Определение по дело №4564/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 550
Дата: 18 февруари 2019 г.
Съдия: Мария Ангелова Ненова
Дело: 20185220104564
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

  гр. Пазарджик, 18.02.2019 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4564 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

            Ищецът П.Г.Т. чрез пълномощника си адвокат Л. твърди, че с ответницата Е.П. Гьошева (понастоящем П.) са живели на съпружески начала от 2016 г. до месец февруари 2018 г., а от съвместното си съжителство имат малолетна дъщеря Е.П.Т., родена на *** г.

            Твърди, че след раздялата им всеки месец заплаща издръжка на детето, но ответницата възпрепятства контактите му с детето и кара детето да нарича „тате“ мъжът, с когото живее, което го накърнява дълбоко.

            Моли да бъде определен режим на лични отношения с детето, както следва: да вижда и взима при себе си детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, както и през един от Коледните и Новогодишните празници, като първата година детето ще е при майката за Коледа и при бащата за Нова година, както и по един ден по време на Великденските празници, както и двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

            Ангажира писмени и гласни доказателства.

            Ответницата Е.П.П. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адвокат Б. признава, че с ищеца са разделени, но заявява, че окончателната им раздяла се дължи нанесен й от ищеца побой на 08.02.2018 г.

            Твърди, че не възпрепятства личните контакти на ищеца с детето, но при срещите си с детето ищецът вместо да общува с него разговаря по телефона и се интересува от личния й живот.

            Сочи, че на 25.11.2018 г. ищецът дошъл да вземе детето, но не разполагал с детско столче за автомобила си и поискал от ответницата да му предостави детското столче от нейния автомобил, което я разочаровало. Тъй като детето се разплакало и не искало да тръгнеq ответницата преценила, че е по-добре майка й да придружи детето. То не било заведено в дома на ищеца, а в дома на неговата майка, където престояло час и половина.

            Заявява готовност за постигане на споразумение за режима на лични отношения с бащата, който да бъде съобразен с ниската възраст на детето.

            В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК предявява насрещен иск против ищеца с искане да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето, да бъде определено местоживеенето на детето при нея, да бъде определен подходящ режим на лични отношения с бащата с оглед възрастта на детето, да бъде осъден бащата да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 200 лв.

            Искът мотивира с обстоятелството, че след фактическата раздяла с ищеца детето живее при нея и тя го отглежда, разполага с необходимите условия за това, разчита на подкрепата на майка си и на съпруга си, но няма необходимите финансови средства, а ищецът разполага с възможност да заплаща по-висок размер на издръжката, тъй като развива собствен и съвместен с майка му бизнес.

            Представя писмени доказателства.

            Ангажира гласни доказателства.

            В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ищецът-ответник по насрещния иск чрез пълномощника си оспорва претендирания размер на месечната издръжка с твърдението, че не разполага с достатъчно финансови възможности да заплаща повече от 130 лв. месечно на детето, тъй като единствените му доходи са в размер на 220 лв. месечно, дружествата му не реализират печалба, не разполага с друго имущество, от което може да реализира доходи и дължи издръжка и на другото си дете Даниел Петров Т. също в размер на 130 лв.

Счита, че възрастта на детето не налага големи разходи, обосноваващи издръжка в претендирания размер.

Позовава се в тази връзка и на твърдението на майката, че е осигурила всичко, от което детето има нужда, както и че тя разполага с финансовата подкрепа на майка си и на новия си съпруг.

Относно режима на лични отношения с детето заявява, че няма пречка детето да преспива в дома му, тъй като разполага с необходимите условия и с подкрепата на майка си, а и това би допринесло за пълноценното общуване с детето.

Не възразява местоживеенето на детето да бъде определено при майката и тя да упражнява родителските права.

Ангажира писмени и гласни доказателства.

            Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по делото:

            Производството е по реда на чл. 127 СК – спор относно родителските права между родители, които не живеят заедно.

            Предявен е от бащата иск за определяне на режим на лични отношения с детето, а от майката – насрещен иск за упражняване на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с бащата и издръжката на детето.

            По исковете с правно основание чл. 127 СК, представляващи спорна съдебна администрация, съдът се произнася по целесъобразност като изхожда от интересите на ненавършилото пълнолетие дете във всеки конкретен случай.

За да прецени най-добрия интерес на детето, съдът взема предвид възможностите на родителя да полага грижи за малолетното дете, битовите условия, при които ще бъде отглеждано детето и социалното му обкръжение, възможността за помощ от трети лица при отглеждане на детето, доходите и имуществото, с които разполага за осигуряване на жизнения стандарт на детето, моралните си качества, привързаността към детето и други обстоятелства от значение за отглеждането на детето.

            Представените с исковата молба, насрещната искова молба и отговора на насрещната искова молба писмени доказателства следва да бъдат приети по делото като допустими, относими и необходими.

            Доказателствените искания на страните за събиране на гласни доказателства са основателни, поради което следва да бъдат уважени, като на всяка от страните бъде допуснат до разпит по един свидетел. Останалите, поискани от страните свидетели, ще бъдат допуснати при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК в случай, че допуснатите свидетели не установят спорните факти.

            На основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДетето за образуване на делото следва да бъде уведомена Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик и да й бъде възложено изготвяне на социален доклад за детето Е.П.Т..

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят време и разноски и ще разрешат правния спор по начин удовлетворяващ и двете страни и ще им бъде върната половината от внесената държавна такса.

            Воден от горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание, което ще се проведе на 08.03.2019 г. от 13,00 часа, за която дата и час да се призоват страните и Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик.

            ПРИЕМА представените с исковата молба, насрещната искова молба и отговора на насрещната искова молба писмени доказателства.

            ДОПУСКА до разпит по един свидетел на страните при режим на довеждане.

            ВЪЗЛАГА на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик изготвяне на социален доклад за детето Е.П.Т..

            ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.

 

            Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца П.Г.Т. се връчи и препис от писмения отговор на ответницата, а на ответницата Е.П.П. – препис от писмения отговор на насрещната искова молба.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: