№ 1478
гр. София, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110173776 по описа за 2021 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил по реда на чл. 422 от ГПК
кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 160,64 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда“ бл. 263, вх. Д, ет. 8, ап. 127, за периода от
01.05.2015г. – 31.10.2015г., ведно със законната лихва от 04.09.2019г. до окончателното
изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 48,23 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 160,64 лв. в размер на законната
лихва за периода 14.09.2016г. – 28.08.2019г.;
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „Надежда“ бл. 263, вх.
Д, ет. 8, ап. 127, тъй като ответникът се явява потребител на топлинна енергия за процесния
период, съответно е легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената на
доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответницата В. М.. Прави
възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковите
претенции.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
1
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Топлофикация
София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която той да има качеството на
потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия
в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
Съдът в доклада си и по реда на чл.146 ал.1 т.5 от ГПК е разпределил на ищеца
доказателствената тежест да установи, че е налице действително правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, т.е. вторият да притежава
качеството „потребител“ на топлинна енергия за процесния период и относно описания в
исковата молба имот.
За доказване принадлежността на правото на собственост на процесния имот към
исковата молба са приложени – Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 98 от
26.04.2010г., с който ответницата В. М. учредява ипотека върху процесния имот с адрес: гр.
София, ж.к. „Надежда“ бл. 263, вх. Д, ет. 8, ап. 127, и Нотариален акт № 13 от 20.10.2015г., с
който Георги Менков и В. М. прехвърлят пороцесния имот на Паулина Илиева.
Съдът намира, че с тези писмени доказателства ищецът не е доказал в условията на
пълно и главно доказване качеството на ответника на „потребител“ на топлинна енергия,
съответно собствеността върху имота. При сключването на договор и вписване на ипотека
не се извършва непременно проверка относно правото на собственост на ипотекарния
длъжник върху имота – предмет на ипотеката. Поради това договорът за ипотека може да
служи само като индиция, че посочените в него лица са притежавали право на собственост
2
върху процесния имот, но не е достатъчен, за да обуслови категоричен извод в тази насока.
Само като индиция може да служи и нотариалния акт, с който се прехвърля правото на
собственост от ответника на трето лице, тъй като отново такъв договор би могъл да бъде
сключен от несобственик. Още повече следва да се отчете, че в Нотариален акт № 13 от
20.10.2015г. като съсобственик на имота е посочен и Георги Менков, срещу когото не е бил
заведен иск.
Към исковата молба не е приложен нотариален акт или друг документ за учредено
право на собственост върху процесния имот по отношение на В. М..
По тези съображения, съдът счита претенциите за неоснователни, поради липса на
доказана материална легитимация на ответника.
Още повече по направено възражение, съдът намира, че сумите са били
погасени по давност изцяло.
В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност /чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не
променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично
изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, а съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ на „Топлофикация София“ АД, одобрени с Решение ОУ-
02/03.02.2014г. ДКЕВР, действащи през процесния период, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 ОУ в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страница на продавача.
Тези общи условия предвиждат срок за изискуемост, започващ да тече от отправена
вид покана чрез публикуване на фактурите на страницата на топлопреносното дружество.
Тук изискуемостта зависи единствено от волята на кредитора, поради което следва
упражняването на тази му воля да се счита за покана, т.е. публикуване на фактурите
представлява покана. От деня на тази покана започва да тече предвидения в общите условия
30-дневен срок, след изтичането на който вземането става изискуемо. По делото не са
представени данни за датата на публикуване на отделните фактури. Неправилно, а и
противоречащо на защитата правата на потребителите, би било тълкуване на закона, по
смисъла на което началният момент на погасителната давност да бъде поставен изцяло в
дискреция на кредитора. По този начин практически кредиторът би могъл да удължи до
безкрай, т.е да обезсмисли института на погасителната давност. Ето защо в случая относно
давността следва да се приложи разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, съгласно която
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
3
Задълженията за заплащане на месечни фактури възникват след изтичане на месеца
през който е била потребена топлинната енергия.
Следователно за процесния период от 01.05.2015г. – 31.10.2015г. давността за
последния анюитет е започнала да тече от 01.11.2015г. и е изтекла на 01.11.2018г. Тъй като
заявлението е подадено на 04.09.2019г., след изтичане на давността, съдът намира исковете
и за погасени по давност и следва да ги отхвърли като такива.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
“Ястребец” №23 Б, установителни искове по реда на чл.422 от ГПК, че В. С. М., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда“ бл. 263, вх. Д, ет. 8, ап. 127, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК: *********, заплащането съобразно заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.11.2019г. по ч.гр.д. №
50934/2019г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 160,64 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда“ бл. 263, вх. Д, ет. 8, ап. 127, за периода от
01.05.2015г. – 31.10.2015г., ведно със законната лихва от 04.09.2019г. до окончателното
изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 48,23 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 160,64 лв. в размер на законната
лихва за периода 14.09.2016г. – 28.08.2019г.;
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „БРУНАТА БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК:*********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5