О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
679
гр.
Плевен, 14.05.2020г.
Административен съд -
гр. Плевен, VII-ти
състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Венелин Николаев
като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 288/2020 г. по описа на
Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
В Административен съд Плевен е подадена
искова молба от л. св. Д.Г.Н., изтърпяващ наказание в затвора Белене, в която
се сочи, че неправомерно са му иззети
няколко десетки кутии с цигари при извършено претърсване на спално помещение №425
от служители на Затвора Белене.
След направена служебна
проверка, съдът е указал на жалбоподателя, че следва да представи доказателства
за платена държавна такса в размер на 10 лева по сметка на Административен съд
Плевен.
Съдът е констатирал, че жалбата с която е сезиран е нередовна от
формална страна поради неизпълнение на изискванията на чл.150, ал.1, т.5, т.6 и
т.7 от АПК. Съдът е разяснил на Н., че
изложението в молбата е неясно и от него не може да се направи
категоричен извод, дали ищецът прави искане по смисъла на чл.276, ал.1, т.1 и
т.2 от ЗИНЗС чл.276, ал.1, т.1 и т.2 от ЗИНЗС, а именно прекратяване на
действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно
лице, респ. извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на
нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, или претендира присъждане на
обезщетение от извършено нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.
Съдът е указал на Н., че ако се приеме, че
се касае за искане по реда на чл.276, ал.1 от ЗИНЗС, то в молбата не са
конкретизирани дата на осъщественото действие и длъжностно лице, което го е
осъществило. Липсва формулирано искане кое действие, респ. бездействие и на кой
орган на затворническата администрация следва да бъде преустановено.
Съдът е указал на ищеца, че ако се приеме,
че се касае за предявен иск, то с исковата молба не е конкретизиран ответника
по исковата претенция, не е налице посочена цена на претенцията, не е
конкретизиран период, за който се претендира обезщетение, както и вида на
претендираните вреди- имуществени или неимуществени.
Съдът е разяснил на ищеца, че в депозираната
молба липсва формулиран петитум, т.е. в какво конкретно се състои искането на Н.
до настоящия съд, което е задължителен реквизит на ИМ, съгласно чл. 127, ал.1 ,
т.5 от ГПК /приложим по аргумент на чл.144 АПК/.Лицето е
предупредено за последствията от неизпълнение на дадените указания.
На 23.03.3020 г. по делото е постъпило допълнително обяснение от л. св. Д.Н., в която се сочи, че исковата му претенция е за
възстановяване на кутии цигари без да посочи колко броя и че търпи неимуществени вреди от страна на затвора
Белене, тъй като са му нарушени правата по чл.
3 от ЗИНЗС. Твърди, че
е налице грубо нарушение на правата му като личност и самоволни действия
на охранителния състав на Затвора Белене
и на служители на ГДИН. Сочи, че след тази случка му е оказван натиск, както и че е бил преместен в друга група. Иска се присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 3000 лева.
С допълнителна молба от 25.03.2020 г. от
л. св. Н. е представен документ за внесена държавна такса по сметка на съда.
Съдът, след като се запозна с
материалите по делото и отново извърши проверка на предварителните въпроси,
относно редовността и допустимостта на подадената искова молба, намира за
установено следното:
В указания срок и до настоящия момент не са изпълнени дадените от съда указания за отстраняване на констатираните нередовности по исковата молба. По делото не е ясно от кои незаконосъобразни действия или бездействия и на кои длъжностни лица се твърди, че са настъпили неимуществените вреди; не е конкретизиран надлежен ответник, съобразно разпоредбата на чл. 205 от АПК.
Съдът като съобрази исковата молба, чл. 276 от ЗИНС и представените данни
от началник на Затвора Белене, намира, че исковата молба е недопустима и на друго основание.
С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС е въведена изрична забрана задържаните под стража да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според ал. 2 на чл. 3 ЗИНЗС за нарушение на забраната по ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Защитата срещу неизпълнение на забраната
по чл. 3 ЗИНЗС се осъществява по реда и при условията на
чл. 276 ЗИНЗС, съгласно която норма всеки лишен от
свобода или задържан под стража може да иска: 1) прекратяване на действия и
бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, с
които се нарушава забраната по чл. 3 ЗИНЗС и 2) извършване на действия с цел
прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3.
Разпоредбата е аналогична на тази по чл. 250 АПК, като по установения с Част шеста от ЗИНЗС ред се реализира защита срещу фактически
действия и/или бездействия на орган по изпълнението или длъжностно лице,
представляващи нарушение на забраната по чл. 3 ЗИНЗС.
Не е спорно между страните
и от съдържанието на искането по което е образувано настоящото производство, а
и с представените от ответника писмени доказателства се установява, че
действията и бездействията на администрацията, за които се претендира, че
нарушават забраната по чл. 3 ЗИНЗС касаят Затвора Плевен и това е Заповед
№Л-769/10.03.2020. на Началник на затвора
Белене, относно: отнемане в полза на
Фонд „Затворно дело“ на основание чл.38, ал.1, т.4, във вр. с чл.122, ал.1 и
ал.2 от ЗИНЗС на неразрешени предмети и
вещи, които лишеният от свобода е държал със себе си неправомерно. С посочената
Заповед на основание чл.122, ал.2 от ЗИНЗС от л.св. М. А. М. са отнети 547 кутии с цигари.
Предпоставка за допустимостта на искането
по чл. 276, ал. 1 ЗИНЗС, респективно за наличие на правен интерес
от търсената защита, е действията, нарушаващи забраната по чл. 3 ЗИНЗС, да не са прекратени или да са очевидно и
обективно предстоящи. Правният интерес трябва да е личен и непосредствен и да
съществува към момента на искането и произнасяне на съда.
Видно от представените по делото писмени
доказателства: докладна записка от Х. Л.
Л. – ИСДВР 6 група при Затвора Белене;
Заповед №Л-769/10.03.2020г., издадена
от на Началник на
Затвора Белене и Заповед №Л-770/10.03.2020г. относно налагане на
дисциплинарно наказание “Забрана за участие в колективните мероприятия във и
извън местата за лишаване от свобода“ на основание чл.101, т.4 от ЗИНЗС на Д.Г.Н.,
към момента на образуване на настоящото производство по отношение на него от
тази администрация не се извършват действия или бездействия, които биха могли
да осъществяват забраната по чл. 3 от ЗИНЗС и съдебното разпореждане за
установяването и прекратяването им ще е безпредметно
Това прави исковата молба нередовна и
препятства извършването на последващи действия. След като исковата молба е
нередовна, налице е основание за оставяне без разглеждане и връщане на същата,
съобразно разпоредбата на чл.
129, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.
144 от АПК. Производството по делото следва да бъде
прекратено.
Водим
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА исковата
молба подадена от л. св. Д.Г.Н.
изтърпяващ наказание в затвора Белене, с която се иска присъждане на
обезщетение в размер на 3000 лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №
288/2020 г. по описа на Административен съд-Плевен.
Определението подлежи на обжалване по реда на Глава тринадесета с частна жалба, пред Тричленен състав на Административен съд Плевен в 7-мо дневен срок от получаване на
съобщението.
Препис от определението да се изпрати на
л. св. Д.Г.Н.
СЪДИЯ:
/п/