Р Е Ш Е Н И Е
№ 48
гр.Плевен, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, втори
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Господинов
при
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов
административно дело № 625 по описа на съда за 2021 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба от К.Ц.Р. ***, със
съдебен адрес ***, партер, подадена чрез адв. Д.Г.П. от САК, против Ревизионен
акт № Р-04001518003666-091-001/30.01.2019 год., издаден от Б.И.Б. – началник
сектор „Ревизии“, възложил ревизията и Н.К.К. – гл. инспектор по приходите при
ТД на НАП – В.Търново, ръководител на ревизията, в частта, в която същият е
потвърден с Решение № 75/09.07.2021 год. на директор дирекция „ОДОП“ В. Търново
при ЦУ на НАП.
С посоченото решение е потвърден РА в
частта му, с която по отношение на жалбоподателя К.Ц.Р. са установени
задължения за годишен авансов данък по ЗДДФЛ като ЕТ за периода 01.01.2017 год.
– 31.12.2017 год. в размер на 14 052,80 лв. и следващите се за него лихви в
размер на 1 073, 56 лв., както и задължения за ДДС за данъчни периоди от
01.12.2014 г. до 30.11.2016 г. и от 01.03.2017 год. до 30.11.2017 г. в общ
размер 85 574,11 лв. и лихви за тях в размер на 20 116,76 лв.
В жалбата са наведени доводи, че РА в
оспорената му част е незаконосъобразен, а
решението на директора на дирекция „ОДОП“ – В.Търново при ЦУ на НАП в
потвърдителната му част е неправилно, необосновано, издадено в нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, както и на
принципите на обективност и законност.
Излагат се подробни съображения, че
оспореният акт е постановен при несъобразяване на задължителните за АО мотиви
на ВАС, изложени в Решение № 5760/13.05.2021 год. по адм.д.№ 941/2021г.
В жалбата се твърди, че между
жалбоподателя К.Р. и Н.А.Л. е налице сключен договор за поръчка от 01.05.2013
год., по силата на който Р. срещу възнаграждение е предавал всички суми,
получени във връзка с този договор на Л., за което са налице съответните
отчетни месечни сметки. Между жалбоподателя Р., в качеството на довереник и
„Омега Инвест 2000“ ЕООД, представлявано от Л. – управител, в качеството на
доверител, е налице сключен договор за поръчка от 04.09.2015 год. за срок от
една година, считано от датата на подписването му, в който е налице клауза за
автоматичното му продължаване със същия срок в случай, че никоя от страните не
отправи писмено предизвестие за прекратяването му. Сочи се, че този договор не
е прекратен към 31.12.2017 год., поради което същият е продължил да действа и
след тази дата, респективно изводите в обратния смисъл на приходната
администрация са неправилни. Твърди се,
че жалбоподателят е предал всички суми, получени във връзка с този договор на
Н.Л. – управител на „Омега Инвест 2000“ ЕООД, за което е получил уговорено
между страните възнаграждение, което е изплатено и декларирано.
Излагат се изчерпателни доводи, че
съображенията на АО, свързани с липсата на доказателства за действителни сделки
и реално предаване на парични средства от довереника К.Р. на доверителя Н.Л.
/действащ като управител на „Омега Инвест 2000“ ЕООД/, са неоснователни и
несъобразени с Решение № 5760/13.05.2021 год. по адм.д.№ 941/2021г. по описа на
ВАС. Твърди се, че доказателствата по делото са в обратния смисъл и от тях може
да се направи извод, че през процесните периоди жалбоподателят е действал от
свое име, но за сметка на трето лице, за което е получавал месечно
възнаграждение, което е декларирал. Това месечно възнаграждение представлява
реализирания от жалбоподателя доход, който не достига по размер облагаем оборот
от 50 000 лв., налагащ регистрацията му по ДДС, в който смисъл са и
мотивите на задължителното за АО Решение № 5760/13.05.2021 год. по адм.д.№
941/2021г. по описа на ВАС, с оглед което за периода м.12.2015 г. – м.12.2017
год. не следва да се формират задължения по ЗДДФЛ, или да се начислява ДДС,
респективно се оспорват установените задължения в тази насока с обжалвания РА.
В жалбата се излагат и оплаквания,
свързани с приетото от АО наличие на основания за извършване на ревизия по
особения ред на чл.122, ал.1 от ДОПК. Процесуалният представител на
жалбоподателя твърди, че не са изложени мотиви, свързани с предпоставките за
приложение на горната разпоредба, както и че не са представени относими доказателства,
обосноваващи изводите на АО в насока, че са налице реализирани доходи по
смисъла на чл.11, ал.1 от ЗДДФЛ, които са укрити от жалбоподателя, с оглед
което предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК са твърдени, но не и
доказани. Сочи се, че тежестта на доказване на наличието на предпоставките на
чл.122, ал.1 от ДОПК е на приходната администрация, тези предпоставки не са
доказани, а при постановяване на решението, с което е потвърден РА в оспорените
му части, АО е допуснал съществено процесуално нарушение, приемайки „а рriori“ наличието на тези предпоставки. Излагат се
съображения за липса на основание за извършване на ревизията по посочения
особен ред и се твърди, че в резултат на това размерът на задълженията е
неправилно изчислен, а направените фактически констатации от органите на
приходите не могат да се ползват от установената с чл.124, ал.2 от ДОПК
доказателствена сила.
Излагат се и подробни съображения за
допуснати в хода на производството нарушения на принципите за обективност,
добросъвестност и право на защита, в нарушение на чл.3, чл.6 и чл.37, ал.1 от ДОПК. В заключение е направено искане да бъде отменен РА в частта му,
потвърдена с Решение № 75/09.07.2021 год. на директор дирекция „ОДОП“ В.
Търново при ЦУ на НАП.
Претендира се присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят К.Ц.Р.
се явява лично и с процесуалния си представител адв.Д.П. от САК, която прави
искане да бъде уважена подадената жалба. Претендира присъждане на разноски, за
които представя списък. В указания срок представя писмени бележки, в които
повтаря в голяма степен доводите, изложени в подадената жалба, допълнително
обосновавайки ги с приетите в хода на съдебното производство доказателства и
заключенията по назначените експертизи. В заключение прави искане да бъде
отменен оспорения РА, претендира присъждане на разноски и алтернативно прави
искане за намаляване на претендираното юрисконсултско възнаграждение от
процесуалния представител на ответника.
Ответникът по жалбата в съдебно
заседание се представлява от гл. юрисконсулт М.Н. с надлежно пълномощно, която счита
жалбата за неоснователна. Позовава се на съображенията, изложени в Решение №
75/2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – В.Търново. Твърди,че обясненията,
дадени от жалбоподателя в ОСЗ не следва да бъдат кредитирани поради
противоречието им със събраните доказателства, както и поради обстоятелството,
че определени факти, твърдени в обясненията, не могат да бъдат установявани по
реда на чл.176 от ГПК, а единствено с писмени доказателства. С оглед
новопредставените в първото съдебно заседание по делото доказателства от страна
на жалбоподателя – месечни отчетни сметки за периода юни – декември 2017 год.,
които не са представени в хода на ревизията, прави искане на основание чл.161,
ал.3 от ДОПК да бъде осъден жалбоподателя да заплати разноските по делото.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП на
основание Наредба №1/2004 г., последно изменена ДВ бр.98/2022 г., за които представя
списък по чл.80 от ГПК.
В указания от съда срок представя
писмена защита, в която изразява становище, че РА в потвърдената с решението на
директора на Дирекция ОДОП – В.Търново и обжалвана от насрещната страна част е
законосъобразен. Ревизията е извършена
по предвидения от ДОПК ред и в хода на производството не са допуснати нарушения,
водещи до невалидност на акта от формална страна. Позовава се на мотивите,
изложени в решението на директора на Дирекция ОДОП – В.Търново и акцентира
върху събраните в хода на настоящето съдебно производство доказателства.
По отношение възраженията на
жалбоподателя за лисата на основания за извършване на ревизията по особения ред
на чл.122 от ДОПК сочи, че в РД обосновано е прието наличие на данни за укрити
приходи или доходи. С оглед това законосъобразно е прието наличието на
предпоставките по чл.122, ал.1,т.2 от ДОПК, което от своя страна е довело до
разместване на доказателствената тежест с оглед разпоредбата на чл.124, ал.2,
от ДОПК, т.е. в тежест на жалбоподателя е да докаже твърденията си, което обаче
не е сторено нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното
такова. Излагат се съображения, че при постановяване на обжалвания РА и
решението на директора на Дирекция ОДОП – В.Търново е взето предвид Решение №
5760/13.05.2021 г. по адм.д. № 941/2021 год. на ВАС, постановено във връзка с
обжалвания от г-н Р. РА № Р-04001517008313-091-001/14.08.2018 год., на което се
основават и изводите, изложени в Решение № 75/09.07.2021 год. на директора на
Дирекция ОДОП – В.Търново, свързани с периодите, през които жалбоподателят Р. е
получил суми по наложени платежи, а именно :
-
През
периода 01.12.2014г. до 30.11.2015г., действайки от свое име и за своя сметка;
-
През
периода 01.12.2015г. до 30.06.2017 г., действайки от свое име и за сметка на
„Омега Инвест 2000“ ЕООД;
-
През
периода от 01.07.2017г. до 31.12.2017 г., действайки от свое име и за своя
сметка.
Процесуалният представител на ответника
оспорва частично заключението от изготвената по делото ССЕ, за което излага
подробни съображения. Изразява становище, че това заключение не следва да бъде
кредитирано, с изключение на отговорите на въпроси 2 и 3.
По отношение изслушаните по делото
съдебно-графическа експертиза и допълнителната такава развива подробни съображения
за обоснованост на заключенията и твърди, че същите са в подкрепа на
констатациите на оспорения ДРА. Във връзка с обясненията на жалбоподателя Р.,
дадени по реда на чл.176 от ГПК, вр. чл.144 от АПК ангажира становище, че
същите са в противоречие със събраните по делото писмени доказателства, както и
че фактите, касаещи размера на получаваното от жалбоподателя възнаграждение,
характера на търговските взаимоотношения между него и Л., респ. „Омега Инвест“
ЕООД, предаването и получаването на парични средства между тях не могат да
бъдат доказвани по реда на чл.176 от ГПК, тъй като търговското и данъчното
законодателство изискват тези обстоятелства да се доказват със съответни
писмени доказателства с установена истинност/автентичност.
Излагат се и подробни съображения, с
които се обосновава правилното приложение на материалния закон в обжалвания РА
за съответните периоди. В заключение гл. юрк. Н. твърди, че от съвкупната
преценка на доказателствата може да се направи извод за правилност на
фактическите констатации на органите по приходите, както и че направените въз
основа на тях правни изводи са в съответствие с материалния закон.
Във връзка с представените в първото
съдебно заседание писмени доказателства от процесуалния представител на жалбоподателя
прави искане на основание чл.161, ал.3 от ДОПК да бъде осъдена насрещната
страна да заплати разноските по делото независимо от неговия изход.
По отношение направеното от процесуалния
представител на жалбоподателя възражение за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение в размер на 9482,68, юрк. Н. излага доводи, че
тази сума е в съответствие с Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в актуалната му редакция към момента на възникване
на основанието за присъждане на разноските, а именно ДВ бр.88/2022 год.
В заключение е направено искане да бъде
отхвърлена като неоснователна подадената жалба.
Съдът, като взе предвид констатациите в
обжалвания ревизионен акт, становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156,
ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на задължителния административен
контрол. Ревизионният акт, който се обжалва пред административния съд, е потвърден
с Решение № 75/2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – В.Търново. С оглед на
изложеното, жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество.
Ревизионното производство е започнало
със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04001518003666-020-001/26.06.2018 год.,
която е за установяване на задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.12.2014
г. до 31.12.2016 год. Заповедта е връчена по електронно на 10.08.2018 год. по реда на чл.32, ал.5, вр. ал.1 от ДОПК на
деклариран от жалбоподателя електронен адрес за кореспонденция с писмо вх.
рег.№21338/09.08.2018 год.
Със Заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия № Р-04001518003666-020-002/19.09.2018 год. в обхвата на
ревизията са включени и задължения по ДДС за данъчни периоди от 01.01.2017 г.
до 31.12.2017 г. и за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода
01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. Със Заповед № №
Р-04001518003666-020-003/09.11.2018 год. е продължен срокът за завършване на
ревизията до 12.12.2018 год.
Ревизията е извършена по реда на чл.122 -
чл.124 от ДОПК и в резултат от нея е съставен Ревизионен доклад №
Р-04001518003666-092-001/21.12.2018 год., връчен на ревизираното лице по
електронен път на 04.01.2019 год. Срещу същия е подадено Възражение с вх. рег.№
1760/21.01.2019 год., което е прието за неоснователно и е издаден Ревизионен
акт № Р-04001518003666-091-001/30.01.2019 г., с който по отношение на К.Ц.Р. са
установени допълнителни задължения общо в размер на 142 093,61 лв., в т.ч. :
За годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ
за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 год. в размер на 33 819,13 лв. и
лихви за тях в размер на 2583,61 лв., и за ДДС за данъчни периоди от 01.12.2014
год. до 30.11.2016 год. и от 01.03.2017 год. до 30.11.2017 год. – общо в размер
на 85 574,11 лв. и лихви за тях – 20 116,76 лв.
Издаденият ревизионен акт е оспорен по
реда на чл.152 и сл. от ДОПК пред директор на Дирекция „ОДОП“ – В.Търново,
който с Решение № 75/09.07.2021 год. е постановил отмяна на същия в частта му,
в която са определени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ като ЕТ за
периода 01.01.2017 год. – 31.12.2017 год. в размер на 19 766, 33 лв. и
съответстващите му лихви в размер на 1 510,05 лв. С решението РА е потвърден в
останалата му обжалвана част като законосъобразен и с настоящата жалба същият
се оспорва в потвърдената му от директора на Дирекция „ОДОП“ – В. Търново част.
Съдът намира, че Ревизионен акт № Р-04001518003666-091-001/30.01.2019
г. е издаден от компетентните за това органи съгласно чл.119 ал.2 и съдържанието му е съответно на изискванията
на чл. 120 от ДОПК. Същият съдържа изложение на фактическите и правните
основания за издаването му, позоваване на ревизионния доклад, обсъдени са и
направените срещу ревизионния доклад възражения от жалбоподателя. Спазена е и
процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК. Налице е редовно уведомяване на ревизираното
лице и за всички други действия на органите по приходите, включително
уведомяване, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по реда на
чл.122 и сл. от ДОПК. Не са налице нарушения на процедурата, които да
обосновават незаконосъобразност на ревизионния акт и да са основание за неговата
отмяна. Правилни са изводите на решаващият орган за липса на съществени
нарушения на процесуалните правила.
Предмет на оспорване в настоящето производство е РА в
частта му, с която по отношение на жалбоподателя К.Ц.Р. са установени задължения
за годишен авансов данък по ЗДДФЛ като ЕТ за периода 01.01.2017 год. –
31.12.2017 год. в размер на 14 052,80 лв. и следващите се за него лихви в
размер на 1 073, 56 лв., както и задължения за ДДС за данъчни периоди от
01.12.2014 г. до 30.11.2016 г. и от 01.03.2017 год. до 30.11.2017 г. в общ
размер 85 574,11 лв. и лихви за тях в размер на 20 116,76 лв., в която част
ревизионният акт е потвърден с Решение № 75/09.07.2021 год. на директор на
Дирекция „ОДОП“ – В.Търново.
С РА не са определени допълнителни задължения
за ДДС за данъчни периоди м.12.2016 г.; м.01.2017 г.; м.02.2017 г. и
м.12.2017г., в тази част актът не е обжалван и е влязъл в сила, а с решението
по чл. 152-155 ДОПК РА е отменен в частта му, в която са определени задължения
за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ като ЕТ за периода 01.01.2017 год. –
31.12.2017 год. в размер на 19 766, 33 лв. и съответстващите му лихви в
размер на 1 510,05 лв., в която част същият не е предмет на настоящето дело.
За да постанови потвърждаване на РА в
оспорваните му части, решаващият орган е съобразил събраните в хода на
производството писмени доказателства, съставляващи приетата по делото
администативна преписка и е приел за установено от органите по приходите, че К.Ц.Р.
е местно лице по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ, което няма регистрация като ЕТ
и не е регистрирано по ЗДДС. По данни от ТР
същият е едноличен собственик на капитала и управител на „МАКС ТРЕЙДЪР“ ЕООД –
гр. София, регистрирано на 01.09.2016 г. При проверка в информационната система
на НАП – В.Търново е установено, че за 2017 год. К.Р. е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. № 154391800527229/27.04.2018 год., в която в Приложение № 3 „Доходи
от друга стопанска дейност“ е декларирал с код 307 възнаграждения по
извънтрудови правоотношения в брутен размер 1870 лв., с посочен платец „Омега
Инвест 2000“ ЕООД.
Решаващият орган е посочил, че е налице
извършена предходна ревизия по отношение на Р., приключила с РА №
Р-04001517008313-091-001/14.08.2018 г., съставен за данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2021 год. до 31.12.2015
год.; за годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2012 г. –
31.12.2016 г. и за дължими осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица за
ДОО, ДЗПО- УПФ и ЗО за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. Позовал се е
на приобщени от тази ревизия доказателства с Протокол №
Р-04001518003666-ППД-001/16.11.2018 г., съдържащи трайни факти и обстоятелства
от ревизионното производство по издаване на така посочения РА, от които е приел
за установени следните обстоятелства:
Въз основана Искане за представяне на
документи и писмени обяснения от трети лица №
Р-04001517008313-041-030/23.01.2018 г. е постъпила информация от „Еконт
Експрес“ ООД за сключени договори за извършване на куриерски и пощенски услуги
с лицето К.Ц.Р., респективно за извършени куриерски и пощенски услуги от и за
същото лице, с посочени телефонни номера ********** и ********** периода
01.01.2012 г. – 31.12.2016 г., която е предоставена и заведена в ТД на НАП –
В.Търново с вх.№ 6242/02.03.2018 г. и е обективирана в справки в електронен
формат, представляващи таблици Excel, в които се
съдържат данни, идентифициращи пратките и получените суми от наложени
платежи-номер на товарителница, име на получателя, дата на разнос, сума на
наложения платеж, дата на изплащането му и др. От горните справки е установено,
че за периода от м.01.2013 г. до м.12.2016 г. има издадени 1978 бр.
товарителници с подател К.Р. за извършени продажби, доставени до клиентите чрез
наложени платежи от куриерската фирма с информация за всички извършени
куриерски и пощенски. Общата сума на извършените продажби е в размер на
113 843,70 лв.
От „Еконт Експрес“ ООД са представени 242
бр. копия на разходни касови ордери за изплатен наложен платеж, от които 240
бр. са подписани от Р.,а на два от тях за получател на сумите се е подписал Ц. Р.(брат
на жалбоподателя). От дружеството, извършило куриерските услуги са представени
и 1671 файла с копия на документи, от които се установява изплащане на наложени
платежи на К.Р., като само в единични случаи за получател е посочен Ц. Р..
От приобщените с Протокол №
Р-04001518003666-ППД-001/16.11.2018 г. доказателства е видно, че с ИПДПОЗЛ № Р-04001517008313-040-001/24.01.2018 г. и ИПДПОЗЛ
№ Р-04001517008313-040-002/11.04.2018 г. от К.Р. са изискани документи, свързани с
извършваната от него дейност за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. – доставки
на стоки до различни клиенти чрез куриерското дружество „Еконт Експрес“ ООД и
получаване на суми от наложен платеж, както и писмени обяснения и информация
относно организацията на работа и всички обстоятелства, свързани с нея.
Жалбоподателят е дал писмени обяснения с вх.№ 6605/08.03.2018 г., в които е
заявил, че не е извършвал търговска дейност в качеството на физическо лице, а в
периода м. 01.2013 г. до м.08.2015 г. включително, е получавал лично или чрез
упълномощено лице суми по наложени платежи чрез „Еконт Експрес“ ООД, които са
въз основа на Договор за поръчка от 05.01.2013 г., подписан между Р.(като
довереник) и физическото лице Н.А.Л. (като доверител). За периода от м.09.2015
г. до м.12.2016 г. е посочил, че също е получавал лично или чрез упълномощено
лице суми от наложени платежи чрез същия куриер, които са свързани с Договор за
поръчка от 04.09.2015 г., подписан от него (като довереник) и „Омега Инвенст
2000“ ЕООД (доверител), представлявано от Н.А.Л.. В обясненията си Р. сочи, че
и по двата договора е действал от свое име, но за сметка на доверителя, за
което е представял на доверителя месечни отчетни сметки и е получавал
възнаграждение (комисионни) чийто размер за 2016 г. е декларирал с декларация
по чл.50 от ЗДДФЛ. Към дадените обяснения е представил копия от Договор за
поръчка от 05.01.2013 г. и месечни отчетни сметки към него за периода от
м.01.2014 г. до м.12.2014 г.; Договор за поръчка от 04.09.2015 г. и месечни
отчети към него за периода от м.12.2015 г. до м.12.2016 г., ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2016 г. с Приложение № 3 към нея за доходи от друга стопанска дейност
в размер на 2040,00 лв. с платец „Омега Инвест 2000“ ЕООД.
Във връзка с второто ИПДПОЗЛ Р. е дал
писмени обяснения вх. № 10957/23.04.2018 г., че стоките, които е изпращал по
куриер, са му предавани лично от Н.Л., като едно от доставките обичайно е била
извършвана при отчитането на парите, събрани от наложените платежи през
предходния период. Посочил е, че не били съставяни документи за предаване на
стоките, а само за предаването на парите, тъй като това било водещото и за
двете страни. Р. е изложил, че в рамките на поетите ангажименти по сключените
договори е бил подпомаган на доброволни начала от Н.А.Р. – негова роднина, с
която не е съставял договори поради семейните им взаимоотношения и наличното
помежду им доверие. Към обяснението са приложени 49 бр. приходни касови ордери,
касаещи суми по наложени платежи, които К.Р. е приел от Н.Р.. Представени са и
още 3 бр. месечни отчетни сметки към Договора за поръчка от 05.01.2013 год., касаещи
месеците юни, юли и август 2015 год.
Решаващият орган е съобразил насрещните
проверки, извършени в хода на ревизията, приключила с РА № Р-04001517008313-091-001/14.08.2018
г., по отношение на Н.А.Л. като физическо лице и в качеството му на
представляващ „Омега Инвест 2000“ ЕООД, на Н.А.Р. и на Ц.Ц.Р. (брат на
жалбоподателя).
Насрещната проверка на Н.А.Л. е
приключила с ПИНП № П-04001518047581-141-001/24.04.2018 г., от който е видно,
че Л. не е представил никакви документи и писмени обяснения. По данни от ТР към
Агенция по вписванията, на 24.08.2015 г. Н.Л. е вписан като едноличен
собственик и представляващ „Омега Инвест 2000“ ЕООД, след закупуване дяловете
от капитала на дружеството, премествайки седалището и адреса на управление от
гр.София в гр.Ч.Бряг. На 28.10.2015 год. същият регистрира ново дружество –
„Алиян Консулт“ ЕООД със същото седалище.
Относно „Омега Инвест 2000“ ЕООД
ревизиращите органи са установили, че на същото се извършва ревизия за
установяване задълженията за корпоративен данък и ДДС за периода 01.01.2015г. –
31.12.2016 г., в хода на което всички съобщения са връчвани по реда на чл.32 ДОПК и не е осъществяван пряк или опосредстван контакт с представляващия Н.А.Л..
Не са представяни и документи, удостоверяващи отчитане на приходи от
дружеството. Решаващият орган се е позовал на служебно известното му
обстоятелство, че ревизионното производство е приключило с РА №
Р-04001517007193-091-001/24.10.2018 г., с който е установено, че дружеството е
реализирало приходи от продажби на стоки чрез ЕКОНТ през периода м.09.2016 г. –
м.12.2016 г., но няма подадени годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО
както за 2016 г., така и за предходната 2015 год., през която Л. е станал негов
едноличен собственик и управител.
Насрещната проверка по отношение на Н.А.Р.
е приключила с ПИНП № П-16001618078679-141-001/21.05.2018 г. Р. е декларирала,
че е помагала своя роднина К.Р. на доброволни начала, доставяла е пратки до
офиси на куриерска фирма ЕКОНТ и е получавала сумите по наложените платежи,
които отчитала на К.Р. веднъж месечно, за което са съставяни приходни касови
ордери. Представя 45 бр. квитанции от ПКО с дати, съответстващи на датите на
представените от К.Р. ПКО. Н.Р. не е дала описание на вида на пратките и
стоките.
Насрещната проверка на Ц.Ц.Р. е
приключила с ПИНП № П-04001518078732-141-001/14.05.2018 г. При проверката
лицето е декларирало, че за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г. не е
получавал наложени платежи от куриерска фирма ЕКОНТ. Същите били получавани от
брат му като изпълнител по договори с Н.Л. и „Омега Инвест 2000“ ЕООД, при
което бил подпомагат от Н.Р.. Посочил е, че сумите са предоставяни от К.Р. на Н.Л..
Ц. Р. е представил заверени копия от 45 бр. квитанции от ПКО, каквито са представени
и от съпругата му Н.Р..
Ревизиращите органи по приходите са
приели, че представените от К.Р. два договора за поръчка и месечни отчетни
сметки не са годни доказателства, установяващи предаване на получените от
търговската дейност парични средства на лицето Н.Л., позовавайки се на липсата
на печат на договора от 04.09.2015 г. и в представените във връзка с него
отчетни сметки; липсата на имане на лицата, положили подписите в месечните
отчетни сметки; липсата на подадени годишни данъчни декларации от страна на Н.А.Л.
и „Омега Инвест 2000“ ЕООД, както и с обстоятелството, че и физическото лице, и
дружеството са регистрирани на необитаем адрес и не могат да бъдат открити. Ето
защо и въз основа на писмените обяснения на ревизираното лице, както и на
потвърждаващите ги такива, представени от Ц.Р. и Н.Р., ревизиращите органи са
приели за установено, че крайният получател на сумите от наложените платежи от
продажбата на стоките е К.Ц.Р.. С оглед продължителността и непрекъснатостта на
осъществяваната дейност са приели, че се касае за търговска дейност,
осъществявана от физическо лице, което не е имало регистрация като ЕТ. При тези
изводи и с цел установяване на действително получените суми от наложените
платежи, ревизиращите органи са изискали от „Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ АД
информация, документи и писмени обяснения за ревизираното лице и за
подпомагалите дейността му Ц. Р. и Н.Р..
Постъпили са справки в електронен формат
с вх. № 13195/15.05.2018г.; вх. №13542/17.05.2018 г. и вх. №26764/11.10.2018 г.
/приложени в делото на CD – плик на л.259,
том 1/. В същите са отразени всички куриерски и пощенски услуги по отношение на
трите лица, посочени са номерата на ползваните от тях мобилни телефони, както и
снимки на документите, доказващи изплащането в брой на наложените платежи и
писмени преводи.
Въз основа на горната информация е
изготвена Таблица № 8 /стр.27-28 от РД/, в която са обобщени на месечна база
резултатите от анализа на извършените през 2017 год. продажби, за които са
получени суми от наложени платежи. Посочени са броя на изпратените пратки по
месеци и стойността на получените суми от наложени платежи през съответния
месец.
В хода на настоящето ревизионно
производство отново са изискани документи и писмени обяснения от ревизираното
лице К.Р. с ИПДПОЗЛ № Р-04001518003666-040-001/26.09.2018 г. Жалбоподателят е
дал писмени обяснения с вх.№ 28147/26.10.2018 г., които са идентични с тези,
дадени при предходното ревизионно производство, а именно, че е действал като
довереник по сключени договори с Н.Л. и с „Омега Инвест 2000“ ЕООД, представени
са копия от двата договора и незаверени копия от 19 бр. разходни касови ордери
с вписан издател „Омега Инвест 2000“
ЕООД, за изплатени суми в размер на 170 лв. по всеки от тях. Във връзка с
изисканите документи за придобиване на изпращаните от него стоки жалбоподателят
отново е дал обяснения, че не разполага с такива, тъй като те са му били
предоставяни от Н.Л. периодично.
Отново са извършени насрещни проверки на
Н.А.Л. и представляваното от него дружество „Омега Инвест 2000“ ЕООД, на Ц.Ц.Р.
и Н.А.Р (ПИНП № Р - 04001518208318-141-001/ 13.12.2018 г.; № Р - 04001518209440-141-001/
10.12.2018г.;№Р-16001618192526-141-001/10.12.2018г.и № Р- 04001518192303-141-001/
14.11.2018 г.), при които са установени факти и обстоятелства, идентични с
установените при предходната ревизия.
След преценка на събраните в хода на
ревизионното производство доказателства ревизиращите органи са приели, че
представените договори за поръчка и месечни отчетни сметки към тях (32 бр. за
периода от м.01.2013 г. до м.08.2015 г.
и 19 бр. за периода 01.01.2016 г. до 01.07.2017г.) и представените 19 бр. РКО
за изплатени суми по 170 лв. от „Омега Инвест 2000“ ЕООД на К.Р., не са
достоверни и не доказват действително сключени сделки и реално предаване на
паричните средства, които К.Р. е получил от наложени падежи и парични преводи
от куриерските фирми ЕКОНТ и СПИДИ лично
или със съдействието на Н.Р. и Ц.Р.. Направен е извод, че така получените
средства представляват доходи за К.Р., за които той е задължен по ЗДДФЛ, а с
оглед размерът им, който надвишава прага за регистрация по ЗДДС от 50 000 лв. –
и данъчно задължен по ЗДДС. РО са се позовали на недекларирането на тези
доходи, с оглед което са приели за установено наличие на обстоятелство по
смисъла на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – данни за укрити приходи или доходи,
обосновано с доказателства, предоставени от „Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ ЕАД.
На ревизираното лице е връчено
Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК № Р-04001518003666-113-001/22.11.2018 г., с което е уведомено, че основата за
облагане с данъци по ЗДДС за периода от 01.12.2014 г. до 31.12.2016 г.; за
периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и по ЗДДФЛ за периода 01.01.2017 г. –
31.12.2017 г., ще бъде определена по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК. Връчени
са и Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 ДОПК относно правата на задължените лица
по този кодекс и последиците от неизпълнение на задълженията им и Искане за
предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р
04001518003666-040-002/22.11.2018 г., с което от ревизираното лице е изискано
да представи декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК. Ревизираното лице е
представило посочените декларации с вх. № 32290/10.12.2018 г.
След анализ на относимите обстоятелства
по чл.122, ал.2, т.1,4,8,15 и 16 от ДОПК, ревизиращите органи са определили
данъчните основи и задълженията по ЗДДФЛ и ЗДДС.
По отношение допълнително определените с
РА задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. е прието, че
К.Р. като физическо лице е извършвал търговска дейност със съдействието на Н.Р.
и Ц.Р., с оглед което за него е приложима разпоредбата на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ.
При съобразяване разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.25 от ЗКПО, както и
на събраните доказателства от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД, е прието, че за периода от
м.03.2017 г. – м.11.2017 г. от К.Р., Н.Р. и Ц.Р. са изпратени до клиенти по
общо 1910 товарителници стоки с наложен платеж на обща стойност 231 451,42
лв., която сума съставляват приходи от дейността единствено на ревизираното
лице като ЕТ от извършени продажби, тъй като Н.Р. и Ц.Р. са го подпомагали
безвъзмездно в тази му дейност.
Също въз основа на информацията от
„ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД е определен размерът на разходите на ревизираното лице за осъществяване
на дейността като ЕТ, която е в размер на 5991,00 лв., съставляващи сумите от
получени пратки със закупените от ревизираното лице, Н.Р. и Ц.Р. стоки за същия
период.
Облагаемият доход от стопанка дейност
като ЕТ за 2017 г. е определен като разлика между признатите от ревизията
приходи и разходи в размер на 225 460,90 лв., която сума съставлява и
годишната данъчна основа за доходите от тази дейност. Въз основа на нея е
изчислен и следващият се данък като ЕТ по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на
33 819,13 лв. и лихви в размер на 2583,61 лв.
С РА, предмет на настоящето
производство, допълнително са определени и задължения за ДДС на основание
чл.102, ал.3 от ЗДДС. Съобразените данните от Таблица „Изпратени пратки“ за
периода 2012 – 2016 г. и Таблица „Изпратени пратки“ за 2017 г., предоставени от
„Еконт Експрес“ ООД, въз основа на които е установен размерът на получените от
жалбоподателя лично и с посредничеството на Н.Р. и Ц.Р. суми от наложен платеж
за всеки отделен месец на посочените по-горе години. На базата на горната
информация е изготвена Таблица № 13 /л.40-42 от РД/, в която е отразен
реализирания оборот по месеци и години с натрупване за 12 поредни месеца. От
горната таблица се установява, че жалбоподателят е достигнал облагаем оборот за
задължителна регистрация на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС към 31.10.2014 год.,
поради което и на основание чл.102, ал.3 от ЗДДС е прието, че от 29.11.2014
год. същият следва да се счита за данъчно задължено лице, а от Таблица № 13 от
РД е видно, че размерът на оборота трайно е над 50 000 лв., поради което
не е налице отпадане на основанието за задължителна регистрация.
Данъчната основа за дължимия данък е
определена по реда на чл.122 от ДОПК, при съобразяване на чл.25, ал.3, т.4 и
чл.67, ал.2 от ЗДДС. Ревизиращите органи са приели, че данъкът е включен в
цената на продадената стока и размерът му е определен по формулата на чл.53,
ал. 2 от ППЗДДС. При съобразяване
разпоредбата на чл.192, ал.4 от ЗДДС, с обжалвания РА са определени задължения
за ДДС по реда на чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС общо в размер на 85 574,11 лв.
и лихва за просрочието им в размер на 20 116,76 лв.
При постановяване на Решение №
75/09.07.2021 год., директорът на Дирекция „ОДОП“ – В.Търново е съобразил
Решение № 5760/13.05.2021 год., постановено по адм. д. № 941/2021 год., тъй
като констатациите по ЗДДС в ревизионното производство, предмет на настоящето
дело, се основават на същите доказателства, които са били представени в
ревизионното производство, приключило с частично отменения от съда РА № Р –
04001517008313-091-001/14.08.2018 г., в резултат на което е приел, че през
периода 01.12.2014 год. – 30.11.2015 г. жалбоподателят е получил суми от
наложени платежи, действайки от свое име и за своя сметка; в периода 01.12.2015
г. – 30.06.2017 г. е получил суми по наложени платежи, действайки от свое име,
но за сметка на „Омега Инвест 2000“ ЕООД и за периода 01.07.2017 г. –
30.12.2017 г. е получил суми от наложени платежи, действайки от свое име и за
своя сметка.
С оглед горното и позовавайки се на
чл.348, ал.1 от ТЗ, чл.127 и чл.96, ал.1 от ЗДДС е приел, че данъчното
третиране на доставките, извършени от жалбоподателя като довереник, не води до
промяна на констатациите на РА както по отношение на определения момент, в
който е достигнат облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС, така и по отношение
на определените данъчни основи и дължимия ДДС за всички ревизирани данъчни
периоди, предвид което е приел за неоснователни оплакванията на жалбоподателя
по отношение тази част на РА.
По отношения частта по ЗДДФЛ решаващият
орган е приел, че данъчното третиране на договора за поръчка от 04.09.2015 г.
между „Омега Инвест 2000“ ЕООД и жалбоподателя води до промяна на
определената с РА данъчна основа за годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и
съответно до промяна на определения с РА данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2017
год. Изложени са съображения за приложимостта на разпоредбите на чл.26, ал.1-7
от ЗДДФЛ, с оглед което е прието, че следва да бъдат обложени с данък доходите
на жалбоподателя от стопанска дейност по реда за облагане на ЕТ. Не е
кредитирана подадената от К.Р. ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017 год. За периода от
01.07.2017 г. – 31.12.2017 г. е прието, че жалбоподателят е извършвал търговска
дейност от свое име и за своя сметка и реализираните приходи през този период
възлизат на 115 934,93 лв., съобразно данните от Таблица 12 /стр.38-39 от
РД/. Прието е, че за периода 01.01.2017 г. – 30.06.2017г. жалбоподателят е
действал като търговец и е получил възнаграждение по договор за поръчка от
04.09.2015 г. с доверителя „Омега Инвест 2000“ ЕООД в общ размер от 1020 лв.,
която сума следва да бъде взета предвид като признат приход при формиране на
данъчната основа по чл.28 от ЗДДФЛ. Нетният размер на признатите приходи е
определен, като от така установената обща сума на обявения наложен платеж е
приспаднат ДДС, включен в цената на реализираните стоки и е прибавен размерът
на възнаграждението по договора за поръчка. Същият възлиза на 97632,44 лв.
Размерът на признатите разходи за периода 01.07.2017г. –
31.12.2017 г. е извлечен от представената от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД справка
„Получени пратки“ и се формира от 22 бр. товарителници за закупени стоки от
жалбоподателя в общ размер 3947 лв. Облагаемият доход, респ. годишната данъчна
основа от стопанската дейност като ЕТ за 2017 год. е определена като разлика
между признатите приходи и разходи и е в размер на 93 685, 44 лв. Данъкът
по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ е изчислен на 14052,80 лв., а лихвите за просрочие са
изчислени за периода 01.05.2018 г. до датата на издаване на РА – 30.01.2019 г.
и са в размер на 1037, 56 лв.
Предвид горното решаващият орган е приел, че от
определените с РА задължения за годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода
01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в размер на 33 819,13 лв. и за лихви в
размер на 2583, 61 лв., следва да бъдат потвърдени задължения за данък в размер
на 14 052, 80лв. и следващите се за него лихви в размер на 1073,56 лв. и
да бъдат отменени задълженията за данък в размер на 19 766,33 лв. и съответните
му лихви в размер на 1510,05 лв., в която част е постановена отмяна на РА. В
останалите му части РА е потвърден като законосъобразен.
В съдебното производство по обжалване на
потвърдения с горното решение РА се правят основно оплаквания за липса на
основания за извършване на ревизия по особения ред на чл.122, ал.1 от ДОПК,
както и че ревизиращият екип, съответно решаващият орган не са признали
съществуващите между ревизираното лице К.Р. и Н.Л., респ. „Омега Инвест 2000“ ЕООД
договорни отношения, респ. представените в тази връзка доказателства, че К.Р. е
действал от свое име и за сметка на трето лице, за
което е получавал месечно възнаграждение, което е декларирал. Това месечно
възнаграждение представлява реализирания от жалбоподателя доход, който не
достига по размер облагаем оборот от 50 000 лв., налагащ регистрацията му
по ДДС, с оглед което за периода м.12.2015 г. – м.12.2017 год. не следва да се
формират задължения по ЗДДФЛ, или да се начислява ДДС, респективно се оспорват
установените задължения в тази насока с обжалвания РА.
По отношение наличието на предпоставките
за извършване на ревизията по особения ред на чл.122, ал.1 от ДОПК, съдът
счита, че оплакванията на жалбоподателя са неоснователни. При констатиране
на наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК – данни за укрити
приходи/доходи, ревизиращите органи следва да извършат ревизия по особения ред,
предвиден в закона. Съдът намира, че съобразно доказателствата, събрани в хода
на ревизията, правилно органите по приходите са приели, че са налице данни за
укрити приходи или доходи. В случая ревизираното лице не е представило никакви
първични счетоводни документи за придобиване на стоките, които е изпращал по
куриер. Такива не са установени и при извършената насрещна проверка по
отношение на доверителя по Договор за поръчка от 04.09.2015 г., с оглед
твърденията на жалбоподателя, че е осъществявал продажби именно във връзка с
този договор.
Ето защо и с оглед разпоредбата на
чл.124, ал.2 от ДОПК, в тежест на жалбоподателя е да опровергае фактическите
констатации на ревизиращите органи.
В хода на ревизионното производство са
представени копия на договор за поръчка от 05.01.2013г. сключен между Н.Л.
/доверител/ и К.Р. /довереник/, месечни отчетни сметки за 2013г., месечни
отчетни сметки за 2014г., месечни отчетни сметки до м.08.2015г. и за
м.12.2015г., договор за поръчка от 04.09.2015г. сключен между „Омега Инвест
2000“ ЕООД /доверител/ и К.Р. /довереник/, месечни отчетни сметки за 2016г. и РКО за 2016г.
В хода на съдебното производство по
искане на процесуалния представител на жалбоподателя са приобщени като писмени
доказателства в оригинал представените по адм.д.№ 2/2019 год. по описа на АС -
Плевен Договор за поръчка от 05.01.2013
г., сключен между К.Р. и Н.А.Л.; договор за поръчка от 04.09.2015 г., сключен
между К.Р. и „Омега Инвест 2000“ ЕООД; месечна отчетна сметка за м. декември
2014 г.; 8 бр. месечни отчетни сметки за м. януари – м. август 2015 г.; месечна
отчетна сметка за м. декември 2015 г.; 12 бр. месечни отчетни сметки за м.
януари – м. декември 2016 г.; 12 бр.
разходни касови ордери за период м. януари – м. декември 2016 г. С Молба вх.
рег. № 5232/27.10.2021 год. са представени заверени преписи от месечни отчетни
сметки и РКО за 2017 год.м Пълномощно рег.№ 9212 от 02.09.2016 год. по описа на
нотариус С.Т. с район СР-София, рег.№ 065 на НК.
Ответникът е оспорил по реда на чл.193
от ГПК истинността – достоверността на съдържанието, както
и автентичността на подписите, положени на месечни отчетни сметки за периодите
от м.11.2013г. до м.08.2015г. включително; автентичността на подписа на Н.А.Л.,
положен върху писмо по пр. № Р 040001517008313 от 05.07.2018г., върху
пълномощно от 05.07.2018г. и върху Договор за поръчка от 05.01.2013г., в
качеството на доверител; подписите, положени от счетоводител и лице броило
сумата от името на „Омега Инвест 2000“ ЕООД в РКО за м. юли, м. август, м. септември, м. октомври
и м. ноември 2017г. и месечни отчетни сметки за периода м. юли – м. ноември
2017г., включително, относно подписа, положен от името на „Омега Инвест 2000“
ЕООД като доверител. С оглед горното е открито производство по оспорване
автентичността на подписите на документите, като е указана доказателствената
тежест на жалбоподателя. Във връзка с последното е назначена съдебно-графическа
експертиза. На вещото лице е поставена задача да се запознае с посочените писмени
доказателства и след взимане на образци за сравнително изследване от подадените
от Н.А.Л. документи, свързани с издаване на документите му за самоличност, да
отговори на въпроса дали положените подписи в оспорените от процесуалния
представител на ответника писмени доказателства принадлежат на Н.А.Л..
Вещото лице е изготвило заключение
(Протокол за извършена съдебно-почеркова експертиза № 8) с вх. рег.№
548/31.01.2022 год. /л.1224 и сл. от том 4/, съобразно което подписите за
доверител в месечни отчетни сметки от м.11.2013 год. до м.08.2015 г. са копия
на подписи от Н.А.Л., а на месечна отчетна сметка за м.май 2014 год. в графа
„доверител“ и в месечна отчетна сметка за м.юни в графа „доверител“ се положени
подписи от друго лице. Подписите са пренесени с техническо средство.
Подписите в графа „подпис“ с копие на
Писмо по пр. № Р-04001517008313 от 05.07.2018 г. не е положен от Н.А.Л..
Подписът в графа „упълномощител“ в
Пълномощно от 05.07.2018 г. не е положен от Н.А.Л.. Подписът в изследваното
копие на Договор за поръчка от 05.01.2013 год. в графа „доверител“ е копие на
подпис за доверител в Месечна отчетна сметка за юли 2016 г., като изследвания
подпис е на лицето Н.А.Л.. В представения в оригинал Договор за поръчка от
05.01.2013 год. подписът в графа „доверител“ е положен от Н.А.Л..
Подписите в графа „гл. счетоводител,
счетоводител и броил сумата“ на РКО за м.юли, август, септември, октомври и
ноември 2016 год., издадени от името на „Омега Инвест 2000“ ЕООД, не са
положени от Н.А.Л..
Подписите за „доверител“ и „подпис“ в
Месечни отчетни сметки от м.юли 2013 г. до м.ноември 2017г. на „Омега Инвест
2000“ ЕООД са копия на подписи, положени от Н.А.Л..
Така изготвеното заключение се отклонява
от поставените на вещото лице задачи, което неправилно е изследвало подписите в
РКО за 2016 г., които не са били предмет на оспорване от ответника, а РКО за
2017 год. не са изследвани в оригинал, с оглед които забележки на ответника
същото е коригирано и вещото лице е представило Протокол за извършена
съдебно-почеркова експертиза № 11 /л.1261 и сл. от том 4/, като е съобразило
писмените доказателства, представени в оригинал с молба на жалбоподателя вх.
рег.№ 642/03.02.2022 г. /л.1235/ - месечни отчетни сметки за м.юли, август,
септември, октомври и ноември 2017 г., както и РКО от № 366/01.08.2017г.; РКО №
383/01.09.2017г.; РКО № 398/02.10.2017г., РКО № 209/01.11.2017г. и РКО №
427/01.12.2017 г. Съгласно посоченият протокол в.л. е допълнило предходното си
заключение, посочвайки, че подписите в графа „счетоводител и броил сумата“ на
РКО (к) за м.юли, август, септември, октомври и ноември 2017 год., издадени от
името на „Омега Инвест 2000“ ЕООД не са положени от Н.А.Л., а подписите в графа
„доверител“ на Месечни отчетни сметки от м.юли до м. ноември 2017 год. на
„Омега Инвест 2000“ ЕООД, изследвани в оригинал, са положени от Н.А.Л..
При изслушване на вещото лице М., същият
заявява, че изследваните от него месечни отчетни сметки от 11-ти месец 2013 г. до 8-ми месец 2015 г.
представляват копия и следствие анализ са разделени в две групи, тъй като
самите подписи са копия един на друг. Сочи, че един и същ подпис е сниман и е
поставен в изброените в заключението му документи. Тоест един и същ подпис е
пренасян и е свалян в документа, в съответната графа. Във втора група са налице
еднакви подписи, които са пренесени с техническо средство от оригинален
документ, т.е. документът е съставен и след това е пренесен подписът.
Процесуалният представител на
жалбоподателя е поискал назначаване на допълнителна съдебно-почеркова експертизата със задача: Вещото лице да
изследва подписа в месечните отчетни сметки от 11-ти месец 2013 г. до 8-ми
месец 2015 г. /в оригинал/, които се намират в том 6 на АД № 2/2019 г. по описа
на Административен съд – Плевен и да отговори дали поставеният подпис от Н.А.Л.
под месечните отчетни сметки за този период е идентичен с оригиналния такъв на
лицето, като използва за образци за сравнителни изследвания такива, които ще му
бъдат предоставени непосредствено от Н.А.Л. и такива, които същият е ползвал
при подаване на заявление за издаване на български документи за самоличност.
Във
връзка с така поставената задача в.л. М. е изготвил Протокол за извършена
съдебно-почеркова експертиза № 27 /л.1274, т.5/, съобразно която подписите за
„доверител“ в месечни отчетни сметки от м.11.2013 г. до м.08.2015 год. не са положени от Н.А.Л..
Подписите за „гл.счетоводител и
счетоводител“ и „броил сумата“ в РКО за м.юли 2017 год., издадени от името на „Омега
Инвест 2000“ ЕООД не са положени от Н.А.Л..
С оглед така приетите заключения и
предвид обстоятелството, че експертизите са назначени в рамките на производство
по чл.193 от ГПК, съдът приема за доказано оспорването на месечни отчетни
сметки за периодите от м.11.2013г. до м.08.2015г. включително; писмо по пр. № Р
040001517008313 от 05.07.2018г., пълномощно от 05.07.2018г.; РКО за м. юли, м. август, м. септември, м. октомври
и м. ноември 2017г.
Оспорването не е доказано по отношение
на месечни отчетни сметки за периода м. юли – м. ноември 2017г., включително и
Договор за поръчка от 05.01.2013г.
По отношение на изследваните със
съдебно-почерковите експертизи писмени доказателства, оспорването на които е
недоказано, съдът съобрази следното:
Месечните отчетни сметки за м.06 - м.11.2017
год., представени в оригинал в съдебното производство, за които е установено,
че са автентични, не са били представяни в хода на ревизионното производство.
Същите, наред с неоспорения по делото Договор за поръчка от 04.09.2015 год.,
представляват частни свидетелстващи документи и не се ползват с материална
доказателствена сила, която да има обвързващо съда действие, поради което
удостоверените от тях факти подлежат на доказване по общите правила на ГПК, с
оглед което следва да бъдат съпоставени с други доказателства, събрани в хода
на съдебното производство.
Договорът за поръчка от 04.09.2015 год.
/л.102, том.1/ е бил представен в хода на ревизионното производство. От
клаузата на чл.15 от същия е видно, че договорът се сключва за срок от една
година и ако в този срок никоя от страните не отправи писмено предизвестие за
прекратяването му, то договорът се продължава автоматично за още една година.
Посочено е, че клаузата в предходното изречение произвежда действие неограничен
брой пъти и неограничено във времето.
По делото няма данни някоя от страните
да е отправяла писмено предизвестие за прекратяването му, с оглед което следва
да се приеме, че така сключеният договор е бил действащ през ревизирания период
по процесния РА.
Съдът обаче намира за недоказано, че
осъществяваните през ревизирания период продажби чрез куриерски фирми от
ревизираното лице са извършвани в изпълнение на този договор.
Жалбоподателят К.Р. действително е подал
ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, с която е декларирал получаване през ревизирания период
на договорените ежемесечни възнаграждения по сключения договор в размер 170 лв.
на месец. Представените обаче РКО за м. юли, м. август, м. септември, м.
октомври и м. ноември 2017г., са успешно оспорени от ответника и от назначената
съдебно-почеркова експертиза е видно, че подписите на „гл.счетоводител и
счетоводител“ и „броил сумата“ не са на Н.А.Л., от което следва извод, че
такива плащания не са извършвани.
Съдът счита, че месечните отчетни сметки за м.06 - м.11.2017
год. не са с достоверна дата. Същите, макар и признати за автентични от
почерковата експертиза, не са били представени от ревизираното лице в хода на
ревизионното производство, а се представят в оригинал едва в хода на съдебното
такова. Освен това не кореспондират с неподписаните от Л. РКО, посочени
по-горе, а са съставени на едни и същи дати и би следвало да са подписани
едновременно и от едно и също лице.
От съдебно-почерковите експертизи,
обсъдени по-горе, се установява, че в месечните отчетни сметки за 2017 преди
м.ноември 2017г. подписите за „доверител“ са копия на подписи, положени от Н.А.Л..
Освен това, в хода на настоящето и
предходното ревизионното производство са направени насрещни проверки на Н.А.Л.
като физическо лице и представляваното от него дружество „Омега Инвест 2000“
ЕООД, за които са изготвени съответни ПИНП /№ П -
04001518047581-141-001/24.04.2018 г. ; № П - 04001518209440-141-001/10.12.2018
г.). По отношение на „Омега Инвест 2000“
ЕООД е налице и приключило ревизионно производство с РА №
Р-04001517007193-091-001/24.10.2018 г., на който се е позовал и директора на
Дирекция „ОДОП“ – В.Търново. От същите е видно, че исканията за представяне на документи
и писмени обяснения са връчвани по реда на чл.32 от ДОПК, т.е. Л. не е намерен
на съответните адреси за кореспонденция нито като физическо лице, нито като
представляващ дружеството. Същият не е представил каквито и да е документи,
свързани с Договора за поръчка от
04.09.2015 г., вкл. такива за произход на доставяните стоки или такива,
установяващо осчетоводяване на сумите от продажбата им. От извършената по
отношение на дружеството ревизия е установено, че същото е реализирало приходи
от продажби чрез ЕКОНТ единствено за периода м.09.2016 г. – м.12.2016г., както
и че не са подавани ГДД по чл.92 ЗКПО за 2015г. и за 2016 г.
От горното може да се направи извод, че
„Омега Инвест 2000“ ЕООД не развива действителна търговска дейност, респективно
липсват доказателства, че продаваните от жалбоподателя стоки са били налични
при дружеството, като и че са му били доставяни именно от него. Няма и
доказателства, че получените от продажбите средства са постъпвали в „Омега
Инвест 2000“ ЕООД, т.е. не се установява жалбоподателят да е извършвал
процесните продажби в изпълнение на договор от свое име, но за сметка на „Омега
Инвест 2000“ ЕООД.
Дадените от жалбоподателя обяснения по
реда на чл.176, ал.1 и сл. от ГПК в последното
заседание по делото не се кредитират изцяло от съда и кореспондират само
частично с установените от експертизите и събраните писмени доказателства
обстоятелства.
По делото е назначена и изслушана и
съдебно-икономическа експертиза, която се кредитира само частично от съда.
След съобразяване Решение №
5760/13.05.2021 год. по адм. д.№ 941/2021 год. по описа на ВАС, вещото лице е
приело по аналогия, че от Договор за поръчка от 04.09.2015 г., месечни отчетни
сметки за 2017 г. и РКО за 2017 г. се установява факта, че РЛ в периода
01.01.2017 г.-31.12.2017 г. е действало
от свое име, но за сметка на „Омега Инвест 2000“ ЕООД при продажба на
стоки чрез изпращането им по куриер, за което е получавало месечно
възнаграждение. Този доход е деклариран в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, с оглед което
облагаемият доход за периода 01.01.2017 год. – 31.12.2017 год. следва да бъде
определен по реда на чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ, а не по чл.26, ал.7 вр. ал.1 от
с.з., при което данъчната основа за посочения по-горе период е изчислен на
1 119,96 лв.
По ЗДДС, отново след съобразяване Решение
№ 5760/13.05.2021 год. по адм. д.№ 941/2021 год. по описа на ВАС, вещото лице е
приело, че доходите на РЛ, начислени за 2012г., 2013 г., и 2014 г. до м.12.2015
г. са установени с неотменената част на РА №
Р-04001517008313-091-001/14.08.2018г. Приело е по аналогия от горното съдебно
решение, че в периода 01.01.2017 год. – 31.12.2017 год. жалбоподателят е
действал от свое име и за сметка на „Омега Инвест 2000“ ЕООД при продажба на
стоки чрез изпращането им по куриер въз основа на Договор за поръчка от
04.09.2015 год., за което е получавал месечно възнаграждение, което е
декларирал с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. С оглед това е счело, че за периода
01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. не следва да се приема, че ЗЛ формира данъчна
основа за облагане по реда на ЗДДС, а по отношение на периода 01.12.2014 г. –
до 31.12.2017 г. е формирана данъчна основа за облагане по ЗДДС, както следва:
За м.декември 2014 г. – 8671 лв.;
м.януари 2015 г. – 6086,97 лв., м.февруари 2015 г. – 9 708,83 лв.; м. март
2015 г. – 5 815,42 лв. м. април 2015 г. – 10 157,50 лв.; м.май 2015
г. – 5 910,42 лв.; м. юни 2015 г. 3 044,58 лв.; м. юли 2015 г. –
6 764,17 лв.; м.август 2015 г. – 9024,58 лв.; м. септември 2015 г. –
9 328, 17 лв.; м. октомври 2015 г. -
8 954,08 лв.; м. ноември 2015 г. – 10 674,83 лв.
За данъчен период м.12.2015 год. вещото
лице е посочило, че по делото няма РКО, от който да е видно, че жалбоподателят
е получил възнаграждение от „Омега Инвест 2000“ ЕООД по Договор за поръчка от
04.09.2015 г.
В заключението е направен анализ на
данните за получените от ЗЛ суми по наложени платежи и е направен извод, че
жалбоподателят е реализирал облагаем оборот в размер над 50 000 лв. за
периода 01.11.2013 г. – 31.10.2014 год., с оглед което е следвало да подаде
Заявление за регистрация по ЗДДС до 15.11.2014 год. и да бъде регистриран по
ЗДДС от 01.12.2014 год. /което съответства на
приетото в ДРА/.
На основание чл.62, ал.2 от ЗДДС вещото
лице е приело, че пазарната цена на продаваните стоки е с включено в нея ДДС.
В заключението, позовавайки се по
аналогия на Решение № 5760/13.05.2021 год. по адм. д.№ 941/2021 год. по описа
на ВАС, вещото лице е приело, че за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г.
жалбоподателят е действал от свое име и за сметка на „Омега Инвест 2000“ ЕООД,
тъй като по делото са приобщени като писмени доказателства Договор за поръчка
от 04.09.2015 г. и месечни отчетни сметки за 2017 год. С оглед горното и
предвид обстоятелството, че полученият доход от тази дейност е деклариран от
жалбоподателя в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, вещото лице е приело, че през посочения
период ЗЛ не е формирало доходи от стопанска дейност като ЕТ, за които да се
дължи данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ.
В отговор на въпрос № 5 вещото лице е
посочило, че от представените писмени обяснения от „Еконт Експрес“ ООД, „А1
България“ ЕАД и „БТК“ ЕАД не може да се направи констатация, че в периода
01.01.2012 год. – 31.12.2017 г. тел. ********** и/или тел. ********* са били
регистрирани на К.Ц.Р.. В Заключението е посочено, че предоставените от „Еконт
Експрес“ ООД копия на РКО и ППП за изплатени наложени платежи в СD, папка SR-39618_01.03.2018 г., са
нечетливи, на копията не се четат по кои номера товарителници се изплаща
наложения платеж, с оглед което експертизата не може да прецени по кои пратки
има пълни данни, че само ревизираното лице е изпращач и получател на наложените
платежи с пълно съответствие на имената, адреса и телефонния номер на РЛ.
По отношение на въпроса формиран ли е
облагаем доход въз основа на данъчната печалба по смисъла на чл.26, ал.1, вр.
ал.7 от ЗДДФЛ, вещото лице е посочило, че при съобразяване на Решение №
5760/13.05.2021 год. по адм. д.№ 941/2021 год. по описа на ВАС и мотивите към
него по аналогия, експертизата приема, че предвид Договор за поръчка от
04.09.2015 г., месечните отчетни сметки
за 2017 г. и РКО за същия период се установява, че в периода 01.01.2017 г. –
31.12.2017 г. жалбоподателят е действал от свое име и за сметка на „Омега
Инвест 2000“ ЕООД при продажба на стоки чрез изплащането им по куриер, за което
е получавал възнаграждение. С оглед горното за този период РЛ не формира
облагаем доход въз основа на данъчната печалба по смисъла на чл.26, ал.1, вр. ал.7от ЗДДФЛ, а същият следва да бъде формиран по реда на чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ.
След анализ на приложените по делото
месечни отчетни сметки към Договор за поръчка от 04.09.2015 г., вещото лице е
посочило в табличен вид размера на
предаваните суми от РЛ на управителя на „Омега Инвест 2000“ ЕООД за периода 01.01.2017
г. – 31.12.2017 г. В табличен вид са посочени и сумите, получени от
ревизираното лице от управителя на „Омега Инвест 2000“ ЕООД за същия период,
съставляващи възнаграждение по сключения между тях договор. За последните
вещото лице е посочило, че се явяват доходи от възнаграждения по извънтрудови
правоотношения, за които данъчната основа се образува по реда на чл.29, ал.1,
т.3 от ЗДДФЛ – като придобитият доход се намали с разходи за дейността в размер
на 25 %.
По отношение обстоятелството дължи ли се
ДДС за данъчен период, за който с влязло в сила решение е отменен РА в частта,
с която са установени задължения за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ,
представляващи данъчна основа за този данъчен период, а именно м.12.2015 г. и
2016 год., вещото лице е посочило, че след като е отменено задължението за
данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, следователно се отменя и приходът от получени
наложени платежи на РЛ в периода м.12.2015 г. и 2016 г., респективно данъчната
основа за облагане с ДДС и в този период ДДС не се дължи.
Съдът кредитира така приетото заключение
само в частите му, касаещи отговорите на въпроси № 2 и 3.
Въпрос № 2 от заключението касае
обстоятелството дали е възникнало задължение по отношение на ревизираното лице
за регистрация по ЗДДС и за кои данъчни периоди. При отговора на този въпрос
вещото лице е съобразило доходите на РЛ, начислени за 2012 г. до м.12.2015 г. с
РА № Р-04001517008313-091-001/14.08.2018 г. в частта му, която е потвърдена с Решение
№ 5760/13.05.2021 год. по адм. д.№ 941/2021 год. по описа на ВАС, при което е
определило момента на възникване на задължението за подаване на заявление за
регистрация по ЗДДС от задълженото лице, както и този, в който същото е
следвало да бъде регистрирано, които моменти са идентични с тези, приети и от
ревизиращите органи.
Съответен на събраните по делото
доказателства и нормативната уредба е отговорът на въпрос № 3 от заключението.
Вещото лице обосновано и в съответствие с разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗДДС е
приело, че пазарната цена на реализираните стоки е с включен в нея ДДС.
Съдът обаче не кредитира заключението в
останалите му части.
В отговор на въпрос № 1, касаещ
определяне на коректния размер на данъчната основа по ЗДДФЛ за всеки данъчен
период, вещото лице е приело, че РЛ в периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. е
действало от свое име, но за сметка на
„Омега Инвест 2000“ ЕООД при продажба на стоки чрез изпращането им по куриер,
за което е получавало месечно възнаграждение. Този доход е деклариран в ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ, с оглед което облагаемият доход за периода 01.01.2017 год. –
31.12.2017 год. следва да бъде определен по реда на чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ,
а не по чл.26, ал.7 вр. ал.1 от същия закон. На същото обстоятелство вещото
лице се е позовало и при отговора на въпрос 4, касаещ размера на облагаемия
доход, за който се дължи данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, както и при отговора на
въпрос № 6, касаещ обстоятелството дали е формиран облагаем доход въз основа на
данъчната печалба по смисъла на чл.26, ал.1, вр. ал.7 от ЗДДФЛ.
Заключението по икономическата
експертиза е изготвено преди изслушването на назначените по делото
съдебно-почеркови експертизи.
От Протокол за извършена
съдебно-почеркова експертиза № 8 с вх. рег.№ 548/31.01.2022 год. /л.1224 и сл.
от том 4/, съобразно което „доверител“ и „подпис“ в Месечни отчетни сметки от
м.юли 2013 г. до м.ноември 2017г. на „Омега Инвест 2000“ ЕООД са копия на
подписи, положени от Н.А.Л.. В хода на съдебното производство процесуалният
представител на жалбоподателя е представил с молба вх. рег.№ 642/03.02.2022 г.
/л.1235/ в оригинал месечни отчетни сметки за м.юли, август, септември,
октомври и ноември 2017 г., както и РКО от № 366/01.08.2017г.; РКО №
383/01.09.2017г.; РКО № 398/02.10.2017г., РКО № 209/01.11.2017г. и РКО №
427/01.12.2017 г.
Същите са изследвани от
съдебно-почеркова експертиза, чието заключение е обективирано в Протокол № 11
/л.1261 и сл. от том 4/. От заключението на вещото лице е видно, че подписите в
графа „счетоводител и броил сумата“ на РКО за м.юли, август, септември,
октомври и ноември 2017 год., издадени от името на „Омега Инвест 2000“ ЕООД, не
са положени от Н.А.Л., а подписите в графа „доверител“ на Месечни отчетни
сметки от м.юли до м. ноември 2017 год. на „Омега Инвест 2000“ ЕООД, изследвани
в оригинал, са положени от Н.А.Л.. От горните две заключения може да се направи
извод, че месечните отчетни сметки за периода м.01.2017 г. до м.06.2017 г., в
които подписите са копие на тези на Н.Л., не доказват обстоятелството, че
жалбоподателят е действал от свое име, но за сметка на дружеството „Омега
Инвест 2000“ ЕООД за този период. От обстоятелството, че РКО за м.юли, август,
септември, октомври и ноември 2017 год. не са подписани от Н.А.Л. може да се
направи извод, че сумите, декларирани от жалбоподателя с в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, не са реално изплатени от доверителя по договора за поръчка.
Ето защо и изводите на вещото лице,
основани на така посочените писмени доказателства при отговора на въпроси 1, 4
и 6, са необосновани.
Наред с горното следва да се посочи, че
при отговора на въпроси № 1 в частта за ДДС и въпрос № 9, вещото лице не се е
съобразило с разпоредбата на чл.127 от ЗДДС, която е относима към извършената
от жалбоподателя дейност и не е определило данъчната основа при съобразяване на
този законов текст за периода м.12.2015 г. до м.11.2017 г., а позовавайки се на
цитираното по-горе решение на ВАС е приело, че данъчната основа за
облагане по ЗДДС е 0 лв.
Съдът не кредитира горното заключение и
в частта му по задача № 5. Вещото лице неправилно е изключило при преценката си
пратките, за които в куриерската фирма е посочен телефон за контакт с клиента
**********, тъй като макар и този номер да не се води на името на
жалбоподателя, именно той (жалбоподателят) го е посочил като такъв за контакт с
него в сключения договор с куриерската фирма „Еконт Експрес“ ООД, подписан
именно от Р. /л.104 и сл., том 1/.
Неправилно не са съобразени и сделките,
осъществени с посредничеството на Н.Р. и К.Р., за които при направените
насрещни проверки от ревизиращите органи по несъмнен начин е установено, че са
подпомагали на доброволни начала жалбоподателя, а по делото е налице и
пълномощно, с което К.Р. е упълномощил Н.Р. да приема и изпраща пратки, както и
да получава суми от наложените платежи, които суми са били отчитани на К.Р., за
което също в делото има писмени доказателства.
Дадените от жалбоподателя обяснения по
реда на чл.176, ал.1 и сл. от ГПК в последното
заседание по делото не се кредитират изцяло от съда, тъй като кореспондират
само частично с установените от експертизите и събраните писмени доказателства
обстоятелства.
Твърдението му, че е бил в търговски
отношения с Н.А.Л. за периода 2012 г. – 2017 год. е в противоречие най - малко
с фактите, установени с влязло в сила решение - Решение № 5760/13.05.2021 год.
по адм. д.№ 941/2021 год. по описа на ВАС, от което е видно, че периода 2012 г.
- 2015 г. реализираните продажби от ревизираното лице са извършвани от негово
име и за негова сметка, въпреки наличието на
Договор за поръчка от 05.01.2013 г.
Твърденията, че продаваните от
жалбоподателя стоки са закупувани от Н.Л.,
след което последният му ги е предоставял за продажба и получените средства от
продажбите са били предавани на Л., също не кореспондират със обсъдената от
съда по-горе в мотивите доказателствена съвкупност. Както бе посочено по-горе в
настоящето решение, при извършените насрещни проверки на Н.Л. като физическо
лице и на представляваното от него дружество, не са събрани каквито и да е
доказателства, установяващи наличие на стоките в дружеството, техния произход,
вложени средства за закупуването им, или осчетоводяване на сумите, получени от
продажбите им. Липсват и писмени доказателства за фактическото им предаване на
жалбоподателя. Единствените писмени доказателства в тази насока са приетите по
делото месечни отчетни сметки, които обачe, както е установено от
съдебно-почерковите експертизи по делото, за периода м.11.2013 г. до м.06.2017
год. /с изкл. на м.12.2015 г. и 2016г./ не са подписани от Н.А.Л.. По сходен
начин стои въпросът и с твърденията на жалбоподателя за получаваното
възнаграждение, тъй като съдебно-почерковата експертиза в настоящето дело се
установява, че РКО за горните суми за 2017 год. не са подписани от Л., а РА в
потвърдената му част с Решение № 5760/13.05.2021 год. по адм. д.№ 941/2021 год.
по описа на ВАС е прието, че в по-голямата част от ревизирания период
жалбоподателят е извършвал продажбите от свое име и за своя сметка.
При
съвкупната преценка на така събраните доказателства, настоящият състав на съда
намира, че ревизиращите органи правилно приели, че К.Р. е
извършвал продажба на стоки, като е получил приходи/доходи от тези продажби,
които доходи не са декларирани, поради което е налице обстоятелство по чл. 122,
ал. 1, т.2 от ДОПК - данни за укрити приходи/доходи, въз основа на което
правилно са определили данъчните
задължения на Р. по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за процесния период м.07. – м.12.2017
г. Представените доказателства от жалбоподателя и неговия процесуален
представител, вкл. назначената въз основа на тяхно искане икономическа
експертиза, не оборват фактическите констатации на органите по приходите,
поради което съдът приема същите за верни по аргумент от чл.124, ал.2 от ДОПК.
Правилно са изчислени и дължимите лихви за просрочие до датата на издаване на
РА за задълженията по ЗДДФЛ.
Правилно са определени и задълженията по ЗДДС.
За периода от 01.12.2015 г. до 30.06.2017 г., с
изключение на данъчни периода м.12.2016 г., м.01.2017г. и м.02.2017г., за които
не е установено извършване на облагаеми доставки, директорът на Дирекция „ОДОП“
– В.Търново с Решение № 75/09.07.2021 год. е приел, че жалбоподателят е
извършвал дейност като комисионер по сключен договор, с оглед което данъчното
третиране е извършено съобразно чл.127, ал.1 от ЗДДС.
За периода от 01.12.2014г. до 30.11.2015г. и от
01.07.2017г. до до 31.11.2017г. съдът счита за установено, че жалбоподателят е
получил суми от наложени платежи по изпратени от него и сътрудниците му стоки,
извършвайки дейност от свое име и за своя сметка, с оглед което данъчното
третиране на сделките е като доставка на стоки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС,
по които изпълнител е К.Р..
С оглед горното, РА е законосъобразен и в частта по ЗДДС,
в която за посочените по-горе периоди са определени задължения по реда на
чл.20, ал.3, т.2 от ЗДДС в общ размер 85 574,11 лв. и лихви за просрочието
им в размер на 20 116, 76 лв.
Предвид горното и при неоснователност на
заявените в съдебното производство оплаквания, обжалваният РА, потвърден с
решението на Директора на Дирекция „ОДОП“, следва да се потвърди.
При този изход на делото и с оглед
своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски, съдът
следва да му присъди такива по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във
връзка с чл.161 от ДОПК съобразно размера на определените с РА задължения, а
именно в размер на 9 482,68 лв. Възражението за прекомерност на така
претендираните разноски, направено от процесуалния представител на
жалбоподателя е неоснователно. Този размер е в съответствие с материалния
интерес по делото, съобразен с правилата на Наредба № 1/2014 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в актуалната ѝ
редакция към датата на приключване на устните състезания по настоящето дело, а
именно ДВ бр.88/2022 г.
Воден от горното и на основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Плевен, втори състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Ц.Р. ***, със съдебен адрес ***,
партер, подадена чрез адв. Д.Г.П. от САК, против Ревизионен акт №
Р-04001518003666-091-001/30.01.2019 год., издаден от Б.И.Б. – началник сектор
„Ревизии“, възложил ревизията и Н.К.К. – гл. инспектор по приходите при ТД на
НАП – В.Търново, ръководител на ревизията, в частта, в която същият е потвърден
с Решение № 75/09.07.2021 год. на директор дирекция „ОДОП“ В. Търново при ЦУ на
НАП, с което по отношение на жалбоподателя К.Ц.Р. са установени задължения за
годишен авансов данък по ЗДДФЛ като ЕТ за периода 01.01.2017 год. – 31.12.2017
год. в размер на 14 052,80 лв. и следващите се за него лихви в размер на 1 073,
56 лв., както и задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.12.2014 г. до
30.11.2016 г. и от 01.03.2017 год. до 30.11.2017 г. в общ размер 85 574,11 лв.
и лихви за тях в размер на 20 116,76 лв.
ОСЪЖДА К.Ц.Р. ***,
ЕГН: **********, да заплати на Дирекция „ОДОП” – В. Търново към ЦУ на НАП
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 482,68
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ :