Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 2036 / 30.12.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на втори
декември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ГАНЕВА
ГАЛЯ РУСЕВА
при
секретар С. Х., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 2493/2021г. за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът д-р И.В.П., ЕГН **********, чрез адвокат К.П., със
съдебен адрес ***, е оспорил решение № 474/12.08.2021г. постановено по АНД № 2047/2021г.
по описа на Районен съд Бургас, в частта, с която е потвърдено наказателно
постановление № НП-30/18.03.2021г. на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“. С потвърдената част от наказателното постановление
на касатора за нарушение на т.7.4.2 от Наредба № 04.11.2016г. за утвърждаване
на медицинския стандарт „Ушно-носни-гърлени“ болести (Наредбата), на основание чл.116,
ал.1 във вр. с чл.117 от Закона за лечебните заведения е наложена глоба в размер
на 1 000 лв.
Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно. Иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното
постановление в тази част.
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител адвокат
К.П., поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на решението в
обжалваната част и отмяна на НП в потвърдената част.
Ответникът по касация Изпълнителна агенция „Медицински надзор“
- София, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – счита, че
касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено
в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
Д-р И.В.П. е наказан за това, че не е определил в
предоставената при изписването епикриза срока за премахване на предна носна
тампонада, поставена при хирургична интервенция на 17.12.2019г. Посочено е, че
нарушението е извършено на 19.12.2019г. – деня на дехоспитализация на
пациентката, когато й била предоставена епикризата, тъй като това е последната
дата, на която е могло да бъде включено в нея обстоятелството, че е оставена
предна носна тампонада, респективно да бъде определен срок за нейното сваляне.
Сочи се, че нарушението е установено на 20.07.2020г. – последен ден от
извършената проверка. Сочи се, че нарушението е за първи път.
Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена
нормата т.7.4.2 от Наредба № 04.11.2016г. за утвърждаване на медицинския
стандарт „Ушно-носни-гърлени“ болести, според която ушно-носно-гърления
оператор провежда наблюдение, определя срока за сваляне на превръзката и
условията за изписване, домашно наблюдение и контрол след изписването –
краткосрочен или дългосрочен. При показания той насочва пациента за
диспансеризация и/или рехабилитация.
Съгласно чл.116, ал.1 от Закона за лечебните заведения, който
извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на
този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от
1000 до 5000лв.
Районният съд в обжалваната част на решението, след като
обсъдил всички доказателства, приел, че не са налице съществени нарушения на
процедурата при установяване на административното нарушение и при налагане на
наказанието и потвърдил наказателното постановление в тази част.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Възраженията,
наведени в касационната жалба, са неоснователни. Д-р И.П. е наказан като
физическо лице за нарушение на т.7.4.2 от Наредба № 10 от 04.11.2016 г. за
утвърждаване на медицинския стандарт „ушно-носни-гърлени болести“. Санкцията е
наложена на основание чл.116, ал.1 във връзка с чл.117 от Закона за лечебните
заведения. С нарушената норма, регламентирана в наредбата, е въведено
задължение на оператора да провежда наблюдение, да определя срока за сваляне на
превръзката и условията за изписване, домашно наблюдение и контрол след
изписване – краткосрочен и дългосрочен, и да насочва при наличие на определени
показания пациента за диспансеризация и/или рехабилитация.
Санкционната
норма на чл. 116, ал.1 предвижда наказание „глоба“ за всеки, който извършва
дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на Закона за
лечебните заведения или на нормативните актове по прилагането му. Според § 1 на
Заключителните разпоредби на Наредба № 10 от 04.11.2016г., тя се издава на
основание чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения.
Анализът
на тези норми в тяхната съвкупност обосновава извода, направен от
административнонаказващия орган, че д-р П. е субектът, извършил нарушението.
Санкционната норма, въз основа на която е ангажирана неговата отговорност,
предвижда наказание „глоба“, което се налага само на физически лица и очертава
кръга на субектите с „който“ - всяко административнонаказателно отговорно лице.
В процесният случай доктор П. е извършил нарушение на нормативен акт, издаден
по прилагането на Закона за лечебните заведения, което означава, че
санкционната норма на чл.216, ал.1 е приложена правилно. По делото не е спорно,
че именно д-р П. е операторът, който е осъществил оперативното лечение,
приложено на Пепа Чакърова и описано в ИЗ 11574 от 2019 г. Събрани са достатъчно
доказателства, от които по несъмнен начин се установява, че операторът е
оставил предна носна тампонада след проведената хирургична интервенция в
областта на синусите, за което не е предупредил нито пациентката, нито е описал
този факт в епикризата. Тези факти са установени в хода на проверката назначена
от административнонаказващият орган и са отразени в съставения констативен
протокол.
Неправилно
касаторът счита, че административнонаказващият орган е наложил санкция на
основание чл.116а от Закона за лечебните заведения, в който действително
административнонаказателно отговорното лице е лечебното заведение, а не лекарят
като физическо лице. Според оспореното наказателно постановление обаче,
санкционната норма, въз основа на която е наложено процесното наказание е чл.
116, ал.1 от Закона за лечебните заведения, а не чл.116а. От там е объркването
на касатора за това кой е субектът на нарушението. Неоснователно е
възражението, че нормата на т.7.4.2 от Наредбата е бланкетна. Обратно, самата
норма ясно и точно предписва задължението на оператора, извършил хирургичната
интервенция, а именно провеждане на наблюдение, определяне на срок за сваляне
на превръзка, условия за изписване, домашно наблюдение и т.н. Тази норма
предписва конкретни задължения за оператора. В този смисъл неоснователни са
възраженията, че административнонаказващият орган не е посочил разпоредби,
които конкретизират задълженията, чието изпълнение представлява основание за
ангажиране на отговорността на д-р П..
Неоснователно
е и възражението, според което липсва яснота по отношение на това какво от
фактическа страна е следвало да направи д-р П. и съответно какво не е направил
във връзка с поведението и лечението на пациентката. От подробното описание на
нарушението и на механизма на неговото извършване, съдържащо се в наказателното
постановление, става ясно, че привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице не е определило срок за сваляне на тампонадата, което е в
нарушение на т.7.4.2 от наредбата и въобще не е съобщило на пациентката, че в
нейната носна кухина е оставена такава тампонада. Не е определил и срока, в
който манипулацията по премахване на тампонадата следва да се осъществи. По
този начин е нарушена както нормата от наредбата, цитирана в наказателното
постановление, така и чл.86, ал.1, т.8 от Закона за здравето, който изисква да
се гарантира правото на пациента на ясна и достъпна информация, както по
отношение на здравословното му състояние, така и относно методите за
евентуалното лечение. Твърдението, че предната носна тампонада е свалена на
следващия ден след операцията, се опровергава от събраните доказателства в хода
на административнонаказателната проверка. Неоснователни са и твърденията,
според които в медицинската документация е записано, че не се открива наличие
на чуждо тяло, тъй като това записване е в КП-13-413 от 28.07.2020 г., а от
събраните доказателства се установява, че пациентката три месеца по-рано на
22.04.2020 г. сама е отстранила част от тази тампонада, а на 27.04.2020 г. д-р И.И.е
назначил промивки със солеви разтвори. При анализ на тези факти несъмнено става
ясно, че на 28.07.2020 г. няма как да се открие чуждо тяло, което е извадено
три месеца по-рано.
По
тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение в
частта, която с него се потвърждава наказателно постановление е правилно и
следва да бъде оставено в сила.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 474 от 12.08.2021г. постановено по АНД
№ 2047/2021г. на Районен съд – Бургас в обжалваната част, с която е потвърдено наказателно
постановление № НП-30/18.03.2021г. на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“, относно нарушение на т.7.4.2. от Наредба №
04.11.2016г. за утвърждаване на медицинския стандарт „Ушно-носни-гърлени“
болести, за което на д-р И.П., на основание чл.116, ал.1 във връзка с чл.117 от
Закона за лечебните заведения е наложена глоба в размер на 1 000 лв.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: