Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.07.2019
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на четвърти
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 9856 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 378835 от 04.04.2018 г., постановено по гр. д. № 44023/2017 г.,
Софийският районен съд, III ГО, 140-ти състав, е отхвърлил предявения от Е.И.Г.
срещу „А.Д.“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро
във вр. с чл. 82 във вр. с чл. 258 ЗЗД за сумата от 2 000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи, произтичащи от неизпълнение на договор за изработка и монтаж на дограма
от 31.08.2014 г. С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата
е осъдена да заплати на ответното дружество сторените по делото разноски,
възлизащи в общ размер на сумата от 350 лв.
В
законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищцата Е.И.Г.,
в която се съдържат оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно
поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения и неправилно
прилагане на материалния закон. Предвид на това, че в обжалваното решение е
прието за установено допуснатото от страна на ответното дружество неизпълнение
на поетото по силата на сключения между страните по делото договор за изработка
задължение, жалбоподателката счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел,
че събраните по делото доказателства не са в състояние да обосноват
предположението, че в резултат на неизпълнението офисът на жалбоподателката не
е могъл да функционира пълноценно, като за нея са настъпили имуществени вреди
под формата на пропуснати ползи. С оглед на изложеното, моли обжалваното
решение да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде уважен.
В
срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв. В открито съдебно
заседание въззиваемото дружество, чрез упълномощения от него адв. Г., оспорва
основателността на въззивната жалба, като излага подробни съображения в
подкрепа на обжалваното решение.
Софийски градски
съд, след като съобрази доводите и
твърденията на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от основанията, релевирани във въззивната жалба.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми. Настоящият въззивен състав счита, че същото е
правилно по следните съображения:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро във вр. с чл. 82
във вр. с чл. 258 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата
сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността за пълноценно осъществяване
на упражняваната от ищцата търговска дейност, произтичащи от неизпълнение на
договор за изработка и монтаж на дограма от 31.08.2014 г.
Основателността
на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро във вр. с чл.
82 във вр. с чл. 258 ЗЗД се обуславя от наличието на облигационно отношение по
договор за изработка, по силата на който в тежест на ответното дружество е възникнало
задължение да изработи, достави и монтира дограма на посочения от ищцата обект.
На следващо място от значение за основателността на иска е от страна на
ответното дружество да е допуснато неизпълнение на задължението му по договора
за изработка, в резултат на което ищцата да е пропуснала ползи от упражняваната
от нея търговска дейност.
Не
се спори между страните, а и се установява от представения като писмено
доказателство по делото договор за изработка на дограма от 31.08.2014 г., че
между страните по делото е сключен договор, по силата на който „А.Д.“ ЕООД се е
задължило, в срок от 20.09.2014 г. до 30.09.2014 г., да изработи и достави,
както и да извърши остъкляване и монтаж на алуминиева дограма на офис, находящ
се в гр. Йерисос, Република Гърция, срещу което Е.И.Г. се е задължила да му
заплати сумата от 580 евро, от които 120 евро, изпълняващи функцията на задатък
и платими при сключване на договора, и 460 евро, платими при приемане на
работата. Предвид изложеното съдът намира, че по силата на сключения между
страните договор за изработка в тежест на ответното дружество е възникнало задължение
да извърши възложената му работа по изработване, доставка, остъкляване и монтаж
на алуминиева дограма на уговорения между страните търговки обект, което същото
е следвало да изпълни в срок до 30.09.2014 г.
По
делото не се установява изпълнителят по сключения между страните по делото
договор за изработка да е осъществил възложената му работа по изработване,
доставка, остъкляване и монтаж на алуминиева дограма на офиса на Е.И.Г.,
находящ се в гр. Йерисос, Република Гърция, нито към датата на предвидения в
договора краен срок за изпълнение – до 30.09.2014 г., нито към датата на
подаване на исковата молба в съда, за който период се твърди да е била
засегната упражняваната от ищцата търговска дейност, съответно да са настъпили
предявените за обезщетяване в настоящото производство имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи. Доколкото по делото не се устанвоява допуснатото
неизпълнение на задължението на изпълнителя да се дължи на непреодолима сила
или друго случайно събитие, което изпълнителят не е бил в състояние да
преодолее поради обективни причини, които не биха могли да му бъдат вменени във
вина, съдът намира, че настъпилите вследствие на неизпълнението вреди за
възложителя по договора за изработка следва да бъдат обезщетени именно от неизправния
длъжник, при условие, че същите са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са били предвидими при поемане на задължението.
Спорен
по делото е въпросът дали в резултат на допуснатото от страна на ответното
дружество неизпълнение на задължението му да извърши възложената му работа по
изработване, доставка, остъкляване и монтаж на алуминиева дограма на уговорения
между страните търговки обект, Е.И.Г., в качеството ѝ на възложител по
договора за изработка, е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи от невъзможността за пълноценно осъществяване на упражняваната
от нея търговска дейност.
Подлежащите
на обезщетяване съгласно правилото на чл. 82 ЗЗД имуществените вреди под
формата на пропуснати ползи представляват неосъществено увеличаване на
имуществото на кредитора. Съгласно разясненията по Тълкувателно решение № 3 от
12.12.2012 г., постановено по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК на ВКС установяването
на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което би
се намирало имуществото на кредитора, в случай че длъжникът беше изпълнил
задължението си, съпоставено със състоянието на имуществото му при факта на
неизпълнението. Доколкото пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична имуществена вреда, това предположение винаги следва да се основава
на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на кредитора.
Предвид отсъствието на изрично установена в закона презумпция за настъпването
ѝ, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде установено по
делото на общо основание съгласно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест в процеса.
В
съответсвие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, че страните са длъжни да докажат
фактическите твърдения, на които основават своите искания, в тежест на
кредитора-възложител по договора за изработка е да установи, че при точно
изпълнение на задължението със сигурност би настъпило претендираното от него увеличаване
на имуществото му. За целта необходимо е по делото да бъдат установени онези обстоятелства,
чието настъпване е било осуетено именно в резултат на допуснатото неизпълнение,
както и че същите са били от естеството и действително са щели да доведат до
претендираното увеличаване на кредиторовото имущество.
От
показанията на разпитаната по делото свидетелка Г.Н., които потвърждават
обясненията на ищцата, дадени в рамките на първоинстанционното разглеждане на
делото, действително се установява, че за периода от преди сключване на
процесния договор за изработка до датата на подаване на исковата молба, а и
след това, находящият се в гр. Йерисос, Република Гърция обект, където
ответното дружество се е задължило да достави и монтира алуминиева дограма, се
използва от Е.И.Г. като офис, от който ищцата осъществява дейност на
туроператор, както и че при възлагане на работата това обстоятелство е било
известно на изпълнителя. По делото обаче не се установява по какъв начин обстоятелството,
че дограмата на офиса на ищцата не е била подменена, е дало отражение върху
пълноценното осъществяване на развиваната от нея туроператорската дейност за
процесния период. В този смисъл по делото не се установява твърдяната от ищцата
невъзможност за пълноценното рекламиране на осъществяваната от нея търговска
дейност посредством поставянето на рекламни пана върху фасадата на сградата, в
която се помещава офисът, която е щала да бъде преодоляна с монтирането на алуминиева
дограма. На следващо място не се устаноява у ищцата да е било налице сериозно
намерение да предприеме рекламиране туроператорската си дейност посредством
твърдяния способ. По делото не се твърди, съответно не се и установява от ищцата
да е бил сключен договор с трето лице или да са водени преговори за възлагане
на изработването на рекламни пана. Не са налице и данни за обема на развиваната
от ищцата търговска дейност за периода, за който се твърди да са пропуснати
претендираните ползи, нито по делото се установяват обстоятелства, които да
обосноват предположението, че при своевременно монтиране на дограмата на офиса
на ищцата, търсенето на предлаганите от нея туроператорски услуги щеше да
нарастне, което да даде съответно отражение и върху приходите от търговската
ѝ дейност. Предвид изложените съображения съдът намира, че независимо от
допуснатото от страна на ответното дружество неизпълнение на задължението му да
изработи, достави и монтира алуминиева дограма в офиса на ищцата, находящ се в
гр. Йерисос, Република Гърция, по делото не се установява в резултат от това
неизпълнение за ищцата да са настъпили имуществени вреди от вида на
претендираните. С оглед на изложеното предявеният от Е.И.Г. иск за присъждане
на обезщетение за пропуснати ползи от договорно неизпълнение следва да бъде
отхвърлен.
При
съвпадане крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При
този изход на делото и с оглед оставянето на въззивната жалба без уважение на
въззивника не се дължат разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски
следва да се присъдят в полза на въззиваемата страна – „А.Д.“ ЕООД, възлизащи в
размер на 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 378835 от 04.04.2018 г. на Софийският районен съд, III ГО, 140-ти
състав, постановено по гр. д. № 44023/2017 г.
ОСЪЖДА
Е.И.Г., ЕГН **********, да заплати на „А.Д.“ ЕООД, ЕИК *******, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв. – разноски за въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.