Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.
№ 1899 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
и субективно съединени: установителен
иск по чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. Чл. 27 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр.
чл. 26 ЗПК и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са обективно съединени
искове от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК ******, гр. София, чрез пълномощника си, ю.к. Е.Р., срещу С.К.Р., ЕГН **********,***, за
установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл.
410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ твърди, че по силата на Договор за
паричен заем № 3182262/21.03.2018 год., сключен с третото лице ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ АД, ответникът е получил кредит в размер на 1000
лв., които е следвало да върне, заедно с договорената лихва на 4 месечни вноски в срок до 22.07.2018 год.
До момента са заплатени
400,00 лв.
Длъжникът не изпълнил и
договорното си задължение да представи обезпечение, поради което са начислени
неустойки.
С Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2017 год., и подписаното на
01.11.2018 год. Приложение № 1,сключени между първоначалния кредитор и третото лице
АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕАД (цесионер) било прехвърлено и
вземането към ответника.
С Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 год. и Приложение № 1
от същата дата, сключен между третото лице АКПЗ ЕАД и ищеца (цесионер) било
прехвърлено и вземането към ответника за което му били изпращани две
уведомителни писма на посочения от него адрес, като и двете били върнати като
непотърсени.
За това по заявление на ищеца била издадена заповед по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 212/2019 на ЛРС, връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК и съдът е указал на ищеца да предяви
иск за установяване на вземането си.
Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът
дължи на ищеца, следните суми, за които има издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 212/2019 год. на ЛРС:
- 762,16 лв. главница,
- 51,35 лв. – договорна лихва за периода от 23.04.2018 год. до 22.07.2018 год. – датата на настъпване на
падежа на последната погасителна вноска,
- 375,77 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
- 45,00 лв. – разходи за извърсъдебно събиране на задължението,
- 40,72 лв. – обезщетение за за забава за
периода 23.07.2018 – 30.01.2019 год.,
Ведно със законната лихва върху главницата от подаване заявлението по чл.
410 ГПК (04.02.2019 год.) до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото исково
производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Оспорва се действието на цесията по отноношение на ответника предвид
уведомяването му при условията на чл. 47 ГПК.
По делото няма други оспорени от ответника фактически твърдения.
В съдебно заседание ищецът не
изпраща процесуален представител. С писмена молба пълномощникът му поддържа
исковете и моли да бъде уважен предявеният главен установителен иск като
основателен и доказан.
Ответникът, редовно и своевременно
призован не се явява. Представлява се от адв. Е.К., МАК, назначен при условията на чл. 47,
ал. 6 ГПК, който поддържа
становището, изразено в писмения отговор.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По ч.гр.д.№ 212/2019 г. по описа на Ломския районен
съд е издадена на Заповед № 153 от 05.02.2019 год. за изпълнение на
парично задължение на
осн. чл.410 ГПК, в полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника С.К. Василев за сумата от 1275,00 лв., представляваща: 762,16
лв. – главница
по Договор за паричен заем
№ 3182262/21.03.2018 год., сключен с третото лице
ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД,
ЕИК *********, както и 51,35 лв. – договорна лихва за периода 23.04.2018 – 22.07.2018 год., 40,72 лв. – мораторна лихва за
периода 23.07.2018 – 30.01.2019 год., 375,77 лв. неустойка за
неизпълнение на задължение и 45,00 лв.
разходи за извънсъдебно събиране, ведно със законната лихва върху
главницата от 04.02.2019 год. /датата на подаване на
заявлението/, до изплащане на вземането и разноски в размер на 225,00 лв., направени по
заповедното производство.
За издадената заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК длъжникът е уведомен при условията на чл. 47 ГПК и съдът, с
Разпореждане от 12.08.2019 год. е указал на заявителя
правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе
следващата се държавна такса.
Съобщението е получено от заявителя, ищец
в настоящото производство на 04.09.2019 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415
ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок /видно от куриерската разписка./.
В с.з. страните са се съгласили с
изготвеният от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и
същият е обявен за окончателен.
От доказателствата по делото се установява,
че между ответника и третото лице ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК *********, гр.
София, в гр. София, е бил сключен
Договор за паричен заем № 3182262/21.03.2018 год., по силата
на който третото лице е предоставило потребителски кредит в размер на 1000 лв., които ответникът се е задъжил
да върне заедно с уговорените лихви на 4 месечни вноски от по 271,17 лв., с падежи: 23.04.2018 год.,
23.05.2018 год., 22.06.2018 год. и 22.07.2018 год.
Посочено е в чл. 2, т. 7, че общо дължимата сума е 1084,68 лв., без да е уточнено дали сумата
включва главница и такси или главница и лихви. Уговорен е 46,71 % ГПР и 40,00%
годишна лихва (или 0,11% на ден при отказ от договора).
В чл. 4, ал. 1 от Договора е уговорено
задължение за заемателя в 3-дневен срок
от сключването на договора да представи на заемодателя едно от следните
обезпечения: 1./ Две физически лица – Поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: - да представи служебна бележка от работодател за размер
на трудово възнаграждение; - нетния размер на осигурителния доход да е в размер
над 1000 лв., - да работи по безсрочен трудов договор, - да не е заемател или
поръчител по друг договор за заем, сключен с Изи Асет Мениджмънт АД; - да няма
неплатени осигуровки през последните две години, - да няма задължения към други
банкови и финансови институции, или ако има такива кредитната му история в ЦКР
към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от 401 „Редовен“.
Поръчителят подписва договор за поръчителство. 2./ Банкова гаранция с
бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност – 30
дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора.
Съответно в чл. 4, ал. 2 от Договора е
предвидено, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение,
заемателят дължи неустойка в размер
на 504,60 лв., платима разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка вноска се добавят
още 126,15 лв.
В исковата молба се
твърди, че ответникът
е извършил
плащания в размер на 400 лв., след което е преустановил погасяването на кредита.
С Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 год. и подписано на
01.11.2018 год. Приложение № 1, първоначалният кредитор, ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК *********е
прехвърлил свои вземания към ответника на третото лице АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********.
С Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019 год. и подписано на същата
дата Приложение № 1 към него, първоначалният цесионер АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********е прехвърлил задълженията на ответника по Договор за паричен заем №
3182262/21.03.2018 год. на настоящия
ищец.
По делото са приложени и потвърждения от цедентите, пълномощни, с които съответният цесионер е упълномощен да
извърши уведомяването на длъжниците от името на първоначалния кредитор и
уведомления до
длъжника за извършените
прехвърляния, са връщани в цялост
с отбелязване, че лицето се е преместило.
Уведомленията
са приложени и към заявлението по чл. 410 ГПК и към исковата молба, поради което съдът приема, че
това е сторено с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
По
принцип с иска по чл. 422 ГПК се цели установяване на съществуването на
вземане, реализирано по реда на заповедното производство в случай на подадено
възражение от страна на длъжника или при уведомяването му по реда на чл. 47 ГПК
/настоящият казус попада във втората хипотеза/. В това производство по същество
се установява и дали вземането съществува и дали е изискуемо.
В
тежест на ищеца е доказване на факта на
съществуване на валидно облигационно отношение между него и ответника,
произтичащо от договор за заем, изпълнение на поетите от него задължения по
договора, основното от които е за предаване на заемната сума, факта на
осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е
възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем, надлежното
уведомяване на длъжника за последното и размера на претендираното вземане, а
в тежест на ответника е и да установи
факта на изпълнение на претендираните задължения, респ. основанието, поради
което счита, че не дължи претендираната сума.
Към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК уговореният
между страните срок по Договор
за паричен заем № 3182262/21.03.2018 год.
е бил изтекъл – на 22.07.2018
год., поради което и съдът приема, че вземането е изискуемо.
По
делото е не спорно, че
сумата по кредита е усвоена от ответника – т.е, кредиторът – първоначален цедент
е изпълнил. Доказано е също, че срокът за погасяване на задължението е изтекъл,
поради което и то е изискуемо.
Неоснователо е и възражението за липса на валидно
уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането.
Към приложенията на исковата молба е представено
уведомително писмо от пълномощника/ищец за прехвърляне на вземането /л. 30/ по
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цедента до длъжника. Уведомлението, приложено към
исковата молба на цесионера е достигнало до длъжника с нея и съставлява
надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.
състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ
т. о. /.
Същото се прилага независимо, че по делото ответникът не участва
в личното си качество, а чрез назначен особен представител. Извод, че не
настъпват последниците на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не може да се направи единствено
от обстоятелството, че не ответникът лично в качеството му на длъжник, а
особеният му представител е получил исковата молба и приложенията към нея,
включително уведомлението за цесията. Това е така, доколкото процесуалният
закон в чл. 47, ал. 6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм,
компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на
особения представител. Респективно същият е надлежен адресат на всички
твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена
цесия.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат, свързаните с факта на връчване правни последици.
В този смисъл е решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което независимо, че е постановено във връзка с
обявяването на предсрочна изискуемост, чрез получаване на уведомление от
назначения на ответника особен представител, съдът счита, че е приложимо и при
връчване на уведомление за прехвърляне на вземане.
С оглед изложените съображения съдът намира, че в хода на
процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за
извършената цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на
правоотношението - вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето
защо ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз
основа на процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на
него, а не на стария кредитор.
Ответникът не релевира други възражения.
За това съдът приема за
доказано, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на първоначалния
кредитор, а след прехвърлянето на вземането – и на ищеца, в качеството му на
цесионер, следните суми, основани на Договор за паричен заем №
3182262/21.03.2018 год., сключен с третото лице ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК *********за
сумата от 1275,00 лв.,
представляваща:
762,16
лв. – главница по
Договор за паричен заем № 3182262/21.03.2018 год., сключен с третото лице ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК *********,
51,35
лв. – договорна лихва за
периода 23.04.2018 – 22.07.2018 год.,
40,72
лв. – мораторна лихва за
периода 23.07.2018 – 30.01.2019 год.,
375,77
лв. неустойка за неизпълнение на задължение и
45,00
лв. разходи за извънсъдебно събиране
За тези суми е издадена Заповед
№ 153 от 05.02.2019 год. за изпълнение на парично задължение на осн. чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 212/2019 г. по
описа на Ломския районен съд.
По изложените по-горе съображения,
искът за главница следва да се уважи в предявеният размер като основателен и
доказан.
Съдът намира, че претенциите за лихви – договорни и за забава също са основателни и доказани. Тези претенции са
за акцесорно задължение, спрямо главното задължение и съобразно уважаването на
главния иск, следва да бъдат
уважени и претенциите за лихви.
След изтичане на падежа, ответникът –
длъжник, съгласно чл. 84, ал. І от ЗЗД е изпаднал в забава за сумите на
месечните задължения и същия дължи обезщетение, съобразно чл.86 от ЗЗД. Лихвата за забава също е уговорена по
размер между страните в Договора. В този смисъл искът следва да се уважи в предявения размер.
Относно
неустойката:
Фактическите
предпоставки за уважаване на иск с правна квалификация чл. 92 ЗЗД са следните:
1. валидно поето задължение от
страна на ответника. 2. неизпълнение
на това задължение или наличие на неточно или забавено изпълнение; 3. наличие
на уговорка между страните, че за
съответното неизпълнение или неточно или забавено изпълнение ще се дължи
неустойка в определен размер; 4. отсъствие
на някоя от причините, водещи до отпадане на договорната отговорност на
ответника на длъжника - случайно събитие, непреодолима сила и др.
В
чл. 4, ал. 2 от договора за заем между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника е
предвидено, че при неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1 от договора на
заемателя се начислява неустойка за неизпълнение в размер на 504,60 лв.
Чл.
4, ал. 1 от договора за заем предвижда, че заемателят следвало в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а
именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД;
да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР
към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като
поръчителите подпипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.
Настоящият съдебен състав намира, че искът с правно
основание чл. 92 ЗЗД е неоснователен
и като такъв следва да се отхвърли по следните съображения:
Съгласно
задължителните указания на ТР № 1/2009 г. ОСТК съдът следи служебно за
нищожността на клаузи за неустойка.
В
този смисъл е и трайната практика на ВКС, - така решение № 93 от 19.03.2012 г. по гр. д. № 1057/2011 г., II г.
о., ВКС, решение №
110/11.04.2014 г., гр.дело № 1237 по описа за 2013 г., ВКС, ІV г.о., решение №
384 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ВКС, решение № 23 от
07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т.о.,
ВКС, решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на II т.о., ВКС.
От
систематичното тълкуване на клаузите на чл. 4
от Договора между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника, предвидената по
делото неустойка в размер на 504,60 лв. излиза извън типичните си
обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната
разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗЗП, уреждащ максимален размер на годишния процент
на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗЗП е нищожна и плащане по нея
не се дължи.
По
изложените съображения искът с правно основание чл. 92 ЗЗД следва да се
отхвърли като неоснователен.
Десежно претенцията за заплащане на такса разходи в размер на 45 лв:
Страните в клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора са
уговорили, в случай че заемателят забави заплащането на погасителна вноска, заемодателят
има право да го уведоми за некоректното му поведение (изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения
и др.) Такса разходи не е предвидена. Конкретно извършени разходи не се
твърдят, нито доказват.
В
чл. 16, ал. 2 е инкорпорирана декларация на заемателя, че е запознат и съгласен
с Парифа за таксите на заемодателя, актуална към датата на сключване на
договора и намираща се на видно място в офиса, а също и на интернет страницата
му.
Според чл. 10а ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Разходите за телефонни разговори, напомнителни
писма и другите действия по чл. 9, ал. 1 от договора, представляват разходи за
управление на кредита. Те са свързани с неговото събиране, а всяко действие по
събирането му е действие по управление на кредита.
По делото не се установи
дължимост на претендираните от ищеца 45 лв. такса разходи, не са представени
доказателства по делото за направени такива разходи, както и дори не е посочено
в какво са се състояли разходите, които се твърди, че се дължат.
В договора не е посочена
конкретна дължимост на такива разходи, липсва представена тарифа, към която
договорът препраща, но дори и да имаше такава уговорка, каквато е посочена в
исковата молба, то тя би представлявала
автоматична дължимост на фиксирана сума, и то само при едно условие – просрочие
на вноска по кредита. За тази цел, както законът, така и договорът са
предвидили начисляване на лихва, и предвиждането на такава такса при забава
представлява допълнително утежняване на задълженията на длъжника, без
необходимост от каквото и да било доказване дали кредитора действително е
направил разходи за извънсъдебното събиране на просрочените суми и в какво се
състоят те. Поради изложеното, съдът намира, че такава клауза, освен
недоказанва, би била и нищожна, поради противоречие с добрите нрави - чл.26,
ал.1 от ЗЗД – и претендираната такса се явява недължима.
Претенцията за
установяване дължимост на такса разходи в размер на 45 лв. следва да се
отхвърли като неоснователна и недоказана.
При този изход
на спора и на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът дължаи на ишеца и разноски
съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
Направените от ищеца разноски
за тази инстанция, видно от представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата
по делото са в общ размер на 969,25 лв.
60 % от предявените искове са
уважени, съответно – 40 % - отхвърлени.
Ответникът ще следва да
заплати на ищеца 581,55 лв. – разноски съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал.1, т.1 от ЗЗД вр. чл. 146, ал.1 от ЗЗП и чл.
21, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК, чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Договор за паричен заем №
3182262/21.03.2018 год., със страни - ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК *********, гр. София и С.К.Р., ЕГН **********,***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК ******, гр. София срещу С.К.Р., ЕГН **********,***, за сумата от 854,23 лв. (осемстотин
петдесет и четири лева, 23 ст.), представляваща:
762,16 лв. – главница по Договор за паричен заем №
3182262/21.03.2018 год., сключен с третото лице ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК *********,
51,35 лв. – договорна лихва за периода 23.04.2018 – 22.07.2018 год.,
40,72 лв., – мораторна
лихва за периода
23.07.2018 – 30.01.2019 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението, 04.02.2019 год. до окончателно погасяване на вземането, за
което вземане е издадена Заповед
№ 153 от 05.02.2019 год., за изпълнение на парично задължение, по ч.гр.д.№ 212/2019 г
на ЛРС,
като ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ за
претендираните неустойка в размер на 375,77
лв. и разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 45,00 лв. изцяло, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С.К.Р., ЕГН **********,*** да
заплати АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК ******, гр. София сумата от 581,55 лв.,
представляваща разноски пред първата инстанция по настоящото производство и по ч.гр.д.№ 212/2019
г. по описа на Ломския
районен съд съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: