РЕШЕНИЕ
№260229/18.2.2021г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
двадесет и трети състав
На осми февруари Година две хиляди двадесет и първа
В
публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4482 по описа на съда за 2020г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.Г.Г. – ЕГН **********
против Наказателно Постановление № 20-0442-000796 / 15.10.2020г. на Началника на сектор в ІV РУ
при ОД-МВР-Варна, с което му е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 2 000лв.
на основание чл.174 ал.3 от ЗДП.
С жалбата се иска отмяна на
постановлението като неправилно и несправедливо, като въз.Г. навежда доводи за това,
че размера на наложената му глоба е висок за неговите възможности .Твърди още,
че се страхува от „ вземане на кръв“, както и че заразите от коронавирус стават в болниците, което го плаши, тъй като
майка му е в тежко здравословно състояние и ако пренесе вируса в дома си, ще й
отнеме шанса за живот.Поради това и иска
постановлението да бъде отменено.
В съдебно заседание въз. Г. редовно призован, не се явява, не се представлява. .
Въззиваемата страна, редовно
призована не се явява представител.Постъпили са писмени бележки, с които
депозираната жалба се оспорва , твърди се, че не са допуснати нарушения на
процесуалните правила и се иска
постановлението да бъде потвърдено.Прави се искане за присъждане на юрисконсутско възнаграждение.
След
преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа
страна следното:
На 19.11.2020г. около 08,00ч. въз.Г. , въпреки че бил
неправоспособен, управлявал л.а. „Нисан Сентра“ с рег. № В 69 37 ВК, собственост на неговата майка Н.С.
, като се движел в гр.Долни чифлик. На ул.“Камчия“ той бил спрян от полицейски
служители, които с оглед поведението на въззивника, се усъмнили че е възможно
да е употребил алкохол или наркотични вещества.За това на място бил изпратен св.М.А.-мл.
автоконтрольор при ІV РУ-Варна.Той изпробвал въз.Г. за употреба на алкохол с
техническо средство, като резултата бил отрицателен.След това св.А. уведомил водача,
че следва да му бъде направен и тест за
употреба на наркотични вещества.Въз.Г. обаче категорично отказал да му бъде
направен такъв тест, както и да получи талон за медицинско изследване , което
саморъчно вписал в съответната бланка.Поради това и св. А. съставил против него
акт за установяване на нарушение, което квалифицирал като такова по чл.174 ал.3
от ЗДП.При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
въз.Г. не направил и не депозирал възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение е издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление № 20-0442-000796/ 15.10.2020г. , с което
административно-наказващият орган е изцяло възприел описаните в него
фактическите констатации , както и правната квалификация на нарушението по
чл.174 ал.3 от ЗДП.За него, на същото
законово основание на въз. Г. била
наложена „Глоба” в размер на 2 000лв. .
В хода на съдебното производство
бе разпитан св. М.А. -актосъставител, чиито показания съдът кредитира като дадени
безпристрастно и обективно и с необходимата конкретика и от които се потвърди
описаната фактическа обстановка. Свидетелят
посочи, че съответния тест се извършва като с тампон се взема секрет от
вътрешната страна на бузата и евентуално ако теста даде положителна реакция за
наличието на наркотични вещества, тогава
задължително се издава и талон за медицинско изследване.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в
хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна поради
следните съображения :
Наказателното постановление № 20-0442-000796/ 15.10.2020г. е издадено от компетентен орган - от
Началника на сектор в ІV РУ при ОД-МВР-Варна, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра
на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок .То е съобразено с нормата
на чл. 57
от ЗАНН и
в него се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити.
Вмененото във вина на въз. Г. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. То е описано с необходимата
конкретика, като са посочени съставомерните му
признаци.При предявяване на акта , както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въз.Г. не е направил или депозирал възражения, които
да се нуждаят от разследване по смисъла на чл.52 ал.4 от ЗАНН. По никакъв начин
не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с
подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Поради
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Правилно административно-наказващия орган
е приложил материалния закон, като е съотнесъл фактите към хипотезата
на правната норма и е констатирал нарушението
по чл. 174
ал. 3 от ЗДвП . От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че въз. Г. като водач на МПС е отказал да му бъде извършена проверка с
тест за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози,
както и отказал да получи талон за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Това се потвърждава от всички събрани
по делото писмени и гласни доказателства- от показанията на св.
А. , от приложения по преписката талон за медицинско изследване,
а и не се оспорва.Съображенията в жалбата, обясняващи поведението на въз.Г., не
могат да доведат до отпадане на неговата отговорност.От показанията на св.А. се
установява, че тестът на място се извършва като с тампон се взема секрет от
вътрешната страна на бузата на водача и едва след това, при евентуално
положителен резултат, се стига до лабораторно изследване на биологични проби.В
този смисъл възраженията за наличие на „ страх от вземане на кръв“ и евентуално
заразяване в болнично заведение са неоснователни, доколкото извършването на
теста не е бил обусловено от интервенция,
свързана с проникване в човешкото
тяло. Поради изложеното до тук съдът намира, че описаното в акта и постановлението нарушение безспорно е извършено от въз.Г., тъй като категорично бе установено, че именно въззивникът е управлявал лек автомобил , и е отказал да му бъде извършена
съответната
проверка за употреба на наркотични вещества.
С оглед на това и съобразно приложимата санкционна норма,
съдът намира, че материалният закон е приложен правилно и правилно
административно-наказващият орган е наложил и административното наказание на
посоченото в постановлението основание
- чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДП, тъй като
именно в него е предвидена съответната санкция, а именно „Глоба” в размер на 2 000 лева., който е
императивно определен и е налице забрана по смисъла на чл.27 ал.5 от ЗАНН за
неговото намаляване.Правилно на въз.Г. не е било наложено наказание „Лишаване
от право да управлява МПС“, доколкото същият е неправоспособен.
Поради изложеното до тук съдът намира, че
атакуваното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и
съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на ОД на
МВР-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл.63 ал.5
от ЗАНН.Съгласно
чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в
едно съдебно заседание и не е с
фактическа или правна сложност.Поради това съдът намира, че на ОД на
МВР-Варна следва да се присъди
възнаграждение в минималния размер от
80лева.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 20-0442-000796 / 15.10.2020г. на Началника на сектор в ІV РУ
при ОД-МВР-Варна, с което на М.Г.Г. е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 2 000лв.
на основание чл.174 ал.3 от ЗДП.
ОСЪЖДА М.Г.Г. – ЕГН ********** *** , сумата от 80лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд-Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: