№ 148
гр. Пещера, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. В.
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. В. Гражданско дело №
20225240101071 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. М. В. против А. О.
В., с която е предявен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за развод,
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без произнасяне по
въпроса относно вината. Ищцата М. В. твърди, че с ответника А. В. са
сключили граждански брак на 18.07.2012 г. в гр. Пещера, както и че двамата
нямат родени деца от брака. Сочи, че в началото съвместния им живот
протичал добре, но с течение на времето настъпило трайно неразбирателство
помежду им, поради което от 2016 г. до настоящия момент двамата са във
фактическа раздяла. Излага, че нито тя, нито ответника, са предприели
действия за укрепване на семейството. Всеки от тях заживял с друг партньор.
Бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен и съществувал само
формално. Заявява, че не претендира издръжка от ответника и няма
претенции за ползване на семейното жилище, находящо се на адрес: гр.
Пещера, ул. „Свобода“ № 5. След развода иска да носи предбрачното си
фамилно име -Г..
Моли съда да постанови решение, с което бракът между страните да
бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по
въпроса за вината и да бъде постановено след развода ищцата да носи
предбрачното си фамилно име - Г.. Ангажира доказателства. Формулира
доказателствени искания. Не претендира присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор на исковата молба от ответника.
В съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба и моли съда да
1
прекрати брака й с ответника, без произнасяне по въпроса за вината. Твърди,
че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без изгледи за
заздравяването му. Сочи, че двамата с ответника имат други партньори в
живота. Излага, че от седем години не живеят заедно с ответника, че между
двамата няма интимност и бракът им съществува само формално.
Ответникът А. О. В., редовно призован, не се явява в съдебно заседание
и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становището на
ищцата и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия като писмено доказателство по делото Дубликат от
19.09.2022 г. на Удостоверение за гражданси брак, издадено въз основа на
Акт за сключен граждански брак № 0045/18.07.2012 г. от Община Пещера, се
установява, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на
18.07.2012г. в гр. Пещера.
Няма спор между страните, а и от служебно извършени справки за
предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., се установява,
че съпрузите М. М. В. и А. О. В. нямат родени от брака деца.
За изясняване на фактическата обстановка по делото в качеството на
свидетел е разпитана Драгана Младенова Гаджева, чийто показания съдът
кредитира като обективни, логични и непредубедени. От казаното от свид.
Драгана Гаджева се установява, че страните от дълго време не живеят заедно,
както и че отношенията между ищцата и ответника отдавна са охладнели.
Всеки от съпрузите е заживял с друг партньор и няма изгледи страните да
заживеят отново заедно като семейство.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, съединен
служебно, на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, с небрачни искове за
ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното
име.
С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 от СК всеки съпруг упражнява
своето лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака
по съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото
възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка,
при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите,
разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е
изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е
пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение.
По делото се установи, че брака между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен предвид факта, че в отношенията между съпрузите е
2
настъпило трайно отчуждение и липса на желание за запазване на брачния
съюз. Страните са нарушили задълженията си за взаимно уважение и
разбирателство, както и за съвместно съпружеско съжителство, визирани в
чл. 14 и чл. 15 от СК, които обстоятелства в своята съвкупност са довели до
продължителната им фактическа раздяла, която продължава и към настоящия
момент. От показанията на свид. Драгана Гаджева се установява, че
съпрузите от дълго време не живеят заедно, че всеки от тях има друг партньор
и чувствата помежду им отдавна са изстинали. Разстройството на брака съдът
квалифицира като непоправимо, тъй като същото е трайно и предвид
продължителната фактическа раздяла е невъзможно да бъде преодоляно.
Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписаното й от закона и
добрите нрави съдържание. Между страните не съществува физическа и
духовна близост, изчезнали са любовта, взаимността, разбирателството,
топлотата в отношенията им, характерни за брачната връзка и бракът им
съществува формално, което не е в интерес както на съпрузите, така и на
обществото.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира, че
предявения иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК се явява
основателен и следва да бъде уважен, като бракът между страните бъде
прекратен с развод.
По вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака:
Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК предвижда, че съда се произнася по
въпроса за вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е
поискал това. В случая съдът не обсъжда въпроса за вината, тъй като ищцата
изрично е заявила, че не желае да се издирват мотивите за прекратяване на
брака, респ. че не желае съдът да се произнася относно вината. Искане за
подобно произнасяне не е направено и от ответника.
Съгласно чл. 322, ал. 2, изр. второ от ГПК с иска за развод
задължително се предявяват и разглеждат небрачните искове за упражняване
на родителските права, личните отношения и издръжката на децата,
ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното
име.
В случая въпросът относно упражняването на родителските права,
личните отношения и издръжка на децата не подлежи на уреждане, тъй като
страните нямат родени от брака деца.
Съгласно чл. 56, ал. 1 от СК при допускане на развода, когато
семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има
жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът
служебно се произнася за ползването на семейното жилище. В случая не са
формулирани претенции от страните относно ползването на семейното
жилище, поради което въпросът относно ползването на семейното жилище не
подлежи на уреждане.
3
Имуществени претенции, включително и за издръжка между съпрузите
не са предявени. Доколкото страните не претендират издръжка един от друг,
то съдът не дължи произнасяне и по този въпрос.
Относно фамилното име:
Съгласно чл. 326 от ГПК, в решението, с което се допуска разводът,
съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да
носят за в бъдеще.
Според чл. 53 от СК след развода съпругът може да възстанови
фамилното си име преди този брак.
В настоящия случай, от представения по делото дубликат на
удостоверение за граждански брак, по безспорен начин се установява, че
ищцата е променила фамилното си име при сключване на брака. Същата е
предявила претенция с правно основание чл. 53 от СК за възстановяване на
предбрачното си фамилно име – Г. след прекратяване на брака. Ето защо
искането на ищцата е основателно и следва да бъде постановено след
прекратяване на брака същата да носи предбрачното си фамилно име - Г..
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК при липса на установена по
делото вина на съпрузите или при обща вина за прекратяване на брака
разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. Поради
това платената първоначална държавна такса за завеждане на исковата молба
следва да остане в тежест на страната, която я е заплатила – в случая ищцата.
Страните не претендират разноски, поради което, а и с оглед липсата на
произнасяне по въпроса за вината, такива не им се следват.
Предвид изхода на делото всяка една от страните следва да заплати по
сметка на Районен съд - Пещера по 25 лв. - окончателна държавна такса при
решаване на делото по иска за развод, съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ГРАЖДАНСКИЯ БРАК между М. М. В.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул. „Свобода“ № 22 и А. О. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Пещера, ул. „Свобода“ № 5, сключен на
18.07.2012 г. в гр. Пещера, за което е съставен Акт за сключен граждански
брак № 0045/18.07.2012 г. от Община Пещера, като ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН , на основание чл. 49, ал. 1 от СК, без
произнасяне на съда по въпроса за вината, съгласно чл. 49, ал. 3 от СК.
4
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 326 от ГПК във вр. чл. 53 от СК
след прекратяване на брака ищцата М. М. В., ЕГН **********, да носи
предбрачното си фамилно име – Г..
ОСЪЖДА М. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул.
„Свобода“ № 22, да заплати по сметка на Районен съд – Пещера, сумата в
размер на 25,00 лв. – държавна такса при решаване на делото по иска за
развод.
ОСЪЖДА А. О. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пещера, ул.
„Свобода“ № 5, да заплати по сметка на Районен съд – Пещера, сумата в
размер на 25,00 лв. - държавна такса при решаване на делото по иска за
развод.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
5