№ 233
гр. Пловдив, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330203693 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
4200924, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Б. Д. Б., ЕГН:
**********, в качеството му на законен представител на „ПАРСЕК ГРУП“
ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата и в писмени бележки оспорва издадения ЕФ
като незаконосъобразен и прави искане за неговата отмяна. Претендира
направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, не
се явява. Не се явява и процесуалния му представител, редовно призован.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител. В писмено становище прави искане за отхвърляне на жалбата
като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.
При условията на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на
1
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално
предвидения такъв. Претендира присъждане на разноски за осъществена
юрисконсултска защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
същата е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателят е издаден електронен фиш за нарушение за скорост,
извършено на 20.10.2020 год. в 18:28 часа в гр.Пловдив, бул.“Цариградско
шосе“, пътен възел „Скобелева майка“, надлеза – Северно платно в посока
/Запад/ с МПС - товарен автомобил „Дачия Логан”, рег. № ***** установено
и заснето с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта
/ATCC/ CORDON-M2 MD 1196, като при въведено ограничение на скоростта
в населеното място от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от -
3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 84 км/ч или
превишаване на разрешената скорост с 34 км/ч.
Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик
„Парсек Груп“ ЕООД, на чийто законен представител в лицето на
жалбоподателя Б. Д. Б. бил издаден процесния Електронен фиш за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП и санкциониран на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП с глоба в размер на 400 лв. Електронният фиш бил връчен на
Б. на 20.02.2021 г. Жалбоподателят установил, че на процесната дата, място и
час не е управлявал автомобила, поради което се възползвал от правото по
чл.189, ал.5 от ЗДП и предоставил в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство. Декларацията била подадена на 08.03.2021 г. и
изпратена по пощата на същата дата. Същата постъпила в деловодството на
ОД на МВР-Пловдив на 09.03.2021 г. Вместо да бъде анулиран издадения
срещу Б. ЕФ, бил постановен отказ за анулирането му.
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена
въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които кредитира
като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на
обективната действителност.
2
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
От събрания доказателствен материал, в частност от представеното по
административната преписка статично изображение, действително се
установява превишаване на определените в чл.21, ал.1 от ЗДвП стойности за
скорост в населеното място на посочените в ЕФ дата, час и място.
Въпреки това, съдът намира, че са налице основания за отмяна на ЕФ като
незаконосъобразен поради неправилно определен субект на
административното нарушение. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице
/какъвто е настоящия случай/, ал.2 на чл.188 предвижда определеното в
ЗДвП наказание да се налага на законен представител на ЮЛ или на лицето,
посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство. От своя страна разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
предоставя възможност в 14-дневен срок от получаването на ЕФ
собственикът да заплати глобата или да предостави в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се
анулира.
В обсъждания казус към датата на нарушението процесния товарен
автомобил е собственост на „Парсек Груп“ ЕООД, чийто управител е
жалбоподателя Б., спрямо когото съгласно горецитираната разпоредба на
чл.188, ал.2 от ЗДвП е бил издаден ЕФ. Електронният фиш е бил връчен на
санкционираното лице на 20.02.2021 г. В законоустановеният срок обаче
жалбоподателя е представил декларация от дата 08.03.2021 г., в която е
посочил данни за лицето, извършило нарушението, ведно с копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. По този
начин изпълнил кумулативно изискуемите предпоставки на чл.189, ал.5 от
3
ЗДвП, поради което наказващият орган е следвало да анулира така издадения
ЕФ, съобразно закона. Същият не е сторил това, тъй като е приел, че
декларацията е постъпила в деловодството на ОД на МВР извън законовия
срок. Доколкото в ЗАНН няма особени правила за изчисляване на срокове, се
прилагат разпоредбите на НПК, така както предвижда чл.84 от ЗАНН.
Срокът, който се изчислява в дни, започва да тече съгласно чл.183, ал.2 от
НПК на следващия ден и изтича в края на последния ден, като ал.4 на същата
разпоредба посочва, че когато последният ден на срока е неприсъствен,
срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Съгласно чл.184 от НПК
срокът се счита спазен, ако до изтичането му молбата, жалбата или другите
книжа са постъпили в съответния орган, в пощата, в друг съд, прокуратура
или разследващ орган, в учреждението, където лицето изтърпява наказание
или е задържано под стража, в поделението, където служи военнослужещият,
или в дипломатическото или консулското представителство, когато лицето се
намира в чужбина. Тези процесуални правила при изчисляване на сроковете
съотнесени към разглеждания казус определят, че 14-дневния срок за
представяне на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, който тече от получаване
на ЕФ /в случая от 20.02.2021г./ изтича на 06.03.2021 г., който обаче е
неприсъствен ден. Първият следващ присъствен ден за подаване на
декларацията е понеделник - 08.03.2021г., на който ден декларацията е била
подадена и приета от куриерска фирма Еконт. Релевантното в случая е датата
на подаване на декларацията и това е 08.03.2021 г., установено безспорно от
приложената товарителница.
От така установеното от фактическа страна следват правните изводи, че
декларацията е надлежно подадена при ОД на МВР Пловдив в 14-дневния
срок по чл.189, ал.5 от ЗДвП и неправилно АНО е отказал да анулира ЕФ,
въпреки че са били налице предпоставките за това. С подаването на
декларацията по чл. 189, ал.5 от ЗДвП и съпътстващите я документи е
оборена предвидената от законодателя в нормата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП,
презумпция за отговорност на законния представител на юридическото лице,
поради което следва да се приеме, че жалбоподателят не е извършил
административното нарушение, за което е издаден електронния фиш,
респективно същият следва да се отмени.
Предвид изхода на спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН настоящият
състав дължи произнасяне по направеното от жалбоподателя искане за
4
присъждане на разноски. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния представител на жалбоподателя с депозираните писмени
бележки, като видно от представения договор за правна помощ и съдействие
удостовереното възнаграждението в размер на 700 лв. е платено в брой.
Съобразно чл.63д, ал.2 от ЗАНН е направено и възражение за прекомерност
от въззиваемата страна, което настоящият състав намира за основателно. Като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност,
извършените процесуални действия, както и имуществения интерес съдът
намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение, който е
съобразен и с разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на 300 лв., който следва да бъде платен от въззиваемата страна.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. чл.63, ал.2,
т.1, вр. чл.24, ал.1 и чл.63д, ал.2, вр. ал.1 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система серия К № 4200924,
издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Б. Д. Б., ЕГН: **********, в
качеството му на законен представител на „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД, ЕИК
********* на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив да заплати на Б. Д. Б., ЕГН: **********,
в качеството му на законен представител на „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД, ЕИК
********* сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6