Решение по дело №59156/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12432
Дата: 24 юни 2024 г.
Съдия: Йоанна Наскова Станева
Дело: 20231110159156
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12432
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. С.А
при участието на секретаря М.Х.Б.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. С.А Гражданско дело №
20231110159156 по описа за 2023 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК от
С. М. Т. и М. С. М. за признаване за установено, че „Давидов 2019“ ЕООД и Сдружение
„Асоциация на ромите евангелисти в Република България“ не са собственици на по ½
идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************** по кадастрална
карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-108/13.12.2016г. на изп.
директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри
от 23.08.2023г., адрес на поземления имот: гр. София, район Триадица, кв. Кръстова вада,
ул. 488, с площ от 961 кв.метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползванениско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор
*************; номер на предходен план-443, кв. 30, съседи: ***************,
***************, **************, **************, ***************, *************,
както и че техният праводател- И. А. Б. не е бил собственик на поземлен имот с
идентификатор **************.
Ищците С. М. Т. и М. С. М. твърдят, че са собственици на поземлен имот с
идентификатор ************** с адрес: гр. София, АДРЕС с площ от 961 кв.м. Сочат, че
имотът бил придобит чрез договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №
74, том LLII, дело № 20550/09.08.1993г., с който С. Т. е придобил правото на собственост
върху празно дворно място, находящо се в землището на гр. София, село Драгалевци,
местността „Кръстова вада“, съставляващо имот с планоснимачен номер 443, нанесен в
кадастрален лист № 596, с пространство от 2050 кв.м. За 1000 кв. м. бил издаден
констативен акт № 25, том ХII, дело № 1983 от 25.08.1993г. в полза на С.Х.Т.. С последващи
разпоредителни действия правото на собственост върху посочените 1000 кв.м., нанесени
1
като имот пл. № 1266 били предмет на разпоредителни действия в полза на Х.И.Г. – техен
съсед. На 27.10.2021г. бил подписан договор за спогодба във връзка с Решение №
2592/08.11.2018г. по в.гр.дело № 5215/2017г. по описа на САС, Х II състав, влязло в сила на
20.12.2018г., между С. Т. и А. И. и Л. И.. Съгласно сключеното споразумение С. Т. признал,
че А. И. и Л. И. са собственици на реална част с площ от около 37 кв.м. от имота, като
страните приели за безспорно, че регулационната граница между УПИ VI-444 и УПИ XVI-
443 е действителната вярна граница, определяща правото им на собственост и владение.
Сочат, че с Нотариален акт № -***************, дело № *** от 2022г., вписан в Службата
по вписванията с вх. рег. № 59522 от 10.08.2022г. ищците били признати за собственици на
по ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ************* с адрес на поземления
имот- гр. София, район Триадица, АДРЕС, с площ от 998 кв.м. Поддържат, че имотът бил
придобит от С. С. и съпругата му Г. Т.а по време на брака им през 1993г. С решение, влязло
в сила на 08.03.2000г., бракът бил прекратен. След смъртта на Г. Т.а нейните наследници с
изключение на М. М. се отказали от наследството, оставено след смъртта на майка им.
Сочат, че упражняват пълното си право на собственост върху имота, като го владеят,
ползват, извършват действия по управлението му и се разпореждат с него. Имотът бил
винаги заграден от всички страни, откъм улицата, в това число и от страната на съседа Х.Г.,
с който през годините били предприемали действия за изработване на ИПРЗ и на ПУП-ИПР
за поземлени имоти с идентификатори № *************** и № **************, които
участват в УПИ ХVI-443 от кв.30 по ЗРКП на гр. София. Имотът бил предмет и на
обезпечение, като С. Т. го бил ипотекирал на 26.10.1993г. Сочат, че с действията си -
плащане на данъци, упълномощаване и оттегляне на пълномощни от съседа Х.Г.,
образуване и водене на съдебни производства за части от имота, разпореждане с част от
имота - реална част от 37 кв.м., доказват упражняването на правото на собственост. Твърдят,
че към настоящия момент извършват регулационни процедури и са страни по предварителен
договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство като за
урегулирания поземлен имот била издадена виза за проектиране с вх. № РТР23-ГР94-
2270/18.10.2023г. Ответникът И. Б. бил първи братовчед на С. Т., който никога не бил
владял процесния имот, като не бил оспорвал правото на собственост на ищеца, а с молба до
кредитиращата институция от 10.01.2018г. бил признал собствеността на ищеца. През 2021г.
разбрал за намеренията на И. Б. да се снабди с констативен акт за собственост на имота,
като още тогава възразил срещу подадената от ответника молба декларация, тъй като имотът
не се владеел от И. Б., нито имало извършени от него действия, с които да се манифестира
владение. Подал молба до Нотариалната камара, с която предупредил и помолил да се
обърне внимание на нотариусите в София да не издават констативни актове за собственост
на имота. След извършена справка установили, че за имота бил издаден констативен
нотариален акт за собственост, придобит по давностно владение с вх. рег. № 50492 от
19.07.2023г., акт № 190, том 124 на Служба по вписванията в гр. София. След като се
снабдил с констативен нотариален акт, И. Б. прехвърлил по ½ от правото си на собственост
на „Давидов 2019“ ЕООД и на Сдружение „Асоциация на ромите евангелисти в Република
България“, представлявано от И. Б.. Поддържат, че през целия период от придобИ.е на
2
имота от С. Т. през 1993г. до подаване на исковата молба не съществувала следа или данни в
правния мир за извършени действия или манифестиране на владение, респ. възражение от
ответника И. Б. с изключение на издадения констативен акт за собственост. Оспорват
собствеността на И. Б. върху имота. Сочат, че процесният имот бил владян непрекъснато,
несъмнено, спокойно, явно и необезпокоявано от С. Т., а от 2022г. и от М. М.. Оспорват
издадения в полза на И. Б. констативен нотариален акт. Твърдят, че чрез издадения
нотариален акт и последващите разпоредителни сделки с имота се оспорва правото на
собственост на ищците и се накърнява правната им сфера. Считат, че легитимацията на
трети лица с титул за собственост нарушава правото на собственост на ищците. Поддържат,
че както прехвърлителят, така и правоприемниците не са придобили право на собственост
върху имота. Искането към съда е да уважи предявените искове.
Ответникът „Давидов 2019“ ЕООД в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете при твърдения, че е закупил в предвидената от
закона форма част от процесния имот, както и че е добросъвестен купувач и не носи
отговорност за предходни действия и сделки на продавача на имота.
Ответниците И. А. Б. и Сдружение „Асоциация на ромите евангелисти в Република
България“ в срока по чл.131 ГПК са подали идентичен отговор на исковата молба, с който
оспорват исковете като недопустими и неоснователни. Посочват, че И. А. Б. надлежно е
придобил правото на собственост върху процесния имот на оригинерно правно основание -
давностно владение, което се установява от издадения в развило се нотариално
производство, Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение № ***********************************. на нотариус В.Г.. Навеждат
твърдения, че след като И. Б. е придобил имота надлежно го е прехвърлил на Сдружение
„Асоциация на ромите евангелисти в Република България“ и „Давидов 2019“ ЕООД.
Посочват, че ищците не са собственици на имота с оглед на което нямат правен интерес от
завеждане на исковете.
С молба от 29.04.2024г. „Давидов 2019“ ЕООД е признал предявените искове в
цялост на основание чл. 237 ГПК. Сочи, че действителни собственици на имота са ищците
С. Т. и М. М.. Искането към съда е да постанови решение при признание на иска.
С молба от 29.04.2024г. И. А. Б. е посочил, че признава в цялост предявените искове.
Твърди, че познава ищците и те са единствени легитимни собственици на имота. Сочи, че в
действителност не е владял имота през претендирания от него период, евентуално бил
загубил владението, което се упражнявало през целия период от ищците. Твърди, че искът
на ищците е напълно основателен и представените от тях доказателства потвърждават
твърденията им по безспорен начин. Искането към съда е да се произнесе с решение при
признание на иска.
С молба от 29.04.2024г. Сдружение „Асоциация на ромите евангелисти в Република
България“ са посочили, че признават предявените искове. Сочат, че констативният
нотариален акт на И. Б. е непротивопоставим на представените по делото титули за
собственост на ищците. Искането към съда е да постанови решение при признание на иска.
3
В проведеното съдебно заседание на 13.06.2024г. ответниците са потвърдили
признанието на предявените искове.
Съдът, като съобрази, че ответниците са признали предявените искове, и като
прецени, че не са налице пречки по чл. 237, ал. 3 ГПК, намира, че са налице условията на чл.
237, ал. 1 ГПК за уважаване на предявените искове. По аргумент от чл. 237, ал.2 ГПК не е
необходимо съдът да излага мотиви.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012г. по тълк. д. №
3/2012 г., ОСГК на ВКС, на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни
нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не
и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право
върху недвижим имот. Поради което с оглед основателността на предявените отрицателни
установителни искове, следва да бъде постановена отмяна на констативен Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № ***, том II, рег. №
*****, дело № ***********г. на нотариус В.Г., издаден по обстоятелствена проверка, с
който е признат И. А. Б. за собственик по давностно владение на процесния поземлен имот с
идентификатор *************.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищците, които са заявили изрично че
не претендират разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от С. М. Т., ЕГН ********** и М. С.
М., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Лясковец, АДРЕС, срещу „Давидов 2019“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сандански, ул. „Каменица“ № 6, и
Сдружение „Асоциация на ромите евангелисти в Република България“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, АДРЕС, отрицателни установителни искове, че
„Давидов 2019“ ЕООД и Сдружение „Асоциация на ромите евангелисти в Република
България“ не са собственици на по ½ идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ************** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-108/13.12.2016г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри от 23.08.2023г., адрес на поземления имот: гр.
София, район Триадица, АДРЕС, с площ от 961 кв.метра, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/,
предишен идентификатор *************; номер на предходен план-443, кв. 30, съседи:
***************, ***************, **************, **************, ***************,
*************.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от С. М. Т., ЕГН ********** и М.
4
С. М., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Лясковец, АДРЕС, срещу И. А. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, АДРЕС, отрицателни установителни искове, че И. А. Б. не е
собственик на прехвърления от него поземлен имот с идентификатор ************** по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-108/13.12.2016г.
на изп. директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри от 23.08.2023г., адрес на поземления имот: гр. София, район Триадица, АДРЕС, с
площ от 961 кв.метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор *************;
номер на предходен план-443, кв. 30, съседи: ***************, ***************,
**************, **************, ***************, *************.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № ***, том II, рег. №
*****, дело № ***********г. на нотариус В.Г., вписан в АК вх. рег. № ****************г.,
акт 190, том CXXIV, дело *************г.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на
препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5