Определение по дело №3714/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 декември 2024 г.
Съдия: Марина Владимирова Манолова Кънева
Дело: 20241110203714
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 март 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4800
гр. София, 04.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110203714 по описа за 2024
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
НАХД № 3714/2024 г. по описа на СРС, НО, 108 състав е образувано по
жалба от „******“ ЕООД, ЕИК ********* срещу електронен фиш №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на
основание чл.187а, ал.2, т. 3 вр. чл.179, ал. 3б от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.
102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на издадения електронен
фиш и се прави искане за неговата отмяна. Претендират се разноски. С
жалбата се представя договор за правна помощ от 20.11.2023 г., видно от който
за изготвяне на жалба и процесуално представителство на жалбоподателя
същият дължи заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева,
платими по банкова сметка на адв. Г. в 3 - дневен срок от сключване на
договора.
Жалбата срещу електронния фиш е подадена на 22.11.2023 г. чрез
Агенция „Пътна инфраструктура“, като след получаването й е извършена
проверка и с решение от 06.03.2024 г. началник-сектор „Контрол и
правоприлагане – София“, отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално
тол управление при АПИ е анулирал обжалвания електронен фиш, тъй като е
приел, че след извършване на допълнителна проверка е установено, че за
преминаване по републиканската пътна мрежа на 31.08.2021 г. в 17:01 часа за
посоченото в електронния фиш пътно превозно средство с рег. № ****** е
била заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1 т.2 от Закона за пътищата.
С оглед горните обстоятелства съдът е приел, че доколкото обжалваният
електронен фиш е бил анулиран, то следва извод, че липсва годен предмет на
обжалване, поради което и подадената срещу вече анулирания електронен
фиш е недопустима и с определение № 1048/19.03.2024 г. е прекратил
1
производството.
За прекратеното производство е съобщено на жалбоподателя на
15.04.2024 г., който на следващия ден – 16.04.2024 г. депозира молба за
присъждане на разноски с представени доказателства за извършването им –
платежно нареждане от 22.11.2023 г.
За молбата е съобщено на АПИ. В постъпилия отговор от юрк. Г. –
пълномощник на въззиваемата страна се излага становище за неоснователност
на молбата, тъй като разноски могат да се претендират и доказателства да се
представят само при висящо съдебно производство. Алтернативно се прави
възражение за прекомерност.
Съдът, като се запозна с депозираната молба и материалите по
делото намира искането за основателно, поради следното:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 2 от АПК подателят на жалбата има право на
разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на
оспорения от него административен акт. В процесния случай оспореният
електронен фиш е бил анулиран едва след подаване на жалбата от страна на
„******“ ЕООД, след анагажиране на процесуален представител, заплащане
на съответното адвокатско възнаграждение и извършване на проверка на
отразените в нея обстоятелства. Действително доказателства за реалното
извършване на разноските са представени след прекратяване на делото, но е
нужно да се отбележи следното: Уговореният срок за заплащане на
адвокатското възнаграждение е 3-дневен, считано от датата на сключване на
договора за правна помощ. Същият е сключен на 20.11.2023 г., следователно
срокът за заплащане е изтекъл на 23.11.2023 г. Жалбата е подадена на
22.11.2023 г., преди изтичане на срока за заплащане на възнаграждението.
Отделно от това, жалбоподателят не е длъжен да представи доказателства за
сторените разноски още с жалбата – принципно същият може да стори това и
на по-късен етап, до приключване на съдебните прения. Жалбоподателят не е
могъл да знае, че АНО ще анулира оспорения акт респ. че образуваното въз
основа на подадената от него жалба производство ще бъде прекратено. В деня,
следващо получаването на съобщението за прекратеното производство и
преди влизане в сила на прекратяването жалбоподателят е представил
надлежни доказателства за заплащане на разноските, поради което съдът
счита, че същите следва да му бъдат присъдени.
Съдът намира направеното възражение за прекомерност на разноските
за неоснователно. Макар съдът да не е обвързан от размерите на минималните
адвокатски възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /с оглед Решението на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22/, то прие същите за ориентир относно
справедливото заплащане на адвокатския труд, като съобразно посоченото в
Наредбата в процесния случай същото, изчислено по правилата на чл. 18, ал. 1
вр. чл. 7, ал. 2 т. 2 от Наредбата би било в размер на 425 лева. Уговореното и
заплатено възнаграждение надхвърля незначително /със 75 лева/ посоченото в
Наредбата, поради което съдът счита, че то не се явява прекомерно.
2
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК вр. чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН вр. чл. 143, ал. 2 вр. ал.1 от АПК Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 1048 от 19.03.2024 г., постановено по
НАХД № 3714/2024 г. по описа на СРС, НО, 108 състав, в частта за
разноските, като:
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 2 вр. ла. 1
от АПК Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „******“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща сторените от
жалбоподателя разноски в производството.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.

Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателя чрез адв. Г.
на посочения в молбата съдебен адрес и на АПИ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3