РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Пловдив , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на втори
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300500994 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД - гр.София, представлявано от ИД
Ж.С.К. и Б.Г.И. , чрез пълномощника си адв.Н.Л. против Решение № 260131/ 13.01.2021г.
постановено по гр.д.№ 2148/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд – ХІХ гр.с., с което
жалбоподателят е осъден да заплати на М. Д. Д. от гр.Пловдив сумата 1569, 52 лв –
обезщетение за настъпили вреди от ПТП, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 10.02.2020г. до окончателното плащане, както и сумата от общо 402,80 лева –
разноски за настоящото производство. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендира се присъждане на разноски за
настоящото и първоинстанционното производство.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна М.Д.Д., чрез адв.С.М., в
който се оспорва жалбата като неоснователна и по подробно изложени в отговора
съображения и доводи, се иска потвърждаване на обжалваното решение.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните на основание чл.269 ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК
1
срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
При уважаване на предявения от ищеца иск по чл.432 КЗ в качеството му
на увредено лице при настъпване на ПТП на 27.10.2019г. в гр.Пловдив – кръстовище на
бул.“Д.Талев“ , бул.Южен към 22,20ч., районният съд е отчел наличието на предпоставката
по чл.498, ал.3, пр.последно КЗ във връзка с разликата в размера на определеното
обезщетение от ответното дружество от 415,48 лева и претендираният от ищеца размер от
1985 лв; ангажираните от последния доказателства във връзка с механизма на настъпилото
ПТП, както и вида и стойността на настъпилите щети по управляваното от ищеца моторно
ПС - мотоциклет „Ямаха“ – 750, с рег.№ ***.
С въззивната жалба ответното застрахователно дружество оспорва
постановеното решение като неправилно и необосновано с оспорване наличието на
правните и фактически основания за присъждане на обезщетение в полза на ищеца, като се
иска неговата отмяна, а при условията на евентуалност – намаляване на претендираното
обезщетение въз основа на поддържано пред въззивната инстанция възражение за
съпричиняване от ищеца като водач на процесния мотоциклет и необоснован прекомерност
на търсеното обезщетение, по формулираните доводи за необсъждане на всички
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност чрез кредитиране изцяло
заключението на вещото лице по назначената САТЕ без мотивиране за това, която била
оспорена от ответника, вкл. чрез даване вяра относно това, че цялата вина за настъпване на
процесното ПТП и вредоносните последици от него са причинени от водача на лекия
автомобил, като се противопоставя твърдението, че последният е спазила всички норми на
ЗДвП, но обективно не е имала възможност да предотврати ПТП поради несъобразена
скорост на движение на мотоциклета, като последният не е управлявал с по-ниска от 45
км/час скорост; оспорва се приетото от съда, водачът на мотоциклета да е имал възможност
да предотврати удара чрез задействане на спирачната система; правилността на обжалваното
решение се оспорва също така с оглед неинтерпретирания от съда факт, че към датата на
процесното ПТП управляваният от ищеца Д. мотоциклет не бил преминал задължителния
периодичен технически преглед; както и на отделно основание се възразява за неправилност
на решението поради присъдено обезщетение за имуществени вреди в прекомерен и
необосновано завишен размер; обжалваното решение се оспорва и в частта, в която се
уважава предявеният от ищеца акцесорен иск за присъждане на законна лихва за забава по
аргумент от неоснователността на главния иск.
Видно от представените по делото доказателства, процесното ПТП е
удостоверено чрез представен Двустранен констативен протокол от 27.10.2019г., подписан
от ищеца и застрахования Г.Н. от ***. В забележка лицето Г.Н. е признала вината си както
за настъпване, така във връзка с механизма на произшествието, отразено в скицата към
протокола, а от увредения са посочени нанесените щети с изрично отбелязване, че
мотоциклетът е поръчково изпълнение. Въз основа на този ДКП от 27.10.2019г. ищецът е
2
уведомил ответното дружество за щетата по застраховка „ ГО “ с изложение на
обстоятелствата за това, че водачът на лекия автомобил не спрял на знак „Стоп“ за него, не
намалил скоростта, при което след натиск на предна и задна спирачка от ищеца същият
успял да избегне удара от предната част на автомобила, но се ударил в задната му част и
изхвърчал над мотора и автомобила и паднал търкаляйки се на кръстовището. От
ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпита на св.Г.П.Н., участник в
процесното ПТП, същата е депозирала показания , че е осъществила първоначално спиране
на знак „Стоп“, след което преди потегляне се огледала, не видяла нищо и затова тръгнала,
минала по-напред за да може да види, но след тръгване изведнъж излязъл мотористът от
дясната страна, видяла го преди да навлезе в кръстовището, точно на светофара, светофарът
светел постоянно жълто, след сблъсъка мотоциклетът бил по средата на кръстовището, на
метър-два по-напред от мотоциклета.
Въз основа на така събраните доказателства чрез депозираното заключение на
в.л.инж. С.М. по назначената САТЕ е определен най-вероятният от техническа гледна точка
механизъм на пътно-транспортното произшествие : ищецът е управлявал мотокциклета
„Ямаха ХV 750“ по платното за движение на бул.“Ал.Стамболийски в посока изток-запад,
водачът Г.Н. е управлявала л.а.“Пежо 106“ по платното за движение на ул.“Димитър Талев“
в посока юг-север, като преди кръстовището е спрял, а когато мотоциклетът е бил на около
33-34 м, водачът на лекия автомобил потеглил, като е навлязъл в кръстовището, в който
момент водачът на мотоциклета е реагирал, като екстрено е задействал спирачната система,
но въпреки това след около 2,8 s е настъпил удар, който е бил неизбежен; ударът е настъпил
в предната част на мотора и в задната страна на лекия автомобил, след удара моторът паднал
на платното за движение, а лекият автомобил спрял след кръстовището; от мащабната скица
в момента на потегляне на лекия автомобил водачът му е имал пряка видимост към
мотоциклета, като линията на пряка видимост преминава изцяло в платното за движение и
не се прекъсва от храстите, намиращи се извън платното за движение, като видимостта за
водача на лекия автомобил не е била ограничена от намиращи се в близост до процесния
пътен участък храстова растителност, без дървета; скоростта на движение на лекият
автомобил в момента на удара е била около 25 кв /ч, а тази на мотоциклета – около 24 км/ч, а
непосредствено преди задействане на спирачната система около 50 км/ч; на
бул.“Ал.Стамболийски“ / за мотоциклета/ преди кръстовището има пътен знак Б3 „ Път с
предимство“, а на ул.“Д.Талев“ / за лекия автомобил/ преди кръстовището има пътен знак Б2
“Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“; в пътната ситуация водачът на
мотоциклета е нямал техническа възможност да го установи преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно есктрено спиране; чрез описание на нанесените
повреди на процесния мотоциклет е остойностен ремонтът за възстановяване на 2 182,45
лева, стойността на якето на моториста – средно 390 лв, стойността на каската на моториста
– 250лева; извършен бил ремонт на стойност в размер на сумата 1 985 лева, за която
стойност на ремонта, вкл. новите части, труд и консумативи е установено да не надхвърля
70% от стойността на мотоциклета преди повреждането му. При изслушване на
3
заключението се изяснява обстоятелството за невъзможност да се избегне удара от страна
на мотоциклета и при максимална изправност, както и за този пътен участък установена
разрешена по закон скорост от 50 км ч.
С Опис-заключение по щета на МПС № 1801- 004599/2019-01 на ответното
дружество са описани щетите върху мотоциклета, остойностени общо на сумата от 415,48
лева и заплатени на ищеца, за което представено извлечение от разплащателна сметка от
28.01.2020г. на „УниКредит Булбанк“.
По делото е представена и схема на организация на движението на ППС на
Община Пловдив от 30.10.2020г. и разписание на сигналните програми в района на
местопроизшествието към 27.10.2019г. , потвърждаваща констатациите по заключението на
в.л. инж.С.М. относно поставените знаци: на бул.“Ал.Стамболийски“ - знак „Б3“ – „Път с
предимство“, на бул.“ Д.Талев“ – знак „Б2“, „Стоп“, както и с наличие на работеща
светофарна уредба, светеща от 23 ч. до 6 ч. със светлинна сигнализация чрез жълто мигане.
При така събраните доказателства фактическите и правни изводи на районния съд
с приетото за установено, че е налице нарушение на правилата за движение по пътищата във
връзка регламентираното задължение ва водачите на ППС по чл.50, ал.1 ЗДвП за пропускане
на кръстовище на водача, движещ се по път с предимство, в настоящия случай от страна на
участника в движението като водач на лекия автомобил, се явява в съответствие с
доказателствения материал по делото. С оглед на това и установени се явяват принципно
предпоставките на деликтната отговорност по чл.45, ал.1 ЗЗД по отношение на този
участник в движението относно основанието за репариране на причинените вреди на
увреденото лице, което обуславя от друга страна надлежно упражненото право на увредения
по чл.432, ал.1 КЗ спрямо застрахователя по задължителната застраховка „ГО“ на
автомобилиста.
Доводите на жалбоподателя във въззивната жалба за съпричиняване от страна на
ищеца като водач на мотоциклета, са неоснователни. Доказателственият материал по делото
е взаимно кореспондиращ си по отношение на установените релевантни факти за
неправомерно навлизане в път с предимство на кръстовище от страна водача на лекия
автомобил, чрез отнемане предимство на движещ се по този път с разрешена на този пътен
участък 50 км ч скорост мотоциклетист, поради което при сблъсъка им настъпили щети по
превозното средство на втория участник в движението по пътя, които не е могъл да избегне
и при максимална изправност на увредения от произшествието мотоциклет. Размерът на
вредите са установени от приетата и неоспорена, вкл. от ответното дружество, САТЕ,
поради което възражението на жалбоподателя за прекомерност на присъденото обезщетение
за причинените имуществени вреди на ищеца, е също неоснователно.
По така изложените съображения жалбата се намери за неоснователна, а
обжалваното решение подлежи на потвърждаване.
4
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна се следва присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на
340 лева, съобразно списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260131/ 13.01.2021г. постановено по
гр. д.№ 2148/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд – ХIХ гр.с.
Осъжда „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг Живот и Здраве“
АД, ЕИК: ********* да заплати на М. Д. Д., ЕГН: ********** сумата 340 лева / триста и
четиридесет лева/ разноски за адв. възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5