№ 253
гр. Варна, 18.09.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно
търговско дело № 20243001000162 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
На именното повикване в 14:00 часа сe явиха:
Въззивникът КТМ ЕКС ЕООД гр. Варна, редовно призован, за него се
явява адв. И. З., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна В. С. С., редовно призована, не се явява, не се
представлява.
Съдът докладва постъпила писмена молба с вх. № 6524/13.09.24 г. от
пълномощника на въззиваемата страна адв.С. З., с която моли делото да се
гледа в негово отсъствие, заявява, че оспорва въззивната жалба, поддържа
писмения отговор, няма доказателствени искания. Прави възражение за
прекомерност, в случай, че процесуалният представител на КТМ ЕКС ЕООД
гр. Варна претендира разноски. Изразява становище по съществото на спора.
Заявява, че не претендира разноски.
Адв.И. З.: - Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И
ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
1
и постъпИ. писмен отговор в съответствие с определение №
462/01.08.24 г., постановено по реда на чл. 267 ГПК.
Адв.И. З.: - Запознат съм с определението, нямам възражение.
Поддържам жалбата. Имам искане за спиране на осн. чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК
поради, според мен, преюдициален висящ спор пред ОС - Варна по
отрицателен установителен иск за собственост между същите страни относно
процесното ателие № 9, което е предмет и на настоящото дело. Описал съм
искането за спиране, съответно доказателствата относно висящността на
преюдициалния спор в молба, която представям пред Вас.
То е предявено като насрещен иск по друго дело, което е отделено в
самостоятелно производство, после прекратено по родова подсъдност и е
образувано пред ОС – Варна.
Съдът, като взе предвид предмета на делото образувано между същите
страни пред РС – Варна - отрицателен установителен иск за собственост на
един от недвижимите имоти предмет на иска в настоящото производство и
характера на иска, който е предмет на разглеждане във въззивното
производство намира, че няма връзка на преюдициалност между двете дела,
поради което не е налице хипотезата на чл. 229 ал.1 т.4 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение искането на адв. И. З. за спиране на настоящото
производство до приключване на делото по иск за собственост между същите
страни.
Адв.И. З.: - Нямам други искания по доказателствата. Представени са с
възивната жалба списъци с разноските и доказателства за извършването им.
По този начин е изпълнено указанието във Вашето определение по доклада.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
2
Адв.И. З.: - Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите въззивната
жалба, да отмените обжалваното решение, да отхвърлите иска и да присъдите
разноски за двете инстанции. Доводите и съображенията са изложени
подробно във въззивната жалба и аз няма да ги преповтарям. Искам само да
маркирам „скелета“ на въззивната жалба. Основава се на обстоятелството, че
ищцата претендира връщане на дадено на отпаднало основание с хипотезата
на чл. 55 предл.3 ЗЗД. Тази хипотеза изисква към момента на извършване на
престациите да е налице валидно основание, което в последствие да е
отпаднало. В конкретния случай това основание е договор за замяна на имоти
срещу акции и с влязло в сила съдебно решение този договор е бил развален,
тоест твърдяното основание от страна на ищцата е отпаднало, но по делото се
вижда, че престацията, която се иска да бъде реституирана, предаването на
владението не е предадено по този развален договор, този договор носи дата
25.08.2013 г., докато предаването на владението е станало пет дни по – рано
въз основа на предварителен договор, тоест въз основа на друго облигационно
основание. Първоинстанционният съд е приел, че престирането по
предварителния договор може да се счита за престиране по окончателния
договор, което очевидно е неправилно. Това са два различни сами за себе си
договори, които имат различни предмети независимо от еднаквостта на
страните. Освен това порочна е логиката на първоинстанционния съд, който
приема, че предварителния договор са бил прекратил с изпълнение на
ангажиментите по него, един вид сключване на окончателния договор. Само,
че окончателният договор е развален, тоест тези обещания, които са по
предварителния договор - ангажименти, те не са били изпълнени, тоест няма
как да считаме, че след като е отпаднал окончателния договор с обратна сила,
на практика са изпълнени задълженията по предварителния договор и той се
бил прекратил с изпълнението си. Освен това прекратяването и развалянето
на един договор са две различни неща и дори да приемем, че е налице
прекратяване на предварителния договор, то това прекратяване няма обратна
сила за разлика от развалянето на окончателния договор, което изрично е
описано в закона като последица от развалянето. По отношение на
предварителния договор няма такива законови разпоредби, няма и такава
логика. Освен всичко останало, първоинстанционният съд е приел този извод
според мен произволно, по простата причина, че този предварителен
договор, за който става въпрос не е ангажиран като доказателство по делото.
3
Как може съдът да преценява продължителността на действието, съответно
прекратяването на един договор след като този договор не е ангажиран по
делото. Този договор е бил представен в едно от предишните дела, които са
водени между страните и което е било поискано да бъде представено като
доказателство по делото и тогава този договор щеше да бъде част от
доказателствения материал, но съдът е приел, че липсва необходимост да бъде
представен, същевременно това виждане на първоинстанционния съд, че няма
необходимост да бъде представено това приключило търговско дело е
направено в момент, когато страната е била поставена в процесуална изненада
да ангажира отделни документи от доказателствения материал по това дело,
което не е било прието да бъде присъединено към доказателствения материал.
Независимо от това, така или иначе факт е, че този предварителен договор не
е по делото, няма спор обаче, че владението е предадено въз основа на него и
по този предварителен договор няма никакви доказателства дали същият има
основания да бъде прекратен, дали е бил срочен, дали е бил безсрочен, дали е
имал други ангажименти освен организационното си задължение за
сключване на окончателен договор. Това всичко го няма като доказателства по
делото, затова и казвам, че този извод, че предварителният договор се бил
прекратил със сключването на окончателния договор е абсолютно произволен
и той не почива на фактологията по делото. Същевременно и няма как едно
предаване на владение, което се е осъществило пет дни преди сключването на
договора за замяна да се счита, че на практика обратното действие на
развалянето се е върнало от преди датата на сключване на окончателния
договор, тоест обратната сила на съдебното решение за разваляне на нот. акт
за замяна се е върнало пет дни преди самата сделка. Така фигура не съм чувал
засега да има и някой да е разсъждавал теоретично и практически да има
такава фигура. Разликата между предварителния договор и окончателния
договор като дата може да е много по –голяма, в случая е петни дни, но тя
можеше да бъде два месеца, три месеца, това е по решение на договарящите,
но независимо от това факт е, че са налице два отделни момента и обратното
действие на развалянето не може да бъде върнато към момент предхождащ
датата на сключването на сделката, която се разваля, тоест основанието, което
е отпаднало, затова считам, че в конкретния случай първоинстанционното
решение е погрешно и следва да бъде отменено, а исковете отхвърлени. Що
се отнася до другия главен иск, който е бил предявен по чл. 34 ЗЗД, а
4
настоящия иск по чл. 55 предл.3 ЗЗД се явява евентуален, то считам, че в тази
посока решението на първоинстанциония съд е правилно и следва да бъде
потвърдено, тъй като хипотезата на чл. 34 ЗЗД урежда фигурата на липсващо
основание на нищожния договор, в случая нямаме доказване на нищожност на
договора за замяна, напротив той е бил действителен договор, който е бил
развален със съдебния акт.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в
определения от закона срок.
Разглеждането на делото приключи в 14:08 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5