МОТИВИ към Присъда № /23.05.2019год. по НОХД №213
по описа на Хасковския окръжен съд за 2019год.
Срещу
подсъдимия Ж.К.З. *** с ЕГН ********** е внесено обвинение по чл. 116, ал. 1,
т. 6,
пр.2 и пр.3, и т.9 във вр. с чл. 115 от НК за това, че
на 02.05.2018год. в
землището на с.Браница, Хасковска
област предумишлено умъртвил Б.Л.И., на *** години, като деянието е извършено
по особено мъчителен
начин за убитата
и с особена жестокост.
Първоинстанционното производство е протекло по реда на съкратеното
съдебно следствие по гл.ХХVІІ НПК, чл. 372, ал.4 вр.чл. 371, т.2 НПК, тъй като подсъдимият е признал изцяло изложените в обстоятелствената
част на обвинителния акт факти и се е съгласил да не се събират доказателства
за тези факти.
Самопризнанието, според настоящия
състав на ХОС, се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, поради което обяви на
страните, че ще го ползва при постановяване на присъдата без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Хасково поддържа обвинението със същата правна квалификация на извършеното и
фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт и
призната от подсъдимия. Изразява становище, че единственият възможен извод за
тази обстановка е, че подс. З. е извършил
престъплението в което е обвинен. Излага доводи за съставомерност
на деяниeто и
подробни съображения, обосноваващи правната му квалификация. Според държавни
обвинител, решението, макар и некатегорично и трайно, но формирано като цел, е
било взето още далеч преди да осъществи същинското нападение и посегателство
върху живота на И.. Като израз за това сочи обстоятелството, че ножът е с
характеристики да бъде постигнато с него именно умъртвяване, тъй като е бил с
твърде дълго острие, а предназначението по съществото му е било изместено.
Проявената жестокост се изразява в 13 прободни и
порезни рани, част от които, макар и не толкова дълбоки, са били достатъчни за
умъртвяване на пострадалата, като не е
било нужно за постигането на този резултат да се нанясат
толкова много удари с такъв интензитет и сила. Жестокостта и преднамереността
на подсъдимия се подчертават и от обстоятелството, че той не се е разколебал и
не е променил намерението си, въпреки намесата на двамата свидетели и
съпротивата на жертвата, беззащитността й, и опита й да избяга. Мчителният начин също се установява от болките, които е
изпитвала И., изживяла е ужаса на нападението два пъти, след опита й да избяга
и от осъзнаването й, че вероятно ударите ще доведат до смъртта й. Изпитвала е
безсилие в резултат на кръвозагуба, затруднено дишане и недостиг на въздух.
Представителят на ОП- Хасково счита, че при
определяне на наказанието съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл.54 НК, като наложи наказание „лишаване от свобода„ при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства с оглед наличието на множество квалифициращи
признака на деянието, както и с оглед личността на дееца. Касаело се за
примитивна личност, която не зачитала основните ценности и за задоволяване и
постигане на собствените си цели, не се е спрял дори пред живота на другите.
Предлага наказанието да бъде „лишаване от свобода„ извън крайните наказания и
над средния размер, като същото бъде редуцирано с една трета по реда на чл.58а НК.
Частните обвинители Л.С., К.С., И.И. и Г.И. се придържат към казаното от прокурора.
Адв. Р. като повереник на Т.П.-
**** Д.Т.Т. намира, че деянието е доказано от
обективна страна наред с всички квалифициращи признаци, а от субективна страна
е извършено при условията на пряк умисъл. Направеното в съдебно заседание
самопризнание се подкрепяло изцяло от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства.
От обективна страна се касаело за престъпление, което накърнява обществените
отношения, осигуряващи най- ценното благо- правото на живот на всяко човешко
същество. Квалифициращият признак „ особено мъчителен начин“ се установявал от
средството на престъплението, интензитета на ударите, местата, на нанасянето им
и характера им, които са довели до висока степен на болки и страдания на
пострадалата. Особената жестокост на дееца
била установена и с оглед личността на З., който се ползвал с недобро име в обществото, извършил е
престъплението с особена дързост и коравосърдечност. Предумисълът му също се
доказвал, тъй като решението му е било взето хладнокръвно при мотиви „ за „ и „ против“. Налице била и причинно-следствена
връзка между действията на подсъдимия и умъртвяването на Б. И.. Адв. Р. намира, че са налице предпоставките за приложението
на чл. 58а от НК.
Адв. Ж. като защитник на подс. З.
не оспорва фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Намира ,че
същата се подкрепя от направените самопризнания. Моли да бъде определено
справедливо наказание , като се вземе предвид , че подсъдимият З. не е осъждан,
сам се е предал и е спомогнал за разкриването на обективната истина, искрено
съжалявал за стореното. Следвало да се вземе предвид ниската му правна култура
и обстоятелството ,че е бил афектиран от любовни ревностни подбуди. Моли се за
налагане на наказание „лишаване от свобода“, което да бъде определено по реда
на чл.58а НК .
Подс. З. признава фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и признава вината си. Моли за справедливо наказание,
което според него е „лишаване от свобода„ за срок от 20 години. В последната си
дума изказва съжаление.
Хасковският окръжен съд, като обсъди
приложените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразено със становищата на страните и разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК, с оглед проведеното съкратено съдебно следствие, прие за установено
от фактическа страна следното:
През 2012год. подсъдимият З. заживял на съпружески начала с Б. Л.И. ***. С тях живеел и *** син
на жената -Д.Т., роден през **** год. Имала и друго дете, което се отглеждало
от майка й -св.К.С.. И. работела на частно при различни земеделски стопани, а
подсъдимият се наемал временно на обща работа по отглеждане на селскостопански животни. Той често употребявал
алкохол и в това си състояние ставал агресивен, предизвиквал разправии на публични места. Често
нанасял побой на И., но конфликтите им не били продължителни. При подобен скандал между двамата,
през месец януари
2018 год. тя напуснала семейното жилище, но след непродължително време се върнала при З..
На 30.04.2018год. вечерта, подсъдимият, след употреба на
алкохол в магазина на селото, предизвикал разправии с други посетители, както и с
продавачката, отправил заплахи и към нея.
Като се прибрал след 20 часа в къщи, между него и И. възникнал скандал, поради това, че бил взел и
похарчил пари, които тя заработила при св.Н.П., с които имала намерение да заплати вноска
по кредит. Подсъдимият я ударил и я изгонил от дома им. Б. взела детето
си и по бельо към 23,30 часа отишла в дома на свидетеля Д.А. и жена му Г..
Казала, че Ж. я е бил и поискала да остане
да пренощува у тях.
На следващия ден И. не отишла на работа и останала в дома
на А., а вечерта към 20 часа З. отишъл там и я карал
да се прибере в жилището им. Тя му
отказала и заявила, че й било омръзнало да я тормози.
На 02.05.2018год. сутринта Б. И. отишла на работа заедно
със свидетелката Д.А.. Двете извършвали сеитба на арпаджик от
прикачено приспособление, теглено от
трактор, управляван от св. Г.Д. в нива, недалеч от покрайнините на селото.
През ранните часове на деня Ж.З. отишъл в гр.Харманли,
за да си купи работни дрехи. Като се върнал в селото,
се видял със сина на И. - Д.. Двамата разговаряли
и детето заявило, че иска да се приберат с майка му при З.. Подсъдимият решил да отидат на нивата, където знаел, че работи Б..
Взел от дома си кухненски нож и го сложил в джоб на дрехите си. Пред дома на
св.Н.П. видял оставен джипа, който се ползвал от
работниците му и заедно с детето се качили в него
и потеглили към полето.
Малко преди да
стигнат на нивата, джипът закъсал в дере. З. го изоставил и заедно с детето продължили пеша. Като стигнали на
мястото на сеитбата, З. се насочил към
трактора и поискал от св.Д. да отидат и да изтеглят с него лекия
автомобил. Трактористът се съгласил, качил мъжа и детето в кабината и се насочил към края на нивата, за да
свали там двете жени.
Когато
спрял, З. и момчето слезли от кабината. Подсъдимият се приближил в гръб към И. и извадил ножа, със сила я съборил на
земята и започнал да се опитва да я
прободе в гърдите, като крещял, че ще я убие. Б. се съпротивлявала и викала за помощ. Св.Д. се опитал да вземе ножа от
подсъдимия, който продължавал да
замахва с него към жената, но това не му се отдало. З. го изблъскал и му казал, че ще го удари. В този
момент се намесила и св.А., но и тя не
успяла да отнеме ножа. Тогава Д. се развикал на И. да бяга. Тя успяла да се отскубне от З. и побягнала. През това време
трактористът потеглил заедно с
другата работничка с намерение да търси помощ от селото, тъй като не разполагал
мобилен телефон и се бил уплашил от
заканите на З.. Тогава видял, че нападателят
бяга след жената, следван от детето. Секунди след това Б. се препънала и паднала. З. стигнал до нея и започнал
да й нанася удари с ножа -в гърба, в
областта на гърдите, корема, хълбока и бедрата. В началото жената се опитвала да се съпротивлява, викала за помощ,
молела се, но в резултат на болките и засилващата се кръвозагуба скоро
изпаднала в безсъзнание, а след това починала.
Веднага след случилото се подс.
З. се отправил към селото, заедно с детето, което присъствало
на умъртвяването и плачело, като захвърлил ножа в крайпътни храсти.
От заключението
на съдебно- медицинската експертиза се установява, че
по тялото и крайниците на пострадалата са били нанесени 13 прободно
-порезни наранявания: шест рани на гърба в лявата страна на гръдния кош, една
рана в дясната половина
на гърдите, една рана на коремната стена, една рана на лявата предмишница, една рана в лявата хълбочна област, две рани на дясното бедро, една
рана в лявото подбедрие.
Две от пробожданията са проникнали в дясната гръдна кухина и са наранили десния бял дроб, като едното
от тях е преминало през диафрагмата и е наранило и черния дроб. Две други пробождания са
проникнали в лявата гръдна кухина
и са наранили левия бял дроб. Причинените с тях остра кръвозагуба в коремната и гръдната кухина и
набирането на въздух в гръдната кухина и колапсът на белите дробове са станали
причина за смъртта на пострадалата, която е настъпила за няколко минути. Такъв е бил и
интервала на нанасянето на ударите с острието на ножа, които са били с различна
интензивност, но за четири от тях използваната сила е била значителна и е
довела до дълбоко проникване и засягане на жизненоважни вътрешни органи. Всяко едно от тях е било в
състояние, самостоятелно да причини смъртта, без да са необходими другите наранявания, като е
констатирана особена интензивност на уврежданията
в областта на гърба и лявата гръдна половина. Проникващото острие е било определено с ширина не по-голяма от 2 см и
дължина около 12-13 см.
Проведеното психиатрично-психологическо изследване на З.
е дало основание да се направи експертен извод, че
той е акцентуирана личност от афектно-
възбудим кръг с антисоциална нагласа. Личностната структура се характеризирала
с амбивертност, емоционална неуравновесеност, смесен темперамент с
преобладаване на холеричните черти и склонност към
правонарушения. В деня на деянието е бил напълно
трезвен, спокоен, с ясно съзнание, контактен, адекватен и ориентиран. Извършеното деяние не е предпоставено
от психотични мотиви. По това време е бил способен да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си. Личностното развитие и оформяне
на личностната структура били протекли под силното
влияние на социално-психологичната среда. Налице бил „дефектен" ефективен живот, понижен самоконтрол,
липса на специфични интереси, неподредена,
хаотична насоченост, липса на адекватни умения за решаването на по-сложни
проблеми в различни области на живота, без да се полагат активни усилия за подобряването му. Психологичните преживявания по време
на извършване на деянието и след това не се
отличавали с адекватната за случая дълбочина, изказал е формално разкаяние, без да е изпаднал в стресово състояние.
Така описаната по-горе фактическа обстановка
се установява по безспорен и категоричен начин от направеното самопризнание от
подсъдимия, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства – обяснения на самия подсъдим, показанията на свидетелите Г.Д., Д. А., П.М., Е.Й., Н.П., Д. А., К.С., Л.С.,И.И., Е.И., И.И., Г. Е., Т.П., Б.С.,
и Г.И. и от заключенията на експертите
д-р Е. и доц. Н.М., от протоколите за оглед и албумите към тях, останалите
писмени и веществените доказателства, съответно прочетени и предявени на
основание чл. 283 и чл. 284 от НПК
и надлежно приобщени към доказателствения материал по
делото.
От анализа на приложените по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че авторството
на деянието, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия е несъмнено, не се
оспорва от последния и от защитата му.
Непосредствени
впечатления за действията на подсъдимия З. излагат в показанията си свидетелите
Г. и А..
Показанията
свидетелите Д., А., Й., М., А. установяват взаимоотношенията между пострадалата
и подсъдимия, а свидетелите Г.Д. и Д. А. са очевидци на самото деяние. Двамата
са последователни в показанията, които от своя страна консолидират изцяло
даденото от подсъдимия самопризнание. Свидетелите Й. и М. възпроизвеждат
казаното от св. Д., но лично са заварили пострадалата на мястото, където е била
убита.
Св. Д. /
л.40-41том 1-виДП/на 02.05.2018год. сутринта бил на работа и управлявал
трактор, за който била закачена „сеялка„
за картофи, на която работели пострадалата И. и св. А. на нива, южно до с. Браница,
Харманлийска община. Докато работели и жените седяли
на закачената машина зад него, дошъл подсъдимият с детето на Б. – Д., помолил
го за помощ, тъй като джипът му бил закъсал /станало ясно, че това е
автомобилът на работодателя им- св. Н. П./. З. се качил при тях на трактора, за
да отидат да издърпат джипа. Като стигналикрая на
нивата Д. казал на жените да слезнат, за да отиде той
с подсъдимия да изтеглят колата. Д. и подсъдимият били вече слезнали
и след като пострадалата и тя слезнала от трактора,
св. Д. видял как З. вади нож, застанал зад гърба на И. и се опитал да я наръга,
крещейки й, че ще я убие и посягайки с ножа с дясната си ръка. Започнало боричкане, при което тя паднала на земята и
се опитвала да се предпази, викайки за помощ. Той бил наблизо, на 5 метра,
изтичал, опитал се заедно със св. А. да му отнемат ножа, но подсъдимият им се
заканил и на тях и те се отдръпнали, тъй като се уплашили и тръгнали да търсят
помощ. Докато със св. А. се опитвали да му отнемат ножа, Б. се отскубнала и
побягнала. Вече бил на 30 м, когато видял И. да пада по гръб, а подсъдимият,
догонвайки я, се надвесил над нея и започнал да я „мушка„ с ножа в областта на
гърдите и врата поне 4- 5 пъти.
А. /л.42 том 1- ви
ДП/ също свидетелства, че подсъдимият дошъл, за да търси помощ от св. Д. да
издърпат закъсалия джип. Д. им казал да слизат от трактора и да изчакат, за да
отиде с подсъдимия да му помогне и в това време подсъдимият З. извадил нож и
казал на Б., че „ще я трепе“, като замахнал с ножа
срещу нея. Видяла как св.Д. се опитал да отнеме ножа от подсъдимия, но той му
казал нещо, Б. се отскубнала и започнала да бяга. Детето побягнало след нея,
св. Д. й казвал да бяга, но тя се препънала и паднала, като била настигната от
подсъдимия. В това време свидетелите тръгнали
с трактора да търсят помощ.
За присъствието му на местопрестъплението
говорят също следите от кръв върху намерените и иззети няколко часа по-късно
дрехи, приобщени като веществени доказателства. За ножа подсъдимият обяснява,
че го е изхвърлил в чилии по пътя, докато се прибирал
към вкъщи.
Свидетелите М. и Й. също дават подборни
показания, че са разбрали от св. Д. за случилото се и отишли на място, но
заварили там, на 50 м от местото, където започнали сутринта да сеят картофи,
пострадалата да лежи в локва кръв, след което веднага потърсили помощ на тел.
112.
Св. Н. П., при когото пострадалата е работила
видял сутринта на 02.05.2018год. в центъра на селото подсъдимия, който „бил в
добро физическо състояние, спокоен“. Попитал го дали имал работа с автомобила
му „Сузуки Витара“ и П. му
отговорил, че няма, тъй като заминавал за с. С. по работа. След като се
прибрал, установил, че автомобилът липсвал. Не се притеснил, тъй като
предположил, че някой от работниците го е взел по работа. После се сетил, че
подсъдимият може да го е взел, започнал да му звъни по телефона, но не получил
отговор. Половин час по-късно получил обаждане от св. П.М., който му съобщил,
че джипът му бил хвърлен в нивите близо до село, а подсъдимият бил наръгал Б. с
нож.
Безспорно най-точни и подробни сведения за
случилото се в инкриминираната сутрин се съдържат в показанията на свидетелите
-очевидци Д. и А., които съдът намира за непротиворечиви, логични и последователни
и подкрепящи се от останалите събрани по делото доказателства. Съдът кредитира
показанията на всички свидетели, тъй като наред със самопризнанията на
подсъдимия, в цялост и хронологично описват цялостната картина на отношенията на подсъдимия и пострадалата
преди, по време на и след деянието.
По отношение причинените прободно-порезни
рани с нож на пострадалата И.:
Освен показанията на очевидеца Д., който
съдът обсъди, конкретните наранявания и причината за смъртта на И., констатирани
и посочени в заключението на съдебния лекар по съдебно-медицинската експертиза
при аутопсията. Вещото лице по същата е констатирало общо 13 прободни рани- една от които в дясната половина на гърдите,
една- в ляво подбедрие, една – на коремната стена, шест
рани на гърба и лявата страна на гръдния кош, една рана – в лявата хълбочинна област, една рана – на лявата предмишница, две рани – на дясното бедро, две от раните
проникват в лявата гръдна кухина и нараняват левия бал дроб. Други две рани
проникват в дясната гръдна кухина и нараняват десния бял дроб, като едната
продължава през диафрагмата и наранява и черния дроб. Едната от раните прониква
в коремната кухина без да наранява вътрешни органи.Получен е кръвоизлив в
гръдната кухина и набиране на въздух, колапс на двата бели дроба, кръвоизлив в
коремната кухина, общо обезкървяване на трупа. Като причина за смъртта
експертът сочи остра кръвозагуба в резултат на кръвоизлива в гръдната и
коремната кухини в едно с развитието на пневмоторакс
и колапс на белите дробове. Смъртта е била неизбежна и е настъпила за минути.
Установените увреждания били причинени по механизъм на действие от остър
предмет - нож и могат да се получат по начина и при обстоятелствата, описани в
предварителните сведения. Раната на лявата предмишница
вещото лице сочи като защитно нараняване. Ударите са били нанасяни в различни
позиции, като жертвата е била и с лице, и с гръб към нападателя, без да може да
се определи последователността на ударите, които са били нанесени в кратък
интервал, за няколко минути. Нанасяни са с различна интензивност, но и със
сила, достатъчна някои от нараняванията да проникнат в гръдната и коремна
кухини. Експертът посочва, че всяко едно от нараняванията в гръдната кухина, при които има нараняване
на белия дроб, а при едното и на черния дроб, се сочи като самостоятелно да
причини смъртта, без останалите наранявания. В процеса на нанасяне на ударите
пострадалата И. е имала възможност да се движи и съпротивлява до момента, в
който кръвозагубата е причинила изпадането й в безпомощно състояние. Като по-
тежки експертът сочи нараняванията, нанесени в областта на гърба и лявата
страна на гръдния кош, тъй като след тях е настъпила смъртта и било вероятно да
са нанесени последни. Ножът, причинил нараняванията бил с с
ширина на режещия клин не по голяма от 2 см, на дистанция 12-13 см от върха към
дръжката.
От приложените към огледния
протокол и аутопсията фотоалбуми на пострадалата И. е видно, че нараняванията
са общо 13 на брой по описаните от експерта места, което предвид констатираната
бързина на нанасяне на ударите на различни места отпред и отзад на тялото, 4 от
които в гръдната кухина, обуславят извод за целенасоченост при насочване на
острието на хладното оръжие хаотично , но основно в горната част на торса на
пострадалата И., където са разположени органите на дишането и сърцето.
Непосредствено след инцидента, на
местопрестъплението, по молбата на свидетеля Д., се отзовали свидетелите М. и Й.,
чиито показания са в унисон с казаното от очевидеца св. Д., след инцидента, от
когото научили за случилото се и лично възприели резултатът от действията на
подсъдимия З..
При
така установената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установено, че
с горепосоченото си поведение от обективна и субективна страна подсъдимият Ж.К.З.
е извършил престъпление по чл. чл. 116, ал. 1,
т. 6,
пр.2 и пр.3, и т.9 във вр. с чл. 115 от НК , тъй като
на 02.05.2018год. в
землището на с.Браница, Хасковска област, предумишлено умъртвил Б. Л.И., на *** години, като деянието
е извършено
по особено мъчителен
начин за убитата
и с особена жестокост.
По квалифициращите признаци на убийството
като извършено "предумишлено", "с особена жестокост" и по
„особено мъчителен начин за убитата“:
Този извод се налага и от заключението по
съдебно-психологично-психиатричната експертиза на З., според която той не
страда то психично заболяване преди и към 02.05.2018год., както и към момента
на изготвяне на експертното заключение. Поставена му е диагноза „акцентуирана личност от емоционално – възбудимия
кръг с антисоциална нагласа“, като обикновеното алкохолно опиване /битово
пиянство/ не означавало психично заболяване. Подсъдимият към момента на
извършване на деянието е бил способен да разбира свойството и значението на
извършеното и за ръководи постъпките си. Способен е правилно да възприема
фактите от значение за делото и да дава
достоверни обяснения по тях по време на досъдебното производство и в съдебния
процес. Не е настъпила промяна в психическото състояние на подсъдимия в
периодите преди и след извършване на деянието. Същият е в добро здравословно
състояние, не се нуждае от принудителни болнични грижи, а равнището на развитие
на интелекта и личностната структура са
в границите на нормата, пречупена през призмата на образованието му и
заобикалящата го социална среда. При подсъдимия
се сочи „дефектен“ ефективен начин на живот, понижен самоконтрол, липса на
адекватни умения, включително професионални за решаване на сложните проблеми в
различни области на живота. Експертът намира, че формално е изказал съжаление
за случилото се, но не е изпаднал в стресово състояние с невротично- депресивни
симптоми. Психическото и физическо състояние му позволяват да участва в
следствени действия, в съдебната фаза и да изтърпява наказание.
Вън от съмнение според съда е наличието на
трите квалифициращи признака-
предумисъл, извършено с особена жестокост и особено мъчителен начин за
пострадалата, съобразявайки показанията на свидетелите Г. и А. и установените и
потвърдени от съдебно-медицинската експертиза признаци. От подробно обсъдените
по-горе изложени от колегите на убитата И. обстоятелства се установява, че при
срещата им, след като слезнали от трактора,
последният я нападнал с думите „ще те трепя“, посягайки върху нея с ножа, който
държал с дясната си ръка. Не се е отказал, когато тя започнала да вика за помощ
и да бяга, въпреки присъствието на детето, както и опита на свидетелите Г. и А.
да го отдръпнат от И..
Умисълът обаче за извършване на тежкото
престъпление, по мнение на съда е възникнал, когато е срещнал детето на Б.- Д.
и е разбрал от него, че тя не се е прибрала предната вечер, и „че била с друг
мъж“ /обяснения от 03.05.2018год. и 22.02.2019год том 1- ви ДП/, въпреки, че на
01.05.2018год. той я е молил да се върне при него, но тя му отказала. Думите на
детето са предизвикали изблик на ревност, която е обосновала решението му да вземе ножа от вкъщи, който скрил в левия
си ръкав и да тръгне с детето към нивите, където знаел, че Б. сади картофи, за
да я мотивира да се върне при него. След като пострадалата отново му отказала,
се нахвърлил върху нея с ножа. В рамките на времето, през което се е надявал,
че И. ще се върне при него с детето и най- вече след срещата си с Д. на
02.05.2018год., след което го е завел у
дома да го нахрани, той в сравнително спокойно състояние е обсъдил мотивите
„за“ и „против“ извършване на убийството на Б. И., мястото, начина и механизма
му. Тръгнал е с детето към нивата, на
която работи пострадалата, надявайки се като го види с Д., да се съгласи да се
съберат отново. Взел е решение, че след поредния отказ пострадалата да се върне
при него, ще я убие. Вземането на нож в
дрехите си, тръгвайки към И. рано сутринта, докато тя е на работа с детето й,
надявайки се да я мотивира да се приберат при него, явно и категорично сочи на
предварително намерение за извършване на забранено от закона деяние. За това
какви точно са били планираните действия сочат както се изясни по-горе мястото,
начина, множеството на ударите и бързината на нанасяне на прободно-порезните
наранявания с ножа, оттеглянето от местопрестъплението и изхвърлянето на
оръжието на престъплението. Той е знаел, че тя седи на закачената за трактора
„сеялка“, където са се качили с детето и е знаел, че тя ще бъде там. Нещо повече, последващото
му поведение също доказва, че ни най-малко не е бил смутен от случилото се, а
напротив, тръгнал си спокойно, без да се заинтересува дали Б. има нужда от
помощ или да се опита да й окаже такава, след което изхвърлил ножа в чилиите по пътя и се прибрал да се преоблече, тъй като „
имал кръв по анцуга“.
От обективна страна са установени активни
действия по умишлено умъртвяване на живо човешко същество - многобройни удари с
оръжие годно да причини смърт - нож с ширина на острието 1,5-2 см и дължина на
12 -13 см., с което са причинени наранявания, някои от които в жизнено важни
области на тялото на жертвата. Налице е и причинно-следствена връзка между
уврежданията и настъпилия вредоносен резултат-смъртта на И.. Броят на
нанесените рани и интензитета на причиняването им дава категоричен отговор на
въпроса относно умисъла. Касае се за предварителен умисъл, при който
подсъдимият е взел решение за убийство на пострадалата Б. И. часове преди
изпълнението на същото, след преценка на аргументите за и против извършването
му, планирал е същото по време, място, начин и средство, включително укриването
на улики и неглижиране последиците от извършеното,
оставяйки пострадалата без да се опита да й окаже съдействие. Съзнавал е
обществената опасност на извършваното, предвиждал и искал, целял настъпването
на общественоопасните последици - смъртта на И..
Константната съдебна практика е категорична, че продължителността на времето от
възникване на намерението до неговото осъществяване не е абсолютен и определящ
фактор за приемане или изключване на предумисъла. Последният не се изключва и
от това, че решението за извършване на убийството е породено от някакво
раздразнение. Без значение е и обстоятелството, че по време на извършването му
деецът не се е намирал в напълно или сравнително спокойно състояние. Според ВКС
той би бил налице дори при отложено във времето изпълнение, в зависимост от
това дали ще настъпят условията и причините, заради които трябва да бъде
изпълнено.
Квалификацията като "извършено с особена
жестокост" на убийството се обуславя от факта, че изпълнителната
деятелност на подсъдимия по интензитет явно надхвърля необходимото за
причиняване смъртта на пострадалата и сочи на допълнително субективно
отношение, отличаващо се с ярост и отмъстителност, заради влошаването на
отношенията между него и нея и категоричният й отказ да се върне при него .
Особената жестокост е характеристика, както на дееца, така и на деянието, тъй
като личността се проявява в обективираните действия
и обратно - начинът на тяхното извършване / в настоящия случай обективно
установено от броя и тежестта на нанесените удари след преодоляната съпротива/,
от една страна, сочи към личността на дееца, а от друга страна, представлява
обективна даденост. Няма съмнение, че изпълнителното деяние е извършено по един
подчертано жесток начин. Особената жестокост деецът е проявил в поведението си
по време на извършването му и за него се съди по броя и начина на нанасяне на
ударите, като от субективна страна е съзнавал, че по този начин проявява такава
особена жестокост към жертвата си. Чувал е виковете й, догонил я е при опита й
да се отскубне от него и е виждал ужаса от случващото се. В тази част относно
квалифициращото обстоятелство " особена жестокост", с която
подсъдимият е извършил деянието, следва да се цени заключението на
съдебно-медицинската експертиза на труп относно механизма на причиняване на
уврежданията, множество наслагващи се удари с ножа по цялото тяло на
пострадалата, настървеността, с която е забивал оръжието в тялото, нанасяйки 13
прободи рани, пробивайки белите дробове , коремната кухина, черния дроб.
Подсъдимият не се е спрял дори след опита на пострадалата да избяга и този на
свидетелите Д. и А. да го възпрат, а напротив, догонил е И. и след като тя
паднала, препъвайки се, с още по- голямо настървение и ярост е започнал да
забива ножа по тялото й, пред очите на детето й, усещайки проникването му в
дълбочина и съзнавайки последиците от
действията си, въпреки стенанията на жертвата си и протеклата кръв и плача на детето и въпреки
че още след първите удари, тя спряла да извършва ефективни действия по
самоотбрана. Обстоятелството, че подсъдимият е използвал нож като оръдие за
нанасяне на удари спрямо пострадалата е релевантно към квалификацията на
деянието, която се извежда въз основа на обективните находки от тежестта
на уврежданията и начинът на тяхното
причиняване /описани подробно по- горе/. Именно чрез механизма и начина на
нанасянето, броя на ударите и местата по тялото, по които са нанасяни се обективира и отношението на дееца към жертвата.
Отделно от това, въпреки че някои от ударите
са били настървени хаотични, то няколко от тях
/ поне 4 според вещото лице д-р Е. /
са концентрирани в жизненоважни органи, чрез проникването на ножа. Тези обективни
данни за поведението на подсъдимия дават основание да се заключи, че той е
съзнавал неизбежното настъпване на смъртта и е желаел настъпването на смъртния
резултат.
В този смисъл от субективна страна,
престъпното деяние е извършено от подс. З. при пряк
умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, искал е и пряко е целял настъпването на общественоопасните вредоносни последици – смъртта на
пострадалата И.. Действията на подс. З. по
методичното нанасяне на множество силни удари с остър предмет по цялото тяло с
такъв интензитет, сила и в дълбочина, несъмнено сочат на пряк умисъл за
убийство. Умисълът на деянието се извежда от начина на неговото осъществяване,
а не от декларираните от дееца мисли и намерения. За умисъла може да се съди от
средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от
мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата ... и
други обстоятелства (ППВС № 2 от 1957 г., изм. и доп. с ППВС № 7 от 1987 г.) Целенасочените действия на З. по нанасянето на множество
силни удари с нож по цялото тяло на И. и сравнително продължителния период, в
която той опитва да нарани жертвата си, догонва я, превъзмогвайки опира на
цитираните свидетели да го спрат и продължава да нанася удари с ножа по цялото
й тяло, преодолявайки първоначалните й опити за защита /порезната рана на предмишницата, посочена от експерта/ и приключвайки едва
след като тялото на И. става безжизнено, сочат на пряк умисъл за убийство.
За да е налице квалификация по чл. 116, ал.1, т.6 пр.2 от НК - убийство по особено мъчителен
начин, правната доктрина последователно приема, че следва да се установи чрез
доказателствата по делото, че пораженията върху пострадалия са особени и той
преди да умре е изживявал извънредни мъки, болки и страдания, че те са в
по-висока степен от нормалните такива за едно убийство. Следователно, за да се
квалифицира убийството като причинено "по особено мъчителен начин за убития", следва да се имат
предвид не тези болки и страдания, които са свойствени за всяко въздействие
върху човешкото тяло, годно да причини смърт, а прекомерно създадените мъчения
или изключителни страдания на пострадалия, които не биха били налице, ако
деецът не е употребил особено средство или е причинил смъртта по особен начин с
цел да създаде прекомерни мъки и страдания на жертвата. Затова и в ПП на ВС №
2/1957 г. - т.15 - изм. С Постановление № 7/6.7.1987 г. са посочени примерни
начини за причиняване на смърт по особено мъчителен
начин, за да се отграничат тези случаи от
обикновените такива на причиняване на смърт, при които безспорно жертвата
изпитва страдания, но те не достигат тази степен на интензитет, която е
необходима за посочената квалификация, като например множество удари,
постепенно задушаване, рязане части от тялото и др.. Естествено изброяването не
е изчерпателно, но дава ясна представа за разграничителните критерий. В
конкретния случай множеството нанесени удари в жизнено важни части на тялото с
остър предмет- нож, макар и неустановен по делото, довели до остра кръвозагуба,
сами по себе си поставят извън всякакво съмнение изключителните страдания,
които е понесла Б. И. и характеризират деянието на подсъдимия като такова,
извършено по особено мъчителен начин за пострадалата и с особена жестокост. От доказателствата по делото се установи, че
пострадалата е преживяла извънредни предсмъртни мъки по обем и качество, които
са обективно констатирани, и които са прижизнени. От
заключението на изготвената СМЕ е видно, че причината за смъртта на
пострадалата е остра кръвозагуба- следствие на нанесените й множество прободно - порезни наранявания в областта на гръдния кош,
коремна кухина, горните и долни крайници. Смъртта на пострадалата не е
настъпила внезапно или бързо от порядъка на секунди, а по особено мъчителен начин, тъй като пострадалата е
имала възможност да възприема и разбира случващото се с нея, да изпитва болки и
ужас при реализирането на множеството удари с нож. Това от своя страна
означава, че на пострадалата са причинени от страна на З. изключителни
физически болки и страдания, като предсмъртните й мъки са продължили през един
по-продължителен период от време, който надвишава болките и страданията,
преживени от пострадал при едно обикновено убийство.
От
субективна страна съдът приема, че деецът е действал със съзнанието за
обществената опасност на извършваното, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици-смъртта на жертвата, която е
целял, което подробно бе обсъдено по- горе в мотивите.
Като причина и мотив за деянието следва да се
приемат установените личностни характерови особености
като честа употреба на алкохол, която отключва често лесна раздразнимост,
избухливост, гневни отреагирания при незначителни
поводи, занижен емоционален самокнотрол, но и
незачитане на човешката личност.
При определяне вида и размера на наложеното
наказание, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства –
изразеното съжаление и разкаяние за случилото се, изначално оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина, чистото му съдебно минало, а
като отегчаващи отговорността обстоятелства – недобрите характеристични данни,
обстоятелството, че деянието е било извършено в присъствието на детето на
пострадалата, изключителната му упоритост при нанасяне на ударите, които са
били общо 13 на брой, няколко квалифициращи признака на деянието и като ги
съобрази, наложи наказание при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства по първата алтернатива предвидена в закона, а именно „лишаване от
свобода“ за срок от 19 /деветнадесет години/ години.
Съдът приложи императивната разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК и намали така определеното наказание с 1/3 като наложи окончателно
наказание „лишаване от свобода“ в размер на дванадесет години и осем месеца,
което подсъдимият да изтърпи при първоначален "строг" режим в затвор
на осн. чл. 57, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС. Така определеното наказание съдът намира за
справедливо, законосъобразно и съответно на високата степен на обществена
опасност на деянието и на обществената опасност на дееца, съобразено с
характера и механизма на деянието и с целите на генералната и специалната
превенция на закона.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът зачете времето през което подсъдимия е бил с взета мярка
"Задържане под стража", считано от 02.05.2018г. до влизане на
присъдата в сила.
Съдът постанови
веществените доказателства, представляващи чифт маратонки с черен цвят, синя
блуза с дълъг ръкав,
сиво долнище от анцуг, сиво-черно горнище_от анцуг -
всички като вещи без стойност да се унищожат, след
влизане на присъдата в сила.
С оглед постановената осъдителна присъда и на
основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати направените по делото разноски в
размер на 633,42 лв
лева в полза на държавата по сметка на ОД МВР - Хасково.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕН СЪДИЯ: