Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.07.2022 г. гр.
В. В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд гражданско отделение
На тридесети юни две хиляди двадесет и втора година
В открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С.
при секретар А.А.
Като разгледа докладваното от съдията М.
С.
гражданско дело № 11858 по описа за 2020 год.
И за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл.
„ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на
искова молба подадена от Ж.К.К., ЕГН: **********,***, с която се претендира да бъде прието за установено, че О.В.,
представлявана от И.Н.П. – Кмет, не е собственик на Поземлен имот
с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.с
площ от ***кв.м, находящ се в гр. В., р-н „П.“, м-т
„Ф. д. и К.“,
при граници: ПИ с идентификатори ***; ***; ***; ***;
***; ***; ***.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на
които се основават претендираните права: Ищецът твърди,
че е собственик на гореописания имот въз
основа на давностно владение по чл. 79 ал.1 от ЗС, тъй като е осъществявал
фактическа власт с намерение за своене в периода от осми септември 1999г.,
когато закупил съседния на него имот с пл. №***/шестстотин петдесет и пет/ по
плана на местност „Т.“, с площ от 1000 кв.м., до настоящия момент. Обработвал и
ползвал двата имота едновременно, облагородил процесния, оградил го, сеел
царевица, овощни дръвчета, поставил фургон и пчелни кошери в него. На
02.08.2019г. предприел действия за снабдяване с нотариален акт и установил, че О.В.
е съставила акт за частна общинска собственост № ***, том **, рег.***, дело ***от
***., вписан в служба по вписванията. Оспорва О.В. да е придобила правото на
собственост върху имота на посоченото в акта основание или по друг от
предвидените в ЗОС способи. Претендират
се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведомения
ответник по делото e постъпил писмен отговор, с който го оспорва
като неоснователен.
Не оспорва, че процесният имот е актуван от О.В.
с Акт за частна общинска собственост № 10318 от 17.12.2019г. на основание чл.
58, ал. 5 от ЗОС във връзка със Заповед № ДИ-19-7703-128/04.10.2019г. на
Областния управител на Варна. Сочи, че съгласно чл. 5, ал. 3 от Закона за общинската
собственост актът за общинска собственост няма правопораждащо
действие, а представлява официален писмен документ, съставен от длъжностно лице
по законоустановените ред и форма и има вътрешно-служебен характер, като не
засяга права или законни интереси на отделни граждани и организации. АОС няма конститутивно действие, т.е. същият не представлява правопораждащ юридически факт по отношение правото на
собственост на общината, а единствено удостоверява възникването, изменението и
погасяването на това право.
Съгласно чл. 58, ал. 5 от ЗОС (изм. и доп., бр. 13
от 2017г.) актът за общинска собственост за имот - държавна собственост,
преминал в собственост на общината по силата на закон, се съставя съгласно
изискванията на ал. 1-3 след отписването му от актовите книги за държавна
собственост по реда на Закона за държавната собственост. Същото условие се
съдържа и в чл. 114, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за държавната
собственост, съгласно който общините или другите лица, които претендират за
права върху имот, за който има съставен акт за държавна собственост, могат да
се снабдят с документ за собственост, ако такъв не е издаван, след като бъде
издадена заповед за отписване. В настоящия случай, поземлен имот с
идентификатор ***, представляващ част от имот пл. № П.по кадастралния план от
1968г. на местност „Т.“ - „П.“, е актуван с акт за държавна собственост №
507/29.07.1987г., в който е посочено, че имотът е предоставен за оперативно
управление на държавна организация - „База за развитие и внедряване на
търговски технологии и обзавеждане“. Съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС (ДВ,
бр. 96 от 05.11.1999г.) застроените и незастроените парцели и имоти - частна
държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Към датата на
влизане в сила на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС процесния имот е бил държавна
собственост. АОС № 10318/17.12.2019г. е съставен при спазване на предвидените в
закона процесуални правила. О.В. е придобила правото на собственост върху
процесния поземлен имот с идентификатор ***по силата на закона, като на основание § 42 от ПЗР на
ЗИД на ЗОС собствеността се е трансформирала от държавна в общинска. Съобразно чл.
78, ал. 1 от ЗДС имоти, неправилно актувани като държавна собственост, както и
имоти, основанието за актуване на които е отпаднало, се отписват от актовите
книги със заповед на областния управител и се предават на собственика. С оглед
на това, при издаването на Заповед № ДИ-19-7703-128/04.10.2019г. областният
управител на В.е приложил правилно закона, като е отписал процесния имот от
актовите книги за имотите - държавна собственост. Претендират се разноски.
Съдът, след
като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие
за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – заверени за
вярност заповед
№ 2770/24.10.1986г. с докладна записка, разписен лист и скица на база на
търговско обзавеждане по план на м. „Т.“– гр. В.М1:1000; заповед
ДИ-19-7703-128/04.10.2019г. на Областен управител на Варненска област; АЧОС №
10318/17.12.2019г. с административна преписка;
нотариален акт за собственост № 129, том I, рег. №
1514, дело № 129 от 08.09.1999г.; молба-декларация от 02.08.2019г. по чл.587 ГПК;
два броя протоколи за трасиране на поземлен имот ПИ
***по КК и КР на гр. Варна; писмо изх. № РД-12-02-897-1/15.06.2020г. на ОД „Земеделие“- Варна; писма с рег.№
РД18000664ВН_008ВН/27.06.2018г. рег.№ ОСИСД200001410ВН/24.03.2020г. и рег. № ОСИСД19006940ВН/
***.; скици № 15-930766-14.10.2019г. и №
15-305276-03.04.2020г
на поземлен имот; удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/23.10.2019г.,
се
установява, че: На
24.10.1986г. имот с пл. № П.по кадастралния план от 1968г. на местност „Т.“ - „П.“,
е отчужден от собственика му Ю.С.със заповед на председателя на ИК на ОНС В.за
предвидено по ЗРП мероприятие - Производствена база на ДСО „Търговия“, като на
правоимащото лице е определено обезщетение тристаен апартамент. Със заповед на
Областния управител на Варненска област от 04.10.2019г. ПИ с идентификатор ***по
ККИР на гр. В.е бил отписан от актовите книги за имотите – държавна собственост
предвид наличието на предпоставките по §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. В заповедта е
посочено, че имотът е актуван с акт за държавна собственост № 507/29.07.1987г.,
като имотът е предоставен за оперативно управление на държавна организация -
„База за развитие и внедряване на търговски технологии и обзавеждане“. На 17.12.2019г.
за ПИ с идентификатор ***по КККР на гр. В.е съставен от О.В. Акт за частна
общинска собственост с посочено в него основание чл. 58, ал. 5 от ЗОС и Заповед
№ ДИ-19-7703-128/04.10.2019г. на Областния управител на Варна.
На
08.09.1999г. Ж.К.К., ЕГН: **********
закупил с договор
обективиран в нотариален акт имот с пл. №***/шестстотин
петдесет и пет/ по плана на местност „Т.“, с площ от 1000 кв.м.,
представляващ понастоящем ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, граничещ
от една страна с ПИ с идентификатор ***. На 25.08.2020г. О.В. удостоверила по
молба-декларация съставена от Ж.К. за иницииране на производство за придобИ.е на имот чрез обстоятелствена проверка, че за ПИ с
идентификатор ***е издадено удостоверение от Общината.
От
заключението по приетата СТЕ се установява, че за територията, в която попада процесния ПИ идентификатор ***по
ККИР на гр. В.са действали КП от 1956г. за крайбрежието на гр. Сталин, КП на
местност „П.“ от 1968г. и КП на местности „Ф. д.“ и „К.“ от 1999г. По плановете
от 1956 и 1968 на процесния имот съответстват частично имоти съответно с № ***и
№ ***, тъй като има разлика в площите им, доколкото части от тях попадат в
съседни имоти, а части от тях са извън него. Описаният в заповед за отчуждаване
от 1986г. ПИ № П.е идентичен с ПИ № П.по КП от 1968г. По КП от 1999г.
процесният имот попада изцяло в имот с № 265 с посочен собственик О.В.. Местност „Т.” и местност „П.” са различни
местности. Местност „Т.” е разположена от двете страни на пътя гр. В.- с.К..
При изработването на кадастралните планове парцелите са включвани към единия
или към другия план. Местност „Т.” е включена към плана на местност „П.”, като
след това част от местност „Т.” е включена в плана на местност „Ф. д.“ и м. „К.”.
За определени периоди при отделните включвания е имало препокрИ.е
във връзка с околовръстните полигони на кадастралните планове. Това се определя
от полигоните, които са определяни за обхвата на съответните кадастрални
планове. Няма приет план за новообразувани имоти за м. „Ф. д.“ и м. „К.”.
От показанията на водения от ищеца свидетел В. Я. М., се установява, че познава Ж.К. от 2005 година. Минимум един
път месечно се виждат, защото са приятели и са свързани служебно. Откакто
познава Ж. той има имот на „Ф. д.” на улица „П.” в посока с. К. вдясно. Ограден
е с бетонени колчета, с ограда - телена мрежа има и табели. Подходът е
единствено откъм улицата за с. К.. Няма достъп от друго място. Парцелът се състои от две части. По-облагородената част е откъм улицата.
В тази част Ж. има сервиз, гараж и там си работи. Има и втора част, която е
по-навътре от улицата в по-ниско. Не знае колко е като площ. Било е градинка
преди, Ж. отглеждал домати, има и орех, който бил малка фиданка, когато
през 2005г. за първи път свидетелят
ходил в имота. От
едната страна отгоре граничи с И., който отскоро е собственик. От другата
страна има къща на С.. Отдолу има възрастна жена, която се казва Паунка. Не е виждал някой друг да му ползва имота. Ж. не му споделял да е имал
проблеми с ползването на имота или друг да е претендирал, че е собственик на
имота.
От
показанията на водения от ищеца свидетел Ж.И. К.се установява, че познава и са приятели с Ж.К. от 1986-1987
година. Ж. е купил имот на пътя към с. К. вдясно, м. „Ф. д.” през 1999 година. Наблизо
има голяма оранжева сграда като МОЛ с офиси. За първи път е ходила там преди
около 15-20 години и след това най-малко веднъж на месец. В имота му се влиза
от главния път вдясно през голяма портална врата. След това има сграда с гаражи
и офис. На горния етаж има жилищно помещения с баня, тоалет. Ж. живее там. След
гаражните клетки има празно място малко повече от 500 кв.м. В него може да се
влиза само от мястото на Ж.. Надолу е стръмно, няма как да има друг достъп. Той
го е асфалтирал и е направил паркинг в половината. До миналата година Ж. отглеждал
в него домати, краставици, тикви. Има орех. Целия парцел е ограден с телена
мрежа. Не помни да е сменяна оградата. Не е виждала някой друг да ползва
парцела.
Въз основа на така установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание чл. 124 ГПК.
Съгласно нормата на
чл.124, ал.1 ГПК всеки
може да предяви
иск, за да
възстанови правото си, когато то
е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение
или на едно
право, когато има интерес от
това.
Предвид
посочената правна квалификация, предмет на настоящото
дело е установяване по отношение на
ответника,
че не притежава правото на собственост върху процесния недвижим имот. В тежест на ищеца
е да установи твърденията, с които обосновава
правния си интерес от водения иск, респ. в тежест
на ответника е да докаже, че е придобил собствеността върху същия имот на годно правно основание.
При отрицателните установителни искове, при които ищецът твърди, че
определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е
отричаното от него право. От това следва, че ищецът носи тежестта да докаже
единствено твърденията, с които обосновава правния си интерес, вкл. да установи
наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже
фактите, от които то произтича. Ответникът ще е длъжен да доказва съществуването
на отричаното от ищеца право на собственост или друго право. Ако по волята на
ищеца началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи активност при
доказването единствено от страна на ответника по отрицателния установителен
иск, това би означавало да се защитава право, което изобщо може и да не
съществува. Поради това, ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава
правния си интерес, производството се прекратява.
Съобразно указанията,
дадени в Тълкувателно решение № 8/2012 от 27.11.2013г. по тълк.д.№
8/2012 г. на ОСГТК на ВКС за ищеца е налице правен интерес от търсената чрез
него защита, ако същата заявява свои права върху процесния имот, които се
отричат и оспорват от ответника, като такива идентични права се претендират и
от него. В този случай е налице конкуренция на права /право на собственост/, която
обуславя и правния интерес от иска.
В настоящия
процес не се оспорва наличието на съставени за
имота акт за държавна собственост през 1987г. и впоследствие акт за частна
общинска собственост през 2019г., което обуславя правния интерес на ищеца от
предявения иск.
В тази насока
следва да се посочи, че трайната съдебна практика приема липсата на правопораждащо действие за актовете за държавна /общинска/
собственост. Те само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС
способи право на собственост – в т.см., решение № 541 от
06.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 661 от 2009 г., II г. о.; Решение № 310 от
03.01.2012 г. по гр. д. № 456/2011 г. на ІІ г. о.; Решение № 269 от
03.08.2012 г. по гр. д. № 643/2011 г. на І г.о. Затова именно
осъществяването на конкретен придобивен способ в
полза на Държавата /независимо дали е съставен АДС/ подлежи на доказване от
общината, като първа предпоставка, за да бъде установено трансформирането на
държавната собственост в общинска.
По
настоящото дело ответникът се позовава, че праводателелят
му - държавата е придобила собствеността по реда на чл.
95 от ЗТСУ /отм./, във връзка с чл. 268, ал. 2 от ППЗТСУ /отм./, доколкто въз основа на
предложенията на комисията по чл. 265, ал. 1 от ППЗТСУ, имот № П.по КП от
1968г., собственост на Ю.С.е отчужден
в полза на държавата със Заповед
№ 3745/16.12.1985г. на Председателя на ИК на ОбНС - В.за
предвиденото по застроителния и регулационен план
мероприятие - Производствена база на ДСО
„Търговия“ – м. „Т.“, като
на правоимащото лице е определено обезщетение
тристаен апартамент.
Не
се спори по делото, а се установява и от СТЕ, че процесния поземлен имот
с идентификатор ***,
съвпада с отчуждения №***.
Предвид
гореустановените обстоятелства, съдът намира, че процесният имот е бил законосъобразно отчужден и е преминал
в собственост на държавата.
Ответникът
се позовава на придобивно основание - § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС (ДВ, бр. 96 от
05.11.1999г.), въз основа на която норма застроените и незастроените парцели и
имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията
на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.
Разпоредбата
на § 42 от ПЗР
на ЗОС има за предмет както застроени, така и незастроени имоти, частна
държавна собственост, като се изисква към момента на влизане в сила на тази
разпоредба от закона, за тези имоти, съгласно предвижданията на действащите към
този момент подробни градоустройствени планове на населеното място, последните
да са отредени за обществени и благоустройствени мероприятия на общините. При
наличие на така предвидените в тази разпоредба условия с влизането й в сила,
т.е. по силата на този закон, настъпва трансформация на частната държавна
собственост в частна общинска собственост за съответните имоти, предмет на
същата.
Не
се установява от СТЕ обаче, че имотът по действащия към 08.11.1999г. ЗРП на О.В.
е бил предвиден за жилищно
строителство. Не е бил отреден и за обществени или благоустройствени мероприятия
на Общината. Нормите, които съдържат определения
/легални дефиниции/ не са самостоятелни и обикновено са уредени като допълнителни разпоредби в края на нормативния акт
съгласно чл. 32 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове /ДВ, бр. 39 от
21.05.1974 г./. В закона не е дадена легална дефиниция на понятието
„обществени мероприятия на общините“ по смисъла на § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОС /ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г./. При липсата
на легална дефиниция на понятията, съдебната практика /в т. ч. и Върховният
касационен съд/ провежда разграничението между общинската и държавната
собственост, като приема, че критерий за разделянето на общинската от
държавната собственост е предназначението на имота, както и използването му във
връзка с това му предназначение към датата на влизане на законите
– пр. решение № 178 от
15.05.2010 г. по гр. дело № 68/2010г. на
ВКС.
Не се твърди от ответника, а и от СТЕ не се
установява процесният имот
да е предназначен или още по малко да се използва за обществени или
благоустройствени мероприятия от общинско значение. Напротив – установи се, че
се използва от ищеца като частна собственост и за лични нужди.
От
това следва, че към момента на влизане в сила
на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, процесният имот не е
преминал в собственост на О.В. по силата на тази законова норма, на която се
позовава ответника, респ. носи тежестта да докаже наличието на предпоставките
за приложението й – в т.см. пр. Решение № 1240 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4696/2007 г.
По изложените мотиви, искът
следва да бъде уважен.
При този изход на спора, в полза на ищеца следва
да се присъдят на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК сторените от него по делото съдебно –
деловодни разноски, които според
представения списък са на стойност 2172,93 лв. Възражението на ответника по чл.
78 ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като претендираното
възнаграждение е в рамките на минималното по наредба № 1/2004г. на ВАдвС.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 124 ГПК
по
отношение на Ж.К.К., ЕГН: **********,*** Булстат ***не е собственик
на Поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. В.с площ от ***кв.м., находящ
се в гр. В., р-н „П.“, м-т „Ф. д. и К.“, при граници:
ПИ с идентификатори ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК О.В. Булстат ***да заплати на Ж.К.К., ЕГН:
********** сумата от 2172,93 лева, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – В.в двуседмичен срок от връчването на препис от
акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: