РЕШЕНИЕ
№ 985
гр. Пловдив, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20225330200536 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4141093 на ОДМВР
Пловдив, с който на ИВ. СП. Й., ЕГН ********** - законен представител на
„М.“ ООД, ЕИК ***, с адрес: гр. Б., ... № ..., е наложено административно
наказание глоба в размер на 600 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.5 от
ЗДП.
Жалбоподателят Й. в съдебно заседание не се явява. За него се явява
адв. И.Х.. По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, моли
съда да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен, издаден
при съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира
присъждане на направените разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозираното до съда становище, чрез
представляващата въззиваемата страна ст. юрисконсулт Г.Б., моли за
потвърждаване на обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен,
претендира и разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. При
евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на
адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в предвидения законов срок, изхожда от надлежна
страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана
по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
В обжалвания ЕФ се твърди, че на 25.08.2020г. в 13:24ч. в гр. Раковски,
ул. „Шишманско шосе“ № 13 било извършено нарушение за скорост с МПС –
л. а. „Опел Астра Спорт Тоурер“ с рег. № ..., установено и заснето с
автоматизирано техническо средство ТFR-1М № 648, като пир ограничение
на скоростта за населено място 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 96
км/ч, превишаваща разрешената такава с 46 км/ч. Било установено, че
собственикът, на когото е регистрирано МПС е „М.“ ООД, ЕИК ***, чийто
законен представител бил жалбоподателят ИВ. СП. Й., ЕГН ********** Й..
За така описаното в ЕФ нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДП
жалбоподателят Й., в качеството му на законен представител на „М.“ ООД,
бил санкциониран с налагане на адиминистративно наказание – глоба в
размер на 600 лв. на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.1 т.5 от ЗДП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
писмените доказателства по делото - снимково изображение от клип №
23474, радар № 648/25.08.2020г., снимка на служебното МПС в което е
монтирано АТСС, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835/24.02.2010г., Протокол № 2-33-20/10.04.2020г. от проверка на
мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“, Протокол за използване на
АТСС от 25.08.2020г., справка в Централна база КАТ относно собственост на
посоченото в ЕФ МПС, писмо с изх. № 11-03-56/17.09.2021г. от Кмета на
Община Раковски, обл. Пловдив, писмо с изх. № 20-6685/07.02.2022г. от
Началника на СГКК - Пловдив с приложени скица на ПИ 62075.75.675 и
извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти, писмо рег. №
329000-1060/22.02.2022г. от Началника на РУ Раковски при ОДМВР -
Пловдив с приложен снет електронен образ на ЕФ Серия К № 4141093.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалвания ЕФ, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалнияг закон. В изпълнение на това свое
правомощие съдът намира, че ЕФ съдържа всички изискуеми, съгласно чл.189
ал.4 от ЗДП, реквизити - териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер
на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението /превишение на разрешената
скорост/, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или
мястото на доброволното й заплащане.
2
В тази връзка следва да се съобрази, че ЕФ се издава по бланка-образец,
утвърден от министъра на вътрешните работи. Видно от приложения по
преписката ЕФ, този образец стриктно е спазен. Нито в бланката образец
обаче, нито в чл.189 ал.4 ЗДП, са предвидени реквизити за актосъставител,
длъжност, дата и място на съставяне, ред и срок за обжалване и подаване на
възражения, поради което не може да се говори за каквото и да било
процесуално нарушение, представляващо непосочването им. Каквото
възражение прави жалбоподателят.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението,
че съгласно нормата на чл.189 ал.4 от ЗДП установяването и заснемането на
нарушения може да се осъществява само със стационарно техническо
средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в
отсъствие на контролен орган. Разрешението, дадено с цитираното в жалбата
Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г., се основава на липсата на изрично
разписани правила за използването на мобилните технически средства, като е
прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да
записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията
на ЗДП /обн. ДВ бр.19/13.03.2015г./ и издаването на Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата /обн. ДВ бр.36/19.05.2015г./, издаването на ЕФ за налагане на
административни санкции за допуснати нарушения на чл.21 ал.1 и ал.2 от
ЗДП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с
мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи
автоматично. Присъствието или отсъствието на контролен орган по никакъв
начин не оказва въздействие върху точността и обективността на
установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква
възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и
записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на
доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър. Регламентираното в чл.189 ал.4 от ЗДП в
отсъствието на контролен орган и на нарушител следва да се тълкува
граматически, като поясняващо действието по издаване на ЕФ, а не
установяването и заснемането на нарушението с автоматизирано техническо
средство. Този извод следва и от обстоятелството, че обективно невъзможно
е нарушението да се извършва и заснема в отсъствието на нарушителя. Ето
защо електронните фишове могат да бъдат издавани и при употреба на
мобилни системи за видеоконтрол в присъствието на контролен орган, стига
да са спазени предвидените в тази връзка изисквания.
Правилно обжалваният ЕФ е издаден по отношение на жалбоподателя
Й., като законен представител на „М.“ ООД, вписан като ползвател на
процесния автомобил към момента на нарушението, което се доказва от
3
приложената по делото справка за регистрация на МПС. Разпоредбата на
чл.188 ал.2 от ЗДП предвижда, че когато нарушението е извършено при
управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този
закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето,
посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство. Собственикът може да отблъсне понасянето на
отговорност за чуждо поведение по следните два начини: по реда на чл.189
ал.5 от ЗДП, като за всяко отделно управление на автомобила декларира кое
лице действително го е управлявало, като прилага копие от СУМПС на
водача или по реда на чл.4 ал.3 от Наредба № I-45/24.03.2000г., като
изначално подаде данни до информационната система на МВР за регистриран
ползвател, такъв е настоящият случай. „М.“ ООД е регистриран ползвател, а
„***“ ЕАД, клон Пловдив е регистриран собственик на процесното МПС.
Чрез регистрирането на ползвател по изричния и нормативно предвиден за
това ред собственикът отнапред уведомява контролните органи, че е
предоставил ползването на превозното средство на друго лице, което е
известно на наказващата администрация. По делото не се спори относно това,
че наказаното лице е управител на „М.“ ООД, а се възразява относно това
защо именно той е наказано лице, въпреки че „М.“ ООД се управлява и
представлява от още едно лице /съгласно извършена служебна справка в ТР за
актуално състояние към датата на извършване на нарушението/. Ирелевантни
за казуса са показателите, съобразно които административният орган е
определил кой точно измежду двамата законни представители на „М.“ ООД
да бъде привлечен към административнонаказателна отговорност при
условие, че и за двамата важи законовата презумпция за виновност. Касае се
за упражняване на правомощия в обхвата на оперативната самостоятелност.
Обстоятелството, че ползвател на автомобила е юридическо лице и прочитът
на чл.188 ал.2 от ЗДП не водят до различен режим за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водача-ползвател. Последният
е могъл по реда на чл.189 ал.5 от ЗДП да обори презумпцията на чл.188 ал.2
от ЗДП, че като ползвател на моторното превозно средство е имал
фактическата власт върху движимата вещ. След като не е сторил това,
правилно е ангажирана отговорност му за установеното административно
нарушение. Това субективно право е изрично разяснено в съдържанието на
ЕФ, с което правото на защита на жалбоподателя е охранено в пълнота.
Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че
непосочването във ЕФ на конкретния вид на използваното техническото
средство – стационарно или мобилно води до неустановеност на нарушението
и представлява нарушение на процесуалните правила. Използваното
техническо средство е напълно индивидуализирано в ЕФ с посочен тип,
номер на мобилна система, както и конкретен идентификационен номер на
АТСС.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва
да са налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-
4
523/12.05.2015г. /Наредбата/: използваното техническо средство да е от
одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така,
че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в
зоната с ограничение на скоростта или да има общо правило за скоростта в
населени места, какъвто се твърди, че е настоящия случай; да са спазени
изискванията на чл.10 ал.1 от Наредбата, като надлежно е попълнен протокол
за използване на автоматизирано техническо средство или система.
В случая са налице тези кумулативно предвидени условия, които се
посочиха по-горе. По делото е приложено Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010г., валидно до 24.02.2020г.
Съгласно чл.30 ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно
представения по делото Протокол № 2-33-20/10.04.2020г. от проверката на
мобилна система за видеоконтрол ТFR-1М, процесната мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е преминала
последваща проверка в лабораторни условия за точността на измерване, като
периодичността на проверката на видео-радарните системи е една година, т. е.
към датата на нарушението използваното АТСС е проверено и съгласно
заключението на горепосочения протокол за лабораторна проверка
съответства на одобрения тип.
Спазени са изискванията на чл.10 ал.1 от Наредбата, за което е
попълнен протокол за използване на АТСС. В него са посочени видът АТСС
и неговият номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването
в ЕФ, датата на ползването му, точното местоположение, посоката на
движение, ограничението на скоростта на заснеманата отсечка /в случая
общинска пътна мрежа/, посоката на задействане на АТСС, неподвижността
на режима на измерване, началото и края на работата по час и минута, в който
промеждутък и номер е и процесният клип, въз основа на който е издаден ЕФ,
броят на установените нарушения. По делото е приложен и снимков материал
на процесното МПС в нарушение, както и снимка на разположението на
служебния автомобил, в който е монтирана мобилната камера, която го е
заснела.
Налице е обаче неяснота относно нарушението, която ограничава
правото на защита на жалбоподателя, свързана с описанието на
обстоятелствата при извършването му от значение за съставомерността му.
Противоречиво и неустановено е мястото на извършване на нарушението. От
приетото като писмено доказателство по делото писмо изх. № 11-03-
56/17.09.2021г. от Кмета на Община Раковски, се установява, че
административен адрес ул. „Шишманско шосе“ № 13 в гр. Раковски не
съществува и въобще липса улица с такова наименование в рамките на града
5
и няма така, включена в обхвата на общинската пътна мрежа.
При това положение съдът приема, че посоченото място на извършване
на нарушението с отразения както в ЕФ, така и в протокола за използване на
АТСС административен адрес, не съществува в рамките на гр. Раковски.
Така, от една страна въведеното с ЕФ твърдение за извършване на нарушение
на определено място не се установява от доказателствата. От друга страна,
това нарушение е от такъв порядък, че възпрепятства възможността на
контролната инстанция по проверка на правилното установяване на
нарушение чрез използването на АТСС. Това се дължи на иманентната и
императивна функция на протокола по чл.10 от Наредбата, който е условие и
доказателство за правилна употреба на АТСС, като в конкретния случай
такава не може да се установи за посоченото в ЕФ място, което представлява
самостоятелно основание за неговата отмяна.
Същевременно отново заради неустановеността на мястото на
извършване на деянието не се доказват всички съставомерни признаци на
нарушението. Мястото на нарушението е именно такъв и то от съществено
значение. Това е така, защото точно чрез него може конкретно поведение да
се отдели от всички други. Неопределеността му е пречка и за правилно
прилагане на материалния закон, тъй като не може да бъде преценено какво
точно правило за поведение е следвало да съобразява водачът на МПС и
действало ли е за него ограничението на разрешената максимална скорост в
населено място от 50 км/ч, което е от значение и за правилното прилагане на
санкционната норма.
От приложените по делото скица на ПИ 62075.75.675, а също и от
извършена служебна справка в сайта на АГКК се достига до извод, че
посоченият в писмото на Кмета на Община Раковски поземлен имот с
идентификатор 62075.75.675 представлява територия на транспорта по
смисъла на ЗУТ с начин за трайно ползване – за местен път. Същият свързва
гр. Раковски и с. Шишманци. Именно този път, според писмото, се определя
от гражданите като „Шишманско шосе“.
Поради всичко изложено, съдът счита, че обжалваният ЕФ като
незаконосъобразен следва да бъде отменен.
На основание чл.63д от ЗАНН страните имат право на разноски.
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат има жалбоподателят. В тази връзка е направено
изрично искане от страна на представляващия жалбоподателя за присъждане
на направените по делото разноски. Такива са били направени в
производството по АНД № 5527/2021г. по описа на РС – Пловдив в размер на
100 лв., съгласно представените по делото пълномощно и платежно
нареждане. По настоящето дело не са представени доказателства за
извършване на разноски от страна на жалбоподателя. На основание чл.226
ал.3 от АПК и Решение № 64/14.01.2022г. по КАНД № 3004/2021г. по описа
на Административен съд – Пловдив, районният съд следва да се произнесе и
6
по исканията за присъждане на разноските, претендирани в касационното
производство, в което е направено искане за присъждане на направените
разноски пред РС – Пловдив по АНД № 5527/2021г. Предвид горното
претенцията за разноски следва да бъде уважена в размер на 100 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4141093 на ОДМВР Пловдив, с
който на ИВ. СП. Й., ЕГН ********** - законен представител на „М.“ ООД,
ЕИК ***, с адрес: гр. Б., ... № ..., е наложено административно наказание
глоба в размер на 600 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДП/, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.5 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати на ИВ. СП. Й., ЕГН
**********, законен представител на „М.“ ООД, ЕИК ***, с адрес: гр. Б., ...
№..., сумата от 100 лв., представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7