Р Е Ш Е Н И Е
№
261152/01.04.2021 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на втори март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар В. Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 5811 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по подадена искова
молба от „Ю.Б.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, р-н *, с която срещу О.В.Г.,
ЕГН ********** и В.С.Г., ЕГН **********,***, са предявени обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца следните
вземания по Договор за потребителски кредит № HL 46165/16.11.2009 г., ведно с
Приложение от 16.11.2009 г. и Допълнително споразумение от 18.06.2010 г.,
сключени между „*“ (сегашно наименование „Ю.Б.“ АД), О.В.Г. и В.С.Г. , в общ размер от 1 581,27 евро и 312
лева, а именно:
1/ сумата от 1 252,94 евро /хиляда двеста
петдесет и две евро и деветдесет и четири евроцента/ главница, ведно със
законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /26.03.2018 г./ до окончателното изплащане на
задължението;
2/ сумата от 155,07 евро /сто петдесет и пет евро и
седем евроцента/ възнаградителна (договорна) лихва по договора за заем за
периода 18.11.2016 г. – 14.02.2018 г.;
3/
сумата от 80,38 евро /осемдесет евро и тридесет и осем евроцента/ обезщетение
за забава (наказателна лихва) от 18.11.2016 г. – 21.03.2018 г.;
4/
сумата от 92,88 евро /деветдесет и две евро и осемдесет и осем евроцента/
банкови такси за периода 18.11.2016 г. – 21.03.2018 г.,
5/
сумата от 312 лв. /триста и дванадесет лева/ разноски за нотариални такси и
адвокатско възнаграждение във връзка с обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита за периода 06.03.2018 г. – 21.03.2018 г., за които вземания е издадена
Заповед № 2106 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 29.03.2018
г. по ч.гр.д. № 4338/2018 г. на ВРС.
В
исковата молба ищецът „Ю.Б.“ АД твърди,
че на 16.11.2009 г. между праводателя му „*“ АД, в качеството му на кредитодател, О.В.Г. и В.С.Г., в качеството им на
кредитополучатели солидарни длъжници, е сключен Договор за потребителски
кредит, по силата на който банката е предоставила на ответниците сумата в
размер на 2 500 евро за срок до 18.11.2019 г. срещу задължението за
връщане на кредита, заедно със съответните възнаградителни лихви. Сочи, че
размерът на възнаградителната лихва е бил определен като сбор от базовия лихвен
процент на банката (БЛП) плюс договорна надбавка от 2,1 пункта, като към
момента на сключване на договора същият е бил 8.2 %. Излага, че при просрочие се дължи лихва в размер на сбора от лихвата за
редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Твърди, че БЛП на банката
не подлежи на договаряне и влиза в сила след обявяването му, като договорените
надбавки не се променят, но промяната на БЛП се отразява автоматично на размера
на погасителните вноски. Сочи, че между страните са уговорени такси – за
управление 1.5 % върху размера на кредита, комисионна за управление на кредита
– 0.05 %, месечна такса за администриране на просрочен кредит. Излага, че за
обезпечаване вземанията по кредита е учредена договорна ипотека върху недвижим
имот, който е застрахован от банката за сметка на кредитополучателите. Твърди,
че с Допълнително споразумение от 18.06.2010 г. страните са се споразумели, че
задълженията на кредитополучателите към този момент са общо в размер на
2 552,73 евро, налице е съгласие за преструктуриране на кредита чрез
натрупването на просрочия към редовната главница и е
договорен облекчен период на погасяване на задълженията по кредита. Сочи, че с
нотариални покани от 12.02.2018 г., получени на 14.02.2018 г., длъжниците са
уведомени за обявената от кредитора предсрочна изискуемост, но не са последвали
никакви плащания от тяхна страна. Предвид това излага, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК въз основа на
счетоводните книги на банката. Такава заповед му е била издадена по ч.гр.д. №
4338/2018 г. на ВРС, но срещу нея са подадени възражения от длъжниците, което
обосновава правния му интерес от предявяване на настоящите искове за
установяване на вземанията по заповедта. Конкретизира, че сумата в размер на
312 лв. за разноски се формира от 192 лв. заплатени нотариални такси и 120 лв.
с ДДС адвокатски хонорар. Моли за установяване на вземаният му по заповедта в
общ размер от 1 581,27 евро и 312 лева и присъждане на разноски.
Ответниците
О.В.Г. и В.С.Г. не са подали
отговори на исковата молба.
Ищецът
с молба преди съдебно заседание поддържа исковата молба.
Ответниците
чрез процесуалния си представител в съдебно заседание твърдят, че е налице
частично погасяване на претендираните вземания, както и че са налице
неравноправни клаузи в сключения договор. Молят за отхвърляне на исковете.
За
да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:
Ищецът „Ю.Б.“ АД е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК с вх.№ 20463/26.03.2018
г., въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 4338/2018 г. по описа на ВРС. С разпореждане
заповедният съд е уважил заявлението и е издал Заповед за незабавно изпълнение
№ 2106 от 29.03.2018 г., с която е осъдил длъжниците да заплатят солидарно на
кредитора суми в общ размер на 1 581,27 евро
и 312 лв., представляващи вземания дължими по Договор за потребителски кредит №
HL46165/16.11.2009 г., ведно с разноските в заповедното производство.
Постановено е незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист.
В срока по чл. 414 ГПК длъжниците са подали възражения срещу заповедта. Съдът е
приел, че възраженията са подадени в рамките на законовия двуседмичен срок и е
указал на кредитора да предяви иск по чл. 422 ГПК. В указания от заповедния съд
едномесечен срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането, по
което е образувано настоящото производство по т.д.№ 286/2020 г. на ВОС, което
впоследствие е изпратено по подсъдност на ВРС и е образувано като гр.д. №
5811/2020 г.
Не се спори между
страните, а и от представените доказателства се установява, че между „*“ АД /с
ново наименование „Ю.Б.“ АД/ като кредитор и О.В.Г. и В.С.Г. като кредитополучатели е сключен
Договор за потребителски кредит № HL46165/16.11.2009 г., обезпечен с ипотека
върху апартамент, находящ се в гр. Варна. С процесния договор банката е
отпуснала на кредитополучателите сумата от 2 500 евро със срок на издължаване 120
месеца. В чл. 3, ал. 1 е уговорена годишна лихва по кредита в размер на сбора
на БЛП на банката за жилищни кредити в евро, действащ за съответния период плюс
договорна надбавка от 2.1 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП
е бил в размер на 8.2 %. Уговорено е погасяването на кредита да се извършва на
равни анюитетни месечни вноски в размер на 33.45
евро. На 18.06.2010 г. страните са подписали Допълнително споразумение към
Договора, с което са постигнали съгласие, за размера на задълженията на
кредитополучателите към датата на сключването и въвеждат облекчен ред чрез
дванадесет месечен период на погасяване при фиксирана годишна лихва 8,03 %,
като всички плащания във връзка с кредита се преоформят
служебно от банката на датата на ДС чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. След
изтичане на облекчения период непогасения остатък се олихвява с годишна лихва в
размер, равен на сбора на действащия към същата дата БЛП на банката плюс договорна
лихвена надбавка от 2.75 пункта.
Поради неплащане на
задълженията по кредита банката е обявила същия за предсрочно изискуем на
22.12.2017 г., за което е изпратила нотариални покани до длъжниците, които са
получени редовно на 14.02.2018 г. от В.С.Г. лично и със задължение да предаде на съпруга си О.В.Г..
От заключението по
допуснатата по делото ССчЕ, кредитирана от съда като
обективно и компетентно дадена, се установява, че: 1. Сумата от 2 500 евро
е постъпила по банковата сметка на О.В.Г. на 18.11.2009 г.; 2. Общият размер на
извършените плащания по процесния договор е 4 085,91 лв.; 3. Общото
задължение по договора за кредит към датата на експертизата е 977,10 евро; 4.
Към претендирания размер на вземането не е включен целия размер на уговорената
договорна лихва до края на срока на договора, а само начислената до 14.02.2018
г.; 5. Промените в БЛП на банката се правят от Комитета по управление на
активите и пасивите, като конкретните стойности в срока на действие на договора
са: 16.11.2009 г. – 31.05.2011 г. в размер на 8.20 %, 01.06.2011 г. –
30.09.2012 г. в размер на 8.45 %, 01.10.2012 г. – 14.02.2018 г. в размер на
8.20 %. Същите са изменяни съобразно решения на Комитета; 6. На въпроса е отговорено в т. 5; 7. Съобразно измененията в БЛП се
получават разлики между сумите, които е следвало да се платят и реално
платените в повече, които са в размер на 215.15 евро договорна лихва, 4.19 евро
наказателна лихва и 11.42 евро такси; 8. Няма дължими вземания по кредита, ако
не се отчете промяната от банката на БЛП над първоначално уговорения, като има
надвнесени суми.; 9. Няма незаплатени наказателни лихви и банкови такси при
варианта по въпрос 8; 10. По всички варианти по въпрос 7, 8 и 9 няма непогасени
вземания, а има надвнесени суми; 11. Ако не се приеме, че е налице
преструктуриране на вземанията и се приложи БЛП от 8.20 % има надвнесена сума
от 183.65 евро; 12. Разходите за
нотариални такси в размер на 312 лв. са погасени на 30.05.2018 г.
В о.с.з. вещото лице
уточнява, че в банката няма конкретна формула за изчисляване на БЛП. Има в
методиката заложени компоненти, но как следва да влияят на лихвения процент и с
каква тежест не е ясно. Към 21.03.2018 г. посочените в заявлението и в исковата
молба задължения отговарят, но в хода на процеса има плащания от длъжниците на
30.05.2018 г. и на 01.11.2018 г. Към датата на изготвяне на експертизата в
счетоводството на банката е отразено, че задълженията са 741,65 евро главница,
147,73 евро договорна лихва и 87,72 евро наказателна лихва.
От представеното
Удостоверение за размера на дълга от 01.12.2020 г. на ЧСИ № 718 Станимира
Костова-Данова се установява, че по изпълнителния лист издаден по ч.гр.д. №
4338/2018 г. към 15.12.2020 г. задължението на О.В.Г. е в общ размер от 2
831,85 лв.
Въз
основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявени са искове с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, вр.
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Установителните искове са
допустими с оглед предявяването им в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок, идентичността им със заявеното вземане и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложените доказателства по ч.гр.д. № 4338/2018
г. по описа на РС - Варна. По тези въпроси съдът се е произнесъл мотивирано с
Определение № 262300/20.10.2020 г. Предмет на предявените искове е установяване
със сила на присъдено нещо на вземанията, за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение, респективно удостоверено в документа по чл. 417, т. 2 ГПК. Следователно, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да
установи вземанията си срещу длъжниците /ответници/.
Видно от представения по
делото Договор за потребителски кредит № HL46165/16.11.2009 г., страните са
постигнали съглашение валидно да се обвържат със срочно облигационно
правоотношение по предоставяне на парична сума срещу задължение за връщането й
и заплащане на възнаграждение за ползване на паричните средства.
Видно от заключението на
допуснатата експертиза и представеното от ищеца извлечение от сметка, сумата по
кредита е усвоена от кредитополучателите. За доказване изпълнението на
задължението на банката за отпускане на сумата по кредита, е достатъчно да се
докаже надлежно заверяване на сметката на кредитополучателя съгласно
съответните записвания в електронната система на банката. Именно със заверяване
на разплащателната сметка с цялата сума по кредита, последната следва да се счита
за усвоена/предоставена на кредитополучателя. /Решение № 125 от 12.07.2013г. по
т.д. № 910/2012г. на ВКС/. Кредиторът е изпълнил задължението си да предостави
парична сума от 2 500 евро. Същото установява и вещото лице, като възражения за
противното не са релевирани.
Поради затруднения при
изплащането на задълженията страните са сключили едно допълнително споразумение,
с което са изменили условията по кредита. Между страните няма спор относно
валидността на целите облигационни отношения, но се твърди недействителност на
конкретни клаузи от тях поради неравноправност.
Относно твърдяната от
ответниците неравноправност на клаузи от сключените между страните съглашения,
съдът приема следното:
Между страните е сключен
договор за потребителски кредит. Съгласно чл. 12 от Закона за потребителските
кредити, за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от
Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 143 ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Като в разпоредбата неизчерпателно са посочени хипотези, при
наличието на които такава уговорка може да е неравноправна. В чл. 146 ЗЗП е
предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Съгласно Решение № 23 от
07.07.2016 г. по т.д.№ 3686/2014 г., I т.о. на ВКС, първоинстанционният и въззивният
съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор.
Когато констатира наличие на тези обстоятелства, съдът, разглеждащ делото по
същество, е длъжен с оглед принципа на състезателност да уведоми страните, че
ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те, като им даде
възможност да изразят становище и да ангажират доказателства. Съдът не се
произнася по неравноправния характер на клаузата, ако потребителят, след като е
бил уведомен, се противопостави на това. Уведомяването на страните и даването
на възможност за становище и доказателства се извършва от първата инстанция с
доклада по делото, а при пропуск - по всяко време на висящността
на производството пред първата или втората инстанция. Възражението на потребителя
за неравноправния характер на договорна клауза не се преклудира
с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 или чл. 367 ГПК и
може да бъде наведено за първи път и във въззивното производство, като
ограниченията на чл. 266 ГПК не се прилагат. Във връзка с възражението следва
да се предостави възможност за становище на насрещната страна и за ангажиране
на доказателства от всяка от страните.
В настоящия случай
ответниците не са посочили кои клаузи считат за неравноправни, но съдът дължи служебна
проверка за такива съдържащи се целия договор и свързаното с него споразумение.
На ищеца му е дадена възможност да ангажира доказателства за индивидуално
уговаряне на клаузите, но такива не са събрани в производството.
1. Относно чл. 3, ал. 1,
ал. 3 и ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 12 от Договора за потребителски кредит
- В чл. 3, ал. 1 от
Договора е уговорено, че кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в
размер на сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в евро, действащ за
съответния период плюс договорна надбавка от 2.1 пункта, като към момента на
сключване на договора тя е в размер на 8.2 %.
Съгласно чл. 58, ал. 1,
т. 2 ЗПК, при отпускане на кредит банката предоставя безплатно и в писмена
форма на клиента своите условия по кредитите, които съдържат най-малко лихвения
процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата,
както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване
на кредита. Съгласно тази разпоредба, банката следва да предостави информация
по кредита, която може да бъде в Общи условия или инкорпорирана в договора за
кредит, като в конкретния случай процесния договор не противоречи на закона.
Посочен е лихвения процент към момента на сключване на договора– 8.2%, метода
на изчисляване на лихвата – БЛП+ надбавка 2.1 пункта, а в ал. 5 са посочени
условията, при които се променя лихвата. В този смисъл, съдът приема, че
клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за потребителски кредит не е
неравноправна.
- В чл. 3, ал. 3 е
уговорено, че при просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост кредитополучателя дължи лихва в
размер на сбора от лихвата за редовна главница, определена в ал. 1 плюс
наказателна надбавка от 10 пункта.
Съгласно чл. 19 от ЗПК
/отм./, действащ към момента на сключване на договора, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва за времето на забавата. Когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. Разпоредбата е запазила редакцията
си в чл. 33 от новия ЗПК. В чл. 143, т. 2 ЗЗП е предвидено, че клаузите които
изключват или ограничават правата на потребителя, произтичащи от закон по
отношение на търговеца при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение
на договорни задължения, са неравноправни. В конкретния случай, клаузата на чл.
3, ал. 3 от договора е неравноправна и нищожна на посоченото основание, като
съдържанието й следва да се замести с законовия текст, при който обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва.
Надплатените от
длъжниците суми за начислени наказателни лихви в размер над размера на
законната лихва не следва да се дължат.
- В чл. 3, ал. 5 е
уговорено, че действащия БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.
Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата, от която
той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони.
Договорените в настоящия договор надбавки не се променят.
Съгласно чл. 143, т. 10,
12 и 13 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като: позволява на търговеца да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание; позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките
на стоката или услугата; дава право на търговеца да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора; предоставя изключително право на
търговеца да тълкува клаузите на договора.
В чл. 144 ЗЗП са
предвидени изключения, при които клаузите не се считат за неравноправни, а
именно: доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на
основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от
потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи,
свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга
е поел задължение да уведоми за промяната другата страна/страни по договора в
7-дневен срок и другата страна/страни по договора има правото незабавно да
прекрати договора; Разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат по
отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или
услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или
индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън
контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.
В конкретния случай,
видно от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 5 от
процесния договор за потребителски кредит се установява, че размерът на
дължимата от кредитополучателя годишна възнаградителна (договорна) лихва, се
определя от базовия лихвен процент (БЛП) на банката + надбавка, като промяната
на БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за потребителя.
От т. 5 по допуснатата по
делото експертиза се установява, че БЛП на банката е въведен с протокол № 57 на
„Комитета по управление на активите и пасивите“ на банката на 22.07.2005г.,
като съгласно методологията на банката БЛП се определя като сбор от
компонентите – трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. Вещото лице е
посочило, че липсва достъпна информация за точната математическа формула, в
която са включени горните компоненти.
Предвид посочените
по-горе изисквания в ЗЗП, съдът приема, че е допустима уговорка в договора за
кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената
лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1/
обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са
изрично уговорени в договора или в общите условия (ОУ); 2/ тези обстоятелства
следва да са обективни, т. е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното
определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора; 3/
методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или
ОУ, т. е. да е ясен начинът на формиране на лихвата; 4/ при настъпването на тези
обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално
уговорената лихва - ако е предвидена възможност само за повишаване, това
несъмнено води до "значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя", съгласно чл. 143 от ЗЗП.
В конкретния случай, нито
едно от тези условия не е налице. В договора за кредит е посочено единствено,
че размерът на лихвата се влияе от БЛП на банката и, че неговата промяна е
задължителна за страните. Дори да се приеме, че лихвата се влияе от EURIBOR,
както е посочено от вещото лице, което е обстоятелство, което не зависи от
волята на кредитора, защото е неподвластен за страните обективен пазарен
индекс, то размерът на БЛП на самата банка и дали да приложи или не резултата от
това изменение, зависи от нейната субективна преценка. Това е така, защото
размерът на БЛП е 1/ опосреден от изричен акт на
банката, а не е налице автоматизъм на промяната; 2/ липсва всякаква яснота
относно методиката и математическия алгоритъм, т. е. за начина на формиране на
едностранно променената лихва и отделните компоненти в тази формула; 3/ липсва
изискване лихвата да бъде повишена именно с конкретния процент на повишение на
индекса EURIBOR, т. е. липсва обвързаност на конкретния размер на повишението
на лихвата с размера на покачване на индекса - независимо от размера на
изменение на EURIBOR единствено от банката зависи с колко точно ще измени
лихвата и тя не е длъжна да се съобразява с конкретното изменение на пазарния
индекс. 4/ не е предвидена възможност за реципрочно намаляване на лихвата при
понижаване на индекса EURIBOR.
В този смисъл, липсата на точна методика за
определяне на БЛП и математическа формула за изчисляване на дължимата договорна
лихва не само в договора за кредит, а и в достъпната за потребителите
информация в банката /както е посочило вещото лице, такава липсва/, както и
възможността за едностранна субективна промяна от страна на банката, води до
извода за уговаряне на клаузата единствено в полза на търговеца, което води до
значително нарушаване на правата на потребителя. Липсва всякаква яснота относно
методиката и математическия алгоритъм за начина на формиране на едностранно
променената лихва, респ. - липсва обвързаност на конкретния размер на
повишението на лихвата с размера на покачване на индекса - независимо от
размера на изменение на EURIBOR единствено от банката зависи с колко точно ще
измени лихвата и тя не е длъжна да се съобразява с конкретното изменение на
пазарния индекс, липсва и възможност за реципрочно намаляване на лихвата при
понижаване на индекса EURIBOR. Начинът на формулирането на клаузата на чл. 3,
ал. 5 от Договора е общ, без всякаква конкретика, и
дава почти неограничена субективна власт на банката едностранно да променя
лихвата. БЛП се определя едностранно от Управителния съвет на банката, без да
са налице ясни критерии, като негативните промени в пазарните условия се поемат
изцяло от потребителя, с което се създават предпоставки за настъпване на вреди
в правната му сфера.
Сумите, дължими за лихви
и таксата за управление, представляват цената на заетите парични средства.
Клаузите, които дават право на търговеца едностранно да увеличава цената на
стоката, без потребителят в такива случаи да има право да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора, по принцип са неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143, т. 12 от Закона за защита на потребителите /в
сила от 10.06.2006 г./. В разпоредбата на чл. 143, ал. 3, т. 1 от ЗПП обаче
законодателят е предвидил изключение от това правило за сделките с ценни книжа,
финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимостта на
изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не
зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от
въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Тогава
търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл. 143 от ЗПП, тъй като увеличението на престацията
не зависи от неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този
критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен
и недвусмислен начин /чл. 147, ал. 1 от ЗПП/. Потребителят следва предварително
да получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да
промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин
/Решение на С. от 21 март 2013 г. по дело С-92/11/. Съдът не следва да допълва
неравноправните клаузи с цел да отстрани порока/решение на С. от 14 юни 2012 г.
по дело С-618/10/. При съмнение обаче съдът има право да тълкува тези клаузи по
благоприятен за потребителя начин /чл. 147, ал. 2 от ЗПП/, във връзка с всички
останали клаузи на договора, като вземе предвид вида на стоката и услугата /чл.
145, ал. 1 от З./. /В този смисъл е Решение № 77 от 22.04.2015г. на ВКС по
гр.д. № 4452/2014 г., III г. о., ГК, както и Решение № 51 от 04.04.2016г. по т.д.№ 504/2015г., II т.о. на ВКС/
Предвид изложеното настоящият
състав приема, че клаузата уговорена между страните в чл. 3, ал. 5 от процесния
Договор за потребителски кредит, относно задължителната сила на измененията в
БЛП, е неравноправна на основание чл. 143, т. 10, 12 и 13 ЗЗП и не е уговорена
индивидуално, поради което не поражда действие за потребителя на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП. В тази връзка неравноправни са и чл. 6, ал. 3 и чл. 12,
доколкото отново предоставят във власт на банката едностранно да изменя
условията по договора.
2. Относно чл. 3, ал. 1 и
чл. 6 от Допълнително споразумение от 18.06.2010 г.
Що се отнася до разпоредбата
на чл. 6, която касае олихвяването след изтичане на периода за облекчено погасяване,
същата следва да се приеме за неравноправна на основание чл. 143, т. 10, 12 и
13 ЗЗП по изложените по-горе в т. 1 съображения, доколкото е обвързана от БЛП
на банката и доколкото се увеличава договорната лихвена надбавка, въпреки
изричната забрана за това чл. 3, ал. 5, in fine от Договора за кредит. Неопределеността на размера на
нефиксираната възнаградителна лихва, доколкото тя се определя от БЛП, за който
липсва ясно посочена методика за изчисляване, води до неравноправност на
клаузата в допълнителното споразумение, доколкото в нея са налице същите
пропуски, каквито се съдържат и в чл. 3, ал. 5 от Договора за кредит.
Допълнителното
споразумение не съставлява индивидуално договаряне на клаузите, защото по
съществото си представлява спогодба между страните по отношение на дължимия
размер на задълженията по кредита, която спогодба е нищожна в частта, с която
се предоговарят нищожни клаузи, в какъвто смисъл е и
практиката на ВКС.
Що се отнася до
извършеното преструктуриране на кредита в Решение № 66 от 29.07.2019 г. по т.д.
№ 1504/2018 г., II т.о на ВКС се приема, че уговорката в допълнителни
споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната
главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по
смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци
на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от
03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и
установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява
предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.
10, ал. 3 ЗЗД.
В заключение, предвид
неравноправността на посочените клаузи от договора и допълнителното
споразумение и предоставената на съда възможност да коригира неравноправните
клаузи, размерът на дължимата от длъжниците възнаградителна лихва следва да
бъде определен въз основа на първоначално договорения между страните фиксиран
размер от 8.2 % БЛП + 2.1 пункта надбавка и впоследствие в размер на 8.03 %
фиксирана лихва за срока на допълнителното споразумение, защото тези договорки са
най-благоприятна за потребителите, съгласно чл. 147, ал. 2 ЗЗП. Не следва да се
отчита и извършеното преструктуриране чрез натрупване на лихви върху
главницата.
Относно настъпването на
предсрочната изискуемост и уведомяването за нея
Съгласно т. 18 от ТР №
4/2013г., ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което настъпва с волеизявление само на една от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването по смисъла
на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските
с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Предпоставките по чл. 418 ГПК за
постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на
волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение.
В чл. 18 от Договора за
потребителски кредит е уговорена автоматична предсрочна изискуемост при
неизпълнение на задължение по договора без да е необходимо да бъде уведомен
длъжника. Предвид наложилата се съдебна практика, правомощието на банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем е нейно право, като то не настъпва
автоматично с факта на неплащане на погасителна вноска, а настъпва когато
банката реши да се възползва от него и да го упражни, за което действие се съди
от отправено волеизявление до длъжника, било чрез отправено уведомление за
обявяване на предсрочна изискуемост или инкорпорирано в исковата молба
изявление при предявен осъдителен иск за вземането.
Предвид разрешението в горецитираното тълкувателно решение обаче, когато банката
реши да се възползва от облекчения ред за снабдяване с изпълнителен лист,
предвиден в заповедното производство /чл. 417, т. 2 ГПК/, е необходимо
волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост да е обявено на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В
противен случай заявлението следва да се отхвърли, а ако е образуван исков
процес се отхвърля установителния иск.
Предвид посоченото
по-горе, предсрочната изискуемост настъпва при наличието на две условия:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Видно от т. 4 от ССЕ, първото просрочие по кредита е на 18.02.2010 г.., като задълженията
са платени на 08.03.2010 г. Последното плащане по договора е извършено на
01.11.2018 г. Ответниците не спорят, че са спрели плащанията. В т. 11 от
заключението по ССЕ вещото лице извършва пресмятане на задълженията на
длъжниците и техните падежи при погасителен план при първоначалните условия в
договора и по-ниската лихва на споразумението. Съгласно заключението, дори при първоначалните
условия длъжниците са изпаднали в забава още през месец февруари 2010 г. В
действителност допълнителното споразумение, с което се е предвиждал облекчен
ред на плащане са „санирали“ неплащането на
погасителните вноски на падежа, като по този начин длъжниците са се
освобождавали от последиците на забавата и за банката не е настъпвало правото
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Въпреки това поради неплащането
след това е настъпила обективната възможност банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
Предвид горното,
длъжниците са изпаднали в забава, дори и при условия, които не са неравноправни,
макар и за някои от анюитетните вноски да са надплащали суми.
Банката кредитор е обективирала изявлението си за обявяване на предсрочна изискуемост
на длъжниците в нотариални покани, получени редовно на 14.02.2018 г. Към тази
дата, предвид спиране на плащанията по кредита, е настъпила предсрочната
изискуемост по кредита. Тя е породила действие за длъжниците от момента на
получаване на уведомленията. Следователно, за дата на предсрочната изискуемост
следва да се приеме датата, на която е завършен фактическия състав с
получаването на уведомлението, а именно на 14.02.2018 г. От този момент
задължението се трансформира от срочно в незабавно предсрочно изискуемо за
целия непогасен остатък от главницата.
Определяне размера на
вземането
Предвид посоченото
по-горе размерът на задължението на длъжниците по процесния договор за кредит
следва да се определи съобразно отговора на вещото лице на въпрос 11 от
допуснатата експертиза. При тази хипотеза кредиторът е събрал повече суми от
длъжниците, което се дължи на уговорените в договора и допълнителното
споразумение неравноправни клаузи и противоречащото на закона преструктуриране
на кредита. Надплатената сума е в размер на 183.65 евро.
По изложените съображения
и с оглед установяване на фактите, че между страните е възникнало валидно
облигационно отношение и е налице на предсрочно изискуеми задължения по договора,
съдът намира, че исковете са доказани по основание. Относно размера на
задълженията, съдът кредитира заключението на назначената ССчЕ
и взема предвид неравноправността на клаузите, относно формирането на размера
на възнаградителната лихва и нищожността на клаузите за определяне на
наказателната лихва и преструктурирането на кредита. В този смисъл, като се
вземат предвид плащанията на длъжниците по кредита и надвнасянето на суми в
размери по-големи от дължимите и претендирани в настоящото производство, то
исковете следва да се отхвърлят изцяло поради недоказване на размера им.
Относно отговорността за
разноските
Предвид изхода на спора и
разпоредбите на чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да се възложи
отговорността за разноските по делото.
Ответниците са
представили списък с разноски и доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в исковото производство в размер на 450 лв., за която сума
следва да се осъди ищецът.
Съобразно даденото
разрешение в т. 12 от ТР № 3/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе
с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в заповедното
производство.
В заповедното
производство се представят доказателства за сторени разноски в размер на по 165
лв. за всеки длъжник за подаване на възражения по чл. 414 ГПК.
Процесуалният представител на ищеца е направил своевременно
с молба от 01.03.2021 г. възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответниците.
Материалният интерес на
делото е 3 404,70 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на адвокатското
възнаграждение съобразно материалния интерес по делото се равнява на 469 лева.
Заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение пред исковия съд е 450
лв., който размер е под минимума и не е прекомерен.
По отношение на
заплатените възнаграждения за подаване на възражения по чл. 414 ГПК в
заповедното производство съдът намира, че същите са прекомерни. Фактическата и
правна сложност на делото в случая не съответства на уговореното адвокатско
възнаграждение, тъй като действията, извършени от процесуалния представител на
длъжниците се изчерпват с депозирането на две идентични възражения по чл. 414 ГПК. Претендираният размер адвокатско възнаграждение
е несъразмерен с посочените действия, извършени във връзка с представителството
в заповедното производство. Вярно е, че Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
определя минималната цена за съответния вид услуга, като максималния размер е
въпрос на конкретно договаряне между страните, но адвокатското възнаграждение
трябва да бъде адекватно на фактическата и правна сложност на делото.
Действително, адвокатът има право свободно да договаря размера на
възнаграждението, което да му бъде заплатено във връзка със съответното
представителство, но тази свобода не се простира и върху размера, за който
следва да отговаря насрещната страна, която предвид същността на този вид
сделка не участва в договарянето на сумата, поради което и не може да бъде
обвързана от размер, договорен от други лица. Обратното становище означава да
се допусне злоупотреба с процесуални права, най-вече по отношение на противната
страна. Процесуално представителство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК
от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените
в Наредбата случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредбата,
възнаграждението следва да се определи по аналогия. За да се приложи по
аналогия възнаграждението следва да се изходи от вида на самото процесуално
действие. За възражението е налице утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на
Министъра на правосъдието образец. Според утвърдените образци на заповед за
изпълнение към заповедта винаги е приложена бланка за възражение, която се
връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването и, включително за
необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи
изрично.
В настоящия случай,
длъжниците чрез процесуален представител са подали възражения в утвърдения
образец срещу цялото вземане. Ето защо с оглед извършените от адвоката действия
по изготвяне на възраженията, съдът намира, че по аналогия следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата – възнаграждения за
изготвяне на книжа и молби, чиито минимален размер е 50 лева, доколкото тези
действия на адвоката са най - близко до действията му свързани с подаване на
възражение по чл. 414 ГПК. Съответно, за двете подадени възражения от
длъжниците се дължат разноски в общ размер от 100 лева. Разноските над този
размер до претендираните 330 лв. са прекомерни.
На ответниците следва да
се присъди сумата от 450 лв. разноски в исковото производство и 100 лв.
разноски в заповедното производство.
Ищецът е останал задължен
за сумата от 250 лв. допълнително възнаграждение за вещото лице, която сума не
е заплатил в дадения му едноседмичен срок, поради което и следва да бъде осъден
за нея по реда на чл. 77 ГПК. В тази част решението има характера на
определение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло
предявените
от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, р-н * срещу О.В.Г., ЕГН ********** и В.С.Г.,
ЕГН **********,***, обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 430 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че
ответниците дължат солидарно на ищеца следните вземания по Договор за
потребителски кредит № HL 46165/16.11.2009 г., ведно с Приложение от 16.11.2009
г. и Допълнително споразумение от 18.06.2010 г., сключени между „*“ (сегашно
наименование „Ю.Б.“ АД), О.В.Г. и В.С.Г. , в общ размер от 1 581,27 евро и 312 лева, а именно:
1/ сумата от 1 252,94 евро /хиляда двеста
петдесет и две евро и деветдесет и четири евроцента/ главница, ведно със
законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /26.03.2018 г./ до окончателното изплащане на
задължението;
2/ сумата от 155,07 евро /сто петдесет и пет евро и
седем евроцента/ възнаградителна (договорна) лихва по договора за заем за
периода 18.11.2016 г. – 14.02.2018 г.;
3/
сумата от 80,38 евро /осемдесет евро и тридесет и осем евроцента/ обезщетение
за забава (наказателна лихва) от 18.11.2016 г. – 21.03.2018 г.;
4/
сумата от 92,88 евро /деветдесет и две евро и осемдесет и осем евроцента/
банкови такси за периода 18.11.2016 г. – 21.03.2018 г.,
5/
сумата от 312 лв. /триста и дванадесет лева/ разноски за нотариални такси и
адвокатско възнаграждение във връзка с обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита за периода 06.03.2018 г. – 21.03.2018 г.,
за
които вземания е издадена Заповед № 2106 за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК от 29.03.2018 г. по ч.гр.д. № 4338/2018 г. на ВРС.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, р-н *,
ДА ЗАПЛАТИ на О.В.Г., ЕГН ********** и В.С.Г., ЕГН **********,***, сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство и сумата от 100 лв. /сто лева/, разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, р-н Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета
на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за вещото лице, на основание
чл. 77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: