№ 6879
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110126447 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът *** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците И. Ж. Я., С. С. Н., Е. С. Н. и А. С. Н., въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се на адрес: **** като те не са изпълнили насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че
съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят, което ответниците не са сторили, поради което претендира от тях при
условията на разделност сумите, както следва: 129,17 лв., представляваща цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 16,64 лв., представляваща мораторна
лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
27.03.2024 г.; 35,44 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 7,25 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до
27.03.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
исковата молба – 10.05.2024 г. до окончателното им заплащане, при следните квоти: по
отношение на И. Ж. Я. – 3/6, а именно: 64,58 лв., представляваща цена на топлинна енергия
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 8,32 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 27.03.2024 г.; 17,72
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г.; 3,62 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
1
услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 27.03.2024 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
10.05.2024 г. до окончателното им заплащане; по отношение на С. С. Н. – 1/6, а именно:
21,53 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г.; 2,77 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2022 г. до 27.03.2024 г.; 5,91 лв., представляваща цена на услуга
за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 1,21 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 27.03.2024 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2024 г. до
окончателното им заплащане; по отношение на Е. С. Н. – 1/6, а именно: 21,53 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 2,77
лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 27.03.2024 г.; 5,91 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 1,21 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 16.07.2021 г. до 27.03.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на исковата молба – 10.05.2024 г. до окончателното им заплащане и по
отношение на А. С. Н. – 1/6, а именно: 21,53 лв., представляваща цена на топлинна енергия
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 2,78 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 27.03.2024 г.; 5,90
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г.; 1,21 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 27.03.2024 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
10.05.2024 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК всеки един от ответниците И. Ж. Я., С. С. Н., Е. С. Н. и
А. С. Н. са подали отделни отговори на исковата молба, които са с идентично съдържание.
Оспорват доказателствената стойност на приложените към исковата молба обща фактура №
**********/31.07.2022 г., обща фактура № **********/31.07.2023 г. и издадените кредитни
известия към тях, отнасящи се за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., тъй като са
неподписани, поради което не установяват количеството и стойността на доставената
топлинна енергия. Заявяват, че представеният договор № 1918/18.09.2002 г. за извършване на
услуга „топлинно счетоводство“ се отнася за аб. № 206891, по който И. Я. е заплащал
дължимата топлинна енергия, касаеща процесния имот, поради което няма непогасено
задължение по него. Сочат, че по отношение на процесния апартамент при ищеца
съществуват два отделни абонатни номера, както и, че от тяхна страна е искано закриване на
аб. № 387678, но ищецът е отказал. Заявяват, че холът на апартамента се захранва от
абонатна станция на съседен вход, а сградната инсталация представлява тръба с дължина от
35 см., представляваща продължение на радиатор на стая на друг апартамент от съседен
вход, граничещ с процесния, разделени от една стена. Правят възражение за прихващане със
свое насрещно вземане в размер на 336,94 лв., начислено с обща фактура №
**********/30.09.2024 г. към 13.10.2024 г. за апартамент, находящ се в ****, според която тя
подлежи на възстановяване в полза на ищеца. С тези съображения отправят искане за
отхвърляне на предявените искове. Претендират и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „*** не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
2
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на исковете за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и
цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на
топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и
потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си
да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за
купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и,
че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е
възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1
от ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, ВКС, „правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази
договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди
остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 153, ал. 1 и
§ 1 от ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия в редакцията, приложима след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния
период. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото – нотариален акт за дарение на недвижим имот № 159,
том LLXLVIII, нот. дело № 30157/1993 г., удостоверение за идентичност на административен
адрес с изх. № 68-00-1514/19/30.11.2012 г., издадено от „ГИС София“ ЕООД, удостоверение
за наследници с изх. № 1086/21.05.2024 г. на Е. Ж. Я.а, издадено от **** и др., съдът приема
за установено, че в рамките на исковия период ответниците се легитимират като
потребители на топлинна енергия за битови нужди по отношение на процесния имот, респ.
те следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово
разпределение, касаещи същия, съобразно обема на участието си в съсобствеността. Най-
напред, от съдържанието на представения нотариален акт за дарение на недвижим имот №
159, том LLXLVIII, нот. дело № 30157/1993 г. (л. 10-11 от делото) се установява, че Е. Ж. Я.а
и И. Ж. Я. са надарени със следния недвижим имот, находящ се в ****, заедно с 1,017 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като с
оглед представеното удостоверение за идентичност на административен адрес, издадено от
„ГИС София“ ЕООД (л. 14 от делото), според което стар адрес: ****, е идентичен с настоящ
адрес: ****, съдът приема, че същият изцяло съответства на процесния недвижим имот, за
който се отнасят и заявените с исковата молба претенции. Доколкото изрично не е
предвидено нещо друго, съдът приема, че апартаментът, предмет на придобивната сделка от
30.11.1993 г., е придобит от Е. Ж. Я.а и И. Ж. Я. при условията на разделност, т. е. при равни
дялове, с оглед на което всеки един от тях е станал носител на по 1/2 идеална част от правото
3
на собственост върху него – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС. На следващо място, от представеното
удостоверение за наследници с изх. № 1086/21.05.2024 г., издадено от **** (л. 36 от делото)
става ясно, че Е. Ж. Я.а е починала на 17.02.2022 г., оставяйки за свои наследници по закон
С. С. Н. - съпруг, Е. С. Н. – дъщеря и А. С. Н. - син, при което може да се направи извод, че
на основание наследствено правоприемство след нейната смърт всяко едно от посочените
лица е придобило по 1/6 идеална част от правото на собственост върху процесния имот –
арг. чл. 9, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1 от ЗН. Това е така, тъй като по делото не се твърди, а и не се
доказва осъществяването впоследствие на юридически факти, довели до промяна в правата
върху апартамента, поради което съдът приема, че към момента на настъпване на смъртта на
Е. Я.а - 17.02.2022 г., той е бил част от нейната наследствена маса, а отделно от това е бил
част и от патримониума на И. Я.. Ето защо, в качеството си на собственик на 1/2 идеална
част от него последният се явява задължено лице за заплащане на разходите във връзка с
ползването му съобразно обема на участието си в съсобствеността – 1/2. В случая, това е
така и по отношение на ответниците С. С. Н., Е. С. Н. и А. С. Н., като за периода от
01.05.2021 г. до кончината на наследодателката им – 17.02.2022 г., те отговарят за
включените в наследствената й маса задължения – арг. чл. 60, ал. 1 ЗН, а за периода до
30.04.2023 г. отговорността им следва да бъде ангажирана поради участието им в
съсобствеността при равни квоти – по 1/6 всеки, в какъвто смисъл са и изложените от ищеца
с уточнителна молба от 10.06.2024 г. (л. 41 от делото) твърдения. Следва да се отбележи, че
качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ не е обусловено
и от фактическото обитаване и ползване на имота, нито от това кой е титуляр на партидата
за него и на чие име са издавани фактурите и изравнителните сметки. Фактът, че партидата
е открита и се води на името само на един от собствениците, не означава, че единствено той
е страна по облигационно правоотношение с топлопреносното предприятие, тъй като
разпоредбите на ЗЕ императивно установяват, че меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - право на собственост или ограничено вещно право на ползване
/така решение № 5705/09.11.2023 г. на СГС по в. гр. дело № 3034/2023 г./. Действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката е ясна и категорична, като тя свързва
качеството потребител на топлинна енергия единствено с титулярство на право на
собственост или ограничено вещно право на ползване, като първото измежду двете е
установено по делото, а да се приеме обратното означава, че да се дерогира установената
законова уредба в тази насока.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответниците, респ. наследодателката им Е. Я.а, да са възразили срещу прилаганите
от ищеца общи условия или да са предложили сключването на индивидуално споразумение
с него, поради което съдът прави извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
4
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 от ЗЕ. Съгласно
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 20.05.2002 г., списък към него и
договор № 1918/18.09.2002 г. (л. 15-17 от делото), както и индивидуалните справки за
топлинна енергия и протоколи за отчет (л. 125-130 от делото) в рамките на исковия период
услугата по индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата - етажна собственост,
находяща се на адрес: *****, е била възложена и извършвана от третото лице – помагач -
„***.
Действително претендираните от ищеца суми се основават на съставени от него частни
документи - извлечения от сметки и съобщения към фактури, които не представляват
доказателство за удостоверените в тях правнорелЕ.нтни факти, тъй като не се ползват с
обвързваща съда материална доказателствена сила. Ето защо, съдът приема, че принципно
те не са от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през
релЕ.нтния период за процесния имот. В същото време обаче за установяване на факта на
предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на претендираната цена, по делото
е прието без оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в процесната сграда –
етажна собственост е измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ
топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са
приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за
сметка на топлофикационното дружество. Изяснява се, че през процесния период в имота не
са начислявани суми за отопление и битово горещо вода, а единствено такива за сградна
инсталация, което ставало съобразно посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово
разпределение към същата Наредба – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на
имота – 53 куб. м. и този на етажната собственост – 6 997 куб. м. Експертизата е установила,
че за процесния имот са въведени два броя абонатни номера във връзка със захранването на
част от 5 броя апартамента от вх. В от две различни абонатни станции, а именно: аб. №
206891 и аб. № 387678, като захранването на част от обема му се извършва от допълнителен
щранг, изведен хоризонтално от разпределителната мрежа на вх. Г и вх. Д, до които
констатации вещото лице достига въз основа на справка с изх. № РЗ-1253/21.11.2005 г.,
представена като приложение към нея. Обобщава се, че правилната работа на системата
изисква всички отоплителни тела да останат свързани със захранващия щранг, тъй като е
условие за нормално хидравлично налягане на топлоносителя в тръбния участък. От
техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните
изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото
лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е
извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ
на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период,
експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал
изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН, без по
делото да са ангажирани доказателства за опровергаване на този извод. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от
действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр.
74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне
стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да
5
бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които
показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като
отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. В случая, при съобразяване на резултата от
изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че
стойността на реално доставеното до имота на ответниците количество топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. възлиза на сумата от 129,80 лв., представляваща
сбор между прогнозно начислените суми по фактури (109,64 лв.) и сумите за доплащане от
абоната по изравнителните сметки (20,16 лв.), като посочената стойност е без предишни
неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. По отношение на
начислена от ищеца топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съдът намира за
необходимо да изясни, че потребителите дължат нейното заплащане – арг. чл. 153, ал. 6 ЗЕ,
като ирелЕ.нтно се явява реалното ползване или неползване на такава от собствениците и
носителите на вещни права. Това задължение следва от факта, че сградната инсталация е
обща част по своето предназначение, съгласно изричната норма на чл. 140, ал. 3 ЗЕ,
изградена е по предварителен проект, от която никой не може да се откаже, поради което и
плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти. Тъй като всеки собственик на
самостоятелен обект придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинна енергия,
то всеки следва да участва и в разпределението на тежестите, свързани с общата вещ, като
заплаща топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация /в този смисъл – Решение №
5 от 22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. на Конституционния съд на РБ/. С оглед на
изложеното, при така установените количества топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, правилното начисляване на топлинната енергия за имота на ответника и
заключението по съдебно-техническата експертиза, че дяловото разпределение е правилно
извършено, ищецът е доказал количеството на доставената в имота на ответника топлинна
енергия. Ккато се посочи по-горе, изрично вещото лице е заявило, че процесният имот има
отопляем обем по проект 53 куб. м. и на база този обем е била разпределена топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация. Ето защо, съдът приема, че въз основа на
заключението по съдебно-техническата експертиза по делото са установени по категоричен
начин потребената в имота топлоенергия в определено количество и нейните стойности за
исковия период, а именно: 129,80 лв., тъй като именно тя отразява реално потребеното
такова. Ответниците не доказват плащане на суми, касаещи процесните вземания, в какъвто
смисъл са и констатациите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза. В случая,
няма основание за извършване на прихващане с насрещно вземане на ответниците в размер
на 336,94 лв., начислено с обща фактура № **********/30.09.2024 г., както се поддържа от
всеки един от тях, тъй като експертизата е установила, че същата обективира начислена сума
за услуга подгряване на вода и дялово разпределение за м.09.2024 г., т. е. не касае процесния
период, а отделно от това съществуването на такова задължение не е предмет на
установяване в настоящото производство. Действително, ответниците нямат задължения към
ищеца, начислени по аб. № 206891, но видно е, че настоящите вземания се отнасят за другия
такъв – 387678. Изложеното обосновава извод, че главното вземане за цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. възлиза на 129,80 лв., като при
съобразяване на дълга на всеки един от ответниците, то те се явяват задължени за сумите,
както следва: И. Ж. Я. – 64,90 лв. (1/2 от 129,80 лв.) при претендираната от него сума от
64,58 лв., както и С. С. Н., Е. С. Н. и А. С. Н. – по 21,63 лв. всеки (1/6 от 129,80 лв.) при
претендирана от тях сума от по 21,53 лв., т. е. повече от заявените от ищеца такива, поради
което предявените срещу тях главни искове за цена на топлинна енергия са основателни и
следва да се уважат изцяло.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., чиято обща стойност не се спори, че се равнява на посочения
6
от ищеца размер от 35,44 лв., а освен това се потвърждава и от заключението по
съдебносчетоводната експертиза. Това е така, тъй като съгласно чл. 22 от Общите условия
на ищеца дяловото разпределение на топлинната енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване на изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
В чл. 36 от общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на сградата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начинът за заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
С договора от 09.06.2020 г., в сила от 01.05.2020 г. (л. 24-30 от делото), сключен между
ищеца и „Бруната“ ООД (понастоящем „***), страните са договорили заплащане от *** на
ползваните услуги съгласно Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя
средства за дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се определя първоначално и
да се актуализира ежегодно до 30-ти април за следващия отчетен период. Както се посочи
по-горе, представен е и договор от 18.09.2002 г., сключен между етажните собственици в
процесната сграда и фирмата за дялово разпределение, с който страните са договорили
отделна абонаментна цена за отчитане на показанията на индикаторите за разпределение на
топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода, поддръжката на
монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки.
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът *** се легитимира
като носител на вземането за цена на извършваната услуга дялово разпределение за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., чиято обща стойност съдът приема, че възлиза на
посочената от ищеца сума от 35,44 лв., която не се твърди и не се доказва да е била
заплатена. Отново при съобразяване на обема на отговорността на ответниците, то те се
явяват задължени за сумите, както следва: И. Ж. Я. – 17,72 лв. (1/2 от 35,44 лв.), както и С.
С. Н., Е. С. Н. и А. С. Н. – по 5,91 лв. всеки от тях (1/6 от 35,44 лв.), колкото са заявените от
ищеца размери, поради което предявените срещу тях главни искове за цена на услуга за
дялово разпределение също са основателни и следва да се уважат изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми за главница следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 10.05.2024 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за заплащане на лихва за забава предполага установяване
от ищеца наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответниците в
забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релЕ.нтния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят, а не от датата на публикуване на общата фактура на интернет – страницата
на продавача, поради което ирелЕ.нтно се явява това обстоятелство за поставянето на
ответниците в забава. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. не е необходимо отправянето на покана или предприемането на
7
други действия от страна на ищеца /така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д.
№ 11883/2019 г./. По делото не се спори, че размерът на лихвата за забава върху
претендираната главница за цена на топлинна енергия се равнява на посочената от ищеца
обща сума от 16,64 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2022 г. до 27.03.2024 г.
Отново при съобразяване на обема на отговорността на ответниците, то те се явяват
задължени за сумите, както следва: И. Ж. Я. – 8,32 лв. (1/2 от 16,64 лв.), както и С. С. Н., Е.
С. Н. и А. С. Н. – по 2,77 лв. всеки от тях (1/6 от 16,64 лв.), колкото са заявените от ищеца
размери, поради което предявените срещу тях акцесорни искове също са основателни и
следва да се уважат изцяло.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда – 10.05.2024 г. и касаеща
процесния период, поради което в тази част предявената акцесорна претенция за сумата от
общо 7,25 лв., начислена за периода от 16.07.2021 г. до 27.03.2024 г., е неоснователна и
следва да се отхвърли изцяло по отношение на всеки един от ответниците.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски,
съразмерно с уважената част от предявените искове, а именно: сумата от 576,91 лв. –
платена държавна такса, депозити за СТЕ и ССчЕ и и юрисконсултско възнаграждение,
определено в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./,
вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния
представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото. При
това положение ответникът И. Ж. Я. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
288,46 лв., а ответниците С. С. Н., Е. С. Н. и А. С. Н. сумата от по 96,15 лв. всеки от тях. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците не следва да се присъждат разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, тъй като те не доказват извършването на
такива. При служебно извършена проверка съдът констатира, че въпреки предоставената им
двукратна възможност от страна на ответниците не са изпълнение дадените им указания за
внасяне на определените депозити за СТЕ и ССчЕ, последното съобщение за което им е
връчено на 27.03.2025 г., поради което съдът счете, че същият следва да се изплати в полза
на вещите лица от бюджета на съда. Ето защо, на основание чл. 77 ГПК всеки един от тях
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от по 100,00
лв. всеки (по 50 лв. всеки от общо определените депозити от по 200 лв. за всяка от
експертизите).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Ж. Я., ЕГН ********** и адрес: *****, ет. 2, ап. 35 да заплати на ***,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 64,58 лв., представляваща цена на топлинна енергия
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се
на адрес: *****, ет. 2, ап. 35, с аб. № 387678; сумата от 8,32 лв., представляваща мораторна
лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
27.03.2024 г.; сумата от 17,72 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
8
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., както и сумата от 3,62 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 16.07.2021 г. до 27.03.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на исковата молба – 10.05.2024 г. до окончателното им заплащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 288,46 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА С. С. Н., ЕГН ********** и адрес: *****, ет. 2, ап. 35 да заплати на ***,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 21,53 лв., представляваща цена на топлинна енергия
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се
на адрес: *****, ет. 2, ап. 35, с аб. № 387678; сумата от 2,77 лв., представляваща мораторна
лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
27.03.2024 г.; сумата от 5,91 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., както и сумата от 1,21 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 16.07.2021 г. до 27.03.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на исковата молба – 10.05.2024 г. до окончателното им заплащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 96,15 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Е. С. Н., ЕГН ********** и адрес: *****, ет. 2, ап. 35 да заплати на ***,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 21,53 лв., представляваща цена на топлинна енергия
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се
на адрес: *****, ет. 2, ап. 35, с аб. № 387678; сумата от 2,77 лв., представляваща мораторна
лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
27.03.2024 г.; сумата от 5,91 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., както и сумата от 1,21 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 16.07.2021 г. до 27.03.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на исковата молба – 10.05.2024 г. до окончателното им заплащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 96,15 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА А. С. Н., ЕГН ********** и адрес: *****, ет. 2, ап. 35 да заплати на ***,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 21,53 лв., представляваща цена на топлинна енергия
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се
на адрес: *****, ет. 2, ап. 35, с аб. № 387678; сумата от 2,78 лв., представляваща мораторна
лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
27.03.2024 г.; сумата от 5,90 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., както и сумата от 1,21 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 16.07.2021 г. до 27.03.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на исковата молба – 10.05.2024 г. до окончателното им заплащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 96,15 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА И. Ж. Я., ЕГН ********** и адрес: *****, ет. 2, ап. 35, на основание чл. 77
ГПК, да заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд, сумата от 100,00 лв.,
представляваща дължими депозити за СТЕ и ССчЕ.
ОСЪЖДА С. С. Н., ЕГН ********** и адрес: *****, ет. 2, ап. 35, на основание чл. 77
ГПК, да заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд, сумата от 100,00 лв.,
представляваща дължими депозити за СТЕ и ССчЕ.
ОСЪЖДА Е. С. Н., ЕГН ********** и адрес: *****, ет. 2, ап. 35, на основание чл. 77
ГПК, да заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд, сумата от 100,00 лв.,
представляваща дължими депозити за СТЕ и ССчЕ.
9
ОСЪЖДА А. С. Н., ЕГН ********** и адрес: *****, ет. 2, ап. 35, на основание чл. 77
ГПК, да заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд, сумата от 100,00 лв.,
представляваща дължими депозити за СТЕ и ССчЕ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ищеца *** – „***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10