Р
Е Ш Е Н И Е
№
82
гр. Перник, 12.04.2019
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря Е. В., като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 78 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.186, ал.4
от ЗДДС.
Образувано
е по
жалба „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П.***, представлявано от управителя А.М.К., против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ***/02.01.2019
г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – С. в главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. С., с която на дружеството е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – боулинг
зала, находящ се в гр. П.***, стопанисван и експлоатиран от „***“ ЕООД и
забрана за достъп до него“ за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят не
отрича, че при извършена на 17.12.2018 г. проверка в търговски обект,
стопанисван от него, а именно: боулинг-зала, находяща се в гр. П.***,
контролните органи са констатирали, че дружеството не е регистрирало и отчело
извършена продажба на стойност *** лв. чрез издаване на фискална касова бележка
от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато
нарушение по Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и ЗДДС. Същият обаче
сочи, че съобразно разпоредбата на чл.22 от ЗАНН принудителните административни
мерки се налагат с цел предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях, т.е. в случая се касае за превантивна принудителна мярка, чиято цел е да предотврати
извършването на неправомерно деяние.
Жалбоподателят
сочи също, че за констатираното нарушение му е съставен АУАН, но все още не му
е издадено наказателно постановление, поради което за него е преградена
възможността за прилагане разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, а именно: след
заплащане на наложената имуществена санкция мярката да бъде прекратена от
органа, който я е приложил. Отделно твърди, че в сградата, където се намира
боулинг-залата има и друг търговски обект – кафене, както и че цялата сграда е
предмет на принудително изпълнение по изп.дело № ***по описа на ЧСИ С.. Б.*** с
район на действие П.*** окръжен съд и тъй като тече публична продан, то следва
да се осигури достъп на потенциалните наддавачи за оглед на обекта.
С горепосочените
аргументи жалбоподателят моли за отмяна на обжалваната заповед като неправилна
и незаконосъобразна.
Ответникът в производството – началникът на отдел „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. С.***, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт М. К.***, оспорва
жалбата и я счита за неоснователна. Моли за отхвърлянето й и за потвърждаване
на заповедта като издадена в съответствие с материалния и процесуалния закон.
Съдът, след като се съобрази
с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от лице с правен интерес
от обжалването, поради което се явява допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Предмет на обжалване е Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №***/02.01.2019 г., издадена от Л. Д. - началник отдел „Оперативни
дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. ***.
Заповедта е издадена във връзка с извършена на 17.12.2018 г. проверка от служители на орган по
приходите при главна дирекция ЦУ на НАП в търговски обект: боулинг зала,
находящ се в гр. П.***, стопанисван и експлоатиран от „***“ ЕООД – гр. П.. При
проверката е установено, че търговецът „***“ ЕООД –
гр. П., в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства /Наредба № Н-18/, не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез издаване на фискални касови
бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство /ФУ/. При
извършена контролна покупка на 1 брой боулинг на стойност от *** лв., заплатена
в брой от М.Г. – ИП, е прието плащане от А. Д.*** за сметка на „***“ ЕООД – гр.
П., за което не е издаден фискален бон от монтираните в обекта две фискални
устройства. След легитимация на органите по приходите, от последните е
разпечатан КЛЕН за 17.12.2018 г. /л.30/, дневен финансов отчет № ***/17.12.2018
г. с регистриран оборот в размер на *** лв. и дневен финансов отчет № ***/17.12.2018
г. с регистриран оборот от *** лв., от които се установило, че продажбата на
стойност от *** лв. не е регистрирана чрез издаване на фискален касов бон. След
като е изброена касовата наличност в касите на обекта за двете фискални
устройства – съответно: *** лв. и *** лв., и е разчетена касовата наличност
съгласно дневен „Х“ отчет от двете устройства – съответно: *** лв. и *** лв.,
са установени положителни разлики в касовата наличност, съответно: ***
лв. вповече и *** лв. вповече.
Констатациите на контролните органи били
обективирани в Протокол за извършена
проверка серия *** от 17.12.2018 г. /л.14 и сл./. Въз основа на тях
административният орган приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по
чл.118, ал.1 от ЗДДС. Извършеното нарушение послужило и като основание за
издаването на процесната Заповед за налагане на ПАМ № ***/02.01.2019 г.
Съгласно мотивите в нея неспазването на реда и начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред, осъществява състава на
чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, за което следва да бъде наложена принудителна
административна мярка. Относно продължителността на срока – 14 дни,
административният орган посочва, че той е съразмерен на извършеното и е
съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта,
както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане
на дейността на търговеца /л.2, абзац ІІ-ри от заповедта/. Отделно се сочи, че
„Целта на тази ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния
обект, като прекия резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректния
недопускане на вреда за фиска. За извършване на тази промяна на дейността е
необходим срок, като считам, че определения размер е подходящ“. Изложени са
мотиви, за това че мярката се налага, за да се осигури защитата на обществения
интерес, както и да се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения. Срокът на наложената ПАМ е съобразен с търсената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от
търговеца, с цел правилно отразяване на оборота, спазване на отчетността,
предаване на изискуемите данни към НАП и недопускане на вреда за фиска.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по
делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по
чл.168 от АПК, съдът приема следното:
Като индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК,
заповедта следва да отговаря на изискванията на законосъобразност по кодекса –
да е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и
процедура, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с
целта на закона.
В тази връзка съдът намира, че обжалваният акт е издаден от компетентен
орган – началник
отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
– гр. София, на когото е възложено издаването на заповеди за налагане на ПАМ
по чл.186 от ЗДДС, което е видно от Заповед №***/17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на НАП /л.47/ и Заповед № ***/30.03.2018 г. /л.48/.
Не се твърдят и не се установяват съществени нарушения на
административнопроизводствените норми при издаване на акта. Обжалваният акт отговаря
на изискванията за писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за
издаването си в достатъчно подробен вид, позволяващ съдебен контрол.
Правното основание за налагане на обжалваната принудителна административна
мярка е чл.186, ал.1, т.1 б.„а” от ЗДДС, съгласно който запечатване на обект за
срок до един месец се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Съобразно констатациите от извършената проверка, отразени
като фактически основания за издаване на обжалваната заповед, за извършената
контролна покупка на стока на стойност 20,00 лв., платени в брой, не е издаден
фискален касов бон от наличното, монтирано и работещо в обекта фискално устройство.
По материалната законосъобразност на обжалваната заповед, съдът приема, че
макар формално да са налице обстоятелствата, предвидени в хипотезата на чл.186,
ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, заповедта е издадена в противоречие с целта на закона
и в нарушение на принципа за съразмерност.
Съобразно изричния текст на чл.22 от ЗАНН, принудителните административни
мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението,
както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Принудителните
административни мерки нямат и не могат да имат характер на санкция и на тях не
могат да бъдат възлагани функциите предупреждаване и превъзпитание на
нарушителя и възпитание и предупреждение върху останалите правни субекти.
Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в
съответствие със спецификите на мерките във всяка конкретна хипотеза на
нарушение по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Налагането на принудителната административна
мярка в конкретния случай не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са
закрепени в закона. Запечатването не би довело до предотвратяване или
преустановяване на нарушението, за което е издадена обжалваната заповед, тъй
като то е довършено към момента на установяването му. Доколкото липсва
презумпция, че във всеки един случай продължаването на търговската дейност в
обекта ще бъде в нарушение на изискванията за отчитане на продажбите,
запечатването не може да бъде оправдано от предотвратяване на други нарушения
от същия вид. Не би могло да доведе и до предотвратяване или отстраняване на
вредните последици от конкретното или други нарушения от същия вид, тъй като
установяването на неотчетените приходи и съответните им данъчни задължения може
да стане единствено с ревизионен акт в рамките на ревизионно производство
съгласно изричната разпоредба на чл.110, ал.2 от ДОПК и не може дори
практически да стане посредством запечатването на обекта. По тези съображения,
в конкретната хипотеза целта на запечатването е допълнителна санкция, извън
предвидените за нарушение на Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите,
което противоречи на законоустановената цел на принудителната административна
мярка и съставлява превратно упражняване на власт.
По отношение на определената от административния орган продължителност на
наложената мярка, съдът намира, че органът действа при оперативна
самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено
съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на
оперативната самостоятелност. Определеният 14-дневен срок на ПАМ е в рамките на
законоустановения максимален срок от 30 дни. Мотивите относно преценените
обстоятелства обаче са общи и абстрактни. Посочено е, че срокът на наложена ПАМ
е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване
на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане на дейността от търговеца, но от данните по
делото не се установява търговецът да е извършвал и друг път такова или подобно
нарушение, за да се говори за „лоша практика в обекта“, нито пък в обекта да
липсва „нормална организация за отчитане на дейността“, с оглед на което да е
направена и съответна преценка за времето, необходимо за създаване на нормална
такава, още повече че в обекта има въведено в експлоатация фискално устройство
чрез което да се отчитат извършените продажби и услуги.
Съдът намира още, че при издаване на обжалваната заповед административният
орган е действал в нарушение на принципа на съразмерност, и по-специално
правилото, закрепено в чл.6, ал.5 от АПК, съгласно което административните
органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят
вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. С налагането на принудителната
административна мярка всъщност се спира извършването на търговска дейност и
реализирането на приходи за определения 14-дневен срок, което освен че
ограничава правата на търговеца и работещите при него служители, ще доведе и до
пропуснати приходи за държавния фиск. В случая прилагането на мярка не само не
би постигнало нито една от целите на административната принуда, но и би
засегнало косвено финансовите интереси на държавата и най-вече ограничава
правата на жалбоподателя в степен, надхвърляща необходимото за постигане на
целта на закона.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че наложената принудителна
административна мярка следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
На основание чл.81
от ГПК във вр. с чл.144 от АПК съдът дължи произнасяне по претенциите на
страните за присъждане на разноски.
С оглед изхода
на спора, в съответствие с нормата на чл.143, ал.1 от АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски,
които са в размер на 350,00 лв., от които 300,00 лв. – внесен адвокатски
хонорар /съгласно договора за правна защита и съдействие на л.54/ и 50,00 лв. –
платена държавна такса /съгласно вносна бележка на л.53/.
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка №***/02.01.2019 г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – С. в главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. С., с която на „***“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. П.***, представлявано от управителя А.М.К.,
е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –
боулинг зала, находящ се в гр. П.***, стопанисван и експлоатиран от „***“ ЕООД
и забрана за достъп до него“ за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
ОСЪЖДА ЦУ
на НАП – гр. С. да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П.***,
представлявано от управителя А.М.К., направените по делото разноски в размер
на 350,00 лв., от които 300,00 лв. – внесен адвокатски
хонорар, и 50,00 лв. – платена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/