№ 748
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000502080 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 28.04.25г. /с участието на секретаря Асенова/
въззивно гражданско дело № 2080/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-1 състав от 25.03.24г. по г.д. № 4711/21г. е уважен /частично:
за сума в размер на 3 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди/ иск по чл. 74, ал. 1 от
ЗзД на Е. Т. против „Юробанк България“ АД.
Решението на СГС се обжалва и от двете страни както следва:
От Е. Т. – в отхвърлителната част /ищцата претендира присъждане на
допълнително обезщетение за неимуществени вреди/.
От „Юробанк България“ АД /с насрещна жалба/ изцяло.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СГС и САС/.
Ищцата поддържа, че спрямо нея е била осъществена /от ответника/
дискриминация /по смисъла на чл. 4 от ЗзД/ и с оглед това Е. Т. претендира – имуществената
отговорност на „Юробанк България“ АД да бъде ангажирана при условията на чл. 74, ал. 1
от ЗзД.
Жалбата на ищцата е частично основателна:
Събраните по делото /в производството пред СГС/ доказателства /писмени,
гласни и експертни - преценени в съвкупност, в контекста на твърденията – възраженията на
страните и правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ удостоверяват, че:
Досежно основанието на иска:
Спрямо ищцата е била осъществена дискриминация /по смисъла на чл. 4 от ЗзД/
от страна на ответника /при прекратяване на трудовото правоотношение на Е. Т. с банката/.
Този факт /който е установен с влязло в сила решение на КзД – потвърдено в рамките на
съдебен контрол/ удостоверява пряко /сам по себе си/ иска по основание.
1
Досежно размера на иска:
От една страна:
Събраният по делото доказателствения материал /гласен и експертен – преценен
в съвкупност/ удостоверява, че процесната дискриминация действително е рефлектирала
негативно в психическата сфера на ищцата /съответно и в начина й на живот/. Конкретното
съдържание на посочените доказателства /от една страна/ и принципната постановка /от
друга страна/, че в случая /и в подобни хипотези/ наличието на неимуществени вреди следва
да се и презумира /предвид самото естество на дискриминацията, а именно - вредоносно по
природата си деяние/ обосновава определяне /и присъждане/ на обезщетение в завишен
размер – от 6 000 лева.
От друга страна:
Събраните в процеса доказателства /гласни и експертни – преценени в
съвкупност/ сочат /такъв извод налага и съдържанието на въззивната жалба на Е. Т./, че
основната /съществената/ част от процесните неимуществените вреди се явява следствие от
самото уволнение /прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата при условията
на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ/, а не от осъществената спрямо жалбоподателката
дискриминация. Тези вреди обаче /следствие от постановеното уволнение/ не могат да бъдат
съобразени /отчетени/ в контекста на преценката по чл. 52 от ЗЗД /при формирането на
размера на заявеното обезщетение/ доколкото - процесното уволнение е било потвърдено в
рамките на съдебен процес /като законосъобразно постановено/.
В случая не се установява /категорично – еднозначно/ дискриминацията да е
засегнала физическото здраве на ищцата /процесната негативна рефлекция е настъпила само
в психическата сфера на Е. Т./.
Посочените обстоятелства /в горните два абзаца/ не позволяват да бъде
присъдено обезщетение в по-голям размер.
На последно място:
Процесната дискриминация се изразява /съгласно решенето на КзД/ не само в
това, че на служителката не е била предложена друга подходяща работа вместо уволнение,
но и в това, че ищцата е пропуснала възможността да получи обезщетение в размер на 4
заплати /при условията на чл. 331 от КТ/. Определеното по-горе обезщетение за
неимуществени вреди /в размер на 6 000 лева/ на практика се съизмерява и с тази
имуществена вреда - пропусната полза /последната е съобразена от настоящия съдебен
състав единствено като косвен ориентир в контекста на преценката по чл. 52 от ЗЗД/.
С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде – ревизирано частично
Изходът на спора пред САС налага преразпределяне на отговорността на страните
за съдебни разноски /за производството и пред двете инстанции/.
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на СГС 1-1 състав от 25.03.24г. по г.д. № 4711/21г. в частта, с
която искът по чл. 74, ал. 1 от ЗзД на Е. Т. Т. ЕГН ********** против „Юробанк България“
АД е отхвърлен за сумата над 3 000 лева до 6 000 лева и в частта, с която ищцата е осъдена
да плати на ответника съдебни разноски над 93 лева.
ОСЪЖДА /на основание чл. 74, ал. 1 от ЗзД/ „Юробанк България“ АД да плати на
Е. Т. Т. ЕГН ********** още 3 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди
/допълнително към присъдените от СГС 3 000 лева/ и законната лихва върху посочената
главница за периода от 09.04.21г. до цялостното й изплащане.
2
ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/ „Юробанк България“ АД да плати
на Е. Т. Т. още 364 лева – съдебни разноски за производството пред СГС /допълнително към
присъдените от СГС 364, 71 лева/ и 706 лева – съдебни разноски /за производството пред
САС/.
ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК/ Е. Т. Т. да плати на
„Юробанк България“ АД 46 лева – съдебни разноски и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение /за производството пред САС/.
ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК/ „Юробанк България“ АД да плати
на САС допълнителна държавна такса в размер на 120 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-1 състав от 25.03.24г. по г.д. № 4711/21г. в
останалата част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3