Р Е Ш Е Н И Е № 1358
гр.Пловдив, 24.07.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ – ри състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при участието на секретар СТЕФКА КОСТАДИНОВА и прокурор ДАНИЕЛА СТОЯНОВА като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 431 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „ДД“ ЕООД - гр.Пловдив, ул.“В.“ № 44, ЕИК **, с която се претендира присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на общо 1 500 лева,
представляващи заплатени адвокатски възнаграждения за първоинстанционно
производство по ЗАНН и касационно производство пред АдмС
- Пловдив. Претендират се и направените по настоящото производство разноски в
размер на 360 лв.
Ответникът в отговор на
исковата молба и в СЗ оспорва иска. Прави възражение за прекомерност на исковата
претенция и на адвокатското възнаграждение за производството по ЗОДОВ.
Прокурор от ОП – Пловдив
изразява становище за основателност на иска.
Видно от изисканото и
приложено АНД № 2203/ 2019 г. по описа на РС – Пловдив и КАНД № 2110/ 2019 г. по описа на
Административен съд – Пловдив срещу ищеца е било издадено НП, което е било
обжалвано и отменено с решението по касационното дело.
Представен е договор за правна
защита и съдействие /л.11 от първоинстанционното
дело/, с посочена сума 850 лв., за която е посочено, че е заплатена в брой. Представен
е договор за правна защита и съдействие /л.14 от касационното дело/, с посочена
сума 650 лв., за която също е посочено, че е заплатена в брой. По настоящото
дело е представен договор за правна защита и съдействие /л.11/, с договорено
възнаграждение 360 лв., за което също е посочено, че е изплатено в брой. В СЗ е
разпитан като свидетел управителят на дружеството, който е потвърдил
сключването на договорите и заплащането на съответните суми в брой.
При тези доказателства съдът
намира, че в разглеждания случай са налице трите кумулативни предпоставки за
отговорността, въведени от законодателя с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице
отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално
претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни
последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена
причинна връзка между отмененото НП и вредите. Самата отмяна на НП като
властнически акт на административен орган, представлява материално правно
основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените
от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално
представителство. Съгласно диспозитива на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при
предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. В
мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС е изяснен въпроса какво е
съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия – пряка и непосредствена
последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото
наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е
пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща
причина и следствие, т.е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е
издаден акт, увреждащ законни права и интереси на наказания субект. Безспорно потърсената адвокатска помощ и
платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не
е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган. От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално
претърпени от ищеца, като същите се намират в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с отмененото НП. Ищецът не би заплатил адвокатско
възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали
вреда за него, ако не беше издадено процесното
наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение
за процесуално представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при
атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка
и непосредствена последица от издаването му.
Основателни са обаче възраженията
за прекомерност на исковата претенция и на адвокатското възнаграждение за
производството по ЗОДОВ.
Размерите на адвокатските
хонорари не са съобразени с действителната фактическа и правна сложност на
делата и с обема на извършените процесуални действия. Съдебните производства по
административно-наказателните дела са с минимална сложност, като в първоинстанционното и касационното производство са
проведени по едно съдебно заседание. По първоинстанционното дело е приета
административно-наказателната преписка и е разпитан единствено актосъставителя, а по касационното дело не са събирани
нови доказателства. В производството по ЗОДОВ е проведено едно
СЗ, приложени са АНД и КАНД и е разпитан единствено управителят на дружеството
във връзка със заплатените възнаграждения.
В Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело №
2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски
хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на
делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е една от възможностите
на страната да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде
присъден хонорар, несъответстващ на критериите за справедливост и обоснованост.
Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се
превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и
справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и
съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от
причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В настоящият случай съдът намира, че
справедливия размер на обезщетението и на адвокатското възнаграждение за
производството по ЗОДОВ са минимално предвидените в НМРАВ.
При така изложеното следва да
бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на общо 900 лв. /представляващи 2х450 лв. адвокатски
възнаграждения за две инстанции/, както и разноски по компенсация в размер на 155,00
лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
НАП -
гр.София да заплати на „ДД“ ЕООД - гр.Пловдив, ул.“В.“ № 44, ЕИК **,
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 900 лв., ведно със законна лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 13.02.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА НАП
- гр.София да заплати на „ДД“ ЕООД - гр.Пловдив, ул.“В.“ № 44, ЕИК **,
разноски по компенсация в размер на 155, 00 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: