Р Е Ш Е Н И Е
№ /25.02.2019
гр.Плевен 25.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІІ-ри
въззивен гр.с.в публичното заседание на шести февруари
през две хиляди и деветнадесета година
в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
:
мл.с.СИЛВИЯ ИВАНОВА
при
секретаря Петър Петров и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело №857 по описа за 2018г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производство
по чл.258 и сл.от ГПК .
С решение на Плевенски Районен съд,Х
-ти гр.с.№1790 от 19.11. 2018г.,постановено
по гр.д.№5924/2018г.по описа на същия съд е изменен
размера на определената с одобрена съдебна спогодба ,съгласно протокол от
15.07.2016г. по гр.д.№ 3898/2016г. по описа на РС-Плевен издръжка, която М.М.Н.,
ЕГН **********,***, е задължен да заплаща на детето С. М. Н., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител К.П.В., ЕГН **********,***,като издръжката е увеличена от 120 лева на 140 лева, ведно със законната лихва за забава за всяка
просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното
му изплащане, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на
издръжката, като за разликата до предявения размер от 200 лв.искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.Със
същото решение на ПРС на основание чл.78, ал.1 ГПК М.М.Н.,ЕГН **********,*** е
осъден да плати на С. М. Н., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител К.П.В., ЕГН **********,*** сумата от 210 лв. направени деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение.На основание чл.78, ал.6 ГПК М.М.Н., ЕГН **********,*** е осъден да заплати по сметка Плевенски Районен съд държавна такса в размер
на 50 лв., 150 лв. за особен
представител,както и 5 лева в случай на издаване на изпълнителен лист.На основание чл.242, ал.1 ГПК съдът е постановил предварително изпълнение на решението в частта
за издръжката.
Недоволна от така постановеното
решение е останала К.П.В. като майка и
законен представител на малолетното дете С. М. Н.,ищец пред ПРС, която чрез своя пълномощник адвокат В.И. от ПАК го обжалва като неправилно в отхвърлителната му част,в
която искът с правно осн.чл.150 СК е отхвърлен за разликата над 140лв. до 200лв.
Излагат се съображения,че ПРС неправилно е приел,че необходимата обща издръжка
на детето С. Н.,което е на 7 години и е
ученик в първи клас е в размер на 280лв.,която следва са разпредели по-равно
между двамата родители,т.е по 140 лв.за всеки.Посочено е ,че измененият размер
на издръжката от 140лв.е незначителен и е
до размера на минималния такъв.Твърди се,че в интерес на детето е размерът на
издръжката да бъде увеличен до поискания такъв с ИМ от 200лв.В жалбата са
изложени доводи,че бащата работи по трудови правоотношения и реализира солидни
доходи,но същите са извън пределите на страната,поради което в тази насока не
са събрани доказателства.В заключение въззивницата моли Окръжния съд да
отмени решението на ПРС в
отхвърлителната му част и да постанови друго,с което искът по чл.150 СК бъде
уважен изцяло като издръжката се увеличи от 140лв.на 200лв.В проведеното пред
настоящата инстанция съд.заседание на 06.02.2019г. въззивницата чрез своя
пълномощник адвокат В.И. от ПАК поддържа въззивната жалба и изложените в нея съображения.Претендират
се и направените по делото разноски.
Въззиваемият М.М.Н. чрез назначения
му от ПРС особен представител адвокат В.И. от ПАК е депозирал писмен отговор в
срока по чл.263 ал.1 ГПК ,в който взема становище ,че въззивната жалба е неоснователна.Изложени
са доводи,че правилно и обосновано на събраните по делото доказателства,ПРС е
приел,че предявеният иск е основателен до размер на сумата 140 лв.,до който е
увеличена първоначално определената издръжка.Посочено е,че са недоказани
твърденията ,че М.Н. реализира доходи от
трудови правоотношения в чужбина. В заключение моли съда да постанови решение,с
което въззивната жалба бъде оставена без уважение ,като решението на ПРС бъде
потвърдено в обжалваната му част.Направено е искане на адвокат В.И. ,особен
представител на въззиваемия да бъде присъдено възнаграждение за настоящата
инстанция в размер на 300лв.на осн.чл.83 ал.3 във вр.с чл.83 ал.1т.2 ГПК и чл.7
ал.1т.6 от Наредба№1 за мин.размери на адв. възнаграждения.Изложените в
отговора доводи се поддържат от особения представител на въззиваемия-адвокат В.И.
и в съдебното заседание пред ПОС на 06.02.2019г.
За Дирекция социално
подпомагане-Отдел закрила на детето гр.Плевен не се е явил представител в
съдебното заседание и не е взето становище по жалбата.
Окръжният съд като прецени становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт,поради което е допустима.Разгледана по същество е частично основателна.
Предмет на разглеждане в настоящото
производство е предявен иск с правно основание чл.150 СК от К.П.В. като майка и
законен представител на малолетното дете С. М. Н. срещу М.М.Н. с искане
размерът на месечната издръжка за детето да бъде увеличен от 120 лв.на 200лв.
Безспорно между страните е, че същите са постигнали спогодба, одобрена от ПРС в съдебно
заседание на 15.07.2016г.по гр.д.№3898/2016г.по описа на същия съд, по силата
на която упражняването на родителските права върху малолетното дете С. М. Н. са
предоставени на майката К.П.В.,а на бащата М.М.Н. е определен режим на лични
отношения с детето.Съгласно одобрената от съда спогодба, бащата М.Н. се е
задължил да заплаща ежемесечна издръжка на детето С., чрез неговата майка и законен
представител К.В. в размер на 120лв.,считано от 15.07.2016г.
Няма спор,че към момента на завеждане на ИМ-10.08.
2018г. малолетното дете С. е навършило 7 години, а понастоящем е ученик в първи
клас в ОУ“В*****“за учебната 2018-2019г.
Независимо,че във въззивната жалба не е изрично посочено,че се обжалва решението
на ПРС в неговата отхвърлителна част,съдът приема,че същото е влязло в сила в
частта,в която искът по чл.150 СК е уважен и размерът на ежемесечната издръжка
за детето С. е увеличен от 120 лв. на 140лв.В тази част решението на ПРС не е
обжалвано от ответника /въззиваем/,а за ищцата,въззивница в настоящата
инстанция липсва правен интерес от
обжалване,поради което решението на ПРС
е влязло в сила и не е предмет на
разглеждане в настоящото производство.
Предмет на
въззивна проверка е решението на ПРС в неговата отхвърлителна част, респ.в
частта,в която искът по чл.150 СК е отхвърлен за разликата от 140 лв.до 200лв.
Окръжният съд изцяло споделя
доводите на Плевенски РС,че искът с правно основание чл.150 СК е доказан по
основание.От определяне на издръжката по силата на одобрената спогодба по
гр.д.№ №3898/2016г.
по описа на ПРС -15.07.2016г.до завеждане на ИМ е изминал период от 2 години, през който
са се увеличили нуждите на детето С. от храна, облекло , учебни пособия и др. Към настоящия
момент детето вече е ученик в първи клас
, навършило е 7 години.Правилни и обосновани са изводите на ПРС,че промяната
във възрастта на детето и факта,че същото е започнало училище представлява
изменение на обстоятелствата ,при които е определен размера на първоначалната
издръжка от 120лв.,като е налице и промяна в социално-икономическите условия.Налице
са предпоставките на чл.150 СК за увеличаване размера на месечната издръжка за
малолетното дете С..
С разпоредбата на чл.142 ал.2 СК нормативно е определен минималният размер
на издръжката за едно дете, който е 1/4 от мин.за страната работна заплата. Както
правилно е приел и ПРС към момента на завеждане на ИМ и постановяване на
обжалваното решение , мин.размер на
издръжката е бил 127,50лв.,тъй като МРЗ за страната през 2018г.е била в размер
на 510лв., а към днешна дата ,считано от 01.01.2019г.МРЗ е 560лв.и съгласно чл.142 ал.2 СК, мин.размер
на дължимата издръжка за едно дете е 140лв.Тази
промяна в обстоятелствата ,настъпила
след завеждане на ИМ ,следва да бъде съобразена от съда при постановяване на
решението,съгласно чл.235 ал.3 ГПК.
При определяне размера на дължимата ежемесечна издръжка освен нарасналите
потребности на детето,съдът съобрази и
възможностите на двамата родители.От представеното допълнително споразумение
към трудов договор се установява,че майката К.В. работи по трудово
правоотношение към „С*******“ООД на
длъжност“Контрольор по качество“ с основно месечно възнаграждение 770лв.и 6 %
добавка за трудов стаж в размер на 46,20лв.или получава БТВ за месец в размер
на 816,20лв. От изисканата справка от ТД
на НАП гр.Велико Търново,офис Плевен се
установява,че въззиваемият М.М.Н. също е работил в „С*******“ООД гр.Плевен до
01.12.2017г.,когато трудовото му правоотношение е прекратено,като не са
регистрирани последващи трудови договори в страната.За 2017г.последният е имал
осигурителен доход 1200-1600лв.,който е различен за отделните месеци,което
налага извода,че е получавал възнаграждение близко до средното за страната.От
призовките по делото се налага извода,че
същият понастоящем работи в чужбина.От представеното удостоверение за родствени
връзки е видно,че освен детето С. М. Н.,въззиваемият няма други ненавършили
пълнолетие деца,на които е задължен да
изплаща издръжка.При тези данни независимо,че няма доказателства за размера на
получаваните от въззиваемия доходи в чужбина съдът приема,че същият е в трудоспособна възраст и би могъл
да реализира месечен доход ,който е над
минималната за страната работна заплата.
Окръжният съд счита,че неправилно ПРС е определил
месечна издръжка,дължима от въззиваемия М.Н. в минимален размер от 140лв.Този
размер на издръжката е крайно недостатъчен и не би могъл да задоволи
нарасналите потребности на детето С..Съдът приема,че необходимата обща издръжка
за детето е в размер на 300лв.От тази сума бащата следва да заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 180лв.,считано от датата на завеждане на ИМ-10.08.2018г.до
настъпване на причини и условия за нейното изменяване или прекратяване,ведно
със законна лихва върху всяка просрочена вноска. Останалата част от
издръжката,ведно с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето
следва да се поеме от майката.
С оглед изложеното съдът приема,че искът с правно
осн.чл.150 СК се явява основателен,доказан и следва да бъде уважен,като
размерът на издръжката за детето С. се увеличи от 140лв.на 180лв.В частта,в
която искът по чл.150 СК е отхвърлен за разликата над 140 лв.до 180лв. решението
на ПРС се явява неправилно и на осн.чл.271 ал.1 ГПК следва да се отмени,а
въззивната инстанция се произнесе по същество в горния смисъл като уважи иска в
посочения размер.В останалата част за разликата над 180лв.до претендирания
размер от 200лв. искът по чл.150 СК се явява недоказан и следва да бъде
отхвърлен.В тази част решението на ПРС като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено на осн.чл.271 ал.1 ГПК.
При този изход на процеса и на
основание чл.78 ал.1 ГПК,въззиваемият следва да заплати на въззивницата
деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 270 лв.,съобразно уважената
част от иска.
В съдебното заседание на
06.02.2019г.съдът прие,че ще се произнесе за дължимото възнаграждение на
адвокат В.И.,назначен за особен представител на въззиваемия по реда на чл.47
ал.6 ГПК със съдебното решение.На основание чл.83 ал.3 ГПК във вр.с чл.47 ал.6 ГПК съдът определя възнаграждение за адвокат И. в размер на 150лв.,което да се
изплати от бюджета на ПОС.Делото не е с правна и фактическа сложност, пред
въззивната инстанция е проведено едно съдебно заседание,поради което съдът
счита,че определеният минимален размер от 300лв.съгласно чл.7 ал.1т.6 от
наредба №1/09.07.2004г.следва да бъде намален с ½ .
На основание чл.78 ал.6 ГПК М.Н.
следва да бъде осъден да заплати ДТ по сметка ПОС в размер на 57,60лв.върху увеличения
размер на издръжката от настоящата инстанция,както и сумата 150лв.адвокатско възнаграждение за
назначения му особен представител.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на
Плевенски Районен съд ,Х-ти гр.№1790 от
19.11.2018г.,постановено по гр.д.№ 5924/2018г.по описа на същия съд В ЧАСТТА,в
която е отхвърлен като неоснователен предявения от К.П.В. ,ЕГН ********** ***
като майка и законен представител на малолетното дете С. М. Н. ,ЕГН ********** срещу М.М.Н.,ЕГН ********** *** иск с правно
осн.чл.150 СК за увеличаване размера на издръжката на детето С.,определена с
одобрена от съда спогодба по гр.д.№3898/2016г.по описа на ПРС, за разликата от 140 лв.до 180лв.,КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
на осн.чл.150 СК М.М.Н.,ЕГН ********** *** Митрополия, ул. “П.Р.Славейков“№1
ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете С. М. Н. ,ЕГН **********
чрез неговата майка и законен
представител К.П.В. ,ЕГН ********** *** ежемесечна издръжка в размер на 180лв.,/ вместо присъдените от ПРС 140лв./,считано от 10.08.2018г.
до настъпване на причини и условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно
със законна лихва върху всяка просрочена вноска.
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски
Районен съд В ЧАСТТА, в която искът по
чл.150 СК е отхвърлен като неоснователен за разликата над 180лв.до 200лв.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 ГПК М.М.Н.,ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на К.П.В.,ЕГН ********** ***
деловодни разноски за въззивната инстанция в
размер на 270лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА
на осн.чл.78 ал.6 ГПК М.М.Н.,ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ ДТ по сметка ПОС в размер на 57,60лв.върху увеличения размер на издръжката и сумата 150лв.адвокатско възнаграждение
за назначения му особен представител.
На основание чл.83 ал.3 ГПК във вр.с
чл.47 ал.6 ГПК на адвокат В.И. от ПАК ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение в размер на
150лв.от бюджета на ПОС.
В частта,в която искът по чл.150 СК е
уважен и издръжката е увеличена от 120лв.на 140лв.решението на ПРС е влязло в
сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280
ал.3,т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: