№ 116
гр. Велико Търново, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на четвърти октомври,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
ДИАНА ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Катерина Йорданова Лещакова (АП-Велико
Търново)
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ. ГРИГОРОВ
Наказателно дело за възобновяване № 20214000600208 по описа за 2021
година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Р. България за
възобновяване на НОХД №7/2021г. по описа на Районен съд – Никопол, за
отмяна на постановеното определение от 17.03.2021 г., с което е одобрено
споразумение за решаване на делото и връщане делото за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд.
С искането е заявено основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал.
1, т. 5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал.
1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че определението, с което е
одобрено споразумение по НОХД №7/2021г. по описа на Районен съд –
Никопол е постановено при съществени нарушения на закона и на
процесуалните правила. Излагат се, съображения, че първоинстанционният
съд е допуснал нарушение на закона и процесуалните правила като е одобрил
1
постигнатото между страните съгласие на подсъдимия Х., да се наложи
наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок по-малък от срока
на наказанието лишаване от свобода. В разпоредбата на чл.49, ал.2 НК
законодателят е регламентирал възможност наложеното, кумулативно
предвидено по-леко наказание по чл.37, ал.1, т.7 НК да надвишава основното
наказание, предвидено в санкционната част на съответната норма от
Особената част на НК с максимален три годишен срок. При тълкуването на
този текст, а и от константната и задължителна практика на съдилищата
/Постановление №1 от 17.01.1983г. на Пленума на ВС на Република България,
Тълкувателно решение №61/1980г. на ОСНК, Решение № 94/26.02.2009г. по
н.д.№580/2008г. ВКС, НК, II н.о., Решение № 534/03.12.2008г. по н.д.
№547/2008г., ВКС, НК, II н.о., Решение №4/30.01.2008г. по н.д.№696/2007г.
ВКС, НК, II н.о., Решение №274/21.06.2012г. по н.д.№743/2012г. ВКС, НК, I
н.о./, следва извод, че срокът на наказанието лишаване от права не може да
бъде по-кратък от срока на наложеното основно наказание лишаване от
свобода.
Съдът е следвало да съобрази изискванията на чл.49 НК и да се възползва
от процесуалната възможност по чл.382 ал.5 НПК, да предложи промяна в
споразумението и ако не бъде постигнато съгласие да констатира допуснатото
нарушение на закона и да откаже да одобри споразумението. Допуснатите
нарушения на материалния закон и на процесуалните правила са съществени
по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК и са основание по чл.422, ал.1, т.5
НПК за възобновяване на наказателното дело и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав.
В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна
прокуратура поддържа направеното от Главния прокурор искане за
възобновяване на делото, по изложените в искането съображения.
Осъденото лице П. ГР. Х. не се явява в съдебно заседание и не взема
становище.
Процесуалният представител на осъдения адв.В.П. е подала писмено
становище, с което се иска да бъде оставено без уважение искането на
Главния прокурор.
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие
на претендираните в искането основания за възобновяване на делото, в
пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено
следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по
2
касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.
Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 от НПК, като
от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на
основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с
допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 т.2 от НПК. Искането
е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК.
Разгледано по съществото искането за възобновяване е основателно,
като съображенията за това са следните:
С определение от 17.03.2021г. постановено по НОХД № 7/2021г. по
описа на Районен съд - Никопол, съдът на основание чл. 382, ал. 7 от
НПК одобрил споразумение за решаване на делото. С одобреното от
съда споразумение, което съгласно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 от НПК има
последиците на влязла в сила присъда, на подсъдимият П. ГР. Х. на основание
чл.381, ал.4 вр. чл.384 от НПК е наложено за извършено престъпление по
чл.343б, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание ЛОС за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на
наказанието с ТРИ ГОДИНИ изпитателен срок. На основание чл.55, ал.3 от
НК не се налага кумулативно предвиденото по-леко наказание глоба. На
основание чл.343г от НК налага на подсъдимия Х. наказание лишаване от
правоуправление на МПС по чл.37, ал.1, т.7 от НК за срок от ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА считано от датата на фактическото отнемане на СУМПС.
Определението, с което е одобрено споразумението за решаване на
делото, не подлежи на протестиране или обжалване и е влязло в сила на
17.03.2021г.
Наведеното с искането за възобновяване на делото оплакване за
допуснато съществено нарушение по чл.348, ал. 1, т. 1 от НПК е основателно.
Относно посоченото основание за нарушение на закона по отношение на
наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок по-малък от срока
на наказанието лишаване от свобода, следва да се има предвид
Постановление №1 от 17.01.1983г. на Пленума на ВС на Република България,
Тълкувателно решение №61/1980г. на ОСНК, Решение № 94/26.02.2009г. по
н.д.№580/2008г. ВКС, НК, II н.о., Решение № 534/03.12.2008г. по н.д.
№547/2008г., ВКС, НК, II н.о., Решение №4/30.01.2008г. по н.д.№696/2007г.
ВКС, НК, II н.о., Решение №274/21.06.2012г. по н.д.№743/2012г. ВКС, НК, I
н.о. В Тълкувателно решение № 61 от 30.XII.1980 г. по н. д. № 56/80 г.,
ОСНК се посочва в т.
III, последен абзац - „Становището, че наказанието лишаване от право по чл.
37, ал. 1, т. 7 НК трябва да бъде равно или в по-голям размер от наказанието
лишаване от свобода, е в духа на закона и то изхожда от целите на
3
наказанието и от съображения, че законодателят е вложил смисъл на нормата
на чл. 49, ал. 2 НК - на осъдения, да не се даде възможност да упражнява
права, които са му отнети за времето на изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода, каквато забрана изрично е посочена. Щом като съществува
легална забрана да се ползват отнети права по време на изтърпяване на
наказанието, не би било в съгласие с разума на закона да се определя техния
размер в по-малък срок от наказанието лишаване от свобода.“ В т. 6. б) от
Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС се посочва
„Срокът за лишаване от право на управление на моторно превозно средство
не може да бъде по-кратък от срока на наложеното наказание лишаване от
свобода, когато се налагат заедно.“ В Решение № 208 от 9.11.2017 г. на ВКС
по н. д. № 789/2017 г., I н. о., НК, по което наказанието лишаване от свобода е
отложено по отношение на изтърпяването е посочено „Съгласно константната
съдебна практика /т. 6, б. "б" на Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. №
8/82 г., Пленум на ВС, т. III от Тълкувателно решение № 61 от 30.XII.1980
г. по н. д. № 56/80 г., ОСНК/ срокът на наказанието лишаване от право за
управление на моторно превозно средство не може да бъде по-кратък от срока
на наказанието лишаване от свобода, когато се налагат заедно.“
Наведеното с искането за възобновяване на делото оплакване за
допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК също е
основателно. Като е одобрил споразумение за решаване на делото, което
противоречи на закона, РС-Никопол е допуснал и съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 382, ал. 7 от
НПК съдът одобрява споразумението, само когато то не противоречи на
закона и морала. В конкретния случай РС-Никопол е бил длъжен да
констатира, че представеното му за одобрение споразумение за решаване на
делото противоречи на закона и да упражни правомощията си по чл. 382, ал. 5
от НПК, като предложи на страните промени в споразумението, с цел
привеждането му в съответствие с изискванията на закона и ако страните не
приемат предложените промени, да не одобрява споразумението.
Допуснатите съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
НПК съставляват основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на
делото и отмяна на определението, с което е одобрено споразумение за
решаване на делото.
В писменото становище на адв.В.П. се посочва, че осъденият е с добри
характеристични данни/има приложена и характеристика/, издържа сина си и
себе си с работата си като шофьор на тролейбус и увеличението на срока ще
затрудни издръжката на него и на сина му. Още се посочва, че НК не поставя
ограничение за минимален срок на наказанието лишаване от правоуправление
и е недопустимо разширителното му тълкуване.
4
Във връзка с тези оплаквания следва да се отбележи, че посочената по-
горе съдебна практика по прилагане на закона е ясна и категорична. Освен
това съгласно чл.130 ал.2 от ЗСВ „Тълкувателните решения и тълкувателните
постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната
власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи,
които издават административни актове.“ Това означава, че цитираните
Тълкувателно решение № 61 от 30.XII.1980 г. по н. д. № 56/80 г., ОСНК и
Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС, което се
спазват и от настоящия ВКС на РБ са задължителни. В случая не става въпрос
за разширително тълкуване на закона във вреда на осъдения, а за неговото
точно прилагане. Относно изложените твърдения за затрудненията, които ще
се създадат на осъдения и сина му следва да се посочи, че те немогат да се
вземат предвид при приложението на закона в случая. Те имат приложение
само при определяне на конкретния размер на наказанието в законовите му
рамки. Те не се вземат предвид и не аргументират индивидуализиране на
наказание извън определеното от законодателя.
С оглед на изложеното искането на Главния прокурор е основателно и
следва да се уважи.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК,
Великотърновският апелативен съд:
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 7/2021г. по описа на Районен съд – Никопол.
ОТМЕНЯ постановеното определение от 17.03.2021 г., с което е
одобрено споразумение за решаване на делото по НОХД № 7/2021г. по описа
на Районен съд – Никопол и е прекратено наказателното производство.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от
стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6