Р Е Ш E Н И Е
№394
Гр. Перник, 15.10.2019 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 290/2019 година по
описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 във връзка с чл. 214, т. 3 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба
на „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „***“, представлявано от Р. С. – едноличен собственик на капитала и управител,
чрез пълномощника му адвокат С.Г. ***, против Заповед № 319 от 28.02.2019 година
на кмета на Община Перник, с която на жалбоподателя, на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка
с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и съставен констативен акт №
6-18/СЛУ-5104/15.10.2018 година, е наредено да премахне доброволно строеж –
басейн, изграден в поземлен имот (ПИ) №
018004 по КВС на землището на с. К., с идентификатор 37174.18.4., съгласно
кадастралната карта (КК) на с. Кладница, община Перник, област Перник.
В жалбата, без да се излагат конкретни доводи, се
твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Моли съда да
отмени обжалваната заповед.
В проведеното съдебно заседание на 25.09.2019 година
процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат К. М. ***, поддържа
жалбата, излага доводи, че процесният басейн не представлява строеж, поради
което не е необходимо разрешение за неговото изграждане. Моли съда да отмени
оспорената заповед. Не претендира присъждане на направените съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 25.09.2019 година ответникът
по жалбата, кметът на Община Перник, чрез процесуалния си представител старши
юрисконсулт Д. Е., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съда
да я отхвърли. Излага съображения, че по делото е
доказано, че процесният басейн представлява строеж по смисъла на чл. 147, ал.
1, т. 4 и ал. 2 от ЗУТ, за който не са представени строителни книжа и
конструктивно становище, твърди, че строежът не е търпим по смисъла на ЗУТ с
оглед момента на изграждане, че същият е изграден в земеделска земя – нива, без
сменено предназначение. Претендира присъждане на направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник, като провери процесуалните
предпоставки за допустимост, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл.
144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, и след като извърши по
реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на
оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните изводи:
По
допустимостта:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.
215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
По
фактите:
Видно
от нотариален акт за покупко – продажба № 115, том II, рег. № 1538, дело №
282/2012 г. (л. 79 от делото), „***“ ЕООД, гр. София, е собственик на ПИ –
нива, находящ се в землището на с. К., община Перник, с площ 1.501 дка,
четвърта категория, представляващ имот с № 018004 по плана за земеразделяне.
С
Писмо изх. № РД-1374 от 11.07.2018 година (л. 83 от делото) директорът на
Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) – Перник, уведомява началникът на Дирекция
за национален строителен контрол (ДНСК), за предприемане на действия по
компетентност във връзка с това, че при осъществяването на контрол по
прилагането на Наредба № 19/25.10.2012 година за строителството в земеделските
земи, при извършена на 25.04.2018 година проверка в имот № 018004 по КВС за
землището на с. К., община Перник, област Перник, собственост на „***“ ЕООД,
гр. София, служители на ОДЗ установили, че в имота е извършено строителство на
двуетажна жилищна сграда с тавански помещения, едноетажна сграда, два навеса и
басейн; застроената площ на помещенията за обитаване надвишава допустимите 10%
от сумарната застроена площ на обекта; реализираното строителство е в
отклонение на нормите за застрояване по чл. 7 от Наредба № 19/25.10.2012 година и не е свързано с
ползването на земеделската земя; изградените сгради не са със стопанско предназначение
и не отговарят на инвестиционното намерение.
С
Писмо вх. № СЛУ-5104-1 от 26.07.2018 година (л. 81 от делото) началникът на ДНСК
изпраща писмо № РД-1374 от 11.07.2018 година, ведно с приложенията към него на
кмета на Община Перник и разпорежда извършването на проверка по документи и на
място относно законосъобразността на извършеното строителство в ПИ № 018004 по
КВС на землището на с. Кладница, община Перник, област Перник.
Със
Заповед № 1247 от 01.08.2018 година (л. 69 от делото) заместник – кмета на
Община Перник назначава комисия, включваща служители на отдел „Инвестиционно
проектиране и контрол по строителството (ИПКС) към Дирекция „Инвестиционно
проектиране и устройство на територията“ при Община Перник, която на 23.08.2018
година да извърши оглед в ПИ № 018004
по КВС на землището на с. Кладница, община Перник, област Перник. С писмо изх.
№ 18/СЛУ-51-04-3/03.08.2018 година (л. 66 от делото) издадената заповед е
съобщена на всички заинтересовани.
На
23.08.2018 година комисията, назначена от Кмета на Община Перник, извършва
оглед в ПИ № 018004 по КВС на землището на с. К., община Перник, област Перник.
Констатациите от извършената проверка са обективирани в протокол №
1-18/СЛУ-5104 (л. 50 от делото). Проверката е извършена в присъствието на
служител на дружеството, собственик на имота. Установено е, че в имота са
изградени: два дървени навеса, оранжерия, двуетажна сграда със складово
помещение, обособена стая и санитарен възел, две жилищни сгради и басейн.
Установено е, че басейнът е изграден северно от едната от жилищните сгради и е
с приблизителни размери 5.20 м/9.30 м и височина 1.20 м, като размерите са
съгласно окомерни скици, неразделна част от протокола. Не са представени
документи за собственост и строителни книжа за извършеното строителство, както
и не е представено пълномощно за представителство на собственика на имота от
присъствалия при проверката служител на дружеството, осигурил единствено достъп
до имота.
С
Писмо изх. № 18/СЛУ-5104-6/13.09.2018 година (л. 46 от делото) собственикът на
ПИ № 018004 по КВС на землището на с. Кладница, община Перник, област Перник, „***“
ЕООД, гр. София, настоящ жалбоподател, е уведомен за извършената проверка, както
и му е указано, да се яви лично или чрез надлежен пълномощник, за съставяне включително
на констативен акт във връзка с извършената проверка. Писмото е получено на
20.09.2018 година от представител на жалбоподателя (разписка на л. 47 от
делото).
На
15.10.2018 година, въз основа на установеното при извършената проверка на място
и по документи, е съставен констативен акт № 6-18/СЛУ-5104 (л. 41 от делото), в
който е отразено, че в ПИ № 018004 по
КВС на землището на с. К., община Перник, област Перник, с идентификатор
37174.18.4. по КК на с. К., собствен на жалбоподателя, с възложител жалбоподателя,
е изграден „Басейн“ без строителни книжа, включително без разрешение за строеж.
Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Констативният
акт е съставен в отсъствие на извършителя на строежа, който факт е удостоверен
с подписите на двама свидетели. Констативният акт е изпратен на жалбоподателя с
придружително писмо изх. № 18/СЛУ-5104-8/23.11.2018 година (л. 35 от делото) и
получено от последния на 29.11.2018 година (разписка на л. 37 от делото).
С
Молба вх. № 18/СЛУ-5104-13 от 06.12.2018 година (л. 31 от делото) от името на „***“
ЕООД, гр. София, във връзка с констативен акт № 6-18/СЛУ-5104/15.10.2018 година
е поискано от кмета на Община Перник предоставянето на срок за представяне на
нужните документи.
С
Протокол № 9-18/СЛУ-5104 от 04.01.2019 година (л. 26 от делото) комисия при
Община Перник, включваща главния архитект на Общината, старши юрисконсулт в
отдел „Правно обслужване“ и старши специалист в отдел ИПКС при Община Перник, разглежда
искането и отхвърля същото с мотив, че на представителите на собственика на
имота е предоставена неколкократно възможност за представяне на всички налични
документи във връзка с така констатирания строеж. В законоустановения срок възражение
срещу констативния акт не е постъпвало.
Пред настоящата съдебна инстанция е прието заключение на
вещото лице Н.Е. по допусната, по искане на жалбоподателя, съдебно – техническа
експертиза, с поставени задачи, формулирани от страните по делото. Така
даденото заключение, включително уточнението към същото в проведеното съдебно
заседание на 25.09.2019 година, настоящият съдебен състав го кредитира, като
обективно и кореспондиращо с приложените към административната преписка писмени
доказателства, неоспорено от страните. От заключението на вещото лице се
установява, че в ПИ № 180004 по КВС на с. К., община Перник, е монтиран метален,
сглобяем, надземен басейн с овална форма, с размери 9.30 м дължина и 3.6 м. широчина,
с дълбочина 1.3 м, с обем 38 м³ и воден капацитет 38 000 литра.
Басейнът е монтиран върху подравнена земна основа и пясъчна подложка, като
странично е укрепен с метални колонки и метални подкоси от 2U профили, завършващи с метални планки, които стъпват
върху единични бетонови стъпки, отвън басейнът е облицован с дъски, обработени
против гниене. От заключението се установява още, че имотът, в който е изграден
басейнът, е включен в ОУП на гр. Перник, одобрен с решение № 1016 от 10.12.2018
г. на ОбС Перник, в който е и землището на с. К., съгласно ОУП територията с №
37174-1 на с. К., община Перник, е предвидена за жилищно строителство; имотът
не е в урегулирана територия и няма обособено самостоятелно УПИ; към момента на
експертизата имот с идентификатор № 37174.18.4, нанесен на КК на землището на
с. Кладница се води „нива“, 4-та категория; за строежа не са представени
строителни книжа. Вещото лице, в съдебно заседание уточнява, че басейнът може
да се демонтира, а съоръжението не е трайно прикрепено към земята.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Обжалваната заповед е издадена от
кмета на Община Перник на основание чл.
225а, ал. 1 във връзка с чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, според които норми кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване
на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, когато строежът се
извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен
план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Осъщественият строеж – басейн до 100 м³, е 6-та категория, съгласно
чл. 137, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 4 от ЗУТ. С оглед на това
заповедта е издадена от компетентен орган и не са налице отменителни основания
по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е в
изискваната от закона форма, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй
като съдържа изискуемите реквизити. С
оглед на това, по аргумент от чл.
146, т. 2, във връзка с чл.
59, ал. 1 и ал. 2
от АПК и във връзка с чл.
225 от ЗУТ, следва, че при издаване на административния акт е
спазена установената форма.
При издаването на
оспорваната заповед административният орган не е допуснал съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелно
основание за отмяна на заповедта. Разпоредбата
на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ не изисква констативния акт, с който се установява
незаконно строителство, да се съставя в присъствие на нарушителя. Единственото
условие в закона е констативният акт да бъде връчен на заинтересованите лица,
като видно от представени по делото обратни разписки, същият е връчен на
жалбоподателя. В срока по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ е подадена молба, приета от
административния орган за възражение, което мотивирано е отхвърлено.
Административният орган е издал оспорваната заповед, след като е изяснил
релевантни за случая факти, извършил е проверка в имота и е изпълнил
задължението си по чл.
36 от АПК. Спазена е процедурата по чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ, като заповедта е издадена въз основа на
констативен акт, съставен от длъжностни лица от Община Перник, в който е констатирано
незаконно строителство. Описани са и техническите параметри на басейна, по
които реално няма спор между страните. Прието е, че извършеното строителство – изграждането
на басейн е без разрешение за строеж. Описанието в обстоятелствената част на
заповедта напълно съответства на констативния акт. В този смисъл констативният
акт има доказателствена сила за съществуването и вида на строежа. Последните
две обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, тъй като не се отрича фактът
на извършеното и констатирано строителство. Заповедта е мотивирана, като в
мотивите органът е посочил фактическите и правни основания за издаване на акта,
каквото изисква чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Няма нарушение на процесуалните
правила, което да обосновава отмяна на заповедта на основание чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Относно
съответствието на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби
съдът приема следното:
Нормативно
установените предпоставки за издаване на заповед за премахване по чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ са наличие на извършен незаконен
строеж в смисъла на някоя от хипотезите, посочени в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.
Незаконният строеж освен това следва да не е със статут на търпим (§ 16 от ПР
на ЗУТ и § §
127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ), както и следва да не е
узаконен.
Дефиницията
на понятието „строеж“ (§ 5, т. 38 от ДР на ЗУТ), разгледана през призмата на
правилата и нормативите за застрояване въобще, уредени в ЗУТ, сочи, че строеж е
изпълнение на строително – монтажни работи, водещи до трайно и съществено
изменение на същността и характеристиките на имота (земя или сграда) със или
без промяна в начина на ползването на имота.
Съгласно
чл. 137, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, басейните са
строежи от шеста категория.
Съгласно
чл. 137, ал. 3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията
на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти
при условията и по реда на този закон.
Съгласно
чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени
съгласно този закон – въз основа на издадено по съответния ред разрешение за
строеж, като съответно чл. 151, ал. 1 от ЗУТ предвижда изключенията, при които
разрешение за строеж не се изисква.
Съгласно
чл. 147, ал. 1, т. 4 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти
за издаване на разрешение за строеж за басейни с обем до 100 куб. м в оградени
поземлени имоти.
В хода на
съдебното производство беше указано на жалбоподателя, че доказателствената
тежест е негова и следва да ангажира доказателства, посредством които да обори
констатациите на органа за незаконност на извършеното строителство. До
приключване на съдебното дирене не се ангажираха доказателства, които да оборят
изводите на административния орган. Не се представиха одобрени строителни книжа
и документи за процесния басейн. С оглед на изложеното следва да се приеме, че
доказателствената сила на констативния протокол не е оборена в настоящото
производство и същият е годно доказателство. Съдът кредитира заключението по извършената съдебно – техническа експертиза
относно техническите характеристики и начина и мястото на изграждане на обекта,
а именно: че процесният басейн е изграден в имот, намиращ се в неурегулирана
територия, за същия няма обособено самостоятелно УПИ, a имотът е
нанесен в КК като „нива“ от 4-та категория, че басейнът е с обем до 100 куб.м,
че разрешение за изграждането му в имота не е издавано. Съдът отчита, че експертизата
кореспондира в тази и част с констатациите, обективирани в констативния акт,
относно вида, характера и разположението на процесния строеж.
Въз основа
на описанието на изграденото, начина му на изграждане и неговите характеристики
съдът приема, че басейнът представлява строеж по смисъла на
ЗУТ (§ 5, т, 38 от ДР на ЗУТ). За извършеното
строителство не е представено разрешение за строеж. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния
ред разрешение за строеж. За всички строежи се изисква издаване на разрешение
за строеж, включително и за констатирания строеж, тъй като същият не попада в изключенията
посочени в чл. 151 от ЗУТ.
За строежа
няма одобрен инвестиционен проект. Съдът намира, че такъв проект не се изисква предвид
безспорния по делото факт, че строежът е басейн, а същият е с обем до 100 куб
м. (чл. 147, ал. 1. т. 4 от ЗУТ). Тук в експертизата
Във връзка
с доводите на
процесуалния представител на жалбоподателя в проведеното съдебно заседание на
25.09.2019 година, съставляващи по своето същество твърдение, че обектът „басейн“
е преместваем, съдът намира, че процесният обект – басейн, не представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 1 – т.
3 от ЗУТ. Съгласно чл.
56, ал. 1 ЗУТ в поземлени имоти могат да се поставят преместваеми
увеселителни обекти, преместваеми обекти за административни, търговски и други
обслужващи дейности и преместваеми обекти за временно обитаване при
бедствия. Легалното определение за преместваем обект е в § 5,
т. 80 ДР ЗУТ – обект, който няма характеристиките на строеж и
може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата
инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята
конструктивна цялост и/или възможността да бъде ползван на друго място със
същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от
което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва
временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на
повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е
неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира
конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за
основа за изграждане на строеж.
При това
законодателно предвиждане, за да бъде преценен даден обект като преместваем,
необходимо е същият да отговаря на два критерия, които следва да са кумулативни:
по предназначение и естество обектът да притежава някоя от характеристиките по чл.
56, ал. 1, т. 1 – т. 3 на ЗУТ, като по отношение на същия, съгласно § 5, т. 80
от ДР на ЗУТ, да е налице и възможност за отделянето му от повърхността и от
мрежите на техническата инфраструктура и за преместването му в пространството,
без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място
със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото,
от което е отделен.
На първо
място процесният басейн не изпълва понятието за преместваем обект предвид това,
че не е предназначен нито за увеселителна, нито за търговска, нито за друга
обслужваща дейност. По вид и предназначение басейнът не е преместваем обект,
тъй като задоволява частна, а не обществена нужда, от какъвто характер са
преместваемите обекти.
При това положение безпредметно е обсъждането налице ли е втората материалноправна
предпоставка. Дори обектът да отговаря на втория критерий, в каквато посока е налице заключението
на вещото лице, поради което липсата на
кумулативно наличие на предвидените в ЗУТ материалноправни предпоставки не дава
основание обектът да са определи като „преместваем“ (в този смисъл Решение № 15
883 от 19.12.2018, постановено по административно дело № 7 391/2018 година
по описа на Върховния административен съд).
С оглед
горните изводи безспорно е в случая, че басейнът е строеж по смисъла на § 5,
т. 38 от ДР на ЗУТ, за който, като такъв с обем до 100 куб.м,
изграден в ПИ, се изисква разрешение за строеж по чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, без одобряване на инвестиционен проект, но със становище
на инженер – конструктор, съгласно чл.
147, ал. 1, т. 4 и ал. 2
от ЗУТ, каквито по делото не бяха представени.
Установената
принадлежност на басейна към кръга на обектите по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, във
връзка с чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 4 от ЗУТ,
съответно не попада в приложното поле на нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, във
връзка с § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, прави строежа незаконен.
Въз основа
на това се приема, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ, каквото правно основание е посочено в заповедта.
Липсата
на издадено разрешение за строеж не е основание да се отрече търпимост на
строежа. Преди издаването на заповед за премахване на незаконен строеж административният
орган следва да извърши проверка за търпимост по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ
(ред. ДВ, бр. 65 от 2003 г.), респ. по § 127, ал. 1 от ПЗР ЗИДЗУТ от 2012 г.,
поради наличие на забрана за премахването му, в случай че същият има такова
качество (виж Решение № 4 837 от 03.04.2012 година, постановено по
административно дело № 14 232/2011 година по описа на Върховния административен
съд). Такова задължение има и съдът, независимо дали административният орган е
изследвал това обстоятелство.
В
заповедта са изложени мотиви относно липса на предпоставки за прилагане на §16
ПР ЗУТ и на § 127, ал.1 от ПЗР ЗИДЗУТ, които по делото не бяха опровергани. От
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е придобил
собствеността върху недвижимия имот, представляващ нива с № 018004 по КВС в
землището на с. К., през 2012 година. Със заявление от 26.09.2014 година (л. 86
от делото) жалбоподателят е поискал да се издаде становище за допустимост на строителство
в земеделската земя. Видно е от становище на директора на ОДЗ Перник (л. 85 от
делото), че е извършена проверка в процесния имот, при която ОДЗ Перник е
установила, че в този имот няма извършено строителство и същият се ползва като
земеделска земя. Издадено е положително становище за строителство на сграда за
съхранение на селскостопанска продукция и инвентар. Следователно въз основа на
доказателствата по делото се приема, че разглежданият в настоящото производство
строеж е изграден след 2014 година и в имот, който представлява земеделска
земя. Изграден след определения срок по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, респ. по §
127, ал. 1, изр. 1 от ПЗР към ЗИДЗУТ от 2012
година, процесният незаконен строеж не може да се ползва от режима на търпимост,
което би препятствало неговото премахване.
Въз основа на изложеното се налага изводът, че
административният орган правилно е приложил материалния закон. Строежът – „Басейн“,
изграден в поземлен имот № 018004 по КВС в землището на с. К., община Перник е
незаконен, съответно не е и търпим, поради което подлежи на премахване. Факт са
всички законови предпоставки за това. По отношение на оспорения административен
акт не са налице отменителни основания по чл.
146, т. 4 от АПК.
Обжалваната
заповед съответства и на целите на закона, сред които е и преустановяването и
премахването на незаконното строителство, а издаването й не е рефлектирало
върху правата и законните интереси в степен, надвишаваща целите на приложимия
материален закон. Не са налице отменителни основания по чл.
146, т. 5 от АПК.
С оглед на
гореизложеното, след извършената проверка по реда на чл. 168 от АПК, настоящия
съдебен състав приема, че не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на
оспорената заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
Жалбоподателят не
претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
С оглед изхода на
делото ответникът има право на разноски. Същите са своевременно поискани и са
придружени със списъка по чл. 80 от ГПК. Направеното искане от страна на
процесуалния представител на ответника за присъждане на направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение – 200 лева и разходи за платен депозит за вещо лице
– 150 лева, следва да се уважи, като жалбоподателят му заплати сумата в общ размер
на 350 (триста и петдесет) лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав при Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „***“ №, представлявано от Р. С. – едноличен
собственик на капитала и управител, чрез пълномощника му адвокат С.Г. ***,
против Заповед № 319 от 28.02.2019 година на кмета на Община Перник, с която на
жалбоподателя, на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка
с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и съставен констативен акт №
6-18/СЛУ-5104/15.10.2018 година, е наредено да премахне доброволно строеж –
басейн, изграден в поземлен имот (ПИ) № 018004 по КВС на землището на с. К., с
идентификатор 37174.18.4., съгласно кадастралната карта (КК) на с. К., община
Перник, област Перник., като неоснователна.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „***“, представлявано от Р. С. – едноличен
собственик на капитала и управител да заплати
на Община Перник, с административен адрес гр. Перник, площад „***“ № ***,
съдебни разноски в размер на 350 (триста и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Върховния административен съд на
Република България в 14 – дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: