Р Е Ш Е Н И Е
№853
гр. Пловдив, 26 април 2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на шестнадесети
април, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА,
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при
секретаря Диана Караиванова и с участието на прокурора Гинка Лазарова, като
разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №599
по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 и чл.183, ал.6, във връзка с ал.5, т.1 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП).
Областна дирекция на МВР
(ОД на МВР), гр. Пловдив, Сектор “Пътна полиция“ (С“ПП“), представлявана от
юрисконсулт Г.Б.- пълномощник, обжалва Решение №260090 от 19.01.2021г. по Н.А.Х.
дело №6574 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., ХХІ-ви наказателен
състав, с което е изменено наказателно постановление (НП) с №20-1030-009343 от
04.09.2020г., издадено от началник на група в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, с
което на И.Я.К., ЕГН **********, са наложени два броя глоби в общ размер от
250,00 лева и е лишен от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за
срок от 1 месец, като наложената глоба в размер от 200,00 лева и лишаването от
право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.183, ал.6, във
връзка с ал.5, т.1 от ЗДвП, заради извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, са
отменени.
Претендира се отмяна на
частта от решението, с която е отменено процесното НП, в частта му, с която на К.
е наложена глоба в размер от 200,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за
срок от 1 месец, заради извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, и
постановяване на решение по същество, с което да бъде потвърдена посочената
част от процесното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
възразява се за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от
ответника, при евентуално отхвърляне на жалбата.
Ответникът в
производството- И.Я.К., чрез адвокат Т.В.Т.- пълномощник, изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по
делото разноски, съгласно списък на разноските, представен като приложение към
отговора на касационната жалба, подаден чрез Районен съд- Пловдив.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Гинка Лазарова, изразява становище за основателност на
жалбата.
Касационният съд, като извърши преглед на
обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348,
ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
касационната жалба е основателна.
Съдът намира за установено
по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и
приетите по делото доказателства, че на 06.08.2020г., около 15:50ч. е извършена
проверка от служители в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, на място в гр. Пловдив,
на кръстовището между бул. “Дунав“ №2 и бул. “Васил Левски“. В рамките на
проверката е прието за установено, че ответникът К. управлява лек автомобил
“Мерцедес“, с Рег.№***, чужда собственост. Прието е за установено, че К.
преминава през кръстовището на червен сигнал на светофарна уредба, работеща в
нормален режим, както и че при управлението на автомобила К. не използва
обезопасителния колан, с който посоченото МПС е оборудвано.
За установеното в
рамките на проверката Г.В.М.- мл. автоконтрольор в С“ПП“ при ОД на МВР-
Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия
АA, бланков
№816665 от 06.08.2020г., с който деянията на К., изразяващи се в преминаване на
червен (забраняващ) сигнал на светофарна уредба, работеща в нормален режим,
както и в управление на автомобила без използване на обезопасителния колан, с
който същият е оборудван, се квалифицират като административни нарушени по
смисъла на чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
По делото не са
ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след
което е издадено процесното НП, в което е отразено, че извършеното нарушение по
чл.6, т.1 от ЗДвП е в хипотезата на повторност, тъй като с НП с №20-1030-001421
(от 24.02.2020г.), влязло в сила на 22.04.2020г., на К. е наложено наказания
глоба в размер от 100,00 лева, на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, заради
извършено административно нарушение по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП.
За да отмени частта от
процесното НП, с която на К. е наложена глоба в размер от 200,00 лева и е лишен
от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.183, ал.6, във
връзка с чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, заради извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, районния съд приема, че в рамките на развилото се производство,
приключило с издаването на процесното НП, е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото в процесния АУАН “не се съдържат каквито и да било твърдения деянието да е извършено
повторно. Не са описани и фактите, обуславящи повторността…“.
Според разпоредбата на
чл.6, т.1 от ЗДвП, заради чието нарушаване е ангажирана отговорността на
ответника К., участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. Според разпоредбата на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, с глоба от 100,00
лева се наказва водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването. Според разпоредбата на чл.183, ал.6 от ЗДвП, когато нарушението по ал.5, т.1 е повторно, водачът
се наказва с глоба в размер 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок един месец. А според легалното определение на §6, т.33 от ДР на ЗДвП, “повторно“
е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 – в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и
когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
В случая, въпреки изрично постановеното
разпореждане от 28.10.2020г. на районния съд, по силата на което С“ПП“ при ОД
на МВР- Пловдив следва да представи в срок до 16.11.2020г. заверен препис на НП
№20-1030-001421 от 24.02.2020г. заедно с доказателства за датата на връчването
му, по делото не е представено последно посоченото НП.
Данни за същото се съдържат в наличната по
преписката справка за нарушител/водач по отношение на ответника К., в която
справка има запис, че е издадено НП №20-1030-001421/24.02.2020г., с дата на
връчване 14.04.2020г., с дата на влизане в сила 22.04.2020г., с нарушени
разпоредби- чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП, санкционни разпоредби- чл.183, ал.1, т.5
(от ЗДвП) глоба 100 лв.
Между страните няма формиран спор относно
обстоятелството, че К. е наказван и друг път за подобно нарушение, което
обстоятелство се твърди и от процесуалния му представител в проведеното по дело
№6754/2020г. на Районен съд- Пловдив открито съдебно заседание на 20.11.2020г.
При това положение, настоящият състав на съда
приема за установено, че извършеното от К. на 06.08.2020г. административно
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП е “повторно“ такова по смисъла на ЗДвП, тъй като
с НП №20-1030-001421 от 24.02.2020г., влязло в сила на 22.04.2020г., К. е
наказан за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
На следващо място, настоящият състав на съда
намира, че дали едно деяние е повторно
или не е, е относимо обстоятелство единствено при определяне размера на
административното наказание. Повторността не определя осъществен ли е съставът
на нарушението, което в случая е безспорно установено. Неправилно от районния
съд е прието за установено, че е допуснато съществено процесуално нарушение
поради описание на разглежданото деяние на К. като повторно
едва в процесното НП. В разпоредбите на чл.42 от ЗАНН няма поставено изискване
да бъде посочена санкционната разпоредба, която следва да се приложи, както и
вида и размера на наказанието. Задължителни реквизити на АУАН са единствено
елементите от обективна страна- дата и място на нарушението, описанието му и
обстоятелствата, при които е извършено, както и елемент от субективна страна- субект
при деяния, извършени от физически лица. Изискването на чл.42, т.4 от ЗАНН за
описание на нарушението чрез всички елементи от фактическия състав на деянието
по чл.6, т.1 от ЗДвП е спазено при съставянето на АУАН Серия АA, бланков №816665 от
06.08.2020г. Съгласно чл.57, ал.1, т.7
от ЗАНН, едва при издаване на наказателно постановление към елементите по чл.42,
т.т.2 -5 от ЗАНН се допълват видът и размерът на наказанието, за определянето
на което е от значение, дали деянието е повторно
или не. Дейността по определяне на вида и размера на наказанието е в правомощията
на административнонаказващия, който издава НП, при съобразяване с разпоредбата
на чл.27, ал.3, във връзка с ал.1 от ЗАНН, за определяне на по-тежко наказание
при отегчаващи обстоятелства, включително и при повторност на деянието.
Обстоятелството, че едва в процесното НП е посочено, че нарушението е извършено
в условията на повторност, но не и в издадения преди това АУАН, не сочи на съществено
процесуално нарушение, тъй като повторността има отношение само към размера на
наложената санкция, но не и към установяване на фактическия състав, при наличието
на който се ангажира отговорността на нарушителя.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда
намира, че оспореното пред районния съд НП е законосъобразно и правилно и като
отменя същото в частта му, с която на К. е наложена глоба в размер от 200,00 лева и е лишен
от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.183, ал.6, във
връзка с ал.5, т.1 от ЗДвП, заради повторно извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, районният съд постановява неправилно решение.
Тук е мястото да се
посочи, че изложените от районния съд съображения в писмо с Изх.№63301 от
02.03.2021г., като приложение към което цялото производство по АНД №6574/2020г.
се изпраща на Административен съд- Пловдив, не следва да бъдат обсъждани.
В заключение, неправилното
решение следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго
такова, по същество.
С оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на ответника е
неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на администрацията, юридическо
лице, в чиято структура е издателят на процесното НП, каквото в случая се явява
ОД на МВР- Пловдив, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП),
респективно по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).
Така мотивиран и на
основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №260090 от 19.01.2021г. по Н.А.Х. дело №6574
по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., ХХІ-ви наказателен състав, в частта
му, с която е отменено наказателно постановление №20-1030-009343 от
04.09.2020г., издадено от началник на група в Сектор “Пътна полиция“ при ОД на
МВР- Пловдив, в частта му, с която на И.Я.К., ЕГН **********, е наложена глоба
в размер от 200,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок 1 месец, на
основание чл.183, ал.6, във връзка с ал.5, т.1 от ЗДвП, заради извършено
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, вместо което постановява:
ПОТВЪЖДАВА наказателно
постановление №20-1030-009343 от 04.09.2020г., издадено от началник на група в
Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, в частта му, с която на И.Я.К.,
ЕГН **********, е наложена глоба в размер от 200,00 лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок 1 месец, на основание чл.183, ал.6, във връзка с ал.5,
т.1 от ЗДвП, заради извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА И.Я.К., ЕГН **********,
да заплати на Областна дирекция на МВР- Пловдив, ЕИК *********, сумата от 80,00
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………