Р Е Ш Е
Н И Е
№ ………./ .07.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в,
в публично заседание на седемнадесети юли
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с.
ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Атанаска Иванова
като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 1239 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
подадена въззивна жалба от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД срещу Решение № 2027 от
13.05.2019 г., постановено по гр.д.
№ 218/2019 г. по описа на ВРС, XLIX
с-в, с което първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ „Електроразпределение-Север"
АД с ЕИК ………, със седалище и адрес на управление: гр. В. 9009, р-н В.В., да
възстанови ел.захранването на „Агротрейд Плевен" ООД, с ЕИК: ……… по
абонатен номер 1602220, на имот находящ се в с. Черновръх, общ. Трявна, обл.
Габрово, местност Вареницата, с идентификатор 81058.429.7, въз основа на
сключен между тях Договор за доставка на ел. енергия №4346597/07.12.2016 г., на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Жалбоподателят „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД счита постановеното решение за
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като моли за неговата отмяна и
присъждане на разноски. Сочи, че ищецът „АГРОТРЕЙД ПЛЕВЕН" ООД не е
собственик на поземлен имот с идентификатор 81058.429.7, както и на построената
в него сграда, които от 03.10.2017 г. са прехвърлени с договор за
покупко-продажба на С.И. и Д.И.. В тази връзка излага, че ищецът не е
представил доказателства, че продължава да ползва имота, но дори и да има
такива, е следвало да подаде заявление за промяна на обстоятелствата съобразно
действащите ОУ на ответното дружество. Твърди, че доколкото ищецът е загубил
качеството на ползвател, той няма право да иска реално изпълнение на
задължението за възстановяване на електрозахранването. Сочи, че по силата на ОУ
може едностранно да прекратява договорните отношения с ползвателите на мрежата,
като няма задължението да уведомява другата страна. Излага, че ищецът не го е
уведомил, че е придобил само част от имота, който представлява стопански двор и
е бил собственост на ЕТ „Иван Илиев – 2002“, като е следвало за всички
обособени обекти измерването да бъде извършвано отделно. Твърди, че след
26.09.2017 г. аб.№ 1602220 е бил прехвърлен на друг кл.№ и понастоящем негов
клиент е „ДПМ – Трейдинг“ ЕООД, което е подало заявление за достъп на
23.11.2017 г.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият „АГРОТРЕЙД ПЛЕВЕН" ООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва
жалбата като неоснователна и необоснована. Моли за оставянето и́ без
уважение и присъждане на разноски. Счита, че първоинстанционното решение е
правилно, мотивирано и законосъобразно. Подробно сочи, че стопанисва недвижим
имот с идентификатор 81058.429.7, като въз основа на подадено на 27.11.2016 г.
заявление е сключил договор с ответника за достъп и пренос на електрическа
енергия през мрежата. Излага, че на същия адрес се доставя електроенергия от
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД по силата на сключен между него и дружеството договор
за продажба, като енергията се отчита от електромер, който ползва ищецът с аб.№
1602220. Твърди, че през ноември 2017 г. е извършил справка и е узнал, че от
септември 2017 г. абонатният номер е прехвърлен на друг клиент, въпреки че
ищецът ползва имота от 07.12.2016 г. до настоящия момент. Сочи, че след
прекъсване на електрозахранването е подал жалба до ответника и е извършена
проверка, от която се установява, че той е клиент, въпреки че в друг протокол е
отразено, че клиент е П.П. и електромерът е с един и същ фабричен номер.
Излага, че независимо, че е прехвърлил имота на Д.И. и С.И., между страните по
сделката е налице уговорка да продължи да го ползва. В тази връзка твърди, че
ответникът е нарушил договора си с него, като е прекъснал електрозахранването
само въз основа на подадено от П.П. заявление и без наличието на сключен
договор за достъп и пренос с последния. Сочи, че поради прекъсване на
захранването и прехвърляне на абонатния номер без негово съгласие, е претърпял
вреди, за които отговаря ответникът.
Предварителните
въпроси и допустимостта на производството са разрешени в Определение № 2016/05.07.2019 г. по чл. 267 ГПК.
По предмета на така предявения иск се излагат следните
твърдения от страните:
В исковата молба
се излага, че търговско дружество „Агротрейд Плевен" ООД, ЕИК: …….. стопанисва
недвижим имот находящ се в с. Черновръх, общ. Трявна, обл. Габрово, местност
Вареницата, а именно ПИ, с идентификатор 81058.429.7, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Черновръх, одобрени със заповед №
РД-18-82/10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК. Твърди се, че на
09.12.2016 г. „Агротрейд-Плевен"ООД, с ЕИК:……… е сключил договор със
„Енерго-Про Мрежи"АД за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи"АД при ОУ. На 07.12.2016
г. е сключен договор № 4346597 за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение-Север" АД при общи
условия, между „Агротрейд Плевен" ООД и //Електроразпределение-Север"
АД. Договорът е сключен във връзка с подадено заявление от страна „Агротрейд
Плевен" ООД № 4346597/28.11.2016 г. Твърди се, че договора е сключен по
отношение на следният обект на клиента, находящ се на адрес: с. Черновръх,
5365, общ. Трявна, обл. Габрово, местност Вареницата. Твърди се, че на същия
адрес „Енерго-Про Продажби" АД продава ел. енергия на абоната-ищец, въз
основа на договор между страните съгл.лицензия № Л-139-11/13.08.2004 г.
издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на основание чл.
39, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., изм.
бр. 18 от 2004 г., изм. бр. 18 от 2005 г., изм. бр. 95 от 2005 г., изм. бр. 30
от 2006 г., изм. бр. 65 от 2006 г., изм. бр. 74 от 2006 г.) във връзка с чл.
52, ал. 2 от Закона за енергетиката и § 17, ал. 4 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за енергетиката, и свое решение №Р-049 от 29.11.2006 г.
Твърди се, че обектът е със стопанско предназначение, а абонатния му номер е
1602220, представляващ и точка на присъединяване. Твърди се, че през месец
11.2017 г. управителят на „Агротрейд-Плевен"ООД е извършил справка в ЦОК и
там е уведомен, че от 09.2017 г. абонатният номер е прехвърлен на друго
търговско дружество, като към настоящия момент абонатен номер 1602220 обслужва
друго търговско дружество, а не „Агротрейд-Плевен"ООД по информация от
клиентски център в гр. Габрово. Твърди се, че съгласно разпоредбите на ОУ на
„Електроразпределение-Север"АД /Одобрени с Решение ОУ-060 на ДКЕВР
07.11.2007 г. Изменени и допълнени с Решение ОУ -004/06.04.2009г. на ДКЕВР/,
единствената възможност от страна на „Електроразпределение-Север "АД да
бъде прекратен договора е в случай, че клиента престане да бъде ползвател на
имота, което в случая не е налице, тъй като ищцовото дружество и към настоящият
момент било ползвател на имота и не са налице основанията за прекратяването му.
Твърди се, че ответното дружество не е уведомило ищеца, че прекратява договора.
Твърди се, че на 10.01.2018 г. е депозирана молба от страна на ищцовото
дружество във връзка със прекъснатото ел. захранване, а на 15.01.2018 г. е
получен отговор от страна на ответното дружество, в който е записано, че
искането е регистрирано с входящ номер 4746353/15.01.2018 г. и е насочено за
обработване и изпълнение. Твърди се, че и до настоящият момент не е получен
отговор на жалбата от страна на двете дружества, както и не е възстановено ел.
захранването на имота. Твърди се, че на 25.01.2018 г. адреса на потребление е
посетен от служители на „Електроразпределение-Север"АД, като е съставен КП
№ 16131393. В КП е записано, че клиент е „Агротрейд-Плевен" ООД.
Установено е, че електромера се намира на фасадата на трафопост. Фабричният
номер на електромера е 1125081110254117, тип NP73E.1-2-1. Описана са
показанията на дневна тарифа-000091, нощна тарифа-000025 и върхова
тарифа-000047. Описани са и пломбите на СТИ, както и ведомствените пломби със
сигнатура 6060003. На стр. 2 от КП е записано, че при проверката служителите на
ЕРП са установили, че СТИ с фабричен № 1125081110254117, захранва две различни
сгради, в два отделни имота, на различни собственици. Твърди се, че и след
проверката от страна на „Електроразпределение-Север" АД не са предприели
действия по възстановяване на захранването на имота на ищцовото дружество,
въпреки подадените жалби и извършената проверка. Приема се, че към настоящият
момент между „Агротрейд-Плевен"ООД и дружество
„Електроразпределение-Север"АД не са прекратени договорните отношения, а
на основание чл. 56, ал. 1 от ОУ на ЕРП ищецът търпи вреда от действията на
„Електроразпределение-Север" АД изразяващи се в незаконосъобразно
прехвърляне на абонатен номер 1602220 на друго дружество, без да е прекратен
договора със дружество „Агротрейд-Плевен" ООД. Твърди се, че в резултат на
горното за процесния имот ищецът е останал без осигурена електрическа енергия
за периода от 09.2017 г. до настоящият момент и за същия период му е отказан
достъпа до ЕРМ. Неправомерното поведение на лицензианта, описано по-горе е
лишило ищеца от нормално ползване на имота, с всички произтичащи от това
неблагоприятни последствия.
Ответникът „Електроразпределение-Север"
АД депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който релевира подробни
доводи за неоснователност на претенцията, като намира, че не е налице
твърдяното неизпълнение на задълженията от страна на дружеството. Твърди се, че
ищецът не е собственик на поземлен имот с идентификатор 810058.429.7, поради
което претенцията му се явява напълно неоснователна и той няма право да търси
изпълнение по реда на чл. 79 от Закона за задълженията и договорите след като е
загубил качеството си на кредитор, тоест на ползвател на мрежата по смисъла на
Общите условия на ЕПРС. Твърди се, че обектът с абонатен № 1602220 е бил
прехвърлен към друг клиентски номер след дата 26.09.2017 г. след подадено
заявление № 4633914/19.09.2017 г. за сключване на договор за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО
Мрежи"АД при Общи условия. ЕПРС не е имало задължение съгласно ОУ да
уведомява „Агротрейд Плевен" ООД, че встъпва в договорни отношения с друго
лице за обект с абонатен № 1602220. Оспорва се твърдението, че от страна на
ответното дружество не е бил изпратен отговор на депозираната по имейл от
адвокат Т. на 10.01.2018 г. молба, като се изтъква, че молбата е заведена с вх.
№ 4746353/15.01.2018 г., а писмен отговор с изх.№ 4746353/14.02.2018 г. е бил
изпратен чрез Български пощи с обратна разписка до посоченото в молбата лице В.К.
на посочения адрес: гр. София 1000, ул."Гео Молев", бл. 113, вх. Г,
ет. 7, ап. 59. Твърди се, че писмото е върнато като непотърсено. Оспорва се
изложеното твърдение, че ищцовото дружество е собственик на имота. Оспорва се
твърдението, че е отказан достъпа на „Агротрейд Плевен" ООД до
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север" АД. Изтъква
се, че след като дружеството е престанало да бъде собственик на имота, в случай
че иска да встъпи в договорни отношения с ЕПРС и ЕПРП при общи условия, то
следва да подаде ново заявление до ЕПРС, като в тези случаи следва да представи
и нотариално заверено съгласие от собственика на имота, че последния е съгласен
„Агротрейд Плевен" ООД да встъпи в договорни отношения, а в конкретния
случай такова заявление не е подавано до „Електроразпределение Север" АД.
Отправя се искане до съда за отхвърляне на предявения иск, както и за
присъждане на разноски.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически
изводи:
Не е спорно по
делото, а и от събраните доказателства се установява, че във връзка с подадено
Заявление № 4346597/25.11.2016 г. за сключване на договор за достъп и пренос на
електрическа енергия на 09.12.2016 г.
ищецът „АГРОТРЕЙД ПЛЕВЕН‘ ООД е сключил с ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД (предишно наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД) Договор за достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД при Общи условия № 4346597/07.12.2016 г. за стопански обект
с аб.№ 1602220 на адрес с.
Черновръх, 5365, общ. Трявна, обл.
Габрово,
м-ст „Вареницата“ с идентификатор
81058.429.7, за сключването на който ответното дружество притежава Лицензия
за разпределение на електрическа енергия № Л-138-07/13.08.2004 г. от ДКЕВР,
като в отношенията между страните се прилагат Общи условия на договорите за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г.,
изменени и допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, доколкото Общите
условия, одобрени с Решение ОУ-5/21.07.2014 г. на ДКЕВР, са загубили сила след
отмяната на решението за одобрението им с Решение № 595/17.01.2017 г. по адм.д.
№ 2719/2016 г., IV о. на ВАС. Ищецът е придобил недвижимия имот, заедно с
построената в него сграда с идентификатор
81058.429.7.1 по силата на Постановление за възлагане от 21.07.2014 г. на ЧСИ №
735 И.И..
От Постановление
за възлагане на недвижим имот от 13.07.2017
г. се установява, че ПИ с идентификатор 81058.429.37, заедно с построените в имот сгради е възложен на М.С.П.и
П.С.П. при квоти ½ ид.ч. за всеки от тях.
На 19.09.2017 г. П.С.П. (със съгласието на
съсобственика си М.С.П.) е подал Заявление № 4633914/19.09.2017 г. за достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи, от което се
установява, че е записан за съществуващ обект с кл.№ ********** и аб.№ 1602220, който досега се е
използвал от „АГРОТРЕЙД ПЛЕВЕН“ ООД.
От Констативен
протокол № 16132543/21.09.2017 г. се
установява, че служители на „ЕНЕРГО-ПРО
МРЕЖИ“ АД са посетили адреса във връзка с подаденото от П.П. заявление,
извършили са оглед и са пломбирали електрическото табло.
От Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 25, т. II, рег.№ 2878, дело 201 от 2017
г., вписан в СВп в вх.рег.№ 682/03.10.2017 г., Акт № 14, т. III, д. № 372/2017
г. се установява, че на 03.10.2017 г.
ищецът „АГРОТРЕЙД ПЛЕВЕН‘ ООД е прехвърлил
на Д.В.И. и С.И.И. процесния поземлен имот с идентификатор 81058.429.7, заедно
с построената в имота сграда с идентификатор 81058.429.7.1
На 10.01.2018 г. ищецът е изпратил писмо
до ответника с вх.№ 4746353/15.01.2018 г. относно прехвърлянето на партида с
аб.№ 1602220 на друго лице, на което ответникът е отговорил, че при извършена
проверка в Имотния регистър се е установило, че ПИ с идент. 81058.429.7, както
и построената в него сграда са прехвърлени на 03.10.2017 г. по силата на
договор за покупко-продажба на друго физическо лице, поради което не следва да
се възстановява захранването, защото ищецът не е собственик или ползвател на сградата
и съответно не е клиент на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД. Отговорът на
ответника е изпратен с писмо, което не е
получено от ищеца, като пратката е отбелязана като непотърсена.
От Извадка от
списък за прекъсване на обект с аб. № 1602220 се установява, че за процесния
обект е прекъснато захранването за периода 29.10.2018
г. – 11.01.2019 г. поради неплатени задължения.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Няма
твърдения в тази насока, а и от служебната проверка на въззивния съд по чл. 269 ГПК се установява, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
предметът на изследване следва да се ограничи съобразно изложените във
въззивната жалба оплаквания по правилността му.
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Съобразно разпределената в процеса от
първоинстанционния съд доказателствена тежест ищецът
е следвало да установи наличие на валидна договорна връзка с ответника по
силата на договор за доставка на ел. енергия, по който е изправна страна и по
който е възникнало правото му да претендира изпълнение на поетите задължения. В
тежест на ответника е било да установи изпълнение на поетите задължения.
Спорните въпроси по делото са свързани с това: дали след
прехвърлянето на процесния присъединен към мрежата имот ищецът е загубил
качеството „ползвател на мрежата“ по смисъла на ОУ на ответника; дали този факт
е предпоставка за прекратяване на договора за достъп и пренос от страна на
ответника и съответно за предоставяне на партидата на друго лице, както и дали
за ищеца съществува право, съответно за ответника договорно задължение, да
възстанови прекъснатото електрозахранване в процесния обект.
Към датата на сключване на процесния договор за достъп и пренос на
електрическа енергия (09.12.2016 г.) между страните са действали Общи условия за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“
АД, одобрени с Решение ОУ-5/21.07.2014 г.
на ДКЕВР. По време на развитието на процесните правоотношения решението за
одобряване на тези ОУ е отменено окончателно с Решение № 595/17.01.2017 г. по
адм.д. № 2719/2016 г., IV о. на ВАС. В практиката на ВАС се приема, че
решенията на КЕВР (ДКЕВР), с които се одобряват общи условия на дружествата
имат характер на общи административни актове, тъй като придават правна
сила на правила със задължителен характер. Следва да се приеме, че отмяната на
общите административни актове има обратна сила, доколкото действие на отмяната
занапред е предвидено само за подзаконовите нормативните актове. (чл. 195, ал.
1 АПК). След отмяната на решението на КЕВР, с което са били одобрени общите
условия, вече липсва административния елемент от сложния фактически състав,
поради което тези общи условия вече не
могат да се прилагат в отношенията между дружеството и неговите клиенти.
Докато КЕВР не постанови решение, с което да приеме нови ОУ, то приложение
следва да намерят предходно действащите ОУ от 2007 г., доколкото
административния акт по одобряването им не е отменен. Именно тези ОУ са
действали между страните по време на развитието на процесните правоотношения, с
изключение на момента по подаването на заявлението за достъп и сключването на
договора за достъп и пренос.
Доколкото
към момента на сключване на процесния договор за достъп и пренос на
електрическа енергия за страните са действали ОУ от 2014 г. ищецът е бил
задължен да представи документите по чл. 11, ал. 1, т. 3 от тези ОУ, които да
го легитимират като клиент, а именно доказателства за собствеността му върху
обекта или други изрично посочени документи – документ удостоверяващ вещно
право на ползване, разрешение за ползване на новоприсъединен обект, договор за
наем с нотариално заверена декларация за ползване от собственика или т.н. В
конкретния случай ищецът е представил със заявлението си Постановление за
възлагане на недвижим имот от 26.10.2016 г. (легитимиращо го като собственик) заедно
с другите необходими данни и с него е сключен договор за достъп и пренос. Не се
спори между страните, че ищецът е имал сключен договор за продажба на
електрическа енергия с „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, макар и такъв да не е
представен по делото.
В ОУ от
2007 г. не е предвидено представянето на документи за собственост при
сключването на договор за достъп и пренос, но целта на разпоредбите в ОУ за
предоставяне на достъп предпоставят извода за необходимостта от такова удостоверяване. Това е така, защото поставянето
на присъединителните съоръжения под напрежение не би следвало да се извършва
без съгласието на собственика на обекта и без сигурността у
електроразпределителното дружество за тази собственост, защото в противен
случай сериозно биха се накърнили интересите на трети лица и неприкосновеността
на правото на собственост. Присъединяването на съоръженията също е и обвързано
и със сключването на договор за продажба на електрическа енергия с крайния
снабдител. В тази връзка не може да се допусне възможността всяко лице да има
възможност да подаде заявление за достъп и то да бъде свързано към даден обект
без да удостовери по никакъв начин, че този обект е негов, че има право да го
ползва и че има сключен договор за продажба на електроенергия. Това налага
извода, че уредбата на тези отношения с ОУ от 2007 г. не се различава
съществено от уредбата в ОУ от 2014 г., а последната по-скоро е по-ясна и
конкретизирана, за да няма съмнение кои лица могат да бъдат ползватели и
клиенти. Тази уредба следва винаги да се тълкува във връзка с общите условия на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД.
В чл.
4, т. 7 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, одобрени с
Решение № ОУ-060/07.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение №
ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР е дадено определение на понятието „ползвател на мрежата”, а именно
физическо или юридическо лице, снабдявано
с електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от крайния
снабдител. В § 1, т. 41а, б. „а“ от ДР на ЗЕ също е дадено малко по-широко
определение на понятието "ползвател на мрежата", според което това е
физическо или юридическо лице - ползвател на електропреносна и/или
електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа енергия в
електропреносната и/или електроразпределителна мрежа или снабдявано от такава мрежа. В конкретния случай, доколкото ищецът
не е доставчик на електрическа енергия, за да има качеството „ползвател на
мрежата“ същият следва да е снабдяван с електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа от крайния снабдител (ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД).
Систематичното
и телеологичното тълкуване на понятието „ползвател на мрежата“ ни води до извода,
че това лице следва да притежава или да
ползва правомерно обект, който е присъединен към електроразпределителната мрежа.
Именно в този смисъл са и всички изисквания в общите условия за удостоверяване
на правото на собственост или ползването на друго основание на обекта. Всяко
лице, което не отговаря на тези изисквания, няма качеството на ползвател на
мрежата.
В
конкретния случай ищецът е прехвърлил
собствеността върху обекта, за който е сключен договор за достъп и пренос,
като със сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот е предал и владението върху вещта на
купувачите в деня на подписването на сделката. От този момент следва да се
счита, че той е загубил качеството
„ползвател на мрежата“, защото вече не отговаря на изискванията да е лице,
което е снабдявано с електрическа енергия през електроразпределителната мрежа,
доколкото обектът който е присъединен вече не е негов и няма данни той да е
фактически ползвател, отговарящ на всички изисквания за такъв по общите
условия.
Останаха
недоказани по делото твърденията на
ищеца, че фактически ползва присъединения обект, като дори този факт да е
налице, той не е достатъчен, за да му се признае отново това качество, защото
липсват доказателства за сключен договор за наем със собствениците, учредено
вещно право на ползване или наличието на дадено писмено съгласие за ползване,
които следва да съпътстват
фактическото ползване. Да се отрече необходимостта от тези документи означава да
настъпи несигурност в отношенията между страните кой е ползвател на мрежата и
кой има предвидените в закона и в ОУ права и задължения. В тежест на ищеца е
било да установи, че фактически и правомерно ползва имота, защото това е
положителен факт, от който той черпи благоприятни за него правни последици,
като това негово задължение се съдържа в указаната му от първоинстанционния съд
доказателствена тежест да установи, че е страна по сключения договор, доколкото
изгубването на качеството ползвател на мрежата води до възможността за
прекратяване на отношенията между страните.
В практиката
се застъпва становището, че се изгубва
качеството на страна по договора за продажба на електрическа енергия след
изгубване правото на собственост, като ВКС с Решение № 205 от 28.02.2019 г. по
гр.д. № 439/2018 г., III г.о. приема, че продажбеното отношение между
дружеството снабдител и клиента възниква на основание ЗЕ и е обвързано с
титулярството на вещното право на собственост, и след прехвърлянето на
собствеността длъжник по вземането за цена за доставена електрическа енергия е новия собственик на електроснабдения
имот.
Този
извод се потвърждава и от даденото в чл. 4, ал. 2 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, одобрени
с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР /действащи след отмяната на ОУ от 2014
г./ определение за „потребител на
електрическа енергия за стопански нужди“, а именно физическо или юридическо
лице, присъединено към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Север” АД и което купува електрическа енергия за стопански нужди. От чл. 6, ал.
3 от ОУ на Продажби следва, че освен собственика потребител на електрическа
енергия за стопански нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на имота е дал пред „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД съгласие в нотариално
заверена форма, лицето да бъде потребител за определен срок.
Това
разрешение следва да се приложи и
спрямо договорите за достъп и пренос, доколкото същите са обвързани с валидно
сключен договор за продажба на електрическа енергия и липсата на такъв договор
води до липса на качеството ползвател на мрежата, съобразно даденото в ОУ и ЗЕ
определение и по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 10, ал. 2, изр.
I от ОУ от 2007 г., доколкото наличието на договор за продажба е свързано с предоставянето на достъп
до електроразпределителната мрежа. Ищецът не представи доказателства, с които
да удостовери, че след прехвърлянето на собствеността е продължил да бъде
клиент на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД.
В полза на ответника е предвидено правото по чл. 13, т. 10 от ОУ от 2007 г. да прекрати едностранно отношенията
си с настоящия ползвател, в случай че същият е престанал да бъде фактически
ползвател на имота. Тази разпоредба аналогично е предвидена и в чл. 19, т. 10
от ОУ от 2014 г., както и в чл. 4 от Договора за достъп и пренос. Заедно с
прекратяването на отношенията се
прекратява и преноса на електрическа енергия (чл. 27, т. 1 от ОУ от 2007
г.) По принцип настоящият ползвател е длъжен да уведоми дружеството при смяна
на собствеността върху обекта именно поради тази причина (чл. 16, т. 7 от ОУ от
2007 г.). В случая няма данни това да е сторено от ищеца, което е нарушение на
общите условия, като ответникът по своя инициатива е узнал, че настоящият
ползвател е престанал да бъде фактически ползвател и е упражнил правото си да
прекрати едностранно отношенията, имащо за последица преустановяване
захранването на обекта.
Действително ответникът не е следвало да предоставя абонатния
номер на трето лице, доколкото към този момент (датата на протокола –
21.09.2017 г.) ищецът все още е бил собственик на присъединения обект и
правоотношенията с него не са били прекратени. Най-вероятно се е получило
объркване, защото приобретателите на съседния имот са посочили в заявлението си
за достъп и пренос същия абонатен номер и че предишен собственик е бил ищеца.
По делото остана неизяснено обстоятелството дали двата имота са ползвали един и
същ източник на захранване. В случая това е без значение за крайните изводи на
съда, защото за да бъде уважен иска за реално изпълнение следва ищецът да е
страна по договора и ответникът да не е изпълнил задължение.
Настоящият
състав намира, че след изгубването на
собствеността върху присъединения обект и качеството „ползвател на мрежата“ у
ищеца за ответника се е породило правото по чл. 13, т. 10 от ОУ от 2007 г.
едностранно да прекрати правоотношенията с клиента. Доколкото това е право
на дружеството, то не настъпва автоматично по силата на ОУ, а следва да бъде
отправено волеизявление в този смисъл, което да достигне до адресата. При
липсата на други доказателства по делото, за такова изявление следва да се
приеме отговора на ответника на изпратеното от ищеца на 10.01.2018 г. писмо с вх.№
4746353/15.01.2018 г. Няма данни обаче този отговор да е получен от ищеца
по-рано от запознаването с отговора на исковата молба, поради което това е факт
настъпил в хода на процеса, който
съдът е длъжен да съобрази (чл. 235, ал. 3 ГПК).
След като към
настоящия момент ищецът вече не е в договорни правоотношения с ответното
дружество, той няма право да иска реално изпълнение на задължение по ОУ за
възстановяване на електрозахранването и искът следва да се отхвърли като неоснователен. За да бъде възстановено
захранването в обекта следва да се подаде ново заявление за достъп от
приобретателите на имота или ищецът да представи пред ответника дадено от тях
изрично съгласие за ползване, както и да са изпълнени всички останали
изисквания по действащите общи условия на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД и
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД.
След като е
достигнал до различни изводи за спорното право първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение, което следва да се отмени.
С оглед изхода на спора въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати на въззивника разноските извършени в хода на
първоинстанционното и въззивното производства в размер на 240 лв.
юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. държавна такса.
Водим от горното, настоящият състав на
Варненския окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 2027/13.05.2019
г., постановено по гр.д. № 218/2019 г. по описа на ВРС, XLIX с-в, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГРОТРЕЙД ПЛЕВЕН" ООД, с ЕИК: ………. по абонатен номер 1602220,
на имот находящ се в с. Черновръх, общ. Трявна, обл. Габрово, местност
Вареницата, с идентификатор 81058.429.7, срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД с ЕИК ………, със седалище и
адрес на управление: гр. В. 9009, р-н В. В., осъдителен иск да възстанови ел. захранването
на „Агротрейд Плевен" ООД, с ЕИК: ………. по абонатен номер 1602220, на имот
находящ се в с. Черновръх, общ. Трявна, обл. Габрово, местност Вареницата, с
идентификатор 81058.429.7, въз основа на сключен между тях Договор за достъп и
пренос до електроразпределителната мрежа № 4346597/07.12.2016 г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „АГРОТРЕЙД ПЛЕВЕН" ООД, ЕИК: ………, със
седалище и адрес на управление: гр. П., гр. П., ул. „С. С. К. и М.одий“ № 13, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД с ЕИК ………, със седалище и
адрес на управление: гр. В., бул. „В.В.“ № …, В.Т.-Е, сумата от 265 лв. /двеста
шестдесет и пет лева/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.