на живота. В случая същият бил овладян и
отзвучал без последици за здравето на пострадалия. Проведено било консервативно
лечение – с медикаменти, което вещото лице описва като адекватно и довело до пълно възстановяване на
пострадалия. Лечението и възстановителния процес продължили седем месеца, след
което ищецът се възстановил. Описаните увреждания били причинени от действието
на твърд тъп предмет и можело да се получат при автомобилна травма в купето на
лек автомобил. Травмите били характерни за пътник на задната седалка.
Уврежданията били в пряка причинна връзка с ПТП. Експертът пояснява, че
епидуралния хематом застрашава живота към момента на съществуването си, дори и
да е в малък обем – какъвто бил и разглеждания случай, поради това, че ако не
се спре кървенето, същото продължавало да увеличава обема си и съответно риска
за живота на пострадалия. Лекото мозъчно сътресение не водело до качествена
промяна в съзнанието. През месец юли 2020 год. били установени съмнителни данни
за постравматична церебрастения. В устния си доклад вещото лице Е. обяснява, че
посочените от него в заключението като „съмнителни“ данни за постравматична церебрастения,
се основавали на разминаване в констатациите на двамата лекари със специалност – „невролог“ и „УНГ“ ,
извършили преглед на ищеца в един и същи ден. Лекарят – невролог, поставил
посочената диагноза, не бил
извършил ЕЕГ запис, при което счита, че диагнозата не е покрита с
нужното изследване. От страна на двамата лекари били предписани и различни
лекарства. Вещото лице не изключва възможността от възникване на постравматична
церебрастения, доколкото ищецът е имал травма на главата, помрачено съзнание,
епидурален хематом, линейна фрактура и счупване на стената на челния синус,
които можело да отключат това заболяване. Но наред с това посочва, че при
прегледа, извършен от него на ищеца, последният не е споделил за главоболие или
други оплаквания, които да го насочат към посочената по-горе диагноза. Нямало
увреждане, което категорично да сочи дали пострадалият е бил с поставен
предпазен колан. Използването на колани в МПС се явявало ефективно при
челни удари, докато при странични удари,
какъвто бил и настоящия, коланът нямал такова защитно действие. Отделно от
това, доколкото коланът минавал през гръдния кош, главата оставала подвижна част и травма на
главата можело да се получи и при поставен предпазен колан.
От заключението на вещото лице Д., представено по допуснатата съдебно
– психологична експертиза се установява, че при ищеца е налице посттравматичен
стрес, намиращ се в причинна връзка със станалото ПТП, което освен, че е
причинило физически болки, е формирало хроничен стрес, отпадналост,
подтиснатост, напрегнатост, тревожност, недоверие и несигурност –
обстоятелства, блокирали социализацията
на ищеца, което за възрастта се явявало важен модератор в живота. В момента на
прегледа, ищецът бил в състояние на психодискомфорт, като показателите за
наличие на посттравматична стресова симптоматика са определени от експерта като
високи, а нивото на психична устойчивост – ниско. За подобряване на психичното
здраве на ищеца било необходимо да се отработи емоционалната травма от
преживяното ПТП чрез психотерапия. В практиката нямало фиксирано време за
възстановителен период – всичко било строго индивидуално и се определяло от
личностните характеристики на пострадалия. При попадане в ситуация, близка до
тази на ПТП, съществувала вероятност да се активират преживяванията и
страховете от инцидента, което би довело
до трайни негативни изменения за личността на ищеца. Тревожността, гневът и
депресията били най-честите усложнения при постравматичното стресово
разстройство. Ищецът бил свидетел на трагедията, сполетяла братовчед му П.П. и
съжителката му Н. А., която на подсъзнателно ниво формирала евентуална
негативна тенденция при налично планиране на негово дете с приятелката му Н.Я..
Към момента на изследването, извършено от вещото лице, ищецът не бил
възстановил психичното си равновесие. В устния си доклад вещото лице посочва,
че лесната уморяемост при ищеца е в резултат на психологично, а не на физиологичното състояние.
От заключението, представено по допуснатата автотехническа експертиза
се установя, че по делото липсвали данни ищецът да е пътувал с правилно
поставен предпазен колан. В случай, че това изискване е било изпълнено,
коланите се явявали ефективни при надлъжно движение с последващ челен удар и
по-малко ефективни при напречни движения с последващ страничен удар. От
механизма на станалото ПТП, можело да се приеме, че тялото на пострадалия е
извършвало неограничени и разнопосочни движения в купето на автомобила, като
при първия удар тялото му се е движело напречно към задната дясна врата, а при
втория удар – косо вляво и напред. При тези неограничени и разнопосочни движения,
главата на пострадалия се е ударила в твърди части от купето в резултат на
което се е получило счупването на
челната кост и охлузванията по главата в
облегалките на предните седалки, в задната дясна врата, в колонката между
предната и дясната врата. Редица проведени краштестове показвали, че правилно
поставените предпазни колани се явявали ефективни при скорости до 50 – 60
км./ч. Скоростта на автомобила, в който се возел ищеца е била около 21 км./ч., а автомобилът, управляван от М. се е движел със скорост
около 80.57 км./ч. Ударът е настъпил в челната част на автомобил „Опел Зафира“
и в дясната странична част на автомобил „БМВ“ – предимно в предната част.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Правната квалификация
на предявения иск, с който се иска присъждане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди, претендирани пряко от застрахователя, с който собственикът
на МПС, управлявано от виновния водач – М.В.М. е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
валиден към момента на настъпване на застрахователното събитие, се съдържа в
нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ.
От страна на
пострадалия е отправена застрахователна претенция за заплащане на обезщетение,
но застрахователно обезщетение не е изплатено – обстоятелство, обуславящо
допустимостта на иска.
В тежест на ищеца е да
докаже наличието на елементите от фактически състав на основанието, на което претендира
ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество, а именно: противоправно
поведение от страна на
делинквента, вреда, причинна връзка между деянието и претърпените вреди, валидно сключена
застраховка "Гражданска
отговорност" между ответника и собственика на управляваното от деликвента МПС
и настъпилото
застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя. Вината като елемент от състава
на непозволеното увреждане, се предполага до доказване на противното, съгласно
чл.45, ал.2 от ЗЗД, при което тежестта да обори законовата презумпция се
възлага на ответника.
Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ, с договора за
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на
увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането, както и лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане /арг. ал.2, т.2 на
същата норма/. С нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, законът предоставя на
пострадалото лице субективното право да сезира съда с пряк иск срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия
причинител. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия,
при които отговаря самият причинител на вредите.
В хода на разглеждане на делото – след
предявяване на исковата молба и преди приключване на устните състезания, с
определение № 260011 от 14.01.2021 год., постановено по НОХД № 23 / 2021 год.
по описа на Районен съд – Хасково е одобрено споразумение, с което подсъдимия П.И.П. е
признат за виновен в това, че на 01.01.2020 год. в гр.Хасково на кръстовището,
образувано между бул.****и ул.***, регулирано с работеща светофарна уредба, при
управление на МПС – лек автомобил „БМВ 318“, с рег. № ****, нарушил
правилата за движение по пътищата –
чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.31, ал.1 и ал.7, т.1 от Правилника
за приложение на ЗДвП и по непредпазливост и при условията на независимо
съпричиняване с М.В.М. причинил средна телесна повреда на повече от едно лице,
в това число и на ищеца – П.И.И., изразяваща се в разстройство, временно опасно
за живота, което се дължи на хематом над твърдата мозъчна обвивка –
престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, вр. ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Със същото определение е одобрено и споразумение, с което подсъдимия М.В.М. е
признат за виновен в това, че на 01.01.2020 год. в гр.Хасково на кръстовището,
образувано между бул.****и ул.***, регулирано с работеща светофарна уредба, при
управление на МПС – лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № ****, нарушил
правилата за движение по пътищата –
чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.21, ал.1 от ЗДвП, чл.47 от ЗДвП и чл.31, ал.1 и ал.7, т.1
от Правилника за приложение на ЗДвП и по непредпазливост и при условията на
независимо съпричиняване с П.И.П. причинил средна телесна повреда на повече от
едно лице, в това число и на ищеца – П.И.И., изразяваща се в разстройство,
временно опасно за живота, което се дължи на хематом над твърдата мозъчна
обвивка, като деянието е извършено в пияно състояние /с концентрация на алкохол
в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно – 2-14 на хиляда, установено по надлежния
ред – с химическа експертиза – престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, вр. ал.1,
б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Съгласно чл.383, ал.1 от НПК, одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, която се явява
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК.
С оглед на изложеното,
съдът приема за доказана първата от кумулативно дадените предпоставки от
фактическия състав на основанието, на което се претендира обезщетение за
неимуществени вреди – противоправно деяние, извършено от страна на водача на
лекия автомобил М.В.М., обосновано с допуснати от него нарушения на правилата
за движение, за което е ангажирана и наказателната му отговорност.
Съдът приема за безспорно и наличието на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС, сключен между
собственика на автомобила, управляван от виновния водач М. и ответното
застрахователно дружество, както и това, че по време на действие на договора –
03.12.2019 год. – 02.12.2020 год., е настъпило и застрахователното събитие –
ПТП, станало на 01.01.2020 год.
Относно
вида и характера на причинените на ищеца увреждания, намиращи се в причинна
връзка със станалото на 01.01.2020 год., ПТП, съдът цени заключението на вещото лице Е., представено по допуснатата съдебно медицинска експертиза, от което се
установява, че при пътния инцидент ищецът е получил следните травматични
увреждания – контузия в областта на главата – охлузване в челната област, охлузване
зад дясната ушна мида, линейно счупване на челната кост, малък кръвоизлив над
твърдата обвивка на мозъка в лявата челна област, леко мозъчно сътресение със
степенно помрачение на съзнанието, контузия на врата. В заключението си,
експертът посочва, че епидуралния хематом - набиране на колекция от кръв над твърдата
мозъчна обвивка, създава временна опасност на живота, който бил овладян и е
отзвучал без последици за здравето на пострадалия. Лечението и възстановителния
процес са продължили седем месеца, след което ищецът се е възстановил.
Като доказано съдът намира и твърдението на ищеца
за наличие на постравматичен стрес в резултат на станалото ПТП, ценейки в тази
насока заключението, представено по допуснатата психологична експертиза, от
което се установява още, че и към момента на прегледа, извършен от експерта,
психичното равновесие на ищеца не е възстановено.
Като недоказано съдът намира твърдението на ищеца за наличие на
постравматична церебрастения, ценейки в тази насока заключението на вещото лице
Е., който в устния си доклад обяснява, че посочените от него в заключението
като „съмнителни“ данни за постравматична церебрастения, се основават на
разминаване в констатациите на двамата лекари – „невролог“ и „УНГ“, извършили
преглед на ищеца в един и същи ден, предписвайки различно лечение. От друга
страна, диагнозата, поставена от невролога не е потвърдена с ЕЕГ запис или
други изследвания. При прегледа, извършен от експерта на ищеца, последният не е
споделил за главоболие или други оплаквания, които да го насочат към посочената
по - горе диагноза. В устния си доклад вещото лице Д., представила заключение
по допуснатата съдебно – психологична експертиза също посочва, че лесната
уморяемост на ищеца като евентуален симптом на посоченото по-горе заболяване,
не е в резултат на физиологично, а на психологично състояние.
Отчитайки вида и характера на причинените
увреждания на ищеца, посочени по-горе, срокът за тяхното възстановяване,
определен от вещите лица по допуснатите медицинска и психологична експертизи,
както и степента на търпените болки и страдания, ценейки и събраните по делото
гласни доказателства, чрез показанията на свидетелката Я., съдът счита, че размерът, необходим за
репариране на същите следва да бъде определен общо на 30 000 лева. В тази насока съдът отчита
и това, че ищецът е млад човек, който
наред с причинените травматични увреждания е станал свидетел на трагедията на
свои близки приятели, загубили очакваното си дете, което безспорно е повлияло
на психиката му. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и това,
че в резултат на уврежданията, причинени на ищеца от станалото ПТП, му е
определена 20 % трайно намалена трудоспособност за срок до 01.07.2021 год. Искът
в останалата част до пълния предявен размер от 100 000 лева, като
недоказан, а от тук и неоснователен следва да се отхвърли, предвид
недоказаността на твърденията за
установено по безспорен и несъмнен начин заболяване „постравматична церебрастения“,
съображения за което съдът изложи по-горе в мотивите. В подкрепа частичната
неоснователност на иска, съдът отчита и това, че е налице пълно възстановяване
на ищеца, като срокът, необходим за това е бил седем месеца, ценейки
заключението по допуснатата съдебно – медицинска експертиза, неоспорено от
страните. Все в тази насока следва да се посочи и това, че от страна на ищеца
не е било проведено адекватно лечение във връзка с установения от експерта
Стойкова посттравматичен стрес, видно и от приложените по делото писмени
доказателства, от които се установява, че пострадалият след пътния инцидент е
провел само едно беседване с психолог.
Като неоснователно съдът намира заявеното от
ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в
допуснато нарушение на правилото, визирано в чл.137 а, ал.1 от ЗДвП, по
следните съображения: От събраните по делото доказателства, чрез заключенията
на вещите лица по допуснатите съдебно – медицинска и съдебно – автотехническа
експертиза, съдът приема за безспорно установено, че ищецът не е бил с поставен
обезопасителен колан. Съдът не цени показанията на свидетелката Я., според
които всички в автомобила са били с
поставени предпазни колани, отчитайки обстоятелството, че живее на съпружески начала с ищеца, поради
което се явява заинтересована в полза на същия, по смисъла на чл.172 от ГПК. В
подкрепа на този извод, съдът отчита и обстоятелството, че свидетелката е
пострадало лице от същото ПТП, настъпило на 01.01.2020 год., при което е пострадал
и ищеца, като от страна на същата е предявена искова претенция за присъждане на
застрахователно обезщетение против същия ответник. Не на последно място
показанията на свидетелката в тази им част се опровергават и от материалите,
събрани по ДП и обективирани в протоколи за разпит на свидетелите П. и А., от
които се установява, че и двамата са не са били с поставени предпазни колани,
което се явява в противоречие с показанията на свидетелката Я., че всички в
автомобила са били с обезопасителни колани. Независимо от изложените по-горе
съображения за допуснато от ищеца нарушение на правилото, визирано в чл.137 а,
ал.1 от ЗДвП, съгласно което водачите и пътниците в МПС, когато са в движение,
използват обезопасителни колан, с които МПС са оборудване, съдът приема за
недоказано заявеното от ответника възражение за съпричиняване, предвид липсата
на безспорни и категорични доказателства за това, че посоченото нарушение на
правилата за движение, допуснато от страна на ищеца се намира в пряка причинна
връзка с причинените му увреждания. В тази насока съдът отчита следните
безспорно установени по делото обстоятелства: От заключението на вещото лице Х.
се установява, че обезопасителните колани се явяват ефективни при челни удари,
докато в разглеждания казус ударът между автомобила, управляван от водача М. и
този от П., е определен от експерта като страничен, в подкрепа на което са и
материалите по ДП. От друга страна, ударът е настъпил в дясната част на
управлявания от П. автомобил, в която се е намирал и пострадалия, което също
поставя под въпрос ефективността от защитата на колана. Не на последно място
следва да се посочи и това, че уврежданията на ищеца са изцяло в областта на
главата, която част от тялото не е
обхваната от обезопасителното средство.
Като неоснователно съдът намира и заявеното от
ответника възражение за съпричиняване, обосновано с твърдения за това, че
вина за настъпването на ПТП, станало на
01.01.2020 год. имат, както водачът М., управляваното от който МПС – лек автомобил
„Опел Зафира“ с рег. № **** е застраховано при ответното застрахователно
дружество, така и водачът П., управлявал лек автомобил „БВМ 318“, с рег. № ****,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД
„ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, видно от приложения по делото констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 1 от 01.01.2020 год., предвид изричната в
тази насока разпоредба на чл.499, ал.7 от КЗ, уреждаща регресното му суброгационно
право да претендира от причинителя на вредата или от неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“, част от изплатените от него обезщетения.
Като основателен съдът намира иска за
присъждане обезщетение за имуществени
вреди – разходи за потребителска такса - КП, ценейки представената по делото и
приета като писмено доказателство фактура № ***за сума в размер на 34.80 лева,
в подкрепа на която е и заключението на вещото лице Е., според което
направените разходи са напълно съвместими с лечението на уврежданията, получени
при пътни инцидент.
Въз основана на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че са налице предпоставките, обуславящи ангажиране
отговорността на ответника на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, който следва да обезщети претърпените от ищеца
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на настъпилото на 01.01.2020 год.,
ПТП, причинено в резултат на противоправното поведение на водача на
застрахованото МПС, в размерите, определени
по-горе.
По отношение на претендираната от ищеца законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 05.05.2020 год. –
датата на постановяване на отказа от страна на ответното застрахователно
дружество за определяне и изплащане на поисканото от ищеца застрахователно
обезщетение, следва да се отбележи
следното:
Процесното ПТП е извършено на 01.01.2020 год.
Ищецът е заявил писмена претенция пред застрахователя на 04.02.2020 год., видно
от извършеното отбелязване върху приетата като писмено доказателство
застрахователна претенция, според което същата е изпратена по пощата на
посочената дата – 04.02.2020 год. – обстоятелство, което не се оспорва от
ответника. В подкрепа на същото съдът цени и съдържането на представеното от
последния писмо № 99 – 3251 от 05.05.2020 год., от което се установява, че по
повод претенцията на ищеца, с писмо от 06.02.2020 год., застрахователят е
поискал представянето на допълнителни доказателства. За периода от датата на
деликта до предявяване на претенцията пред застрахователя обезщетението за
забава върху обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди се
дължи от деликвента на основание чл.86 от ЗЗД, но не се покрива от
застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание
застрахователния договор, каквото обаче за посочения период не се претендира.
На основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от
датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т.е от 04.02.2020 год.
до изплащане на обезщетението. Доколкото обаче искането за присъждане на обезщетение за забава се
претендира от по-късен момент – 05.05.2020 год., същото следва да бъде уважено
така, както е предявено.
С оглед изхода на спора в полза на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение за адвокат в
размер на 1 717.25 лева, с ДДС /1 431.04
лева – без ДДС/, определен съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за осъществено
процесуално представителство на ищеца, на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 150.12 лева, определени съразмерно на уважената част от
исковете и представляващи заплатени от него възнаграждения за вещи лица, общо в
размер на 500 лева.
Ответникът следва да бъде осъден на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на Окръжен съд – Хасково и сумата в
размер на 1 250 лева – държавна такса, от задължението за внасяне на която
ищецът е бил освободен на основание чл.83, ал.2 от ГПК, определена съразмерно
на уважената част от исковете.
От общо направените от ответника разноски в
размер на 5 138.50 лева, включващ възнаграждения за вещи лица в общ размер
на 500 лева и 4 560 лева – адвокатско възнаграждение, следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 3 595.70 лева – съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр.***, с адрес за призоваване – гр.***– адвокат Т.Т.
да заплати на П. И. И.,
ЕГН ********** *** сумата в размер на 30 000
лева /тридесет хиляди/ лева,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в
резултат на следните травматични увреждания – контузия в областта на главата –
охлузване в челната област, охлузване зад дясната ушна мида, линейно счупване
на челната кост, малък кръвоизлив над твърдата обвивка на мозъка в лявата челна
област, леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието, контузия
на врата и посттравматичен стрес, причинени от ПТП, станало на 01.01.2020 год. в гр.Хасково по вина и на М.В.М., като водач на МПС, марка и модел „Опел Зафира“, с
рег. № ****, застраховано по договор „Гражданска отговорност“ при
„Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК - Застраховане““ АД – гр.София, ведно със законната лихва, считано
от 05.05.2020 год. до окончателното изплащане на сумата, като ИСКЪТ за разликата до предявения размер от 100 000
лева, включващ и обезщетение за „постравматична церебрастения“ – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр.***, с адрес за призоваване – гр.***– адвокат Т.Т.
да заплати на П.И.И., ЕГН **********
*** сумата
в размер на 34.80 /тридесет и четири
лева и осемдесет стотинки/ лева – обезщетение за имуществени вреди – разходи за
потребителска такса – КП, ведно със законната лихва, считано от 05.05.2020 год.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр.***, с адрес за призоваване – гр.***– адвокат Т.Т.
да заплати на П.И.И., ЕГН **********
*** сумата
в размер на 150.12 /сто и петдесет
лева и дванадесет стотинки/ лева – разноски по делото – възнаграждения за вещи
лица, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователно
Акционерно Дружество „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление – гр.***, с адрес за
призоваване – гр.***– адвокат Т.Т. да заплати на Адвокатско дружество „Г. и Марков“, код по
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район Красно
село, бул.“Македония“ № 10, вх.2, ет.1, ап.12 сумата в размер на 1 717.25 /хиляда
седемстотин и седемнадесет лева и двадесет и пет стотинки/ лева, с ДДС –
възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство на П.И.И.,
ЕГН ********** ***, на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА П.И.И., ЕГН ********** *** да заплати „Застрахователно Акционерно
Дружество „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
– гр.***, с адрес за призоваване – гр.***–
адвокат Т.Т., сумата в размер на 3 595.70 /три хиляди
петстотин деветдесет и пет лева и седемдесет стотинки/ лева – разноски по делото,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователно
Акционерно Дружество „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление – гр.***, с адрес за
призоваване – гр.***– адвокат Т.Т.
да заплати сумата в размер на 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лева –
държавна такса, която сума да се приведе по сметка на Окръжен съд – Хасково.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: