РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Бургас, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Захарин П. Захариев
Членове:Катя Й. Господинова
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Павлина Д. Костова
в присъствието на прокурора Иван Георгиев Иванов (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222100600115 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 260119 от 21.10.2021г., постановена по НОХД № 1479/2020г., Районен
съд-Бургас признал подсъдимия И. Т. К. ЕГН ********** за виновен в извършване на
престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.2 вр. ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1
б. „а“ от НК, за което по реда на чл.54 ал.1 от НК му наложил наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 6 години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Със
същата присъда на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъдил подсъдимия да заплати по
сметка на ОД на МВР-Бургас сумата от 1 565.63 лева, представляваща сторените в
досъдебното производство разноски, по сметка на РС-Бургас – разноски в съдебното
производство в размер на 180 лева, като го осъдил да заплати и сторените от частните
обвинители А.М. и М.М. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева. С
присъдата съдът се разпоредил и с веществените доказателства.
Първоинстанционният съдебен акт бил атакуван с жалба от подсъдимия К., чрез
защитника му – адв. Василева, съдържаща оплаквания за неговата незаконосъобразност,
необоснованост и постановяването му при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия. В допълнението
към жалбата са посочени пороците, които според защитата обосновават отмяна на присъдата
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, а също
са изложени и мотиви за отмяна на присъдата и постановяването на нова, с която
подсъдимият да бъде признат за невинен в извършване на престъплението, предмет на
обвинението. Като нарушения на процесуалните правила се сочат действията на съда по
приобщаване на показания на различни свидетели (показанията на свидетелите М., М., Н.,
Д., Ч., Ч., П., Р., С. и С. били приобщени на основание чл.281 ал.5 от НПК, но без
1
подсъдимият да е дал съгласие за това), по воденето на разпита в съдебното производство
(подсъдимият бил лишен от правото си да зададе въпроси на свид. М. при разпита й), както
и по отношение на анализа на събраните по делото доказателства - съдът не бил извел
действителното съдържание от тях, което логично довело до установяването на неправилна
фактическа обстановка. От мотивите на съда се оказвало, че имало две алуминиеви врати,
но не било ясно на коя от тях бил повреден патронът, съдържащ ДНК материал от К..
Във връзка с жалбата, по делото е постъпило становище от участвалия в
първоинстанционното производство прокурор, с което се оспорват оплакванията в жалбата,
изразява се мнение за тяхната неоснователност и за обоснованост и правилност на
оспорения акт.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас застъпва позиция за законосъобразност на присъдата и за липса на
допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Набляга на
обстоятелството, че част от показанията на свидетелите били приобщени на основание
чл.281 ал.4 от НПК, при което съдът не дължал разясняване на последиците за подсъдимия -
че показанията на тези свидетели могат да се използват при постановяване на присъдата,
като същевременно правата на К. били гарантирани от двамата му защитници, участвали в
съдебното производство. В частта относно наказанието присъдата също била правилна, тъй
като то коректно отговаряло на степента на обществената опасност на подсъдимия.
Предлага присъдата да бъде потвърдена.
В съдебното заседание участва и повереникът на частните обвинители А.М. и М.М. –
адв. Галина Колева от АК-Бургас, която моли присъдата да бъде потвърдена изцяло като
правилна и законосъобразна.
Във въззивното съдебно заседание подсъдимият К., редовно призован, се явява лично
и заедно с упълномощените си защитници адв. Веселина Василева и адв. Росен Кожухаров,
двамата от АК-Бургас. Адв. Василева поддържа жалбата и допълнението към нея, с
изложените в тях съображения и моли присъдата да бъде отменена, а подсъдимият признат
за невиновен. Като нарушение на правата на подсъдимия сочи и отхвърлянето на
отправените от защитата доказателствени искания (оглед от състава на съда на
местопроизшествието). В пледоарията си адв. Кожухаров моли постановената присъда да
бъде отменена и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен,
тъй като обвинението не било доказано по изискуемия от закона несъмнен начин. Освен
ДНК-експертизата, по делото не било налично нито едно друго доказателство, от което да
следвала съпричастността на подсъдимия в извършване на деянието. Наред с това предметът
на престъплението също не бил категорично доказан. Размерът на паричната сума, за която
се твърдяло, че била отнета от касата на пострадалите, се установявал само от показанията
на същите.
В последната си дума подс. К. се присъединява към изложеното от защитниците си и
отрича вината си.
Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и
пределите по чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери
жалбата на подсъдимия за процесуално допустима, тъй като е подадена в преклузивния 15-
дневен срок от легитимиран да обжалва субект срещу подлежащ на въззивен съдебен
контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Въззивният съд намира, че по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са събрани
достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му
решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност,
настоящата инстанция възприе за установени фактически положения, съвпадащи с
изложените от първоинстанционния съд в мотивите към обжалваната присъда, както следва:
Подсъдимият И. Т. К. ЕГН ********** е роден в гр. ***** и живее в същия град на
адрес: ******. Той е ***, *** гражданин, **** образование и е ****.
2
Пострадалите и частни обвинители А.М. и М.М. били съсобственици на част от
жилищна сграда, обособена като къща за гости „Г.В.“ (хотел), находяща се в гр. Бургас, ул.
„Д.“ № ***. Двамата били съдружници и управители на „М.“ ООД, ЕИК ********, което
стопанисвало къщата за гости. Сградата била пететажна и се състояла от две части –
жилищна, в която на различни етажи живеели свид. Д. С. и неговите семейство и роднини, и
хотелска част. Двете части имали общо стълбище, но с два отделни асансьора. На част от
партерния етаж, прилежащ към къщата за гости, било разположено заведение (кафе-
аперитив) и рецепция. Останалата част съставлявала партерен етаж на жилищната сграда, а
между тях имало тунел с дължина от около 10 метра, в средата на който, вляво, била
разположена алуминиева входна врата, остъклена в горната си част, водеща към жилищната
част и приземния етаж, до който се достигало и от двете части на сградата. В приземния
етаж, в П-образен коридор били разположени избените помещения на собствениците на
отделните самостоятелни обекти в жилищната част, както и помещения, ползвани от къщата
за гости. На входа на едно от помещенията към хотела била поставена алуминиева врата,
която водела към други три помещения, разположени в общ коридор с размери 3.00 х 2.00
метра, използвани за различни цели – складово – с дървена врата, бойлерно, и конферентна
зала. Вляво, на около 2 метра от споменатата по-горе алуминиева врата, се намирало друго
складово помещение с дървена врата, в което съдружниците М. и М. съхранявали тоалетни
принадлежности и различни документи. В същото помещение, вдясно, на около 1.5 метра от
пода, върху метален стелаж била монтирана метална каса (сейф), закрепена за стената
посредством анкерни болтове и заключваща се чрез касова секретна брава с два
хоризонтални заключващи шипа с кодовоелектронно заключване и ръчка с шайба за ръчно
отключване. В описаната каса към 07.04.2018г. двамата съдружници държали парични суми
от различни източници (разпределени дивиденти, оборотни средства и други) в общ размер
на 77 000 лева – 1 100.00 евро, равняващи се на 2 151.41 лева; 140.00 щатски долара,
равняващи се на 223.34 лева и 74 625.25 лева. Единствено пострадалите знаели за
съществуването на касата, само те притежавали ключове за нея, а за помещението, в което
същата била поставена, ключове имали те и администраторката в хотела, която към момента
на деянието била в продължителен отпуск. Ако на служител в хотела му трябвали вещи
(тоалетни принадлежности) от помещението, някой от собствениците отивал самостоятелно
до мястото, за да ги донесе.
Свидетелите Д. С., П. П. и подс. И.К. били в близки приятелски отношения. Свид. С.
работел като ***** в Кралство Испания и когато се прибирал в Република България,
тримата обичайно посещавали заведението на къщата за гости „Г.В.“. В началото на месец
април 2018 година С. се прибрал у дома си на посочения по-горе адрес. На 05.04.2018г.,
следобед, тримата се събрали на маса в двора на посоченото заведение, като с тях бил и
техен отскорошен приятел – свид. Д.Д.. Свидетелите П. и С. играели карти, свид. Д. ги
наблюдавал, а свид. К. се придвижил в близост до рецепцията на къщата за гости и започнал
разговор с пострадалата М., която била ангажирана с обичайните си задължения. В хода на
разговора подс. К. се поинтересувал от начина на приготвяне на храната в хотела и след
като М. му разяснила, че на приземния етаж има зала за хранене и кухня, в която се приготвя
храната, подс. К. пожелал да види тези помещения. Двамата заедно преминали през
намиращата се до рецепцията врата и слезли по стълбите до приземния етаж. Влезли в
залата за хранене, а след като я разгледали и поради проявения от подсъдимия интерес към
помещението, разположено срещу залата за хранене, обособено като конферентна зала,
двамата отишли в същото. Там К. видял затворена врата, която водела към приземните
помещения на къщата за гости, описани по-горе (бойлерно и складово, а също и към
асансьора и входната врата за жилищната част). През цялото време на обиколката подс. К.
разглеждал внимателно и задълбочено помещенията. След това подсъдимият и М. се
върнали в заведението, а малко по-късно четиримата приятели си тръгнали.
На 07.04.2018г., около 02:30 часа, подс. К. влязъл през алуминиевата входна врата на
жилищната част от сградата, слязъл на приземния етаж и с неустановено по делото
техническо средство счупил заключващия секретен патрон на алуминиевата врата на
помещението, водещо към другите три стаи. Секретният патрон бил счупен на две части,
3
едната от които останала в бравата от вътрешната страна на вратата, а другата част
подсъдимият поставил в намиращата в непосредствена близост до вратата метална рамка,
ограждаща монтираните в приземния етаж ВиК тръби (виж протокол за оглед от
18.04.2018г. – снимки на л.89-90, т.1 от досъдебното производство). След като влязъл в
коридора с трите помещения, К. повредил заключващия механизъм на дървената врата,
водеща към складовото помещение, но от там не отнел никакви вещи. След това
подсъдимият се придвижил до другото складово помещение, намиращо се в П-образния
(общия за двете части на сградата) коридор, на около 2 метра вляво от повредената
алуминиева врата. Отново чрез повреждане на заключващия механизъм успял да отвори
вратата на това помещение, където била монтирана посочената по-горе каса. Отделил
металната каса от стената, преодолял (счупил, изкъртил) електроннокодовия механизъм на
касата чрез упражняване на натиск с неустановено техническо средство, и след като успял за
отвори вратата на сейфа, и отнел намиращите се вътре парични суми в общ размер на 77 000
лева.
На следващата сутрин – 08.04.2018г., около 10:30 часа свид. Х.Н., камериерка в
хотела, била в посочения по-горе коридор с размери 3.00 х 2.00 метра и докато изпълнявала
служебните си задължения по почистване на хотела, забелязала, че дървената врата на
складовото помещение, намиращо се в П-образния коридор, в което била съхранявана
касата, била отворена. Непосредствено след това установила, че езикът на бравата бил
повреден (изкривен и изваден навън), поради което незабавно съобщила за това на
управителката – свид. М., която на свой ред отишла в приземния етаж, след което
сигнализирала органите на МВР за извършената кражба.
Видно от протоколите за първоначален и допълнителен оглед на
местопроизшествието, и фотоалбумите към тях, металната каса била намерена отворена и
поставена върху пластмасова касета на пода на помещението. Във вътрешността на касата
били открити 1 бр. бандерол със син мастилен печат „Юробанк България“ АД и дата
„25.09.2017г. с два подписа със синьо мастило, а от вътрешната страна на бандерола имало
надпис „Postbank“ и „100 къса по 5 лева – 500 лева“. Също така били намерени и три
парчета хартия, представляващи изрезки от документ, като на едно от тях бил изписан текст
„1 500 от колата“; на друго листче имало ръкописно изписани цифри, изпълнени със синя
химикална паста, започващи с „20 000 лева“ и завършващи с „34 000 лева“, а от обратната
страна били изписани цифрите „34+6000, 40 000 и 64 000“; счупени части от
електроннокодовия механизъм на касата (части от клавиатурата на устройството), както и
частта от счупения секретен патрон. На различни места в помещението били намерени и
иззети части (пластмасови елементи) от електроннокодовия механизъм на касата.
В хода на разследването били извършени множество ДНК-експертизи. При първата
от тях – протокол № 18/ДНК-78 от 14.04.2018г., вещото лице изследвало открития по
намерената при проведения оглед част от секретния патрон на бравата на алуминиевата
врата клетъчен материал и установил пълно съвпадение с ДНК профила на лице,
регистрирано в Националната ДНК база данни, а именно подс. И.К..
Намерените пластмасови елементи от заключващия механизъм също били предмет на
ДНК-експертиза, но по тях бил установен клетъчен материал, представляващ смес от
минимално количество в близко съотношение на повече от две лица, поради което не
можело да се идентифицира индивидуален ДНК профил. По намерената клавиатура на
касата бил установен клетъчен материал на лице от женски пол, за което обаче липсвало
съвпадение в Националната ДНК база данни.
Впоследствие, видно от приложения на л.171, т.2 от досъдебното производство
протокол, подс. К. доброволно е предоставил образци за сравнително изследване – клетъчен
материал, взет от устната му кухина. От заключението на вещото лице, обективирано в
протокол № 19/ДНК-40 от 06.02.2019г. (л.173-175, т.2 от досъдебното производство), се
установява, че намереният клетъчен материал по иззетата част от счупения секретен патрон
на алуминиевата врата на избеното помещение към хотелската част, конкретно по неговата
видима част на цилиндъра и гнездото за ключа, съвпадал напълно с този, предоставен от
4
подс. И.К..
С протокол от 07.04.2018г. частният обвинител М. доброволно предала другата част
от счупения секретен патрон, останала в бравата на повредената алуминиева врата. Така
посочените две части от секретния патрон – предадената от М. и иззетата при огледа на
местопроизшествието, били обект на трасологична експертиза (протокол № 27 от
25.04.2018г., л.181-л.183, т.1 от досъдебното производство), от чието заключение се
установява, че двата обекта представляват части от един цял секретен патрон марка „Анбо“.
Експертизата изследвала още и металната каса и намерените и иззети при претърсването на
автомобила, управляван от подсъдимия и от дома му вещи. Според заключението на вещото
лице, включително и от изложеното от него при разпита му пред първоинстанционния съд,
механизмът на счупването на секретния патрон е чрез упражняване на хоризонтален натиск
с техническо устройство върху външната част на патрона, като уточнява, че според него
средството било раздвижен (френски) ключ, а металната каса била повредена посредством
счупване, изкъртване и разблокиране на електроннокодовия й заключващ механизъм.
При проведеното претърсване в обитаваното от подсъдимия жилище, находящо се в
*************, бил установен специален технически инструмент – селектор за щифтове на
секретни патрони, наподобяващ отвертка с черна ръкохватка, поставен във вътрешния джоб
на мъжко яке, прибрано в гардероб, който също бил иззет и приобщен като веществено
доказателство по делото, но при разследването не било установено тази вещ да е послужила
като средство за осъществяване на посегателството.
Изложените фактически положения въззивният съд изведе въз основа на
доказателствената съвкупност по делото - показанията на свидетелите М.М., А.М., Х.Н.,
Д.Т., Д. Д., Л.Ч., Р. Ч., Х. И., Х.К., Д. С., Д.Д., К.К., Ж. Р., П. С., А. С., Г.Т., Т.З., П.К., П. П.,
И.М., Д. М., включително и от приобщените по съответния ред показания на посочените
свидетели, дадени в хода на досъдебното производство, и от обясненията на подсъдимия К.;
от анализа на писмените доказателства и доказателствени средства – протоколи за оглед на
местопроизшествие и фотоалбумите към тях, протоколи за претърсване и изземване,
протоколи от изготвени ДНК и трасологична експертизи, протоколи за доброволно
предаване, разписки, докладни записки, счетоводни документи относно разпределени
дивиденти от „М.“ ООД, справка за съдимост относно подсъдимия и другите приложени по
досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал на основание чл.
283 от НПК писмени доказателства.
Въззивният съд констатира, че първата инстанция е подложила събрания по делото
доказателствен материал на достатъчно задълбочен анализ, чрез който е извела правилна и
доказателствено обоснована фактическа обстановка. Обсъжданите от първата инстанция
доказателства са годни, събрани по реда на НПК и относими към предмета на доказване, и
от тях е изведено точното им съдържание. Въззивният състав се присъединява изцяло към
извършената от районния съд оценка на доказателствената съвкупност, която намира за
хомогенна и непротиворечива в преобладаващата й част, а следващите от нея фактически
изводи се оценяват като логични и обективно верни, поради което не съзира необходимост
същите да бъдат възпроизвеждани отново изцяло.
Правилно при изграждане на фактическите си изводи съдът е оценил положително и
е кредитирал с доверие показанията на пострадалите А.М. и М.М., които настоящият състав
също намира за обективни, логични, последователни, във връзка помежду си и подкрепящи
се от останалите приети по делото доказателства. Действително, тези свидетели безспорно
са заинтересовани от изхода на делото, тъй като са пострадали от деянието и участват в
съдебното производство като частни обвинители, но изложените от тях данни относно
поведението на подс. К. на 05.04.2018г. се потвърждават от показанията на свидетелите Д.
С., П. П. и Д.Д. – лицата, присъствали на посочената дата в къщата за гости на
пострадалите, а също и от обясненията на самия подсъдим, който признава, че наистина е
бил въведен от пострадалата М. в помещенията на хотела на приземния етаж. От разказа на
пострадалата е очевидно, че подсъдимият обективно е имал възможност да разгледа
подробно показаните му помещения и вратите, осигуряващи достъпа до тях.
5
Друго основание за извода за надеждността на показанията им, а впрочем и за
неоснователността на възраженията на защитата относно недоказаността на предмета на
престъплението, се явяват приложените по делото документи за разпределените и изплатени
на М. и М., в качеството им на съдружници в „М.“ ООД, дивиденти, данъчните декларации
по чл.92 от ЗКПО (относно данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен
данък) на дружеството за предходни години, и представените от М. саморъчно написани
бележки относно личните й приходи и разходи, и тези на дружеството за месеците април и
май 2018г. Наред с това, видно от извършения оглед на веществените доказателства,
намерени и иззети при огледа на местопроизшествието, в касата са се съдържали хартиени
листчета с изписани върху тях цифри и бандерол за опаковане на пачки банкноти (посочени
по-горе), които доказателства, разгледани съвкупно с показанията на М. и М. и останалите
обсъждани документи, сочат, че са били използвани за конкретизиране на наличната в
касата парична сума през отделни периоди от време. Безспорно пострадалата е единственото
лице, знаещо точната сума на парите в касата, но както коректно е посочил проверяваният
съд – това обстоятелство е напълно разбираемо, доколкото тя е водела своеобразно
счетоводство на дружеството (очевидно за лично ползване) и е била ангажирана именно с
дейността по съхранението на паричните средства, което и свид.М. изрично потвърждава.
Наред с това е напълно житейски оправдано никой друг да не знае за съществуването на
касата и съдържанието й с оглед ограничаване на риска от злоупотреба с такава
информация. Предвид доказаната правдивост на останалите твърдения на пострадалата,
напълно резонно районният съд е кредитирал и показанията й в тази част – относно
конкретния размер на липсващата парична сума.
Описаното от М. и М. разположение на помещенията на приземния етаж, дейностите
за които са използвани и съхраняваните в тях вещи, както и състоянието им след
установяване на кражбата също се потвърждават от събраната доказателствена маса. Свид.
Х.Н. – лицето, установило, че дървената врата на складовото помещение, в което била
съхранявана касата, била повредена, потвърждава установената от настоящата инстанция
фактическа обстановка. В разпита си сочи, че езикът на бравата бил изкривен и изваден
навън - била в заключено положение (каквито находки се установяват и от протоколите за
оглед на местопроизшествието и фотоалбумите към тях), а самата врата била отворена, след
което незабавно извикала пострадалата М.. Последната реагирала еднозначно – изрекла
думите „Въй, сейфа!“, разтревожила се, притеснила се и се обадила на брат си.
Нанесените повреди по вратите и касите на избените помещения, разположението на
счупените пластмасови парчета от клавиатурата на сейфа и частите на счупения секретен
патрон на алуминиевата врата, освен от обсъдените дотук гласни доказателства, се
установяват по категоричен начин и от протоколите за огледи на местопроизшествието и
веществените доказателства, както и от показанията на свидетелите Д. Д., Х. Х., Д.Г. и А.Д..
Въпреки, че информацията, предоставена от тях при разпитите им в съдебното
производство, е изключително лаконична поради твърденията им, че не си спомнят изцяло
случая, в приобщените им от досъдебното производство показания се съдържат подробни
данни относно посочените обстоятелства. Всеки от тях е установил многократно изброените
до тук повреди, както и местата, на които подс. К. е оставил частите от различните
повредени и унищожени от него вещи. Тук е мястото да се посочи, че правилно и
обосновано районният съд е оставил без уважение искането на защитата за извършване на
оглед на местопроизшествието в съдебното следствие пред първоинстанционния съд. От
посоченото по-горе е видно, че в хода на досъдебното производство е извършен такъв оглед,
включително и допълнителен към него, като и при двете действия са били изготвени
множество фотоснимки. Цялостното разположение на помещенията е абсолютно изяснено,
конкретизирани са местата, върху които подс. К. е упражнил съответния натиск, както и
местата, на които са били оставени парчетата от счупените, респ. унищожените вещи,
поради което възражението пред настоящата инстанция следва да се отхвърли като
неоснователно.
Не може да остане без коментар и на практика единственото доказателство в
6
подкрепа на тезата на подсъдимия К., че не е извършил деянието, а именно показанията на
свид. Р. Ч., с която подсъдимият фактически същителства. Предвид очевидната й
заинтересованост от изхода на делото, правилно районният съд е обсъдил показанията й с
повишено внимание, съпоставяйки ги с всички останали доказателства по делото, което е
довело до коректния извод, че същите обслужват единствено защитната теза на подсъдимия.
Ч. твърди, че на 06.04.2018г., малко след 17:00 часа, се била срещнала с К., след което
отишли на пицария и около 20:00 часа се прибрали в дома си, където останали до сутринта
на следващия ден. Тези твърдения на свид. Ч. изцяло противоречат на твърденията на свид.
Л.Ч., която в досъдебното производство е заявила, че на 06.04.2018г. подс. К. е отишъл в
дома й в периода от 21:00 часа до 21:30 часа, като добавя, че към 23:00 часа К., П., Д. С. и
Д.Д., които също били там, напуснали жилището й, а последният от тях се прибрал при нея
по-късно, докато още било тъмно, но не видяла часа. Още по-съществен е фактът, че един от
близките приятели на подсъдимия – свид.П., в разпита си сочи, че на 06.04.2018г., той и
Д.Д. били на ресторант „ДНА“ в гр. Бургас, като преди да си тръгнат около 18:00 часа при
тях отишли свид. Д. С. и подс. К.. След това четиримата заедно отново отишли в дома на
свид. Д.Д.. Твърди още, че подсъдимият стоял с тях до около 20:00 часа. В действителност
твърденията на свидетелите Ч. и П. си противоречат взаимно, но независимо коя от двете,
изложени в тях версии се приеме за достоверна, тя противоречи изцяло на посоченото от
свид. Ч.. Свидетелят Д. С. също представя различна версия за събитията, като твърди в
показанията си в досъдебното производство, че на 06.04.2018г. бил излязъл със съпругата си
Ч. на заведение, а П., Д. и К. били в дома му и играли карти. Дори и той обаче сочи, че
около 21:00 часа, свид. П. дошъл при него в заведението, дал му ключа от апартамента и му
казал, че тримата (П., Д. и К.) се прибирали в домовете си. В последна сметка изложеното
дотук сочи, че показанията на свид. Ч. не следва да бъдат кредитирани с доверие, както
правилно е сторил първоинстанционният съд.
Освен поради противоречие с показанията на изброените свидетели, показанията на
свид. Ч. се доказват като ненадежден източник на информация и поради описаните по-горе в
настоящото изложение заключения на ДНК-експертизите. Обобщено може да се посочи, че
заключението по всяка от тях е обективно, ясно, пълно, в достатъчна степен мотивирано и
съответно на поставените им задачи. Липсват каквито и да било основания за съмнение в
компетентността и безпристрастността на изготвилите ги вещи лица, което впрочем се
отнася за всяка от изготвените и приети по делото експертизи.
Показанията на останалите свидетели по делото, както правилно е посочил районният
съд, не допринасят на изясняване на обстоятелства, подлежащи на доказване в процеса,
поради което по-нататъшното им обсъждане е безпредметно. От значение според настоящия
състав са единствено показанията на свидетелите П. С., А. С. и П.К. и то единствено в
частта, в която сочат, че в периода на извършване на кражбата, заключващият механизъм на
входната врата на жилищната част на сградата е бил в състояние, позволяващо вратата да
бъде отключена с всякакъв ключ.
Обсъдените доказателства установяват всички факти, включени в предмета на
доказване, очертан в чл.102 от НПК, поради което възраженията на защитата в този смисъл
са неоснователни. Такива са и упреците на защитниците на подсъдимия относно дейността
на районния съд при провеждането на разпитите на свидетелите в хода на съдебното
следствие, както и приобщаване на дадените в досъдебното производство свидетелски
показания. В жалбата и във въззивното съдебно заседание се поддържа, че правата на подс.
К. били нарушени, тъй като при приобщаване на показанията на свидетелите Х.Н., Д. Д.,
Л.Ч., Ч., П., С. (без уточнение дали се касае за П. С. или А. С.) и Д. С. от досъдебното
производство на основание чл.281 ал.5 от НПК, К. не бил запитан дали е съгласен и не му
било разяснено, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на
присъдата, с което съдът нарушил разпоредбите на чл.281 ал.7 от НПК. Най-напред следва
да се посочи, че в принципен план настоящият състав не намира нарушението на
разпоредбата на чл.281 ал.7 от НПК за съществено, и допускането му от страна на районния
съд не води до ограничаване процесуалните права на подсъдимия, поради което не може да
7
служи като достатъчно основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново
разглеждане. Не се спори, че подсъдимият е участвал лично в съдебните заседания и е бил
представляван и защитаван от двама упълномощени за това защитници – адвокати с
дългогодишен професионален опит по наказателни дела. Правата му са били гарантирани
изцяло, а четенето на показанията на свидетелите по реда на чл.281 ал.5 от НПК е било
продиктувано именно от искането на защитниците му, с очевидната и логична цел да се
приобщят досъдебни показания, обслужващи защитната версия на подсъдимия. Не случайно
в преобладаващата част от случаите двамата защитници са изразявали общото мнение на
защитата като цяло, включително и това на подсъдимия, говорейки в множествено число, за
което в протоколите от първоинстанционното съдебно следствие се съдържат множество
доказателства. През цялото време подсъдимият е разполагал с неограничени възможности
да изрази мнението си, ако то се е отличавало от това на защитниците му, ако е имал
желание за това, и да уведоми съда, че не е съгласен с казаното от тях. Такова поведение
(възражение) обаче липсва, което сочи, че подс. К. е споделял изразените от процесуалните
си представители искания и позиции, касаещи дадени в досъдебното производство
свидетелски показания. Не по-малко важно е обстоятелството, че в упражняваното от тях
качество, защитниците също са имали възможността, а и задължението да разяснят на
клиента си – подс. К., последиците от прочитането на показанията. Друго обстоятелство,
което сочи за липса на допуснато съществено нарушение, е отсъствието на възражение от
някой от защитниците пред първоинстанционния съд относно неизпълнението на
разпоредбата на чл.281 ал.7 от НПК. Казаното се отнася с пълна сила и относно другото
възражение - че подсъдимият бил лишен от възможността да задава въпроси на
разпитваните свидетели. Както беше посочено, К. е участвал лично в съдебните заседания и
е разполагал с всички предоставени му от закона средства при желание от негова страна да
задава въпроси на свидетелите. Подсъдимият очевидно е избрал друго поведение –
предоставил е защитата си изцяло на упълномощените от него защитници, като сам се е
въздържал да участва лично с доказателствени искания, становища и въпроси към
разпитваните свидетели.
Относно цитираното в жалбата Решение № 89 от 21.01.2021г. по н.д. 233/2020г. на
ВКС следва да се уточни, че то не се различава от принципното мнение на настоящия
състав. Както беше посочено, с някои от действията си по приобщаване на свидетелски
показания съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила, които обаче не могат да
се квалифицират като съществени по смисъла на чл.348 ал.3 от НПК и да доведат до
исканите във въззивната жалба последици – отмяна на присъдата и връщане на делото за
ново разглеждане.
За пълнота следва да се посочи, че отправените с жалбата оплаквания в
преобладаващата си част се основават на обективно неверни твърдения. От протоколите от
съдебните заседания, в които са разпитани свидетелите Д. Д., Л.Ч., Р. Ч., А. С. и Д. С. ясно
се установява, че показанията им от досъдебното производство са приобщени на основание
чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 или т.2 от НПК, при който способ съдът не е длъжен да разяснява на
подсъдимия последиците от прочитането на показанията по този ред. Показанията на
свид.Х.Н. и част от тези на свидетелите Ч. и Д. С. наистина са прочетени по реда на чл.281,
ал.5 от НПК, но това е сторено именно по искане на защитата на подсъдимия. Показанията
на П. са прочети при изразено съгласие и от подсъдимия. За показанията на свид.П. С.,
която е била разпитвана и по досъдебното производство, е достатъчно да се отбележи, че
досъдебните й показания изобщо не са били приобщавани в съдебното производство, а при
разпита й подсъдимият е заявил, че няма други въпроси към нея.
Относно другото отправено възражение следва да се посочи, че в действителност от
вписаното в протокола от съдебното заседание, проведено на 10.06.2021г., не може да се
установи с категоричност дали частните обвинители М. и М. са участвали лично, очевидно
поради допусната техническа грешка от съда при изготвяне на протокола. Независимо дали
са взели участие или не, правата на посочените лица са били изцяло гарантирани чрез
участието в заседанието на упълномощения от тях повереник-адвокат, който е присъствал
8
лично при разпита на свидетеля Х.К..
При правилно установена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до
законосъобразен извод за съставомерност на извършеното от подсъдимия деяние като
престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.2 вр. ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1
б. „а“ от НК, предмет на обвинението.
С отнемането на описаните по-горе парични средства в общ размер на 77 000.00 лева
от владението и без съгласието на собствениците им – А.М. и М.М., подсъдимият И.К.
реализирал изпълнителното деяние на престъплението кражба, което довършил с
прекратяването на фактическата власт на пострадалите върху предмета на посегателството,
и установяването на собствена фактическа власт върху процесните вещи. За осъществяване
на кражбата без съмнение е използвано техническо средство, тъй като счупването,
разполовяването на секретния патрон на алуминиевата врата и повреждането на
заключващия механизъм на металната каса посредством счупване, изкъртване на
електроннокодовия заключващ механизъм е било обективно невъзможно без използването
на такова. Невъзможността да се установи конкретно използвания инструмент по делото не
променя извода за неговото наличие и употреба като средство за извършване на деянието.
Това от своя страна обуславя квалифицирането на деянието на подсъдимия по т.4
предложение второ на чл.195 ал.1 от НК. Доколкото и алуминиевата врата (водеща към
коридора с размери 3.00 х 2.00 метра и към хотелската част като цяло), и дървените врати
(на двете складови помещения), както и вратата на металната каса (сейф) безспорно
представляват прегради, здраво направени за защита на имот, то правилно, предвид
унищожаването и повреждането на заключващите им механизми, проверяваният съд е
преценил, че е налице квалифициращият признак и по т.3 предложение първо и второ на
чл.195 ал.1 от НК,
Общият размер на отнетите парични суми от 77 000 лева обосновава
квалифицирането на деянието на подс. К. по чл.195 ал.2 от НК, тъй като кражбата е в
големи размери. В тази насока правилно е съобразен и критерият за „големи размери“,
установен в Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998г. по т.н.д. № 1/98г., ВКС, а именно
размерът на вредата да надвишава 70 пъти минималната работна заплата в страната към
момента на извършване на деянието. В разглеждания случай, към 07.04.2018г. минималната
работна заплата е била в размер на 510 лева, съгласно ПМС № 316 от 20.12.20017г.
От приложената по делото справка за съдимост на подс. К. се установява, че в
периода преди извършване на обсъжданото по-горе деяние, той е бил многократно осъждан
за извършени тежки умишлени престъпления от общ характер, изцяло насочени против
собствеността на различни граждани. С определение за одобряване на споразумение по
НОХД № 558/2014г. по описа на Районен съд Нови Пазар, в сила от 17.12.2014г., на подс. К.
е било наложено ефективно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което
съгласно отбелязването в справката е било изтърпяно на 05.09.2015г. От казаното е видно,
че настоящото деяние представлява форма на рецидивна престъпност по смисъла на чл.29
ал.1 б. „а“ от НК, тъй като деецът е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, чието изпълнение не е било отложено по
чл.66 от НК. По-старите осъждания на подсъдимия са неотносими към правната
квалификация на обвинението, предвид нормата на чл.30 ал.1 от НК, в която е установен
срокът, след изтичането на който правилата за опасния рецидив са неприложими, а именно 5
години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината „пряк
умисъл“ по смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо от НК. Доказателства за този извод се
явяват обективно извършените от него действия – предварително е огледал помещенията на
приземния етаж на къщата за гости, целенасочено се е снабдил с необходимото му за
реализиране на намеренията си техническо средство, с което разрушил и повредил
препятствията пред себе си, намерил е металната каса, в която били съхранявани паричните
средства на пострадалите, след което повредил и нея и отнел паричната сума в размер на
77 000.00 лева. Видно е, че той е съзнавал всички елементи от фактическия състав на
9
престъплението, включително и квалифициращите обстоятелства (съзнавал е изцяло, че
използваното от него техническо средство е необходимо условие за осъществяване на
кражбата), общественоопасния характер на деянието и резултата, който безспорно е целял.
Също така е знаел, че движимите вещи не са негова собственост, но въпреки това е
предприел отнемането им по описания по-горе начин с намерение противозаконно да ги
присвои.
За престъплението по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.2 вр. ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.194 ал.1
от НК, в извършването на което подсъдимият е бил признат за виновен,
първоинстанционният съд, при приложението на чл. 54 от НК, му е наложил наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 6 години, което да се изтърпи ефективно при
първоначален „строг“ режим. Въззивният състав споделя извода на първоинстанционния
съд, че по делото не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя характер
смекчаващи отговорността обстоятелства, обосноваващи и налагащи определяне на
наказанието на подс. К. при приложението на чл.55 от НК. При индивидуализацията на
наказанието правилно съдът е съобразил обремененото съдебно минало на подсъдимия,
който както беше посочено е бил осъждан множество пъти, като всяко едно от тях е било за
извършено от него престъпление с насоченост собствеността на отделни граждани.
Несъмнено в поведението му се откроява трайно установеният му престъпен уклон,
периодично демонстриран чрез извършването на престъпления, с които освен незачитане на
възприетите от обществото морални ценности и нежеланието да се съобразява и да зачита
правото на собственост на гражданите, е обективирал и пренебрежителното си отношение
към цялостния правов ред. От справката за съдимост на К. е видно, че през изминалите
години са му били налагани различни по вид и продължителност наказания, които обаче не
са довели до целения от тях и от нормите на НК резултат. След всяко наказание той е
продължавал да извършва престъпните си деяния, което логично е довело до квалифициране
на последващите престъпления като извършени в условията на повторност и дори опасен
рецидив. Наред с изложеното правилно съдът е отчел като отегчаващо отговорността и
вината на подсъдимия обстоятелство стойността на предмета на престъплението, който
надвишава двойно минималния критерий за квалифициране на деянието като кражба в
големи размери.
Неспособността на приложената досега спрямо подс. К. държавна принуда да
постигне целите по чл.36 от НК, изисква върху него да се упражни наказателна репресия с
по-висок интензитет, а това при ефективно лишаване от свобода е възможно единствено с
увеличаване срока на наказанието.
Коректно обаче са отчетени и обстоятелствата, пораждащи необходимостта
наказанието да бъде определено в по-нисък от размер, а именно изминалия период от време
от момента на извършване на деянието, който в никакъв случай не може да се определи като
значителен, но следва да се тълкува като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Деянието е било извършено и разкрито преди повече от 4 години, като подсъдимият е бил
задържан малко след това и му е била наложена мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, действала в периода 20.04.2018г. до 07.06.2018г., когато е била изменена в
„Домашен арест“. Вярно е, че в хода на досъдебното производство са извършени множество
следствени действия – назначени и изготвени са били различни единични, повторни и
допълни експертизи, а свидетелите са разпитвани неколкократно. Въпреки това обаче следва
да се посочи, че преобладаващата част от доказателствата, идентифициращи подсъдимия
като автор на деянието, са били събрани и проверени в кратък период след извършването на
кражбата. От изложеното е видно, че продължителността на наказателното производство не
може да се вмени във вина на подсъдимия и той следва да бъде компенсиран за това. Към
казаното следва да се прибави и коректното му процесуално поведение. К. се е явявал всеки
път, когато е било необходимо извършването на действие с негово участие. В допълнение
може да се отчете и фактът, че наложената му мярка за неотклонение „Домашен арест“ е
била изменена в „Подписка“, считано от 01.11.2018г., а поведението му пред съдебните
инстанции и до настоящия момент е останало непроменено, което на свой ред е признак, че
10
промяната в положителна посока у подсъдимия вече е започнала.
В последна сметка изброените дотук обстоятелства сочат, че така отмереното
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 години е справедливо, адекватно на
обществената опасност на дееца и деянието, изцяло съотвества на характера и степента на
увреждане на обществените отношения, на интензитета и последиците от извършеното
престъпление, и би способствало в най-пълна степен за постигане личната и генералната
превенция, и най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия към поведение,
съобразено със законите и морала.
Размерът на наложеното наказание и съдебното минало обосновават приложението
на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б. „а“ от ЗИНЗС, поради което и в тази част произнасянето
на районния съд е законосъобразно.
Настоящият състав споделя и решението на съда да не наложи предвиденото в ал.3
на чл.196 от НК наказание „Конфискация“, предвид съдържащата се в приложените по
делото документи от Националната агенция по приходите информация относно
имущественото състояние на подс. К., а също така и поради отсъствието на основание за
това. Предвиденото евентуално „допълнително“ наказание за извършеното престъпление
според въззивния съд би се явило несъразмерно с характера и степента на обществена
опасност на деянието и дееца и би оставило у него усещането че е наказан несправедливо и
прекомерно за постъпките си.
Също коректно, предвид изхода на делото, са възложени в тежест на подсъдимия и
сторените в хода на наказателното производство разноски в общ размер на 2 745.63 лева.
В частта обаче относно разпореждането с веществените доказателства, присъдата
следва да бъде коригирана. Районният съд е приложил разпоредбата на чл.53 ал.1 б. „а“ и
ал.2 б. „а“ от НК и е отнел в полза на държавата 6 бр. отчупени парчета пластмаса, черни на
цвят от едната страна, сиви от другата, различни по форма и размери; пластмасово, черно на
цвят парче с неправилно форма, с размери 4/2см; 6 броя пластмасови чаши; един брой
специален технически инструмент – селектор за щифтове на секретни патрони, с черна
ръкохватка, с надпис на латиница „Goso”; един брой сгъваема метална палка;; един брой
черна на цвят текстилна торбичка, с червена на цвят ластична връзка, с намиращи се в нея 6
броя специални технически инструменти, от които: 2 изпилени секретни ключа от бял
метал, 3 броя селектори за щифтове на секретни патрони и шпатула, с ширина на работната
метална част - 40 мм, с изпилен прорез в средната част, с черно-жълта ръкохватка; 2 броя
прави отвертки, от които едната с черно-оранжева дръжка, другата с прозрачно синя на цвят
дръжка; 1 брой замба от бял метал, с размер 5/16, без да конкретизира всяка една вещ в коя
от предложените в посочената норма хипотези попада. Вече беше посочено, че техническото
средство, с което е извършено процесното деяние е неустановено, поради което в настоящия
случай разпоредбата на ал.1 б. „а“ на чл.53 от НК е изцяло неприложима. По-нататък, видно
от доказателствата по делото, в частност – трасологичната експертиза, вещото лице,
изготвило същата, е посочило, че заключващият механизъм на касата е изкъртен
посредством инструмент, но не може да се даде конкретен отговор за характеристиките му.
Относно патрона на бравата е заключил, че техническото средство представлява най-
вероятно раздвижен (френски) ключ. Също така е установил с категоричност, че намерените
и иззети при извършеното на 12.04.2018г. претърсване на л.а. „Шкода Фабия“, рег. № А
4913 КВ, вещи – 1 брой сгъваема метална палка; 1 брой черна на цвят текстилна торбичка, с
червена на цвят ластична връзка, с намиращи се в нея 6 броя специални технически
инструменти, от които: 2 броя изпилени секретни ключа от бял метал, 3 броя селектори за
щифтове на секретни патрони и шпатула, с ширина на работната метална част - 40 мм, с
изпилен прорез в средната част, с черно-жълта ръкохватка; 2 броя прави отвертки, от които
едната с черно-оранжева дръжка, другата с прозрачно синя на цвят дръжка; 1 брой замба от
бял метал, с размер 5/16, не са използвани за взломяването (счупването) на секретния патрон
„Анбо“ от бравата на металната (алуминиевата) врата в къщата за гости. Казаното сочи, че
така описаните вещи не са послужили за извършване на престъплението, и доколкото
притежанието им не е забранено от закона, същите следва да бъдат върнати на
11
правоимащите лица. В случая собственикът им не е безспорно установен, но предвид
обстоятелството, че са били отнети от лек автомобил, чийто неофициален, но действителен
собственик е бил свид. Д.Д., който също така е управлявал автомобила, то тези предмети
следва да бъдат върнати именно на него.
Приобщеният по делото като веществено доказателство 1 брой специален технически
инструмент – селектор за щифтове на секретни патрони, с черна ръкохватка, с надпис на
латиница „Goso”, доколкото е отнет от дреха, принадлежаща на подс. К., намираща се в
обитавания от него дом, следва да му бъде върнат.
Останалите отнети с присъдата вещи - 6 бр. отчупени парчета пластмаса, черни на
цвят от едната страна, сиви от другата, различни по форма и размери; пластмасово, черно на
цвят парче с неправилно форма, с размери 4/2см и 6 броя пластмасови чаши в
действителност са вещи без стойност, но по делото е установено, че са иззети от помещение,
собственост на свидетелите А.М. и М.М. (с изключение на шестте броя пластмасови чаши,
които са собственост на частните обвинители, но са предадени от А.М. със съответния
протокол от 25.04.2018г., находящ се на л.185, т.1 от досъдебното производство) и
представляват части от счупената каса, която е тяхна собственост, което налага тези вещи да
им бъдат върнати.
В останалата част произнасянето на съда по веществените доказателства е
законосъобразно и не следва да се изменя.
Извън посоченото в обстоятелствената част основание за частично изменение
досежно част от веществените доказателства, при цялостната служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда въззивният съд не констатира други допуснати от
първата инстанция или в досъдебното производство нарушения на материалния закон или
на процесуалните правила, което изисква присъдата да бъде потвърдена в останалата й част.
Така мотивиран, на основание чл.334 т.3 и т.6 и чл.338 от НПК, Бургаският окръжен
съд, І въззивен състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260119 от 21.10.2021г., постановена по НОХД № 1479/2020г.
по описа на Районен съд-Бургас, като я ОТМЕНЯ в частта, с която в полза на държавата са
отнети веществени доказателства по делото, и вместо това постановява:
ВРЪЩА на Д.П. Д. ЕГН ************* следните веществени доказателства: 1 брой
сгъваема метална палка; 1 брой черна на цвят текстилна торбичка, с червена на цвят
ластична връзка, с намиращи се в нея 6 броя специални технически инструменти, от които: 2
броя изпилени секретни ключа от бял метал, 3 броя селектори за щифтове на секретни
патрони и шпатула, с ширина на работната метална част - 40 мм, с изпилен прорез в
средната част, с черно-жълта ръкохватка; 2 броя прави отвертки, от които едната с черно-
оранжева дръжка, другата с прозрачно синя на цвят дръжка; 1 брой замба от бял метал, с
размер 5/16.
ВРЪЩА на И. Т. К. ЕГН ********** веществено доказателство - 1 брой специален
технически инструмент – селектор за щифтове на секретни патрони, с черна ръкохватка, с
надпис на латиница „Goso”.
ВРЪЩА на А. Д. М. ЕГН ********** и М. Д. М. ЕГН ********** следните
веществени доказателства: 6 бр. отчупени парчета пластмаса, черни на цвят от едната
страна, сиви от другата, различни по форма и размери; и пластмасово, черно на цвят парче с
неправилно форма, с размери 4/2см, и 6 броя пластмасови чаши.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите части.
Решението е окончателно.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13