МОТИВИ към Присъда № 35 от 30.05.2017 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.о.х.д. № 869 по описа за 2016 година.
Районна прокуратура – Хасково е
внесла срещу подсъдимия К.Г.К. *** обвинителен акт, с който на
същия му е предявено обвинение за извършено престъпление по 343в, ал. 2
от Наказателния кодекс за това, че на 01.12.2015 г. по ПП I – 8, в близост до с.
С********, обл. Хасково, в посока град Х********управлявал
моторно превозно средство, а именно: лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № ****** без съответно свидетелство за управление
на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му за същото деяние
по административен ред с Наказателно постановление № 15-0273-000056/20.04.2015г.
на Началник РУ - Хисар при ОД МВР - Пловдив, влязло в сила на 04.05.2015 г.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково
представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е
предявено и излага конкретни съображения относно доказаността
и съставомерността на деянието. По отношение на
наказанието, предлага на съда то да бъде определено при условията на чл. 54 от
Наказателния кодекс, поради липсата на основание да се приеме наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, с оглед обремененото съдебно
минало на дееца, но същото бъде индивидуализирано съобразно установения
специален минимум от една година по отношение на наказанието „лишаване от
свобода“, като по същия начин бъде процедирано и по
отношение на кумулативно предвиденото наказание „глоба“. Пледира и в насока за първоначалния
режим на изтърпяване на наказанието, както и в насока наличие на предпоставките
по чл. 189, ал. 3 от НПК за възлагане в тежест на подсъдимия на направените по
делото разноски.
Защитникът на подсъдимия К.Г.К. *** –
адв. С.П. от АК – София пледира подзащитния му да
бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, доколкото престъплението
по НК, което се твърдяло, че неговият подзащитен бил
извършил, следвало да бъде доказано по несъмнен начин откъм всички съставомерни признаци съобразно специалната норма на НК.
Нещо, което не било изпълнено в случая, като се излагат конкретни и подробни
съображения в тази насока. Според защитника на подсъдимия, действително на
процесната дата, подсъдимият К.К. управлявал моторно превозно средство и бил
спрян от органите на МВР за извършване на проверка, но актът за установяване на
административно нарушение от носно резултата от тази проверка не бил съставен в
негово присъствие. Оттам не бил и подписан от него, като се обосновава дефицит
на доказателства в тази насока, доколкото събраните гласни доказателства не
били проверени и не били достатъчно убедителни. Тези доводи на защитника се
изтъкват, както и резултати от научни разработки, и при обосноваване на тезата
за неспазване на задължителни изисквания при изготвяне на заключението на
вещото лице по назначената почеркова експертиза,
включително и за снабдяване със сравнителни образци за изследване. Оттам и на
необоснованост на изводите относно авторството на подписите и съответно на
деянието. Моли съда да бъде постановена присъда, с която подсъдимият бъде
признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият К.Г.К. *** заявява, че разбира обвинението, но не се признава за виновен по него, като в хода на съдебното следствие дава подробни обяснения по случая, а в своя защита се придържа към казаното от неговия защитник. В даденото му право
на последна дума отново заявява, че се придържа към заявеното от неговия защитник и че имал
право на доказване в процеса на неговата теза.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият К.Г.К. е роден на ***
*** Загора, има настоящ
адрес ***, същият български гражданин, българин по произход, с **** образование, ***, ***.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 1618, издадена от Районен съд – Хасково на 17.05.2016 г.
подсъдимият К.Г.К. *** е осъждан, общо 3 пъти, като самостоятелно значение за
произнасянето по настоящото дело има осъждането на подсъдимия с Определение от 12.11.2015
г., с което на същата дата е одобрено споразумение от Районен съд – Стара Загора по НОХД №
1431/2015 г. по описа на същия съд, с което за извършено престъпление по чл. 343в,
ал. 2 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието
изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3
години. Осъжданията на подсъдимия по НОХД № 3195 по описа на Районен съд –
Пловдив за 2015 г. и по НОХД № 314/2015 г. по описа на Районен съд – Момчилград
също за престъпления по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от
Наказателния кодекс, а за деяния по същия текст от Наказателния кодекс, подс. К.Г.К. е бил освобождаван от наказателна отговорност
с налагане на административни наказания по чл. 78а от НК. От събраните за
подсъдимия характеристични данни се установява, че по отношение на същия има
данни за криминални регистрации, но не са събрани данни за поведението му по
местоживеене ***, поради напускане на адреса. В подадената декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, последният сочи, че не
получава доходи от трудова дейност, не притежава недвижими имоти и регистрирани
на негово име моторни превозни средства, като семейството му се състои от него и
петте му деца, вписани поименно.
От приложената справка за
нарушител/водач, издадена от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково се
установява, че на името на подс. К.Г.К. има издадено
СУМПС с № ********* валидно до 02.01.2011 г., което е отнето и съответно
иззето, а по отношение на същия са регистрирани многобройни нарушения на
правилата за движение по пътищата, в това число и по чл. 150 от Закона за
движението по пътищата. Именно вследствие на това системно и документирано
нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия,
издаденото на негово име свидетелство за управление на МПС № *********, издадено
на 02.07.2007 г. от ОД МВР – Хасково било отнето, тъй като изгубил всичките си контролни
точки, а по този начин и правоспособността за управление на МПС. Поради неизпълнение
на задължението му да върне свидетелството за управление в съответната служба на
Министерството на вътрешните работи, вменено му с разпоредбата на чл. 157 ал. 4
от ЗДвП, била издадена Заповед за прилагане на принудителни административни мерки
№ 20013/19.04.2011 г., влязла в законна сила на 29.12.2011 г. на Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР – Хасково. С нея цитираното свидетелството за управление
на МПС, издадено на името на К.Г.К. било отнето на основание чл. 171, т.4 от ЗДвП.
Заповедта била връчена лично на подс. К.Г.К. на
14.12.2011 г. и влязла в сила на 29.12.2011 г. Въпреки това, обв. К.Г.К. продължил да управлява МПС.
За един от установените случаи на
последващо управление, с Наказателно постановление № 15-0273-000056/20.04.2015 г.,
издадено от Началник РУ - Хисар при ОД на МВР - Пловдив по отношение на подс. К.Г.К. била ангажирана административнонаказателната
му отговорност за това, че на 29.03.2015 г., в около 17:30 часа в гр. Х********по
бул. „****“ управлявал лек автомобил „Форд Галакси“ с
peг. № ******** без да е правоспособен водач, с което
нарушил чл. 150 от ЗДвП и му било наложено наказание административно наказание „Глоба“.
Посоченото наказателно постановление било връчено лично на подс..
К.Г.К. на 23.04.2015 г. и липсват доказателства да е било обжалвано, поради
което е влязло в законна сила на 04.05.2015 г.
На 01.12.2015 г. свид.
В.Ж.Д., на длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „ПП“
при ОД на МВР - Хасково бил на работа за времето от 08:30 ч. до 20:30 ч. заедно
с колегата си И.Б.Б. *** и били установени със служебния автомобил обозначен
като патрулен по ПП I - 8. На същата дата - 01.12.2015г., в около 13:15 ч. по ПП I
8 в близост до с. С********, обл. Хасково, в посока гр.
Х********при и по повод изпълнение на служебните си задължения, спрели за проверка
лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № ******,
управляван от подсъдимия К.Г.К. с ЕГН: ********** с адрес ***. В хода на
проверката органите от състава на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково
установили, че подс. К. не притежавал Свидетелство за
управление на МПС, тъй като същото му било отнето със Заповед за прилагане на принудителни
административни мерки № 20013/19.04.2011 г., влязла в законна сила на
29.12.2011г., а от тази дата до 01.12.2015г. не бил възстановил правоспособността
си да управлява МПС.
В резултат от тези фактически
констатации и достигнатия от страна на контролните органи извод за извършено
нарушение по чл. 150 от ЗДвП, на същата дата и на място, срещу К.Г.К., в негово
присъствие, бил съставен от свид. В.Ж.Д. Акт за
установяване на административно нарушение бл. № 96822/01.12.2015 г., който след
предявяването му, бил подписан от подсъдимия, чиято самоличност била установена
с представена лична карта. Последният заявил, че има възражения, но такива не били
вписани в съответната графа, нито постъпили допълнително в законоустановения
срок от връчване на екземпляр от съставения АУАН, осъществено на същата дата –
01.12.2015 г. срещу подпис на К.Г.К., според отразеното в приложената разписка.
Факт, който той сам потвърждава в обясненията си, дадени пред съда, включително
и след предявяване на приобщения като писмено доказателство в наказателното
производство Акт за установяване на административно нарушение № 96822/01.12.2015
г.
Според заключението на вещото лице по
назначената в съдебна фаза съдебно - почеркова
експертиза трите подписи, изпълнени съответно след думата „подпис“ в Наказателно
постановление № 15-0273-000056/20.04.2015г. на Началник РУ - Хисар при ОД МВР –
Пловдив, след думата „Нарушител“ в Акт за установяване на административно нарушение, серия Г, № 96822 и след
думата „Подпис“ в Разписка за връчване на Акт за установяване на административно
нарушение, серия Г, № 96822, съставен срещу К.Г.К. са изпълнени от едно лице.
Гореизложената фактическа обстановка се
доказва по безспорен начин от събраните в хода на съдебното следствие, проведено
пред първоинстанционния съд при разглеждане на делото,
писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, от заключението
на вещото лице по назначената съдебно – почеркова експертиза,
както и от ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведените в хода
на съдебното следствие разпити на подсъдимия и на свидетелите, допуснати до разпит
в това им качество.
На първо място, съдът приема като достоверни
обясненията на подсъдимия К.Г.К. *** в частта им относно обстоятелствата, свързани
с разигралите се събития на инкриминираната дата и конкретно, че на 01.12.2015 г.
по ПП I – 8, в посока град Х********управлявал моторно превозно средство, а именно:
лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № ******,
след като му се били обадили, че едно от децата му се било ударило и той, разтревожен,
тръгнал да го види, а в района на с. С********, обл.
Хасково бил спрян и подложен на проверка от органите на Сектор „ПП“ при ОД на МВР-
Хасково. Така също и за факта, че към тази дата същият не разполагал с валидно
свидетелство за управление на моторно превозно средство и за това нарушение по
ЗДвП на същата дата и на място, в негово присъствие е съставен акт за установяване
на административно нарушение с цитирания по – горе номер, който след
предявяването му, подсъдимият подписал лично, като лично положил подпис в
приложената разписка, удостоверяваща връчването на екземпляр от нея. Факт,
който сам подсъдимият заявява и потвърждава включително след предявяване на
писмени доказателства и конкретно на цитирания АУАН в оригинал. В този смисъл следва
да се има предвид, както неведнъж е изтъквано, че освен средство за защита, обясненията
на подсъдимия по делото съставляват и доказателство, като следва да се обсъждат
и ценят с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен материал.
Нещо повече, принципите в наказателното правораздаване изискват обясненията на подсъдимия
по делото да бъдат приемани за истинни, докато по несъмнен начин не бъдат опровергани
и оборени от други доказателствени източници, безусловно кредитирани от своя страна
с доверие в процеса на анализа на тяхната достоверност. Поради тези съображения,
настоящият съдебен състав възприема обясненията на подсъдимия в посочената част,
като безпротиворечиви на приобщените по делото писмени
доказателства и еднопосочни с показанията на разпитания по делото свидетел, които
съдът възприема на свой ред за истинни -
тези на свид. В.Ж.Д.. Тук е мястото да се отбележи,
че показанията този свидетел относно действията, предприети от него и колегата
му при извършване на процесната проверка са дадени като очевидец на случилото се
относно факта на управление на МПС от страна на подсъдимия и като пряк участник
в действията по спирането за проверка и извършването на такава. Показанията му са
детайлни и съответни на останалите доказателствени източници – писмени
доказателства и заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно
– почеркова експертиза, а така също и на обясненията
на самия подсъдим, дадени в хипотезата на непосредственост пред настоящия
съдебен състав при разпита му в хода на съдебното следствие, проведен на
06.04.2017 г. Тук следва да се отчита и доказателствената стойност на
съставения акт за установяване на административно нарушение по чл. 189, ал. 15
от ЗДвП, в контекста на реда по който се разглежда делото и основните принципи
по НПК относно видовете доказателства, доказателствените средства и способи в
наказателния процес. Освен това, самият подсъдим, в дадените впоследствие обяснения
при извършения преразпит е изпаднал тъкмо по този
въпрос в колизия със собствените си изявления в съдебна фаза, които по
изложените съображения, съдът прие за достоверни, и поради това опитът му да се
отрече впоследствие от тях с даване на нови в противоположен смисъл, следва да
бъдат възприети единствено като изява на защитна позиция. По отношение на
заключението на вещото лице, което е подложено на най - обстойна критика от
защитата е необходимо да се отбележи, че същото бе прието от съда като
компетентно изготвено от специалист, разполагащ с необходимите знания,
безпристрастно и в рамките на зададеното от съда изследване, отговаряйки изцяло
на поставената задача. Затова се възприема изцяло от съда при обосноваване на
фактическите изводи относно осъществената фактическа обстановка, като
логическите разсъждения предпоставят и преценката за несъответствие с обективната
истина на изявленията на подсъдимия в друга тяхна част, а именно, че не бил
подписвал приложената разписка, удостоверяваща връчването на Наказателно постановление
№ 15-0273-000056/20.04.2015г. на Началник РУ - Хисар при ОД МВР - Пловдив
Настоящият съдебен състав намира, че
въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на
направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на
извършените деяния, прокурорът е направил
законосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК, че подсъдимият К.Г.К. *** е осъществил деяние, което да бъде
субсумирано под състава на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от Наказателния кодекс, за което същият е привлечен към наказателна
отговорност, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление, предвиден в цитираната разпоредба,
за което на подсъдимия е било повдигнато обвинението, с предложение да бъде признат
за виновен по него и съответно – освободен от наказателна отговорност по реда на
чл. 78а НК, респ. деянието да е довършено от обективна страна, е необходимо деецът
да управлява моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление
на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние.
По делото се установи по безспорен начин, че подсъдимият К.Г.К. ***, на посочената
в акта на прокуратурата дата - 01.12.2015
г. по ПП I – 8, в близост до с. С********, обл. Хасково,
в посока град Х********управлявал моторно превозно средство, а именно: лек автомобил
марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № ****** без да е
правоспособен водач, т.е. без да притежава към тази дата съответно и валидно СУМПС,
издадено на негово име, доколкото издаденото в предходен период такова е отнето
след загуба на всички точки и оттам на правоспособността му на водач на МПС. Тези
му действия са осъществени в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, изразяващо се в управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление №
15-0273-000056/20.04.2015г. на Началник РУ - Хисар при ОД МВР - Пловдив, влязло
в сила на 04.05.2015 г. С оглед така възприетата от съда и категорично установена
фактическа обстановка, еднопосочна с изложената в постановлението на РП - Хасково,
недвусмислено се налага извод, че твърденията на прокуратурата, обосноваващи виновно
поведение на дееца и съставомерност на същото по чл.
343в, ал. 2 от НК се доказват по несъмнен начин. От обективна страна изпълнителното
деяние на подсъдимия е осъществено чрез действие – управление на моторно превозно
средство, без свидетелство за управление на МПС от съответната категория. Последното
налага анализ, кога всъщност е налице управление на моторно превозно средство, изпълващо
със съдържание основания елемент на изпълнителното деяние на състава на престъпление
по чл. 343в, ал. 2 НК, за който подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност.
Според дадените разяснения в Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на Пленума
на ВС, съставляващо част от съдебната практика по въпроса, имащо задължителен за
съдилищата характер, понятието „управление“, употребено в чл. 342, ал. 1 от НК,
включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното
средство, както и задължителните указания на оправомощените
лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване
на съставомерни последици, независимо дали превозното
средство или бойната или специалната машина се намира в покой или в движение. Това
тълкуване на понятието „управление” настоящият съдебен състав счита, че би могло
и следва да бъде приложено и по отношение на изпълнителното деяние, визирано в текста
на чл. 343в, ал. 2 от НК. Това приложение обаче следва да е съответно, предвид спецификите
от обективна страна на отделните транспортни престъпления и в частност на това по
чл. 343в, ал. 2 от НК в рамките на повдигнатото обвинение. Последното се явява престъпление
на просто извършване, т.е. за да бъде осъществен състава на престъпление не се изисква
настъпването на някакъв престъпен резултат, т.е. липсва предвиждане на съставомерни вредни последици. В случая това действие на
управление на МПС е безусловно установено от събраните категорични писмени
доказателства – гласни, състоящи се в показанията на свид.
В.Ж.Д. и писмени, по - специално съставения
по надлежния ред акт за установяване на административно нарушение за нарушения на
правилата за движение по пътищата именно във връзка с процесното
управления на инкриминираната дата. Визираният АУАН е съставен на място и в
присъствие на подсъдимия, който го е подписал лично след предявяването му и при
положение, че е запознат със съдържанието му. То е осъществено в период от време,
съобразно предвиденото в наказващата норма – чл. 343в, ал. 2 НК, след като преди
това за такова деяние, подсъдимият е бил санкциониран по административен ред с влязло
в сила наказателно постановление, на 04.05.2017 г., поради необжалването му пред
съда. Изложеното обосновава и наличието на всички кумулативно дадени предпоставки
за съставомерност на деянието по чл.343в, ал. 2 от Наказателния
кодекс, установени по делото по положителен и недвусмислен начин от обективна страна.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия при пряк умисъл, който е и единствено възможната форма на
вина. Същият е съзнавал общественоопасния му характер,
целял е управлението на моторно превозно средство и е предприел противоправното действие, след като е бил наясно за това, че
за такова деяние вече е била ангажирана преди по – малко от една година и отговорността
му по административен ред с влязло в сила наказателно постановление.
Допълнителен анализ в този аспект от преценката не се налага, доколкото ясно бе
установено и заявено по – горе, че подписът в приложената разписка,
удостоверяваща връчването на Наказателно постановление №
15-0273-000056/20.04.2015г. на Началник РУ - Хисар при ОД МВР - Пловдив, влязло
в сила на 04.05.2015г. е изпълнен от същото лице, което се е подписало и в
съставения на дата 01.12.2015 г. акт за установяване на административно
нарушение. Тоест от подсъдимия, доколкото той не само не оспори, но и потвърди
този факт лично пред съда. Следователно, изпълнени са специалните изисквания на
приложимия закон относно връчването на НП, а именно ЗАНН, който в разпоредбата
на чл. 58, ал. 1 предвижда, че препис от наказателното постановление се връчва срещу
подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение. Тези изисквания в случая са
удовлетворени, като визираните от адв. П. нарушения при изготвяне на
заключението на вещото лице и провеждане на почерковото
изследване не следва да бъдат обсъждани, в повече от това да се заяви, че всъщност
не са допуснати. Заключението е изготвено и представено съобразно правилата по
НПК, а подписите, положени от подсъдимия, лично пред контролен орган в
официален удостоверителен документ, какъвто е съставеният за инкриминираното
управление в нарушение на чл. 150 от ЗДвП АУАН са годната сравнителна основа за
извършване на почерковото изследване от гледна точка
автора на изпълнението и на подписа, положен в процесното
НП, на който е придаден вид, а и се установи, че изхожда именно от подсъдимия К.К..
Направените възражения в обратна насока не намират опора в доказателствата по
делото, както и в материалния и процесуалния закон. Нещо повече, съгласно утвърденото
вече виждане в съдебната практика с приемането на Тълкувателно решение № 1 от
7.06.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНК, докладчик
съдията Галина Тонева, установено с целия набор от доказателствени средства по НПК
е узнаването на подсъдимия не само, че има издадено срещу него наказателно постановление,
но и че то е влязло в законна сила и то преди по – малко от година преди датата
на процесното управление на МПС. Това изискване също
е удовлетворено, тъй като е налице осъждане на подсъдимия с влязла в сила
присъда за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК отново въз основа на предходно
наказване по административен ред със същото наказателно постановление. Така с
обявяване в съдебно заседание на присъдата по НОХД №б 3195/2015 г. по описа на
РС – Пловдив на дата 28.10.2015 г. подсъдимият е бил запознат към дата
01.12.2015 г. с факта на издаване и влизане в сила на това наказателно
постановление, елемент от фактическия състав на деянието, за което е ангажирана
наказателната му отговорност, без значение от влизане в сила на присъдата на по
– късен етап. Поради изложеното, освен от обективна страна, това действие
консолидира обвинителната теза и относно субективния момент.
За извършеното от подсъдимия К.Г.К. *** престъпление е предвидено наказание
с лишаване от свобода от една до три години и
глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. С престъплението не са нанесени
имуществени вреди, но подсъдимият е осъждан към датата на извършване на процесното деяние, поради което съдът счита, че не са налице
предпоставките за приложението на чл. 78а от НК.
При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, след като деянието
бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от една страна
предвиденото в разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от Наказателния кодекс, в
редакцията, действаща към момента на извършване на деянието, предвид
законодателните промени, основано на преценката за степента на обществена опасност
на деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите
за извършване на престъплението. При индивидуализация
на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне
конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът прие цялостното процесуално поведение на подсъдимия,
което може и следва да бъде окачествено като положително – подсъдимият се явява,
като с поведението си още от досъдебното производство е съдействал за
разкриване на обективната истина, с уговорката, че в качеството на обвиняем и
подсъдим, не е длъжен да говори истината при опита си да даде обяснения, с
които да се защити. Налице са и други факти обаче, които не само не могат да
бъдат интерпретирани в светлината на смекчаващи отговорността обстоятелства, а
тъкмо обратното – преценят се като отегчаващи, сред които водещо значение има обремененото
съдебно минало на подсъдимия. Не следва да бъдат пренебрегнати и фактическите данни
за личността на подс. К.Г.К. *** – за него са събрани
характеристични данни, които го характеризират в негативен план, каквито следва
да се приемат че съставляват двукратното наложените му след приложение на
разпоредбата на чл. 78а от НК административни наказания и многобройните
документирани нарушения на правилата за движение по пътищата, явяващи се
негативен атестат за личността. Въпреки последното от изложеното обаче, и преценявайки
поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и изхождайки
от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът
прие за подсъдимия К.Г.К. *** то да бъде определено при условията на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК, като факта на съдействието на подсъдимия за разкриване на действително
осъществената фактическа обстановка бъде прието в случая като изключително
смекчаващо вината обстоятелство с оглед решаващото значение, което има за
разкриване на обективната истина по делото и то без необходимост от анализ на
подбудите, от които подсъдимият е бил воден, за да го предприеме, както и най –
вече сам по себе си фактът, че същият се грижи за петте си деца. По този начин
наказанието лишаване от свобода бе определено за срок под предвидения специален
минимум за основното наказание “лишаване от свобода”, а именно 6 месеца.
Постановено бе ефективното изтърпяване на така наложеното наказание, доколкото не се
установи наличие на законовите предпоставки за приложението на института на
условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК, въз основа изложеното за съдимостта
на подсъдимия и в частност с оглед вида на наложеното наказание на същия по
НОХД № 1431 по описа на РС – Стара Загора за 2015 г. и отделно и наред с това
наличието на обусловена необходимост от ефективно изтърпяване за постигане
целите на наказанието. Наложеното
наказание „лишаване от свобода“ бе постановено да се изтърпи, с оглед осъждането НОХД № 1431по
описа на РС – Стара Загора за 2015 г., което не изключва подсъдимия от лицата, попадащи
в категорията по чл. 57, ал. 1, т. 3 от същия закон, при първоначален „общ“
режим, съгласно новелата на цитираната разпоредба, обн.
ДВ бр. 13 от 2017 г. , в сила от 7.02.2017 г. и при липса на изключенията по
ал. 1, т. 2 и ал. 2 на 57 от ЗИНЗС. Конкретно за това по чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „в“ от ЗИНЗС следва да се отбележи, че действително са налице данни за
подобна хипотеза, но липсва проявление на втората предпоставка, а именно в
хипотезата на умишлено престъпление, извършено
в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание
да се изтърпи отделно, както в случая, сборът
от двете наказания да надвишава две години – в конкретната хипотеза този сбор е
12 месеца. Така
определеният размер на наказанието за процесното
деяние е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от
законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо
дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на
обществото. Изложеното
по – горе се явява и критерият, по който бе отмерен и размерът на наказанието „глоба“,
а именно 500 лева като бе съобразено и имущественото състояние на подсъдимия..
В случая, както бе споменато не са налице предпоставките за приложение
на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на наказанието, наложено на
подс. К.Г.К. за процесното
деяние. Нещо повече, това деяние е извършено в изпитателния срок, за който е било отложено изпълнение на
наказанието по НОХД № 1431 по описа на РС – Стара Загора за 2015 г., започващ
да тече от датата на влизане в сила на акта, с който е наложено. В случая това
е станало с определение по реда на Глава 29 НПК, което е окончателно и същото е
било постановено на 12.11.2015 г., поради което към дата 01.12.2015 г.
изпитателният срок не е бил изтекъл. Поради тези съображения, на основание чл.
68, ал. 1 от НК, бе приведено в изпълнение наложеното на подс.
К.Г.К. ***, с Определение от 12.11.2015 г., с което на същата дата е одобрено споразумение
от Районен съд – Стара Загора по НОХД №
1431/2015 г. по описа на същия съд, наказание „лишаване от свобода“ за срок от
6 месеца, което бе постановено да се изтърпи изцяло и преди наложеното с присъдата
по настоящото дело, при първоначален „общ” режим, доколкото важи отново
изложеното по – горе тълкуване на текста на чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗС.
С оглед крайния извод относно виновността на К.Г.К. ***, в негова тежест
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, следва да бъдат възложени направените по
делото разноски и същият бе осъден да заплати по сметка на Районен съд – Хасково
сумата в размер на 150.78 лева, представляваща направени в съдебна фаза разноски
за възнаграждение на вещо лице, включително за явяване на вещо лице в съдебно заседание
за изслушване на заключението, като и сумата в размер на по 5.00 лева за всеки случай
на издаване на изпълнителен лист по делото.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата по делото.
Председател:
/П/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. Д.