АНД № 1918/2017г.
МОТИВИ
:
Производството
е по чл.378 ал.1 от НПК – Глава 28-ма от НПК .
Образувано
е по предложение на Районна прокуратура П. за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемия Д.Л.М. *** за престъпление по чл.343 ал.1 бук. „б” от НК във вр. с чл.342
ал.1 от НК във вр. с чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, за това, че на 27.11.2016г. на път Ш-803,км.55+200м.
посока с.Д.-с.Д., обл. П., при управление на МПС - лек автомобил „****" с
ДК№****** , след като е нарушил правилата за движение - чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като
не е контролирал непрекъснато моторното превозно средство, което е управлявал;
бил е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре, когато е
възникнала опасност за движението, което не е сторил и предизвиквайки ПТП е
причинил по непредпазливост средна телесна повреда на С.В.Т. от гр. П.,
изразяваща се в счупване в областта на срамната кост , довело до трайно
затруднение движенията на десен долен крайник.
Обв.Д.М. се признава за виновен
по предявеното му обвинение, като изразява съжаление за случилото се и не
оспорва констатациите описани в постановлението на прокурора .
Защитата пледира за оправдаване
на обвиняемия, тъй като случаят попада в хипотезата на чл.14 ал.2 от НК.
Алтернативно моли да не бъде прилагана разпоредбата на чл.78 ал.4 от НК във
връзка с чл.343г от НК.
Прокурора пледира за признаване
на обв.М. за виновен и налагане на административно наказание по чл.78а ал.1 от НК.
Пазарджишкият
районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа страна следното :
На 27.11.2016год., около 09,00ч.,
св.Найден Т., заедно с пострадалата св. С.Т., потеглили в личния си л.а. „****"
с ДК№****от с. К.в посока гр. П., движейки се по път Ш-803.По същото време била
регистрирана приземна мъгла. На км. 55+200м. св.Т. спрял почти изцяло на
банкета управлявания от него автомобил, а св. С. Т. излязла от автомобила по
малка нужда. Същата се намирала в тревната площ зад отворената предна дясна
врата на автомобила. Приблизително по това време към тях /попътно/ се
приближавал л.а. „******" с ДК№****, управляван от обв.Д.М. ***. Малко
преди настъпване на произшествието вниманието на водача обв.М. било отклонено
от насрещно движещ се в своето пътно платно сив джип,който според обвиняемия не
бил с включени светлини,което го зачудило. Същият не забелязал спрелия пред
него и в дясно почти изцяло в банкета автомобил на св.Т. и с предната си дясна
част със скорост около 50-55 км./час се ударил в неговата задна лява част,
вследствие на което автомобила на Т. се изместил напред и наляво към средата на
пътното платно, а автомобила на обв. М. се завъртял и ударил с предната се
дясна част намиращата се в тревната площ пострадалата св. Т..В резултат на
удара пострадалата св.С.Т. получила телесни увреждания. Видно от заключението
на приетата по делото СМЕ, изготвена от д-р Митев, е че на пострадалата С.Т. в
следствие на настъпилото ПТП е било причинено счупване на срамна кост на таза в
дясно, довело да трайно затруднение на движенията на десен долен крайник по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Видно от справката за
съдимост на обв.М., е че същия не е осъждан. От характеристичната му справка се
установява, че същия има добри характеристични данни. Според мл.полицейския
инспектор изготвил характеристичната му справка обв.Д.М. се ползва с добро име
сред своите съселяни. Същият не е скандална личност, не злоупотребява с алкохол
и няма контакти с лица склонни към извършване на противообществени прояви.
По
доказателствата :
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от самопризнанието на обв.Д.М. съдържащо се в неговите обяснения по
делото, показанията на св.Найден Т., показанията на св.С.Т., заключението на
съдебно-медицинската експертиза, заключението на авто-техническата експретиза
изготвена от вещите лица В.Ф.и В.М.и писмените доказателства по делото. По
делото няма спор относно фактите, като обв.М. не оспорва фактите описани в
постановлението на РП. Съдът кредитира заключението на авто-техническата
експретиза, изготвено от вещите лица В.Ф.и В.М., като компетентно и
безпристрастно изготвено. Същото е прието по делото на основание чл.378 ал.2 от НПК, поради което съдът го цени при вземането на решение относно механизма на
извършване на ПТП. По делото липсва противоречие в доказателствения материал
относно факта на извършване на деянието и настъпилият вредоносен резултат,
поради което съдът счита, че фактите описани в постановлението са установени по
несъмнен начин от събраните по делото
доказателства.
От правна страна :
При
така установената и възприета фактическа обстановка обв.Д.М. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на престъпление
по чл.343 ал.1 бук.
„б” във вр. с чл.342 ал.1 от НК във вр. с чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като на
27.11.2016г. на
път Ш-803,км.55+200м. посока с.Д.-с.Д., обл. П., при управление на МПС - лек
автомобил „****" с ДК№****** , след като е нарушил правилата за движение -
чл.20 ал.1 и ал.2 от
ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато моторното
превозно средство, което е управлявал; бил е длъжен да намали скоростта и при
необходимост да спре, когато е възникнала опасност за движението, което не е
сторил и предизвиквайки ПТП е причинил по непредпазливост средна телесна
повреда на С.В.Т. от гр. П., изразяваща се в счупване в областта на срамната
кост , довело до трайно затруднение движенията на десен долен крайник.
От субективна страна обв.Д.М. е извършил деянието виновно,
при форма на вината непредпазливост, в нейната разновидност- небрежност, по
смисъла на чл. 11, ал. 3, хип. 1-ва от НК. Деецът не е искал и не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Същия не
е контролирал непрекъснато моторното превозно средство, което е управлявал, бил е длъжен да намали скоростта и при необходимост
да спре, когато е възникнала опасност за движението, което не е сторил и
предизвиквайки ПТП е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на С.В.Т.
от гр. П..
Според заключението на
авто-техническата експретиза настъпилото произшествие е изцяло поради поведението
на обв.М., който е не е контролирал непрекъснато моторното превозно
средство,което е управлявал и не е направил всичко възможно,за да намали
скоростта или да спре,когато е възникнала опасност за движението. Реагирал е за
спиране едва на около 6м. преди настъпване на ПТП, т.к. вниманието му е било
отвлечено от насрещно преминаващ автомобил. Обвиняемият, управлявайки
автомобила е имал пряка и непосредствена видимост към мястото на удара, като и
пътните условия са били обективно и фактически благоприятни за това, констатираната
приземна мъгла не е ограничавала съществено видимостта. Автомобила на св. Т. е
бил позициониран попътно, почти изцяло на банкета и статично, поради което обв.М.
е имал възможността да избегне настъпване на ПТП.
Неоснователни са доводите на защитата, че
случаят попада в хипотезата на чл.14 ал.2 от НК, тъй като обв.М. е бил длъжен
да намали и да спре, когато е възникнала опасност за движението т.е когато
същия е възприел паркирания почти изцяло на банкета л.а. „****“. Така, че
факта, че св.С.Т. е била извън автомобила и обв.М. не е знаел това не го
оневинява, тъй като той е следвало да намали и да спре, когато е видял
паркирания автомобил. Т.е незнанието на фактическите обстоятелства, а именно,
че св.Т. е извън автомобила се дължи на непредпазливост от страна на обв.М.,
който е бил длъжен и могъл да предвиди, че ако не намали скоростта и не спре,
след като е възприел паркираното МПС ще настъпи ПТП.
Причините за извършване на
престъплението се коренят в незачитането
на правилата за движение по пътищата.
Санкцията предвидена за престъплението по чл. 343 а , ал. 1, б „б” от НК, е лишаване от свобода до 3 години. Обв.Д.М. е пълнолетен, неосъждан, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от общата част на НК и от
престъплението не са причинени имуществени вреди, които да са съставомерни и
подлежащи на възстановяване.
Поради
гореизложеното обв.Д.М. следва да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършеното престъпление с налагане на административно
наказание по реда на чл.78 А от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи
на уличения съдът взе предвид разпоредбите на чл.27 ал.1 от ЗАНН като отчете тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване.
Като смекчаващи отговорността на обвиняемия Д.М. обстоятелства съдът съобрази направеното
самопризнание, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни. Ето защо
съдът при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства определи на обв.Д.М. адм.наказание глоба в размер на 1000
лв. платима в полза на държавата по сметка на РС П., както и да заплати ДТ
в размер на 5 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист, платими по сметка
на РС П. .
По
отношение на наказанието по чл.343г от НК във връзка с чл.78а ал.4 от НК съдът
счете,че за поправянето на обв.М. не е необходимо да бъде наложено такова
наказание. При преценката на това съдът съобрази наличието на много смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно направеното самопризнание, чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, оказаното съдействие при
разследването. Също така съобрази факта, че лишаването от право да управлява
МПС би засегнало сериозно правото на труд на обв.М., тъй като СУМПС му е
необходимо във връзка с работата му. По отношение на приложената по делото
Справка за нарушител/водач съдът счита, че същата не променя извода на съда за
неприлагане на разпоредбата на чл.78а ал.4 от НК във връзка с чл.343г от НК,
тъй като почни всички наказания посочени в справката към момента са погасени по
давност и не следва да бъдат взети предвид, с изключение на последните две
наказания, който са наложени през 2014г. и са за леки нарушения на ЗДвП, като
са му били наложени глоба от порядъка на 20 лв., 30 и 50 лв. Така, че съдът
счита, че наличието на тези две наказателни постановления, които са релевантни
към момента на извършване на деянието не обосновава извода за налагане на
административно наказание лишаване от право да управлява МПС. Следва да се
отбележи, че обв.М. не е употребил алкохол и не е създал пречки на
разследването, поради което оказаното съдействие при разследването, направеното
самопризнание и изразено съжаление от случилото се следва да бъдат отчетени и
да не му се налага адм.наказание лишаване от право да управлява МПС.
С оглед изхода на делото в тежест
на обв.Д.М. бяха присъдени разноските по
делото в размер на 395, 08 лв. платими в полза на държавата по сметка на ОД
на МВР П., както разноски по делото в
размер на 380 лв., платими по сметка на Районен съд П., както и да заплати
ДТ в размер на по 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист, платима по
сметка на РС П. .
По изложените съображения съдът
постанови решението си .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :