Р Е
Ш Е Н
И Е
№ … … …
град Кърджали, 17.09.2020 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Кърджалийският административен
съд, …………... в
публично заседание …...
на двадесет
и пети август ………..…………….....…………….....….…..…………………….….……..
през
2020/две хиляди и двадесета/
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретаря ………………………………………..
Павлина Петрова, .....................................
като
разгледа докладваното от .................... съдията Виктор Атанасов .......................
административно
дело №247 по описа за
..................... 2020 година ......................
и за
да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.64,
ал.7 от ЗМВР.
Делото е
образувано по жалба от Ю.Х.А., с
постоянен адрес:***, с ЕГН **********, подадена чрез адв.С.Ф.М. от АК-***, с адрес за призоваване
и връчване на книжа - ***, против Разпореждане
от 27.07.2020 год. по чл.64 от ЗМВР, издадено от Т. Я. Я., на длъжност „***” в
ГКПД ГПАМ СПП/според изписаното в
разпореждането/ при ОД на МВР - Хасково.
Жалбодателят заявява в жалбата, че счита,
че разпореждане от 27.07.2020 год., издадено от Т. Я. Я., на длъжност „***” в
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Хасково, за незаконосъобразен административен
акт, поради което обжалва същия изцяло и в срок, като твърди, че обжалваното
разпореждане е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с
материално-правните разпоредби, както и при несъответствие с целта на закона. В
жалбата се сочи, че жалбодателят Ю.Х.А. притежава българско и ***
гражданство, като в *** е записан с имената Й. Ч. и притежава валидно СУМПС,
което е със срок на валидност до 18.11.2026 година. Твърди се, че отделно от
това, липсват каквито е да е мотиви в насока, защо от административния орган е
прието, че е неправоспособен водач, при положение, че при извършената му
проверка е представил валидно СУМПС, с посочения номер и за посочените категории,
издадено в ***. Твърди се също, че от доказателствата по делото е безспорно, че
жалбодателят е и български гражданин и притежава
български документ за самоличност, както и че е безспорно, че притежава СУМПС,
с Рег.№***, издадено от ***, ***, валидно до 18.11.2026 год., което СУМПС е
било представено на извършилия проверката Т. Я. Я., на длъжност „***” в сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР - Хасково. Твърди, че в този случай категорично
намира приложение нормата на чл.162, ал.1 от ЗДвП, която ясно регламентира, че
„Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на
територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство,
когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство
или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в
страната.” и че това е така, т.к. жалбодателят Ю.Х.А. безспорно е български гражданин
и същият е управлявал собственото си МПС на територията на Република България,
с валидно чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС, издадено
от ***, т.е. издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз и не е
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Сочи, че жалбодателят, както се установява от доказателствата по
делото, е влязъл в страната, т.е. на територията на Република България,
предишния ден - на 27.07.2020 год., т.е. че по отношение на него категорично не
е изтекъл и предвидения в цитираната норма на чл.162, ал.1 от ЗДвП срок от 3
месеца, в който той може и има право да управлява МПС на територията на
Република България с това чуждестранно свидетелство за управление. С оглед
изложеното, жалбодателят моли съда да постанови
съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното Разпореждане от
27.07.2020 год., издадено от Т. Я. Я., на длъжност „***” в сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - Хасково, като му бъдат присъдени и направените по
делото разноски.
Призоваван
редовно за съдебното заседание, жалбодателят Ю.Х.А. от ***, не се явява,
представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - адв.С.Ф.М. от ***, който заявява, че поддържа подадената
жалба по изложените в нея доводи и съображения. Моли да бъде отменено
обжалваното разпореждане от 27.07.2020 год., издадено от Т. Я. Я. - *** в
сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково. Счита, че от събраните доказателства по
безспорен и категоричен начин е установено, че жалбодателят
притежава валидно *** свидетелство за управление на МПС, което е представено, а
също така, са представени и документи, от които е видно, че жалбодателят
в *** е записан с имената Ю. Ч., както и е представено и удостоверение за
идентичност на имената, от което се установява, че става въпрос за едно и също
лице. По тези съображения счита, че издаденото разпореждане е незаконосъобразно
и моли съда да го отмени, както и да присъди на жалбодателя
и направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – Т. Я. Я. - *** при ОД на МВР – Хасково, редовно призоваван за
съдебното заседание, се явява лично. Заявява, че не е юрист и не може да каже,
дали жалбата е основателна или не е, но уточнява, че към момента на издаване на
разпореждането, водачът Ю.Х.А.
не представил свидетелство за управление на МПС, заради което му било издадено
това разпореждане и че в момента, в който придобие такава правоспособност,
разпореждането отпада. Сочи, че за това нарушение му съставил и АУАН, но че
според представените доказателства към жалбата, счита, че лицето е
правоспособен водач. Пояснява, че лицето било спряно за проверка на ГКПП – ***,
след влизане от *** в Република България, като това било на 27.07.2020 год.,
около 9 часа и че при поискване да представи свидетелство за управление,
регистрационен талон и паспорт, водачът представил само паспорт и
регистрационен талон на автомобила. Ответникът е категоричен, че жалбодателят не представил *** свидетелство за управление
на автомобила, а когато бил запитан, къде му е свидетелството, той отговори, че
е в *** и може да го покаже на снимка по телефона. Счита, че от снимка не може
да се установи, дали водачът е правоспособен да управлява МПС, като твърди, че
водачът бил запитан, дали има възражения по издаденото разпореждане и
съставения акт и той каза, че няма. Твърди също, че разговаряли на български
език, като на въпроса, дали разбира какво говори, жалбодателят
отговорил „Да”, като актът и разпореждането му били прочетени и той потвърдил,
че ги е разбрал и че ако не бил разбрал, щели да извикат преводач. Ответникът е
сигурен, че жалбодателят е влязъл от *** в Р България
на 27.07.2020 год., като твърди, че няма как, когато се състави акта, в техния таблет да бъде отразена друга дата, защото това ставало
автоматично. Пояснява, че това лице/жалбодателят/,
когато влиза с лекия си автомобил, марка „Мерцедес Е 220”, с рег. №***, им го
подал В. М. М., който бил служител на Гранична полиция, на вход „Паспортен
режим”, като им носел паспорта и свидетелството за регистрация и този служител бил
посочен и в акта като свидетел. Твърди също, че те се намират на няколко метра
от служителите на Гранична полиция, като отново заявява, че е категоричен, че жалбодателят е влязъл на 27.07.2020 год. от ***, през ГКПП
– ***, в Република България. Уточнява, че при извършване на проверка в тяхната система
не излиза валидно българско свидетелство за управление и той нямало как да
разбера, дали неговото свидетелство за управление, издадено от ***, е валидно и
дали към този момент не е било отнето от *** власти, примерно, за управление на
МПС след употреба на алкохол и че това нямало как да се установи, тъй като
нашата система не работела с чужди системи, както и че в системата го проверявали
по българските му имена и с българските му данни – ЕГН и адрес и се установило,
че водачът няма свидетелство за управление на МПС.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и
въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Съгласно
разпоредбата на чл.64, ал.7 от ЗМВР, разпорежданията, издадени в писмена форма,
могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, т.е. по реда на чл.145 и следв. от АПК, а
съгласно ал.6 на същия чл.64 от ЗМВР, разпорежданията, издадени в писмена
форма, се връчват срещу подпис на лицето, което им е адресат, както отказът или
невъзможността на лицето да получи разпорежданията, издадени в писмена форма,
се удостоверява с подписа на един свидетел.
В случая, екземпляр/препис/
от оспореното разпореждане, видно от оформената към него разписка за връчване/л.8/, е връчен лично на жалбодателя Ю.Х.А., срещу подпис, на датата на издаването
му - 27.07.2020 год., като над подписа е изписан ръкописно и текст на *** език.
Жалбата срещу така издаденото и връчено разпореждане, в препис и с приложен
документ за внесена държавна такса, както и с приложено пълномощно за
упълномощаването на процесуалния представител на жалбодателя,
изготвил, подписал и подал жалбата, е подадена на датата 06.08.2020 год., направо
до Административен съд – Кърджали, като същата е регистрирана в деловодството
на съда с Вх.№1587 от 06.08.2020 год., видно от положения на същата щемпел/л.2/. От това следва, че
жалбата е подадена на 10-ия/десетия/ ден след връчване на екземпляр от оспореното
разпореждане, т.е. следва да се приеме, че жалбата е подадена в рамките на
общия 14/четиринадесет/-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Предвид това е
ясно, че жалбата против разпореждането е подадена в законоустановения
срок, същата, освен това, е подадена от лице – Ю.Х.А., чиито права се
ограничават с това разпореждане, т.е. подадена е от лице, за което това разпореждане
е неблагоприятна, т.к. засяга негови права и законни интереси. Жалбата, освен
това, е подадена в предвидената писмена форма, с изискуемото съдържание, макар
и не по предвидения ред, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Административен
съд - Кърджали, като обсъди доводите на страните и анализира и прецени събраните
по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспореното
Разпореждане от 27.07.2020 год., издадено в 09:30 часа/л.7-л.8/, Т. Я. Я. - *** *** при
ОД на МВР – Хасково, на основание чл.64 от ЗМВР, е разпоредил, Ю.Х.А., живущ ***, „Да не управлява МПС, докато не придобие
правоспособност”. В разпореждането е указано, че може да се обжалва по реда
на Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, в
14-дневен срок от връчването му, пред „Административен съд – Свиленград” (?!?)
и ме на основание чл.60, ал.1 от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, се допуска предварително изпълнение на разпореждането, както и че
допуснатото предварително изпълнение може да се обжалва по реда на чл.60, ал.4
от АПК, пред „Административен съд – Свиленград” (?!?), в 3-дневен срок от
съобщаването му.
На същата
дата – 27.07.2020 год., против жалбодателя Ю.А. е
съставен и АУАН серия *** №***, с актосъставител –
ответника по жалбата Т. Я. Я. - *** *** при ОД на МВР – Хасково/л.11/, за това, че на
27.07.2020 год., в 08:58 часа, на път *** - ГКПП ***, на ГКПП ***, на платно
„вход леки автомобили” от *** към Република България, управлява личния си лек
автомобил „Мерцедес С 220 ЦДИ”, с рег.№***, като водачът не притежава СУМПС,
което е квалифицирано като нарушение на чл.150 от ЗДвП.
Към жалбата
е приложено и е прието като доказателство заверено двустранно копие от лична
карта №***, издадена на 22.11.2018 год. от МВР – Кърджали и валидна до 22.11.2028
год./л.9-10/, на жалбодателя
Ю.Х.А., с ЕГН **********, в която е вписано, че същият е с гражданство:
„България” и с постоянен адрес:***, т.е. от същата недвусмислено се установява,
че жалбодателят А. е и български гражданин.
Към жалбата
е представено и е прието като доказателство заверено двустранно копие от Свидетелство
за управление на МПС с рег.№***, издадено на 21.08.2008 год. в ***, *** и
валидно до 18.11.2026 год., на Й. Ч., с Т.И. №***, роден на *** ***, България, с
правоспособност за категории В, В1, D, D1, F, M/л.12/, като това СУМПС е
представено и в легализиран превод от *** на български език, извършен от ЕТ „Р.-Р. О.” ***/л.15/.
Към жалбата
е приложено и е прието като доказателство и Удостоверение за идентичност на
имена, издадено от Главна дирекция Гражданство и Гражданско състояние при Министерство
на външните работи на ***, с Апостил (Хагска
конвенция от 05 октомври 1961), с поставен печат на Общинска дирекция по
гражданско състояние на *** и заверен в *** *** на 14.03.2019 год., под №***,
представено с превод от *** език на български език, с нотариална заверка на
превода и подписа на преводача Р. И. О., с Рег.№*** от *** год. на нотариус К.
Д., с №*** в Регистъра на Нотариалната камара/л.13-л.14, л.16-л.17/, като същото съдържа
информация за лице, придобило *** гражданство. От това удостоверение е видно,
че лицето Й. Ч., с Т.И. №***, придобило *** гражданство с Решение №*** от ***
год. на Министерски съвет на ***, е с предишно гражданство – Република България
и с имена Ю.Х.А., т.е. от това Удостоверение за идентичност на имена, издадено
от Главна дирекция Гражданство и Гражданско състояние при Министерство на
външните работи на *** безспорно се установява, че жалбодателят
Ю.Х.А. и Й. Ч., притежаващ Свидетелство
за управление на МПС с рег.№***, издадено на 21.08.2008 год. в ***, *** и
валидно до 18.11.2026 год., с правоспособност за категории В, В1, D, D1, F, M,
са едно и също лице.
При така
установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание
чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената срещу
заповедта за налагане на принудителна административна марка жалба се явява
основателна и доказана.
Настоящият
съдебен състав счита, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен
административен орган, с териториална, времева и материална компетентност, но
при нарушаване на административнопроизводствените
правила за неговото издаване.
На първо
място в разпореждането липсва излагане на фактическа обстановка и съответно, липсват
каквито и да е мотиви, налагащи издаването му. Пълната липса на фактически
основания, съгласно константната съдебна практика на ВАС и на административните
съдилища, представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на
административния акт, а в случая е налице именно такава пълна липса. Преценката
на съда за съответствие на разпореждането с относимите
материалноправни разпоредби е препятствана, тъй като
не е ясна причината, наложила издаването на разпореждането. В съдържанието на
акта е посочено единствено, че се издава в изпълнение на възложените функции на
полицейския орган по ЗМВР, каквото е и част от съдържанието на цитираното
правно основание и който текст, всъщност, е част от готовата бланка, която е
използвана за издаване на разпореждането. Видно от разпоредбата на чл.64, ал.1,
предл.І/първо/ от ЗМВР е, че издаването на
разпореждане от полицейския орган до гражданин е допустимо, когато това е
необходимо за изпълнение на възложените функции на органа. Следователно, в
разпореждането би следвало да се посочи, какви конкретни обстоятелства налагат
издаването на същото от компетентния полицейски орган, а такива обстоятелства, в
случая, не са посочени, като само може да се предполага, че издалият
разпореждането полицейски орган счита, че жалбодателят
Ю.Х.А., т.е. лицето, по отношение на което е издадено разпореждането, не
притежава правоспособност за управление на каквото и да е МПС.
На следващо
място, следва да се посочи, че е налице и още едно процесуално нарушение, а
именно – съгласно разпоредбата на чл.64, ал.5, т.5 ЗМВР се изисква
разпореждането да съдържа като задължителен реквизит и указание, пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва същото. В конкретното разпореждане е посочен
срок за обжалването му – 14-дневен, както и за допуснатото с него предварително
изпълнение – 3-дневен, но е указан несъществуващ орган на съдебната власт, т.е.
несъществуващ съд, пред който това може да се направи, а именно – указан е „Административен съд – Свиленград”(!?!),
какъвто административен съд не съществува, а и не е съществувал никога.
Независимо и
отделно от изложеното по-горе, при преценка на материалната
законосъобразност на разпореждането,
т.е. относно съответствието му с приложимите материалноправни
разпоредби на закона, съдът съобрази следното:
Независимо
от липсата на каквито и да е мотиви, т.е. посочени фактически основания за
издаването му, може да се предположи, че полицейският орган е издал оспореното
разпореждане, тъй като е счел, че жалбодателят Ю.Х.А.,
по отношение на когото е издадено разпореждането, не притежава правоспособност
за управление на каквото и да е МПС, а на датата 27.07.2020 год. същият е
управлявал МПС. От анализа на приложените и посочени по-горе писмени
доказателства става безспорно ясно, че жалбодателят Ю.Х.А.,
роден на *** ***, с ЕГН **********, е български гражданин, но същевременно, от
месец юли 2013 год., същият е и *** гражданин, т.е. гражданин и на ***, с
имената Й. Ч., с *** №***. Безспорно ясно става също така, че същият притежава
валидно Свидетелство за управление на МПС с рег.№***, издадено на 21.08.2008
год. в ***, ***, валидно до 18.11.2026 год., с правоспособност за управление на
МПС, за категории В, В1, D, D1, F, M, т.е. пределно ясно е, че същият има
придобита правоспособност за посочените категории още от 2008 год. и съответно,
към посочената дата - 27.07.2020 год.,
същият си е бил правоспособен водач на МПС от посочените категории.
Следователно, освен че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно поради
нарушение на административнопроизводствените правила,
то е незаконосъобразно и поради несъответствието му, т.е. по-скоро поради
противоречието му и с приложимите материалноправни
разпоредби, а това е така, тъй като по делото не се установи необходимостта от
издаването му във връзка с изпълнението на възложените функции на полицейския
орган.
Отделно от
изложеното, следва да се отбележи и следното:
Дори и да
се предположи или да се приеме, че жалбодателят Ю.Х.А.
е влязъл от ***, на територията на Република България, на датата 27.07.2020
год., като български гражданин, с българските си документи за самоличност, то в
ЗДвП съществува разпоредбата на чл.162, ал.1, съгласно която, българските
граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на
Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е
издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария, в срок до 3 месеца от датата на влизането им в
страната. При това положение е основателен доводът, развит в жалбата, че след жалбодателят Ю.Х.А.
безспорно е и български гражданин и същият е управлявал собственото си МПС на
територията на Република България, с валидно чуждестранно национално
свидетелство за управление на МПС, издадено от ***, т.е. издадено от държава,
която не е членка на Европейския съюз и не е страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство и след като е влязъл в страната, т.е. на
територията на Република България, на датата 27.07.2020 год., то по отношение
на него категорично не е изтекъл предвидения в цитираната норма на чл.162, ал.1
от ЗДвП срок от 3/три/ месеца, в който той може и има право да управлява МПС на
територията на Република България с това чуждестранно свидетелство за
управление, като е ясно, че този срок ще изтече на 27.10.2020 год. включително.
Горното също подкрепя извода, че към датата на издаване на оспореното
разпореждане – 27.07.2020 год., не се установява необходимостта от издаването
му във връзка с изпълнението на възложените функции на полицейския орган по
ЗМВР, което също е аргумент за това, че оспореното разпореждане е издадено в противоречие
с приложимите материалноправни разпоредби.
И на
последно място следва да се отбележи, че доказателствената
тежест по делото, така както е разпределена от съда с Разпореждането с №493 от
07.08.2020 год./л.18-л.19/ за конституиране на
страните и насрочване на делото, съгласно чл.170, ал.1 от АПК, лежи върху
административния орган и това изрично му е указано в цитираното разпореждане.
Той трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в
административния акт и съответно, дали са изпълнени законовите изисквания при
издаването му. В тази връзка, от ответника по жалбата не са представени
абсолютно никакви доказателства, а не са направени и никакви доказателствени искания в тази насока. Само твърденията на
полицейския орган, изложени в съдебно заседание, категорично не са достатъчни
за доказване на съществуването на фактическите основания за издаване на оспореното
разпореждане.
Ето защо, по
така изложените по-горе съображения, Административен съд - Кърджали намира, че
жалбата на Ю.Х.А. от ***, се
явява основателна и доказана, а оспореното в настоящото производство Разпореждане
от 27.07.2020 год., издадено на основание чл.64 от ЗМВР, от Т. Я. Я., на
длъжност „***” *** при ОД на МВР – Хасково, като незаконосъобразно - издадено при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в
противоречие с приложимите материалноправни норми и в
несъответствие с целта на закона, следва да бъде отменено с решението по
настоящото дело.
При този
изход на делото, основателна се явява претенцията на жалбодателя,
изразена в жалбата и чрез процесуалния му представител в хода по същество, за
присъждане на направените по делото разноски, които възлизат общо в размер 513.50/петстотин и тринадесет и 50 ст./ лева, представляващи внесена
държавна такса, в размер на 10.00/десет/ лева, по с/ка
на Административен съд – Кърджали, съгласно представената и приложена по делото
вносна бележка с УРН *** от *** год. на Банка „ЦКБ” АД ***/л.5/ и удържаната от банката
такса, в размер на 3.50/три лв. и 50 ст./ лева, при заплащането на държавната
такса от 10.00 лева, съгласно същата вносна бележка на Банка „ЦКБ” АД ***,
както и изплатеното в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00/петстотин/
лева с ДДС, за осъществената правна защита и съдействие от един адвокат,
платими от ответника, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна
защита и съдействие №*** от *** год./л.6/ и подписано пълномощно към него от
същата дата. За пълнота следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.8,
ал.2, т.3 (нова, ДВ, бр.68 от
31.07.2020г.) от Наредба №1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, по Закона за Министерство на вътрешните работи/ЗМВР/, е 400
лева, като съгласно §2а, предл.ІІ/второ/ от ДР на
същата Наредба, за регистрираните по Закона
за данъка върху добавената стойност
адвокати, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се
счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за
данъка върху добавената стойност, т.е. в тези случаи, минималният размер на
дължимото адвокатско възнаграждение е 480.00 лева с ДДС. В конкретния случай,
заплатеното по настоящото дело адвокатско възнаграждение е в размер на
500.00/петстотин/ лева с ДДС, или съвсем малко/20 лева/ над регламентирания в Наредба
№1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минимален размер на възнаграждението, с ДДС, за осъщественото процесуално
представителство, защита и съдействие по настоящото дело. За дължимите на жалбодателя Ю.Х.А.
от *** деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде
осъдено юридическото лице – в случая Областна дирекция на МВР – Хасково, към
структурата на което принадлежи административния орган – *** *** при ОД на МВР
– Хасково, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.
Мотивиран
от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/,
във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Разпореждане от 27.07.2020 год., издадено на
основание чл.64 от ЗМВР, от Т. Я. Я., на длъжност „***” *** при ОД на МВР –
Хасково, с което, на Ю.Х.А., с
постоянен адрес:***, с ЕГН **********, е разпоредено
„Да не управлява МПС, докато не придобие правоспособност”.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково, с адрес: ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Х.А., с
постоянен адрес:***, с ЕГН **********, направените от него деловодни разноски в
производството, възлизащи общо в размер на 513.50/петстотин и тринадесет лв. и 50 ст./ лева.
Препис от решението, на
основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или
връчи на страните по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, чрез
Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването
или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: