Р Е Ш Е Н И Е
№ 85 02.02.2023
година
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на дванадесети януари две хиляди двадесет и
трета година, в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИНА НИКОЛОВА
2.ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
секретар: Д. Ф.
прокурор: Андрей Червеняков
сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД
номер 1967 по описа за 2022 година.
Производството е
по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР
във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на К.С.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С.К. – БАК
против Решение № 1002/28.10.2022 г. постановено по НАХД № 3866/2022 г. по описа
на Районен съд – Бургас. С решението е отхвърлена като неоснователна жалбата на
К.С.Б. против Заповед за задържане на лице № 251зз-265/29.09.2022 г., издадена
от Н.М.С. – разузнавач в сектор ИТ, отдел ИП при ОД на МВР – Бургас. С
касационната жалба се иска от съда да отмени оспореното съдебно решение като неправилно
– постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост и да реши спора по същество като
отмени заповедта за задържане, като незаконосъобразна.
В съдебно
заседание, касаторът редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Преди
съдебното заседание процесуалният представител на касатора адв. К. депозира
молба, в която прави искане да се уважи жалбата, както и да се отмени
заповедта, като незаконосъобразна. Претендира разноски.
Ответникът по
касационната жалба, своевременно призован, се явява лично и моли за
постановяване на решение, с което жалбата да се остави без уважение. Сочи, че
касаторът е бил задържан само докато се извършва претърсване, тъй като правата
му са били ограничени и не е бил настаняван в помещение за престой от 24 ч.
След проведена с него беседа е бил освободен, като за случая има образувано
досъдебно производство.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Бургас намира, че решението на първоинстанционния съд
следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220
от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана по
същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения
Предмет на
съдебен контрол от Районен съд – Бургас е законосъобразността на Заповед за
задържане на лице № 251зз-265/29.09.2022 г., издадена от Н.М.С. – разузнавач в
сектор ИТ, отдел ИП при ОД на МВР – Бургас, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е разпоредено
задържането на К.С.Б. за срок до 24 часа.
За да достигне
до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че
оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в
границите на предоставената му, съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР,
компетентност. Спазена е предвидената от закона форма, като заповедта съдържа
задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя,
издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице - трите
имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са
правата на задържаното лице по чл.63, ал.3 и 4 и чл.64 от ЗМВР и му е
предоставено копие от заповедта срещу подпис. Съдът е намерил заповедта за мотивирана,
като е посочил, че в нея са изложени фактическите и правни основания за
издаването й, като не е споделил становището на защитата, че няма данни,
доказващи участието на Б. в посоченото престъпно деяние. Съдът е счел и че прилагането
на принудителната административна мярка е съобразено с целта на закона - да се
даде възможност на органите на МВР да разкрият евентуално извършеното
престъпление. С оглед изложеното, съдът е намерил, че издадената заповед за
задържане е законосъобразна, поради което е отхвърлил подадената срещу нея
жалба.
Настоящият
касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Задържането на
лице, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за срок не
по-дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка по смисъла
на чл.22 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/, която има за цел да се предотврати
възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на
нормата е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и данни то да
е извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява характерът
на престъплението. Следва да се посочи, че понятието "данни" по
смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието "достатъчно
данни" по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК, като при
налагането на принудителната административна мярка "задържане до 24
часа" по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е необходимо
наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице има вероятност
да е извършило престъпление. Предвид изложеното, наведените в касационната
жалба доводи за липса на данни Б. да е съпричастен към авторството на конкретен
престъпен състав са неоснователни, тъй като безспорно се установява, че към
момента на задържането на касатора по реда на чл.72 от ЗМВР са съществували
данни, които са били достатъчни, за да се направи извод за възможна
съпричастност към престъпление и спрямо Б. е осъществена хипотезата на чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР. В тази връзка е необходимо да се посочи, че по делото е
налична докладна записка с рег. № 251р-36793/28.09.2022 г. от полицейския
служител инсп. Н.С., в която се съдържат данни за евентуална съпричастност на
задържания към извършване на престъпленията по чл.235 от НК и чл.252 от НК. В
докладната записка изрично е посочено, че е необходимо да се пристъпи към
провеждане на незабавни действия в условията на неотложност - претърсване и
изземване, с оглед обезпечаване на веществени доказателства - големи суми парични
средства, записи на заповеди и документи по участие в провеждането на
обществени/общински поръчки, тъй като Б. възнамерява да укрие или унищожи
цялата документация, която би го уличила в извършване на престъпна дейност по
чл.235 от НК и всички записи на заповеди, съхранявани в неговия дом във връзка
с чл.252 от НК. Тези данни, по мнение на съда са били достатъчни, за да може
спрямо лицето законосъобразно да се приложи мярка за административна принуда.
Нещо повече, целта на задържането в случая е била да се проведат действия за
потвърждаване или оборване на съпричастността на лицето към деянията, а именно:
претърсване и изземване, с цел установяване и приобщаване на веществени
доказателства като парични средства, записи на заповеди и документи по участие
в провеждането на обществени/общински поръчки.
Съдът намира за
неоснователно възражението за немотивираност на акта, тъй като видно от
съдържанието на същия, задържането на К.С.Б. като принудителна административна
мярка е предприето по повод постъпила информация от 28.09.2022 год. и е с цел
установяване на съпричастност към извършени престъпления по чл.235 от НК и
чл.252 от НК. Следователно, от съдържанието на оспорената заповед касаторът
може да разбере както повода, така и основанието за задържането му. Отделно от
това следва да се посочи, че допълнителни мотиви относно целта на задържането
се съдържат и в документите, които са част от преписката по издаването на
заповедта и по конкретно в цитираната по-горе докладна записка с рег. №
251р-36793/28.09.2022 г., видно от която е било необходимо да се пристъпи към
провеждане на претърсване и изземване, с оглед обезпечаване на веществени
доказателства.
Съдът счита, че
в случая е спазен и принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, тъй като
наложената мярка е била с оглед обезпечаване на работата на полицейските органи
по разкриване на престъпленията - планираните действия свързани с провеждане на
претърсване и изземване, като същата не е създала по-големи ограничения в
правата на лицето от предвидените в закона, предвид факта, че задържането е
продължило от 06.20ч. до 16.30 ч., като в този срок са обхванати всички
действия, при които лицето е било ограничено реално да се придвижва свободно,
вкл. му е бил извършен и обиск в 14.40 ч. Касаторът не е бил настаняван в
помещение за престой от 24 ч. и след проведена с него беседа е бил освободен.
Настоящата
касационна инстанция намира, че с оспорената заповед не е нарушен чл.5 от КЗПЧОС. Съгласно § 1
от същия, никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изрично посочените
случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона. Съобразно б.
"c" от него, допустимо ограничение на посоченото основно право е
законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му
пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване
на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се
предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на
престъпление. В случая, процесният административен акт е обоснован с наличието
на посочените в цитираните разпоредби на ЕКЗПЧОС обстоятелства, поради което
съдът намира, че с налагането на коментираната ПАМ не е допуснато нарушение на
разпоредбите на Конвенцията.
Като е достигнал
до същия краен извод и е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед, първоинстанционният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Предвид липсата
на направено своевременно искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, такива не се следват.
С оглед
изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
Административен съд – Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1002/28.10.2022 г.
постановено по НАХД № 3866/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.