№ 297
гр. Перник, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720105057 по описа за 2022 година
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 8 от Закона за
защита от домашното насилие /ЗЗДН/, подадена от Я. И. Я., с искане за издаване на
заповед за защита против бившия съпруг В. **** К., поради осъществен от него акт
на домашно насилие на 21.08.2022 г.
В молбата се посочва, че молителката и ответната страна са разведени.
Конкретно се описва акт на насилие, за който се сочи да е осъществен на 21.08.2022 г.
Твърди се, че на посочената дата около 7:00 ч. ответникът е пристигнал в къщата на
молителката и ез причина я е ударил с дворната врата на къщата и я е притиснал в
оградата. Първоначално е изпитала болка, а впоследствие забелязала, че кракът е подут
и с множество кръвонасядания. Твърди, че на 16.09.2022 г. е посетила лекар, който е
установил пораженията, като е издадено и съдебно удостоверение. Излага твърдения за
системен психически и физически тормоз по време на брака им.
При изложените твърдения молителката счита, че е налице опасност за живота и
здравето й и моли да бъде издадена заповед за незабавна защита, съдържаща мерките
по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 ЗЗДН.
С определение на съда от 19.09.2022 г. молбата за налагане на мерки за
незабавна защита е уважена.
В съдебно заседание молителят поддържа молбата по вече изложените
съображения.
Ответникът оспорва фактическите твърдения, изложени в молбата за защита от
домашното насилие като моли съда да я остави без уважение. Представя своята гледна
точка за раздора в отношенията между страните като отрича осъществяване на
физическо насилие.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Районен съд Перник е сезиран с молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН, която
съдът намира за процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице,
насочена към постановяване на мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН срещу лице по чл. 3
ЗЗДН, с изложени твърдения за осъществен акт насилие спрямо пострадалия,
съдържаща данни за връзката му с извършителя, с приложена декларация по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН, подписана от молителя. Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 10, ал.
1 ЗЗДН, с оглед описания конкретен акт на домашно насилие с посочената дата на
осъществяването му 21.08.2022 г.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН като домашно насилие се определя всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Уважаването на процесното искане за защита е обусловено от установяване
наличието на твърдяната родствена връзка със сочения извършител на акта, както и от
наличието на осъществен от ответника акт на насилие като конкретно предприети от
него действия, свързани с посегателство върху молителя.
По делото не е спорно, че молителят и ответника са бивши съпрузи (вкл. е
представено съдебно решение за прекратяване на брака им), следователно между
страните съществува сочената в молбата връзка, представляваща първото основание за
разглеждане на искането за защита, отправено от молителя.
Спорно е процесните събития да са се осъществили (включително се отрича
посегателство изобщо да е осъществявано) като в застъпените от страните тези, излагат
диаметрални твърдения относно събитията и фактическа обстановка.
В подкрепа на тезата на молителя е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
както и съдебномедицинско удостоверение №215/16.09.2022г., приета е СМЕ.
По делото са събрани и устни доказателства чрез разпит на свидетели.
Св. ******* (сестра на молителката) е заявила, че не е присъствала лично на
описания акт, но е видяла молителката непосредствено след това, която е плачела.
Описва състоянието на крака като сочи, че първоначално следата от удара е била
червена, а след това синя. Не са предприети действия, тъй като молителката не искала
да ядоса ответника и провокира опасно шофиране, който този ден е взел децата и е
отпътувал за море, а обичайно ток кара рисково.
Св. Р. ****** не е присъствал лично на описания акт, но твърди, че е разбрал за
него от майката на молителката.
Св. **** (майка на ответника) също не е присъствала лично като възпроизвежда
неотносими към спора нейни възприятия.
Св. Роман В. също не е присъствал лично на описания акт като в показанията си
анализира отношенията между страните, както и евентуалната възможност соченото от
молителката увреждане да е станало посредством портата на къщата ѝ.
По делото е изслушана и приета СМЕ, която съдът кредитира като обективно и
безпристрастно изготвена от лице със съответните специални знания. При анализ на
доказателствата по делото и оглед на място вещото лице достига до извод, че
описаното в медицинското удостоверение кръвонасядане по външната повърхност на
дясното бедро на молителката може да е причинено по начина, описан в молбата, а
именно удар с подвижната част от портата и притискане в неподвижната част, което
да е станало на 21.08.2022 г. В съдебно заседание поддържа заключението, като
разяснява, че следите от такъв тип удар се развиват и оздравяват с оглед
възстановителните способности на индивида.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН представлява доказателствено средство и е допустимо, при липса на други
доказателства, заповед за защита да се издаде само въз основа на нея. В настоящата
хипотеза, в декларацията си молителката е изложила факти, идентични с изложеното в
молбата, като описва развоя на събитията, осъществени на 21.08.2022 г. Тези данни се
подкрепят от показанията на разпитания по делото свидетел *******, която макар и да
не е очевидец е възприела лично нараняванията на молителката след това.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, вкл. преценени по правилото на
чл. 172 ГПК. Същевременно обаче единствено показанията на св. Кулин са относими
към предмета на спора като те пряко кореспондират с приетото по делото медицинско
удостоверение и СМЕ. Те изясняват фактите, предмет на доказване по настоящото
дело, като допълват останалия по делото доказателствен материал. Посредством
възприятията на свидетеля безспорно се потвърждава описаната в декларацията и
молбата фактическа обстановка относно лицето, което е извършило акт на домашно
насилие спрямо молителя, относно неговото присъствие на мястото.
Съдът приема, че доказването на релевантните факти се постига при пълно и
главно доказване или чрез верига от косвени доказателства, които преценени
поотделно и в тяхната взаимовръзка да водят до извод за осъществяване на главния
факт, предмет на доказване. В случая е налице именно такава логически свързана
система от доказателствени факти, която да създаде необходимата сигурност, че
фактът, индициран чрез съвкупността на установените доказателствени факти,
наистина се е осъществил. Налице е декларация, подадена под страх от наказателна
отговорност, медицинско удостоверение относно получени наранявания както и
възможната причина за това.
Защитната теза на ответника се изразява в оспорване на фактическите твърдения
на молителката като се концентрира, че не е извършен акт на домашно насилие. Съдът
приема това възражение за неоснователно и недоказано. Показанията на свидетелите
на ответника не носят никаква конкретика за правнорелевантните обстоятелства. Те не
са очевидци и не са възприели случилото се на 21.08.2022 г. дори и от трети лица.
Показанията на **** са относно събития на по – късен етап във времето, а тези на
Роман В. дори не възпроизвеждат негови лични впечатления, а представляват анализ
на взаимоотношенията между страните и мнение за практическата възможност акта на
насилие да е осъществен по начина, описан в молбата. Ето защо доколкото същите не
носят данни, относими към спора те не следва да бъдат анализирани по - подробно.
По тези съображения съдът приема, че подадената молба за защита от домашно
насилие е основателна и следва да се уважи. Доказването на осъществен акт на
домашно насилие обуславя необходимостта от постановяване на мерки за защита по
см. на чл. 5 ЗЗДН, съобразени с реализираното от ответника поведение и имащи
превантивен ефект спрямо извършителя на насилието, респ. представляващи защита на
пострадалото лице срещу бъдеща агресия.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗДН със заповедта за защита съдът
налага една или повече мерки за защита, което води до извод, че последният не е
обвързан от искането на страните, както и от вече определените мерки с предходно
издадената заповед за незабавна защита. Независимо от този извод, съдът приема, че
определената вече привременна мярка за незабавна защита в най – пълна степен би
защитила здравето на молителя от последващи посегателства, доколкото от данните по
делото се установи, че са налице и предходни такива, но доколкото стоят извън
предмета на това производство същите не са коментирани.
В настоящия случай, при съобразяване с вида на извършения акт насилие – касае
се за физическо насилие, характера и начина на осъществяването им, съдът намира, че
3
на ответника следва да бъдат наложени кумулативно мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН
– да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя по т. 3 ЗЗДН –
забрана на да приближава жилището му, местоработата му и местата му за социални
контакти и отдих на разстояние по-малко от 50 м.
Съдът счита, че с определените мерки за закрила ответникът би осъзнал
проявеното правно и морално недопустимо поведение, като би му се попречило да
извърши спрямо пострадалия нов акт на насилие и за същия се създаде допълнителна
гаранция за защита от такова бъдещо поведение.
В разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН е предвидено, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3
от закона се налагат за срок от три до осемнадесет месеца. Съдът, при съобразяване с
фактическите отношения между страните, доказателствата за физическото,
психическото и емоционалното състояние на молителя, липсата на данни по делото за
продължаващо такова поведение, срокът през който тази забрана е действала от
постановяването с издадената по делото заповед за незабавна защита (шест месец),
намира че тази мярка следва да бъде определена за срок от шест месеца, считано от
постановяване на съдебното решение и издаване на заповедта за защита, през които за
ответника ще съществува процесната забрана и който би му оказал необходимото
превантивно въздействие.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН задължение на съда
при уважаване на молбата за защита да наложи на извършителя на домашното насилие
глоба в границите от 200 лв. до 1 000 лв., съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъдена да заплати такава в размер от 400 лв., платима в полза на държавата. За горния
си извод съдът изхожда от конкретно проявеното поведение от ответника – ясно
изразена агресия, непровокирана от пострадалото лице, но кореняща се в наличието на
лични спорове между тях, провокирани вероятно от емоционална незрялост и
невъзможност да се справи с чувството на отхвърляне – наскоро постановеното
решение, с което бракът между страните е бил прекратен.
Всичко изложено обосновава извод за постановяване на решение, с което спрямо
молителя да бъдат наложени мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДН, заради
осъществения акт на физическо насилие от ответника и на основание чл. 15, ал. 2
ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, съдържаща и предупреждение към
извършителя за последиците от неизпълнението по чл. 21, ал. 3 от закона, а именно,
че полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на Прокуратурата.
По разноските:
При този изход на делото – основателност на молбата за защита и на основание
чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд Перник държавна такса за производството в размер на сумата от 25,00 лева,
определен в съответствие със задължителните за съда разяснения, дадени в т. 22 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
Молителят е поискал присъждане на сумата от 500,00 лева, представляваща
сбора от заплатеното адвокатско възнаграждение и депозит за СМЕ. Съдът намира, че
на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН същата следва да бъде присъдена в негова полза в
цялост.
При този правен извод, ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното и на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
4
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на Я. И. Я., ЕГН ********** с адрес гр. ****
срещу В. **** К., ЕГН ********** с адрес гр. Перник, ул. ****** за осъществен по
отношение на нея акт на домашно насилие на 21.08.2022 г. като:
ЗАДЪЛЖАВА В. **** К. да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на Я. И. Я.;
ЗАБРАНЯВА на В. **** К. да приближава Я. И. Я., жилището, находящо се в
гр. ****, местоработата – Студио Л*****, както и местата за социални контакти и
отдих, къщата, в която пребивава през летния период в с. Долни Раковец, вкл. къщата
на родителите ѝ в същото село на разстояние по-малко от 50 /петдесет/ метра за срок от
шест месеца, считано от постановяване на решението и издаване на заповедта за
защита.
УКАЗВА на В. **** К., че при неизпълнение на Заповедта, полицейският орган,
констатирал нарушението, незабавно задържа нарушителя и уведомява органите на
Прокуратурата.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, съдържаща предупреждението за
последиците от неизпълнението ѝ по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН В. ***** К. да заплати в полза на
държавата глоба в размер на сумата от 400,00 лева и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН
по сметка на Районен съд – Перник сумата от 25,00 лева, представляваща държавна
такса, дължима по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН В. ***** К. да заплати на Я. И. Я.
сума в размер на 500,00 лева, представляващи разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежат на НЕЗАБАВНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Решението може да се обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник
в седемдневен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5