Р Е
Ш Е Н
И Е
№………….. 03.01.2020 г. гр. Плевен
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Плевенският окръжен съд,
четвърти въззивен наказателен състав, на
четвърти декември, през две хиляди и деветнадесета година, в открито
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: И.
РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА
Секретар: Д. Г.
като разгледа докладваното от съдията И. Радковски вчнд № 829 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от И.Й.Г.
***, подадена срещу разпореждане на съдията-докладчик № 2316 от 11.09.2019 год., постановено по
нчхд № 1672/2019 г. по описа на Районен съд-град Плевен.
С обжалваното
разпореждане съдията-докладчик е прекратил, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1,
вр. с чл. 25, ал.5, т.2, вр. с чл. 81 от НПК, наказателното производство по
делото, поради това, че подадената тъжба не отговаря на условията, посочени в
чл. 81 от НПК. /Неправилно в диспозитива на обжалваното разпореждане е посочена
като основание за прекратяване на производството по делото предходната редакция
на чл. 25 от НПК, а именно – чл. 25, ал.4, т.2 от НПК, която в действащия
понастоящем текст е записана в чл. 25, ал.5, т.2 от НПК./
Във въззивната жалба се
съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното
разпореждане и се прави искане за неговата отмяна.
Плевенският окръжен съд,
като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становището на въззивния
жалбоподател и като провери изцяло правилността на постановеното разпореждане,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока
по чл. 319, ал. 1 НПК и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Според изложеното в
подадената от И. Г. тъжба, на
28.03.2018г. той сключил брак с Т.Д. Т., която приела фамилията Г., след което
тя от месец април, през 2018 година, започнала да живее при родителите на
тъжителя, в жилището им, находящо се в гр. П., ЖК „****“, бл. **, вх. „***“,
ет.**, ап.***. Този адрес Т.Г. от
29.09.2018г. не обитава и е с неизвестен адрес.
В тъжбата е
посочено, че преди Т. Т. /Г./***,
тъжителят, на свиждане в затвора и предал да остави вкъщи адвокатска чанта,
слънчеви очила, сак, диоптрични очила и лекарски дрехи, а преди да си тръгне от
домът им, Т. /Г./ е изнесла 11 чифта негови дънки и панталони, при което на
зададен и въпрос от майката на Г. защо ги изнася, тя излъгала, че той и е
казал.
В последствие, след
подаден сигнал за кражба от И.Г. до
Районна прокуратура – гр. Плевен, Т.Г. му върнала част от тези вещи, подробно
изброени и индивидуализирани от последния и това обстоятелство, според тъжителя,
следва да бъде отчетено, като подкрепящо неговите твърдения.
Въз основа на изложеното, в тъжбата е
направено искане да бъде образувано дело срещу Т.Г., с посочен единен
граждански номер, за извършена от нея кражба на посочените вещи, при
разглеждането на което да бъде разпитана като свидетел майката на тъжителя – М.И. Й.
В разпореждане на
съдията –докладчик по НЧХД 1672/2019г. на Плевенски районен съд, от
16.08.2019г., по повод на подадената от И.Г. тъжба срещу Т.Г. е било
констатирано, че в тъжбата не се съдържат данни, които да идентифицират лицето,
срещу което тя е подадена, а именно – не са посочени нито ЕГН, нито адрес за
призоваване на това лице по делото.
Освен това в разпореждането е посочено,
че в тъжбата не се съдържат никакви обстоятелства, индивидуализиращи по ясен и
категоричен начин престъпленията, за които на лицето, срещу което е подадена
следва да бъде търсена наказателна отговорност, липсват конкретни данни за
датата на извършване на деянията, както и за мястото и начина на извършването
им, не е посочена датата на узнаване за извършените престъпления от страна на
частния тъжител, за да се направи правилна
преценка, има ли законово основание за образуване на конкретното съдебно
производство и спазен ли е преклузивният шестмесечен срок по чл. 81, ал.3 от НПК.
Констатирано е също така, че към тъжбата не е приложен документ,
удостоверяващ, че е внесена дължимата по тези дела държавна такса, като съдът е
заявил, че не приема молбата на частния тъжител за освобождаване от държавна
такса, считайки я за неоснователна, поради липса на доказателства, установяващи
наличието на изложените в нея обстоятелства.
Въз основа на
изложеното в разпореждането е направен извод, че тъжбата не отговаря на
изискванията в чл. 81, ал.1 от НПК и е бил даден 7-дневен срок на тъжителя, за
отстраняване на посочените пропуски.
В последствие, с
разпореждане от 11.09.2019г., съдията – докладчик по НЧХД №1672/2019г. на
Плевенски районен съд е прекратил наказателното производство, приемайки, че
частната тъжба не отговаря на условията, посочени в член 81 НПК, тъй като в нея
не е описана подробно фактическата обстановка на извършеното от подсъдимата
престъпно деяние, в законния седмодневен срок частният тъжител не е изпълнил
указанията, дадени от първоинстанционния съд в разпореждане от 16.08.2019г. и
не е окомплектовал тъжбата с документ за внесена такса, както и че липсват
трите имена, единния граждански номер на извършителя и адрес за неговото
призоваване.
Според настоящия съдебен
състав обжалваното разпореждане на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно в частта му, в която е посочено, че тъжбата не отговаря на
условията, посочени в чл. 81 от НПК, по следните съображения:
Видно от изложеното по-
горе съдържание на подадената тъжба от И.Г., по повод на която е било
образувано първоинстанцонното съдебно производство, тъжителят не е посочил деня, когато той е узнал за извършеното престъпление, според неговите
твърдения, от Т.Г., каквото е изискването на чл. 81, ал.3 от НПК, за да се направи правилна преценка, има ли законово основание за
образуване на конкретното съдебно производство и спазен ли е преклузивният
шестмесечен срок, предвиден в този текст от НПК. Също така липсва яснота за времето на извършване от Г. на твърдяното от тъжителя деяние. Тези
пропуски не са били отстранени и след дадените указания от съдията – докладчик
в тази насока и определения от него седемдневен срок за това.
Съдебната практика е категорична и
непротиворечива, като приема, че за да отговаря на условията за образуване на
наказателно производство от частен характер, тъжбата трябва задължително да съдържа
данни и подпис на подателя; данни,
достатъчни за индивидуализиране на лицето, срещу което тя се подава; искане за
образуване на наказателно производство; описание на обстоятелствата на
престъплението; данни относно момента, в който пострадалият е узнал за същото;
посочване на данни/доказателства, подкрепящи твърдението за извършеното
престъпление, ако това е възможно.
В настоящия
случай подадената тъжба от И.Г. очевидно
не съдържа пълно описание на обстоятелствата на престъплението, тъй като липсва
посочване на времето на извършване на твърдяното престъпление от Т.Г., както и
липсват данни относно момента, в който тъжителят е
узнал за това престъпление.
По тези съображения
въззивната инстанция счете, че обжалваното разпореждане за прекратяване на
наказателното производство, в описаната му част е правилно, обосновано и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
От друга страна,
неправилно са посочени от първоинстанционният съд като основания за прекратяване
на производството по НЧХД №1672/2019г. на ПлРС
липсата на документ, удостоверяващ внасянето на държавна такса за
образуване на съдебното производство, както и липсата на данни за лицето, срещу
което тъжбата е подадена, с оглед необходимостта то да бъде призовано при
разглеждане на делото.
Според въззивната
инстанция неправилно е разбирането, че невнасянето на държавна такса
прави тъжбата нередовна.
Никъде в разпоредбата на чл. 81 НПК, уреждаща изискванията
за редовността на започването на едно производство по реда на частното
обвинение – посредством подаването на частна тъжба, не се поставя срок за
внасянето на дължимата държавна такса, като условие за нейната редовност. За
разлика от поставения срок за подаване на самата тъжба, в НПК няма срок за
внасяне на таксата към нея, а още по-малко за внасяне на таксата в рамките на
преклузивния шестмесечен срок. Фактът на невнасянето на дължимата държавна
такса за завеждане на дело от частен характер не може да ограничава правата на
частния тъжител с незабавно прекратяване на делото, а съдът следва да му даде
възможност да я внесе или да представи доказателства за това. Неизпълнението на
това задължение не води до автоматично прекратяване на наказателното
производство, след като тъжбата е внесена в съда в срока по чл. 81, ал. 3 НПК и
е съобразена с изискванията на чл. 81, ал. 1 и ал. 2 НПК.
В разглеждания
случай тъжителят И.Й.Г., е лишен от
свобода, изложил е съображения, във връзка със здравословното си състояние, въз
основа на които е направил искане да бъде освободен от внасяне на държавна
такса и би следвало съдът да му укаже, че за установяване на твърдените от него
обстоятелства е необходимо да представи съответните писмени доказателства, при
наличие на които да се направи обоснована преценка относно това, дали той би
могъл да внесе държавна такса по сметката на Плевенския районен съд или да бъде
освободен от внасянето и.
Липсата на данни за
лицето, срещу което тъжбата е подадена също неправилно е посочена от
първоинстанционният съд като основание
за прекратяване на наказателното производство по делото, което основание се е
изразило в несъответствие на тъжбата с изискванията на чл. 81 от НПК.
В тъжбата, по повод на
която е било образувано НЧХД № 1672/2019г., по описа на Плевенски районен съд,
частният тъжител е посочил установъчни данни за себе си, както и за своята
съпруга – Т.Д.Г., с фамилия от преди брака – Т., с ЕГН ************ и последен
известен адрес – гр. П., ЖК „***“, бл. ***, вх. „***“, ет.**, ап.**, където
същата е пребивавала до 29.09.2018г., когато тя е напуснала жилището на
тъжителя, находящо се на посочения адрес. При наличието на така посочените в
тъжбата данни и съобразявайки обстоятелството, че към момента тъжителят
изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр. Плевен, което
значително затруднява възможността му да намери данни в тази насока, основният
съд е следвало служебно да предприеме действия към установяване на настоящия
адрес на Г., /Т./, по силата на служебното начало, а не да приеме с
разпореждането си от 16.08.2019г., „че в подадената тъжба не се съдържат данни,
които да идентифицират лицето, срещу което се подава и ще има качеството на
подсъдим по делото, а именно: не са посочени нито ЕГН, нито адрес за редовното
призоваване и явяване по делото.“ Първата от тези констатации на районния съд
не отговаря на истината, тъй като в тъжбата е посочен единният граждански номер
на лицето, срещу което е подадена тъжбата - Т.Д.Г., а относно адреса за
призоваване, както бе посочено, съдът е следвало да предприеме действия за
неговото установяване, като служебно изиска справка за постоянен и настоящ адрес
на това лице.
На следващо място
неправилно в разпореждането за прекратяване на наказателното производство е
посочено, че „неяснотата в частната тъжба, която съдът е поискал да бъде
отстранена се касае за данни за престъпление от общ характер, което не се
преследва по частен път, а представлява престъпление от основните състави на
НК.“
От изложеното в
тъжбата може да се направи извод, че се твърди за извършена кражба на лични
вещи, собственост на тъжителя, извършена от неговата съпруга, което
престъпление, по силата на чл. 218в, т.2 от НК се възбужда по тъжба на
пострадалия.
Въз основа на изложените по- горе съображения, относно
несъответствието на подадената тъжба с условията, на които тя трябва да
отговаря, съобразно чл. 81 от НПК, касаещи пълно описание на обстоятелствата на
престъплението, тъй като липсва посочване на времето на извършване на
твърдяното от тъжителя престъпление от Т.Г., както и липсват данни относно момента, в който тъжителят е
узнал за това престъпление, въззивната инстанция счете, че разпореждането на
Районен съд – гр. Плевен № 2316 от
11.09.2019 год., постановено по НЧХД № 1672/2019 г., в описаната му по – горе
част, с което е било прекратено производството по посоченото дело, на основание
чл. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 25, ал.5, т.2, вр. с чл. 81 от НПК, следва
да бъде потвърдено, като правилно, обосновано и законосъобразно.
По изложените
съображения и на основание чл. 334, т. 6 НПК, Плевенският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
на съдията-докладчик № 2316 от 11.09.2019 година, постановено по НЧХД № 1672/2019
г., по описа на Районен съд-град Плевен.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.