РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Перник, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500186 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от В.С., чрез адв. М. К. - особен представител по чл. 47, ал. 6
от ГПК, против решение № 260057/11.02.2022 г. по гр.д. № 711/2021 г. на РС – Перник, с
което по предявените искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че В.С.
дължи на “ЧЕЗ Електро България” АД сумата от 285.63 лева - главница за използвана и
незаплатена електрическа енергия за периода от 21.01.2020г. до 20.06.2020г.; сумата от 10.36
лева - законна лихва за забава, считано от 24.03.2020 г. до 25.09.2020г., съгласно
приложената по делото справка за възникнали задължения, ведно със законната лихва върху
главницата от 285.63 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 06.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането
В жалбата по подробни доводи се твърди, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано, включително и в частта относно разноските, с искане спорът да бъде решен
по същество, като бъдат отхвърлени предявените искове. Излага подробни доводи, че не е
доказано наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, нито
качеството „битов клиент“ или „ползвател на електроенергия“, не е доказано ответницата да
владее имота, нито да е наемател на общината, както и община Перник да е наемодател през
процесния период от време, а фактът, че при ищеца има открита партида на ответницата не
означава непременно, че през процесния период от време ответницата има качеството на
1
потребител на ел. енергия. Сочи, че заключенията на вещите лица са необосновани, както и
няма данни процесните фактури да са включени в дневниците за продажба, както и
описаните в заключението фактури да са процесните, тъй като не са приложени към
заключението. Не е доказано, че електромерът в обекта е изправен през целия процесен
период и не явно че му е извършена проверка по еталонен прибор.
Въззиваемият изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за
оставянето й без уважение и за потвърждаване на решението.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Въз основа на събраните в производството пред районния съд доказателства
/заявление за предоставяне на услуги от ***, Договор за отдаване под наем на държавен
/общински/ жилищен имот на граждани от ***, Заповед за пренастаняване № *** и
Декларация за титуляр по партида от ***/, въззивният съд приема, че ответникът е
потребител на ел. енергия за електроснабден имот находящ се в ***, с ИТН ***, по смисъла
на §1, т.41б, б. А и т. 27г от ДР на ЗЕ- краен клиент, който купува енергия за собствено
ползване, а "ЧЕЗ Електро България“ АД е доставчик на ел. енергия на обособената
територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия
от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г, включително за територията
на обл. Перник като "краен снабдител" по смисъла на § 28а, б. А от ДР на ЗЕ. От
приложените по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че ищецът е
изпълнил процедурата по чл. 98а ЗЕ, като е публикувал Общи условия на договорите за
продажба на ел. енергия на "Чез Електро България" АД, одобрени с Решение № ОУ-059 от
07.11.2007 г. на КЕВР, които ОУ са общоизвестни и са публикувани в редица издания на
периодичния печат и съгласно чл. 98а от ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния
снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Без
значение в случая е дали ответникът е собственик или вещен ползвател, живял, пребивавал
в процесния имот, респ. дали лично е ползвал ел.енергия за битови нужди през процесния
период, тъй като съгласно разясненията в ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС ответникът е сключил договор за продажба на ел. енергия за битови нужди за
процесния имот директно с доставчика на ел. енергия и е придобил качеството „клиент“ на
ел. енергия за битови нужди (“краен клиент“ по смисъла на §1, т.41б, б. А и т. 27г от ДР на
ЗЕ) и като страна по договора за доставка на ел. енергия дължи цената й на доставчика на
ел. енергия. Следователно в процесния период между ищеца – като краен снабдител на ел.
енергия, и ответника- като краен клиент на ел. енергия за битови нужди, съгласно чл. 92 ЗЕ
и с оглед приетото в ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС са
възникнали и са съществували облигационни отношения относно продажбата на ел. енергия,
по силата на което ищецът има задължението да доставя електроенергия, а ответникът - да
2
заплаща цената на така доставената му електроенергия, чието съдържание е установено в
Общите условия, поради което възраженията на жалбоподателя-ответник в противен смисъл
са неоснователни.
От представените 5 бр. фактури за кл. № *** с титуляр ответникът, както и от
заключенията на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ и съдебно - счетоводната
експертиза /ССчЕ/ пред РС се установява, че за процесния период, ищецът е изпълнил
задължението си за доставка на ел. енергия в обекта на ответника, която е в общ размер
285,63лв., а лихвата за забава е в общ размер 10,36 лв., като няма извършени плащания от
ответника за процесния период. Процесните средства за търговско измерване /СТИ/ са в
периода на годност; токовите трансформатори са минали на първична проверка; отчетените
показания на СТИ съответстват на отразените количества ел. енергия в поцесните 5 бр.
фактури; отразяват точно и вярно отчетените от СТИ показания, за всеки отчетен месец и по
стойността на услугите и по тарифните зони валидни за потребителя, като отчетените от
СТИ количества ел. енергия за процесния период могат да бъдат доставени на обекта на
потребителя, имайки предвид сечението на проводниците, пропускателната способност на
електромерите, токовите предпазители, трансформатори и прекъсвачи. Фактурите са
осчетоводени от ищеца и счетоводството на ищеца е редовно водено.
При извършената по реда на чл. 202 ГПК оценка, въззивният съд изцяло възприема
заключенията на СТЕ и ССчЕ като пълно, ясно и обосновано изготвени, които не са
задължени да правят заключенията си единствено по приложените по делото документи, а
може и въз основа на такива, които не са представени по делото – справка и проверки в
счетоводството и ведомостите на страните или трети лица и пр., включително ако при
извършването на експертизата се открият нови материали, които имат значение по делото,
но по които не му е била поставена задача, като в последния случай вещото лице е длъжно
само да ги посочи в заключението си. СТЕ и ССчЕ са изготвени въз основа на вписванията,
извършени в счетоводните книги на ищеца. По делото са събрани писмени доказателства и
заключения на вещи лица, въз основа на които следва, че извършените от ищеца вписвания
в счетоводните книги са достоверни, в т.ч., че стойността на доставената в имота ел. енергия
е в размерите, посочени в счетоводните сметки. Изпълнението на това задължение на
ищеца, съчетано с приложението на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ – търговските книги на ищеца
да служат като доказателство за фактурираното и осчетоводеното от него количество и
стойност ел. енергия, налага извод, че по делото е доказано, че ищецът е изпълнил
задължението си за реално доставяне на ел. енергия в процесния имот за процесния период.
Предвид всичко гореизложено, въззивният съд приема, че всички възражения в
жалбата относно материалната легитимация на ответника, стойността, количеството и
начинът на начислената ел. енергия са неоснователни и че по делото е доказано
количеството на реално доставената до процесния имот ел. енергия. Като последица от това
въззивният съд приема за доказано, че за процесния период в полза на ищеца срещу
ответника е възникнало вземане от 285,63лв. - главница за използвана и незаплатена
електрическа енергия за периода от 21.01.2020г. до 20.06.2020г., за който размер и период
3
сумите са установени от заключенията на СТЕ и ССчЕ, за която сума и период искът е
основателен, което съответства на претендираното от ищеца.
Когато вземането е срочно, то е изискуемо на срока, и длъжникът изпада в забава ако
не плати на падежа, без да е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ на ищеца
е предвидено, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за ел. енергия в срок -
този срок е 10-дневен след изтичане на периода, за който се отнася и при неизпълнение в
срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащане на ел. енергия. През 10 -дневния период от време вземането е ликвидно, а след
изтичането на този срок вземането става и изискуемо, като чл. 19, ал. 8 от ОУ изрично
постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от
задължението да заплати в срок дължимата сума. В случая, ответникът има задължение да
плати стойността на доставената и използвана ел. енергия, което не е изпълнено в 10 -дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което ответникът е в забава.
Лихвата за забава върху главницата за процесния период, изчислена от ССч.Е е в размер на
10,36лв. за периода от 24.03.2020 г. до 25.09.2020г., за която сума и период искът е
основателен, което съответства на претендираното от ищеца.
Страните не са навели други конкретни и обосновани доводи за въззивна ревизия с
оглед изискванията на чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна
проверка на различни от сочените основания за неправилност на решението.
С решението си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези
на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемият претендира разноски от 320 лв. (съгласно представените доказателства,
и списък по чл. 80 ГПК), които с оглед неоснователността на жалбата се дължат изцяло.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260057/11.02.2022 г. по гр.д. № 711/2021 г. по описа
на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА В. Г. С., ЕГН ********** от *** да заплати на „ЧЕЗ Електро България”
АД, ЕИК175133827, гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 159, бл. Бенч Марк,
Бизнес център сумата 320 лв. - разноски по въззивното производство.
4
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5