№ 3479
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. М.
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. М. Въззивно гражданско дело №
20241100514223 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 13013 от 02.07.2024 г., постановено по гр. д. № 5115/2024 г. по описа на
СРС, 90- ти състав, е отхвърлен иск с правно основание чл. 439 вр. 124, ал. 1 от ГПК,
предявен от Н. М. М. срещу „Софийска вода“ АД за признаване за установено, че Н. М. М.
не дължи на „Софийска вода“ АД сума от общо 1 752.82 лв., представляваща главница в
размер на 1 500.84 лв. за ВиК услуги за периода 02.02.2011 г. – 10.06.2017 г., ведно със
законната лихва в размер на 251.98 лв. за периода 03.12.2011 г. до 10.06.2017 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение от 02.03.2017 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
8304/2017 г. на СРС, 60 с-в, поради погасяване на вземането по давност.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца Н. М. М.. В
жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение.
Твърди се, че тъй като в случая процесните вземания са предмет на заповед на изпълнение,
давността е тригодишна. Посочва се, че налагането на запори, които не са довели до
осребряване на имуществото на длъжника, както и насрочването на опис и оценка на
движими вещи, които фактически не са били осъществени на определените дати, не
прекъсват давността, тъй като представляват действия, насочени към проучване на
имуществото на длъжника. Изтъква се, че за прекъсване на давността следва да бъдат
налице две кумулативни предпоставки – подадена молба от взискателя и предприемане на
1
изпълнително действие от съдебния изпълнител. С оглед на изложеното се навеждат
съображения, че в процесния случай от последното прекъсващо давността изпълнително
действие са изминали повече от три години. Моли се съдът да отмени обжалваното решение
и да постанови ново, с което да уважи предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК не е подаден писмен отговор на въззивната жалба от
ответника „Софийска вода“ АД.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд установява следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК /отм./. По тези съображения разпоредбата на чл. 439, ал.
2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо
че съдебно дирене не се провежда /така определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. №
886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.
Между страните във въззивното производство не се спори, а и от представените по
делото писмени доказателства се установява, че в полза на „Софийска вода“ АД е издаден
изпълнителен лист от 10.06.2017 г. по ч. гр. д. № 8304/2017 г. по описа на СРС, 60- ти състав,
с който на длъжника е разпоредено да заплати на „Софийска вода“ АД сумата от 1 500,84
лева, представляваща стойността на потребена вода през периода 02.11.2011 г. до 04.01.2017
г., ведно със законна лихва за периода от 10.02.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от
251,98 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 03.12.2011 г. до 04.01.2017 г.,
както и 85,06 лева – разноски по делото, а именно: 35,06 лева държавна такса и 50 лева
възнаграждение на юрисконсулт.
2
Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.03.2017 г., издадена по ч. гр. д. № 8304/2017 г. по
описа на СРС, 60- ти състав.
Не е спорно между страните във въззивното производство, а и от представените по
делото писмени доказателства се установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист
от 10.06.2017 г. по ч. гр. д. № 8304/2017 г. по описа на СРС, 60- ти състав е образувано
изпълнително дело № 20178630403034/2024 г. по описа на ЧСИ С.Х..
Във въззивната жалба са релевирани доводи за изтекла погасителна давност, които
настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Съображенията за това са следните:
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект по отношение на
изпълняемото право, аналогичен на силата на пресъдено нещо, като се преклудира
възможността длъжникът да релевира възражения за недължимост на сумите, предмет на
заповедта за изпълнение, основани на факти, възникнали до изтичане на срока за
възражение, поради което се получава ефект на разрешен спор за съществуване на вземане и
новата давност е пет години на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизане в сила на
заповедта за изпълнение. Ето защо, течението на погасителната давност следва да бъде
преценено от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение. Доколкото по
настоящото дело не са представени доказателства за връчване на същата на длъжника, то
следва да се приеме, че процесната заповед за изпълнение е влязла в сила най- късно на
10.06.2017 г. – датата на издаване на изпълнителния лист.
Съгласно чл. 116, б. „в)“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните разяснения по т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Според същото Тълкувателно решение в изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи,
защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни
способи/. С оглед на това е възприето разрешението, че когато взискателят не е поискал
3
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Предвид
изложеното, в цитираното Тълкувателно решение е посочено, че Постановление на Пленума
на Върховния съд № 3/1980 г. следва да се счита за изгубило сила.
Във връзка с горното в ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС е
прието, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. За тях давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
В конкретния случай към момента на приемането на ТР № 2/26.06.2015 г.
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на 10.06.2017 г.
изпълнителен лист, не е било висящо, тъй като е образувано след постановяване на
посоченото тълкувателно решение. Следователно по време на процесното изпълнително
дело давност е текла, като същата е била прекъсвана с предприемане на отделни
изпълнителни действия.
Както вече беше посочено, в разглеждания случай давността е петгодишна и е
започнала да тече от 10.06.2017 г. /влизане в сила на заповедта за изпълнение/. В тази връзка
по делото се съдържат данни, че след 10.06.2017 г. взискателят е предприемал действия за
принудително изпълнение на вземането, които са прекъсвали давността.
След образуване на изпълнителното производство на 12.09.2017 г. е наложен запор
върху вземания на длъжника по банкови сметки в „Юробанк България“ АД. Според
цитираната по- рано т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
налагането на запор прекъсва давността.
На 17.05.2019 г. взискателят е депозирал молба с искания за налагане на запор върху
вземанията на длъжника по банкови сметки и върху трудовото възнаграждение/пенсията на
длъжника, както и за насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, и
налагане на възбрана върху притежаваните от длъжника недвижими имоти. Във връзка с
молбата ЧСИ е предприел процесуални действия, като на 02.10.2019 г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, на 03.10.2019 г. е наложен запор върху
вземания на длъжника по банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ АД, а на 05.10.2019 г. е
наложен запор върху вземания на длъжника по банкови сметки в „Централна кооперативна
банка“ АД – изпълнителни действия, прекъсващи давността.
На 30.03.2021 г. и на 17.02.2023 г. взискателят е депозирал молби с искания за
налагане на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки и върху трудовото
възнаграждение/пенсията на длъжника, както и за насрочване на опис на движими вещи,
собственост на длъжника, и налагане на възбрана върху притежаваните от длъжника
недвижими имоти. Във връзка с молбата ЧСИ е предприел процесуални действия, като на
07.03.2023 г. е наложен запор върху вземания на длъжника по сметки в „Изипей“ АД, на
4
09.03.2023 г. е наложен запор върху пенсията на длъжника, а на 13.03.2023 г. са насрочени
опис, оценка и изземване на движими вещи, собственост на длъжника – изпълнителни
действия, прекъсващи давността.
Предвид всичко изложено дотук погасителната давност не е изтекла към момента на
предявяване на исковата молба – 29.01.2024 г. Ето защо, предявеният иск е неоснователен.
За пълнота следва да се посочи, че от значение за прекъсване на давността е
действието на взискателя /отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не резултатът от
изпълнителното действие. Тоест и неуспешните изпълнителни действия – действия, които не
са довели до реално събиране на имущество на длъжника, също представляват
предприемане на действия по принудително изпълнение, които прекъсват давността на
основание чл. 116, б. „в)“ ЗЗД /така определение № 1036 от 07.03.2024 г., постановено по гр.
д. № 3470/2023 г. на ВКС, III г. о./. Ето защо, неоснователни са възраженията на въззивника,
че налагането на запори, които не са довели до осребряване на имуществото на длъжника, не
прекъсват давността. Неоснователен се явява и доводът, че насрочването на опис и оценка
на движими вещи, които фактически не са били осъществени на определените дати, също не
прекъсват давността. Това е така, защото изкуственото разделяне на изпълнителното
действие „опис на движими вещи“ на насрочването му и осъществяване на самия опис би
имало значение само в случаите, когато описът е бил отменен или несъстоял се по вина на
самия взискател, какъвто настоящият случай не е, доколкото по делото не се съдържат
данни, които да обосноват такъв извод /в този смисъл определение № 3162 от 28.11.2024 г.,
постановено по т. д. № 1402/2024 г. на ВКС, I т. о./.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено на основание чл. 271,
ал. 1, пр. 1 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
въззиваемата страна, но доколкото същата не е претендирала разноски пред въззивната
инстанция, такива не следва да й бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13013 от 02.07.2024 г., постановено по гр. д. №
5115/2024 г. по описа на СРС, 90- ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6