Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 979 21.03.2018г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд
ХХ-ти граждански състав
На двадесет и първи февруари 2018
Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЗОЯ
БОГДАНОВА
при участието на
секретаря Каменка Кяйчева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №6856 по описа на
съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от М.А. С.ЕГН**********
със адрес *** против „Застрахователно акционерно дружество „Далл
Богг: Живот и Здраве“АД ЕИК200299615 със седалище и
адрес на управление гр.София бул.“Г.М.
Ди митров“№1 иск с правно осн
чл.432 ал.1 от КЗ.
Ищцата твърди че на 27,09,2016г. при управление на лек
автомобил Пежо 206 ДК№ ***, собственост на Лизингова къща „София Ли зинг“ ЕАД в посока от село С.,област Б.към гр. Р., с
поставен предпазен колан, при движение по ПП І-3 в пътен участък към км.
110+895 до разклона за село Г.Д., област П.била блъсната от товарен автомобил „Скания“ с ДК№ ***с полуремарке.
Ищцата твърди, че от удара изпитала силна болка в лявото коляно, което ударила
в арматурното табло. Почувствала също така силни болки в гръдния кош, тъй като
била притисната от предпазния колан на седалката, както и натъртвания по цялото
тяло.Твърди, че към момента на произшествието товарният авто
мобил е имал валидно сключена застраховка „ГО“ при
ответното дружество, обективирана в полица №***, със
срок на валидност: 16,03, 2016г. – 15,03,2017г. Твърди, че във връзка с
инцидента било образувано досъдебно производство и дознание № ЗМ-219/2016г. по
описа на ОД МВР – гр. П., в хода на което било установено,че вина за произше ствието има водачът на
товарния автомобил „Скания“, тъй като същият не
реагирал на опасността към момента когато лекия автомобил „Пежо 206“ бил
осветен от късите светлини на товарния автомобил. Твърди, че в резултат на движе нието на товарния автомобил
„Скания“ със скорост по - висока от тази на ле кия автомобил „Пежо 206“
последвал удар на лекия автомобил „Пежо 206“ в задната му част.Твърди, че
досъдебното производство приключило с влязло в сила Постановление от
03,02,2017г., с което наказателното производство било прекратено на основание
чл. 343, ал.2 от НК. Ищцата твърди, че в ре зултат на произшествието претърпяла множество физически и
психически травми, установени със СМУ №А-190/2016г,а именно:масивни кръво насядания по гърба между
двете лопатки в областта на лявата раменна става , лявата мишница и лявата колянна става,болки и ограничени движения в лява колянна става.Била й поставена основна диагноза „МКБ S202 контузия на гръдния кош“.Ищцата твърди, че
гореописаните травми се отразили изклю чително тежко върху физическото й състояние. Твърди,че все
още изпитвала болки в областта на гръдния кош и бъбреците, които не стихвали и
до днес. Коляното й ежедневно се подувало в следствие на ходенето като левият й
крак отичал и според прогнозите на лекарите това й състояние щяло да продължи
до края на живота й. Твърди, че е изживяла и психически стрес от
произшествието, от който не може да се отърси и до днес. Твърди, че избягва да
управлява и да пътува с автомобил, изпитвайки страх да не бъде ударена
отново.Твърди също,че е претърпяла имуществени вреди, свързани с разходи в размер на 50лв. за издаване на СМУ.
Твърди, че обективирала претенция с Вх.
№295/10,03,2017г. пред ответното дружество, с която го поканила в 15-дневен
срок да й заплати сумата от 20 050лв. – представляваща обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди, от които 20 000лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания и 50 лв. за претърпени
имуществени вреди, представляващи разходи за изда ване на СМУ.Твърди, че с писмо с Изх. №1282/27,03,2017г.
ответникът отказал да й изплати обезщетение с мотив, че липсват медицински
документи, удо стоверяващи
вида и степента на получените увреждания, както и продъл
жителността на оздравителния процес. Било изтъкнато
като мотив,че ищцата имала принос за настъпване на произшествието,тъй като
управлявала авто мобила,без
да има работещи задни светлини. Ответното дружество посочило още, че
представеният разход от 50лв. не бил свързан с лечение и закупуване на
лекарства във връзка с процесния инцидент,поради
което не дължал заплащането му. Възоснова на
изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищцата сумата от 10 050лв., от които 10 000лв.-обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на гореописаното
ПТП от 28,09,2016г. и сумата от 50лв. -обезщетение за претърпени имуществени
вреди, представля ващи разходи за издаване на СМУ, ведно със
законната лихва върху главни цата, считано от датата
на произшествието - 28,09,2016г. до окончателното й заплащане.Претендира
разноски
Ответното дружество оспорва така предявените искове,
както по осно вание,така и
по размер и настоява за отхвърлянето им. При условията на евентуалност в
случай, че съдът намери исковете за основателни,моли да бъ
де намален техният размер,тъй като претендираният бил
прекомерно зави шен. Счита,че в случая водачът А.Й.
не е нарушил импера тивните
разпоредби на закона за движение по пътищата, съответно не е при чинил процесното ПТП, по описания в исковата молба начин. Счита,
че пред ставеното Постановление за прекратяване на
наказателното производство няма силата на влязла в сила присъда досежно установяване на вината на водача на процесното ПТП. Не бил представен и Акт на компетентните
органи за налагане на административно наказание във връзка с процесното ПТП. Счита, че липсва елемент от фактическия
състав на деликта, а именно противоправно
поведение, поради което счита, че не са налице предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника. На следващо място възразява, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е преко мерно завишено. Счита, че представените с исковата
молба медицински доку менти
са недостатъчни и не обосновават твърдените неимуществени вреди по вид и
степен, нито претендирания размер. Оспорва верността
на констатаци ите,направени
в представеното от ищцата СМУ.Прави възражение за наличие на съпричиняване на процесното ПТП.
Твърди, че автомобилът на ищцата се е движел изключително бавно и с неработещи
задни светлини.Оспорва на чалния мо
мент,от който се иска присъждане на законна лихва -
датата на инцидента 28,09,2016г., като счита, че ответникът е изпаднал в забава
с вхо диране на искането за
изплащане на обезщетение с Вх. №395/10,03,2017г. на основание чл. 380, ал. 3, вр. с чл. 409 от КЗ. Оспорва и наличието на причин но-следствена връзка между поведението на водача на
МПС и настъ пилите увреждания,както и между
претърпените вреди с механизма на произше ствието,както и вината на водача на застрахованото при
ответника МПС. По изложените съображения настоява за отхвърляне на
иска..Претендира раз носки.
Съдът, като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоя щото производство
доказателства и на основание чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
Няма спор по делото,поради което с определение от
03.10.2017г е прието за безспорно между страните наличие на валидно сключена
задължи телна застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие
–27.09.2016г. за товарния автомобил „Скания“ с рег.№***,валидна
за периода 16.03. 2016.-15.03.2017г.Следователно отговорността на застрахователя се претендира на
основание договор за застраховка,сключен през м март 2016г. т.е. при дей ствието на Кодекса за застраховането,
в сила от 01.01.2016 г.
По силата нв чл.
498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск
на пострадалия срещу дружеството,застраховало ГО на виновния водач на МПС е
изтичането на тримесечен рекламационен срок от
сезиране на застрахо вателя
по реда на чл.
380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
застрахователя по повод плащане на застрахователно обез
щетение.В случая застрахователят е сезиран по реда на
чл.380 КЗ на 10. 03.2017г./претенция на л.60 от делото/.Съгласно чл. 498, ал.3,
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изпла теното обезщетение
Процедурата за доброволно уреждане на спора е при ключила
с отказ на застрахователя да заплати застрахователно обезщете
ние,обективирано с уведомление изх.№1282/27.
03.2017г. /л.63 от дело то/ по ради липса на първични медицински документи
,които да удотоверяват вида и степента на получените
увреждания,както и продължителнстта на оздра вителния процес,както и
поради наличие на значителен принос на постра далата
за настъпване на произшествието,а по отношение на претен
цията за имуществени вреди е изтъкнат мотив,че сумата
от 50лв,представ ляваща
разход за издаване на СМУ не е свързана с лечението на ищцата във връзка с травмите от
произшествието. Изложеното води до допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.
По същество: Отговорността на
застрахователя е функционално обусло вена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.
432, ал.1 от КЗ е необхо димо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение,породено от договор за застраховка "Гражданска отговор ност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
От представения по делото протокол за
ПТП с пострадали лица /л.17 от делото/ се установява,че на 28.09.2016г., около
2.00часа на първокласен път I-3 км.110+895 товарен автомобил „Скания“ с ДК№*** с полуремар ке блъска отзад движещия се пред него лек автомобил марка
„Пежо“ модел 206, управляван от ищцата М.С. и причинява материални и
нематериални щети..В протокола е отразено,че в резултат на произше
ствието са пострадали водачът С.,която била с
натъртвания по тялото Й.Г.който бил със счупена бедрена кост на левия крак
.
Протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удосто
верените в него факти, непосредствено възприети от длъжностното лице относими към
механизма на ПТП. Протоколът е съставен от полицейски служител след посещение
на място в деня на инцидента /което се установява и от показанията на свидетеля
А.Й./. Като официален свидетел стващ документ с
материална доказателствена сила протоколът заз ПТП установява,че фактите са се осъществили така, както
е отразено в него.В този смисъл са и материалите по приложената по делото пр.
преписка№Д-1901/ 2016 видно от която по случая е образувано досъдебно
производство,прик лючило с
постановление за прекратяване на наказателното производство водено срещу А.Й.Й. за
престъпление по чл.343 ал.1 б.б вр чл.342 ал.1 от НК,тъй като до започване на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд пострадалият от
деянието Й.Г.е нап
равил искане за прекратяване на наказателното
производство.В постанов лението
изрично е прието за установено,че водачът А.Й. е нарушил правилата за
движение,регламентирани в разпоредбите на чл.5 ал.1 и 2 и чл.20 ал.1 и 2 от ЗДвП.
От показанията на водача на товарния автомобил „Скания“
А. Й. се установява,че непосредствено преди инцидента свидетелят се е дви жил с около 80 км ч., като
след като се разминал с друг камион и превклю чил светлините от дълги на къси,свидетелят
погледнал в Си Ди плеъра, за да смени песен и точно в
момента, в който си вдигнал погледа видял движещия се пред него автомобил,който
бил твърде близо и въпреки опитът му да спре последвал удара. Свидетелят спрял,
обадил се на тел 112 след което дошла полиция и две линейки първата за пътника
в автомобила, а втората за во дачката
С..
От заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че от техни ческа точка най- вероятният механизъм на произшествието е
следният: вода чът на
товарния автомобил „Скания“ преди и по време
на удара се е движил по платното за
движение на път I-3 с посока от запад на изток със скорост посочена от свидетеля
А.Й. от около 80 км. ч.Лекият автомо бил
„Пежо“ 206 се е движил по същия път в
същата посока пред товарния автомобил с около 59 км.ч..Водачът на товарния
автомобил „Скания“ с прикачено полуремарке
не е възприел своевременно попътно движещия се пред него лек автомобил,а
реагирал когато дистанцията между
автомобилите била около 10 м. в резултат на което ударът е бил
неизбежен.Ударът е на стъпил в предната част на товарния автомобил „Скания“ и задната част на лекия автомобил „Пежо“
206.Местоположението на автомобилите след удара е отразено в представения по
делото протокол за оглед и фотоалбума на произшествието/л.17,л. 25-34/.Според
заключението на САТЕ причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е
неправилна техническа пре ценка
на пътните условия от страна на водача на товарния автомобил „Ска ния“ водачът възприел лекия автомобил на едни по- късен
етап на отстояние от около 40м в момент, когато лекият
автомобил е попаднал в опасната зона за спиране и е нямал техвическа
възможност за избегне удара чрез спиране.Според вещото лице достатъчно условие за предотвратяване на произшествието било водачът на товарния автомобил да
съобрази и зададе такава скорост на товарния автомобил,че той да остане на
безопасна дистан ция от
предното МПС.
Предвид на изложеното съдът приема че произшествието е настъ пило поради виновното и противоправно
поведение на водача на застра хования
при ответника товарен автомобил, който е нарушил разпоредбите на чл.5 и
чл.20 ал.1,2 от ЗДвП, и по-конкретно при избиране скоростта на движение да
се съобрази с характера и интензивността
на движението и с конкретните условия на
видимост за да бъде в състояние да
спре пред всяко предвидимо препятствие
Вината се предполага – чл.
45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не бе оборена в настоящото производство,
чрез обратно доказване от ответ ника.
Видно от представената по делото медицинска документация-лист за прег лед на пациент в СО/л.58/,както и СМУ№А190/2016/л.56
от делото/,издадено от ***Д.Г., ***в СМО при МБАЛ В.Т.при преглед на ищцата на
10.10.2016г. са констатирани следните травматични
увреждания:кръвонасядане в областта на гърба с
жълтозелен цвят с размери 15/7 см в зоната между двете лопатки,кръвонасядане с жълто зелен цвят с размери 16/ с оток на
меките тъкани в горна и средна трета на
лявата предмишница по преднозадната
повърхност и в зоната на лявата ра менна става,кръвонасядания с
жълтозелен цвят с размери 16/5 в лявата гръдна половина на нивото на
второ-седмо ребро по предна мишнична линия и към
гръдната кост,кръвонасядане с размери 14/10 и тежък
оток в областта на лявата колянна става.Изслушан като
свидетел ***Г. потвърж дава констатациите направени
от него в СМУ-че е извършил преглед на ищ цата на 10.10, при който е констатирал описаните в СМУ
травматични увреждания.
Описаните травматични увреждания
според заключението на приетата по делото СМЕ в своята съвкупност са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.Според вещото
лице д-р С. налице е при чинно- следствена връзка между ПТП-то настъпило на
28.09. и установените телесни увреди, които според експерта е възможно да са
настъпили по опи сания начин-при удар в части на
купето на автомобила-волан седалка и др. Според СМЕ се касае за мекотъканни увреждания,които са оздравели в рамкита на 15-25 дни при липса на данни за усложнения или
остатъчни явления у пострадалата.Според вещото лице описаните в СМУ травматични
увреждания са типични и най- чести при
този вид автомобилен травматизъм и по давност съответстват
на момента на ПТП-10-15 дни преди прег леда..Според
СМЕ описаните оток в лява ръка и лява колянна става е
напъл но е възможно да са в резултат на
произшествието независимо,че тези травма тични
увреждания не са описани в лист за преглед на пациент в СО,тъй като за оформяне
на травмата ,образуване на оток от тъканна
течност,лимфа и кръв според експерта често се обективират
по-късно в рамките на едно дено нощие.
От показанията на изслушаната по делото свидетелка А.Г.,***на ищцата,чиито
показания съдът кредитира като безпристра стни се установява,че в резултат на уврежданията ищцата
претърпяла негативни изживявания-силни болки в гръния
кош, и главата за облекча ването на които приемала обезболяващи .Свидетелката сочи също така, че преживяното от майка й вследствие на катастрофата се
отразило негативно въху психическото състояние на
ищцата,която след катастрофата отказвала да се качи на автомобил,не можела да
спи нощем.Ищцата след катастрофата имала сини по гърба и ляват
аръка
Предвид
функционалната връзка между деликтната отговорност на
во дача и отговорността на застрахователя, при когото
е застрахована ГО на виновния за ПТП водач, следва да се приемат за установени
предпоставките по чл.432 ал.1 от Кодекса на застраховането за ангажиране отговорността на ответното
дружество за репариране на претърпените от ищцата имуществени и неимуществени
вреди. По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в
границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неиму
ществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината
на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Предвид на изложеното така предявеният иск е доказан по своето основание.
При това положение следва да се разгледа направеното от ответника възра жение за наличие на съпричиняване: Принос по смисъла на чл.
51, ал.2 ЗЗД е налице винаги когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникването на вредите или е улеснил ме ханизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Не се установи ищцата да е карала изключително бавно и с неработещи
задни светлини,в каквато насока са възраженията на ответника.Напротив, от
заключението на САТЕ се установява, че скоростта на движение на лекия автомобил
„Пежо“ е била нормална- 59 км ч,а от показанията на св. Й. се установява, че
стоповете на автомобила на ищцата са били из правни-светели са.Предвид на
изложеното не се установява наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалата и вредоносния резул тат,
което да обоснове приложението на чл.
51, ал.2 ЗЗД.
По размера:Като съобрази обществения критерий за справедливост,вида и
характера на уврежданията,обичайната продължителност на възстанови телния период,който е в рамките на 25-35 дни, без данни за
проведено лечение,степента и интензитета на претърпяните
болки,както и неблагоприят ното
отражение на инцидента върху психиката
на ищцата - развития страх, който все още не е отшумял и е свързан с
влошаване на качеството на живот на пострадалата – невъзможност да управлява
автомобил Съдът приема,че сумата от 2500 лв. е достатъчна да репарира
претърпените от ищцата ><болки и страдания.Предвид на изложеното ответникът следва да бъде осъден да зап лати
на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 3000лв.Над този размер до пълния предявен такъв от 10 000лв исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна.
По претенцията за имуществени вреди: Видно от представения ПКО /л.59 от
делото/ ищцата е платила такса за издаване на СМУ в размер на 50лв. Напавеният от ищцата разходи е в причинно-следствена връзка
с претър пените увреждания.Ето защо исковата претенция за заплащане на обезщете ние за претърпени имуществени вреди следва да се
уважи в пълния предявен размер.
Предвид основателността и доказаността на
главните претенции, осно вателен
и доказан е акцесорния иск с правно основание чл.
86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Неоснователно е обаче искането за присъждане на лихва, считано от датата
на увреждането.
Съобразно нормата на чл.
497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ,освен в случаите,
когато увреденото лице не е представи ло
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В случая 3-месечният срок е изтекъл на 10.06.2017 г. и от 11.06.2017 г.
застрахователят е изпаднал в забава и дължи законната лихва върху присъденото
обезщетение, поради което искът за лихви ще следва да бъде отхвърлен като
неоснователен за периода от 28.09.2016 г. до 10.06.2017г и уважен, считано от
11.06.2017 г. до окончателното изплащане.
С оглед на горното лихва върху
главниците следва да се присъди, считано от 11.06.2017 г. до окончателно им
изплащане.
Предвид новата уредба в КЗ, в сила от
01.01.2016 г. застрахователят не отговаря за лихвите,
изтекли от датата на деликта до изтичането на
3-месечния срок от предявяване на претенцията. Това е така, защото нормата на чл.
498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между постра далия при ПТП и застрахователя по задължителна
застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок
от предявяването на пре тенцията
пред застрахователя или пред негов представител. Следователно и преди
изтичането на нормативно установения срок, застрахователят не може да изпадне в
забава, съответно не носи отговорност за изтеклите лихви.
По разноските:
На осн чл.38 ал.2 от
ЗА ответникът следва да бъде осъден да запла
ти на адв.М.М. сумата от 440лв. разноски за адв възнаграж дение, определено по
реда на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба№1
от 09.07. 2004г. за мин. размери на адв.
възнаграждения.
На осн
чл.78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 122 лв държавна
такса и сумата от 120лв депозити за СЕ.
На осн
чл.78 ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата
от 922,89 лв разноски съгласно представен списък по
чл.80 от ГПК съразмерно отхвърлената част на иска.
Водим от горното,
Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА„Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“АД
ЕИК200299615 със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Г.М. Димитров“№1 да заплати на М.А.С. ЕГН ********** със адрес *** сумата от 3000 лв., представляваща
обезщетение за
неимуществени вреди-болки и страдания за след ите
травматични увреждания: масивни кръвонасядания по
гърба между двете лопатки в областта на лявата раменна става, лявата мишница и
лявата колянна става,болки и ограничени движения в
лява колянна става,причинени й при ПТП,произтекло на 28.09. 2016г, по вина на А.Й.
Й. при управление на товарен автомобил „Скания“ с ДК№ ***с полуремарке по
ПП І-3 в пътен участък към км. 110+895 до разклона за село Г.Д.,област П.,дължимо
по договор за застраховка “Граждан ска отговорност“,обективиран
в застрахователна поли ца№BG30/11600084 3120 ,както и сумата от 50лв представляваща
направени разходи за заплащане на такса за издаване на СМУ, ведно със законната
лихва върху главниците,считано от 11.06.2017г до окончателното им заплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени
вреди над уважения размер до пълния предявен такъв от 10 000лв,както и
иска за присъждане на законната лихва за периода 28.09.2016г.-10.06.2017г
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“АД
ЕИК200299615 със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Г.М. Димитров“№1 да заплати на адв.М.М.М. със сл. адрес ***
сумата от 440 лв раз носки за адв възнаграждение,
определено по реда на чл.7 ал.2 т.2 от На редба№1 от
09.07. 2004г. за мин. размери на адв. възнаграждения.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и Здраве“АД
ЕИК200299615 със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Г.М. Димитров“№1 да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 222 лв. държавна такса и депо зити за САТЕ и СМЕ
ОСЪЖДА М.А.С. ЕГН********** със адрес *** да заплати на
„Застрахователно акци онерно
дружество Далл Богг: Живот
и Здраве“АД ЕИК200299615 със седа лище
и адрес на управление гр.София бул.“Г.М.
Димитров“№1 сумата от 922,89лв разноски
за настоящото производство
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: /п/
/Зоя Богданова/
Вярно с оригинала
РС