Р Е Ш
Е Н И Е
№........
гр. Ловеч, 17.01.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на осми юли две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова
и с участието на прокурора Павлинка Кръстинова, като разгледа докладваното от
съдия Вълков адм. дело № 224/2017 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за
изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС) във връзка с глава единадесета „Производства за обезщетения” от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
искова молба от М.М.К., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Затворническо общежитие (ЗО) „Атлант” гр. Троян срещу М.Л.М. – инспектор „Социална
дейност и възпитателна работа“ (ИСДВР) при ЗО
„Атлант” гр. Троян с цена на иска десет хиляди лева, представляваща обезщетение
за нанесени му неимуществени вреди от непозволени действия и бездействия на този служител за времето от 09.03.2017 г. до
21.06.2017 г., изразяващи се в изготвяне на становище във връзка с молба на
ищеца за преместването му в друг затвор от по-лек тип.
В исковата молба и последващите
уточняващи молби и становища ищецът и назначеният му процесуален представител
навеждат доводи за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
безпокойство, притеснения, унижения от действията на администрацията като
уронване на достойнството му, поставяне в непоносима за здравето среда предвид
заболяванията му, за които има решения на ТЕЛК, въвеждане на неверни данни в
становищата, които изготвя до администрацията на затвора, вменяване на чувство
на административна зависимост от длъжностноно лице, неизпъленение на
директивите на ЕС, касаещи местата за изтърпяване на наказанията лишаване от
свобода, изкуствено създаване напрежение в колектива на лишените от свобода,
изграждане на бариера в отношенията, несъблюдаване режима на изтърпяване на
наказанието с правата на лишените от свобода и най-вече със здравето им,
настаняване на ищеца с пушачи, когато
той страда от заболяване, несъвместимо с тези условия, грубо потъпкване на
правото на лична кореспонденция и вмешателство в отношенията с децата му.
Ищецът счита прилаганите в продължение на години нарушения, което наред с
интензивното физическо и психическо страдание и неравнопоставено пред закона
третиране са основание за присъждане обезщетение за неимуществени вреди. Намира
това поведение за унизително, защото то е такова, че да се повиши у него
чувството на страх, страдание и малоценност, да се чувства нищожен дори след
правото да защити правата си пред съд. Освен това се твърди, че неимуществените
вреди за ищеца произтичат пряко и непосредствено от субективното отношение на
носещия службата служител на длъжността ИСДВР и неговите актове на действия и
бездействия. Те произтичат от изготвен доклад по повод молба на ищеца за
преместване в място за изтърпяване на наказанието, непосредствено до родното му
място, който доклад не е изготвен съобразно изскванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. С нищо по приложената
преписка от ответника не се обосновава този доклад, не са представени доказателства в тази връзка.
Изрично е посочено, че конкретния юридически факт е акта на служителя М.Л.М. –
ИСДВР при ЗО Атлант гр. Троян.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез назначеният му
процесуален представил поддържа исковата молба.
Ответникът по делото – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГДИН) гр. София чрез пълномощник в съдебно заседание
изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск, поради
което иска същият да бъде отхвърлен. Посочва, че по делото не е доказано
наличието на незаконосъобразен акт на администрацията на затвора Ловеч, от
който да са произлезли вреди за ищеца. Оспореното становище на ИСДВР М. е част
от процедурата по издаване на административен акт по чл. 64 от ЗИНЗС, която
завършва с издаване на заповед на Началника на затвора. Обезщетение за вреди би
могло да се претендира при установяване незаконосъобразност на тази заповед.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск, тъй
като няма отменен административен акт във връзка с който да се претендират
неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от действията
на администрацията на затвора Ловеч.
Ищецът
по делото М.М.К. изтърпява
наказание лишаване от свобода в ЗО „Атлант“ гр. Троян при затвора Ловеч Той
претендира присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди
от незаконосъобразни действия и бездействия на служител от ЗО „Атлант“ гр.
Троян при затвора Ловеч, Тези обстоятелства
се установяват в съдебното производство от съдът, пред който е предявен иска.
Съгласно
чл. 12 ал.1 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контрола върху дейността на местата
за лишаване от свобода се осъществяват от ГДИН, която е юридическо лице според
ал.2 от същия закон.
В
чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС е регламентирано, че държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от този
закон.
С
оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявения иск е процесуално допустим, като предявен пред
компетентен съд от дееспособен правен субект – физическо лице, изтърпяващо
наказание лишаване от свобода срещу надлежно легитимиран ответник – ГДИН, която
е юридическо лице, осъществяващо пряко ръководство и контрол върху местата за
лишаване от свобода.
Според чл. 3 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Вредата
представлява накърняване на имуществото на правните субекти или на техните
неимуществени блага. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на
личността и достойнството на пострадалия, изразяваща се в претърпени болки и
преживени страдания.
Предметът
на делото се определя от твърденията на
ищецът в исковата молба. Дали те отговарят на обективната действителност се
установява със съдебното решение. Съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.154 ал.1
от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения.
Отговорността
по чл.284 от ЗИНЗС във вр. с чл.203 от АПК е обективна.
От
доказателствата по делото се установява, че ищецът М.М.К. *** на 02.05.2006 г.
за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода в размер на 26 г. и 6 м. при първоначален усилено строг режим за
извършено убийство. За времето между 2007 и 2010 г. е бил в Затвора Белене,
след което е преведен отново в Затвора Ловеч. На 01.06.2009 г. е поставен на
строг режим. На 22.11.2013 г. е преведен в затворническо общежитие от закрит
тип „Атлант“ Троян. В общежитието е
настанен в 3 група – килия 305, където пребивава до 17.04.2015 г., когато е
преместен в килия 301, тъй като последната е обособена за непушачи. На 20.11.2015
г. режима на К. *** е в пета затворническа група от 14.04.2016 г., без да се
премества в друго спално помещение, т.е. е останал в спално помещение № 301,
което е за непушачи до 31.10. 2017 г.
М.М.К. е подал молба с рег. № 1024 от 06.03.2017
г. до Началника на Затвора Ловеч с
искане да бъде преместен за доизтърпяване на наказанието в затворническо
общежитие от открит тип в гр. Велико Търново. Към молбата е приложил Експертно
решение на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ- Троян от 12.05.2015 г., с което му е
определена 62% вид и степен на увреждане.
Във връзка с молбата на ищеца инспектор М.Л.М. – ИСДВР
в ЗО „Атлант” гр. Троян е изготвил становище на 09.03.2017 г. до Началника на
Затвора Ловеч, с което предлага да не се уважава желанието на ищеца. Мотивите
за това са, че е с голяма по размер присъда, а деянието му е доста сериозно и е
извършено по особено жесток и мъчителен начин. Остатъкът от присъдата също е голям
по размери – около 15 години. Наложените му дисциплинарни наказания, които са изтекли неотдавна са индикатор за
противоречиво, нестабилно поведение. Продължава да се старае привидно да спазва
установения вътрешен ред, така че да изглежда, че сътрудничи на
административния персонал и надзорния състав. В същото време в определени
моменти се наблюдават негативни настроения по отношение на администрацията на
Затвора. Изразява претенции по отношение на условията, при които е поставен да
изтърпява наказание лишаване от свобода. Често изказва мнение, че не му е
мястото тук, че присъдата е несправедлива, като дава свой прочит и тълкуване на
законите, както и на начина на прилагането им спрямо него. Във връзка с това са
се засилили неоснователните претенции и желание на К. към затворническата
администрация за: - прекъсване на наказанието лишаване от свобода, за да може
да извърши изключително належащи ремонтни дейности на жилището си; - за награда
домашен отпуск от 5 денонощия; относно правилата за конвоиране на лишените от
свобода – същият е желаел спрямо него да не бъдат използвани помощните средства
в областта на долните крайници.
С оглед личностните качества на К. – добро ниво на
интелект и правна култура, изключително добра физическа форма, както и
неофициални данни в служебната документация на същия за подготовка на бягство
от Затвора Белене и във връзка с желанието му да бъде преместен в затворническо
общежитие от открит тип в гр. В. Търново, същият автоматично попада в графата
лица с висок риск от отклонение от дължимото поведение в условията на затворена
среда в открит тип заведение.
По повод
молбата на ищеца са представени още няколко становища – от инспектор-психолог К.Л.М.;
-от Гл.инспектор Б.Б.-Зам.началник(режимно
надзорно охранителна дейност) в Затвора гр.
Ловеч; - от Х. П. – Началник сектор ЗО „Атлант” гр. Троян; - от С.С. – И“СДВР“
–IV степен. Изготвилите становищата длъжностни лица са
изразили мнение, че ищецът не следва да бъде настаняван в заведение от открит
тип.
Началникът на Затвора Ловеч със Заповед №
392/22.03.2017 г. е постановил отказ за преместване в заведение от открит тип
на М.М.К. на основание чл. 64, ал.2 и ал.3, чл. 65, ал.3 от ЗИНЗС във връзка с
чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС на базата на посочените по-горе становища.
Съгласно чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3.
Според чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал.1
се разглежда по реда на глава единадесета от АПК – производства за обезщетения
– чл. 203 и сл. от АПК.
Отговорността
на ГДИН е обективна и безвиновна, защото държавата дължи обезщетение на всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали те са били причинени виновно или не от преките
причинители на вредата – служители на юридическото лице ГДИН.
В
съответствие с чл. 2, т.3 от ЗИНЗС,
изпълнението на наказанията е насочено към постигане на неговите цели чрез
осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на
осъдените и зачитане на правата и достойнството им. Основни правни принципи са
регламентирани с разпоредбата на чл. 3,
ал. 1 от ЗИНЗС, според която осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Тези принципи са заложени в Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, която охранява и регламентира основните човешки права, които
са признати като обект на защита и в случаите на законосъобразно лишаване от
свобода на лицата. Ограничаването на правата на лишените от свобода следва да
бъде само в размера и до вида, предвиден
в закона и за целите на конкретното наказание. Няма как обаче лишените от свобода да не търпят ограничения и
лишения, свързани със самото наказание, тъй като това е една от неговите цели. При
всеки случай следва конкретно да се преценява, дали лишенията и ограниченията,
които търпят лишените от свобода са
адекватни на българското и международното право.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и
недоказани твърденията на К. за
непозволени действия и бездействия на М.Л.М. – ИСДВР при ЗО „Атлант” за времето от 09.03.2017 г. до 21.06.2017 г.,
изразяващи се в изготвяне на становище във връзка с молба на ищеца за
преместването му в друг затвор от по-лек тип. Не се установяват от доказателствата
по делото и незаконосъобразни действия и бездействия на други служители от
администрацията на ЗО „Атлант” Троян по отношение на ищеца за претендирания от
него период.
В съответствие с чл. 64, ал.1 от ЗИНЗС, лишените от
свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не
по-малко от шест месеца от наложеното наказание в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника
на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наложеното наказание в
затворническо общежитие от открит тип.
В ал.2 е постановено, че Началникът на затвора се произнася с
мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението
за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната
дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието и съобразно
изискването на чл. 43, ал.3.
В случая становището на ИСДВР М. Л. е дадено именно в
производството по чл. 64, ал.1 от ЗИНЗС по подадената молба от ищецът за
преместването му в затворническо общежитие от открит тип.
Твърденията на ищеца за
поставянето му в непоносима за здравето среда предвид заболяванията му, за
които има решения на ТЕЛК, въвеждане на неверни данни в становищата, които
изготвя до администрацията на затвора, вменяване на чувство на административна
зависимост от длъжностноно лице, неизпъленение на директивите на ЕС, касаещи
местата за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода, изкуствено създаване
напрежение в колектива на лишените от свобода, изграждане на бариера в
отношенията, несъблюдаване режима на изтърпяване на наказанието с правата на
лишените от свобода и най-вече със здравето им, настаняване на ищеца с пушачи, когато той страда от
заболяване, несъвместимо с тези условия, грубо потъпкване на правото на лична
кореспонденция и вмешателство в отношенията с децата му не се подкрепят от
доказателствата по делото.
Той е представил Експертно
решение № 0748/12.05.2015 г. от ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ-Троян ЕООД, от
което е видно, че му е определена 62% вид и степен на увреждане с водеща
диагноза инсулинозависим захарен диабет с диабетна полиневропатия, като в
решението е отразено, че е констатирано при прегледа на К. обективно
задоволително общо състояние.
В същото време в становището на
ИСДВР е посочено, че ищецът демонстрира завидна за възрастта си физическа форма, поддържана с много висока
мотивация, методическа последователност и системност в тренировките по време на
престоя на открито, включително силови упражнения, които са изпълнявани
ежедневно.
Относно твърдението на ищеца, че
е настанен в стая за пушачи, съдът намира, че е неоснователно и недоказано.
Ищецът не е представил никакви доказателства в подкрепа на това твърдение. В
същото време по делото е постъпил писмен отговор от ИСДВР в ЗО „Атлант“ Троян М. Л., в което е отразено,
че К. е бил настанен със заповеди на Началника на сектор ЗО „Атлант“ Троян в
спално помещение № 301, което е за непушачи. Това становище е по делото, но не
е оспорено от К., нито от назначения му процесуален представител по делото.
Относно твърдението на К. за грубо потъпкване на
правото на лична кореспонденция и вмешателство в отношенията с децата му по
делото няма никакви доказателства в тази насока.
Твърденията на
ищеца за вменяване на чувство на административна зависимост от длъжностното
лице, неизпълнение на директивите на ЕС, касаещи местата за изтърпяване на
наказанията лишаване от свобода, изкуствено създаване напрежение в колектива на
лишените от свобода, изграждане на бариера в отношенията им са общи и неконкретизирани. Не са посочени
конкретни действия или бездействия на длъжностни лица в претендирания период от
ищецът. По делото не са представени никакви доказателства от ищецът, доказващи
тези твърдения. Дори напротив – според неоспореното становище на ИСДВР в ЗО
„Атлант“ Троян М. Л., К. е бил назначен за килиен и групов
отговорник.
По делото не се
установя от доказателствата по делото К. през посочения от него период от
09.03.2017 г. до 21.06.2017 г. да е бил
подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, да
е поставян в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в ЗО „Атлант“ Троян, изразяващи
се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват неговото човешко достойнство или пораждат чувство
на страх, незащитеност или малоценност.
С оглед изложеното
настоящият съдебен състав намира, че предявения иск от М.М.К. е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен изцяло.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск от М.М.К., изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в Затворническо общежитие
„Атлант” гр. Троян против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” за
присъждане на обезщетение в размер на
десет хиляди лева, представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени
вреди от непозволени действия и бездействия на служители
на администрацията за времето от 09.03.2017 г. до 21.06.2017 г
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
по реда на глава дванадесета от АПК пред тричленен състав на Административен
съд Ловеч.
Препис от него да се изпрати на страните по делото
и Окръжна прокуратура Ловеч.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: