Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…
гр. София, 03.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в
публичното заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при секретаря Р.Аврамова, като разгледа т.д. № 932/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 343, ал. 1, вр. чл. 386 КЗ за заплащане на сумата от 31449,18 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за причинени от ищеца като превозвач на трети лица вреди и
осъдителен иск по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане в размер на
1873,21 лева.
Ищецът твърди, че е сключил
със застрахователя застрахователен договор по застраховка „отговорност на
превозвача на товари по шосе“, в срока на който договор противозаконно му е
отнето ППС, заедно с товар, който от своя страна е бил предмет на осъществяван
международен превоз на стоки. Сочи, че към него от страна на товародателя е
предявена писмена рекламация. Счита, че ответникът няма причина да откаже
плащане по договора, както и че се касае до покрит застрахователен риск. Намира
и че хипотезата на т. 10 от ОУ е неприложима, както и че не се касае за
изключен застрахователен риск. Намира, че размерът на обезщетението следва да е
еквивалентно на размера на предявената от правоимащото лице рекламация към
превозвача.
Ответникът оспорва предявения
иск. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца, тъй като твърди, че
ищецът не е удовлетворил правоимащото лице и съответно – е приложима нормата на
чл. 435 КЗ. Намира и че обезщетение не е дължимо тъй като са приложими нормите
на т. 4 /хипотеза на „груба небрежност“/ и т. 10 от раздел 3 на ОУ. Оспорва
размера на иска и акцесорната претенция.
Ищецът носи тежест да докаже
наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка
за отговорност на превозвача на товар, действащ към датата на настъпване на
събитието; извършване на международен превоз на застрахованото имущество;
настъпване на застрахователното събитие при превоза на стоките – покрит
застрахователен риск, от което е последвала отговорността на превозвача за
вреди; размер на дължимото застрахователно обезщетение/сума - действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, които са следствие от
професионалните действия/бездействия на ищеца като превозвач; начална дата на
забавата и размер на обезщетението за забава.
Ответникът носи тежест да
докаже правопогасяващите и правоизключващите си възражения, твърдените
обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и доказателствата по делото, достигна до следните фактически и правни
изводи:
На
първо място следва да се посочи, че
в случая е приложим КЗ, в сила от 01.01.2016 година, доколкотозастрахователната
полица е сключена след този момент и застрахователното събитие събитие е от
18.03.2017 година.
Като безспорни между страните,
съдът приема за доказани следните обстоятелства.
Наличието на облигационни
отношения по силата на сключен договор за застраховка по застрахователна полица
№ 510216031000062 от 18.07.2016 година, по който договор, към датата на
твърдяното събитие, ищецът е заплатил дължимите застрахователни премии. С писмо
на л. 27 от делото, застрахователят е своевременно уведомен за настъпилото
застрахователно събитие, като от неоспорената електронна кореспонденция между
страните /л. 30 и сл./ е видно, че застрахованото лице е представило и всички
необходими документи по процесната щета /писмо на л. 35/.
Видно от цитираната полица,
процесната автокомпозиция е сред превозните средства за превоз на товари по
шосе, с които е застрахована отговорността на ищеца, като превозвач. Изрично в
полицата е посочено и че застрахователното покритие е съгласно Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз /CMR/, за времето от издаване на товарителницата CMR и до разтоварването на краен пункт - за случаите на пресичане на
държавната граница и съответно – Закон за автомобилните превози – когато няма
пресичане на държавната граница. Видно от представената по делото
товарителница, съдът приема, че в случая се касае именно до превоз на стоки, по
отношение на който приложение намира Законът за автомобилните превози /но
независимо от посоченото, чл. 17 от Конвенцията и чл. 66 и сл. от ЗАП
установяват общи граници на отговорността на превозвача на товари/. Или, по
силата на договора /Общите условия по
който са на л. 109 от делото/, застрахователят е приел срещу заплащане на
застрахователна премия да носи отговорността от възникване в правната сфера на
застрахования превозвач на отговорност във връзка с извършваните от превозвача
превози на товари по шосе с посочените в полицата превозни средства– товарни автомобили
и ремаркета.
Договорът,
съответно, може да се определи като договор за застраховка гражданска
отговорност – „Отговорност на превозвача” /която съгласно Конвенция за договора за международен автомобилен превоз
на стоки (CMR)
и ЗАП, носи превозвачът за пълна или частична загуба на
товара по време на превоза/, който е
специална разновидност на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“,
посочена в Раздел ІІ, клас „А“, т.10.2 - Класификация на рисковете според класа застраховка, от Приложение № 1
на Кодекса на застраховането. В чл. 435 КЗ, за застраховките „гражданска отговорност“ е предвидено,
че ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има
право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по
застрахователния договор.
Следователно
останалите предпоставки за уважаване на иска по чл. 435 КЗ, вр. чл. 17 от
Конвенцията са и вр. чл. 66 и сл. от ЗАП /освен наличието на валиден
застрахователен договор/ са: настъпването на твърдяното застрахователно събитие
в срока на покритие на застраховката „Отговорност на превозвача”, в причинна
връзка с което да са причинени вреди на товародателя /като ищецът следва да
установи и тяхната действителна стойност/; застрахователното събитие да
представлява покрит застрахователен риск и застрахованият да е удовлетворил
увреденото лице.
Спор
по делото, на първо място, има относно това дали твърдяното събитие
представлява покрит застрахователен риск. Безспорно се установява от
представените по делото писмени доказателства и показанията на свидетеля Н. /показанията
му съдът възприема като логични, непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства
по делото/, че в срока на действие на процесния застрахователен договор – във
времето от 18.30 часа на 17.03.2017 година до 13.00 часа на 19.03.2017 година е
извършено противозаконно отнемане и кражба на товарен автомобил и ремарке,
заедно с натоварена стока, с които ищецът е осъществявал превоз на стоки по
нареждане на товародателя – третото лице помагач в процеса. Не се спори и
относно това, че същите са откраднати от паркинг в Западна промишлена зона –
Варна, където превозната композиция е домувала в процесния период от време.
Установява
се и от приетите по делото товарителница, наряд за работа и заявка за превоз,
че автокомпозицията е била натоварена със строителен материал – шперплат 40
футов контейнер с номер CLHU8983474, с
общо тегло на стоката от 28 тона, като ищецът е следвало да извърши превоз от
Пристанище Варна Запад до Логистичен Парк Варна по заявка за превоз от
17.03.2017 година на третото лице помагач. По тези обстоятелства страните не
спорят.
Съгласно
§ 1, т. 3 от ДР на КЗ, „застрахователен риск" е обективно съществуващата
вероятност от увреждане на имуществено или неимуществено благо, осъществяването
на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице.
Липсата на стоката е покрит риск, съобразно уговореното между страните и
релевантните съотносими разпоредби от ЗАП. Кражбата на/от МПС, паркирано на
неохраняем паркинг или оставено без охрана, докато е било под отговорност на
застрахования в Раздел 3 на ОУ, т. 10 е предвидено като изключен риск, но всъщност
не отговаря на характеристиките на понятието риск, въведено в КЗ /тъй като не
се касае за несигурно събитие, независещо от волята на застрахования/, а по
същество представлява уговорено от страните в условията на договорната свобода,
задължение за застрахования и санкция от неизпълнението му /изключване
отговорността на застрахователя/. Тоест, посочените разпоредби следва също да
се отнесат към евентуална приложимост на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ /застрахователят
може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед
интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния
договор и е довело до възникване на застрахователното събитие/, респективно чл.
395, ал. 4, предложение трето КЗ /при
настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане
на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по
ал. 1
- застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване
на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя
и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за
причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки - и само, ако изрично е предвидил това в договора. В случай че настъпването на
застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1,
но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора,
застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на
тежестта на неизпълнението/ и не представляват изключен риск.
При
това положение следва да се отговори на следващия спорен въпрос, а именно -
дали са били налице предпоставките за постановяване на отказ за изплащане на
обезщетение.
В
тази връзка следва да се посочи, че възражението на ищеца за неспазване на
задължението по чл. 348, ал. 1 КЗ е неоснователно, тъй като от представената от
него застрахователна полица е видно, че той се е съгласил договорът да е
сключен при Общи условия за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по
шосе” и със сключването й, писмено ги е приел. Щом ищецът се е съгласил /който
факт не се оспорва, предвид заведената щета и предявения иск/ за сключване на договора за застраховка при условията на полицата,
която сам представя като писмено доказателство по делото за установяване
възникналите между страните облигационни отношения и на общите условия, съдът приема за доказано спазване на
изискването на чл. 348 КЗ. Следователно, ОУ обвързват валидно страните, като допълват съдържанието на учреденото с
полицата застрахователно правоотношение. В подкрепа на
този извод е и процесуалното и извънпроцесуално поведение на ищеца, който преди
становището си от 01.04.2019 година не е навеждал такова възражение. Или, съдът
приема, че представените по делото ОУ са задължителни за страните и са част от
индивидуалния договор между тях.
Ответникът,
от своя страна, чиято е тежестта на доказване, установи в процеса своите
правоизключващи възражения. В тази насока и предвид доводите на ищеца следва да
се отбележи, че представените доказателства /Постановление за спиране на
наказателно производство и Удостоверения на МВР/ не установяват отнемане на
возилата от охраняем паркинг. Първо,
защото събраните в други производства доказателства /свидетелски показания,
експертизи и др./ нямат стойност в настоящия процес и второ, защото същите
нямат обвързваща съда доказателствена сила по отношение на тези факти. Ищецът
не поддържа и искането за свидетел обстоятелствата, при които е изчезнала автокомпозицията
и товарът. От друга страна, от показанията на свидетеля Н., който има преки и
непосредствени наблюдения от период максимално близък до времето на извършване
на противозаконното отнемане на МПС и кражбата на товара /по – конкретно 2-3
дни след кражбата/ и чиито показания са дадени под страх от наказателна
отговорност, се установява, че при извършен оглед на мястото, където е домувал
товарният автомобил и ремаркето, в базата се е осъществявал достъп през вход с
бариера. Бариерата, обаче, е била постоянно вдигната и достъпът е бил свободен.
Свидетелят е установил също така, че пазач няма, нито пък обособен охраняем
паркинг на територията на бившия Пивоварен завод. Същевременно е констатирал и
голямо движение на автомобили. Единствените видеокамери, които е установил
свидетелят са обслужвали конкретните обекти за товаро-разтоварващи дейности.
Макар и показанията на свидетеля да са за възприети обстоятелства след датата
на събитието, доколкото извършеният от него оглед е бил осъществен почти
непосредствено след него, както и е извършен в произволно избран времеви момент
през деня, а и свидетелят е останал на обекта за повече от час, съдът приема,
че посоченият начин за достъп и охрана на обекта, в който е домувала
автокомпозицията, е именно този, описан от свидетеля. Или, следва да се приеме,
че плацът, където е преседявало превозното средство, с ремаркето с товара е
било фактически неохраняемо /без физическа охрана или технически средства за
охрана– камери, СОТ, бариера, заключване и т.н./.
Предвид
установеното по- горе, се налага и изводът, че застрахованият е нарушил
установеното в общите условия задължение по Раздел 3, т. 10, като е оставил
натовареното превозно средство на неохраняем паркинг и без друга охрана /осъществявана
от шофьор, друг служител и т.н./. Щом е налице нарушение на установено от
договора задължение, следва да се отговори на въпроса налице ли са
предпоставките на чл. 395 и чл. 408 КЗ за пълен отказ от изплащане на
обезщетение по щетата.
Ищецът,
който извършва по занятие превозваческа дейност и носи отговорност по силата на
установеното в ЗАП/Конвенция ЧМР за липси на товар, е бил длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото
имущество от вреди. Самото оставяне на превозното средство, заедно с товара, на неохраняема зона, без никакви доказани,
предприети мерки за опазване на товара /осигуряване на охрана, периодично
наглеждане и т.н./ за сравнително дълъг период от време /с оглед
предполагаемата стойност на наличните стоки/ обосновава извод за неположена минимално
дължима грижа /още повече при засилената отговорност на търговеца и превозвача/.
От
друга страна, непредприемане на мерки за предпазване на застрахованото имущество
от вреди, винаги представлява неизпълнение на задължение, което е значително с
оглед интереса на застрахователя /мерките за предовратяване на вредите, доколкото
са в пряка причинна връзка с евентуално настъпване на застрахователното събитие
са съществени с оглед интереса на застрахователя/, поради което и същото е
въведено като самостоятелно основание за отказ от изплащане на обезщетение при
настъпило събитие /чл. 395, ал. 1 и ал. 4 КЗ/. На следващо място, доколкото
самият ищец не сочи и доказва други причини и обстоятелства, при които е
изчезнало превозното средство с товара, то следва да се приеме, че
застрахователното събитие е в резултат именно от неизпълнение на това задължение
/паркирането в неохраняема зона, при това зона с натоварен трафик и свободен
достъп на множество лица, без специфичен или ограничен допуск, може да се
приеме за неполагане на минимално
дължимата грижа и непредприемане на каквито и да е охранителни мерки/.
Следователно,
събитието е следствие и в пряка причинна връзка с неизпълнението на това задължение.
Последното, както вече беше споменато, е посочено в договора като основание за
отказ за плащане на обезщетение, за което страните изрично са се съгласили.
В
обобщение на изложеното, установиха се предпоставките по чл. 395, ал. 1, вр. ал. 4, изр. първо КЗ, вр.
чл. 408 , ал. 1, т. 3 КЗ, в която застрахователят не носи отговорност за
заплащане на застрахователно обезщетение по реализиран застрахователен риск и в
конкретния случай, правомерно е отказал плащане по заведената щета.
Искът,
съответно е неоснователен, поради което и размерът на вредите не следва да бъде
обсъждан, въпреки, че настъпването на такива /предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК/ се установи в хода на процеса от приетото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза и писмените доказателства.
Неоснователен
е и искът по чл. 86 ЗЗД, предвид извода за липса на главно вземане.
По разноските:
Предвид
изхода на производството ва разноски има право само ответникът, но същият не е
отправил искане за присъждане, а съдът не присъжда разноски служебно.
Така
мотивиран, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Ф.Т. ООД, ЕИК: ******** срещу ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК ******** искове по чл.
343, ал. 1, вр. чл. 386 КЗ за заплащане на сумата от 31449,18 лева, представляваща дължимо по договор, сключен със застрахователна полица № 510216031000062 от
18.07.2016 година за
причинени от ищеца като превозвач на третото лице помагач /товародател/ вреди –
стойността на товар - строителен материал – шперплат 40 футов контейнер с номер
CLHU8983474, с общо тегло на стоката от 28 тона - в резултат от застрахователно събитие – пълна
загуба на товар, настъпило на 18.03.2017 година и иск по чл. 86 ЗЗД за
обезщетение за забавено плащане в размер на 1873,21 лева, за периода 12.10.2017
година – 15.05.2018 година.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – Ш. ЕООД, ЕИК:********.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: