Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2018г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На двадесет и девети март две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като
разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 3 по описа за
2018 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.Г.В., с ЕГН: **********,*** против Електронен
фиш за налагане на глоба серия К № 1658014, издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с
който на жалбоподателката В., на основание
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за
движение по пътищата, му е наложена глоба в размер на 400 лева (четиристотин
лева) за допуснато от него нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закона
за движение по пътищата.
Жалбоподателката
В. изразява бланкетно несъгласието си с наложената й
глоба, като в жалбата посочва, че ел. фиш е издаден при съществено нарушение на
материалния закон, при допуснати процесуални нарушения, като нарушението не е
било доказано по надлежния ред. Моли за цялостната му отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлявал се от надлежно преупълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата и излага подробни аргументи в подкрепа на твърдението си за
незаконосъобразност на издадения електронен фиш, като се позовава на
показанията на разпитания свидетел Вълчев, които според него установяват защо жалбоподателката е била в обективна невъзможност да посочи
кое лице е управлявало автомобила й, доколкото тя е нямала категорични данни за
това, а автомобилът е бил предаден в сервиз.
Въззиваемата страна сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна не изразява своето становище по отношение
на депозираната жалба, нито се представлява от законен или процесуален
представител по време на откритото съдебно заседание по делото.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На 09.07.2017г. в 11:58
часа на територията на Община Варна, по път I-9 до хотел „Аглая“ в посока к.к.
„Златни пясъци“ с автоматизирано техническо средство № TFR1 – M 646/14 била
засечена скорост на движение на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолкваген Пасат” с ДК № В 7986 ВС от 104 км/час, при
разрешена скорост на движение в този пътен участък от 60 км/ час.
Превозното средство – лек автомобил „Фолкваген
Пасат” с ДК № В 7986 ВС се движело в този момент по пътя в посока към к.к. „Златни пясъци“. Лекият автомобил бил регистриран на
името на П.Г.В..
Самото автоматизирано техническо средство № TFR1 – M
646/14 било поставено в служебен полицейски автомобил на ОД на МВР – гр. Варна.
Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр. Варна бил
издаден електронен фиш серия К № 1658014, с който на собственика на автомобила
– П.Г.В. била наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева за извършеното нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
Самият електронен фиш бил връчен на жалбоподателя на 17.11.2017г., като същата е подала
възражение срещу него, като е посочила, че не е управлявала автомобила, но в
изискуемия 14-дневен срок (след като това й било изрично указано) не подала
информация кое лице е управлявало автомобила на процесната
дата, поради което и издаденият спрямо нея ел.фиш не бил анулиран.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и се
потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: самият електронен
фиш серия К № 1658014; Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система от 11.07.2017 г., касаещ използването на автоматизирано
техническо средство № TFR1 – M на датата 09.07.2017 г. и приложения снимков
материал; Протокол № 4 – 9 – 17 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
№ TFR1 – M; удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй
като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда.
Констатациите, изведени от
писмените доказателства се потвърдиха по ясен и категоричен начин и от показанията
на св. С. Димитров П., който макар да няма конкретни спомени, непосредствено
свързани със заснемането на нарушението, описа по достатъчен начин всички
релевантни по делото факти.
Що се отнася до
показанията на св. Тодор Валентинов Вълчев, дадени в съдебно заседание, съдът
не даде вяра на същите, тъй като на първо място свидетелят живее на съпружески
начала с жалбоподателката, което го прави пряко
заинтересован от изхода на производството, а на второ същият изложи твърдение,
че автомобилът е бил оставен за сервиз за извършване на продължителен ремонт на
04.07., като за удостоверяване на извършените сервизни дейности не пази никакъв
документ, като дори не можа да посочи име на същия, поради което и съдът
възприе показанията му като опит да изгради защитната теза на жалбоподателката. Наред с това, ако същата твърди, че не е
управлявала автомобила си в инкриминирания ден единственият начин да се
освободи от отговорност е ако в изискуемия 14-дневен срок предостави името и
СУМПС на лицето, което е управлявало автомобила, което тя очевидно не е
сторила, поради което и всичките й по-нататъшни възражения в тази насока следва
да бъдат оставени без уважение.
При така възприетото от фактическа страна, съдът намери от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП
органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за
установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или
системи – заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият
образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено
доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по
предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.
Видно от Протокол № 4 – 9
– 17 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR – 1M 646, регистрираната скорост попада в обхвата й, като
допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч., съответно над 3
% при скорост над 100 км./ч.
В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван
неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да
създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на
автомобила, с който е извършено деянието.
Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени
както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на
автомобила.
Следва да се има предвид, че в настоящата си редакция чл.
189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (нова – ДВ, бр. 10 от 2011 г.,
изм. бр. № 19 от 2015 г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган
и на нарушител се налага електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от
ДР на Закона за движение по пътищата определя, че „Автоматизирани технически
средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес
На основание разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от Закона за движение по пътищата,
Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з – 552 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обв. ДВ бр. 36 от
19.05.2015 г., с която се уреждат условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за
движение по пътищата.
В чл. 2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3
гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове, чрез използване на автоматизирана
информационна система.
Анализирайки посочените нормативни разпоредби се
обосновава извод, че към датата на установяване на нарушението – 09.07.2017г.,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и
санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, обозначени със съответния пътен знак и оповестени по законово
определения начин, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол. Въведените изисквания относно въвеждането в експлоатация,
реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и
автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния
орган – освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредба №
8121з – 552 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата), отговорят напълно на изискванията, поставени в
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на Върховния административен съд
относно непълнотите в регламентацията на работата на техническите средства,
преди изменението на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по
пътищата с ДВ, брой 19 от 2015 г. Отчитайки настъпилата законова промяна, съдът
намира, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за
движение по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и
заснето с мобилно автоматизирано техническо устройство или система, при
условие, че са изпълнение изискванията на Наредба № 8121з – 552 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата.
В конкретния случай, съдът намира, че всички те са
изпълнени, като предвид измененията на ЗДвП с ДВ бр. 54 от 05.07.2017г. от
09.07.2017г. отпада изискването на чл. 165, ал.2, т.8 на закона да се
публикуват местата, предназначени за извършване на контрол върху скоростта.
Електронният фиш формално отговаря на изискванията на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани
в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен
фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е
разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.
По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя
си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя.
В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да
бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63
от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства.
Измерената скорост на движение на автомобила (видно от
наличния по преписката клип № 15065) е 107 км/ч., допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена
скорост от 104 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още
повече, че то би било благоприятно за жалбоподателя. В този смисъл съдът
констатира, че е било установено превишение на установената скорост, а именно
107 км./ч., но при издаване на
електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като скоростта е намалена на 104
км./ч., т.е. отчетеното превишение е от 44 км/ч., което попада в обхвата на чл.
182, ал.2, т.5 ЗДвП, доколкото по делото не е спорно, че автомобилът е бил
засечен извън териториалните предели на гр. Варна в посока к.к. „Златни пясъци“.
От анализа на
доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената
в електронния фиш дата, час и място с автоматизирано техническо средство TFR1
– M 646 е било заснето движение на
процесния лек автомобил със скорост от 104 км/час, при ограничение от 60
км/час, тъй като както и свидетелите потвърдиха пътния участък, където е
фиксирана скоростта на превозното средство.
Възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя, че в случая не ставало ясно дали
автомобилът е бил заснет при актуалното ограничение на скоростта от 60 км/ч или
преди него не се споделят от съда, тъй като св. П. и данните от протокола за
извършеното измерване са категорични, че автомобилът е бил заснет (със
съответната скорост) след започване на действието на ограничението на скоростта
в конкретния случай от 60 км/ч за съответния пътен участък.
По безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на
вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателката като правоспособен водач е следвало да
съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с разрешената
скорост от 60 км/час, но е неглижирала настъпването
на общественоопасните последици (застрашаване на безопасността на движещите се
по пътя лица), при пряката си цел да управлява своето МПС с избрана от нея
самата скорост, независимо от наличното ограничение.
Управлението на ППС с
превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 ЗДвП, като за
конкретното превишение от 44 км./ч. законодателят в
разпоредбата на ал. 2, т. 5 от същия текст е предвидил глоба от 400 лева
(четиристотин лева). Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради което
обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.
Не са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване
на разрешената скорост с 44 км/час, следователно обществената опасност на това
формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на
съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
За пълнота на мотивите
съдът намира, че от приложения Протокол № 1 – 9 – 17 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR – 1M 646/14, се установи, че автоматизираното техническо
средство, с което е фиксирана скоростта на лекия автомобил, е технически
изправно.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият
електронен фиш следва да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен,
поради което и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1658014,
издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с който на жалбоподателката
П.Г.В., на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр.
с чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движение по пътищата, му е наложена глоба в
размер на 400 лева (четиристотин лева) за допуснато от него нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: