О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 401
01.10.2019г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав
На първи октомври през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.ч.гр.дело №474 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№20562/04.07.2019г., подадена по пощата на 02.07.2019г. от „Г.Г.С.И.Е.“ЕООД със седалище в С., гр.Б., чрез пълномощника адв.Н.П. ***, офис №3, против Определение №1178 от 18.06.2019г., постановено по гр.дело №533/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, допълнено с Определение №1609 от 06.08.2019г. в частта му за разноските чрез осъждане на „Г.Г.С.И.Е.“ЕООД ***-С. в размер на 4454,20лв. за адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят счита предявеният от него иск за допустим, поради това, че като частен правоприемник на „Е. Х.“АД по реда на чл.510 от ГПК не е участвал в производството по т.дело №5291/2015г. по описа на СГС и не разполага с изпълнителен лист, издаден въз основа на влязлото в сила решение по това дело, при което не може да упражни правата си по удовлетворяване на вземането по принудителен ред. Сочи исковото производство да се е развило по искова молба на Сдружение „О. О. С.“, предявило исковете от името на „Е. Х.“АД в качеството му на негов процесуален субституент, като какъвто се снабдило с изпълнителен лист и образувало изпълнително дело срещу ответника Община-С., а след като разбрало, че вземането е възложено на жалбоподателя, подало молба за прекратяване на изп.дело №752/2017г. на ЧСИ Й. М.и изискало оригинала на издадения изпълнителен лист, предаден му с протокол от 12.12.2017г., който, въпреки отправените му многократно покани, не предал на жалбоподателя, а последният не бил активно легитимиран да поиска издаване на изпълнителен лист или дубликат, тъй като не е бил страна по делото. Поддържа, че, поради невъзможността да образува изпълнително дело, погасителната давност по вземането тече и не е налице друг начин за защита на правата му, освен чрез присъждане на възложеното му вместо плащане вземане, за да може да се снабди с изпълнителен титул и да прекъсне давността. По изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
С молба вх.№7559/01.10.2019г. жалбоподателят заявява процесуално искане за спиране на производството по настоящото дело на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване на производството по подадена от него и приложена молба вх.№93998/19.07.2019г. по т.дело №5291/2015г. на СГС за издаване на дубликат на изпълнителен лист, считайки, че при издаване на такъв ще отпадне правният му интерес от водене на настоящото дело, а при отказ такъв интерес ще е налице, тъй като това ще е единственият начин за прекъсване на течащата погасителна давност.
Ответникът по частната жалба Община-С. е депозирала чрез пълномощника си адв.М.И. писмен отговор със съображения за нейната неоснователност, според които предявеният иск е недопустим поради силата на пресъдено нещо на съдебното решение за същото вземане. Изпълнителният лист бил издаден и получен от Сдружение „О. О. С.“, предявило иска по чл.134 от ЗЗД, въз основа на който образувало изп.дело №752/2017г. по описа на ЧСИ Й. М., и с присъединяването си към същото като взискател „Г.Г.С.И.Е.“ЕООД би реализирало правата си, а не чрез предявяване на недопустим иск в нарушение на забраната за пререшаване на приключил правен спор и при липса на правен интерес вследствие неупражнено право на принудително изпълнение по висящото изпълнително дело, чрез който иск да цели избягване на съразмерното разпределение по принудителното изпълнение, претендирайки цялата сума само за себе си, въпреки че не е единствен кредитор на „Е. Х.“АД. По тези съображения ответникът претендира за потвърждаване на обжалваното определение.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:
Окръжния съд е сезиран с подадена чрез куриер на 07.03.2019г. искова молба вх.№7575/08.03.2019г. на „Г.Г.С.И.Е.“ЕООД ***-С.. В нея дружеството твърди да има вземане от „Е. Х.“АД по изп.дело №8583/2017г. по описа на ЧСИ М. Б.в общ размер към 01.12.2017г. от 244331,38лв. С влязло в сила на 14.12.2016г. решение по т.дело №5291/2015г. по описа на СГС Община-С. била осъдена да заплати на „Е. Х.“АД сумата от 100000лв. по договор за заем от 14.09.2011г., ведно със законната лихва от 07.08.2015г., както и сумата от 10000лв., представляваща част от договорна лихва по чл.8 от договора в общ размер от 36749,50лв. С получено от ответника на 26.11.2017г. запорно съобщение бил наложен запор върху това вземане на длъжника в полза на взискателя по цитираното изпълнително дело „Г.Г.С.И.Е.“ЕООД. С Постановление от 01.12.2017г. на основание чл.510 от ГПК това вземане му било възложено вместо плащане и същото било предявено на общината, която отказала да плати сумите. С оглед на тези обстоятелства, ищцовото дружество претендира за осъждане на ответната община да му заплати посочените суми по съдебното решение и постановлението за възлагане.
С отговора на исковата молба ответникът Община-С. е оспорила допустимостта на исковете. Поддържа правото на дружеството-ищец да предяви такъв иск да е преклудирано от силата на пресъдено нещо на осъдителното решение по приключилото дело, а осъдителен иск по чл.134 от ЗЗД да е бил допустим за него, но да е бил предявен от друг кредитор – Сдружение „О. О. С.“ и с влизане в сила на съдебното решение по него да е преклудирано правото на всеки друг кредитор на „Е. Х.“АД да води такъв иск. Счита за ищеца да липсва правен интерес от предявяване на осъдителен иск, защото вече разполага с изпълнително основание и издаден въз основа на него изпълнителен лист за провеждане на принудително изпълнение в своя полза като частен правоприемник по Постановлението на ЧСИ от 01.12.2017г. и на основание чл.429,ал.1 от ГПК.
С обжалваното Определение №1178 от 18.06.2019г. окръжният съд е приел, че постановлението по чл.510 от ГПК, с което се възлага вземането на длъжника спрямо трето лице, има характер на цесия и с него вземането се прехвърля от патримониума на длъжника в този на неговия кредитор-взискателя в изпълнителния процес, който в случай, че длъжникът не разполага с изпълнително основание за вземането си спрямо третото лице, има възможност да предяви осъдителен иск спрямо последното, за да се снабди с изпълнителен титул, но, когато вземането на длъжника е установено с влязло в сила съдебно решение и за него има издаден изпълнителен лист, какъвто е настоящият случай, взискателят не може да предявява отново осъдителен иск за това вземане, което вече е съдебно признато, а като правоприемник на длъжника и на основание чл.429,ал.1 от ГПК той ще се ползва от изпълнителното основание и издадения изпълнителен лист, за да удовлетвори вземането си в изпълнителното производство. По тези решаващи съображения окръжният съд е приел иска за недопустим и на основание чл.130 от ГПК е постановил връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
Настоящата инстанция намира предявеният иск за недопустим на основание чл.299 от ГПК, поради непререшаемост на разрешен с влязло в сила съдебно решение правен спор. В случая претендираните парични вземания са били предмет на гр.дело №5291/2015г. по описа на СГС по предявени на основание чл.134,ал.1 от ЗЗД от Сдружение „О. О. С.“ като процесуален субституент на „Е. Х.“АД против Община-С. осъдителни искове, с постановеното по което и влязло в сила съдебно решение исковете са уважени чрез присъждане на вземанията. В производството по чл.134,ал.1 от ЗЗД длъжникът като носител на спорното материално право има качеството на задължителен необходим другар, съгласно чл.134,ал.2 от ЗЗД, на страната на ищеца, действащ в условията на процесуално застъпничество. В този смисъл субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението обхващат както процесуалния субституент, така и носителя на правото. Според чл.298,ал.2 от ГПК, влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. Касае се не само за универсалните правоприемници, както неправилно поддържа жалбоподтелят, а и за частните. Извършеното след влизане в сила на съдебното решение с Постановление от 01.12.2017г. на ЧСИ М. Б.по изп.дело №8583/2017г. възлагане на вземанията на длъжника „Е. Х.“АД, установени по съдебен ред по приключилото дело, в полза на взискателя „Г.Г.С.И.Е.“ЕООД вместо плащане безспорно съставлява принудителна цесия и обосновава частно правоприемство помежду им, при което правоприемникът и сегашен ищец е обвързан от силата на пресъдено нещо на осъдителното съдебно решение за вземанията и повторното им предявяване от него спрямо ответника Община-С. по исков ред е недопустимо, поради погасяване на правото на иск за тях и липсата на правен интерес, с оглед изпълнителната сила на това съдебно решение. Процесуалният ред, по който правоприемникът ще реализира така признатите вече по съдебен ред права, на което по същество акцентира и в частната си жалба, позовавайки се на това, че издаденият оригинален изпълнителен лист се намира във фактическо държане на процесуалният субституент, който отказва да му го предаде, в каквато насока са и представените с частната жалба писмени доказателства, няма отношение към недопустимостта на иска като повторно заведен за същите вземания, тъй като съществуването и местонахождението на издадения изпълнителен лист не съставлява непреклудирано от силата на пресъдено нещо фактическо обстоятелство, което да е релевантно за предявеното материално право. С оглед на това е неоснователно и процесуалното искане на жалбоподателя за спиране на производството по настоящото дело в хипотезата на чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване на инициираното от него производство по чл.409 от ГПК за издаване на дубликат от изпълнителния лист.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на атакуваното с нея определение като правилно.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя „Г.Г.С.И.Е.“ЕООД за спиране на производството по настоящото дело до приключване на производството по чл.409 от ГПК по т.дело №5291/2015г. по описа на СГС за издаване на дубликат от изпълнителния лист.
Определението в тази му част не подлежи на обжалване.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1178 от 18.06.2019г., постановено по гр.дело №533/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, допълнено с Определение №1609 от 06.08.2019г. в частта му за разноските.
Определението в тази му част подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: