Решение по дело №805/2023 на Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Смолян, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20235440100805 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът *** е предявил срещу ответника С. Е. К. обективно съединени искове с
правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите: 6 811,35 лв., в това число 3 898,73
лв. дължим ДДС от „***“ ЕООД за данъчните периоди април 2010, юли 2010, декември
2010, февруари 2012, август 2012, октомври 2012 г. и 2 912,62 лв. дължим корпоративен
данък за 2010 и 2011 г. от „***“ ЕООД, ведно със законната лихва от завеждането на
исковата молба до окончателното плащане, както и 8 666,64 лв. /размерът изменен в съдебно
заседание от 08.02.2024 г./, представляваща общ размер на мораторната лихва, изчислена от
датата на всяко отделно увреждане до датата на предявяване на исковата молба.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното:
С влязла в сила на 23.03.2022 г. присъда № 5/07.03.2022 г., постановена по НОХД
№ 24/2022г. по описа на Окръжен съд Смолян, С. Е. К. е признат за виновен в това, че през
периода от месец април 2010 г. до януари 2013 г. вкл., в гр. Смолян, при условията на
продължавано престъпление, в качеството му на управляващ и представляващ „***“ ЕООД,
с ЕИК ***, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особени големи
размери на обща стойност 24 960,64 лв. /Данък добавена стойност по Закона за данък
добавена стойност в общ размер 22 048,02 лв. и Корпоративен данък по Закона за
корпоративното подоходно облагане в общ размер 2 912,62 лв./, за представляваното и
управлявано от него търговско дружество „***“ ЕООД, използвал е неистински
1

документи/данъчни фактури на обща стойност 18 532,00 лв., с данъчна основа 15 443,33 лв.
и данъчен кредит в размер на 3 088,67 лева/, както и истински документи, с които е било
осъществявано счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство
- данъчни фактури на обща стойност 131 459,91 лв., с данъчна основа 109 549.91 лв. и
данъчен кредит в размер на 21 910,00 лева и при воденето на счетоводството е съставил
документи с невярно съдържание: отчетни регистри - дневници за покупките на „***“
ЕООД, съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 от Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/ и чл. 113,
ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДДС /ППЗДДС/, в които е включил данъчни фактури
по доставки с право на пълен данъчен кредит без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и
чл. 9 от ЗДДС, не е извършил корекция на ползвания данъчен кредит по данъчни фактури,
съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС с Протоколи за извършена корекция, които да бъдат отразени
във водените регистри по чл. 124, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС - дневник за покупки, дневник за
продажби и справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС, и е избегнал плащането на данъчни
задължения в особено големи размери, като е потвърдил неистина и затаил истина в
декларации, които се изискват по силата на закон - чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и правилника за
приложението му - чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС пред ТД на НАП - Пловдив, Офис Смолян,
относно дължим данък добавена стойност начислен по данъчни фактури, и е приспаднал
неследващ се данъчен кредит, както следва:
1. През месец април 2010 г. при водене на счетоводството е съставил документ е
невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, в който е отразил данъчна
фактура по доставка с право на пълен данъчен кредит без да е налице доставка по смисъла
на чл. 6 от ЗДДС, а именно данъчна фактура № 486/19.04.2010 г., с данъчна основа 5 872,50
лв. и данъчен кредит 1 174,50 лв., с посочен доставчик „***“ ЕООД, с ЕИК ***, и е
използвал същата данъчна фактура, която е неистински документ при водене на
счетоводството, а на 14.05.2010 г. е избегнал плащането на данъчни задължения - ДДС в
размер на 1 174,50 лева, като в справка-декларация по ЗДДС с вх. №
21000984294/14.05.2010 г. за данъчен период месец април 2010 г., подадена пред ТД на НАП
Пловдив, Офис Смолян, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 290,44 лева в
раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 115.94 лева и е променил
резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 219,56
лева. а действително установеният е ДДС за внасяне е в размер на 1 394,06 лева, като е
приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 1 174,50 лева;
2. През месец юли 2010 г. при водене на счетоводството е съставил документ с
невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, в който е отразил данъчна
фактура по доставка с право на пълен данъчен кредит без да е налице доставка по смисъла
на чл. 6 от ЗДДС, а именно данъчна фактура № 12701/29.07.2010 г., издадена от „***“
ЕООД, с предмет на доставката „ВиК части“, с данъчна основа 334,15 лв. и данъчен кредит
66,83 лв., като е използвал същата данъчна фактура в нарушение на изискванията на
счетоводното законодателство - (към 31.12.2010 г. стойността по ф-ра № 12701/29.07.2010 г.,
2

която е осчетоводена в с/ка 302 Материали е прехвърлена в сметка 601 Разходи за
материали, приключена на свой ред със с/ка 611 Разходи за основна дейност. От „***“
ЕООД няма издавани фактури за продажба на строителни материали, т.е. материалите по ф-
ра № 12701/29.07.2010 г. не са свързани с последваща облагаема доставка. С това са
нарушени разпоредбите на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС и съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за
„***“ ЕООД не е налице право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура.), а на
13.08.2010 г. е избегнал плащането на данъчни задължения - ДДС в размер на 66,83 лева,
като в справка-декларация поЗДДС с вх. № 21000991578/13.08.2010 г. за данъчен период
месец юли 2010 г., подадена пред ТД на НАП Пловдив, Офис Смолян, е потвърдил
неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на
пълен данъчен кредит в размер на 1 241,78 лева в раздел „Б“ от декларацията, а
действително установеният е 1 174.95 лева и е променил резултата за периода, като в раздел
„В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 44.89 лева, а действително установеният ДДС
за внасяне е в размер на 111,72 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в
размер на 66.83 лева;
3. През месец декември 2010 г., при водене на счетоводството на „***“ ЕООД. не
е извършил корекция на ползвания данъчен кредит по данъчни фактури: фактура №
3107/13.12.2010 г. от „***“ ООД, с предмет на доставка „м-ли за парно“, с данъчна основа
655,50 лв. и ДДС 131,10 лв.; фактура № 9000189/21.12.2010г. от „***“ ЕООД, с предмет на
доставка „м-ли за кухн. обз.“, с данъчна основа 4 690.87 лв. и ДДС 938,17 лв. По този начин
е осъществил счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство
при водене на счетоводството на „***“ ЕООД - (Материалите по ф-ри № 3107/13.12.2010 г.
и № 9000189/21.12.2010 г. са осчетоводени в с/ка 304 Стоки и са изписани по отчетна
стойност по дебита на с/ка 703 Приходи от продажби. Не са налице издавани фактури за
продажба на строителни материали, нито за извършени строителни услуги. Няма
инвентаризационни описи за извършена инвентаризация към 31.12.2010 г., съгласно
изискванията на Закона за счетоводството, които да доказват, че наличността по счетоводен
баланс е от строителни материали. Предвид на това следва, че въпросните строителни
материали не са налични към 31.12.2010 г., т.е. има липса на стоково-материални ценности и
съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС при установяване на липса на стоки следва да се извърши
корекция на ползвания данъчен кредит в размер на приспаднатия данъчен кредит.
Корекцията следва да се извърши в данъчния период, в който са възникнали обстоятелствата
чрез съставянето на Протокол за извършена корекция, който да бъде отразен във водените
регистри по чл. 124, ал. 1. т. 1 и т. 2 от ЗДДС - дневник за покупки, дневник за продажби и
справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС на „***“ ЕООД), а на 14.01.2011 г. е избегнал
плащането на данъчни задължения - ДДС в размер на 1069,27 лева, като в справка-
декларация по ЗДДС с вх. № 21001004672/14.01.2011 г. за данъчен период месец декември
2010г., подадена пред ТД на НАП Пловдив, Офис Смолян, е затаил истина относно дължим
по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС данък в размер на приспаднатия данъчен кредит за придобитите
стоки (предмет на доставките) по посочените по-горе фактури, като в раздел „Б“, клетка 50
от декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 37,32 лева, а действително
3

установеният за деклариране ДДС е в размер на 1106,59 лева, с което е приспаднал и
неследващ се данъчен кредит в размер на 1069,27 лева;
4. На 29.03.2011 г. е избегнал плащането на данъчни задължения - Корпоративен
данък за 2010 г. по ЗКПО в размер на 1437,30 лева, като е потвърдил неистина и затаил
истина в Годишна данъчна декларация с вх. № **********/29.03.2011 г. по чл. 92 от ЗКПО
/обн. ДВ, бр. 105/2006 г., изм. ДВ. бр. 95/2009 г. и бр. 94/2010 г./ за финансовата 2010 г..
подадена пред ТД на НАП Пловдив, Офис Смолян, относно данъчния финансов резултат и
дължимия годишен корпоративен данък, неправомерно увеличавайки разходите в общ
размер на 14 373,02 лв./неправомерно осчетоводени разходи, получени от осчетоводяване на
данъчна фактура по доставка с право на пълен данъчен кредит, без да е налице доставка по
смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а именно, по данъчна фактура № 486/19.04.2010 г., с данъчна
основа 5 872,50 лв. и данъчен кредит 1 174,50 лв., с посочен доставчик „***“ ЕООД, с ЕИК
***, и от неправомерно осчетоводени закупени строителни материали по следните фактури:
фактура № 23/29.01.2010 г. от ЕТ „***“, с предмет на доставка „пвц дограма“, с данъчна
основа 2820 лв. и ДДС 564 лв.; фактура № 12701/29.07.2010 г. от „***“ ЕООД, с предмет на
доставка „ВиК части“, с данъчна основа 334,15 лв. и ДДС 66,83 лв.; фактура №
3107/13.12.2010 г. от „***“ ООД, с предмет на доставка „м-ли за парно“, с данъчна основа
655,50 лв. и ДДС 131,10 лв.; фактура № 9000189/21.12.2010 г. от „***“ ЕООД, с предмет на
доставка „м-ли за кухн. обз.“, с данъчна основа 4690,87 лв. и ДДС 938,17 лв. Към 31.12.2010
г. строителните материали по ф-ра № 12701/29.07.2010 г. с данъчна основа 334,15 лв. са
прехвърлени в с/ка 601 Разходи за материали, която е приключена със с/ка 611 Разходи за
основна дейност и впоследствие със с/ка 123 Печалби и загуби за текущата година. Няма
издавани фактури за продажба на строителни материали, т.е. материалите по ф-ра №
12701/29.07.2010 г. не са свързани с дейността на дружеството, тъй като „***“ ЕООД не
притежава недвижими имоти, в които да е извършено СМР. Материалите по останалите
фактури са изписани по отчетна стойност със счетоводна операция - Дт 304 Стоки / Кт 703
Приходи от продажби. Не са налице издавани фактури за продажба на строителни
материали, нито за извършвани строителни услуги, т.е. нарушен е принципа на
съпоставимост на приходи и разходи. Изписването на строителните материали и стоки е
извършено на 31.12.2010 г. Няма инвентаризационни описи за извършена инвентаризация
към 31.12.2010 г. съгласно изискванията на Закона за счетоводството, с която да се
подкрепи тезата, че наличността е от строителни материали и стоки, т.е. налице е липса на
стоково-материални ценности в размер на 8 166,37 лв. Съответно неправомерно
увеличените разходи са в размер на 14 373,02 лв. (5872,50+334,15+8166.37/, при което: -
декларирал в част VI - „Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия
корпоративен данък“, клетка „Данъчен финансов резултат“, ред 9.1 „Данъчна печалба“, че за
финансовата 2010 г. е била реализирана данъчна печалба 540,00 лева, при реално установена
данъчна печалба за деклариране в размер на 14 913,02 лева, - декларирал в част VI -
„Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък“, ред 21,
клетка „Годишен корпоративен данък след приспадане на отстъпката (р. 19 - р. 20)“, че за
4

финансовата 2010 г. дължимия годишен корпоративен данък е 54.00 лева, при реално
установен годишен корпоративен данък за деклариране в размер на 1491,30 лева и -
декларирал в част VI - „Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия
корпоративен данък“, клетка „Разлика за внасяне/Приспадане/Възстановяване (р. 21 - р. 22 +
р. 23 - р. 24 - р. 25)“. ред 26.1 „Разлика за внасяне“, че за финансовата 2010 г. следва да бъде
внесен корпоративен данък за сумата в размер на 54,00 лева и която сума от 54.00 лева била
внесена, при реално установен корпоративен данък за внасяне в размер на 1491,30 лева. като
по този начин е избегнал плащането на данъчни задължения - Корпоративен данък за 2010 г.
по ЗКПО в размер на 1437,30 лева;
5. През месец февруари 2012 г. при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, в който е отразил
данъчна фактура по доставка с право на пълен данъчен кредит без да е налице доставка по
смисъла на чл. 9 от ЗДДС, а именно данъчна фактура № 27/16.02.2012 г., издадена от „“
ЕООД, с предмет на доставката СМР, с данъчна основа 1510,00 лв. и данъчен кредит 302,00
лв., като е използвал същата данъчна фактура в нарушение на изискванията на счетоводното
законодателство - (Фактурата за получено СМР услуга е осчетоводена по дебита на с/ка 602
Разходи за външни услуги и приключена със с/ка 611 разходи за основна дейност. От „***“
ЕООД няма издавани фактури за продажба на строителни материали, нито за извършване на
строителни услуги на клиенти. Получената строителна услуга по ф -ра№ 27/16.02.2012 г. не
е свързана с последваща облагаема доставка. С това са нарушени разпоредбите на чл. 68, ал.
1 от ЗДДС и съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за „***“ ЕООД не е налице право на
приспадане на данъчен кредит по тази фактура), а на 12.03.2012 г. е избегнал плащането на
данъчни задължения - ДДС в размер на 302,00 лева, като в справка-декларация по ЗДДС с
вх. № 21001033595/12.03.2012 г. за данъчен период месец февруари 2012 г. подадена пред
ТД на НАП Пловдив, Офис Смолян, е потвърдил неистина относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
1960,02 лева в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 1658,02 лева и е
променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на
3,29 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 305,29 лева, като е
приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 302,00 лв.
6. На 30.03.2012 г. е избегнал плащането на данъчни задължения - Корпоративен
данък за 2011 г. по ЗКПО в размер на 1457,32 лева. като е затаил истина в Годишна данъчна
декларация с вх. № 214351200296177/30.03.2012 г. по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2011
г., подадена пред ТД на НАП Пловдив, Офис Смолян, относно данъчния финансов резултат
и дължимия годишен корпоративен данък, неправомерно увеличавайки разходите в общ
размер на 14 753,22 лв. /неправомерно осчетоводени закупени строителни материали по
следните фактури: фактура № 1758/22.01.2011 г. от „***“ ООД, с предмет на доставка „гипс
картон“, с данъчна основа 1033,49 лв. и ДДС 206,70 лв.; фактура № 48/31.01.2011 г. от ЕТ
„***“, с предмет на доставка „ПВЦ дограма“, с данъчна основа 1684,00 лв. и ДДС 336,80 лв.;
фактура № 434/31.03.2011 г. от ЕТ „***“, с предмет на доставка „стр. материали“, с данъчна
5

основа 874,50 лв. и ДДС 174,90 лв.; фактура № 431/29.03.2011 г. от ЕТ „***“, с предмет на
доставка „теракот“, с данъчна основа 1127,50 лв. и ДДС 225,50 лв.; фактура №
439/21.04.2011 г. от ЕТ „***“, с предмет на доставка „стр. материали“, с данъчна основа
6455,75 лв. и ДДС 1291.15 лв.; фактура № 191/30.09.2011 г. от ЕТ „***“, с предмет на
доставка „стр. материали“, е данъчна основа 1762,50 лв. и ДДС 352,50 лв.; фактура №
5004/10.11.2011 г. от ЕТ „***“, с предмет на доставка „окачен таван“, с данъчна основа
162,00 лв. и ДДС 32,40 лв.; фактура № **********/21.11.2011 г. от „****“ ЕООД, с предмет
на доставка „тапети, осв. тяло“, с данъчна основа 69,84 лв. и ДДС 13,97 лв.; фактура №
**********/21.11.2011 г. от „****“ ЕООД, с предмет на доставка „м-ли за окачен таван“, с
данъчна основа 52.14 лв. и ДДС 10,43 лв.; фактура № **********/10.11.2011 г. от „***“
ООД, с предмет на доставка „санитария“, с данъчна основа 177,92 лв. и ДДС 35,58 лв.;
фактура № **********/10.11.2011 г. от „***“ ООД, с предмет на доставка „боя“, с данъчна
основа 662,75 лв. и ДДС 132,55 лв.; фактура № **********/24.11.2011 г. от „***“ ООД, с
предмет на доставка „мебели“, с данъчна основа 690,83 лв. и ДДС 138,17 лв. Към 31.12.2011
г. стойностите по ф-ра № 191/30.09.2011 г. и ф-ра № **********/21.11.2011 г. са
осчетоводени в с/ка 304 Стоки, а останалите фактури в с/ка 302 Материали. Впоследствие
материалите са изписани чрез съставяне на счетоводни операции Дт 501 Каса в левове/Кт
302 Материали или Дт 701 Приходи от продажба на продукция/Кт 302 Материали. Стоките
заведени в с/ка 304 Стоки са изписани по дебита на с/ка 701 Приходи от продажба на
продукция. Не са налице издавани фактури за продажба на строителни материали, нито за
извършвани строителни услуги, т.е. нарушен е принципа на съпоставимост на приходи и
разходи. Изписването на строителните материали и стоки е извършено на 31.12.2011 г. Няма
инвентаризационни описи за извършена инвентаризация към 31.12.2011 г. съгласно
изискванията на Закона за счетоводството, с която да се подкрепи тезата, че наличността е
от строителни материали и стоки, т.е. налице е липса на стоково-материални ценности в
размер на 14753,22 лв./, при което: - декларирал в част VI - „Определяне на данъчния
финансов резултат и дължимия корпоративен данък“, клетка „Данъчен финансов резултат“,
ред 9.1 „Данъчна печалба“, че за финансовата 2011 г. е била реализирана данъчна печалба
520,00 лева, при реално установена данъчна печалба за деклариране в размер на 15273,22
лева, - декларирал в част VI - „Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия
корпоративен данък“, ред 21, клетка „Годишен корпоративен данък след приспадане на
отстъпката (р. 19 - р. 20)“, че за финансовата 2011г. дължимия годишен корпоративен данък
е 52,00 лева, при реално установен годишен корпоративен данък за деклариране в размер на
1527,32 лева и - декларирал в част VI - „Определяне на данъчния финансов резултат и
дължимия корпоративен данък“, клетка „Разлика за внасяне/Приспадане/Възстановяване (р.
21 - р. 22 + р. 23 -р . 2 4 - р . 25)“, ред 26.1 „Разлика за внасяне“, че за финансовата 2011 г.
следва да бъде внесен корпоративен данък за сумата в размер на 52,00 лев/внесена/, при
реално установен корпоративен данък за внасяне в размер на 1527,32 лева, като по този
начин е избегнал плащането на данъчни задължения - Корпоративен данък за 2011 г. по
ЗКПО в размер на 1475,32 лева;
7. През месец август 2012 г. при водене на счетоводството е съставил документ с
6

невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, в който е отразил данъчна
фактура по доставка с право на пълен данъчен кредит без да е налице доставка по смисъла
на чл. 9 от ЗДДС, а именно, по данъчна фактура № 15/14.08.2012 г., издадена на „***“
ЕООД, с предмет на доставката „СМР-ремонт“, с данъчна основа 2235,50 лв. и данъчен
кредит 447,10 лв., като е използвал същата данъчна фактура в нарушение на изискванията
на счетоводното законодателство - (Фактурата за получена услуга „СМР-ремонт“ е
осчетоводена по дебита на с/ка 602 Разходи за външни услуги и приключена със с/ка 611
разходи за основна дейност. От „***“ ЕООД няма издавани фактури за продажба на
строителни материали, нито за извършване на строителни услуги на клиенти. Получената
строителна услуга по ф-ра № 15/14.08.2012 г. не е свързана с последваща облагаема
доставка. С това са нарушени разпоредбите на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС и съгласно чл. 70, ал. 1,
т. 2 от ЗДДС за „***“ ЕООД не е налице право на приспадане на данъчен кредит по тази
фактура), а на 14.09.2012 г. е избегнал плащането на данъчни задължения - ДДС в размер на
447,10 лева, като в справка-декларация по ЗДДС с вх. № 21001049881/14.09.2012 г. за
данъчен период месец август 2012 г., подадена пред ТД на НАП Пловдив, Офис Смолян, е
потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с
право на пълен данъчен кредит в размер на 3612,72 лева в раздел „Б“ от декларацията, а
действително установеният е 3165,62 лева и е променил резултата за периода, като в раздел
„В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 4,21 лева, а действително установеният ДДС
завнасяне е в размер на 451,31 лева. като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в
размер на 447,10 лв.; 8. През месец октомври 2012г. при водене на счетоводството е
съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД. в който е
отразил данъчна фактура по доставка с право на пълен данъчен кредит без да е налице
доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а именно данъчна фактура № 72/02.10.2012г., с
данъчна основа 9 570.83 лв. и данъчен кредит 1 914,17 лв., с посочен доставчик „***, и е
използвал същата данъчна фактура, която е неистински документ и такъв с невярно
съдържание, при водене на счетоводството, а на 13.11.2012 г. е избегнал плащането на
данъчни задължения - ДДС в размер на 1 914,17 лева, като в справка-декларация по ЗДДС с
вх. № 21001054618/13.11.2012 г. за данъчен период месец октомври 2012г., подадена пред
ТД на НАП Пловдив. Офис Смолян, е потвърдил неистина относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
4657,72 лева в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 2743,55 лева и е
променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на
12,46 лева. а действително установеният е ДДС за внасяне е в размер на 1926,63 лева. като е
приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 1 914,17 лева; 9. През месец
декември 2012г., при водене на счетоводството на „***“ ЕООД, не е извършил корекция на
ползвания данъчен кредит по данъчни фактури: фактура № 538/29.02.2012г. от ЕТ „***“, с
предмет на доставка „стр. м-ли“, с данъчна основа 4075,00 лв. и ДДС 815,00 лв.; фактура №
550/27.04.2012 г. от ЕТ „***“, с предмет на доставка „стр. м-ли“, с данъчна основа 6875,00
лв. и ДДС 1 375,00 лв.; фактура № 553/04.05.2012 г. от ЕТ „***“, с предмет на доставка „стр.
м-ли“, с данъчна основа 2993,25 лв. и ДДС 598,65 лв.; фактура № 558/19.05.2012г. от ЕТ
7

„***“, с предмет на доставка „стр. м-ли“, с данъчна основа 2325,75 лв. и ДДС 465,15 лв.;
фактура № 3024/29.06.2012г. от „***“ ЕООД, с предмет на доставка „фаянс, теракот“, с
данъчна основа 2478,34 лв. и ДДС 495,67 лв.; фактура № 2820/07.06.2012г. от „****“ ЕООД,
с предмет на доставка „кран, нипел, холендър“, с данъчна основа 1042,74 лв. и ДДС 208,55
лв.; фактура № 140/30.07.2012г. от ЕТ „***“, с предмет на доставка „печка Алфа терма“, с
данъчна основа 2333,33 лв. и ДДС 466,67 лв.; фактура № 576/09.07.2012 г. от ЕТ „***“, с
предмет на доставка „гранитогрес, мазилка“, с данъчна основа 2656,25 лв. и ДДС 531,25 лв.;
фактура № 577/24.07.2012 г. от ЕТ „***“, с предмет на доставка „фибран. профили“, с
данъчна основа 2895,00 лв. и ДДС 579,00 лв.; фактура № 580/27.07.2012 г. от ЕТ „***“, с
предмет на доставка „ВиК части, тръби“, с данъчна основа 1954,00 лв. и ДДС 390,80 лв.;
фактура № 578/25.07.2012 г. от ЕТ „***“, с предмет на доставка „цимент, гасена вар“, с
данъчна основа 1995,75 лв. и ДДС 399,15 лв.; фактура № 9001318/31.07.2012 г. от „***“
ЕООД. с предмет на доставка „ПДЦ, дръжки, панти“, с данъчна основа 2378,38 лв. и ДДС
475,68 лв.; фактура № 9001269/23.07.2012г. от „***“ ЕООД, с предмет на доставка „ПДЦ
кухн. плот“, с данъчна основа 1666,67 лв. и ДДС 333,33 лв.; фактура № 2846/05.07.2012 г. от
„****“ ЕООД, с предмет на доставка „ВиК части“, с данъчна основа 2972,48 лв. и ДДС
594,50 лв.; фактура № 588/24.08.2012 г. от ЕТ „***“, с предмет на доставка „лепило, боя“, с
данъчна основа 4469,85 лв. и ДДС 893,97 лв.; фактура № 581/07.08.2012г. от ЕТ „***“, с
предмет на доставка „моноблок, шкаф“, с данъчна основа 2994,75 лв. и ДДС 598,95 лв.;
фактура № 9001370/28.08.2012 г. от „***“ ЕООД, с предмет на доставка „ПДЧ кантове“, с
данъчна основа 2553,31 лв. и ДДС 510,66 лв.; фактура № 2868/01.08.2012 г. от „Термоват -
БГ“ ЕООД, с предмет на доставка „бойлер, помпи“, с данъчна основа 1565,41 лв. и ДДС
313,08 лв.; фактура № 143/26.09.2012 г. от ЕТ „***“, с предмет на доставка „печка Алфа
терма“, с данъчна основа 1730,00 лв. и ДДС 346,00 лв.; фактура № 594/29.09.2012 г. от ЕТ
„***“, с предмет на доставка „валяк, блажна боя“, с данъчна основа 474,25 лв. и ДДС 94,85
лв.; фактура № 592/27.09.2012 г. от ЕТ „***“, с предмет на доставка „теракол, ондолин“, с
данъчна основа 3320,00 лв. и ДДС 664,00 лв.; фактура № 9001439/28.09.2012 г. от „***“
ЕООД, с предмет на доставка „ПДЧ кант“, с данъчна основа 833,33 лв. и ДДС 166,67 лв.;
фактура № 7/10.10.2012г. от ЕТ „***“, с предмет на доставка „иглолистни греди“, с данъчна
основа 9640,00 лв. и ДДС 1928,00 лв.; фактура № 606/05.11.2012г. от ЕТ „***“, с предмет на
доставка „мрежа, латекс“, с данъчна основа 3914,50 лв. и ДДС 782,00 лв.; фактура №
112/28.11.2012г. от „***“ ЕООД, с предмет на доставка „мрежа, шпакловка“, с данъчна
основа 7485,33 лв. и ДДС 1491,67 лв.; фактура № 119/30.11.2012г. от „***“ ЕООД, с предмет
на доставка „шпакловка, флекс“, с данъчна основа 7775,00 лв. и ДДС 1555,00 лв.; По този
начин е водил счетоводство на „***“ ЕООД в нарушение на изискванията на счетоводното
законодателство, като към 31.12.2012г. закупените строителни материали, в т.ч. и двете
закупени печки Алфа терма са осчетоводени по дебита на с/ка 302 Материали и с/ка 304
Стоки, а фактурите за получени СМР услуги са осчетоводени по дебита на с/ка 602 Разходи
за външни услуги и приключени със с/ка 611 разходи за основна дейност. От „***“ ЕООД
няма издавани фактури за продажба на строителни материали, нито за извършване на
строителни услуги на клиенти. Получените строителни услуги по ф-ри № 27/16.02.2012 г.
8

и№ 15/14.08.2012 г. не са свързани с последваща облагаема доставка. С това са нарушени
разпоредбите на чл. 68, ал.1 о ЗДДС и съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за „***“ ЕООД не
е налице право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Към 31.12.2012г.
закупените стоки са осчетоводени в с/ка 304 Стоки, а материалите в с/ка 302 Материали.
Впоследствие част от материалите са изписани чрез съставяне на счетоводни операции Дт
501 Каса в левове/Кт 304 Стоки и Дт 701 Приходи от продажба на продукция/Кт 304 Стоки.
Към 31.12.2012 г. с/ка 304 Стоки приключва със салдо 2000,00 лв. Към 31.12.2012 г. с/ка 302
Материали приключва със салдо 8000,00 лв., като дебитните обороти са равни на
кредитните обороти. Няма инвентаризационни описи за извършена инвентаризация към
31.12.2012 г., съгласно изискванията на Закона за счетоводството, които да доказват, че
наличността по счетоводен баланс е от строителни материали. Предвид на това следва, че
въпросните строителни материали не са налични към 31.12.2011 г., т.е. има липса на
стоково-материални ценности и съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС при установяване на липса на
стоки следва да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит в размер на
приспаднатия данъчен кредит. Корекцията следва да се извърши в данъчния период, в който
са възникнали обстоятелствата чрез съставянето на Протокол за извършена корекция, който
да бъде отразен във водените регистри по чл. 124, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС - дневник за
покупки, дневник за продажби и справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС на „***“ ЕООД.
Изписването на строителните материали и стоки е извършено на 31.12.2012 г. Такава
корекция не е извършена от „***“ ЕООД, а на 09.01.2013 г. е избегнал плащането на
данъчни задължения - ДДС в размер на 17074,15 лева, като в справка-декларация по ЗДДС с
вх. № 21001058432/09.01.2013 г. за данъчен период месец декември 2012 г., подадена пред
ТД на НАП Пловдив, Офис Смолян, е затаил истина относно дължим по чл. 79, ал. 3 от
ЗДДС данък в размер на приспаднатия данъчен кредит за придобитите стоки (предмет на
доставките) по посочените по-горе фактури, като в раздел „Б“, клетка 50 от декларацията е
декларирал ДДС за внасяне в размер на 5,00 лева, а действително установеният за
деклариране ДДС е в размер на 17079,15 лева, с което е приспаднал и неследващ се данъчен
кредит в размер на 17074,15 лева - престъпление по чл. 255, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2,
предложение първо и предложение второ, т. 5, предложение първо и предложение второ, т. 6
и т. 7, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което престъпление на основание чл. 373, ал. 2 от НПК,
във връзка с чл. 58а, ал. 4 от НК, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, във връзка с чл. 255, ал.
3 от НК, С. Е. К. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изтърпяването му за изпитателен срок от три години.
Присъдата е задължителна за гражданския съд, вкл. и по отношение на
причинените вреди от престъплението, което представлява деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
Ответникът дължи да заплати както причинените от престъплението вреди, така
и обезщетение в размер на законната лихва от датата на увреждането до окончателното
плащане.
В резултат на извършеното престъпление/деликт на Държавата са причинени
имуществени вреди в размер 24 960,64 лв., от които 22 048,02 лв. дължим данък върху
9

добавената стойност от „***“ ЕООД и 2 912,62 лв. дължим корпоративен данък от „***“
ЕООД, ведно с дължимата законна лихва. Част от тях са възстановени на Републиканския
бюджет в резултат на постъпили в НАП суми от „***“ ЕООД и С. К. в периода 14.08.2012 г.
- 15.06.2021 г. За данъчен период м. април 2010 г., главницата за ДДС е частично погасена до
сумата от 99,36 лв., а за данъчен период м. декември 2012 г. главницата, ведно с лихвата за
ДДС, е изцяло погасена. Следствие на това невъзстановените имуществени вреди на
Държавата от извършеното престъпление/деликт, са в размер на 6 811,35 лв. главница/3
898,73 лв. дължим данък върху добавената стойност за данъчни период м. 04. 2010г., 07.
2010г., 12. 2010г.; 02.2012г.; 08.2012г.: 10.2012 г. от „***“ ЕООД и 2 912,62 лв. дължим
корпоративен данък за данъчни години 2010 г. и 2011 г. от „***“ ЕООД/ и 8 385,38 лв.
лихва. Сумата не е внесена в бюджета, видно от представената справка за общите
задължения на „***“ ЕООД.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като недопустими, като смята, че се касае за административно, а не за
гражданско правоотношение, тъй като влезлият в сила ДРА за установяване на дължимия
данък представлява изпълнително основание за публично вземане, подлежащо на събиране
по реда на ДОПК от публичния изпълнител, а не по реда на чл. 45 ЗЗД от гражданския
съд.ПКне по
Съдът не споделя доводът на ответника за недопустимост на исковете поради
даденото разрешение с т. 1 и т. 1.1 от ТР № 4/12.03.2016 г. на ОСНК на ВКС по тълк.д. №
4/2015 г., че престъплението по чл. 255 – 257 НК осъществява деликт по смисъла на чл. 45
ЗЗД и за него отговорност носи извършителят на престъплението.
Ответникът счита исковата претенция за неоснователна и недоказана, тъй като
сумата, която се дължи като публично задължение, е същата, която евентуално би се
претендирала и от субекта на престъплението като обезщетение, като и в двата случая тя ще
постъпи в бюджета на Държавата. Спрямо ответника като физическо лице е приключило
ревизионно производство по реда на чл. 19 от ДОПК с Ревизионен акт № Р-16002118005966-
091-001/27.05.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден
с решение № 489/19.08.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-
осигурителна практика“ /ОДОП/ - Пловдив с което му е вменена отговорност за заплащане
на сумата по Ревизионен акт № Р-21-1402477-091-01/22.12.2014 г. издаден на „*** – М“
ЕООД. Именно във връзка с Ревизионен акт № Р-21-1402477-091-01/22.12.2014 г., издаден
на *** - М ЕООД е ангажирана наказателната отговорност на ответника с присъдата по
НОХД № 24/2022 г. по описа на Окръжен съд Смолян. Въз основа на Ревизионен акт №
Р16002118005966-091-001/27.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП -
Пловдив, потвърден с решение № 489/19.08.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив е образувано и изпълнително дело №
*********/2019 г. при публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив офис Смолян. Във
връзка с извършено плащане от страна на ответника на задължението по Ревизионен акт №
Р-16002118005966-091-001/27.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП -
10

Пловдив, потвърден с решение № 489/19.08.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Пловдив като физическо лице което е идентично
с Ревизионен акт № Р-21-1402477-091-01/22.12.2014, както и идентично с претендираното
обезщетение по настоящото дело въз основа на постановената присъда по НОХД № 24/2022
г. по описа на Окръжен съд Смолян е налице прекратяване от 15.06.2021 г. на горното
изпълнително дело. Ответникът е заплатил сумата предмет на настоящата искова претенция,
по изпълнително дело № *********/2019 г. при публичен изпълнител при ТД на НАП
Пловдив офис Смолян. За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантна е
връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а
такава връзка единствено с декларираните данни в справките - декларации по ЗДДС и ТДД
по ЗКПО. Това укриване на факти е относимо към дължимостта на данъци от дружеството,
но не и към събирането им. Проява на укриване на факти е пропускът в съответните
справки-декларации по ЗДДС да се отразят всички доставки, както и посочването в ГДД по
ЗКПО на занижен финансов резултат. Субект на укриването е управителят, доколкото при
действието на чл. 141, ал. 2 ТЗ той представлява дружеството, организира и ръководи
дейността му /чл. 141, ал. ТЗ/. Субект на присъдата по НОХД № 24/2022 г. по описа на
Окръжен съд Смолян е ответникът именно във връзка с констатациите в Ревизионен акт №
Р-21-1402477-091-01/22.12.2014 г., издаден на „*** – М“ ЕООД, за които задължения по този
ревизионен акт е издаден Ревизионен акт № Р-16002118005966-091-001/27.05.2019 г.,
потвърден с решение № 489/19.08.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-
осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив и които са заплатени. Тоест налице е пълен
идентитет както от субективна страна така и от обективна страна на задължението по
Ревизионен акт № Р-16002118005966-091-001/27.05.2019 г., издаден от органи по приходите
при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 489/19.08.2019 г. на директора на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив, сумите по
които са заплатени и липсва щета, причинена на Държавата в този смисъл.
Претенциите за главница и лихви са погасени по давност, тъй като деецът е бил
известен на ищеца, сезирал ОДМВР-Пловдив с писмо от 24.01.2018 г., откогато е започнал
да тече давностният срок по чл. 110 ЗЗД и е изтекъл преди подаването на исковата молба на
24.08.2023 г.
В съдебно заседание ищецът се представлява от юр. *** – редовно упълномощен,
поддържа изцяло исковите претенции и моли да бъдат уважени по подробните съображения,
развити в писмената защита. Претендира за разноски съобразно представения списък.
Ответникът не се явява, за него адв. *** – редовно упълномощен моли исковете
да бъдат отхвърлени като погасени по давност и неоснователни по съображенията,
изложени в писмената защита.
След като прецени изложеното в исковата молба, становищата на страните и
доказателствата по делото, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С Присъда № 5/07.03.2022 г., постановена по НОХД № 24/2022г. по описа на
Окръжен съд Смолян, С. Е. К. е признат за виновен в това, че през периода от месец април
11

2010 г. до януари 2013 г. вкл., в гр. Смолян, при условията на продължавано престъпление,
в качеството му на управляващ и представляващ „***“ ЕООД, с ЕИК ***, е избегнал
установяване и плащане на данъчни задължения в особени големи размери на обща
стойност 24 960,64 лв. /Данък добавена стойност по Закона за данък добавена стойност в
общ размер 22 048,02 лв. и Корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно
облагане в общ размер 2 912,62 лв./, за представляваното и управлявано от него търговско
дружество „***“ ЕООД, използвал е неистински документи/данъчни фактури на обща
стойност 18 532,00 лв., с данъчна основа 15 443,33 лв. и данъчен кредит в размер на 3 088,67
лева/, както и истински документи, с които е било осъществявано счетоводство в нарушение
на изискванията на счетоводното законодателство - данъчни фактури на обща стойност 131
459,91 лв., с данъчна основа 109 549.91 лв. и данъчен кредит в размер на 21 910,00 лева и
при воденето на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание: отчетни
регистри - дневници за покупките на „***“ ЕООД, съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 от Закона за
данък добавена стойност /ЗДДС/ и чл. 113, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДДС
/ППЗДДС/, в които е включил данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен
кредит без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, не е извършил
корекция на ползвания данъчен кредит по данъчни фактури, съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС с
Протоколи за извършена корекция, които да бъдат отразени във водените регистри по чл.
124, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС - дневник за покупки, дневник за продажби и справка-
декларация по чл. 125 от ЗДДС, и е избегнал плащането на данъчни задължения в особено
големи размери, като е потвърдил неистина и затаил истина в декларации, които се изискват
по силата на закон - чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и правилника за приложението му - чл. 116, ал. 1
от ППЗДДС пред ТД на НАП - Пловдив, Офис Смолян, относно дължим данък добавена
стойност начислен по данъчни фактури, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, както
следва:
1. През месец април 2010 г. при водене на счетоводството е съставил документ е
невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, в който е отразил данъчна
фактура по доставка с право на пълен данъчен кредит без да е налице доставка по смисъла
на чл. 6 от ЗДДС, а именно данъчна фактура № 486/19.04.2010 г., с данъчна основа 5 872,50
лв. и данъчен кредит 1 174,50 лв., с посочен доставчик „***“ ЕООД, с ЕИК ***, и е
използвал същата данъчна фактура, която е неистински документ при водене на
счетоводството, а на 14.05.2010 г. е избегнал плащането на данъчни задължения - ДДС в
размер на 1 174,50 лева, като в справка-декларация по ЗДДС с вх. №
21000984294/14.05.2010 г. за данъчен период месец април 2010 г., подадена пред ТД на НАП
Пловдив, Офис Смолян, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 290,44 лева в
раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 115.94 лева и е променил
резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 219,56
лева. а действително установеният е ДДС за внасяне е в размер на 1 394,06 лева, като е
приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 1 174,50 лева;
12

2. През месец юли 2010 г. при водене на счетоводството е съставил документ с
невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, в който е отразил данъчна
фактура по доставка с право на пълен данъчен кредит без да е налице доставка по смисъла
на чл. 6 от ЗДДС, а именно данъчна фактура № 12701/29.07.2010 г., издадена от „***“
ЕООД, с предмет на доставката „ВиК части“, с данъчна основа 334,15 лв. и данъчен кредит
66,83 лв., като е използвал същата данъчна фактура в нарушение на изискванията на
счетоводното законодателство - (към 31.12.2010 г. стойността по ф-ра № 12701/29.07.2010 г.,
която е осчетоводена в с/ка 302 Материали е прехвърлена в сметка 601 Разходи за
материали, приключена на свой ред със с/ка 611 Разходи за основна дейност. От „***“
ЕООД няма издавани фактури за продажба на строителни материали, т.е. материалите по ф-
ра № 12701/29.07.2010 г. не са свързани с последваща облагаема доставка. С това са
нарушени разпоредбите на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС и съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за
„***“ ЕООД не е налице право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура.), а на
13.08.2010 г. е избегнал плащането на данъчни задължения - ДДС в размер на 66,83 лева,
като в справка-декларация поЗДДС с вх. № 21000991578/13.08.2010 г. за данъчен период
месец юли 2010 г., подадена пред ТД на НАП Пловдив, Офис Смолян, е потвърдил
неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на
пълен данъчен кредит в размер на 1 241,78 лева в раздел „Б“ от декларацията, а
действително установеният е 1 174.95 лева и е променил резултата за периода, като в раздел
„В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 44.89 лева, а действително установеният ДДС
за внасяне е в размер на 111,72 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в
размер на 66.83 лева;
3. През месец декември 2010 г., при водене на счетоводството на „***“ ЕООД. не
е извършил корекция на ползвания данъчен кредит по данъчни фактури: фактура №
3107/13.12.2010 г. от „***“ ООД, с предмет на доставка „м-ли за парно“, с данъчна основа
655,50 лв. и ДДС 131,10 лв.; фактура № 9000189/21.12.2010г. от „***“ ЕООД, с предмет на
доставка „м-ли за кухн. обз.“, с данъчна основа 4 690.87 лв. и ДДС 938,17 лв. По този начин
е осъществил счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство
при водене на счетоводството на „***“ ЕООД - (Материалите по ф-ри № 3107/13.12.2010 г.
и № 9000189/21.12.2010 г. са осчетоводени в с/ка 304 Стоки и са изписани по отчетна
стойност по дебита на с/ка 703 Приходи от продажби. Не са налице издавани фактури за
продажба на строителни материали, нито за извършени строителни услуги. Няма
инвентаризационни описи за извършена инвентаризация към 31.12.2010 г., съгласно
изискванията на Закона за счетоводството, които да доказват, че наличността по счетоводен
баланс е от строителни материали. Предвид на това следва, че въпросните строителни
материали не са налични към 31.12.2010 г., т.е. има липса на стоково-материални ценности и
съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС при установяване на липса на стоки следва да се извърши
корекция на ползвания данъчен кредит в размер на приспаднатия данъчен кредит.
Корекцията следва да се извърши в данъчния период, в който са възникнали обстоятелствата
чрез съставянето на Протокол за извършена корекция, който да бъде отразен във водените
регистри по чл. 124, ал. 1. т. 1 и т. 2 от ЗДДС - дневник за покупки, дневник за продажби и
13

справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС на „***“ ЕООД), а на 14.01.2011 г. е избегнал
плащането на данъчни задължения - ДДС в размер на 1069,27 лева, като в справка-
декларация по ЗДДС с вх. № 21001004672/14.01.2011 г. за данъчен период месец декември
2010г., подадена пред ТД на НАП Пловдив, Офис Смолян, е затаил истина относно дължим
по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС данък в размер на приспаднатия данъчен кредит за придобитите
стоки (предмет на доставките) по посочените по-горе фактури, като в раздел „Б“, клетка 50
от декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 37,32 лева, а действително
установеният за деклариране ДДС е в размер на 1106,59 лева, с което е приспаднал и
неследващ се данъчен кредит в размер на 1069,27 лева;
4. На 29.03.2011 г. е избегнал плащането на данъчни задължения - Корпоративен
данък за 2010 г. по ЗКПО в размер на 1437,30 лева, като е потвърдил неистина и затаил
истина в Годишна данъчна декларация с вх. № **********/29.03.2011 г. по чл. 92 от ЗКПО
/обн. ДВ, бр. 105/2006 г., изм. ДВ. бр. 95/2009 г. и бр. 94/2010 г./ за финансовата 2010 г..
подадена пред ТД на НАП Пловдив, Офис Смолян, относно данъчния финансов резултат и
дължимия годишен корпоративен данък, неправомерно увеличавайки разходите в общ
размер на 14 373,02 лв./неправомерно осчетоводени разходи, получени от осчетоводяване на
данъчна фактура по доставка с право на пълен данъчен кредит, без да е налице доставка по
смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а именно, по данъчна фактура № 486/19.04.2010 г., с данъчна
основа 5 872,50 лв. и данъчен кредит 1 174,50 лв., с посочен доставчик „***“ ЕООД, с ЕИК
***, и от неправомерно осчетоводени закупени строителни материали по следните фактури:
фактура № 23/29.01.2010 г. от ЕТ „***“, с предмет на доставка „пвц дограма“, с данъчна
основа 2820 лв. и ДДС 564 лв.; фактура № 12701/29.07.2010 г. от „***“ ЕООД, с предмет на
доставка „ВиК части“, с данъчна основа 334,15 лв. и ДДС 66,83 лв.; фактура №
3107/13.12.2010 г. от „***“ ООД, с предмет на доставка „м-ли за парно“, с данъчна основа
655,50 лв. и ДДС 131,10 лв.; фактура № 9000189/21.12.2010 г. от „***“ ЕООД, с предмет на
доставка „м-ли за кухн. обз.“, с данъчна основа 4690,87 лв. и ДДС 938,17 лв. Към 31.12.2010
г. строителните материали по ф-ра № 12701/29.07.2010 г. с данъчна основа 334,15 лв. са
прехвърлени в с/ка 601 Разходи за материали, която е приключена със с/ка 611 Разходи за
основна дейност и впоследствие със с/ка 123 Печалби и загуби за текущата година. Няма
издавани фактури за продажба на строителни материали, т.е. материалите по ф-ра №
12701/29.07.2010 г. не са свързани с дейността на дружеството, тъй като „***“ ЕООД не
притежава недвижими имоти, в които да е извършено СМР. Материалите по останалите
фактури са изписани по отчетна стойност със счетоводна операция - Дт 304 Стоки / Кт 703
Приходи от продажби. Не са налице издавани фактури за продажба на строителни
материали, нито за извършвани строителни услуги, т.е. нарушен е принципа на
съпоставимост на приходи и разходи. Изписването на строителните материали и стоки е
извършено на 31.12.2010 г. Няма инвентаризационни описи за извършена инвентаризация
към 31.12.2010 г. съгласно изискванията на Закона за счетоводството, с която да се
подкрепи тезата, че наличността е от строителни материали и стоки, т.е. налице е липса на
стоково-материални ценности в размер на 8 166,37 лв. Съответно неправомерно
14

увеличените разходи са в размер на 14 373,02 лв. (5872,50+334,15+8166.37/, при което: -
декларирал в част VI - „Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия
корпоративен данък“, клетка „Данъчен финансов резултат“, ред 9.1 „Данъчна печалба“, че за
финансовата 2010 г. е била реализирана данъчна печалба 540,00 лева, при реално установена
данъчна печалба за деклариране в размер на 14 913,02 лева, - декларирал в част VI -
„Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък“, ред 21,
клетка „Годишен корпоративен данък след приспадане на отстъпката (р. 19 - р. 20)“, че за
финансовата 2010 г. дължимия годишен корпоративен данък е 54.00 лева, при реално
установен годишен корпоративен данък за деклариране в размер на 1491,30 лева и -
декларирал в част VI - „Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия
корпоративен данък“, клетка „Разлика за внасяне/Приспадане/Възстановяване (р. 21 - р. 22 +
р. 23 - р. 24 - р. 25)“. ред 26.1 „Разлика за внасяне“, че за финансовата 2010 г. следва да бъде
внесен корпоративен данък за сумата в размер на 54,00 лева и която сума от 54.00 лева била
внесена, при реално установен корпоративен данък за внасяне в размер на 1491,30 лева. като
по този начин е избегнал плащането на данъчни задължения - Корпоративен данък за 2010 г.
по ЗКПО в размер на 1437,30 лева;
5. През месец февруари 2012 г. при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, в който е отразил
данъчна фактура по доставка с право на пълен данъчен кредит без да е налице доставка по
смисъла на чл. 9 от ЗДДС, а именно данъчна фактура № 27/16.02.2012 г., издадена от „“
ЕООД, с предмет на доставката СМР, с данъчна основа 1510,00 лв. и данъчен кредит 302,00
лв., като е използвал същата данъчна фактура в нарушение на изискванията на счетоводното
законодателство - (Фактурата за получено СМР услуга е осчетоводена по дебита на с/ка 602
Разходи за външни услуги и приключена със с/ка 611 разходи за основна дейност. От „***“
ЕООД няма издавани фактури за продажба на строителни материали, нито за извършване на
строителни услуги на клиенти. Получената строителна услуга по ф -ра№ 27/16.02.2012 г. не
е свързана с последваща облагаема доставка. С това са нарушени разпоредбите на чл. 68, ал.
1 от ЗДДС и съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за „***“ ЕООД не е налице право на
приспадане на данъчен кредит по тази фактура), а на 12.03.2012 г. е избегнал плащането на
данъчни задължения - ДДС в размер на 302,00 лева, като в справка-декларация по ЗДДС с
вх. № 21001033595/12.03.2012 г. за данъчен период месец февруари 2012 г. подадена пред
ТД на НАП Пловдив, Офис Смолян, е потвърдил неистина относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
1960,02 лева в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 1658,02 лева и е
променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на
3,29 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 305,29 лева, като е
приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 302,00 лв.
6. На 30.03.2012г. е избегнал плащането на данъчни задължения - Корпоративен
данък за 2011 г. по ЗКПО в размер на 1457,32 лева. като е затаил истина в Годишна данъчна
декларация с вх. № 214351200296177/30.03.2012 г. по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2011
15

г., подадена пред ТД на НАП Пловдив, Офис Смолян, относно данъчния финансов резултат
и дължимия годишен корпоративен данък, неправомерно увеличавайки разходите в общ
размер на 14 753,22 лв. /неправомерно осчетоводени закупени строителни материали по
следните фактури: фактура № 1758/22.01.2011 г. от „***“ ООД, с предмет на доставка „гипс
картон“, с данъчна основа 1033,49 лв. и ДДС 206,70 лв.; фактура № 48/31.01.2011 г. от ЕТ
„***“, с предмет на доставка „ПВЦ дограма“, с данъчна основа 1684,00 лв. и ДДС 336,80 лв.;
фактура № 434/31.03.2011 г. от ЕТ „***“, с предмет на доставка „стр. материали“, с данъчна
основа 874,50 лв. и ДДС 174,90 лв.; фактура № 431/29.03.2011 г. от ЕТ „***“, с предмет на
доставка „теракот“, с данъчна основа 1127,50 лв. и ДДС 225,50 лв.; фактура №
439/21.04.2011 г. от ЕТ „***“, с предмет на доставка „стр. материали“, с данъчна основа
6455,75 лв. и ДДС 1291.15 лв.; фактура № 191/30.09.2011 г. от ЕТ „***“, с предмет на
доставка „стр. материали“, е данъчна основа 1762,50 лв. и ДДС 352,50 лв.; фактура №
5004/10.11.2011 г. от ЕТ „***“, с предмет на доставка „окачен таван“, с данъчна основа
162,00 лв. и ДДС 32,40 лв.; фактура № **********/21.11.2011 г. от „****“ ЕООД, с предмет
на доставка „тапети, осв. тяло“, с данъчна основа 69,84 лв. и ДДС 13,97 лв.; фактура №
**********/21.11.2011 г. от „****“ ЕООД, с предмет на доставка „м-ли за окачен таван“, с
данъчна основа 52.14 лв. и ДДС 10,43 лв.; фактура № **********/10.11.2011 г. от „***“
ООД, с предмет на доставка „санитария“, с данъчна основа 177,92 лв. и ДДС 35,58 лв.;
фактура № **********/10.11.2011 г. от „***“ ООД, с предмет на доставка „боя“, с данъчна
основа 662,75 лв. и ДДС 132,55 лв.; фактура № **********/24.11.2011 г. от „***“ ООД, с
предмет на доставка „мебели“, с данъчна основа 690,83 лв. и ДДС 138,17 лв. Към 31.12.2011
г. стойностите по ф-ра № 191/30.09.2011 г. и ф-ра № **********/21.11.2011 г. са
осчетоводени в с/ка 304 Стоки, а останалите фактури в с/ка 302 Материали. Впоследствие
материалите са изписани чрез съставяне на счетоводни операции Дт 501 Каса в левове/Кт
302 Материали или Дт 701 Приходи от продажба на продукция/Кт 302 Материали. Стоките
заведени в с/ка 304 Стоки са изписани по дебита на с/ка 701 Приходи от продажба на
продукция. Не са налице издавани фактури за продажба на строителни материали, нито за
извършвани строителни услуги, т.е. нарушен е принципа на съпоставимост на приходи и
разходи. Изписването на строителните материали и стоки е извършено на 31.12.2011 г. Няма
инвентаризационни описи за извършена инвентаризация към 31.12.2011 г. съгласно
изискванията на Закона за счетоводството, с която да се подкрепи тезата, че наличността е
от строителни материали и стоки, т.е. налице е липса на стоково-материални ценности в
размер на 14753,22 лв./, при което: - декларирал в част VI - „Определяне на данъчния
финансов резултат и дължимия корпоративен данък“, клетка „Данъчен финансов резултат“,
ред 9.1 „Данъчна печалба“, че за финансовата 2011 г. е била реализирана данъчна печалба
520,00 лева, при реално установена данъчна печалба за деклариране в размер на 15273,22
лева, - декларирал в част VI - „Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия
корпоративен данък“, ред 21, клетка „Годишен корпоративен данък след приспадане на
отстъпката (р. 19 - р. 20)“, че за финансовата 2011г. дължимия годишен корпоративен данък
е 52,00 лева, при реално установен годишен корпоративен данък за деклариране в размер на
1527,32 лева и - декларирал в част VI - „Определяне на данъчния финансов резултат и
16

дължимия корпоративен данък“, клетка „Разлика за внасяне/Приспадане/Възстановяване (р.
21 - р. 22 + р. 23 -р . 2 4 - р . 25)“, ред 26.1 „Разлика за внасяне“, че за финансовата 2011 г.
следва да бъде внесен корпоративен данък за сумата в размер на 52,00 лев/внесена/, при
реално установен корпоративен данък за внасяне в размер на 1527,32 лева, като по този
начин е избегнал плащането на данъчни задължения - Корпоративен данък за 2011 г. по
ЗКПО в размер на 1475,32 лева;
7. През месец август 2012 г. при водене на счетоводството е съставил документ с
невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, в който е отразил данъчна
фактура по доставка с право на пълен данъчен кредит без да е налице доставка по смисъла
на чл. 9 от ЗДДС, а именно, по данъчна фактура № 15/14.08.2012 г., издадена на „***“
ЕООД, с предмет на доставката „СМР-ремонт“, с данъчна основа 2235,50 лв. и данъчен
кредит 447,10 лв., като е използвал същата данъчна фактура в нарушение на изискванията
на счетоводното законодателство - (Фактурата за получена услуга „СМР-ремонт“ е
осчетоводена по дебита на с/ка 602 Разходи за външни услуги и приключена със с/ка 611
разходи за основна дейност. От „***“ ЕООД няма издавани фактури за продажба на
строителни материали, нито за извършване на строителни услуги на клиенти. Получената
строителна услуга по ф-ра № 15/14.08.2012 г. не е свързана с последваща облагаема
доставка. С това са нарушени разпоредбите на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС и съгласно чл. 70, ал. 1,
т. 2 от ЗДДС за „***“ ЕООД не е налице право на приспадане на данъчен кредит по тази
фактура), а на 14.09.2012 г. е избегнал плащането на данъчни задължения - ДДС в размер на
447,10 лева, като в справка-декларация по ЗДДС с вх. № 21001049881/14.09.2012 г. за
данъчен период месец август 2012 г., подадена пред ТД на НАП Пловдив, Офис Смолян, е
потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с
право на пълен данъчен кредит в размер на 3612,72 лева в раздел „Б“ от декларацията, а
действително установеният е 3165,62 лева и е променил резултата за периода, като в раздел
„В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 4,21 лева, а действително установеният ДДС
завнасяне е в размер на 451,31 лева. като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в
размер на 447,10 лв.; 8. През месец октомври 2012г. при водене на счетоводството е
съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД. в който е
отразил данъчна фактура по доставка с право на пълен данъчен кредит без да е налице
доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а именно данъчна фактура № 72/02.10.2012г., с
данъчна основа 9 570.83 лв. и данъчен кредит 1 914,17 лв., с посочен доставчик „***, и е
използвал същата данъчна фактура, която е неистински документ и такъв с невярно
съдържание, при водене на счетоводството, а на 13.11.2012 г. е избегнал плащането на
данъчни задължения - ДДС в размер на 1 914,17 лева, като в справка-декларация по ЗДДС с
вх. № 21001054618/13.11.2012 г. за данъчен период месец октомври 2012г., подадена пред
ТД на НАП Пловдив. Офис Смолян, е потвърдил неистина относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
4657,72 лева в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 2743,55 лева и е
променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на
12,46 лева. а действително установеният е ДДС за внасяне е в размер на 1926,63 лева. като е
17

приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 1 914,17 лева; 9. През месец
декември 2012г., при водене на счетоводството на „***“ ЕООД, не е извършил корекция на
ползвания данъчен кредит по данъчни фактури: фактура № 538/29.02.2012г. от ЕТ „***“, с
предмет на доставка „стр. м-ли“, с данъчна основа 4075,00 лв. и ДДС 815,00 лв.; фактура №
550/27.04.2012 г. от ЕТ „***“, с предмет на доставка „стр. м-ли“, с данъчна основа 6875,00
лв. и ДДС 1 375,00 лв.; фактура № 553/04.05.2012 г. от ЕТ „***“, с предмет на доставка „стр.
м-ли“, с данъчна основа 2993,25 лв. и ДДС 598,65 лв.; фактура № 558/19.05.2012г. от ЕТ
„***“, с предмет на доставка „стр. м-ли“, с данъчна основа 2325,75 лв. и ДДС 465,15 лв.;
фактура № 3024/29.06.2012г. от „***“ ЕООД, с предмет на доставка „фаянс, теракот“, с
данъчна основа 2478,34 лв. и ДДС 495,67 лв.; фактура № 2820/07.06.2012г. от „****“ ЕООД,
с предмет на доставка „кран, нипел, холендър“, с данъчна основа 1042,74 лв. и ДДС 208,55
лв.; фактура № 140/30.07.2012г. от ЕТ „***“, с предмет на доставка „печка Алфа терма“, с
данъчна основа 2333,33 лв. и ДДС 466,67 лв.; фактура № 576/09.07.2012 г. от ЕТ „***“, с
предмет на доставка „гранитогрес, мазилка“, с данъчна основа 2656,25 лв. и ДДС 531,25 лв.;
фактура № 577/24.07.2012 г. от ЕТ „***“, с предмет на доставка „фибран. профили“, с
данъчна основа 2895,00 лв. и ДДС 579,00 лв.; фактура № 580/27.07.2012 г. от ЕТ „***“, с
предмет на доставка „ВиК части, тръби“, с данъчна основа 1954,00 лв. и ДДС 390,80 лв.;
фактура № 578/25.07.2012 г. от ЕТ „***“, с предмет на доставка „цимент, гасена вар“, с
данъчна основа 1995,75 лв. и ДДС 399,15 лв.; фактура № 9001318/31.07.2012 г. от „***“
ЕООД. с предмет на доставка „ПДЦ, дръжки, панти“, с данъчна основа 2378,38 лв. и ДДС
475,68 лв.; фактура № 9001269/23.07.2012г. от „***“ ЕООД, с предмет на доставка „ПДЦ
кухн. плот“, с данъчна основа 1666,67 лв. и ДДС 333,33 лв.; фактура № 2846/05.07.2012 г. от
„****“ ЕООД, с предмет на доставка „ВиК части“, с данъчна основа 2972,48 лв. и ДДС
594,50 лв.; фактура № 588/24.08.2012 г. от ЕТ „***“, с предмет на доставка „лепило, боя“, с
данъчна основа 4469,85 лв. и ДДС 893,97 лв.; фактура № 581/07.08.2012г. от ЕТ „***“, с
предмет на доставка „моноблок, шкаф“, с данъчна основа 2994,75 лв. и ДДС 598,95 лв.;
фактура № 9001370/28.08.2012 г. от „***“ ЕООД, с предмет на доставка „ПДЧ кантове“, с
данъчна основа 2553,31 лв. и ДДС 510,66 лв.; фактура № 2868/01.08.2012 г. от „Термоват -
БГ“ ЕООД, с предмет на доставка „бойлер, помпи“, с данъчна основа 1565,41 лв. и ДДС
313,08 лв.; фактура № 143/26.09.2012 г. от ЕТ „***“, с предмет на доставка „печка Алфа
терма“, с данъчна основа 1730,00 лв. и ДДС 346,00 лв.; фактура № 594/29.09.2012 г. от ЕТ
„***“, с предмет на доставка „валяк, блажна боя“, с данъчна основа 474,25 лв. и ДДС 94,85
лв.; фактура № 592/27.09.2012 г. от ЕТ „***“, с предмет на доставка „теракол, ондолин“, с
данъчна основа 3320,00 лв. и ДДС 664,00 лв.; фактура № 9001439/28.09.2012 г. от „***“
ЕООД, с предмет на доставка „ПДЧ кант“, с данъчна основа 833,33 лв. и ДДС 166,67 лв.;
фактура № 7/10.10.2012г. от ЕТ „***“, с предмет на доставка „иглолистни греди“, с данъчна
основа 9640,00 лв. и ДДС 1928,00 лв.; фактура № 606/05.11.2012г. от ЕТ „***“, с предмет на
доставка „мрежа, латекс“, с данъчна основа 3914,50 лв. и ДДС 782,00 лв.; фактура №
112/28.11.2012г. от „***“ ЕООД, с предмет на доставка „мрежа, шпакловка“, с данъчна
основа 7485,33 лв. и ДДС 1491,67 лв.; фактура № 119/30.11.2012г. от „***“ ЕООД, с предмет
на доставка „шпакловка, флекс“, с данъчна основа 7775,00 лв. и ДДС 1555,00 лв.; По този
18

начин е водил счетоводство на „***“ ЕООД в нарушение на изискванията на счетоводното
законодателство, като към 31.12.2012г. закупените строителни материали, в т.ч. и двете
закупени печки Алфа терма са осчетоводени по дебита на с/ка 302 Материали и с/ка 304
Стоки, а фактурите за получени СМР услуги са осчетоводени по дебита на с/ка 602 Разходи
за външни услуги и приключени със с/ка 611 разходи за основна дейност. От „***“ ЕООД
няма издавани фактури за продажба на строителни материали, нито за извършване на
строителни услуги на клиенти. Получените строителни услуги по ф-ри № 27/16.02.2012 г.
и№ 15/14.08.2012 г. не са свързани с последваща облагаема доставка. С това са нарушени
разпоредбите на чл. 68, ал.1 от ЗДДС и съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за „***“ ЕООД не
е налице право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Към 31.12.2012г.
закупените стоки са осчетоводени в с/ка 304 Стоки, а материалите в с/ка 302 Материали.
Впоследствие част от материалите са изписани чрез съставяне на счетоводни операции Дт
501 Каса в левове/Кт 304 Стоки и Дт 701 Приходи от продажба на продукция/Кт 304 Стоки.
Към 31.12.2012 г. с/ка 304 Стоки приключва със салдо 2000,00 лв. Към 31.12.2012 г. с/ка 302
Материали приключва със салдо 8000,00 лв., като дебитните обороти са равни на
кредитните обороти. Няма инвентаризационни описи за извършена инвентаризация към
31.12.2012 г., съгласно изискванията на Закона за счетоводството, които да доказват, че
наличността по счетоводен баланс е от строителни материали. Предвид на това следва, че
въпросните строителни материали не са налични към 31.12.2011 г., т.е. има липса на
стоково-материални ценности и съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС при установяване на липса на
стоки следва да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит в размер на
приспаднатия данъчен кредит. Корекцията следва да се извърши в данъчния период, в който
са възникнали обстоятелствата чрез съставянето на Протокол за извършена корекция, който
да бъде отразен във водените регистри по чл. 124, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС - дневник за
покупки, дневник за продажби и справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС на „***“ ЕООД.
Изписването на строителните материали и стоки е извършено на 31.12.2012 г. Такава
корекция не е извършена от „***“ ЕООД, а на 09.01.2013 г. е избегнал плащането на
данъчни задължения - ДДС в размер на 17074,15 лева, като в справка-декларация по ЗДДС с
вх. № 21001058432/09.01.2013 г. за данъчен период месец декември 2012 г., подадена пред
ТД на НАП Пловдив, Офис Смолян, е затаил истина относно дължим по чл. 79, ал. 3 от
ЗДДС данък в размер на приспаднатия данъчен кредит за придобитите стоки (предмет на
доставките) по посочените по-горе фактури, като в раздел „Б“, клетка 50 от декларацията е
декларирал ДДС за внасяне в размер на 5,00 лева, а действително установеният за
деклариране ДДС е в размер на 17079,15 лева, с което е приспаднал и неследващ се данъчен
кредит в размер на 17074,15 лева, с което е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери на обща стойност 24 960,64 лв. – Данък
добавена стойност в общ размер 22 048,02 лв. и Корпоративен данък в общ размер
2 912,62 лв. за представляваното и управлявано от него търговско дружество „***“
ЕООД - престъпление по чл. 255, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2, предложение първо и
предложение второ, т. 5, предложение първо и предложение второ, т. 6 и т. 7, във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК, за което престъпление на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, във връзка с
19

чл. 58а, ал. 4 от НК, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, във връзка с чл. 255, ал. 3 от НК, С.
Е. К. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на основание
чл. 66, ал. 1 от НК отлага изтърпяването му за изпитателен срок от три години.
Присъдата е влязла в сила на 23.03.2022 г.
В мотивите на присъдата /л.106 в края и 107 в началото от НОХД № 24/2022 на
СмОС/ е прието за безспорно, че с влязъл в сила ревизионен акт № Р-21-1402477-091-01 от
22.12.2014 г., издаден във връзка с извършена данъчна ревизия за периода 01.04.2010 –
31.12.2012 г. относно отговорност за данък върху добавената стойност и за периода
01.01.2010 – 31.12.2012 г. относно отговорност за корпоративен данък, е установено, че
„***“ ЕООД има данъчни задължения по ЗДДС в размер на 24 998,67 лв. и данъчни
задължения по ЗКПО в размер на 12 782,32 лв.
Видно от протокол № 29 от съдебното заседание на СмОС по НОХД № 24/2022 г.
от 08.03.2022 г., в наказателното производство не е приет за съвместно разглеждане
предявеният от Държавата гражданси иск за причинените от престъплението вреди, респ.
Държавата не е конституирана като граждански ищец в процеса.
Според представената от ищеца справка за задължения на „***“ ЕООД към
24.04.2023 г., същото дължи главница за ДДС по ревизионен акт № Р-21-1402477-091-01 от
22.12.2014 г. в общ размер 6 849,38 лв. и лихва върху същия данък в общ размер 8343,56 лв.,
както и корпоративен данък по ревизионен акт № Р-21-1402477-091-01 от 22.12.2014 г. в
общ размер 2912,62 лв. и лихва върху същия данък в общ размер 3437,12 лв.
С писмо с изх. № 11-04-61/24.01.2018 г. /л. 70/, придружаващо уведомление от
22.12.2017 г. /л. 71/ ТД на НАП – Пловдив, е уведомила РП – Пловдив и ВКП за установени
публични вземания на „***“ ЕООД, представлявано от Виктория Антонова Кръстева по
ДДС и корпоративен данък, по ревизионен акт № Р-21-1402477-091-01 от 22.12.2014 г.,
връчен електронно на 12.01.2015 г. и влязъл в сила на 26.01.2015 г., че за установените
задължения с ревизионния акт в общ размер 56 755,23 лв., съответно за главница в размер на
36 937,57 лв. и лихва в размер на 19 817,66 лв. към 21.12.2017 г. в ТД на НАП – Пловдив е
образувано изп.д. № *********/2016 г., като последното постъпило плащане е извършено на
10.09.2016 г.. В уведомлението е посочено, че са налице данни за извършено престъпление,
тъй като търговецът е изпаднал в неплатежоспособност и в 30-дневния срок от спиране на
плащанията управителят на дружеството не е поискал от съда да открие производство по
несъстоятелност, с което е нанесъл щета на Държавата.
Ответникът С. Е. К. е бил законен представител на „***“ ЕООД, ЕИК *** в
периода 25.01.2011 – 05.12.2014 г., като на 05.12.2014 г. в търговския регистър е заличен
като такъв и е вписан новият законен представител на дружеството – Виктория Антонова
Кръстева.
Спрямо „***“ ЕООД е извършена данъчна ревизия за периода 01.04.2010 –
31.12.2012 г. относно отговорност за данък върху добавената стойност и за периода
01.01.2010 – 31.12.2012 г. относно отговорност за корпоративен данък, приключила с
20

ревизионен акт № Р-21-1402477-091-01 от 22.12.2014 г., с който са установени невнесени
данъчни задължения в общ размер 46 335,22 лева, както следва: 12 782,32 лв. корпоративен
данък за 2010 - 2012 г. и лихва към 22.12.2014 г. в размер на 2 693,44 лв. и 24998,67 лв. ДДС
за април 2010 – януари 2013 г. и лихва 5861,79 лв. Ревизионният акт е връчен на
проверяваното юридическо лице на 12.01.2015 г. по електронната му поща, видно от
удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ /стр. 000574 от
приложената данъчна преписка по делото/. Този ревизионен акт не е бил обжалван и е
влязъл в сила на 26.01.2015 г. с изтичането на 14-дневния срок за обжалването му по чл. 152,
ал. 1 ДОПК.
На ответника като физическо лице в качеството му на законен представител на
„***“ ЕООД е извършена данъчна ревизия за периода 01.12.2012 – 31.12.2012 г. относно
отговорност за данък върху добавената стойност и за периода 01.01.2012 – 31.12.2012 г.
относно отговорност за корпоративен данък, приключила с ревизионен акт № Р-
16002118005966-091-001/27.05.2019 г., с който са установени невнесени данъчни
задължения, както следва: 9 868,70 лв. корпоративен данък за 2012 г. и лихва към 27.05.2019
г. в размер на 6 168,90 лв. и 17 074,15 лв. ДДС за декември 2012 г. и лихва 11 034,53 лв.
Срещу този ревизионен акт ответникът депозирал жалба пред директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив. С решение №
489/19.08.2019 г. на директора Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
Пловдив ревизионният акт е потвърден за невнесените ДДС и корпоративен данък в
посочените размери.
Ревизионният акт, потвърден с решението на директора на ДОДОП – Пловдив, е
бил обжалван пред АС –Смолян и с решение № 65/02.03.2020 г. по адм.д. № 423/2019 г.
жалбата е отхвърлена като неоснователна. Това решение е било обжалвано пред ВАС, като с
решение № 14033/12.11.2020 г. по адм.д. № 5552/2020 на Осмо отделение на ВАС е оставено
в сила решението на АС – Смолян.
За установените данъчни задължения с Ревизионен акт № Р16002118005966-091-
001/27.05.2019 г., е образувано изпълнително дело № *********/2019 г. при публичен
изпълнител при ТД на НАП Пловдив - офис Смолян.
От заключението по назначената СИЕ се установява, че:
Законната лихва на ДДС за данъчен период 04.2010 г., изчислена за времето от
15.05.2010 г. до 24.08.2023 г. е в размер на 660,47 лв. /Приложение №1, к.4, ред от 1 до 7
вкл./
Законната лихва на ДДС за данъчен период 07.2010 г., изчислена за времето от
15.08.2010 г. до 24.08.2023 г. е в размер на 89,46 лв. /Приложение №1, к.4, р.8/.
Законната лихва на ДДС за данъчен период 12.2010 г., изчислена за времето от
15.01.2011 г. до 24.08.2023 г. е в размер на 1385,10 лв. /Приложение №1, к.4, р.9/.
Законната лихвд на корпоративен данък за данъчната 2010 г., изчислена за
времето от 01.04.2011 г. до 24.08.2023 г. е в размер на 1830,94 лв. /Приложение №1, к.4,
21

р.13/.
Законната лихва на ДДС за данъчен период 02.2012 г.; изчислена за времето от
15.03.2012 г. до 24.08.2023 г. е в размер на 354,85 лв. /Приложение №1, к.4, р.10/.
Законната лихва на корпоративен данък за данъчната 2011 г., изчислена за
времето от 01.04.2012 г. до 24.08.2023 г. е в размер на 1726,45 лв. /Приложение №1, к.4, р.
14/.
Законната лихва на ДДС за данъчен период 08.2012 г., изчислена за времето от
15.09.2012 г. до 24.08.2023 г. е в размер на 502,15 лв. /Приложение №1, к.4, р.11/.
Законната лихва на ДДС за данъчен период 10.2012 г. изчислена за времето от
15.11.2012 г. до 24.08.2023 г. е в размер на 2116,92 лв. /Приложение №1, к.4, р.12/.
Ревизията, извършена на „***“ ЕООД и приключила с РА № Р-21- 1402477-091-
01/22.12.2014 г. е с обхват по видове задължения и по периоди както следва:
Корпоративен данък за периода от 01.01.2010 г. до 31.12,2012 г.
Данък върху добавената стойност за периода от 01,04.2010 г. до 31.01.2013 г.
Ревизията извършена на С. Е. К. за установяване на отговорността му за
задълженията на „***“ ЕООД и приключила с РА № Р16002118005966-091-001/27.05.2019 г.
е с обхват по видове задължения и по периоди както следва:
Отговорност за Корпоративен данък за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г.
Отговорност за ДДС за периода от 01,12.2012 г. до 31.12.2012 г.
Задълженията за главници, установени с РА № Р-16002118005966-091-
001/27.05.2019 г., издаден на С. Е. К., съответстват на задълженията установени с РА № Р-
21-1402477-091-01/22.12.2014 г. издаден на „***“ ЕООД по отношение на задължението за
корпоративен данък само за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г.. а по отношение на
задължението за ДДС само за данъчен период 01.12.2012 г. до 31.12.2012 г.
Задълженията за лихви, установени с РА № Р-16002118005966-091-
001/27.05.2019 г., издаден на С. Е. К., са изчислени върху същите главници към по-късна
дата.
По РА № Р-16002118005966-091-001/27.05.2019 г. е направено плащане в общ
размер на 49235,41 лв., в т. ч. 48235,41 лв. по изп. дело №*********/2019 г. Със сумата
задължението по ревизионния акт е изцяло погасено в т. ч. 26 942,85 лв. главница и 22
292,56 лв. лихви.
Изчисление за дължимите лихви, направените плащания, погасените задължения
с тях, както и размера на задълженията по РА № Р-16002118005966-091-001/27.05.2019 г.
след всяко плащане по видове данъци и данъчни периоди са представени в Приложение №
2.
Не е налице идентичност между платеното по изп. дело №*********/2019 г.,
както и по РА № Р-16002118005966-& 1-001/27.05.2019 г. и настоящата искова претенция.
22

От исковата претенция са изключени задълженията за Корпоративен данък за
периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. и ДДС за периода от 01.12.2012 г. до 31.12.2012 г.,
които са в обхвата на ревизията, приключила с РА № Р-16002118005966-091-001/27.05.2019
г. и в предмета на изп. дело № *********/2019 г. и са погасени.
Изчисление за дължимите лихви, направените плащания, погасените задължения
с тях, както и размера на задълженията по исковата претенция след всяко плащане по
видове данъци и данъчни периоди са представени в Приложение №1.
Съдът направи следните правни изводи:
Предявените искова са процесуално допустими, предявени между надлежно
легитимирани страни.
Съдът счита възраженията на ответника за недопустимост на исковете за
неоснователни по следните съображения:
В т. 1 и 1.1 от Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. на ВКС по т. д. №
4/2015 г., ОСНК, докладчик съдията Жанина Начева, което е задължително за съдилищата в
страната е прието, че „В резултат на престъпленията по чл. 255 от НК, чл. 255а от НК и чл.
256 от НК, респ. чл. 255 - 257 от НК (ДВ, бр. 62/97 г.) се причиняват имуществени вреди на
Държавата (когато са укрити данъци, предназначени да постъпят в централния бюджет).
Престъплението по посочените текстове от НК осъществява деликт по смисъла на чл. 45 от
ЗЗД. Гражданска отговорност за деликта по чл. 45 от ЗЗД носи извършителят на
престъплението.“ В мотивите към т. 1 от това решение е посочено, че „Престъпното деяние,
предмет на обвинението, от което пряко и непосредствено са причинени вреди, се явява и
правното основание за гражданския иск на пострадалия в наказателното производство като
процесуално средство за ангажиране на отговорността на дееца по чл. 45 от ЗЗД. Данъчното
правоотношение между Държавата и данъчния субект – търговското дружество, е обект на
увреждане с извършеното престъпление по чл. 255, чл. 255а от НК (чл. 255 - 257 от НК, ДВ,
бр. 62/97 г.). Затова гражданският иск в наказателния процес не е иск относно данъчното
вземане на Държавата към юридическото лице, данъчен длъжник, а иск за обезщетение за
вреди от деликт по чл. 45 от ЗЗД, който се явява и престъпление по съответния текст от
Наказателния кодекс. Обстоятелството, че престъплението по чл. 255, чл. 255а, чл. 256 от
НК съставлява и деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, е основание за гражданска отговорност
на неговия извършител.“
Безспорно се установи по делото, че ответникът в качеството му на законен
представител на „***“ ЕООД е извършил престъпление по чл. 255, ал. 3, във връзка с ал. 1,
т. 2, предложение първо и предложение второ, т. 5, предложение първо и предложение
второ, т. 6 и т. 7, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, с което е избегнал установяването и плащането
на данъчни задължения в особено големи размери на обща стойност 24 960,64 лв., от които
Данък добавена стойност в общ размер 22 048,02 лв. и Корпоративен данък в общ размер
2 912,62 лв. и за това престъпление е осъден с влязлата в сила присъда № 5/07.03.2022 г. по
НОХД № 24/2022 г. на СмОС. Описаните в присъдата данъчни задължения съответстват на
23

установените такива с ревизионен акт Р-21-1402477-091-01/22.12.2014 г., издаден на „***“
ЕООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК Влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Безспорно се установи също, че с цел да не бъде затруднено наказателното
производство съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане в наказателния процес
гражданският иск за вредите, причинени от престъплениетои не е конституирал Държавата
като граждански ищец. Това е дало основание на Държавата, представлявана от министъра
на финансите да предяви настоящите искове срещу ответника за причинените от деянието
вреди.
При това положение безспорно се установи, че ответникът виновно е извършил
деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, в резултат на който е причинил на Държавата вреди в
размера на укритите данъци - ДДС 22 048,02 лв. и Корпоративен данък 2 912,62 лв. и дължи
тяхното репариране, ведно с лихвата за забава.
Тук следва да се отбележи, че в т. 2 на Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016
г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСНК е постановено, че „Когато за данъчните задължения –
предмет на обвинението, има влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК, с който са установени
идентични по вид, размер, период и данъчно задължено лице данъчни задължения с тези по
обвинението, гражданският иск на основание чл. 45 от ЗЗД за причинени имуществени
вреди, предявен от Държавата чрез министъра на финансите за съвместно разглеждане в
наказателното производство, е допустим.“ В мотивите към т. 2 изрично е посочено, че
„претенцията на Държавата с предявения граждански иск срещу субекта на престъплението
– искане за обезвреда, е различна по своята правна характеристика от претенцията, основана
на влезлия в сила ревизионен акт срещу данъчно задълженото лице – вземане за данък.“ и
по-нататък „сумата, която се дължи като данъчно задължение, е същата, която се претендира
и от субекта на престъплението. И в двата случая тя постъпва в бюджета на Държавата. Ето
защо при решаване на въпроса за допустимост на гражданския иск следва да е ясно
приключило ли е производството по събиране на данъчното задължение от данъчно
задълженото лице, събрано ли е то и в какъв размер. Това се налага от общия правен
принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване.“ и още „Приключилото
производството по събиране на данъчното задължение, при което данъчното задължение не
е събрано изцяло, обосновава правния интерес на Държавата - положителна процесуална
предпоставка за допустимост от предявяване на граждански иск срещу дееца на деликтно
основание по чл. 45 от ЗЗД.“
Разгледани по същество исковете са неоснователни.
Ищецът претендира на основание чл. 45 ЗЗД ответникът да му заплати сумата от
3 898,73 лв., представляваща причинена на Държавата вреда в резултат на извършеното от
24

него престъпление, съизмерима с дължимия ДДС от „***“ ЕООД за данъчните периоди
април 2010, юли 2010, декември 2010, февруари 2012, август 2012, октомври 2012 г. и 2
912,62 лв. причинена на Държавата вреда в резултат на извършеното от него престъпление,
съизмерима с дължим дължим корпоративен данък за 2010 и 2011 г. от „***“ ЕООД, ведно
със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното плащане, както и 8
666,64 лв., представляваща общ размер на мораторната лихва, изчислена от датата на всяко
отделно увреждане до датата на предявяване на исковата молба.
Безспорно се установи, че на представляваното от ответника дружество „***“
ЕООД е извършена данъчна ревизия по ЗКПО за периода 01.01.2010 – 31.12.2012 г. и по
ЗДДС за периода 01.04.2010 – 31.01.2013 г., приключила с ревизионния акт от 22.12.2014 г.,
а на ответника като физическо лице е извършена данъчна ревизия по ЗКПО за периода
01.01.2012 – 31.12.2012 г. и по ЗДДС за периода 01.12.2012 – 31.12.2012 г., приключила с
ревизионния акт от 27.05.2019 г..
За установените задължения с ревизионния акт от 2019 г. е образувано
изпълнително дело № *********/2019 г. срещу ответника, като задължението е изцяло
погасено, вкл. за главница и лихви.
От заключението по назначената СИЕ безспорно се установи, че не е налице
идентичност между платеното по ревизионния акт от 2019 г., издаден на ответника С. К. и
образуваното по него изпълнително дело № *********/2019 г. и претендираните по главните
искове суми за неплатени ДДС и корпоративен данък, които са предмет на ревизионния акт
от 22.12.2014 г., издаден на „***“ ЕООД.
При това положение е неоснователно възражението на ответника за погасяване
на задължението поради плащане.
Ответникът оспорва исковете и като погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 3 ЗЗД „За вземания от непозволено
увреждане давността почва да тече от откриването на дееца.“
Спорен е въпросът в случая в кой момент деецът се счита за открит.
В Решение № 380 от 13.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 429/2011 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Борис Илиев, постановено по реда на чл. 290 ГПК по допуснатия до
касация въпрос: от коя дата се счита известен делинквентът и започва да тече погасителната
давност при извършено престъпление против финансовата, данъчната и осигурителните
системи, когато авторството и деянието, от които произтичат вредите, не са известни към
датата на установяване на нарушението на данъчното законодателство, е прието, че
„Началният момент, от който започва да тече давностният срок при деликти, съставляващи
същевременно и престъпления по глава VII от Особената част на НК, започва да тече от
датата на откриването на дееца, което не може да стане по-рано от откриването на самото
нарушение. По-конкретно не може да тече давност за престъпления, свързани с осуетяване
на плащане на данъчни задължения, преди тези задължения да са установени от приходната
администрация по съответния предвиден в ДОПК ред.“ В мотивите на решението
25

категорично е посочено, че „Деецът става известен едва когато при проверка на
декларираното от него се установи, че то е и елемент от престъпен състав.“
С оглед цитираната съдебна практика, с която настоящият състав на съда
напълно се солидаризира, е неоснователно твърдението на ищеца, че изискуемостта на
обезщетението за вредите от деликта настъпва с влизане в сила на присъдата на
наказателния съд.
В случая данъчните задължения са установени с влизане в сила на данъчно-
ревизионния акт от 2014 г., издаден срещу „***“ ЕООД. Предявените искове се основават
именно на установените данъчни задължения с ревизионния акт от 2014 г. Както се посочи
по-горе същият е влязъл в сила на 26.01.2015 г. и от този момент е настъпила изискуемостта
на вземането за причинените вреди от деликта и от този момент длъжникът изпада в забава
– чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Видно от картата за съС.ието на наказателното производство, приложена към
НОХД № 24/2022 г., същото е образувано пред РП – Пловдив на 04.06.2018 г.. Това не
означава, обаче, че образуването на наказателното производство е условие за спиране на
погасителната давност по чл. 115, ал. 1, б.ж“ ЗЗД. Това е така, тъй като в наказателното
производство Държавата не е конституирана като частен обвинител или като граждански
ищец и не е приет за разглежддане предявеният от нея срещу ответника граждански иск.
В т. 2 от Тълкувателно решение № 5 от 5.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 5/2005 г.,
ОСГК и ОСТК, докладчик председателят на отделение Добрила Василева е дадено
задължителното разрешение на поставените въп***, че „Ако не е предявен граждански иск,
висящият наказателен процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство,
включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение,
не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание
за спиране на погасителната давност.“ В мотивите на т. 2 е прието, че „За разкриване на
престъплението може да се образува наказателно производство. Съгласно чл. 115, ал. 1, б.
"ж" ЗЗД висящият съдебен процес е основание за спиране на погасителната давност и
бездействието на кредитора в този период от време не се санкционира с неблагоприятната
последица вземането му да се погаси по давност. Изискването на закона е да е налице висящ
съдебен процес относно вземането, спрямо което тече погасителна давност. Наказателният
процес относно престъпление, с което е осъществен и фактическият състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, не е съдебен процес относно вземането за вреди,
което произтича от деликта.“… „Пострадалият не е страна в наказателното производство.
Той придобива това качество, ако предяви граждански иск или встъпи като частен
обвинител. Следователно наказателният процес не е съдебен процес относно неговото
вземане за обезщетение.“…„за правата на пострадалия са меродавни преди всичко
разпоредбите на гражданските закони, а само ако встъпи в наказателния процес като
граждански ищец - и разпоредбите на НПК. По тези съображения следва да се приеме, че за
спирането на давността е необходимо да има съдебен процес относно вземането чрез
предявяване на иск по реда на ГПК, или на граждански иск в наказателния процес, а не само
26

образувано наказателно производство във връзка със същото деяние. Аргумент в подкрепа
на това становище е и обстоятелството, че пострадалият не е лишен от защита, въпреки че
новият НПК не позволява предявяване на граждански иск в досъдебното производство, тъй
като остава възможността за предявяване на иска по общия ред.“ И по-нататък „Ако
давностният срок изтича, докато наказателното производство все още се намира в
досъдебната фаза, тъй като новият НПК не допуска предявяване на граждански иск на този
етап от процеса - чл. 84 НПК, пострадалият трябва да предяви иска пред гражданския съд по
реда на ГПК. От предявяване на исковата молба ще спре да тече погасителна давност за
вземането. До приключване на наказателното производство гражданското дело следва да се
спре съгласно чл. 182, б. "д" ГПК.“
При това положение образуваното наказателно производство срещу ответника и
предявяването на граждански иск пред наказателния съд, който не е приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство, по никакъв начин не влияят на погасителната
давност на вземането.
Исковата молба е предявена на 24.08.2023 г., след изтичане на общата
погасителна давност по чл. 110 ЗЗД за главницата на 26.01.2020 г. и на кратката погасителна
давност за лихвите по чл. 111, б.„в“ ЗЗД, изтекла на 26.01.2018 г.. Впрочем гражданският
иск е бил предявен и пред наказателния съд след изтичане на погасителната давност – на
04.03.2022 г. /л. 73 от НОХД 24/2022 на ОС – Смолян/.
С предприемането на принудително изпълнение за събиране на установените
данъчни задължения на ответника като физическо лице с ревизионния акт от 2019 г. не се
прекъсва давността на вземанията по ревизионния акт за данъчните задължения на
юридическото лице, тъй като както се посочи от заключенитео по СИЕ се установи, че
липсва идентичност между процесните вземания с тези по ревизионния акт от 2019 г. и по
изпълнителното производство за принудителното им събиране.
При това положение исковете са неоснователни и като такива подлежат на
отхвърляне.
Относно разноските:
И двете страни са заявили искания за присъждане на деловодните разноски.
С оглед изхода от спора на ищеца не се дължат разноски.
Ответникът е направил разноски в общ размер 2 700 лв., в това число 500 лв. за
възнаграждение на вещо лице и 2 200 лв. за платено адвокатско възнаграждение /л. 51 от
делото./
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва ищецът да бъде
осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски. Неоснователно е
възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от
ответника, тъй като заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за адв. *** е в
размер на 2 200 лв., а минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение,
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредбата за МРАВ възлиза на 2 147,60 лв., като съдът
27

отчита и обстоятелството, че производството се разви в 4 съдебни заседания, като в 3 от тях
пълномощникът на ответника осъществи правна защита. Съдът отчита и обема на
свършената работа по процесуално представителство в съдебно заседание, изготвяне на
отговор на исковата молба и писмена защита.
Предвид гореизложеното Съдът се мотивира да
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани обективно съединените искове с
правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от *** срещу С. Е. К., ЕГН
**********, от гр. ***, ул. „***“ № 4Б за обезщетение в размер на 6 811,35 лв., от което
сумата от 3 898,73 лв., представляваща причинена на Държавата вреда, съизмерима с
дължимия ДДС от „***“ ЕООД, ЕИК *** за данъчните периоди април 2010, юли 2010,
декември 2010, февруари 2012, август 2012, октомври 2012 г. и сумата от 2 912,62 лв.,
представляваща причинена на Държавата вреда, съизмерима с дължим корпоративен данък
за 2010 и 2011 г. от „***“ ЕООД, ЕИК ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.08.2023 г. – датата на завеждането на исковата молба до окончателното
плащане, както и за сумата от 8 666,64 лв., представляваща общ размер на мораторната
лихва, изчислена от датата на всяко отделно увреждане до 24.08.2023 г. - датата на
предявяване на исковата молба.
ОСЪЖДА *** да заплати на С. Е. К., ЕГН **********, от гр. ***, ул. „***“ № 4Б
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените деловодни разноски в общ размер от 2 700 лв.,
от които 500 лв. за възнаграждение на вещо лице и 2 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Смолянски окръжен съд.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез юр. *** и на ответника
чрез адв. ***.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
28

Номер на акта:	196
Дата:	10 юни 2024 г. (в сила от 10 юни 2024 г.)
Съдия:	Сийка Златанова

Дело:	20235440100805
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	24 август 2023 г.

Решение по дело №805/2023 на Районен съд - Смолян

Съдържание на акта