Р Е Ш Е Н И Е
№ 501 /
9.7.2019г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, V състав, в открито съдебно заседание на
дванадесети юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Георги Видев
при секретаря Я. В., като разгледа
докладваното от съдия Видев административно дело № 313 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 от АПК във връзка със Закона за държавния служител и е
образувано по жалба на П.А.К. против Заповед № 4080/12.03.2019 г., издадена от
директора на Агенция „Митници“, с което
на жалбоподателя е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“. В жалбата се навеждат доводи, че
заповедта е постановена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни
разпоредби, при условията на формалност и тенденциозност. Посочват се
аргументи. Претендира се отмяна на оспорения административен акт, както и
присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващият
се представлява от валидно упълномощен адвокат В.П., който изразява подробно
становище по съществото на спора и представя писмена защита.
Ответникът по жалбата – Директор на
Агенция „Митници“, чрез процесуален представител – юрк. Ж. Д., оспорва изцяло
жалбата. Представя се пълната административна преписка. Обосновава се
законосъобразност на проведената процедура по налагане на наказанието и
правилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание юрк. Станкулова
иска от съда да отхвърли жалбата и да потвърди законосъобразността на
заповедта. Представя писмена защита с аргументи по съществото на спора.
Възразява за прекомерност на претенцията на жалбоподателя за възстановяване на
платено адвокатско възнаграждение.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства, които
обсъди в тяхната съвкупност, както и след служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание
чл. 168 от АПК, приема за установени следните релевантни за спора факти:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е от лице с надлежна процесуална легитимация – адресат на издадената
заповед. Спазен е 14-дневен срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК,
заповедта е връчена лично на адресата на 13.03.2019 г., а жалбата срещу нея е
подадена в Административен съд – Пазарджик на 18.03.2018 г. Оспорва се
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът установи следната фактическа
обстановка от представената административна преписка:
Със Заповед № ЗАМ-148/11.02.2016 г.
директорът на Агенция Митници е назначил дисциплинарен съвет за срок от три
години с определен в заповедта състав. Впоследствие със заповед от 2017 г. е
изменен състава досежно неговия председател. Със Заповед №
ЗАМ-990132-200047/11.07.2018 г. е възложено дисциплинарният съвет да разгледа
дисциплинарно дело по преписка с рег. № 32-194339/05.07.2018 г. На състояло се
заседание на 19.07.2018 г. Дисциплинарният съвет, за което е съставен протокол
/л. 98 и следващите от делото/, е разгледал и обсъдил данни, описани в
докладната записка по отношение на служителите П.А.К. – старши митнически
инспектор в Митница Пловдив, отдел „Акцизна дейност“ и за Й.И.Л. – митнически
инспектор в Митница Пловдив, инспектор в Митническо бюро Пазарджик.
Дисциплинарният съвет е установил, че при извършените съвместни проверки от
служители на Митница Пловдив и Митническо бюро Пазарджик, които проверки са
описани в писмо с регистрационен индекс № 32166569/11.06.2018 г., на посочените
в тях данни за начало и край на извършените проверки се установява, че в някои
случаи времето на тези действия в различните проверявани обекти се застъпва, а
други обекти са на такова разстояние, което прави невъзможно присъствието на
служителите в тях на посочените в протоколите за извършени проверки /ПИП/
часове. За всеки ПИП е налице справка от информационните системи. Всички
протоколи за извършени проверки са анализирани, като комисията е извела
становище, че служителите са вписали противоречащи и взаимноизключващите се
данни за времето на извършване на контролните действия – обявените часове за
начало и край на проверките са застъпват. Въз основана на събраните
доказателства дисциплинарният съвет е счел, че с действията си П.К. от месец
юли 2017 г. до месец април 2018 г. при извършване на контролни действия по ЗАДС
е вписвал противоречиви и взаимноизключващите се данни за времето на извършване
на контролните действия при осъществяване на проверките, удостоверил е неверни
обстоятелства в съставените официални документи – ПИП, което опорочавало същите
и пораждало съмнение за осъществен фиктивен контрол. Счетено е, че не е
изпълнил точно и добросъвестно служебните си задължения, с което е нарушил чл.
5, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 от Кодекс за поведение на служителите в държавната
администрация във връзка с чл. 28, ал. 1
и ал. 2 и чл. 24, ал. 1 от ЗДСл, чл. 11 и чл. 23 от КПМС, във връзка с посочени
точки от длъжностната характеристика, връчена на 30.05.2016 г. Установеното
според дисциплинарния съвет представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на
чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. Дисциплинарният съвет е посочил, че за
допуснатите нарушения може да се наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал.
1, т. 5 от ЗДСл, като за фактите е счетено, че следва да се уведомят и органите
на досъдебното производство. Решението е взето единодушно.
С писмо с рег. №
32-265215/05.03.2019 г. директорът на Агенция Митници е уведомил /л. 55 от
делото/ П.А.К. за откритата процедура за ангажиране на дисциплинарната му
отговорност и е определил на 06.03.2019 г. да се яви при него за изслушване и
даване на писмени обяснения по смисъла на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. За проведеното
изслушване е съставен протокол като на лицето е даден срок до 17,30 часа на
06.03.2019 г. за представяне на писмени обяснения. Такива са входирани от П.К.,
като е посочено, че при изпълняване на служебните си задължения се е ръководил
от закона и длъжностната си характеристика.
С писмо от 20.07.2018 г. председателят
на дисциплинарния съвет е изпратил на дисциплинарно наказващия орган –
Директора на Агенция Митници цялото дисциплинарно дело. В административната
преписка са събрани доказателства за ползван платен отпуск на П.К..
Разполагайки с всички събрани
доказателства и материали по дисциплинарното производство, анализирайки и
обсъждайки ги, директорът на Агенция Митници е издал процесната Заповед №
4080/12.03.2019 г.
Директорът е установил за проверките
извършени на 27.07.2017 г. следното:
С ПИП № 17BG003000A26395/27.07.2017 г. служителите П.К.
и Й.Л. са извършили проверка във връзка с искане по чл. 90а от ЗАДС в обект в
гр. Велинград с посочен начален час 9,00, час за край – 9,30 часа. Данните за
проверката са въведени в системата „СОРИ 2.0“ от П.К. на 27.07.2017 г.
С ПИП № 17BG003000A26396/27.07.2017 г. служителите П.К.
и Й.Л. са извършили проверка във връзка с искане по чл. 90а от ЗАДС в обект в
с. Ивайло с посочен начален час 10,00, час за край – 10,30 часа. Данните за
проверката са въведени в системата „СОРИ 2.0“ от П.К. на 27.07.2017 г. в 10,05
часа /5 минути след началния час на проверката и 25 минути преди завършването
й/.
С ПИП № 17BG003000A26397/27.07.2017 г. служителите П.К.
и Й.Л. са извършили проверка във връзка с искане по чл. 90а от ЗАДС в обект в
гр. Пазарджик с посочен начален час 10,30, час за край – 10,45 часа. Данните за
проверката са въведени в системата „СОРИ 2.0“ от П.К. на 27.07.2017 г. в 10,11
часа, тоест 19 минути преди да е започнала проверката.
Счетено е, че в описаните ПИП служителите
К. и Л. са вписали противоречащи и взаимноизключващите се данни за времето на
извършените контролни действия при различните проверки.
Директорът е установил за
проверката, извършена на 12.02.2017 г. следното:
С ПИП № 178BG003000А00229066/18.08.2017 г.
служителите П.К. и Й.Л. са извършили съвместна проверка във връзка с искане за
регистрация по чл. 90а от ЗАДС на обект в гр. Ракитово с посочен начален час
9,00 часа и край – 9,30 часа. Данните за проверката са въведени в системата
„СОРИ 2.0“ от П.К. на 18.08.2017 г. от 11,15 часа.
При проверка в отчетната форма за
явяване на работа се е установило, че на посочената дата жалбоподателят е бил в
отпуск за временнна неработоспособност, за което е представил и болничен лист и
следователно не би трябвало да извършва контролни действия и да въвежда данни
за извършена проверка в „СОРИ 2.0“, когато е в законоустановен отпуск.
Директорът е установил за проверките
извършени на 12.02.2018 г. следното:
С ПИП № 18BG3000А005267/12.02.2018 г.
служителите П.К. и Й.Л. са извършили контролни действия по маркиране на
дизелово гориво в обект в гр. Пазарджик с посочен начален час 10,40, час за
край – 15,50 часа. Данните за проверката са въведени в системата „СОРИ 2.0“ от
П.К. на 12.02.2018 г. от 12,08 часа, тоест три часа преди да завърши
проверката.
С ПИП № 18BG3000А005202/12.02.2018 г.
служителите П.К. и Й.Л. са извършили проверка във връзка с искане за
регистрация по чл. 90 а от ЗАДС на обект в гр. Панагюрище с посочен начален час
15,00, час за край – 15,30 часа. Данните за проверката са въведени в системата
„СОРИ 2.0“ от П.К. на 12.02.2018 г. от 17,05 часа.
За тези две проверки е отчетено, че
контролните действия са на такова разстояние, правещо невъзможно присъствието
на служителите в посочените часове. Счетено е, че в описаните ПИП К. и Л. са
вписали противоречащи и взаимноизключващите се данни, удостоверили си неверни
обстоятелства в съставените документи, което опорочава същите и поражда
основателни съмнения за осъществен фиктивен контрол.
С обсъдените деяния в периода месец
юли 2017 г. – месец февруари 2018 г. е счетено, че П.К. – старши митнически
инспектор в Митница Пловдив, не е изпълнил точно и добросъвестно служебните си
задължения, с което е нарушил чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 от КПСДА, във връзка
с чл. 28, ал. 1 и ал. 2 и чл. 24, ал. 1 от ЗДСл, чл. 11 и чл. 23 от КПМС във
връзка с т. V.2, V.3, V.18, VІІ.2, VІІ.3, VІІ.10 от длъжностната
характеристика, връчена му на 30.05.2016 г. и т. V.2, V.3, V.18, VІІ.2, VІІ.3,
VІІ.10 от длъжностната характеристика, връчена му на 01.12.2017 г., което
представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5
от ЗДСл.
В заповедта са отчетени
процесуалните действия и срокове по дисциплинарното производство, изслушването
на служителя, писмените му обяснения, същите не са кредитирани, взети са
предвид сроковете за налагане на дисциплинарно наказание с оглед ползвания
отпуск от служителя. Въз основа на всичко установено е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“, като служебното правоотношение се прекратява без
предизвестие и без служителя да запази ранга на държавна служба.
По делото са постъпили писмени
доказателства, върху които е обективирана резолюция на непосредствения
ръководител, с които на служителите К. и Л. са възложени извършването на
съответните проверки, касаещи обсъдените в заповедта ПИП.
По делото са събрани гласни
доказателства от трима митнически служители, работили заедно с жалбоподателя.
Свидетелят Л., които и в трите дни, описани в обжалваната заповед е участвал проверките
заедно с жалбоподателя установява, че проверките действително са извършени,
като са ползвани техни лични автомобили, като е възможно да са допуснати
технически грешки в посочените в протоколите часове на проверките. За деня, в
който жалбоподателят е имал болничен лист, Л. уточни, че след като сутринта са
направили проверката в Ракитово на К. е станало лошо и е отишъл до болницата в
Пазарджик на преглед, след което се е върнал до работното си място, за да
въведе в системата данните от проверката и е отишъл да си вземе болничния лист.
Свидетелите Б. и Р. също са извършвали проверки с жалбоподателя, като и двамата
са категорични, че не е имало формални проверки, въпреки допусканите грешки при
отразяване в протоколите на часовете на проверките, както и че понякога
пътуването се е извършвало с лични автомобили. Свидетелят Р. установи също, че
е имало практика квалифицираните електронни подписи на служителите да остават в
компютрите на работното им място, въпреки че те в същото време са извършвали
проверки на различни обекти.
Въз основа на фактическите
установявания съдът прави следните правни изводи:
Оспорената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ е издадена от компетентен административен
орган съгласно чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл.
Обжалваният административен акт е
постановен при спазване на производството по налагане на дисциплинарно
наказание, регламентирано в ЗДСл. Дисциплинарното дело е разгледано от
дисциплинарния съвет, който е конституиран със съответните заповеди на директора
на Агенция Митници, с които е определен неговият състав. Съветът е представил
становище/решение, взето с единодушие, на дисциплинарно наказващия орган.
Решението на дисциплинарния съвет ведно с преписката е представено на
дисциплинарно наказващия орган. Дадена е възможност за представяне на обяснения
и за запознаване с преписката. Съдът счита, че не са нарушени правата на
жалбоподателя на защита в производството по налагане на наказание. Съдът
установява, че е спазено изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, който предвижда
задължения за дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител, да му даде срок за писмени обяснения,
да събере и оцени посочените от него доказателства.
Оспорената заповед е незаконосъобразна
поради нарушения на материалноправните разпоредби и целта на закона,
съображенията за този извод са следните:
Установените от органа нарушения,
описани в мотивите на оспорения акт се субсумират в това, че данните за
извършените проверки досежно начало и край са противоречиви и
взаимноизключващи, което опорочава проверките, поражда съмнения за
удостоверените обстоятелства за осъществен фиктивен контрол.
По отношение на проверките, обективирани в протоколите от 27.07.2017 г.
се установява, че данните са въвеждани в системата „СОРИ 2.0“ от жалбоподателя.
Съдът счита, че е житейски правдоподобно, че е възможна техническа грешка при
посочване на часовете в протоколите на хартиен носител. Жалбоподателят и
колегата му Л. в процесните случаи са пътували с личните си автомобили, което е
била честа практика доколкото в определени периоди е липсвал служебен
автомобил. Действително няколкото констатирани несъответствия в часовете на
проверките в никакъв случай не означават, че такива не са извършвани. Не е
установено, че двамата служители не са посещавали обектите, няма оплаквания от
проверяваните лица. Напротив, от показанията на разпитаните свидетели се
установява, че въпреки допусканите неточности в часовете проверки винаги са
били извършвани.
Не представлява сериозно нарушение
констатираното обстоятелство, че на датата 18.08.2017 г. жалбоподателят,
въпреки че е представил болничен лист е извършил проверка и я е отразил в
системата. В тази връзка напълно логични са показанията на свидетеля Л., че
здравословното състояние на жалбоподателя се е влошило след проверката в
Ракитово и той просто е решил да довърши същата, като отрази данните в
системата, след което е напуснал работа, за да упражни отпуска си по болест.
Фактическите обстоятелства, посочени
като основание за издаване на заповедта, са нарушение на служебните задължения,
но същите не са в степен на изключително лошо изпълнение, от което да са
настъпили изключителни в тежестта си последици за държавната служба или за
гражданите. Следва да се има предвид, че жалбоподателят е дългогодишен и
отговорен митнически служител, с много добри резултати от провежданите
атестации и съдът счита, че това обстоятелство е следвало да повлияе при
определяне на дисциплинарното наказание и държавният служител да не бъде наказан
с най-тежкото по вид такова.
Целта на закона е да се ангажира
дисциплинарната отговорност като определяне на наказанието следва да е
съотнесено към вида на нарушението, неговата тежест, формата на вината,
обстоятелствата при които е извършено и поведението на държавния служител. От
установеното в дисциплинарното производство съдът счита, че обсъдените факти и
обстоятелства не водят до извода за извършване на най-тежкото нарушение, водещо
до налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Още повече, че е посочено,
че служителят е нарушил Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация обаче липсват мотиви и конкретни данни в тази насока.
Дисциплинарно наказващият орган е обсъдил неизпълнението на служебните
задължения, но липсват обстоятелства и конкретика досежно нарушението на
Кодекса за поведение на държавните служители.
Неоснователни са възраженията на
ответника:
Несъстоятелен е доводът, че не
следва да бъдат кредитирани свидетелските показания, тъй като същите не се
отнасят до конкретни дати. Напротив, показанията на свидетеля Л. се отнасят
именно до процесните дати на проверките, като е логично той да има конкретни
спомени, тъй като против него също е водено дисциплинарно производство и също е
наказан за извършените действия при тези проверки, т.е. същият многократно си е
припомнял въпросните факти.
От обстоятелствата дали часовете на
проверките са написани на ръка или на компютър в протоколите не би могло да се
прави извод за неизвършването на същите. Действително оглед улеснение на
работата е имало практика част от данните в протоколите да се подготвят
предварително, като е напълно възможно в процесните случай жалбоподателят
предварително да е записал приблизителни часове на проверките.
Обстоятелството, че не е извършвано
документално отразяване на ползването на лични автомобили за придвижване до
местата на проверките също не представлява доказателство за неизвършване на
същите. Безспорно от свидетелските показанията се установи, че през значителни
периоди от време не е имало на разположение служебни автомобили или те са били
недостатъчни. Използването на автомобили на клиенти или на лични автомобили на
проверяващите при това положение се е налагало за да може да се извършват
проверките. Нормално е в този случай да липсва документиране на тези пътувания,
тъй като посочените автомобили са използвани на доброволен принцип и при тях не
са се възстановявали извършени разходи.
Поради изложените съображения
обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ следва
да бъде отменена поради противоречие с материалния закон и неговата цел.
При този изход на спора е
основателно своевременното заявено искане на жалбоподателя за присъждане на
съдебни разноски. По отношение на направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение от страна на ответника съдът счита същото за
основателно. Заплатено е възнаграждение от 1800 лв. при предвиден минимум от
500 лв. Съдът счита, че делото не се отличава със значителна фактическа и
правна сложност, като бяха проведени две открити заседания. Затова
възнаграждение в размер на 800 лв. е справедливо и обосновано. Поради това,
ответникът следва да бъде осъден да възстанови на жалбоподателя разноски в
размер на 810 лв., включващи 10 лв. платена държавна такса и 800 лв. адвокатско
възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Административен съд Пазарджик, V
състав
Р Е Ш И:
Отменя Заповед № 4080/12.03.2019 г.,
издадена от директора на Агенция „Митници“,
с което на П.А.К. е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“.
Осъжда Агенция Митница да заплати на П.А.К. разноски по производството в размер
на 810 лв. (осемстотин и десет лева).
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:/П/
С
решение № 5836 от 20.05.2020 г. по адм. дело № 10567/2019 г. на ВАС -
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 501 от 09.07.2019 г. по адм.дело № 313 по описа за 2019
г. на административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на П.
К. сумата 800.00 лв. съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.