РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на десети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20211880100627 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от
изпълнителния директор А.А., чрез пълномощник, против В. П. П., ЕГН
**********, с адрес: ..., в качеството й на наследник по закон на И. Ц. С., ЕГН
**********. Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл.
153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – иск за вземания за плащане на стойност на
доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна
собственост и за сума за предоставена услуга „дялово разпределение“ на
топлинна енергия, както и искове за заплащане на обезщетение за забава
върху стойността на доставената топлинна енергия и на обезщетение за забава
върху стойността на предоставената услуга дялово разпределение на
топлинна енергия.
В исковата молба, уточнена с молба от 30.06.2021 г., ищецът излага, че
И. Ц. С., ЕГН **********, починал на ...г., като собственик на
топлоснабдения имот е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди за
1
процесния период, по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради което е обвързан
от общите условия на ищцовото дружество, съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Твърди, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия,
поради което ответникът, като наследник на С. дължи цената за нея, платима
съгласно Общите условия месечно в 30-дневен срок след от датата на
публикуването на дължимите суми на интернет страницата на ищцовото
дружество. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ ищцовото дружество е
начислявало сумите за топлинна енергия по прогнозни месечни вноски, като в
края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение от дружеството,
извършващо дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата –
етажна собственост по местонахождение на имота.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца следните суми: 1 937,30 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в ....., аб. № ..., номер на
инсталацията ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 17.05.2021 г. до окончателното изплащане и 350,29 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
незаплатена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2018 г. до
23.04.2021 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 20,42 лева –
главница за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г. за посочения имот, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.05.2021 г.
до окончателното изплащане и 4,59 лева – обезщетение за забава в размер на
законна лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за
периода от 01.07.2018 г. до 23.04.2021 г. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
С писмения отговор ответникът оспорва изцяло предявените искове,
като възразява, че тя има качеството на „гол собственик“ на процесния имот,
каквото качество е имал и наследодателят й И.С. преди да почине, тъй като е
налице учредено право на ползване в полза на трето лице, за погасяването на
което няма доказателства по делото, поради което няма качеството на „клиент
на топлинна енергия“. Поради това счита, че предявените искове са изцяло
неоснователни. В случай, че бъде прието обратното, прави възражение за
изтекла тригодишна давност за всички суми, претендирани за периода от м.
2
05.2018 г. до м.10.2018 г. Иска се отхвърляне изцяло на предявените искове.
Претендират се направените в производството разноски.
Третото лице – помагач на ищеца – „Термокомплект“ ООД не заявява
становище.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество и третото лице –
помагач на ищеца не изпращат представител, а ответникът – не се явява и не
се представлява. Последният, както и ищцовото дружество, чрез
пълномощниците си, с писмени молби подробно аргументира тезите си.
По делото са събрани писмени доказателства, представени от страните.
Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата
искова молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на
страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12
от ГПК, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
За основателността на предявените осъдителни искове за дължима цена
за топлоенергия и за извършване на услуга „дялово разпределение“ на
топлинна енергия дружеството-ищец следва да установи по делото следните
обстоятелства: договорните отношения между страните за доставката на
топлинна енергия или други обстоятелства, които обосновават качеството
клиент на топлинна енергия на наследодателя на ответника, количеството на
доставената топлинна енергия за въпросния период и размера на нейната
цена, както и че през процесния период за имота е извършвана услуга „дялово
разпределение“ на топлинна енергия, за което на ищеца се дължи съответно
възнаграждение, възлизащо на исковата сума. По отношение на акцесорните
искове за заплащане на обезщетение за забава ищецът следва да установи
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава
и размера на мораторната лихва.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
150 от ЗЕ и чл. 153 от ЗЕ:
На първо място, спорно между страните по делото е съществуването на
облигационно правоотношение между тях и между ищеца и наследодателя на
ответника по договор с предмет продажба на топлинна енергия за процесния
имот в рамките на исковия период от месец май 2018 г. до месец април 2019 г.
За разликата от търговската продажба на топлинна енергия за небитови
3
нужди, която, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, се извършва задължително на
основата на писмени договори, договорът за търговска продажба на топлинна
енергия за битови нужди, се счита за сключен и с конклудентни действия -
арг. от чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, т.е. писмена форма не е задължителна. В този
случай топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените
от КЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите (чл. 150, ал. 2 от ЗЕ). В този случай
договорната връзка се предполага по силата на закона, тъй като съгласно чл.
153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, без да е
необходимо сключването на писмен договор, и като такива са задължени да
заплащат нейната цена. Разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (обн. ДВ, бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) съдържа легална дефиниция на понятието
„битов клиент“ – клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Посочените
разпоредби легитимират като клиент на топлинна енергия по силата на закона
и съответно задължено лице за заплащане на нейната цена собственикът на
топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на
ползване, в който случай клиент е третото лице ползвател. Още при
действието на редакцията на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, действала до 17.07.2012 г.,
с която понятието „потребител на топлинна енергия“ беше дефинирано като
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си, се приемаше, че използването на съюза „или“ не дава
възможност за избор от страна на ищеца срещу кое от тези лица да предяви
своята претенция, а отразява възможността лице, различно от собственика, да
бъде потребител на топлинна енергия. Такова лице е именно титулярът на
вещно право на ползване, който съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗС е
длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта. Ето защо,
когато по отношение на топлофицирания имот е учредено вещно право на
ползване, страна в отношенията с топлофикационното дружество е само
4
ползвателят. Изрично в този смисъл е Решение № 888 от 10.02.2017 г. по гр.
д. № 9691/2016 г. на Възз. II-е състав на СГС. Това разбиране се застъпва и
понастоящем в съдебната практика. Създадената по силата на закона
облигационна връзка – договор за продажба на топлинна енергия е със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на
топлоснабдения имот. Както се посочи, съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.
2 от ЗЕ, в този случай продажбата на топлинна енергия се извършва по
правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им
приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на
разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, според която договор при общи условия
обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал. Съгласно разпоредбата на чл.
150, ал. 3 от ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия клиенти на
топлинна енергия, могат да възразят по съответния ред в 30-дневен срок след
публикуване на общите условия, за каквото възражение по делото няма
данни. Тази възможност за възразяване от клиентите на топлинна енергия
срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в общите
условия и да уговорят различно съдържание, е основание съдът да приеме, че
облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала
по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат
съответно правилата за договорите.
В случая не се спори, че процесният недвижим имот – ...., се намира в
сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната
мрежа, като за същия при ищцовото дружество е открита партида с аб. № ...,
номер на инсталацията ..... Като титуляр на партидата за имота, видно от
събраните писмени доказателства (изравнителна сметка, документ за главен
отчет) фигурира лицето А. К. Й. От представения по делото Нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 36 от 10.05.2018 г., том I, нот. дело №
24/2018 г. на нотариус А. Г., се установява, че А. Й. е прехвърлила по силата
на договор за продажба собствеността върху процесния имот, придобит от
нея по наследство, на купувача И.С.. Сключеният договор за продажба
съдържа клауза, съгласно която на продавача А. Й. е учредено пожизнено и
безвъзмездно вещно право на ползване върху продадения имот. Така
постигнатата договореност легитимира прехвърлителя като вещен ползвател
на топлоснабдения имот, с оглед на което в патримониума на приобретателя
5
И.С., а след смъртта на последния на ... г. и в патримониума на наследника му
по закон – ответника В.П., е преминала само голата собственост на имота.
По делото не са ангажирани доказателства правото на ползване на А. Й.
да е било прекратено поради нейната смърт или на друго основание преди
исковия период. Нещо повече – по искане на ищеца, в деня на приключване
на събирането на доказателствата по настоящото дело, от съда е направена
служебна справка в НБДН, от която се установява, че по отношение на А. Й.
липсва отбелязване на дата на смърт. Няма данни и за това наследодателят на
ответника като собственик на процесния имот да е подал искане до ищеца за
откриване партида на имота на негово име, т.е. да е изявил воля да встъпи в
договорно отношение с топлопреносното предприятие вместо вещния
ползвател като задължено в това си качество лице. Същото е важимо и по
отношение на ответника.
Следователно по силата на визираните по-горе дефинитивни законови
норми, учреденото в полза на А. Й. вещно право на ползване обосновава
качеството й на легитимиран по силата на закона клиент на топлинна енергия
по отношение на процесния топлоснабден имот и съответно страна по
договорно правоотношение с ищеца за доставката й, макар собственик на
имота да е ответникът понастоящем и наследодателят на ответника през
процесния период. Този извод не се променя, дори да се приеме, че В.П. или
И.С. са ползвали имота през исковия период, тъй като законът не придава
правно значение на обстоятелството кой фактически го обитава, освен ако
между ползвателя и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия (в този смисъл ТР 2/2017 г. на ОСГК на ВКС).
По изложените съображения съдът намира за недоказано релевантното
качество на наследодателя на ответника като клиент на топлинна енергия по
смисъла на ЗЕ, обуславящо възникването и съществуването на облигационна
връзка между него и ищеца по договор за продажба на топлинна енергия,
съставляваща източник на претендираните от последния вземания. Такова
качество няма и ответникът. При извода, че страните не са обвързани от
договорно правоотношение не може да бъде ангажирана отговорността на
ответника за неизпълнени задължения по същото. При липса на един от
елементите на обуславящия наличието на спорното материално право
фактически състав, безпредметно е обсъждането на другите елементи от
6
същия. Ето защо, предявените главни искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
С оглед неоснователността на главните искове акцесорните искови
претенции също следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът
дължи на ответника направените по делото разноски. От пълномощника на
ищеца е направено възражение за прекомерност на договореното и заплатено
от ответника адвокатско възнаграждение по настоящото дело – 300 лева.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), размерът на
минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по настоящото дело е в размер на 391,88 лева. Видно е, че
уговореното и заплатено в полза на процесуалния представител на ответника
адвокатско възнаграждение е под минималния размер, с оглед цената на
предявените в настоящото производство искове. Не е налице несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване
на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Ето защо,
съдът намира възражението на ищеца за неоснователно, като в полза на
ответника следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в претендирания размер от 300 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор А. А., за
осъждане на В. П. П., ЕГН **********, с адрес: ....., в качеството й на
наследник по закон на И. Ц. С., ЕГН **********, починал на ... г., да заплати
на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 1 937,30 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
7
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в ....., аб. №
...., номер на инсталацията ...., ведно със законната лихва от 17.05.2021 г. до
окончателното изплащане; сумата от 350,29 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна
енергия, начислена за периода от 15.09.2018 г. до 23.04.2021 г.; сумата от
20,42 лева – главница, представляваща цена на услуга дялово разпределение
за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г. за посочения имот, ведно със
законната лихва от 17.05.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от
4,59 лева – обезщетение за забава в размер на законна лихва върху
главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 01.07.2018 г. до
23.04.2021 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от
изпълнителния директор А. А., да заплати на В. П. П., ЕГН **********, с
адрес: ....., сумата от 300 лева, представляваща направени разноски по гр.д.
№ 627/2021 г. по описа на Районен съд Своге.
Решението е постановено при участието на „Термокомплект“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, СО-район
„Люлин“, ж.к. „Люлин“, ул. „Проф. Александър Станишев“ № 2, като трето
лице помагач на ищеца – „Топлофикация София” ЕАД против ответника В. П.
П.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Жалбата се подава чрез
Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
8